CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
КАК ВЛИЯЕ ДЕНТАЛНАТА ВИЗИТА ВЪРХУ ДЕТСКАТА ТРЕВОЖНОСТ И СТРАХ?
М. Шиндова, А. Белчева Катедра Детска дентална медицина,
Факултет по дентална медицина, Медицински университет - Пловдив
HOW DOES DENTAL VISIT AFFECT ANXIETY AND FEAR IN CHILDREN?
M. Shindova, A. Belcheva Department of Pediatric Dentistry, Faculty of Dental Medicine, Medical University - Plovdiv
Abstract
The aim of this study is to investigate the impact of the dental visit on the fear and anxiety in children. The study group included 92 children aged 6-12 years, visiting the Department of Pediatric Dentistry, Plovdiv. The parents were asked to answer a questionnaire concerned with their children's dental experience. The modified versions of the Dental Subscale of the Children's Fear Survey Schedule and Faces Anxiety Scale were used for self-assessment of dental fear and anxiety of each patient. The results of this study showed that the reason for both the present and last dental visit are predictive factors for child's dental fear and anxiety. Children who attend dental clinic regularly reported less dental fear than those with toothache and other problems. No significant difference in fear and anxiety was found to relate to the age of the first dental visit and previous dental experience.
ВЪВЕДЕНИЕ
Денталният страх и тревожност са термини, които се използват като синоними и взаимозаменяемы понятия в специализираната литература, но всъщност посочват различни емоционални състояния [10]. Денталният страх представлява нормална емоционална реакция към специфични, реалносъществуващи дентални стимули от външната среда. Денталната тревожност е основно състояние, при което индивидът изпитва страх спрямо нещо неизвестно, неприятно, негативно, което очаква да се случи в дентална среда [7]. Влиянието на редица фактори с различен произход за възникването и развитието на дентална тревожност и страх се определят от тяхната мултифакторна етиология [3]. Те се разделят на персонални (индивидуални), социални и фактори на денталната среда [6].
Настоящото изследване има за цел да проучи влиянието на денталната визита и свързаните с нея променливи върху денталната тревожност и страх на деца между 6 и 12 години.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Настоящото изследване включва 92 деца между 6 и 12 години, случайно подбрани при посещението им в катедрата по Детска дентална медицина, Пловдив, през периода май 2013 - април 2014 година. Преди началото на денталната визита, в чакалнята родителите
попълват информирано съгласие за участие на децата им в провежданото изследване.
Изследваният контингент се проучва относно пол, възраст, минали посещения при дентален лекар, повод за настоящата и последната дентална визита, честота на посещенията, възраст на първата дентална визита. За самооценка на денталния страх е използван картинен модифициран вариант на Скалата за изследване на детския страх - дентална подскала (Children's Fear Survey Schedule-Dental Subscale, CFSS-DS). Инстументът се състои от 15 въпроса, които се отнасят до различни фактори на денталната среда - личности, предмети и обстоятелства. За всеки въпрос отговорите са означени с лица и цифри от 1 до 5, съответстващи на степените на страх (фиг. 1). Всеки участник избира лице или цифра, която най-добре описва денталния му страх за отделните 15 фактора (с '1' се означава 'изобщо не ме е страх', а с '5' - 'много ме е страх'). Крайният резултат на CFSS-DS е в границите от 15 до 75 точки.
№ Как се чувстваш, когато........ т №
1 отиваш на зъболекар 1 2 3 4 5 9 видиш машинката на зъболекаря 1 2 3 4 5
2 отиваш на доктор 1 2 3 4 5 10 чуеш звука на машинката на зъболекаря 1 2 3 4 5
3 видиш инжекция 1 2 3 4 5 11 някой поставя инструменти в устата ти 1 2 3 4 5
4 някой ти преглежда устата 1 2 3 4 5 12 си мислиш, че ще се задушиш 1 2 3 4 5
5 трябва да си отвориш устата 1 2 3 4 5 13 отиваш в болница 1 2 3 4 5
6 непознат те докосва 1 2 3 4 5 14 видиш хора с бели манти 1 2 3 4 5
7 някой те наблюдава 1 2 3 4 5 15 зъболекарят ти почиства зъбите 1 2 3 4 5
8 лекарят ще използва машинката 1 2 3 4 5 1 2 3 4 5
Фиг. 1. Картиннен модифициран вариант на Скалата за изследване на детския страх -дентална подскала.
За оценка на денталната тревожност е използван модифициран вариант на Картинната скала за самооценка на тревожността на LeBaron и кол. (Faces Anxiety Scale), (фиг. 2). Тя се състои от 5 лица и линия, означена с цифри от 0 до 10. Всеки участник трябва да избере лице или цифра, която най-добре описва неговата тревожност в момента (с 0' се означава
'Спокоен съм', а с ' 10' - 'Много съм разтревожен').
