CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПРЕХОДЪТ ОТ ТЕОРЕТИЧНИ ЗНАНИЯ КЪМ РЕАЛНА РАБОТНА СРЕДА И ФОРМИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
Васил Михайлов Югозападен университет „Неофит Рилски", Благоевград
THE TRANSITION FROM THEORETICAL KNOWLEDGE TO REAL WORKING ENVIRONMENT AND HUMIAN CAPITAL FORMLATION
Vasil Mihaylov South-West University "Neofit Rilski", Blagoevgrad
Abstract
Human capital includes all the knowledge, skills, experience and motivation of an individual accumulated during his life time. Knowledge is acquired at the educational system, but skills and experience must be acquired through practice and by performing activities and tasks in a real working environment. This makes the transition between the accumulated knowledge and its actual implementation in a real working environment essential for every individual. The internship programs play an important role in this transition for the young people, because they allow the use of current and formation of new human capital. The present paper explores the student internship programs, performed in the country, which are important for the human capital formation. The aim is to determine their contribution to young people's initial employment in Bulgaria and which measures should be taken to increase their effect for human capital formation. For that purpose a specific data has been collected and analyzed which is related to the internship programs funded by the EU operational programmes using analytical and statistical approach and covering the period 2012 - 2016.
Keywords: knowledge, human capital, students, employment, real working environment
Увод
Според Адам Смит (Smith, 1776) придобиването на таланти, гарантиращи бъдеща трудова реализация на индивида чрез образование, учене и чиракуване е от съществена важност като те се явяват реална инвестиция в човешки капитал. Гари Бекер (Becker, 1962) дефинира човешкия капитал като придобитите знания и умения от хората, а според Джейкъб Минсър (Mincer, 1981) човешкият капитал е способността на човека да генерира трудов доход. Уменията се придобиват чрез извършването на реални работни дейности и изпълнението на задачи, които впоследствие се превръщат в работни навици. Уменията заедно със знанията позволяват на индивида да генерира трудовия си доход и да отговаря на очакванията на работодателя си. Образованието и стажуването следва да са неразривно свързани. Чрез стажантските програми се осъществява плавен преход към реална работна среда. Те улесняват бъдещата професионална реализация на индивида. Стажантските програми са част от инвестициите в човешки капитал и по-точно в частта изграждаща трудовите навици, мотивацията, обучение на работното място и натрупването на трудов опит. Най-голям
инвеститор в човешки капитал се явява държавата чрез формалното образование и в по-малка степен чрез осъществяване и подпомагане на стажантски инициативи. Обект на изследването са стажантските програми, финансирани чрез оперативните програми на ЕС и осъществявани на територията на страната, които са важна част от прехода между образованието и реалната работна среда. Предмет на изследването са дейностите по организирането и провеждането на стажантските програми, данните за обявените стажантски места, данните за обратна връзка, образователните направления и най-желаните икономически дейности от студентите.
Целта на настоящото изследване е да се определи приноса на стажантските програми за прехода между образованието и реалната работна среда за младите студенти и какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се повиши ефекта им върху процеса на формиране на човешкия капитал. За постигане на целта са събрани данни за периода 2012 - 2016 г. като са използвани аналитичен и статистически подход. Териториалният обхват на изследването обхваща стажантски програми провеждани на територията на Република България.
