CC BY
27
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XIX. ISSN 1311-9427 юни 2016. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XIX, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine June 2016.
ОТНОСНО ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ И РИСКА ЗА ЗЪБЕН КАРИЕС ПРИ УЧЕНИЦИ
Георги Кавлаков, Виктория Атанасова, Пенка Гацева, Лилия Кавлакова* Катедра Хигиена и Екомедицина, Факултет по Обществено Здраве, Медицински Университет - Пловдив
*Катедра Пародонтология и Заболявания на Оралната Лигавица, Факултет по Дентална Медицина, Медицински Университет - Пловдив
ABOUT RELATIOH OF DIETARY HABITS AND DENTAL CARIES RISK IN SCHOOLCHILDREN
Georgi Kavlakov, Victoria Atanasova, Penka Gatseva, Lilia Kavlakova* Department of Hygiene and Ecomedicine, Faculty of Public Health, Medical University of Plovdiv ^Department of Periodontology and Oral Mucosa Diseases, Faculty of Dental Medicine, Medical University of Plovdiv
Abstract.
Dental caries is a disease with social importance for children and adolescents in the last years. Caries prevalence is strongly connected with dietary habits. The aim of this study is to evaluate the association between dietary habits and dental caries risk in schoolchildren. Material and methods: A randomized study was carried out among 135 schoolchildren aged 10 to 15 years from a secondary school in Peshtera town, Bulgaria. The children anonymously filled in a questionnaire about their dietary habits. The results indicate that more than half of the schoolchildren consumed sweetmeats. Conclusion: Potential dental caries risk for the children was evaluated and recommendations about health nutrition were given. In this connection it is necessary to elaborate adequate and specific educational nutrition program in the schools.
Key words: dietary habits, dental caries, schoolchildren
ВЪВЕДЕНИЕ.
През последните години в редица документи на европейските и световни институции се посочва, че заболяванията на устната кухина, като част от групата на незаразните заболявания, представляват сериозен здравословен и финансов проблем за редица страни и спешно трябва да се предприемат мерки за профилактиката им [10]. Зъбният кариес е с много висока честота сред всички възрастови групи на българското население, като той се наблюдава още в периода на ранна детска възраст [3]. Данните от проведеното национално проучване за разпространението на зъбния кариес при деца от 5-18год. показват много по- високи стойности на разпространение. Относителният дял на 5-6 годишните деца без кариес е 28.87% като с увеличаване на възрастта намалява относителния дял на децата без кариес - при 12 годишните е 21.31%, а при 18 годишните е само 8.31% [10]. Ниското флуорно съдържание в питейната вода на много региони в страната допринася за тази ситуация. Това налага необходимости от масова профилактика на кариеса за населението и на първо място за живеещите в региони с ниско флуорно съдържание на питейните води, което е залегнало в здравните стратегии на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18-годишна възраст в Република България 2015-2020г. [10].
Редица проучвания върху проблема през последните години посочват правилното хранене като основна здравна стратегия в превенцията на кариеса [1, 3, 4, 6, 7, 10]. Здравословното хранене, включващо кариеспротективни пълноценни нутриенти, играе решаваща роля в превенцията на кариеса [1, 2, 7, 10, 13].
ЦЕЛТА
на проучването е да се оцени връзката между хранителните навици и риска за зъбен кариес при ученици на възраст 10-15 години.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ.
Проведено e рандомизирано анонимно анкетно проучване сред 135 ученици (64 /47.4%/ момчета и 71 /52.6%/ момичета) от СОУ „Климент Охридски" - гр. Пещера на възраст от 10 до 15 години относно техните хранителни навици. Анкетният лист e съставен от авторите и съдържа въпроси относно ролята на храненето за разпространението на зъбния кариес. В анкетата са включени въпроси относно консумация на кариогенни храни (напр. сладкарски и захарни изделия) и кариеспротективни (мляко, млечни продукта и др.). Статистическата обработка на резултатите е извършена със статистически пакет SPSS for Windows v.19 и оценен риска за кариес при учениците в зависимост от хранителните им навици.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ.
Средната възраст на момчетата е 12.76год., SEM=0.194, SD=1.55; на момичетата - 12.64год., SEM=0.134, SD=1.14. Преобладават 11-14 годишните ученици (126 души /93.33%/).
На Фиг.1 са представени отговорите на въпроса "Консумирате ли мляко и млечни храни и колко често?", от която е видно, че около 50% от децата ежедневно консумират тези продукти, имащи водеща роля в хранителната кариес-профилактика - момчета 43.75% (n=28), момичета 59.16% (n=42).
