CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ВЛИЯНИЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ВЪРХУ ДЕНТАЛНАТА ТРЕВОЖНОСТ НА ДЕЦА МЕЖДУ 6 И 12 ГОДИНИ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНТАЛЕН КЛИНИЧЕН ПРЕГЛЕД
М. Шиндова, А. Белчева
Катедра Детска дентална медицина, Факултет по дентална медицина,
Медицински университет - Пловдив
The Effect of Parental Presence on the Dental Anxiety during Clinical Examination in Children Aged 6-12 Years M. Shindova, A. Belcheva Department of Pediatric Dentistry, Faculty of Dental Medicine, Medical University - Plovdiv
Abstract
The purpose of this study was to evaluate 6-12-year-old children's dental anxiety relative to parental presence in the treatment room.
The study was conducted on 48 children 6-12-year-old patients, divided into 2 subgroups. Children in Group I were examined in parental presence and in Group II in parental absence. Dental anxiety was assessed using a combination of 2 measures - heart rate and self-report rating scale.
The results of this study showed a significant change in heart rate in all situations in the dental area. The most anxiety provoking situation was found to be the time of the clinical examination. Anxiety, rated on self-report scale, before and after the examination showed a statistically significant decrease. There are no significant differences between heart rate and dental anxiety in the two groups. Parental presence or absence does not affect 6-12-years-old child's dental anxiety.
ВЪВЕДЕНИЕ
Денталната тревожност е състояние, при което индивидът изпитва страх спрямо нещо неизвестно, негативно, което очаква да се случи в дентална среда. Тя може да доведе до отказ от лечение и увеличава риска от развитие на орални заболявания [6].
Познати са голям брой техники за повлияване на денталната тревожност [13]. Нейната оценка преди лечението е от съществено значение при избора на такава техника. Най-често използваните скалите за самооценка са субективни и разкриват само когнитивната компонента на тревожността [1]. За обективното регистриране на провокираните
физиологични реакции се изследват биологични показатели - кръвно налягане, пулсова и дихателна честота, кожно съпротивление [4].
Спорен е въпросът как влияе присъствието на родителите по време на денталната визита върху тревожността на деца им. Получените резултати от подобни изследвания в различни възрастови периоди са противоречиви [2,8,10,11,12,15]. Много деца показват сътрудничество при присъствие на родителя в кабинета [3,12]. Докато при други има негативно влияние върху поведението [16].
Настоящото изследване има за цел да проучи влиянието на присъствието на родителите върху денталната тревожност на деца между 6 и 12 години по време на клиничен преглед, оценена с помощта на обективни и субективни показатели.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Обект на изследването са 48 деца на възраст между 6 и 12 години, случайно подбрани при посещението си в катедрата по Детска дентална медицина на ФДМ на МУ - Пловдив по повод лечение, за периода май - септември 2013 година.
Преди началото на денталната визита, в чакалнята всеки родител попълва информирано съгласие за участие на детето му в провежданото изследване.
Децата, които са включени в проучването, са разделени на две подгрупи. В първата подгрупа родителят присъства в кабинета при интраоралния клиничен преглед, а във втората група - родителят отсъства. За определяне на нивото на тревожност на пациента се изследват субективни и обективни показатели.
Субетивната оценка на денталната тревожност се регистрира в два момента - преди и след провеждане на клиничния преглед. Изполва се модифициран вариант на картинната скала на LeBaron и кол. за самооценка на тревожността [9], [Фиг. 1]. Тя се състои от 5 лица и линия, означена с цифри от 0 до 10. Всеки участник трябва да избере лице или цифра, която най-добре описва неговата тревожност в момента.
о i г 1 я" в is ¿10
фиг.1 Модифициран вариант на картинната скала на LeBaron и кол. за оценка на тревожността
Обективните параметри за регистриране на денталната тревожност са пулсовата честота и кислородната сатурация на пациента, измерени в четири точно определени момента - в чакалнята, в кабинета преди, по време и след прегледа. Използва се пръстов пулсов оксиметър [Contec CMS50D].
Получените резултати бяха нанесени в работни таблици и обработени с помощта на статистическа програма SPSS, версия 19.0.
РЕЗУЛТАТИ
Средните стойности на измерената пулсова честотота са по-високи от тези в норма за съответната възраст [14]. В двете групи най-ниска е средната стойност на пулсова честота след сядането на денталния стол преди прегледа, а най-висока е по време на самия преглед със статистически значима разлика [р<0.001]. Стойностите на кислородната сатурация показват минимални вариации в четирите момента на измерване за всяка група, без статистически значима разлика [табл. 1].
Подгрупа с родител Подгрупа без родител
Моменти на измерване Пулсова честота Кислородна сатурация Пулсова честота Кислородна сатурация
Чакалня 103,17 98.42 99.58 98.21
Преди прегледа 98.25 98.37 92.04 98.17
По време на прегледа След прегледа 115.75 104.13 98.54 98.58 107.29 99.21 98.21 98.04
Табл.1 Средна стойност на пулсовата честота и кислородна сатурация в четирите момента на измерване на двете групи
Няма статистически значима разлика в измерените в определените моменти пулсова честота и кислородна сатурация между двете групи.
Тревожността по самооценка е по-висока преди прегледа и по-ниска или липсваща след него със статистически значима разлика във всяка група [р<0.001]. Няма статистически значима разлика в нивото на тревожност на децата между двете групи [р>0.05], [табл.2].
