CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XXII. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXII. ISSN 13119427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2018.
ОРАЛНО ХИГИЕННИ НАВИЦИ ПРИ ДЕЦАТА ФУТБОЛИСТИ ОТ 8 ДО 17 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ В ПЛОВДИВ БЪЛГАРИЯ
Атанасовски Александар1, Веселина Кондева1, Велина Стоева2, С евда Рималовска1 1Катедра детска дентална медицина, Факултет дентална медицина.МУ Пловдив 2Катедра по епидемиология и МБС, Факултет по обществено здраве. МУ Пловдив
ORAL HYGIENNE HABITS INN YOUNG FOOTBALL PLAYERS FROM 8 TO 17 YEARS OLD 114 PLOVDIV BUI.GAA.RIAS.
Atanasovski Aleksandar, Veselina Kondeva, Velena Stoeva, Sevd a Rimalovska Medical University Plovdiv Bulgaria
Abstract
Sport is the most preferred professional or unprofessional hobbie. Every day training can lead to loss of fluids due to sweating and increased income of carbohydrates which could compensate the energy expenditure. This can affect their oral health, and because of that, having a good oral hygiene is crucial for their health. The aim of this research is to evaluate their oral hygiene habits, with the help of a questionaire including seven questions, 400 children participated in this study. The results show that these children don't visit their dentist regulary, most of them regularly brush their teeth but they don't use mouthwash and dental floss. In compliance with the main sport principles these children are in high risk for their oral health and inadequate personal oral hygiene can lead to changes in their oral homeostasis. Key words : sport, oral health, personal hygiene
Въ1едение:Спорта представлява най-често избираното рекреативно или професионално хоби. Ежедневните тренировки водат до загуба на течности и изискват увеличен прием на въглехидрати с цел компенсиране на енергийния разход. Това до известна степен може да наруши оралното здраве на децата спортисти и поддръжането на добра орална хигиена при тези деца има голямо значение.
Цел: Целта на проучването е да се определят орално хигиенните навици на децата футболисти.
Материал и методи: Обект на проучването са 400 деца футболисти на възраст от 8 до 17 години, групирани в десет възрастови групи. Проучването е проведено с помоща на анонимна анкета която включва седем въпроси относно орално- хигиенните навици. Резултати: Установява се че тези деца не посещават редовно лекарите по дентална медицина, по-голяма част от тях доклават за редовно миене на зъби, но малка част от тях използват конци и води за уста. Съобразно с ежедневните приципи на спорта, тези деца се намират в рискова среда и непълното спазване на съвременните указания за провеждане на лична орална хигиена може да доведе до нарушаване на оралната хомеостаза. Ключови друми: спорт, орално здраве, лична орална хигиена,
Въведение.
Спортуването като физическа активност е свъзрвана основно с положителни ефекти върху растежа и развитието на децата и юношите. В последните години, голямо внимание се обръща на ефекта на активното и професионалното спортуване върху организма на младите спортисти. Подлагането на хранителни режими, диети и необходимоста от увеличен прием на въглехидратим с цел набавяне на енергиен субстрат може да окаже влияние върху оралното здраве на децата. Специфичните тренировъчни програми представляват също така една съществената част от ежедневието на тези деца, това включва почти ежедневни тренировки от поне два часа, което подсказва за голямо натоварване свързано с загуба на течности и енергия. Това ни говори че трябва да се обърне повече внимание за диагностициране на възможен риск от промяна в оралното здраве. Препоръките и съветите относно адекватното провеждане на личната орална хигиенна присъстват от няколко десетилетия, съобразяването с тях в голяма степен осигурява добро ниво на орална хигиена и предпазва от нарушение на баланса на оралната кухина. За тази цел определянето на хигиенните навици и отношението към оралната хигиена на индивиди които се сблъскват с рискови фактори е от голямо значение с цел превенция от развитие на кариозни лезии и промени в пародонталните структури.
Цел.
Да се проучи орално хигиенните навици на деца активно спортуващи футбол. Материали и методи.
Обект на проучването са 400 деца футболисти на възраст от 8 до 17 години, групирани в десет възрастови групи. Проучването е проведено с помоща на анонимна анкета която включва седем въпроси относно орално- хигиенните навици.
Резултати.
1. Честота на посещение на зъболекар. Фиг 1.