Анализ
В днешно време трудовият пазар изисква добре обучени и опитни млади хора, но отворен остава въпросът кога, как и къде трябва да бъде натрупан този опит. Затова преходът между теоретичното обучение и обучението в работна среда чрез стажуване се явява от съществена важност. Самото обучение получено в професионални гимназии и висши училища следва да е адекватно на изискванията на работодателите и тяхното търсене. В противен случай се стига до несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила. Като резултат се засилва безработицата сред младите хора в страната, които имат потенциал за развитие на човешкия си капитал, но нямат възможности за подходяща реализация. В много случаи младите хора започват първата си работа по професия съвсем различна от специалността и знанията натрупани в университета, при заплащане неотговарящо на техните възможности. Това несъответствие и намалено търсене на определени знания и професии води до младежка безработица, която от своя страна води до загуба на човешки капитал. Така се засилва и процесът на „изтичане на мозъци", при който младите хора предпочитат да търсят своите възможности и реализация в чужда страна, която не познават, нямат социални контакти и са далеч от близките и приятелите си. Много голяма част от младежите са дезинформирани и не са наясно с какво искат да се занимават. Не съществува достатъчна осведоменост на младите хора кои професии се търсят на пазара на труда, как са заплатени те, има ли стимули като заплащане или гъвкава заетост за привличане на млади хора в определени организации, институции или професии. Голяма част от младежите се чувстват изолирани, защото се сблъскват с безразличие и неразбиране от други слоеве на обществото, които вече са се пригодили към социално-икономическите условия за работа и труд в страната. Младежите между 15 - 24 г., но и тези между 25 - 29 г. възраст се считат за уязвима група на пазара на труда. Може да се каже, че всички тези препятствия и следствия от тях засягат нивото на човешкия капитал и неговото възпроизводство. Всяко следващо поколение студенти се сблъсква с тези проблеми и предпочита да търси по-добра реализация и условия за живот и труд в чужбина. По този начин се влошава не само демографската структура на населението, но и структурата на човешкия капитал. Като резултат по официални данни броят на младежите (15 - 24 г.) емигрирали от България се е увеличил през последните години 2014 г. - 6 102 лица, 2015 г. - 6 177 и 2016 г. - 6 796 (NSI, 2016). За сравнение през 2007 г. емигриралите младежи (15 -24 г.) са били 556 като общият брой емигрирали за периода 2007 - 2016 г. вкл. е 34 537, което представлява 5.23 % от всички младежи (15 - 24 г.) - 659 602 (за 2016 г.). За период от 10 години емигрирали от страната ни са 5.23 % от младежите, чиито брой и без това намалява всяка следваща година (2007 - 998 418, 2016 - 659 602). Съществува разлика между задължителните стажове и доброволните стажове. Задължителните стажове
обикновено са част от академичната програма на студентите в редица специалности, а доброволните стажове се основават на инициативата и желанието на студентите. Доброволните студентски стажове представляват полагане на труд от страна на студентите за кратък период от време, което обикновено е през летния период, в продължение на около три календарни месеца под ръководството на работодател с цел придобиване на практически умения и опит от студента в избрана от него професионална област. Идеалният вариант за извършване на преход между университета и реалната работна среда е стажуването по време на следването, което да е заплатено.
Резултати
Докладът разглежда няколко инициативи през периода 2012 - 2016 г., които държавата подпомага чрез финансиране по оперативни програми на ЕС, за да улесни прехода на младите студенти чрез стажантски програми и те са - „Студентски стажове в държавната администрация" по проект финансиран от ОП „Административен капацитет", схемата „Ученически и студентски практики", компонент 2 - „Студентски практики" 2012 - 2014 г. по ОП „Развитие на човешките ресурси" и проект „Студентски практики - Фаза 1", финансиран от ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. Програмата „Студентски стажове в държавната администрация" (Project "Student internships in the public administration", 2016) (ОП АК) стартира през 2012 г. като за целта е разработен уеб-базиран портал, на който се публикуват свободни стажантски позиции и чрез който студентите подават своите кандидатури. Цялата процедура по кандидатстването, класирането и финалния подбор се осъществява онлайн. Чрез програмата се предоставят възможности за стажове в структурите на държавната администрация на всички нива и в цялата страна. Целта на програмата е придобиване на практически опит, нови професионални умения от страна на студентите и общо запознаване с механизма на функциониране на държавната администрация. Нормативната уредба, координираща дейностите по програмата се състои от Закона за администрацията и Наредбата за студентските стажове в държавната администрация. Според данните за програмата успешно са провели стажа си около 2 500 студенти за периода 2012 - 2016 г. включително. Броят на участващите администрации, предоставящи стаж, е най-голям през 2015 г. - 147 административни структури като за 