CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ХИВ-ПОЗИТИВНИЯТ НАРКОЗАВИСИМ КАТО ПАЦИЕНТ В ДЕНТАЛНАТА ПРАКТИКА Сн.Цанова, Б.Андонов, Г.Томов, В.Стефанова, М.Манолова, И.Стаматова, И.Панайотов Факултет по дентална медицина, Медицински университет - Пловдив
HIV-POSITIVE DRUG ADDICT AS A DENTIST PRACTICE PATIENT Snejana Tsanova, B.Andonov, G.Tomov, V.Stefanova, M.Manolova, I.Stamatova, I.Panayotov Medical University - Plovdiv, Bulgaria, Faculty of Dental Medicine, Department of Operative dentistry and Endodontics
Abstract
Aim: To establish the profile of the drug addicted patients and their dental treatment expectations and also the dentist's and dental office staff's behavior while working with these patients.
Materials and methods. We did a study using a questionnaire among substance addicted people from Plovdiv. The statistical analysis is made using special statistical software SPSS 13.0
Results: Substance addicted patients are with poor dental health. Most often their dental problems are complex, need long lasting, difficult and prior emergency treatment. They visit rarely the dental office and the reasons for this are lack of money, improper medical staff attitude towards them, or they don't pay the required attention to their dental health. The presence of HIV infection is often hidden by the patient when they are communicating with the dentist. Substance addicted do this because they are afraid of negative treatment or refusal. Being illiterate, unemployed and without health insurance, they are deprived of proper information and finance, and all these lead to worse dental pathology. Seeking dental help addicted patients often gets a refusal for treatment or sent to other dentist.
Conclusion: The dentist who wants to treat drug addicted patient has to be familiar with his general state of health and to have self motivation for the treatment and the patient himself to trust the dentist and not to hide any information.
Key words: drug addicted, HIV positive, dentist, dental office staff
Въведение:
Наркозависимият пациент в денталната практика е малко дискутиран проблем в денталната медицина. Често наркозависимите пациенти прикриват проблема си или не дават пълна информация за общото си здравословно състояние. Като основни причини, затрудняващи комуникацията с такива пациенти са. негативно отношение на лекар по
дентална медицина или персонала, получен отказ за провеждане на лечение, страх от разкриване на наркотична зависимост, неглижиране на здравословното си състояние, финансови затруднения.
Наркотичната зависимост в повечето случаи започва в млада възраст (13 - 14 г.). В тази възраст в повечето случаи липсват изградени навици за редовна орална хигиена. Към това се наслагва и липсата на родителски контрол.
Цел: Да се установи профила на наркозависимия пациент и неговите очаквания от денталното лечение, както и поведението на лекаря по дентална медицина и персонала на лечебното заведение при работа с тези пациенти.
Материал и метод:
Проведено е анкетно проучване сред 100 наркозависими пациенти от гр. Пловдив в катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия на Факултета по дентална медицина на Медицински университет - Пловдив по научно-изследователски проект „Орално здраве при наркотично зависими пациенти" , финансиран от Медицински университет - Пловидв.
Статистическият анализ е направен чрез специализиран статистически софтуер SPSS
13.0.
Резултати и обсъждане:
68% от анкетираните наркозависими пациенти са мъже, 32% са жени. Разпределението им по възраст е както следва: повече от половината 54% са до 31 г., 24% са на възраст до 26 г. и по-малко засегнати са младежите до 21 г. (2%) и 8% от анкетираните са до 41 г. 76% от тези пациенти съобщават, че са наркозависими повече от 5 години. Този факт е в корелация с изказаното по-горе становище, че принципно в млада възраст липсват изградени навици за редовно посещение на дентален лекар. За образователния им статус установихме, че 63% са със средно образование, 29% с основно образование, 6% с висше и 2% с начално образование. Ниската образователна степен определя и по-ниската обща култура, което пък от своя страна влияе върху хигиенните навици и отношението на пациента към оралното си здраве.Този факт има връзка и с по-честото засягане на общото здравословно състояние на наркозависимия.
От друга страна стои професионалната заетост. В по-голям процент (65%) са безработни, а 27% имат само временна заетост. Причините са много, но от тях могат да бъдат изтъкнати няколко. Това е ниската или липсваща професионална квалификация, което от своя страна води до ангажиране с нискоквалифициран и най - вече нискозаплатен труд, негативното отношение на работодателите към наркозависимите, нежелание или невъзможност поради нарушено общо състояние за професионално ангажиране. Всичко това е причина за една финансова нестабилност, липса на здравно осигуряване и невъзможност за провеждане на дентално лечение.