100%
90% 80% 15,0 1 30,0 25,0 15,0 17,5 30,0 17,5 37,5 32,5
70% 60°% 50% 40%
42,5 55,0 45,0 62,5 45,0 45,0 45,0 47,5 60,0 27,5
30% 30,0 10,0
20% 10% 0% 42,5 15,0 30,0 22,5 37,5 25,0 37,5 15,0 40,0
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
■ Един път годиш но Два пъти годишно ■ Само при нужда
От фигура 1 се установява че средно 27,50% от децата посещават веднъж годишно зъболекар, два пъти в годината посещават 44,50% от децата и 28,5% от децата посещават само при нужда своя зъболекар. Тези резултати ние смятаме, че са незадоволителни, по препоръките на съвремените проучвания както това на Кондева В и Куклева М. (1) Авторския колектив препоръчва посещение на лекар по дентална медицина два пъти годишно. Тази препоръка е базирана на съвремнните тендеции на денталната медицина които се на насочени към превенцията и ранната диагностика на оралните заболявания. Това което е притеснително е че 55.50% от децата или ходят един път годишно или само при нужда, това може да бъде коментирано като голям пропуск, като се вземе предвид риска в който се намира тази популация. Редовното и адекватно наблюдение на тяхното орално здраве е от особено значение. 2. Редовно ли си мият зъбите Фиг 2.
100% 90% 80% 70% 60°% 50% 40% 30% 20% 10% 0% 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
■ Редовно ■ Не редовно
Отговорите относно дали децата редовно си мият зъбите са абсолютно категорични. Всички деца от всички възрстови групи са отговорили положително на втори въпрос. Резултатите по този въпрос мога да бъдат дефинирани като съсвсем очаквани, но при сравнение с отговорите от следващия въпрос ние добиваме ясна преценка какво според тяхното познание означава редовно миене на зъбите. Точно тези познания, правилни или не, играят ключовата роля за тяхното орално здраве. Неиформираността за това колко пъти трябва да се мият зъбите в едно денонощие може да доведе до промяна в оралния баланс, и да осигури среда благоприятна за развитието на кариес.
3. Колко често си миете зъбите Фиг 3.
120 100 0 0 75 5 5 5 7,5 0 0 7,5
80 60 40 20 0 85 15 95 5 82,5 10 72,5 22,5 87,5 7,5 85 10 55 37,5 95 5 97,5 85 7,5
8 9 10 11 12 13 14 15 16 ■ 1 път ■ 2 пъти ■ 3 пъти 17
В продължение на описанието относно резултатите по втория въпрос, от фигура 3 може да се каже, че в известна степен има разминаване в разбирането за редовно миене на зъбите при тези деца. Под редовно измиване на зъбите се дефинира миенето на зъбите два пъти
дневно, сутрин и вечер. (2) При 12,25% от децата е налице разбиране, че редовното миене на зъбите означава миене един път на ден. Благоприятен е факта, че останалия процент деца (87,75%) са запознати с изискванията за редовно и адекватно провеждане на личната орална хигиена. В литературата в някои проучвания тенденциозно се подчертава че момчета имат по-ниска хигиена от момичетата, това трябва да се има в предвид понеже изслседваната популация е съставена само от момчета. (5) (3)
Въпреки факта че процента е сравнително малък на тези които мият зъбите си еднократно, пропуска в разбирането е голям. Според тези резултати може да се очаква промяна в оралното здраве на тази популация.
4.Ползване на конци Фиг 4.
100% 95% 90% 85%
100
95,0
2,5
97,5
95,0
15,0
85,0
2,5
97,5
10,0
90,0
12,5
87,5
00,0
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ■ Не Да
5,0
5,0
Въпреки, че четкането на зъбите е най-широко използваният метод за механичен плаков контрол, то не може самостоятелно да отстрани адекватно плаката по зъбните повърхности. При почистване с четка, междузъбните пространства остават непочистени. Това означава, че е необходимо приложението на допълнителни методи и средства за премахване на апроксималната плака. За това съвременните препоръки освен употребата на паста и четка, изискват употреба на конци и води за уста като основни средства за лична орална хигиена. Употребата на конци като средство за орална хигиена при децата е изключително ниска, само 5,25% от излседваната популация докладва за използването им, това се установява и от страна на Kuusela и колектив които проследяват 1300 деца от 22 европеиски страни и Канада. Те регистрират много ниска употреба на конци при децата като цяло, и по-конкретно че по-голяма част от тях са момчета. Те подчертават че момчетата имат по-ниска орална хигиена от момичетата. Това може би се дължи на факта, че ползването на конци от страна момичета осигурява подобра хигиена, което доказва в голяма степен предимството при позлаване на конци. (7) (3) 5. Ползване на вода за уста. Фиг 5.
