CC BY
8
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ИЗЛИШНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В ЕДНА СИСТЕМА Деян Делчев Георгиев Пловдивски университет
THE REDUNDANT ELEMENTS IN A SYSTEM Deyan Delchev Georgiev University of Plovdiv
Abstract: The article traces down the redundant elements in different systems and areas as well the deliberate or not deliberate complications and fragmentation of systems, processes and societies that concerns their efficiency or inefficiency. The main topics are the complications in the fields of education, pedagogy, health care, economy. The superfluous elements, the unnecessary complications and fragmentations are regarded as the main triggers of inefficiency and corruption. As to the redundant elements in small and big economic units, the work tries to prove that the mere size of those units plays a more important part than the existence or not-existence of superfluous elements. The redundant elements in big enterprises are often much more necessary and essential rather than the "slimness" and 'the lack of fat" of small ones. This article tries to prove that. The naïve thought that the more hours you learn and work the more you achieve and the earlier you go to school the better educated you will be is also a subject of the report and is just as a stupide and naïve one described and refuted.
Key words: fragmentation, complications, intellectual snobbishness, education, pedagogy, health system, redundant elements, economy, harmful slenderness and useful fat in small and big economic units, the inner traitors and whistleblowers in the systems, quantitative thinking, primitivism.
Увод:
1. Причини за редундантните елементи в областта на образованието и здравеопазването.
1.1. Снобизъм и превзетост на интелигенцията
1.1.1. Прекалено усложняване на системите
1.1.2. Струпване и създаване на ненужни звена
1.2. Неспособност за разпознаване на проблеми
1.3. Неспособност за решаване на проблеми
2. Излишните елементи в областта на икономиката 2.1. Полезните «тлъстинки» в големите системи
2.2. Неефективните «стройност» и «рационализации» в малките икономически системи. Липсата на «паласки» като една от причините за по-голямата експлоатация и по-бързото амортизиране, изхабяване на работещите в малките предприятия и фирми.
3. «Автоимунните» заболявяния на системите. «Вътрешните предатели» на системите.
4. Примитивността на механистичното и количественото схващане, че колкото по-рано тръгнеш на училище и прекарваш повече време в него, ще научиш повече и колкото повече часове работиш, ще постигнеш по-добри резултати.
1. Редундантните елементи в областта на образованието и здравеопазването. Фрагментаризация и неефективност на тези две системи.
На пръв поглед редундантите елементи в една система могат да бъдат както затормозващи и да действат като спирачки, така и в един момент необходими, те могат в определени ситуации да престанат да бъдат редундантни.
Например прякото опосредствяване между извършител, правещ, емитент или субект и перципиент, получаващ, обект се затруднява често от излишни елемени, които забавят или напълно спират плавният поток на осъществяване на целта. Връзката преподавател - ученик/студент сега се затруднява от претенциозни, лъхащи на снобизъм учебници, чиято цел не е да предаде с думи прости съдържанието, а да покаже мнимата начетеност на съставителя на учебника. Съвременните учебници по чужди езици са пълни със сложни текстове, уж комуникативни, но не обяснават най-прости неща от граматиката. Тези необходими обяснения се затормозват, затлачват, разсейват, раздробяват от ненужно усложнени текстове, по този начин основните задачи на предаване и получаване както и бързият, плавният поток на осъществяване на целта се затруднява. Въобще - успешното протичане на процесите в една система зависи от нейната цялостност и нераздробеност, обратно нейната раздробеност забавя и затормозява същите. „Кликни тук-кликни там" не осигурява бързо и безпроблемно, плавно и гладко усвояване на материала, тези в много случаи излишни процедури затрудняват перципиента, обучаващия се. Тук наличието на редундантни елементи не играе такава важна роля, много по-важен критерий е наличието на раздробеност, водеща до усложняване и затлачване или цялостност, осигуряваща просто и бързо, разбираемо и семпло