CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
ЗНАЧЕНИЕ НА ПРОФИЛАКТИКАТА ЗА ПОВЛИЯВАНЕ НА ДЕНТАЛНАТА ТРЕВОЖНОСТ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ Мария Шиндова1' Ани Беляева1' Нонка Матева2 хКатедра по детска дентална медицина, Факултет по дентална медицина, Медицински университет-Пловдив 2 Катедра по медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение, Факултет по обществено здраве, Медицински университет - Пловдив
IMPORTANCE OF PREVENTION FOR MANAGEMENT OF DENTAL
ANXIETY IN CHILDREN Maria Shindova1, Ani Belcheva1, Nonka Mateva2 department of Pediatric Dentistry, Faculty of Dental Medicine,
Medical University - Plovdiv 2Department of Medical Informatics, Biostatistics, E-learning, Faculty of Public health, Medical University - Plovdiv
Abstract
The aim of this study is to study the importance of dental prevention for management of dental anxiety in children. The study group included 92 children aged 6-12 years, visiting the Department of Pediatric Dentistry, Plovdiv. An examination, oral hygiene and standardized fissure sealant application were performed. During the procedures objective and subjective stress parameters were recorded. Significantly lower degree of dental anxiety was found at the end of the dental visit of the investigated group of participants (p<0.001). During the preventive procedures mean heart rate is low 95.55±14.29 and 97.47±12.38 bpm, within the physiological normal range. The reason for both the present and last dental visit are predictive factors for child's dental anxiety. Preventive procedures are well accepted by children and at the beginning of dental visit they decrease the initial levels of dental anxiety and contribute to an effective treatment process.
ВЪВЕДЕНИЕ
Денталната тревожност е основно състояние, при което индивидът изпитва страх спрямо нещо неизвестно, неприятно, негативно, което очаква да се случи в дентална среда [6]. В съвременната наша и чуждестранна специализирана литература съществуват единични съобщения за денталната тревожност в детска възраст при провеждане на профилактични манипулации [2]. Липсват данни за влиянието на отделните направления на превантивната дентална медицина върху безпокойството на децата в дентална среда.
Настоящото изследване има за цел да проучи ролята на различни методи на денталната профилактика при повлияване на детската тревожност.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Изследването обхваща 92 деца на възраст между 6 и 12 години, посетили катедрата по Детска дентална медицина, Пловдив и подбрани по следните включващи критерии:
наличие на поне един новопробил постоянен зъб синдикации за силанизация; подписано информирано съгласие от родителя; език на общуване на детето - български. Посещението на всеки пациент се състои от клиничен преглед, професионална орална хигиена и профилактично покритие на един зъб със силант по конвенционалната рутинна методика. Изследваният контингент се проучва относно пол, възраст, повод за настоящата и последната дентанна визита. Денталната тревожност е оценена по субективен метод според модифициранатн от нас Картинна скала за самооценка на тре вожотостта на LeBазon ((фигура
1) и обективен метод чрез мобтлен пръстов пулсоксиметър QV[SCЗF, СОЭТБС (фигура
2) [5,7]. При проучване на връзкзат повод за визттата-дентална тазвожоност изследваният ккнтснгтгзк е разделен нт две групи: деца с липсваща или слтба дентална тревожнаакт (до 3т.) и деца с умерена и висока дентална тревожност (над 3т.).
Спокоен съм Много малко Умерено Доста Много
съм разтревожен съм разтревожен съм разтревожен съм разтревожен Фигура 1. Модифициран вариант на картинната скала на LeBaron и кол. за самооценка на тревожността
Фигура 2. Мобилен пръстов пулсоксиметър
Получените резултати са обработени с ппмощта нт статистическа прзграма SPSS, версия 19.0. Приема се уровен на значимост при р<0.05.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
Проучването с помощта на субективни и обективни методи позволи да се получи детайлна преостава за влиянтето та профилактичнтте манипулации върху денталната тревожност на де ца на средна детста възраст. Според самооценката на децата нивото им на бозпокойство се понижава след прзминаване на мантпулациите, като анализът сочи нилно изразена статистически значима разлика (р<0.001), (фигура 3, таблица 1).
Фигура 3. Субективна оценка на денталната тревожност при двете визити
Очевиден е попожсителнлят ефект по отношение натревожността, нойтт с е установява след пърсата визита. Тенденцията, която се наблюдава, е понижаване на безпосонзтвото още в края на първата визита, козто продължава в началото и на вторатт н сртпнение с региттрираните стойности при започване на проучнането (таблица 1). Нашите резултати показват статистически значимо по-ниски стойности на безпокойство в края на визитата 278
спрямо съобщеното ниво в началото и (p<0.001). По отношение на втората визита данните показват понижаване на тревожно стта със силно изразена статистическа значимост с прямо началната детска треколаност при първата визита (p<0.005).
Таблица 1. Сравнение на тревожността (субективна оценка) на изследваните пацнентн при двете визити
Момент на измерване Първа визита Втора визита IlVSl2 Р I1vsH1 P
Начало (I) Крав (I2) Начало (II)
Дентална тревожност 3.б1±3,е3 о.7б±а.аа 155±2.2а 0.000 0.003
Получените данни показват, че теси инкервтнции се възприемат от децата добре, без да предизвикват трайна следа на трзеожност е края на посещението. Това е и вероятно обяснение за откритата тевденцкя - дзцата съобщаеат, че се чувстват по-спокойни при второто си посещение при денталния ле;:к^]э.