100% 90% 80% 27,5 25,0 40,0 22,5 50,0 50,0 20,0 40,0 7,5 32,5
60% 50% 40% 30% 20% 10% 72,5 75,0 60,0 77,5 50,0 50,0 80,0 60,0 92, 5 67,5
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
■ Не Да
Както позлването на коците, така и ежедневната употреба на вода за уста е важен компонент на препоръката за спазване на добра орална процедура. С помощта на тези разтвори, успява се да се почистат трудно достъпните места в устната кухина. Наситеноста на тези расвори с минерали като калций, флуор и фосфат както и други компоненти помагат за поддържането на оралната хомеостаза. Ползването на водите за уста имат доказан положителен ефект особено при възпалителните процеси на лигавичните и гингивалните структури. Редукция в гингивалните индекси се установяват при употребата на хлорхексидинови разтвори (6). Съобразно с нуждите на децата, водите за уста предлагани за тях са без алкохолно съдържание, като те в такъв вид не отстъпват в ефекта си спрямо другите видове. (4) Ние устнановихме че 31.50% от децата позлват вода за уста, този процент ние смятаме че е нисък но задоволителен, съобразено с това че едва 5,25% от децата позлват конци.
6. Имат ли оплаквания свързани със зъбите. Фиг 6.
100% 98% 96% 0 10,0 90,0 0 0 0 0 5,0 5,0 0 5,0
94% 92% 90% 88% 86% 84% 100 100 100 100 100 95,0 95,0 100 95,0
8 9 10 11 12 13 14 15 16 ■ Не ■ Да 17
Въпроса относно налични оплаквания от страна на децата ние смятаме за доста важен, и съдържащ значителна информация. Оплакванията на децата до известна степен могат да бъдат свързани с посещенията при лекарите по дентална медицина. Ниският процент на деца с оплаквания регистриран от наша страна (2,50%) съотвества на установеното не редовно посещение. При липса на субективни оплаквания децата не се подлагат на редовни профилактични прегледи. Този практика е проучвана от страна на Милева и Кондева (8) които установяват, че децата посещават лекарите по дентална медицина основно при нужда. 7. Имат ли чуство за сухота Фиг 7.
100% 0 _ _ 0 0 0 _ _ _
98% 96% 94% 5,0 5,0 5,0 10,0 5,0 7,5
92% 100 100 100 100
90% 88% 86% 95,0 95,0 95,0 90,0 95,0 92,5
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
Не Да
Субективно чувство за сухота е установено само при 4,10% от децата. като по-голяма част от тях са в по-голямите възрастови групи. Резултатите от този въпрос ше бъдат използвани за сравнение с тези получени при обективно изследване на слюнчения поток.
Заключение
Общата констатация по целта на тази разработка е, че тревожно висок е процента на деца, които не посещават редовно лекарите по дентална медицина. Това презентира неиформираност на родителите за нуждите от редовни профилактични прегледи на децата. Успокоителен е факта че 87,75% от всички деца редовно мият зъбите с четка и паста, но това не е достатъчно съобразно препоръките за спазване на добро орално здраве т.е. неизползването на допълнителни средства като конци и води за уста, гарантира непълноценен ефект от тези процедури. Промените в гингивалните структури настъпващи в периода на пубертет и непълноценното поддържане на адекватна орална хигиена осигуряват благоприятна среда за развитието на кариозни лезии както и гингивити, или при налични такива задълбочаването им.
Автори.
1. Кондева В, М. Куклева оклузален кариес при постоянни детски зъби. 2010 с 76.
2. Пенева М, Е. Цолова, Р Кабакчиева, М Рашкова. Профилактика на оралните заболявания 2007 с 82.
3. Addy M1, Hunter ML, Kingdon A, Dummer PM, Shaw WC. An 8-year study of changes in oral hygiene and periodontal health during adolescence. Int J Paediatr Dent. 1994 Jun;4(2):75-80.
4. Cantore S1, Ballini A1, Mori G2, Dibello V1, Marrelli M3, Mirgaldi R1, De Vito D1, Tatullo M4. Anti-plaque and antimicrobial efficiency of different oral rinses in a 3-day plaque accumulation model. J Biol Regul Homeost Agents. 2016 Oct-Dec;30(4):1173-1178.
5. Honkala E, Kannas L, Rimpela M, Wold B, Aaro LE, Gilles P. Dental health habits in Austria, England, Finland and Norway. Int Dent J. 1988 Jun;38(2): 131-8.
6. James P1, Worthington HV2, Parnell C3, Harding M4, Lamont T5, Cheung A6, Whelton H7, Riley P2. Chlorhexidine mouthrinse as an adjunctive treatment for gingival health. Cochrane Database Syst Rev. 2017 Mar 31;3:CD008676
7. Kuusela S, E. Honkala, L. Kannas, J. Tynjala, B. Wold Oral Hygiene Habits of 11-year-old Schoolchildren in 22 European Countries and Canada in 1993/1994 Jurnal of dental research Volume: 76 issue: 9, page(s): 1602-1609
8. Mileva S., V Kondeva. Age and reasons for the first dental visit. Folia Medica 2010;52(4):56-61