получаване и преработване на информацията и гладко протичане на процесите. Примери - системата на здравеопазване е изключително усложнена и раздробена, а оттам и неефективна. Усложнеността и раздробеността водят до неефективност. Колкото и повече пари всяка година да се наливат в здравната система, те потъват като вода в пясък, като ролята на пясъка са безбройните излишни звена. Многобройните частни фирми, снабдяващи аптеките с лекарства, а често и изнасящи животоспасяващи лекарства на по-висока цена в чужбина, създават едни твърде усложнени системи, податливи на корупция. Тези излишни звена са редундантните елементи, затрудняваща плавното взаимодийствие лекар - пациент, или като беше преди 18 години - министерство на здравеопазване - лечебно заведение (болница, поликлиника, аптека) - лекар - пациент. Семплостта води до «по-бързо протичане на тоците», до по-плавно, непрекъснато, а значи и по-добро взаимодействие между звената на системата, до по-малко корупция, по-голяма прозрачност и по-малко разходени средства. А нашите «умници» жужат около проблемите, каканижат, но не могат да намерят, да локализират проблема, мъдруват - «Как така става, че всяка година даваме повече пари за здравеопазване, а те все недостигат. Не достигат, защото непрекъснато раздробяваш и усложнаваш системата, създавайки излишни звена, които лесно се корумпират и спъват процесите» . Усложненост и раздробеност означава неефективност. Простота и окрупненост водят до по-бързо и плавно развитие. Но една от причините за ненужното усложняване и раздробяване е снобското, превзето мислене на интелигенцията, въобразяващи си, че колкото по-лесно сложни и замотани прави нещата, толкова по-умна изглежда. А всъщност истината е точна обратната.
В областта на образованието се допускат почти същите грешки. Фрагментиран учебен материал, фрагментарно и разводнено поднесен, възпрепятстващ цялостно възприятие и генерален поглед. Предстои премахване на традиционни учубни предмети -биология, химия, физика, литература на роден език и други. Вместо това ще се въведат теми по ситуация, ситуативни теми, например - «В ресторанта», «В планината», « На плажа», «В магазина», където учениците уж ще могат да учат от всичко по малко - малко аритметика, малко биология, малко химия и т.н. В областта на хуманитарните науки в университетите цари дребнотемие и фрагментаризъм. Взима са някаква единична тема, най-често несъществена и два семестъра се каканиже само по нея, след това се получават така лелеяните точки. Раздробеността на системата на образование възпрепятства получавенето на цялостен поглед, обзор върху явленията и глобалните процеси. Което е всъщност и целта на «елита». Нарочно го изписвам с малка буква. В тази система също има много излишни елементи, които затормозват работата на същинския учебен процес. Министерство на образованието с непрекъснато увеличаващ се брой на чиновниците, много повече, отколкото по време на социализма, брутална намеса на неправителствени организации -свръхголямо овластяване на директорите - локален произвол и феодализация на образованието - делегирани бюджети - нагли ученици - обезправени учители - безброй учебници и «гледни точки» по история - чудовищна бумащина - и в крайна сетка се получава «какафония, каквато няма и в Япония». Отново опираме до замотаването, усложняването, заплескването, каканиженето и жуженето около проблема, празното резоньорство, така характерни за псевдоинтелигенцията, не само в България, но и в голяма степен и в Европа. Защото безумието наречено «Болонска система» беше наложено от ЕС, абсурдът наречен - «тригодишен бакалавърски курс» - например по «Китаистика», «Японистика», «Арабистика», «Скандинавистика» ?! - също. А колко по семпла - а оттам и по-плавна и ефективна беше предишната система в средното образование - министерство на образованието -регионални инспекторати - директори - учители - уеднаквени учебници за цялата страна. Заплащането беше според големината на населеното място и изглеждаше приблизително по следния начин - София -100 %, Пловдив, Варна - 80 %, Хасково, Пазарджик - 70%, Първомай, Чирпан - 60 %, село - 50 %. Това беше така, защото още тогава имаше разлика в цената на живота в зависимост от големината на населеното място. Но беше една обозрима и семпла система, а обозрима и семпла означава по-ефективна и по-добра.