2016 г. броят им се е понижил до 101. Най-големи ползватели на програмата за набиране на стажанти се явяват министерствата, специализираните териториални администрации, общинските администрации, административните структури създадени с нормативен акт (закон или ПМС) и областните администрации. Слаб интерес към програмата проявяват държавните агенции и комисии. Отчита се намаление почти наполовина на общинските администрации, предоставящи стаж за 2016 г. в сравнение с 2015 г. с (от 62 за 2015 г. до 34 за 2016 г.). Броят на обявените стажантски позиции за периода 2013 - 2016 г. е 6 3831. Той също отчита намаление през последната година (1 196 места - 2013 г., 1 803 - 2014 г., 1 940 - 2015 г. и 1 444 - 2016 г.). Съпоставка на броя на обявените стажантски места в началото и в края на периода 2013 -2016 г. показва увеличение с 76.6 % на местата в областните администрации, 17.3% на местата в администрации, създадени със закон/ПМС и проявен интерес от страна на държавните комисии през 2016 г., който е липсвал първите години на програмата. През 2016 г. обявените стажантски места са намалели чувствително спрямо 2013 г. в министерствата - с 33 % и в държавните агенции - с 20.6 % (Project "Student internships in the public administration"- reports 2013-2016). Общият брой на стажантските позиции за 2016 г. (1 444) се е увеличил с 248 места (17.2 %) спрямо 2013 г. (1 196) сред 41 професионални направления. Най-голям брой места в професионални направления, в които да се обучават студентите през 2016 г. е имало в направленията - Икономика (516 места или с 28.1 % повече от 2013 г.), Администрация и управление (208 места или с 18.7 % повече от 2013 г.),
1 No information has been found about report from project "Student internships in the public administration" for 2012.
Архитектура, строителство и геодезия (80 места или с 51.2 % повече от 2013 г.), Растениевъдство (59 места, т.е. 88.1 % при 7 места през 2013 г. и липса на кандидати). Най-малко места в сравнение с 2013 г. е имало в направленията - Информатика и компютърни науки (34 места или с 43.3 % по-малко от 2013 г.), Политически науки (37 места или 17.7 % по-малко от 2013 г.), Право (167 места или с 5.1 % по-малко от 2013 г.). През 2013 г. най-много студенти са кандидатствали за стажантски места, обявени в направленията: Икономика (35%), Администрация и управление (18 %), Право (15%), Политически науки (10%), следват Архитектура, строителство и геодезия (6%), Обществени комуникации и информационни науки (2%), Информатика и компютърни науки (2%). През 2016 г. най-много студенти са кандидатствали в направленията Икономика - (34.5 %), Администрация и управление (19.42%) и Право (19.83 %). През 2016 г. съотношението между обявените места и броят на кандидатите показват, че за 1 място са се борили средно 2.95 студенти. За 2016 г. данните от обратната връзка със студентите показват, че оценката на стажантите за 2016 г. по всички показатели на програмата е била 8.92 (9.03 за 2013 г.). Териториалното разпределение на най-търсените професионални направления на всички обявени стажантски позиции в и извън София през 2013 г. е било - 53% (629 позиции) извън София и 47% (567 позиции) в София. По обявените 1196 стажантски позиции са кандидатствали общо 1160 студенти. Териториалното разпределение на най-търсените професионални направления на всички стажантски места в и извън София през 2016 г. е било - 58.2 % извън София и 41.8 % в София. Според данни от анкетни карти сред провелите стажове студенти за периода 2013 - 2016 г. като най-големи ползи за тях се открояват предаването на знания и опит от страна на наставниците, работата в екип и възможността да се черпи опит от работещите в звеното, което създава добри практически умения. Стажовете в държавните структури носят не само нови умения и опит за стажантите, но и престиж, друга гледна точка, перспектива и поглед върху дейности извън частния сектор. При бъдещо кандидатстване за работа пред тях се отварят нови врати. Тенденциите сред студентите по отношение на професионалните направления, в които те ще развиват човешкия си капитал в бъдеще се илюстрират точно от динамиката за анализирания период. Програмата „Студентски стажове в държавната администрация" има неоспорими плюсове за младите студенти като развива техните професионални умения и опит, които спомагат за формирането на нов човешки капитал, както и за използването на вече натрупания - в работна среда. Обосновано предположение може да се направи по отношение на сравнително ниският брой студенти кандидатстващи и завършващи стажове по програмата в сравнение с другите разглеждани в изследването стажантски програми, поради липсата на заплащане по време на стажуването. Като препятствие пред стажуващите може да се открои променливия брой стажантски места от страна на администрациите за всяка отделна година. Така някои студенти, проявили интерес към конкретна администрация, но класирани в друга може да не се възползват от правото си да кандидатстват за същото стажантско място през следващата година, защото такова може да не бъде обявено или да не се изяви нужда от стажанти. Програмата се ориентира според търсенето на студентите за съответните направления, но относно търсенето на конкретни стажантски места в конкретни администрации, нивото остава относително непостоянно.