Възникването, развитието и задълбочаването на оралната патология е тясно свързано с вида на наркотичното вещество и продължителността на прием. Резултатите от анкетата показват,че по-голям процент приемат или са приемали две и повече наркотични вещества. Своята зависимост към алкохол са заявили 19.5% от анкетираните, към тютюн 73.2%, към марихуана 12.2%, към хероин 80.5%, към кокаин 9.8%, към амфетамини 12.2%. Общият процент е над 100%, защото повечето анкетирани са посочили зависимост към повече от едно наркотично вещество. Увреждащият ефект върху оралния статус при някои наркотици е много по-силно изразен. Като пример може да бъде даден амфетаминът и неговите производни ( т. нар. в англоезичната литература "meth mouth") или приемане на кокаин чрез втриване във венците.
ХИВ инфекцията е по-често срещана сред наркозависимите, особено при тези, които приемат наркотичното вещество чрез венозно инжектиране. Развитието на ХИВ инфекция от една страна потенцира развитето на оралната патология. От друга страна, това е една от основните причини наркозависимите да получават отказ за провеждане на дентално лечение от лекаря по дентална медицина, негативно отношение на персонала в лечебното заведение, препращане към друг дентален кабинет. В резултат на това ХИВ 312
позитивният наркозависим често пъти премълчава за наличие на това заболяване или не посещава дентален кабинет, стоахувайки се от негативна реакция. 49%от анкетираните отговарят, че не споделят с техния зъболекар, че са наркозависими-(фиг.1).
Фиг.1
Фиг. 2!
Тревожен е фактът, че 40% от ХИВ-позитивните наркозависими пациенти не са съобщили на зъболекаря за своето състояние (фиг. 2).
При провеждане на проучването зададохме и въпрос относно реакцията на зъболекаря, когато му съобщават, че пациенты е наркозависим. 46% не са проявили емпатия към такъв пациент, като 21% от колегите лекари по дентална медицина са го иизпратили във Факулгета по дентална медицина, 8% са го изпратили при друг зъболекар, 17% са извадили болния зъб и са казали, че нямат повече свободни часове в графика. 54%от зъболекарите, обаче, са проявили загрижено ст към здравето на тези пациенти.
Помощният персонал в 59% е имлл положително отношение към такива пациенти, но по принцип те търсят спешша помоле само при много екстрени ситуации и не ходят на профилактллпеи прегледи. Така 42% отговарят, че само веднъж по спешност са ходили при зъболекар да им извадят зъб, 24% са ходили само веднъж, но са ги върнали, защото не са здравно осигурени.
Ангажирането на близките и приятелите в цялостното лечение на наркозависимия има голямо значение. Отрицателното отношение и липсата яа заинтересованост от страна на близките потенцират и ускоряват влошасането на състояниетс на наркозависимия. Съответно това рефлектира и върху сралното здраве и търсенето на дентална пемощ.
Отношение на денталния лекар към наркозависимия ХИВ+ пациент:
В проведените проучвания сред лекари по дентална медицина относно отношението им към лечението на наркозависими ХИВ+ пациенти се наблюдават противоречиви отговори. Професионалната и морална етика определя необходимостта от прием и лечение на тази група пациенти, но тук стои въпросът за личностната характеристика, личните предпочитания и професионалния опит на лекуващия. Като основен проблем често се изтъква липсата на достатъчна информираност относно лечението на тези пациенти. Преодоляването на страха от заразяване при работа с ХИВ позитивни пациенти често е определящият фактор за отношението на денталния лекар към приемането на такива пациенти за лечение. Във връзка с това лекуващите определят риска от заразяване по време на лечение от среден до много висок (1,2). Това определя и различното отношение към приема на ХИВ позитивен пациент от положително ( 2,3) до отказ от лечение.
Преосмислянето на проблемите и повишаването на познанията относно опасността от заразяване с ХИВ не са единствената тежест в лечението на ХИВ позитивния наркозависим пациент. Особеностите в поведението и начина на живот на тази група хора са също честа причина за непровеждане на дентално лечение. От една страна, стои непостоянството, по-често срещаната ситуация с отмяна на часа в последния момент или неявяване, записване на час по спешност или посещаване на денталния кабинет без записан час и с налична най-често спешна нужда от дентална помощ. Още, характерните особености, като по-висок DMF индекс, занижената орална хигиена ( 19 % четкат зъбите си не всеки ден), ниска честота на профилактика с редовно посещаване на дентален кабинет (8,9 ). От друга страна лекарите по дентална медицина се отнасят с недоверие към казаното от пациента в анамнезата, изпитват съмнение в платежоспособността на самия пациент или се налага включване на трета страна в заплащането(5). По-тежко изразената орална патология и допълнителните мерки, които лекуващият трябва да предприеме, са свързани с разход на повече време за провеждане на адекватно лечение. Ето защо, вземайки в предвид всичко казано, се дава
предпочитание на екстракцията на проблемния зъб, насочване за лечение към друг „специализиран" кабинет или към Факултета по дентална медицина.