Освен това се спирам на още едни момент , свързан с редундантнтите елементи не само в системата на образованието, но и по принцип - ненужната разплутост и провлаченост на една система води до нейната ниска ефективност. Разплутост и провлаченост означават наличието на твърде много редундантни елементи между иначе необходими звена. Туки излишните елементи играят еднозначно негативна роля. Например началното образование е провлачено, разплуто, малките деца са принудени да стоят цял ден на училище!? - по 8-10 часа, същевревменно не се учи сериозно, не се почива, не се спи и не се играе отморно. В така наречените «целодневни училища», по същество скотобойни нито учението е учение, нито играта е игра, нито почивката е почивка, получава се едно дифузна, размита ситуация, характерна за патогенни, болестни състояния. При болните от депресия и други психологични заболявания работоспособността драстично е намалена, като работа и почивка не са строго отделени, както при здравия човек, а са размити едни в други. Нито работата е работа, нито учението е учение, нито почивката е почивка, ето таково е положението в началното образование. Стресираш малките деца с твърде ранното започване на образованието и целодневни училища, като си въобразяваш по най-примитивен начин, че колкото по-рано децата започват образование и колкото повече часове учат, толкова повече ще научат, което е абсурдно - малките деца трябва да учат не повече да 4-5 часа, но истински -, а когато трябва да упражниш оправдан натиск за сериозно учене, ти ги глезиш с калинки, малинки и пчелички. Където трябва да натиснеш, да упражниш натиск, ти не го правиш, а където трябва да си по-либерален и разчупен, ти
травмираш. Не знаеш как трябва да се направят нещата - къде да натиснеш, къде да отхлабиш и отпуснеш. С една дума развлачеността и разплутостта на на системата на началното образование се състои в това, че е твърде дълга и протяжна, започва твърде рано, води до преумора, недоспиване и ювенален диабет, не се учи качествено, не се играе качествено, не се отпочива качествено, децата се изнервят и започват да се бият един друг -вижте примера с пребитата до смърт четвъртокласничка, учителите не могат да преподават качествено, в крайна сметка се стига до едно голямо нищо, размитост, където полезните звена се превръщат в редундантни елементи, или редундантните елементи заемат твърде много място и време, за да могат полезните звена добре да осъществяват връзката помежду си. Така наречените «комуникативи учебници» по чужди езици са така развлечени, разплути и разпиляни, че нито се стига до предаване на граматични знания, нито се получава комуникативност. Твърде сложни текстове, почти никакви граматични обяснения, разхвърляни и спорадични граматични «хапки» в рамките на 5 различни учебника, които са предвидени да се вземат за пет години. Всичко е изключително разтегнато и протяжно във времето. А този разплут материал може да се вземе в рамките на пет месеца и това се прави от други, по-стегнати учебници.
2. Редундантните елементи в областта на икономиката. Необходимите «тлъстинки» и « паласки» в големите икономически едивици и вредната «стройност « на малките фирми.