Целите на Компонент 2 - „Студентски практики" 2012 - 2014 г. на схемата „Ученически и студентски практики" (ОП РЧР) и проект „Студентски практики - Фаза 1" (ОП НОИР) са аналогични - повишаване на практическата насоченост на висшето образование и гъвкавостта на завършващите висше образование спрямо динамиката на пазара на труда, чрез засилване на връзката между образование и практика. Компонент 2 - „Студентски практики" 2012 - 2014 г. по план обхваща практическо обучение сред 62 700 студенти (максимум 73 300). Общият брой кандидатствали е 96 679, а успешно завършили са - 74
168.2 Икономическите дейности с най-голям брой завършени практики от студенти са били - юридически и счетоводни дейности (6 528), образование (5 747), здравеопазване (5 673), държавно управление (2 479), дейности с нестопанска цел (2 338), НИРД (2 034), информационни технологии (1 811). Професионалните направления, в които са се обучавали най-много регистрирани в програмата студенти са били - Икономика (14 689), Администрация и управление (4 908), Право (4 757), Педагогика (3 466), Медицина (2 626), Архитектура, строителство и геодезия (2 557), Комуникационна и компютърна техника (2 454). Най-много студенти са кандидатствали от СУ „Св. Климент Охридски" - 12 482, УНСС - 11 268, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" - 10 416 и Югозападен университет „Неофит Рилски", Благоевград - 9 865.
Конкретната цел на проект „Студентски практики - Фаза 1" (ОП НОИР 2014-2020) е успешно приключване на практическо обучение от поне 40 020 студенти до края на проекта. В началото на септември 2016 г. регистриралите се студенти са били 2 528, а за 3 месеца от тази дата до 30 ноември броят им е достигнал 33 560 (Project "Student Practices -Phase 1", 2016). Проектът е финансиран от ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми" на Министерство на образованието и науката е Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (ОП НОИР). Проектът подлежи на изпълнение през 2017 г., разполага с бюджет от 37 млн. лв. като дейностите обхващат 48 висши училища. „Студентски практики - Фаза 1" позволява в рамките на 240 часа студентите да приложат на практика наученото в университета и да усвояват знания и умения в реална работна среда като при успешно провеждане студентите получават по 480 лв. Проектът се смята за ключов в укрепването на връзката между образование и практика. Той се явява като успешен преход между теорията и практиката. Един от основните резултати, търсени от проекта е подобряване на практическите умения на студентите още по време на тяхното обучение, спрямо потребностите на пазара на труда, както и укрепване на връзките между висшите училища и работодателите, изграждане и развитие на партньорства между тях. Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира със средства от Европейския социален фонд, а практиките се изпълняват само на територията на Република България. Към 16.03.2017 г.3 общият брой на кандидатствалите студенти по проект „Студентски практики - Фаза 1" е 29 616 от общо 46 570 регистрирани. Според професионалните направления най-много кандидатствали студенти има от -Икономика (5 156 - 17.41%), Право (2 305 - 7.78%), Педагогика (2 145 - 7.24%), Медицина (1 836 - 6.20%), Администрация и управление (1 722 - 5.81%). Според разпределението на кандидатствалите студенти по проекта от общо 48 висши училища най-много са от Югозападен университет „Неофит Рилски", Благоевград - 2 580 (8.71% от всички), СУ „Св. Климент Охридски" - 2 536 (8.56%), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" - 2 329 (7.86%), УНСС - 2 074 (7%). Като препятствие пред студентите може да се отчете непостоянния характер на финансиране на програмата за всяка година, тъй като тя е зависима от европейско финансиране. Проект „Студентски практики" (ОП РЧР) е спиран веднъж заедно с приемането на договори и изплащането на пари през 2014 г. с големи забавяния на заплащането на студентите, които успешно са приключили практики. Това е пречка пред мотивацията на студентите. Въпросът за финансовият стимул е изведен на преден план сред младите студенти, а въпросът с правилната професионална реализация, съответстваща на квалификацията им е на заден план. След стартиране на проект „Студентски практики" (ОП НОИР) през 2016 г. процедурата и изплащането на средства за бъдещи практики са временно „замразени" от ЕК през февруари 2017 г. (Ministry of Education and Science, 2017), поради проведен одит през октомври 2016 г. по ОП НОИР.
