CC BY
24
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПРАВО В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ С ОГЛЕД ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Дилян Начев СУ „Св. Климент Охридски"
THE ABUSE OF RIGHTS WITHIN THE EUROPEAN CONVENTION FOR THE PROTECTION OF HUMAN RIGHTS AND FUNDAMENTAL FREEDOMS IN REGARD TO THE EUROPEAN COURT OF HUMAN
RIGHTS' CASE LAW Dilyan Nachev Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Abstract
The notion of abuse of rights is fundamental and exists in most of the European legal systems. It is therefore justified to wonder whether it can be found within the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms as well. This report is trying to answer exactly this particular question. It is stated that Article 17 of the aforementioned Convention which is explicitly named "Prohibition of Abuse of Rights" does not actually refer to the abuse of rights mechanism and is in fact mistakenly considered so by many authors. The real prohibition of the abuse of rights within the European Convention is the one concerning the right of individual application. It has been established by the European Court of Human Rights within its case law that there are several forms of this abuse, which are observed in the report. The mechanism acts as a subsidiary protection against applicants seeking to obtain unjustified benefits for themselves.
Key words: abuse of rights, European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, European Court of Human Rights, right of individual application.
„Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи" (наричана по-долу „Европейската конвенция") е юридически акт с фундаментално значение за развитието и поддържането на високи демократични стандарта в държавите членки на Съвета на Европа. Като всеки нормативен документ, който няма чисто декларативен характер, Европейската конвенция съдържа от една страна основните права и свободи, чията защита се търси, а от друга - механизмите за тяхното гарантиране. Защитата на тези права и свободи се осъществява в най-голяма степен от Европейския съд по правата на човека, със седалище в Страсбург, който следи за нейното юридическо прилагане.
Макар да имат особен статут и значение, по същество правата на човека и конкретно тези, посочени като такива в Европейската конвенция, са субективни права и като такива, упражняването им би могло да повдигне въпроса за злоупотребата с тях. Настоящата статия има за основен предмет именно злоупотребата с право с оглед Европейската конвенция.
В тази връзка като основен стълб на понятието злоупотреба с право, разгледано в контекста на Европейската конвенция се явява разпоредбата на чл. 17, която е озаглавена „Забрана на злоупотребата с право" и гласи: „Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията". Редно е да се спомене, че текстът е почти идентичен с чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, носещ същото заглавие. Авторите на Европейската конвенция от своя страна видимо са почерпили вдъхновение при създаването на чл. 17 от разпоредбата на чл. 30 на Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи следното: Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея."
Въпреки заглавието на разпоредбата на чл. 17 от Европейската конвенция, явно имащо за цел да насочи към механизма на злоупотребата с право, както и факта, че това становище се споделя от редица автори1, считам, че един задълбочен анализ показва, че то е неправилно. Мисля, че правилото на чл. 17 от една страна е насочено срещу неоснователното ограничаване на правата, гарантирани от Конвенцията от страна на държавите, а от друга има тълкувателен характер и представлява критерий за установяване на приложното поле на Европейската конвенция. Това е средство за изясняване на заложения в разпоредбите на конвенцията смисъл, като приложение на правилото "res magis valeat quam pereat". Това правило, относимо към тълкуването на международни договори, според което при няколко възможни смисъла на един текст, предпочитание трябва да се даде на този от тях, при който разпоредбата би имала действие, има за основа идеята, че страните са сключили договора, защото желаят той да произведе действие, а не - обратното2. От гледна точка на лицата, желаещи да се ползват от правата, гарантирани чрез Европейската конвенция, разпоредбата на чл. 17 представя и друг правен принцип с тълкувателно значение, а именно този, според който „никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение". Важно е да се отбележи, че ограничението на чл. 17 е предвидено преди всичко с цел да бъдат спрени опитите Конвенцията да служи за евентуална защита на лица, имащи за цел установяването на недемократичен, тоталитарен режим. Това опасение е обяснимо с оглед историческия контекст, в който е създадена Европейската конвенция - непосредствено след края на Втората световна война. Другата цел на разпоредбата е да не позволи правата, гарантирани в нея да бъде неоснователно ограничавани от страна на присъединилите се към нея държави.
Злоупотребата с право от своя страна се състои в неправомерното упражняване на едно съществуващо и правно признато право. За да има злоупотреба, първо трябва да има право. Резултатът от злоупотребата с право не е отсъствието на правото, а отказът от правната му защита.