Същевременно 34.38% (п=22) от момчетата и 25.35% (п=18) от момичетата отговарят, че приемат мляко 2-3 пъти седмично. Около 10% от децата консумират тези продукти веднъж седмично, което е крайно недостатъчно. Проучвания на други автори през последните години сочат, че недостатъчният прием на млечни продукти и с тях на лесноусвоим калций в детството се отразява негативно на здравния статус в по-късна възраст, вкл. и на зъбния статус [2, 12]. Особено ниска е консумацията на мляко при децата от семейства с ниски доходи, което прави тази група високорискова по отношение приема на достатъчно калций, с възможни негативни последици върху растежа и развитието. Практиката в някои страни показва, че ежедневното безплатно осигуряване на чаша мляко за децата с нисък социално-икономически статус ефективно допринася за задоволяване на нуждите от калций при тях [12]. Програмата «Училищно мляко» в България, обхващаща децата от детските градини и учениците от първи до четвърти клас на територията на цялата страна, допринася за създаване и насърчаване на здравословни хранителни навици на децата [9].
На въпроса относно консумация на месо, риба, яйца, които са богати на пълноценен белтък с градивна функция в организма, отговорите сочат, че 26.56% (п=17) от момчетата и 14.08% (п=10) от момичетата приемат с храната ежедневно тези храни, а около 37% от децата - през 2-3 дни. Един път седмично ги консумират 26.56% (п=17) от момчетата и 28.17% (п=20) от момичетата, а по-рядко - 7.82% (п=5) от момчетата и 22.53% (п=16) от момичетата като има статистически значима разлика между двата пола при този честотен прием (и=2.44, Р<0.05). Въпросът за консумация на ядки, особено орехи и фъстъци, намира място в анкетната карта предвид становището на специалистите за тяхното кариес-протективно действие [13]. Най-честият отговор за консумацията им е "по-рядко" (около 40%) и през 2-3 дни - около 26% от анкетираните. Приемът на некисели пресни плодове и зеленчуци (особено моркови, богати на бета-каротен) е положителна тенденция в храненето във връзка с превенцията на денталния кариес [3, 7]. По-голяма част от подрастващите (48.44% /п=31/ от момчетата и 36.62% /п=26/ от момичетата) съобщават, че ги консумират ежедневно и 2-3 пъти седмично (28.12% /п=18/ от момчетата и 32.39% / п=23/ от момичетата). В Препоръките за здравословно хранене на учениците в България е залегнала консумацията на пресни плодове и зеленчуци не по-малко от 400 грама дневно предвид високата им биологична стойност и богатство на хранителни влакнини [11].
На Фиг. 2 са представени отговорите на въпроса "Каква вода пиете?", който има значение предвид минералния състав на съответната вода. Преобладава делът на учениците, пиещи минерална вода - 43.75% (п=28) от момчетата и 52.11% (п=37) от момичетата. С близък относителен дял са децата, приемащи чешмяна вода - 43.75% (п=28) от момчетата и 40.85% (п=29) от момичетата. Останалите ученици пият чешмяна и минерална вода. Много малък е делът на тези (12%), посочили точно каква бутилирана минерална вода пият - предимно отговори „изворна и трапезна". Питейната вода е основен източник на флуор и чрез нея той най-лесно се усвоява от организма [3]. Обаче нашите питейни води
са бедни на флуор, вкл. и тази в гр. Пещера, която е с ниско флуорно съдържание. Това налага необходимостта от масова профилактика на кариеса за населението в страната и на първо място за живеещите в региони с ниско флуорно съдържание на питейните води. Оптималните количества флуор в питейната вода, които не създават риск от дефицит и предозиране на флуор, са 0.7-1.5 mg/l. Съдържанието на флуор е под 0.5 mg/l за 87% от населението в България. В оптимални параметри (0.7-1.5 mg/l) е за 13% от населението. Някои от минералните води (Девин, Хисар) са богати на флуор, но техният прием трябва да се контролира предвид негативните здравни ефекти от прекомерен прием на флуор -флуороза, дегенеративни промени в скелета, вътрешни органи и др.
Отговорите на въпроса: "Консумирате ли сладкарски и захарни изделия и колко често?" са в по-високите категории честоти - „всеки ден" и „през 2-3дни", съответно 34.81% (п=47) и 33.33% (п=45) от учениците (Фиг. 3). Преобладават отговорите за ежедневна консумация, както от момчета, така и от момичета. Сравнително нисък е делът на учениците (около 16%), които ги приемат 1 път седмично или по-рядко. Не се отчитат статистически значими полови различия (Р>0.05). Връзката между ферментабилните въглехидрати и зъбния кариес е многократно доказвана [4, 7, 14]. Захарните изделия са кариогенни и техният прием би трябвало да се ограничи предвид и негативния ефект върху телесната маса. Наличието на свръхтегло и затлъстяване при подрастващите се свързва най-често с повишената им консумация. Понастоящем в научната литература се появиха редица съобщения относно връзката между затлъстяване и честота на кариес при децата [1, 3, 4, 5, 14].
