CC BY
6
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ "ПРОЕКТ" (ПРОТАГМА), "ПЛАН" (ЕХЕАЮ) И "ПРОГРАМА" (ПРОГРАММА) ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА КОРНЕЛИУС КАСТОРИАДИС. Александра Арабаджиева СУ „Св. Климент Охридски"
THE DIFFERENCE BETWEEN "PROJECT" (ПГОТАГМА), "PLAN" (ЕХЕ-ДЮ) AND PROGRAM (ПРОГРАММА) IN THE PHILOSOPHY OF CORNELIUS CASTORIADIS Aleksandra Arabadzhieva University of Sofia "St. Climent Ohridski"
Abstract
The text that follows presents Cornelius Castoriadis' conception of a revolutionary project. On the one hand, it demonstrates the differences between the concepts "project", "plan" and "program", but, on the other hand, it also shows their contextual interference in his philosophy. Further on the social dimensions of the revolutionary project are analyzed together with the conditions for political self-governance of individuals. A distinctive parallel with the thought of Karl Marx is drawn in an attempt for demonstration of the originality of Castoriadis' ideas and insights. The exposition is organized in compliances with Castoriadis' main claim: feasibility of a fundamental and radical social reconstruction and possible patterns and approaches of its implementation.
Key words: revolutionary project, plan, program, bureaucratic dysfunction.
Увод
Концепцията за революционният проект като конкретно проявление на онова, което Корнелиус Касториадис нарича „практика" (пра^п), стои в основата на философската му теория. Това е и отличителната характеристика на въпросната авторова концепция, сравнена с начина, по който е формулирана в контекста на Марксовото наследство - като пореден елемент от системата, който постепенно, но все по-настоятелно губи значението си. Ако онова, което Касториадис най-общо нарича „политика", е съществувало винаги, а идеята за революция на пролетариата се среща още у Маркс, то конкретният облик, който им придава Касториадис не е съществувал никога. В критиката си към рационализма той не излага тезата, че отсъства каквото и да било рационалистическо основание в начина, по който ни се явява света, а единствено, че рационализмът не изчерпва и не решава проблемите, които изникват при съприкосновението на индивида с въпросния свят, т. е. че историческата действителност не е напълно и изцяло рационална - „рационално и нерационално постоянно се преплитат в историческата и в социалната действителност и точно това преплитане е предпоставка за действието" [7, 120]. В противен случай всичко щеше да е вече казано и нямаше да съществува казусът за „дейността (npaxxeiv)", но и нямаше да има институционализирани общества. Следователно революционният проект трябва да се освободи от метафизическите концепции за социалистическо и несоциалистическо и да се концентрира върху възможността за условно казано1 целенасочената промяна на социума.
1 Промяната е условно казано целенасочена, доколкото Касториадис по начало отрича телеологизма
Същност на революционния проект
Основната идея на революционния проект е тази за организацията и задаването на посоката на развитие на обществото. Конкретният метод на осъществяване на проекта се заключава в разгръщането на автономната дейност на индивидите. „Проектът е елемент на практиката (и на всяка активност (5растпрштпта)), една определена практика, разгледана в нейната връзка с действителността" [7, 117], „революционният проект е... описание и критически анализ на съществуващото" [7,122]. Проектът притежава особен смисъл, с ог-лед на който вдъхновява активност, държейки същевременно сметка за обективните условия и възможности за собствената си реализация
Касториадис прокарва дистинкция между проект (протауца), план (фр. plan, гр. схе5ю) и програма (проурацца). Проектът има един конкретен замисъл и насока много повече отколкото цел, те надскачат всяка възможна постановка на проекта и се явяват като „ясни и отчетливи идеи"2 [7, 118]. За разлика от проекта, планът по дефиниция се отнася до тех-никата, т. е. до техническото изпълнение на дадена дейност, и в тази връзка той неизбежно изисква задоволителни познания в съответната област. При него освен това целите и средствата са определими по начин, по който няма как да бъдат определени по отношение на практиката. Програмата на свой ред е свързана именно с конкретната постановка на проекта в даден исторически момент. Тя пряко зависи от обективните исторически условия и подлежи на снемане и заместване с друга програма - онова, което неизменно остава, е проектът. Програмата е предварителен и частичен образ на проекта, но тя подпомага и улеснява осъществяването му. Рискът тя да бъде възприета като абсолют и хората да се отчуждят в нейна посока не отменя необходимостта от съществуването и излагането и с оглед на политическото осъществяване на проекта.