Подгрупа Подгрупа
с родител без родител P
Чакалня 4.58 3.54 0.30
След прегледа 2.12 1.13 0.15
Табл. 2 Средни стойности на тревожността за двете групи преди и след прегледа
ОБСЪЖДАНЕ
Много деца възприемат посещението при денталния лекар като стресово преживяване, част от техния социален опит. Настоящото изследване проучва как присъствието на родителите в кабинета влияе върху тревожността на децата между 6 и 12 години по време на денталната визита. Периодът на средна детска възраст според Church and Stone е период на достигане на независима идентичност, критичен за повишаване на увереността в себе си и поставя началото на личностното формиране [5].
Според Lewis and Law измерването на физиологичните параметри за оценка на тревожността самостоятелно не е успешно [10], ето защо в настоящото изследване тя се оценява по два различни метода, независимо един от друг. Изборът на пулсовата честота за изследван показател се определя от установената най-голяма степен на корелация между нея и тревожността в сравнение с останалите биологични параметри [6,13], а повишаването й се приема като физиологичен индикатор за тревожност и страх [7]. Получените резултати от изследването й показват, че денталната визита е стресово преживяване, а периодът на самия преглед провокира най-висока тревожност в сравнение с емоциите в чакалнята, преди или след него. Кислородната сатурация остава непроменена. Резултатите след самооценка на тревожността със скала показват значително й намаляване след преминаването на стресовия фактор. В тази възраст децата вече имат реална самооценка на собствените си преживявания. Вижда се, че резултатите от едновременно изследваните обективни и субективни параметри, са съпоставими при деца на възраст между 6 и 12 години.
След анализ на получените резултати от изследването се установява, че присъствието или отсъствието на родителя в кабинета по време на клиничния преглед не влияе върху тревожността на деца между 6 и 12 години. Това съвпада с резултатите при изследвания на редица автори [2,8,10,12,15], като се различават се от тези на Croxton [8], Marzo et al. [11]. Причината най-вероятно е различният дизайн на проучванията.
Настоящите резултати са в съответствие с характерния за тази възраст стремеж на
децата за повишаване на собствената увереност и самоконтрол при различни социални преживявания при отсъствие на родителите им. Вижда се, че желанието на родители да присъстват по време на прегледа няма негативно влияние върху тревожността на децата им. Това дори позволява своевременно обсъждане на индивидуалния лечебен план на детето. Денталният лекар може да разреши присъствие на родителите по време на лечение, когато те съдействат за ефективно провеждане на лечебния протокол.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Денталната визита е стресово преживяване за децата, като най-висока тревожност провокира периодът на самия преглед, в сравнение с емоциите в чакалнята, преди или след него. Тревожността значително намалява след преминаването на стресовия фактор. Присъствието или отсъствието на родителя в кабинета по време на клиничния преглед не влияе върху тревожността на децата между 6 и 12 години.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Aartman IHA, van Everdingen T, Hoogstraten J, Schuurs AHB. Self-report measurements of dental anxiety and fear in children: A critical assessment.ASDC J Dent Child 1998; 65:252-258.
2. Afshar H, Baradaran Nakhjavani Y, Mahmoudi-Gharaei J, Paryab M, Zadhoosh S. The Effect of Parental Presence on the 5 year-Old Children's Anxiety and Cooperative Behavior in the First and Second Dental Visit. Iran J Pediatr. 2011 Jun;21(2):193-200
3. American Academy of Pediatric Dentistry. Guideline on Behavior Guidance for the Pediatric Dental Patient. Pediatr Dent 2011;34(6); 180-182
4. Ammann P, Kolb A, Lussi A, Seemann R. Influence of rubber dam on objective and subjective parameters of stress during dental treatment of children and adolescents - a randomized controlled clinical pilot study. Int J Paediatr Dent. 2013 Mar;23(2):110-5
5. Bee H; Boyd D. The Developing Child (12th ed.). Pearson education; 2009 March
6. De Menezes Abreu DM, Leal SC, Mulder J, Frencken JE. Patterns of dental anxiety in children after sequential dental visits. Eur Arch Paediatr Dent. 2011 Dec; 12(6):298-302.
7. Erten H, Akarslan ZZ, Bodrumlu E. Dental fear and anxiety levels of patients attending a dental clinic. Quintessence Int 2006; 37(4):304-10.
8. Fenlon WL, Dobbs AR, Curzon MEJ. Parental presence during treatment of the child patient: a study with British parents. Br Den J 1993; 174(1):23-8.
9. LeBaron S, Zeltzer L: Assessment of acute pain and anxiety in children and adolescents by self-reports, observer reports, and a behavior checklist. J Consult Clin Psychol 1984, 52:729-38.
10. Lewis TM, Law DB. Investigation of Certain autonomic responses of children to a specific dental stress. JADA 1958; 57(6):769-78.
11. Marzo G, Campanella V, Albani F, Gallusi G. Psychological aspects in pediatric dentistry: parental presence. Eur J Pediatr Dent 2003;4(4): 177-80.
12. Pfefferle JC, Machen JB, Fields HW, Rosnick WR. Child behavior in the dental setting relative to parental presence. Pediatr Dent 1982;4(4):311-6.
13. Prabhakar AR, Marwah N, Raju OS. A comparison between audio and audiovisual distraction techniques in managing anxious pediatric dental patients. J Indian Soc Pedod Prev Dent. 2007 Oct-Dec;25(4):177-82.
14. Robert M. Kliegman, et al., editors, Nelson Textbook of Pediatrics, 18th edition (Philadelphia: Saunders Elsevier, 2007), 389.
15. Venham LL, Bengston D, Cipes M. Parent's presence and the child's response to dental stress. J Dent Child 1978;45(3):37-41.
16. Versloot J, Craig KD. The communication of pain in paediatric dentistry. Eur Arch Paediatr Dent 2009;10(2);61-6.
