Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
СПОРТА ПРИ ДЕЦА И ЮНОШИ КАТО РИСК ЗА ОРАЛНОТО ЗДРАВЕ - ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР Атанасовски A., В. Кондева. Катедра Детска Дентална Медицина, Факултет по Дентална Медцина,
МУ Пловдив
Резюме
Въведение. Спортната дентална медицина е дисциплина занимаваща се с диагностицирането, лечението и превенцията на орално-фациални увреждания от спортен произход и свързаните с тях заболявания и прояви.Оралното здраве е важно както за общото здраве на подрастващите така и за успешното им спортно представяне.
Цел. Да се направи преглед на литературата относно cпорта при деца и юноши като риск за оралното здраве - литературен обзор.
Материали и Методи. Анализирани са литературни източници относно хранителните навици, режима на спортуване, орално хигиенните навици, зъбния кариес, некариесните увреждания и промените в слюнченния профил при активно спортуващите.
Резултати.Преобладяват авторите които посочват повишена заболяваемост от зъбен кариес и намират връзка между храненето и плако натрупването. Наблюдават са литературни данни за промяна в слюнчените параметри. Авторите установяват зависимост между вида на спорта и различни некариесни увреждания като ерозио, абразио и травми на твърдите зъбни тъканни.
Заключение.Литературните данни на проучването ще служат като база за собствени проучвания.
Ключови думи: спорт, деца, кариес, слюнчен профил.
Спортната дентална медицина е дисциплина занимаваща се с диагностицирането, лечението и превенцията на орално-фациални увреждания от спортен произход и свързаните с тях заболявания и прояви. Тази дисциплина датира официално от 1982 година и започва развититето си в медицинският университет в Сан Франциско, щата Тексас, САЩ. Там се формира и академията на спортната дентална медицина.
Според тази академия, от дентално-медицински аспект, атлетите се дефинират като група физически лица които притежават специфични рискови фактори за различни дентални заболявания, и свързаните с тях усложнения и прояви. . Тези пациенти са изложени на по-голям риск от зъбен кариес, ерозия и травматични дентални увреждания. [1]
Спортът е много важен за правилното израстване на нашите деца. Практикуването на различни видове спорт при децата подобрява цялостното им функционално, физиологично, и физично състояние, укрепва опорно-двигателния апарат, подобрява гъвкавостта, силата и бързината, координацията и пространствената ориентация. Спортът води до балансирано и адекватно физическо, емоционално, морално, психическо и социално развитите.
Децата, както и възрастните, които са физически активни и се подлагат на редовна физическа активност по-рядко имат проблеми с теглото.
Но дали децата при които спортуването е на професионално ниво, в стремежа си да постигнат оптимални резултати, не се сблъскват с отрицателните моменти и ефекти. Спортът води до правилно развитие, но в определени моменти, излага децата на сериозен риск, както за общото така и за оралното здраве. В този контекст авторите коментират за диети които се основават на висок въглехидратен прием, дехидратация, прием на спортни и други високо ацидни напитки както и хронична умора.
Цел на проучването е да се направи преглед на литературата относно спорта при деца и юноши като риск за оралното здраве. Голяма част от авторите занимаващи се с спортната дентана медицина, установяват зависимост между активното спортуване и възможноста от проява на различни промени в оралната кухина. Вниманието е насочено към повишения риск за ризвитие на кариозен процес, некариесни уврежда-ния, травматични увреждания, промяната в слюнченния профил.
Белок и Бреслоу, съобщават че добрите навици, като редовно хранене и физическа активност, са положително свързани с оралното здраве. Проблема относно повишения риск се разглежда подробно от СЗО кято през 2004 г. публикува „Глобалната стратегия относно хранителния режим, физическата активност и здравето" 0.2 Стратегията е насочена към два основни рискови фактори за незаразните заболявания, а именно хранене и физическа активност.
Храненето при младите професионално спортуващи деца е под формата на режим, който за тях е ежедневие и това представлява риск за тяхното орално здраве. Високият прием на въглехидрати в резултат на въглехидратно базирана диета която налага прием на калории от които 60 процента са под формата на въглехидрати и прием на други енергийни и високо киселинни напитки (рН 3-4). [2,3,4.]. Тези информации доказват за създаването на една удобна и комфортна среда за развитие на кариесогенни микроорганизми. Това доказва че този вид на хранене е рисков момент за оралното здраве на тези деца. В допълнение към храненето в литературата налична е и информация за действието на енергийните спортни напитки. Спорен е въпроса за тяхното действие. Въпреки установяването на висок процент на консумация, и наличие на ерозии повечето от авторите не установяват корелация. [5,6]. Колектив автори [7] ировеждат експериментално изследване за ерозивния потенциална 5 вида спортни напитки и установяват ерозия на емайл от 1.18 до 5.36 микрона при един час престой в напитките. Това доказва възможноста на тези напитки да оказват въздействие върху твърдите зъбни тъкани, честият им прием, високата им киселинност и въглехидратното им съдържание самопотенцират възможностите от прояви като ерозията.