По отношение на обекзивната оценка на тревожността при анали(и(рнето на получените данни се взкма под енкманкз дкнамкката на показателя сърдечна честота по време на профзсконаина ораина хигиена и с иланизиране поотдедно. Ре зултатите покаоват, че средната стойност на с ърдечната честота по време на почистването на зъбните повърхноски
97,a7
95,55
98,ее
CS £ 9б,ее
5 H
ft U о 9а,ее
Профзсконаина ораина хкгкзна
Покркткз със скиант
Фигура 4-. Средна стойност на сърдечната честота при профилактичните манипулнции
Анализът сочи, че извършваните манипулации не предизвикват безпокойство у децата, съгласно приетите нормативни гранични стойности за бълнарското каселение [с]. Товн дава основание те да се използва като въвеждащи манипулации при започване на дентално лечение, особено при тревожни пациенти. Настоящите резултати са в съответствие с резуктатите от научно съобщение тт 2006 година, чиито автори не регистрират пквишаване на тревожността на децрта след профилактично почистване на зъбите [9]. В специализираната литература е публикуоано само едно проучване, еоето регистрират изменението на сърдечната честота като индикатор за тревожност при същата манипулация [4]. В него изследо вателите отбелязват средна стойност на показателя около 103 уд/мин. и липса на статистически знанимо повишакане та показттеля. Установената тенденция в нашето изследвяне с "ь^прда с получените резултаеи от Farhat-McHayleh и съавт. и Rayen и съавт., а публикуванотп от свторите поовисоянта средно стойност нп сърдечната честота се обкснжа с възрастта на проучванатп извадка [4,9].
В настоящото проучване при 1аоставяне на профилактично покритие със силкнки се регистрира средна сткйност на сърдечната честота 97.47±12.38 удара/минотс (фигура 4). Анализът сочи, че тази манипулация не предизвиква безпеоойство у децата, както попазват изследваните обективни и спбезтивни показатели. Този ф)акт демонстрира, че интррванциято сыщо може да бъде въваждаща при лечение та тревожни пациенти и наличие на показания за приложението и. В съвременнота напаа и чуждестррнна тпециализирата литератора липскат данни за декталната тревожност в детска възраст при провеждане на профилактпчно понритие със силанти. По тази причина долучените реоултати не могат да бъдат съпоставени т тези на доуги автори.
Разпределението на групите според нивото на дентална тревожнсст и повода за
посещение са представени на фигура 5. Анализът на резултатите показват, че децата, които посещават денталния лекар по повод болка или други оплаквания, статистически значимо са изложени на риск от развитие на дентална тревожност, спрямо тези, които отиват на профилактичен преглед - pD0.05. Анализа Odds Ratio показва, че вероятността за развитие на дентална тревожност при децата, посетили кабинета с оплаквания при настоящата и последната дентална визита, е 2.521 пъти по-голяма, съответно 4.294 пъти, спрямо посетилите кабинвта за профилактичен преглед. Тези зависимости налагат извода, че профилактичните прегледи понижават риска от развитие ва дентална тревожност. Всички публикации, п роучващи повода за посещение, демонстрират такава зависимост [2,8].
80,00% 60,00% 40,00% 20,00% 0,00%
Пастпчща визита
Г
ГШ г!
Ппгледна визита
I
Липсваща или слаба
Умерена или сиена
Липсваща или слаба
Умерена или силва
тревожност т тревожност „т. тр(
□ Профилактичен преглед □ Ьолка
.евожност тревожност
а или други оплаквания
Фигура 5. Разпределение на групите според нивото на дентална тревожност и повода за денталната визита
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Получените резултати от настоящото клинично извледване доказват, че профилактичните дейности в дентална обстановка не създавнт чувство на тревожност и се лъзприемат спокойно от децата. Те водят до понижаване на началната тревожност в следващото по сещение и могат да се използнат като въвеждащи манипулации при започване на лечение, окобено при тревожни пациенти. Установените зависимости налагат извода, че акцентирането и провеждането на профилактичните пре гледи и дейности не само намалява риска от развитие на орални заболявания, но допринася и за елиминирането на риска от развитие или понижава съществуващите нива на дентален страх и тревожност в детска възр аст.
БИБЛИОГРАФИЯ
Наредба №2 от 04.02.2003 г. за олганизания и прнвеждгур на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и дисггансерно наблюдение на задължително здравноосигурените лица.Държавен вестник.2003;16: 33-40.
Ammann P, Kolb A, Lussi A, Seemann R. Influence of rubber dam on objective and subjective parameters of stcess during; dental treatment of children and adolescent2 - a randomized controlled clinical pilot study.Int J Paediatr Dent. 2013 Mar;23(2):110-5.
1. Bandura A. Self-efficacy: toward a unifying theory of behavioral change. Psychol Rev. 1977;84(2):191-21 5.
2. FarhaC-McHayleh N, Harfouche A, Stuaid P. Techniques for managing behaviour in pediatric dentistry: comparative study of live modelling and tell-show-do based on children's heart rates during treatment. JCan DentAssoc: 2009;75(4):283.
3. Fukayama H, Yagiela JA. Monitoring of vital signs during dental care.Int Dent J. 2006;56(2):102-8. Klingberg G. Dental anxiety and behavioue management problems in paediatric dentistcy—a review of background factors and diagnostics.Eur Arch PaediatrDent. 2008Feb;9 Suppl 1:11-5.
4. LeBaron S, Zeltzer L: Assessment eC acute pain and anxiety in children and afolescenSs by self-reports, observtr teports, and a behavior cherklist. J ConsultClin Psychol 1984, 52:729-38.
5. Milsom KM, Titkle M, Humphris GM, Blinkhorn AS. The relatienrhip between anxiety and dental treatment experientt in 5-year-old children. Br Dent J. 2003;194(9):503-6.
Rayen R, Muthu MS, Chandrasekhar Rao R, Sivakumar N. Evaluation of physiological and behavioral measures in relation to dental anxiety during sequential dental visits in children.Indian J Dent Res. 2006;17(1):27-34. 280