Социални измерения на революционния проект
Измеренията на проекта са строго социални3 и са концентрирани предимно в сферата на публичната дейност на индивидите - труда и производствените отношения. Във Въображаемата институция на обществото анализът на социалните измерения на проекта за автономия в такава степен напомнят марксисткия икономически анализ, че читателят с основание би могъл да се зачуди какъв е смисълът от предхождащите ги двеста страници критика на марксизма. Основните разлики все пак са няколко и поне самият автор ги разглежда като изключително съществени - дотолкова съществени, че му дават основание да не приема да бъде определян като марксист.
На първо място, формулирайки икономическия проблем, Касториадис го формулира като необходимост от „отхвърляне на икономиката", „освобождаване от икономическата необходимост" [7, 128]. в критиката си на начина на функциониране на производствените отношения Касториадис набляга не толкова на особеностите му в границите на капитализма, колкото на същите в контекста на бюрокрацията, която с оглед на противоречията, които издига, е наречена от него „бюрократична дисфункция" [7, 121] и е разгледана като следващ еволюционен стадий на развитие на капиталистическите отношения. Бюрокрацията, естествено се наблюдава в условията на западните икономики, но същинския пик на своя прогрес тя достига в начина на разгръщане на икономиката в СССР и Източните републики.
Това по-скоро ревизиране или допълване на марксисткия анализ с оглед на последвалия написването му исторически опит е тясно свързано с една друга особеност, която в много по-голяма степен би могла да се изтъкне като разлика. Неизменно налично е отчуждение
като безплодна рационалистическа инвенция. В контекста на философията му употребата на понятието цел се свързва по-скоро с организираността с оглед на някакъв замисъл, отколкото с постигането на някакъв последен елемент от серия причинно-следствени протичания.
2 Този израз е ограден в кавички от Касториадис, но той по никакъв начин не дава знак, че осъзнава картезианските му корени, още повече че го използва в съвсем различен от картезианския контекст.
3 Причина за това е самото естество на частните или личните отношения (любов, приятелство), в които самата връзка е смисълът на обвързването и поради тази причина те са лишени от външен или надскачащ връзката замисъл (като утвърждаване на автономията на другия, например).
на работниците от делото на живота им, но докато при Маркс акценты се поставя върху отчуждението спрямо продукта на труда [2, 95 и следващите], то при Касториадис то се кон-центрира изцяло върху отдалечеността им от същностните особености на производствения процес, в който те са ангажирани (и който е невъзможен, без тях), но същевременно не са ангажирани изцяло (по никакъв начин не е регламентирана актуалната им възможност да го направляват). Това ключово противоречие - зависимостта на работния процес от самите работници и същевременната им невъзможност да участват в управлението му, ескалира в конфликта между изпълнители и директори, който се разгръща в две посоки - като външен конфликт между едните и другите и като вътрешен конфликт на всеки със самия себе си [7, 121].
Касториадис твърдо не приема определящото отношение на икономическата спрямо останалите сфери на живот, т. е. на производствените отношения спрямо всички други социални отношения, но той не отрича, че те се намират в явен конфликт с тях. Именно от тази гледна точка проекты (революцията) в своята радикалност не касае единствено предприятието или производството, а съвкупността на обществото и промяната следва да промени общата нагласа на хората спрямо труда и спрямо колективността. Това е второто измерение на конфликта и както при Маркс, така и при Касториадис, той се задълбочава от ускореното и практически неконтролируемо развитие на технологиите и на производствените отношения (с всички странични ефекти, които те носят със себе си -монополизъм, непочтена конкуренция, изкуствена реклама) и от безпределното увеличаване на производителността. Проявява се, освен като търсене на решения от страна на самия капитализъм (като намаляване на работното време и създаване на изкуствени потребности, но и на нови паразитни дейности, за да се подсигури ангажираността на работниците), също и като непрекъсната борба (макар и често неявна и дори неосъзната4) на работниците с начина на функциониране на работния процес. Тази борба се изразява във формулирането на предложения относно евентуални промени във връзка с въпросното функциониране, самоорганизация на работниците, водеща ту (в една или в друга степен) до саботаж на произ-водствената дейност, ту до опити за налагане на работническо самоуправление. По правило тези опити са винаги революционни (Руската революция, Унгарската революция) и затова и проектът за автономия, за преструктуриране на социалната организация е революционен проект - защото козметични промени в начина и на функциониране не биха могли да разрешат основния конфликт (пр.: инвестиране в задоволяването на „колективните потребности" не отговаря на традиционните частни и егоистични нагласи на капиталистическия светоглед) между двата социални полюса - този на директорите и онзи на изпълнителите.