Тук трябва да бъде разискан и страхът на лекаря по дентална медицина от евентуално развитие на усложнения, свързани с поставянето на анестезия, по време на самото лечение или в един по-дългосрочен план. Известно е, че приемът на кокаин води до повишаване на нивото на адреналин в кръвта, повишава кръвното налягане, учестява пулса, дължащо се на кръвосвиващия му ефект. Това може да бъде причина за развитие на животозастрашаващи усложнения след поставяне на местна анестезия в денталния кабинет на пациент, интоксикиран с кокаин.
Възможността за бърза и адекватна реакция в тези, а и в други ситуации, свързани с лечението, поставят сериозни въпроси пред лекарите по дентална медицина. Индивидуалната практика и липсата на друг квалифициран персонал в кабинета също се оказва важен фактор. Денталните лекари, работещи в групови практики по-често са склонни към приемането и осъществяването на едно такова лечение, за разлика от индивидуално практикуващите( 4).
Заключение: Лечението на наркозависимия ХИВ позитивен пациент поставя пред лекаря по дентална медицина редица проблеми. Установяването на ХИВ инфекция и наркотична зависимост при пациента може да стане още по време на снемането на анамнезата, ако пациентът е добросъвестен, или да се използва тестуване. Изпращането за кръвни изследвания създава неудобства за пациента и лекуващия. Тези неудобства могат да бъдат преодолени с новите тестове за изследване за ХИВ и Хепатит С, както и за прием на наркотични субстанции в оралните течности(10, 11, 12, 13,14).
Библиография:
1.Maupomé G, Acosta-Gio E, Borges-Yanez SA, Diez-de-Bonilla FJ.Survey on attitudes toward HIV-infected individuals and infection control practices among dentists in Mexico City. Am J Infect Control. 2000 Feb;28(1):21-4.
2. Gachigo JN, Naidoo S. HIV/AIDS: the knowledge, attitudes and behaviour of dentists in Nairobi, Kenya. SADJ. 2001 Dec;56(12):587-91.
3. McCarthy GM, Koval JJ, MacDonald JK. Factors associated with refusal to treat HIV-infected patients: the results of a national survey of dentists in Canada. Am J Public Health. 1999 Apr;89(4):541-5.
4. Michelle R. McQuistan, Raymond A. Kuthy, Keith E. Heller, Fang Quian, Katherine J. Raniker. Dentists' comfort in treating underserved poplulations after participating in community-based clinical experiences as a student. J Dent Educ.2008 72(4): 422-430
5. Lapidus A, Sandler M. HIV and the dental profession. J Dent Assoc S Afr 1997 Dec; 52(12):721-6
6. Kocic B, Petrovic B, Bogdanovic D, Jovanovic J, Nikic D, Nikolic M. Professional risk, knowledge, attitudes and practice of health care personnel in Serbia with regard to HIV and AIDS. Cent Eur J Public Health 2008 Sep; 16(3):134-7
7. Comfort AO, Vandana M, Cuttress T, Tuisuva J, Morse Z, Maimanuku L. Attitude/practices of oral healthcare provider to management of HIV/AIDS patients in the Pacific. Pac Health Dialog 2004 Mar; 11(1): 26-30
8.Scheutz F. Five-year evaluation of a dental care delivery system for drug addicts in Denmark. Community Dent Oral Epidemiol; 1984; 12:29-34.
9. Bert Molendijk, Gussje Ter Horst, Marcel Kasbergen, Gert-Jan Truin, Jan Mulder. Dental health in Dutch drug addicts. Community Dentistry and Oral Epidemiology 1997 April; vol.24, issue 2; p.117-19
10. Lyu SY, Morisky DE, Yeh CY, Twu SJ, Peng EY, Malow RM. Acceptability of rapid oral fluid HIV testing among male injection drug users in Taiwan, 1997 and 2007. AIDS Care 2011 Apr; 23(4): 508-14.
11. White B, Day C, Thein HH, Doab A, Bates A, Holden J, van Beek I, Maher L. Acceptability of hepatitis C virus testing methods among injecting drug users. Drug Alcohol Rev 2008 Nov; 27(6): 666-70.
12. Кисов, Хр. Изпиляване на зъбите за керамични и металокерамични коронки., Издателство ,' Индекс", София, 2005, III.1.
13. Jeffrey L. Greenwald, Gale R. Burstein, Jonathan Pincus, , and Bernard Branson, A rapid review of rapid HIV antibody test. Current Infectious Disease Reports 2006, vol.8, Issue 2, pp.125-131.
14. Olaf H Drummer. Drug Testing in Oral Fluid. Clin Biochem Rev. 2006 Aug; 27(3); 147159.