В областта на икономиката ситуацията с на пръв поглед редундантните елемени стои по подруг начин. Една голяма стопанска единица има по-голям съвкупен продукт, тя обикновено, но не винаги има редундантни и недобри елементи и звена, обаче големината и по-големият изработен предукт неутрализират тези «слабаци» и като цяло крайният продукт е по-голям и по-качествен от този на малка фирма или стопанска единица, нямаща мързеливци, нямащи излишни елемени или «тлъстинки», «паласки», изцяло съставена от трудолюбиви и способни, но въпреки това произвеждаща по-малък продукт. Наличието на «паласки» и «тлъстинки» в една по-голяма икономическа система често не са спирачки, а играят ролята на «амортисьори», на «възглавници», ако си послужа с медицински термин на необходимата «течност», «мазнинка», в която плуват бъбреците. В случаи на внезапно възникнала необходимост крупната икономическа система може да си послужи с тези дотогава «ленивци» като резервни играчи или запаси, така както организмът в случай на слабост или болест се възползва от натрупаните мазнини. Докато малката икономическа система, оптимизарала всичко до краен предел, не разполага с такива запаси и резервни играчи. При форсмажорни обстоятелства тя може само да мобилизира и еексплоатира останалите не много на брой извънредни кадърни, работливи и можещи, което води до по-бързо амортизиране и въпреки това резултатът няма да бъде толкова голям колкота на голямата единица, разполагаща наред със способни и не с толкова прилежни и работливи изпълнители. Ето това не могат да проумеят българските работодатели, почти всички от които са с ниско ниво. Те си въобразяват, че като оптимизират до краен предел фирмите си, като изчистят всички редундантни елементи и «тлъстинки», «паласки» и като дадат малко повече пари, но само малко повече, не много повече, колкото би трябвало да дадат на останалите малобройни талантливи и работливи, то фирмите ще са на много по-голяма печалба, но това не е така, защото води до по-бързо изхабяване на сътрудниците и сравнително нисък изходен продукт. Докато голямото предприятие може да си позволи да не «форсира» така работещите в него, но в крайна сметка резултатът ще е по-добър и по-голям от този на малката фирма. Един фризьор, шофьор или продавач в Белгия или Франция не е по-работоспособен и не работи повече от българския си колега, даже напротив, но цялостната икономическа картина в Белгия или Франция е по-добра и от там тамошните работонаематели взимат много по-голяма заплата за много по-малко положени часове труд от българските си колеги. Но добрата цялостна икономическа картина не се постига от малки фирмички, а то огромни стопански единици - каквито са например френските фирми «Тотал», «Рено», «Пежо-Ситроен-Опел», френските АЕЦ-ове и
т.н. А големите икономически единици в България бяха обругани и продължават да бъдат обругавани от нефелните български работодатели и интелигенция. Къде са и какво стана с българските АЕЦ-ове, заводите за тежко машиностроене, корабостроителниците, заводите за компютри и роботи, гъвкави автомазиционни системи, записващи и периферни системи и много други. Малките фирмички си остават малки - и като мислене, и като манталитет и като бруто вътрешен подукт. Селско, Бай Ганьовско и дребнаво мислене на български работодатели и интелигенция. Липсва визионерско мислене, всичко е от днес за утре. 3. «Автоимунните» заболявания на системата и «вътрешните саботьори».
Когато говорим за необходими и редундантни елемента на дадена система, бих искал да изтъкна факта, че част от собствените звена на една структура се обръщат към самата нея, то ест - най-големите врагове на една система идват от нейите собствени редици. Примери - в областта на физиологията това са раковите клетки, автоимунното заболяване „ревматоиден артрит" - ревматизъм, най-големите скептици и критици по отношение на полетите на американците до Луната са самите американци ,а не руснаците, най-големите германофоби са германци, най-големите българофоби са българи, най-големите русофоби са руснаци, трансджендерните мъже са много по женствени от самите жени, едни от най-яростните застъпници на „джендъризма", войнстващия феминизъм са мъже. Тук влиза в сила и „психиката на конвертита." Конвертитът с много по-голямо усърдие се стреми да се докаже в новата си среда, да се хареса и впише пред новите си патрони и господари.
То ес - в системата наречена „Национална държава" гладкостта, перфектността, цялостността се нарушава от „ракови клетки", от собствени елементи, настроени враждебно към „системата -майка", към „собствения си родител. „Крепостта често се предава от вътре." Както в човешкия организъм, така и в обществените и държавните системи. Каква полза от това, че Франция разполага с 300 ядрени бойни глави, а Великобритания с 250, когато в Лондон, Париж и Марсилия англичаните и французите вече са малцинство.