Заключение
Всички тези аргументи в крайна сметка се извеждат, за да се демонстрира осъществимостта на революционния проект, за да се докаже тезата, че по какъвто и начин да протече промяната в обществото - като остра криза или като мирна реформа, тя ще го разклати из основи. Цялостната национализация на икономиката (в Източните републики) показва, че осъществяването на социалистическо икономическо управление и колективно самоуправление на индивидите е възможно, и то би било много по-разумно от понастоящем функциониращата икономика (частна или планова). За да постигне всичко това, непосредствената задача на проекта е да разтълкува езика, на който обществото говори за своята криза, „онова, което обществото само объркано казва за себе си" [7, 123, курсив на автора - К. К.]. Противно на традиционната постановка на марксизма обаче и въпреки признанието на конфликта между директори и изпълнители, във философията на Касториадис липсва образът на класовия враг такъв, какъвто го разглежда традиционния марксизъм - очаква се бъдещата революция да облагодетелства цялото общество, без оглед на социална прослойка, класов произход и политическа позиция. Нека припомним, че това
4 С оглед на този факт вероятно се появява психоаналитичният проект на Касториадис за изкарване наяве
на безсъзнателното[повече по темата: 1] 82
са и идеите, вдъхновили събитията от Май'68 в мащаба, в който избухват. Неслучайно те са за първи път публикувани в едноименното издание на мисловния кръг „Социализъм или варварство"5 и получават широк отзвук по време на стачката, в чиято основа стои подстрекателството на Даниел Кон-Бендит, по-късно (1980 г.) съавтор на Касториадис в книгата От екология към автономия.
Литература:
1. Арабаджиева, А. (2015), „Кръстопътищата на лабиринта" - из живота и фило-софското наследство наКорнелиусКасториадис", в онлайн списание „Реторика и комуни-кации", гл. ред. Ив. Мавродиева, достъпна на: http://rhetoric.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%81 %D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81-%D0%B0%D1 %80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0, последно посещение: 20/11/2015 г.
2. Касториадис, К. (2012), Двата елемента на марксизма и историческата им съдба (из Въображаемата институция на обществото) в сборника «Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век», съст.: Хараламби Паницидис, Емилия Минева и Станимир Панайтов, София: Annares.
3. Маркс, К. Х. (1948), Капиталът, Критика на политическата икономия, T. 1 Процесът на производство на капитала, София: Издателство на Българската комунистическа партия.
4. Castoriadis, C. (1988), Political and Social Writings, vol. 1. 1946-1955: From Critique of Bureaucracy to the Positive Content of Socialism, Minneapolis: University of Minnesota Press.
5. Castoriadis, C. (1991), The Fiction of an Economic "Rationality" in Philosophy, Politics, Autonomy, Odeon, pp. 187-191, available online: <https://culturalapparatus.wordpress.com/ castoriadis/the-fiction-of-an-economic-rationality/>, last checked on...
6. Castoriadis, C. From analysis of Bureaucracy to Workers'Self-management, available on <http://libcom.org/book/export/html/549>, last checked on...
7. КасторшЗп;, К. (1974), H пара тои еруатгкои кш^цато; 2. ПроХетаршто ка1 opyavracn, А0^а: ОктюРрп;.
8. КасторшЗп;, К. (1978) H фаvтаclакq бесцпап тп; ко^ю^а;, А0^а: Ке5ро;.
9. Касторга5п;, К. (1986), то пергехоцето тои сотаХшцои, А0^а: 'YyiXov.
5 Касториадис е основният автор на текстове в изданието и след разпадането на кръга той използва
въпросните публикации като основа на бъдещите си съчинения. Характерен пример в това отношение е не само първият раздел на Въображаемата институция на обществото, наречен „Марксизмът и революционната теория" (в който намират място текстовете отСоциализъм или варварство от периода април 1964-юли 1965), но и публикуваната в Кръстопътищата на лабиринта статия „Избрано върху една теория за душата, представена ни като наука".