. Честота на консумация на сладка рек и и захарни изделия от учениците
На въпроса какъв хляб консумират, децата масово отговарят, че приемат бял хляб (68.14% /п=92/), вероятно поради семейните хранителни навици. Само 15.6% (п=21) съобщават за прием на пълнозърнест хляб; 2.2% (п=3) консумират ръжен и 6.67% (п=9) - типов хляб. Според Препоръките и Наредбата за здравословно хранене на децата в ученическа възраст в България пълнозърнести храни трябва да се включват в храненето на децата 2-4 пъти седмично, като количеството им с възрастта се увеличава [8, 11].
На Фиг.4 са представени отговорите на въпроса "Приемате ли подсладени газирани напитки и колко често?", от която се вижда, че окол 45% от учениците имат прием в по-високите категории честоти на такива напитки (фанта, кола и др.), които са с изразен кариогенен ефект. Достоверна е разликата между двата пола при отговорите „всеки ден" и „по-рядко" като приемът е по-голям при момчетата - (и=3.39, Р<0.05, респ. и=3.41, Р<0.05). Подобни са резултатите от проучвания на други автори по проблема, които описват висока консумация на подсладени газирани напитки сред ученици на 10-15 годишна възраст [1, 3].
В Препоръките и Наредбата от 2009г. за здравословно хранене на учениците се посочва ограничаване приема на захар, захарни и сладкарски изделия, избягване консумацията на безалкохолни напитки, съдържащи значителни количества добавена захар, особено между отделните хранения [8, 11]. В свои документа СЗО препоръчва редукция на дневния внос на свободни захари по-малко от 10% от общия енергиен внос с тенденция за бъдеща редукция до 5%. Спазването на това изискване намаляма риска за свръхтегло, затлъстяване 36
и детален кариес [7, 14].
86% от анкетираните лица не употребяват алкохол. Понякога приемат алкохол (бира, вино) 18.75% (n=12) от момчетата и 1.41% (n=1) от момичетата като между двата пола разликата е статистически значима (U=3.4, P<0.05). Болшинството от учениците (94.81% / n=128/) не пушат, което е благоприятен факт по отношение общото, вкл. и дентално здраве.
В анкетата е включен въпрос относно провеждане на флуорна профилактика от учениците. Около 64.5% от децата отговарят положително като посочват за основен източник на флуор пастата за зъби.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Анализът на данните от проведеното анкетно проучване показва, че учениците консумират преобладаващо кариогенни храни, което повишава риска за развитие на зъбен кариес. В тази връзка е необходимо разработване на адекватни и специализирани обучителни програми по здравословно хранене в училищата с цел коригиране на хранителните навици на децата.
ЛИТЕРАТУРА.
1. Almasi A, Rahimiforoushani A, Eshraghian MR et al. Effect of nutritional habits on dental caries in permanent dentition among schoolchildren aged 10-12 years: a zero-inflated generalized poisson regression model approach. Iran J Public Health 2016; 45 (3): 353-361.
2. ILSI Europe. Concise Monograph Series.Healthy Lifestyles. Nutrition and Physical Activity, 1998.
3. Gatseva P, Alexandrova M, Alexandrova A. About the association between nutritional habits and dental caries frequency in schoolchildren. Scientific works оf University оf Food Technologies 2007; LIV (2): 297-302.
4. Kaur S, Maykanathan D, Lyn NK. Factors associated with dental caries among selected urban school children in Kuala Lumpur, Malaysia. Arch Orofac Sci 2015; 10 (1): 24-33.
5. Macek MD, Mitola DJ. Exploring the association between overweight and dental caries among US children. Pediatr Dent 2006; 28 (4): 375-380.
6. Matloob MH. Dental caries in Iraqi 12-year-olds and background fluoride exposure. Community Dent Hlth 2015; 32: 163-169.
7. Moynihan P, Petersen PE. Diet, nutrition and the prevention of dental diseases. Public Health Nutr 2004; 7 (1A): 201-226.
8. Naredba №37/21.07.2009 na Ministerstvoto na zdraveopazvane za zdravoslovno hranene na uchenicite. DV. № 63/7. 08. 2009. [in Bugarian]
9. Naredba za usloviata i reda za prilagane na shema za predostaviane na mliako i mlechni produkti v uchebnite zavedenia - shema "Uchilishto mliako". Postanovlenie № 257/18.09.2015, MS, MZH. [in Bugarian]
10. Natsionalna programa za profilaktika na oralnite zaboliavania pri detsa ot 8 do 18-godishna vazrast v Republika Balgaria 2015-2020. [in Bugarian]
11. Preporaki za zdravoslovno hranene za uchenici na 17-19 godini v Balgaria. Ministerstvo na zdraveopazvaneto, Natsionalen Centar po opazvane na obshtestvenoto zdrave, Sofia, 2008. [in Bugarian]
12. Republika Balgaria. Ministerski savet. Natsionalen plan za deistvie "Hrani i hranene -2005-2010".
13. Stankusheva T. Hranene i zaben karies. V: L Balabanski (pod red.). Dietichno hranene, Sofia, Medicina i fizkultura, 1992: 155-157. [in Bugarian]
14. WHO. Information note about intake of sugars recommended in the WHO guideline for adults and children. WHO, 2015.