В този смисъл, считам, че механизмът на чл. 17 от Европейската конвенция представлява тълкувателен критерий за изясняване на приложното поле на конвенцията и в случай, че намери приложение, това следва да се схваща като несъвместимост ratione materiae с конвенцията.
1 Вж. напр. Flauss, J.-F. L'abus de droit dans le cadre de la Convention européenne des droits de l'homme. - In: Abus de droit et bonne foi. Publié sous la direction de Pierre Widmer et Bertil Cottier. Fribourg: Editions universitaire Fribourg, 1994, 271-287; Вж. още Spielmann, A., Spielmann, D. La notion de l'abus de droit à la lumière de la Convention européenne de sauvegarde des droits de l'homme et des libertés fondamentales. - In: Actes de dix-neuvième Colloque de droit européen - L'abus de droit et les concepts équivalents : principe et applications actuelles, Strasbourg: 1990, 58-75.
2 [1 - с. 164].
Това не означава, че в рамките на Европейската конвенция не може да съществува злоупотреба с правата, гарантирани от нея. Считам обаче, че тя се случва по-скоро на терена на процесуалните права, гарантирани от конвенцията и по-специално на правото на индивидуална жалба.
В тази връзка е чл. 35, ал. 3, т. а), които приема, че едно от основанията за това Европейският съд по правата на човека да обяви дадена индивидуална жалба за недопустима е това, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба. Санкцията на злоупотребата с правото на индивидуална жалба съвсем естествено се изразява в отказа от защита на съответното право чрез обявяването й за недопустима.
Злоупотребата с това процесуално право, имащо за цел да гарантира ефективна защита на правата, заложени в Конвенцията, на всеки, считащ, че те са нарушени спрямо него, може да се осъществи под следните форми.
1) Жалба, съдържаща невярна или непълна информация и жалба, съдържаща обиден език
Злоупотреба с правото на жалба би имало, ако последната е основана на невярна или непълна информация. Тези две хипотези трябва да бъдат разгледани последователно, тъй като между тях съществуват няколко съществени разлики.
Предоставянето на невярна информация винаги насочва към недобросъвестност от страна на жалбоподателя и съответно се гледа от Европейския съд по правата на човека с по-голяма строгост, отколкото непълната информация, която често е резултат на небрежност.
Представлява злоупотреба с право на основание това, че жалбата съдържа невярна информация например подаването на такава под фалшиво име, при това с отказ да се разкрие истинската идентичност на лицето3. На по-голямо основание, налице е злоупотреба с право и тогава, когато в жалбата са приложени фалшифицирани документа4. Важно е все пак да се отбележи, че според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека, за да има злоупотреба с правото на жалба, подателят трябва съзнателно да е представил в нея неверни факти5.
От друга страна злоупотребява се с правото на индивидуална жалба и тогава, когато тя съдържа непълна информация. Такава е например ситуацията, в която жалбоподателят съзнателно е пропуснал събития от съществено значение6.
При определени обстоятелства има злоупотреба с право и при употребата на обиден език. Това обаче е така само при изключителни обстоятелства. Като цялото практиката на Европейския съд по правата на човека показва, че има злоупотреба с правото на жалба, само ако тя е съзнателно основана на неверни факти, дори и при наличието на обиден език7. Въпреки това при постоянно използване на сериозни обидни епитети и клеветнически обвинения и като цяло на твърдения, които уронват престижа на някой от участниците в производството, Европейският съд по правата на човека приема, че това само по себе си представлява злоупотреба с правото на жалба8. Въпреки това, ако жалбоподателят оттегли отправените обвинения или обиди и предложи извинение, се приема, че основанията за установяване на недопустимост на жалбата като представляваща злоупотреба с право са престанали да съществуват и жалбата е допустима9.
3 Drijfhout v. the Netherlands, no. 51721/09, 22 февруари 2011 г.
4 Bagheri and Maliki v. the Netherlands, no. 30164/06, 15 май 2007 г.
5 В тази връзка вж. Nold v. Germany, no. 27250/02, 29 юни 2006 г. и Varbanov v. Bulgaria, no. 31365/96, 5 октомври 2000 г.
6 Al-Nashif v. Bulgaria, no. 50963/99, 20 юни 2002 г.
7 Varbanov v. Bulgaria, no. 31365/96, 5 октомври 2000 г.
8 Duringer and Grunge v. France, no. 61164/00 and no. 18589/02, 4 февруари 2003 г.
9 Chernitsyn v. Russia, no. 5964, 6 април 2006 г. 220
2) Жалба, лишена от реална цел или с абсурдни твърдения
Друга ситуация, при която се счита, че е налице злоупотреба с правото на индивидуална жалба е тази, при която последната е лишена от реална цел, т.е. разглежданият в нея случай е незначителен или посочените в нея твърдения са видимо абсурдни и явно неоснователни, често отново в съчетание с твърде маловажен за жалбоподателя вредоносен резултат.