Фиг.2. Модифициран вариант на картинната скала на LeBaron и кол. за оценка на тревожността
Получените резултати са нанесени в работни таблици и обработени с помощта на статистическа програма SPSS, версия 19.0.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
Изследваният контигент обхваща 92 деца, като половото разпределение е както следва: 49 момичета (53.26%) и 43 момчета (46.74%). Възрастовият диапазон е между 6 и 12 години, като средната възраст е 7.79±1.65. В периода на средна детска възраст настъпват когнитивни и социално-емоцианалните промени, което определя и разлика в конкретните причини и ситуации, свързани с възникването на тревожните и страхови преживявания [6].
При анализиране на влиянието на определени фактори върху денталния страх изследваният контингент е разделен на две групи според резултата на CFSS-DS: деца с липсващ или слаб страх (CFSS-DS<32) и деца с умерен или силен страх (CFSS-DS>32), [5]. По отношение на денталната тревожност изследваният контингент е разделен на две групи според самооценка по скалата на LeBaron и кол.: деца с липсваща или слаба тревожност (до 3т.) и деца с умерена и висока тревожност (над 3т.), [8]. Разпределението на децата с липсващ или слаб и умерен или силен дентален страх, съответно дентална тревожност, според изследваните фактори, свързани с денталната визита, са представени в таблица 4.
Данните от изследването на проучвания от нас контингент показват, че липсва статистически значима връзка между детския дентален страх и тревожност и възрастта на първата дентална визита и наличието на предишни посещения при дентален лекар - р>0.05.
Много малък брой проучвания посочват съществуването на връзка между възрастта на детето при първата му дентална визита и неговите страх и тревожност. Нашето проучване за влиянието на възрастта по време на първата визита показва резултати, които съвпадат с тези на Suprabha и съавт. и РагуаЬ и съавт., които не откриват такава зависимост [9,12].
Таблица 4. Разпределение на децата с липсващ или слаб и умерен или силен дентален страх, съответно дентална тревожност, според изследваните фактори, N=92.
Дентална тревожност според скалата на ЬеВагоп Дентален страх според CFSS-DS
<4 >4 <32 >32
Фактор Брой % Брой % OR 95% Ю Р Брой % Брой % OR ЕЗ % Р
1. Причина за настоящата визита - Проф. преглед - Болка и др. опл. 22 24 47.8 52.2 12 33 26.7 73.3 2.52 1.048+6.066 0.037 18 17 51.4 48.6 7 24 22.6 77.4 3.63 1.243+10.600 0.016
2. Предишни дентални визити -Да -Не 44 2 95.7 4.3 42 3 93.3 6.7 1.57 0.250+9.879 0.627 34 1 97.1 5.9 29 2 93.5 6.5 2.34 0.202+27.201 0.484
3. Възраст на първата визита - До 3г. - Над 3г. 12 32 27.3 72.7 6 37 14.0 86.0 2.31 0.779+6.866 0.125 12 21 36.4 63.6 5 26 16.1 83.9 2.97 0.903+9.780 0.067
4. Честота на денталните визити - Редовно - Нередовно 33 12 73.3 26.7 23 17 57.5 42.5 2.03 0.818+5.054 0.124 27 6 81.8 18.2 14 15 48.3 51.7 4.82 1.533+15.164 0.005
5. Причина за последната визита - Проф. преглед - Болка и др. опл. 27 17 61.4 38.6 10 31 24.4 75.6 4.29 1.931+12.555 0.001 21 13 61.8 38.2 6 23 20.7 79.3 6.19 1.993+19.244 0.001
Данните от научни съобщения за влиянието на предишните дентални посещения върху денталния страх и тревожност показват значителни противоречия. Някои автори считат, че децата с минал дентален опит имат по-високи нива на дентална тревожност от тези, които никога не са посещавали дентален лекар [4,9,14]. Според други, денталният страх и тревожност се асоциират с по-малкия брой посещения при дентален лекар. Това те обяснява с 'порочния цикъл на страха' [1]. Съвременни данни, представени в проучване от 2011г. не идентифицират статистически значима зависимост между броя на предишните посещения и денталния страх [12].
Поводът за посещението на детето при денталния лекар има силно влияние за развитие на страх, който се запазва и в зряла възраст. Според Versloot и съавт. споменът от 268
преминали дентални посещения повлиява значително отношението на детето към лечението [13]. В нашето проучване анализът на анамнестичните данни показва, че при 61.90%±0.48 от децата причината за настоящата визита е болка или други оплаквания, а при 35.10%±0.48 - профилактичен преглед. Резултатите от нашето изследване показват, че децата, които посещават денталния лекар по повод болка или други оплаквания статистически значимо са изложени на риск от развитие на страх и тревожност, спрямо тези, които отиват на профилактичен преглед - pD0.05. Анализът за определяне на Odds Ratio показва, че при деца с оплаквания вероятността за поява на страх е 3.630 пъти по-голяма, а за поява на тревожност -2.521 пъти.