В този смисъл може би никога в хуманитарните науки не може да се стигне до перфектна, лишена от грешки и противоречия система. Вероятно в сферата на точните науки нещата не стоят съвсем така - понастоящем наистина съществуват почти съвършени военни самолети, ракети, подводници - съвършени или почти съвършени, но в обществените и биологичните системи като цяло - например човешкото тяло - всички структури отглеждат в себе си враждебни елементи. Малко хора знаят, че в силната немска армия е имало многобройни саботажи по време на Втората Световна Война, в редиците на немските учени е имало саботажи по отношение на разработките на атомната бомба, тя е могла да бъде въведевна във въоражение в немската армия още през 1943 г., предателство е имало и в Червената армия, например един от защитниците на Москва - генерал Власов -по късно минава на страната на германците.
Онези, които непрекъснато призовават за оптимизация и реформи, следва да знаят, че много често е по-добре да съществуват редундантни елементи, макар и малки „тлъстинки", „паласки", от които в момент на криза да се черпят резерви. Не оптимизацията носи успех, а по-големият размер на една система, предприятие, фирма. Генерирайки като цяло по-голяма печалба, голямата система успява да неутрализира недостатъците на по-малко ефективните подсистеми и звена, на по-малко усърдните и прилежни работещи. А по-малката система, дори и да до крайност оптимизирана, дори 100% от работещите да са талантливи и трудолюбиви, много трудно успява да постигне големи успехи, а дори и това да стане факт, то за сметка на по-голяма експлоатация и последващо от нея по-бързо амортизиране на звената и трудещите се. Стремежът трябва да бъде създаването на по-големи и конкурентноспособни икономически единици - глобални играчи, които да бъдат способни да изтласкат и притеснят французи, германци и англичани, които да генерират по голям съвкупен продукт, които да бъдат способни не само да „преглътнат" наличието на на пръв поглед ненужни елементи, „тлъстинки", а да извлекат полза от тях при спешни обстоятелства, а не непрекъснато да се говори за оптимизация и реформи на все по-малки и
неконкурентноспособни фирмички, неспособни, а и нямащи интерес да проведат и приложат фундаментални научни изследвания и открития.
4. Заключение. Примитивността на механистичното, колективистично и
количествено мислене
Що се отнася до редундантните елементи в образованието и промишлеността призовавам да се отърсим от изключително наивното, механистичното и количествено схващане, че колкото повече часове работиш, колкото по-рано децата тръгнат на училище, колкото повече часове децата прекарват в училище, колкото повече се оптимизира една система, толкова резултатите щели да бъдат по-добри. Много по-важно е процесът на обучение и учение, на работа да бъде по-кратък, но по-концентриран и интензивен. В сегашната „разплута", „раздута" система на началното училищно образование нито учението е учение, нито играта е игра, нито почивката е почивка. Всичко е един размит „тюрлю-гювеч", всичко е много раздробено, нито един възрастен не преподава или стои 8-10 часа в училище. От една страна си много загрижен децата да не се стресират и вместо оценки поставяш пчелички, калинки или малинки, а от друга страна ги натикваш да стоят 8-10 часа принудително заедно, уж да се социализират. Всичко е много „размазано", липсват контури. Малките деца не бива да стоят повече от 4-5 часа в училище, за да имат време за сън и спонтанни игри, но за сметка на това учението да бъде истинско учение, с пълна концентрация в рамките на тези 4-5 часа. Всъщност възрастните също трудно се концентрират повече от 5-6 часа. Нека не правим от децата „бройлери", нека не ги насилваме да съзряват на 12, защото на 20 те вече ще бъдат изхабени.
Извори:
Работата се базира върху собствени наблюдения, опит и изведени от тях резултати, изследвания, както и върху изказввания на психолози, педагози, икономисти, работодатели и историци.
Литература:
Милена Дамянова, зам.-министър на образованието, Закон за предучилищното и началното образование
Петър Москов, бивш министър на здравеопазването, За здравеопазването и здравната каса Божидар Данев, Съюз на българските работодатели, За българските работодатели и работонаематели
Пламен Димитров, председател на КНСБ, Мързелив ли е българинът?
Адрес за кореспонденция: , dejan [email protected]