Общото при тези две хипотези е това, че имат за резултат излишно претоварване на Европейския съд по правата на човека, без да се отнасят до принципни въпроси и по този начин нарушават функционирането му и забавят прекомерно разглеждането на по-съществени жалби.
Има злоупотреба с правото на индивидуална жалба и тя е недопустима, поради липсата на реална цел например, когато се твърди, че има нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция, тъй като съдебният процес по оспорването на отказ на административен орган да възстанови стойността на диетична добавка, закупена за сумата от 7.99 евро, продължил прекалено дълго10. От влизането в сила на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г., подобни жалби са недопустими много по-често по силата на чл. 35, ал. 3 (Ь) от Европейската конвенция, а именно - липса на значителна вреда11.
Сходен е случаят и при злоупотребата с правото на жалба, заради това, че в нея се отправят абсурдни твърдения, лишени от всякаква сериозност. Така е например, когато жалбоподателят твърди, че е нарушен чл. 3 от Европейската конвенция (забрана на изтезанията), тъй като му е била наложена глоба от 20 германски марки, за това, че е пресякъл на червен светофар. Твърди се, че трябва да се съобразяваме със светофарите, но не и да им се подчиняваме сляпо, тъй като би било в нарушение на основните права на човека да принуждаваме хората да се подчиняват на неодушевени предмети12. Считам, че подобни случаи биха могли да бъдат отхвърляни като недопустими и поради явната им липса на основателност.
3) Други случаи на злоупотреба с правото на индивидуална жалба
Съществуват и други хипотези, при които е възприето схващането, че се извършва злоупотреба с правото на индивидуална жалба, но поради разнородния си характер, ще ги разгледаме в настоящата трета точка.
Такъв е на първо място случаят, при който един жалбоподател маниакално подава множество сходни или идентични жалби, въпреки че първата такава е била обявена за недопустима13.
При определени обстоятелства, представлява също така злоупотреба с правото на жалба и нарушението на принципа за поверителност на производството по търсенето на приятелско споразумение между спорещите страни, когато например жалбоподателят изрично препрати към направените в рамките на тази процедура предложения14.
Както показва и настоящата статия, случайте на злоупотреба с правото на индивидуална жалба в рамките на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи могат да бъдат изключително разнообразни и често е трудно да се намери един общ критерий, чрез който да се затвърди правната сигурност по отношение на този въпрос. Известна доза непредвидимост произтича и от обстоятелството, че понякога злоупотребата с
10 Bock v. Germany, no. 22051/07, 19 януари 2010 г.
11 [4 - p. 39].
12 X. c. la République Fédérale d'Allemagne, no. 3141/67, 30 септември 1968 г.
13 G.W. v. the Federal Republic of Germany, no. 1307/61, 4 октомври 1962; M. v. the United Kingdom, no. 13284, 15 октомври 1987 г.
14 Hadrabova and Others v. the Czech Republic, no. 42165/02 и no. 466/03, 25 септември 2007 г.
това право се препокрива в голяма степен с други основания за недопустимост на жалбата -каквито са например липсата на значителна вреда или явната необоснованост. Въпреки това, считам, че злоупотребата с правото на индивидуална жалба е полезен механизъм, който дава възможност да бъдат ограничени жалби, зад които видимо прозира недобросъвестността или неуважението на жалбоподателя, като понякога се явява и последен възможен начин за това.
Използвана литература:
1) Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2007.
2) Flauss, J.-F. L'abus de droit dans le cadre de la Convention européenne des droits de l'homme. - In: Abus de droit et bonne foi. Publié sous la direction de Pierre Widmer et Bertil Cottier. Fribourg: Editions universitaire Fribourg, 1994, 271-287.
3) Spielmann, A., Spielmann, D. La notion de l'abus de droit à la lumière de la Convention européenne de sauvegarde des droits de l'homme et des libertés fondamentales. - In: Actes de dix-neuvième Colloque de droit européen - L'abus de droit et les concepts équivalents : principe et applications actuelles, Strasbourg: 1990, 58-75.
4) Practical Guide on Admissibility Criteria, Council of Europe/ European Court of Human Rights, edition 3, 2014, <http://www.echr.coe.int/Documents/Admissibility_guide_ENG. pdf> (15 април 2015),