Трайни последици в съзнанието на детето оставят преживяванията му по време на последното му посещение в денталния кабинет. При проучване на причината за последната дентална визита отново относителният дял на пациентите, при които това са болката и други оплаквания, е по-голям 53.4%±0.50 спрямо относителния дял на водените на профилактичен преглед деца 46.6±0.50. Данните сочат съществуването на статистически изразена връзка между повода за последното посещение и възникването на страх и тревожност - p=0.001. Вероятността за развитие на страх при децата, които при последното посещение са получили лечение, е 6.192 пъти по-голяма, а за тревожност 4.294 пъти по-голяма, спрямо посетилите кабинета без оплаквания. Всички публикации, проучващи повода за посещение, демонстрират позитивна връзка между високите нива на страх и тревожност и посещението по повод болка или други оплаквания. Данните от настоящото проучване съвпадат с резултатите при изследвания на редица автори [9,11,14].
Друг важен фактор, който повишава риска от развитие на страх е нередовното посещение при дентален лекар. Предобладаващата част от деца, които редовно посещават денталния кабинет, попадат в групата на деца с липсващ или слаб страх (81.8±0.39%) и само 18.8±0..39% от тях не са посещавали редовно дентален лекар. Децата с нередовни дентални визити статистически значимо повече са изложени на риск от дентален страх, спрямо тези с редовни посещения-р=0.005 и Odds ratio=4.821. При нередовни посещения делът на децата с умерен и висок дентален страх е 51.7%, докато в групата с липсващ и слаб дентален страх, техният дял е едва 18.2%. Различието е статистически достоверно. По отношение на тревожността не се установява статистически значима разлика в нивата на тревожност при деца с редовни и нередовни дентални визити (p>0.05). Нашите резултати съвпадат с преобладаващите научни съобщения, според които високите нива на страх се асоциират с нередовни посещения при дентален лекар [1,2,9,14].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Рискови фактори за възникване на дентален страх и тревожност при децата в средна детска възраст са поводът за настоящата и последната дентална визита. Децата, които редовно посещават дентален лекар, демонстрират по-ниски нива на дентален страх. Възрастта на първата дентална визита и наличието или липсата на минали посещения не влияят върху страховете и тревожни преживявания. Тези зависимости налагат извода, че редовните посещения в денталния кабинет по повод профилактични прегледи понижават риска от развитие на дентален страх и тревожност.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Armfield JM, Stewart JF, Spencer AJ. The vicious cycle of dental fear: exploring the interplay between oral health, service utilization and dental fear.BMC Oral Health. 2007 Jan 14;7:1.
2. Brady P, Dickinson C, Whelton H.Dental anxiety prevalence and surgery environment factors: A questionnaire-based survey of attenders in Ireland. SAAD Digest, 2012 Jan .28, 13-22.
3. Broeren S,Muris P.The relation between cognitive development and anxiety phenomena in childrenJ Child Fam Stud 2009,18(6):702-709.
4. Brukienè V, Aleksejûniené J, Balciûniené I. Is dental treatment experience related to
269
dental anxiety? A cross-sectional study in Lithuanian adolescents Stomatologija. 2006,8(4):108-115.
5. Cuthbert MI, Melamed BG.A screening device: children at risk for dental fears and management problems. ASDC J Dent Child. 1982 Nov-Dec;49(6):432-6.
6. Klingberg G, Broberg AG. Dental fear/anxiety and dental behaviour management problems in children and adolescents: a review of prevalence and concomitant psychological factors.Int J Paediatr Dent. 2007 Nov;17(6):391-406.
7. Klingberg G.Dental anxiety and behaviour management problems in paediatric dentistry—a review of background factors and diagnostics.Eur Arch Paediatr Dent. 2008 Feb;9(1):11-5.
8. LeBaron S, Zeltzer L: Assessment of acute pain and anxiety in children and adolescents by self-reports, observer reports, and a behavior checklist. J Consult Clin Psychol 1984, 52:72938.
9. Paryab M,et al.Dental anxiety and behavioral problems:A study of prevalence and related factors among a gropu of Iranian children aged 6-12.J Indian Soc Peod Prey Dent 2013;31:82-6.
10. Porritt J, Marshman Z, Rodd HD. Understanding children's dental anxiety and psychological approaches to its reduction.Int J Paediatr Dent. 2012 Nov;22(6):397-405.
11. Ramos-Jorge J, Marques LS, Homem MA, et al. Degree of dental anxiety in children with and without toothache: prospective assessment.Int J Paediatr Dent. 2013 Mar;23(2):125-30.
12. Suprabha BS,Rao A,et al.Child dental fear and behavior:the role of environmental factors in a hospital cohort.J Indian Soc Pedod Prev Dent.2011.Apr-Jun;29(2):95-101.
13. Versloot J, Veerkamp JS, Hoogstraten J. Dental discomfort questionnaire for young children before and after treatment. Acta Odontol Scand. 2005 Nov;63(6):367-70.
14. Xia B,Wang CL,GE LH. Factors associated with dental behavior management problems in children aged 2-8 years in Beijing, China. Int J Pediatric Dent 2011; 21:200-209.