Травматичнидентални наранявания (TDI) представляват сериозен здравен проблем, относно риска от възникването и разпространението им при активното спортуващите деца. Младите които активно участват в спорта са с най-висок риск за възникване травматични увреждания на фронталните зъби. [8]. Група автори [9] подробно разглеждат травмите и рисковите фактори за възникването им в специализирано спортно училище, доказват че голям процент от децата с неадекватно устно покритие са претъпели някаква дентална травма. Пика е в 11 годишна възраст, като установяват и правопропорционална зависимост между големината на овержета и процента на деца с травматични дентални увреждания от спортен произход. Най-висок процент на деца претърпели дентална травма е при тези с овержет над 5.5 мм. и най-малък процент пострадали има при децас овержет под 3.5мм. В литературата съществуват и данни относно информираноста на децата за травматичните увреждания. [10]
Таблица 1. Информираност при децата относно риска и предпазни средства
При наличие на Т01, помощ ще поискат 12.5%
При авулсия, реплантация ще извършат 34.5%
Запознати с риска за възникване на TDI 41.1%
Запознати с средствата за защита 55.4%
Използващи средства за защита 11.2%
В резултат на изледването авторите констатират следните резултати.
1. Най-често подлежащи на TDI са централните резци
2. Уврежданията са под формата на фрактури и конкусии.
3. TDI са по-разпространени при непрофесионалното спортуване , за разлика от професионалното.
4. Висок процент на информираност за защитни средства и за съществуването на риск. Но нисък процент на ползване препазни средства
Въпросът относно влиянието на професионалната спортна активност е в голям обем обхванат в литературата. Физическо натоварване, като активното спортуване, може да окаже влияние върху секрецията и състава на слюнката. Силни индикации съществуват по отношение на възможността да се използва слюнката като определящ фактор относно изпълнението и оценката на физическа активнос [11]. В момент на силно, континуирано и често спортуване налице е генерализирана дехидратация, която оказва своя ефект в оралната кухина с намалянето на слюнченният поток. При силно натоварване в резултат на увеличената нужда от кислород води до промяна в дишането, то е учестено и през устата. Дишането през уста е чест навик при спортуващитете индивиди, което води до изсъхване на устата, което допълнително акцентира риска от развитие на кариес в резултат на липса на слюнка и налична сухота. Авторите са категорични в своите изледвания на слюнченния профил, установяват намалено количество на слюнка, увеличен вискозитет, увеличен брои на кариесогенни микроорганизми, промяна в количеството на слюнченния тестостерон, и намалено количество на секреторен имуноглобулин А, Намаленото количество на имуноглобулина авторите го свързват с големият процент на заболявания на горните дихателни пътища установен при активно спортуващите индивиди. [12,13,14]
Заключение. Литературните данни на проучването ще служат като база за собствени проучвания
Литература:
1. Foster M. Sports dentistry--what>s it all about 2009 Jun;64(5):198, 200-2, 204 passim
2. Laura K Purcell and Canadian Paediatric Society, Paediatric Sports and Exercise Medicine Section Apr 2013; 18(4): 200-202.
3. Bruins GJ Influence of sports on saliva 2008 Sep;115(9):467-73.
4. de Sant'Anna GR Sports dentistry: buccal and salivary profile of a female soccer team. Quintessence Int. 2004 Sep;35(8):649-52.
5. Sirimaharaj V Acidic diet and dental erosion among athletes Aust Dent J. 2002 Sep;47(3):228-36.
6. Milosevic A Sports supplement drinks and dental health in competitive swimmers and cyclists. Br Dent J. 1997 Apr 26;182(8):303-8.
7. Rees J1, Loyn T, McAndrew R. The acidic and erosive potential of five sports drinks. Eur
J Prosthodont Restor Dent. 2005 Dec;13(4):186-90.
8. Traebert J, Peres MA, Blank V, et al. Prevalence of traumatic dental injury and associated factors among 12-year-old school children in Florianopolis, Brazil. Dental Traumatology. 2003;19:15-8
9.Prabhu A, Rao AP, Govindarajan M, Reddy V, Krishnakumar R, Kaliyamoorthy S. Attributes of dental trauma in a school population with active sports involvement. Asian J Sports Med. 2013 Sep;4(3):190-4. Epub 2013 Mar 29.
10. Sepet E, Aren G, Dogan Onur O, Pinar Erdem A, Kuru S, Tolgay CG, Unal S. Knowledge of sports participants about dental emergency procedures and the use of mouthguards. Dent Traumatol. 2014 0ct;30(5):391-5. doi: 10.1111/edt.12105. Epub 2014 Mar 5.
11. Walsh NP1, Bishop NC, Blackwell J, Wierzbicki SG, Montague JC. Salivary IgA response to prolonged exercise in a cold environment in trained cyclists. Med Sci Sports Exerc. 2002 0ct;34(10):1632-7.
12. Aida Mulic, Anne Bj0rg Tveit, Dag Songe, Hanne Sivertsen, Dental erosive wear and salivary flow rate in physically active young adults. BMC Oral Health. 2012; 12: 8.
13. MacKinnon LT1, Jenkins DG. Decreased salivary immunoglobulins after intense interval exercise before and after training. Med Sci Sports Exerc. 1993 Jun;25(6):678-83.
14. P.Pilardeau,J.P.Richalet, P.Bouissou, J.Vaysse, P.Larmignat, Saliva flow and composition in humans exposed to acute altitude hypoxia. European Journal of Applied Physiology and Occupational Physiology. January 1990, Volume 59, Issue 6, pp 450-453