2 The information is provided through access to public information at the Ministry of Education and Science
3 The information is provided through access to public information at the Ministry of Education and Science
Броят на завършилите студенти в България по години за периода 2012-2015 г. включително остава сравнително постоянен - средно по 64 151 студенти на година и среден брой учащи студенти на година за периода 2012/13 - 2015/16 учебна година - 272 030. Вижда се, че разглежданите инициативи за стажуване осъществени чрез оперативните програми на ЕС за периода 2012 - 2016 г. са предложили на студентите около 120 571 места за стажуване общо за 5-те години, при среден брой завършващи студенти на година - 64 151 и среден брой учащи на година - 272 030. Следователно стажантските места не са достатъчни, за да може голямата част от студентите да натрупат важен първоначален опит. В частния сектор също съществуват стажантски програми, но те се основават по-скоро на правилото - кой е подходящият кандидат за конкретна фирма, отколкото - коя е подходящата фирма за кандидат с определени знания и качества. Нужно е по-голямо финансиране, повече инициативи и по-голям обществен интерес към осигуряване на възможности за стажуване на студентите в България. Според доклада "Human Capital Report 2016" (WEF, 2016) на Световния икономически форум за индекса на човешки капитал (human capital index) българските младежи (15 - 24 г.) се нареждат на 40-то място от общо 130 страни с резултат (73.26). Преди тях са младежи от страни като Малта, Чили и Тайланд, а след тях се нареждат Унгария, Румъния, Словакия и Турция. Според индекса за човешки капитал за 2016 г. населението на България се нарежда на 43-то място с резултат от 73.66.
Заключение
Натрупването на първоначален опит чрез стажуване е важна предпоставка за извършване на плавен преход между теоретичното обучение и прилагането на натрупаните знания (под формата на човешки капитал) и акумулирането на нови в реална работна среда. Резултатите от проучването на програмите за стажуване показват добро цялостно представяне на студентите, положителна оценка и готовност за включване в нови бъдещи стажантски инициативи. Подпомогнатите от държавата и финансирани от европейските оперативни програми инициативи за стажуване са важни за формирането и възпроизводството на човешкия капитал при младите хора до 29 години, защото позволяват натрупването на нужните знания, умения за работа, опит и трудови навици, съществени за бъдещата им професионална реализация и за приноса им към родната икономика. Но за да има ясен резултат е необходимо по-широко партньорство между университетите, държавните институции и бизнеса в бъдеще, което да позволи направленията за развитие на обучаващите се да съответстват на реалното търсене на пазара на труда, както и наличието на повече инициативи, предлагащи временна заетост.
Източници
[1] Smith, A., (1776). An Inquiry into the Nature And Causes of the Wealth of Nations Book 2 - Of the Nature, Accumulation, and Employment of Stock
[2] Becker, G. S., (1962). Investment in Human Capital: A Theoretical Analysis, Journal of Political Economy, vol. LXX, n.5, Part. 2
[3] Mincer, J., (1981). Human Capital and Economic Growth. Working Paper № 803 National Bureau of Economic Research, Cambridge, Massachusetts
[4] National Statistical Institute (NSI) - Sofia, (2016) URL: http://nsi.bg/en/content/6593/population-demography-migration-and-projections
[5] Project "Student Practices - Phase 1", 2016 - Operational Programme "Science and Education for Smart Growth" 2014-2020, Ministry of Education and Science (MES) URL: http://praktiki.mon.bg/sp/
[6] Project "Student internships in the public administration", 2016 URL: http://staj.government.bg/
[7] Project "Student internships in the public administration" - Reports -2013, - 2014, - 2015, - 2016
[8] Ministry of Education and Science, 2017 URL: http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2448
[9] Human Capital Report 2016 URL:http://reports.weforum.org/human-capital-report 2016/economies/ #economy=BGR
