CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ - ВЪЗНИКВАНЕ И
РАЗВИТИЕ Михаил Михайлов Висше училище за сигурно ст и икономика - Пловдив
SOCIAL RESPONSIBILITY -Mihail Mihaylov High Schoolof Economics and Management - Plovdiv
Abstract:
Social responsibility is one of the pillars of good corporate management. It aims to improve the organization's work based on respect for all legal and social-ethical norms. For adoption, and as an integral part of corporate governance, organizations need to accept social responsibility not as an obligation but as a part of their value system and social commitment to staff and society.
Keywords:
Social responsibility, United Nations Global Compact, National Code of Good Corporate Governance
Увод: Социалната отговорност е един от стълбовете на доброто корпоративно управление. Независимо, че е доброволен процес, с нея се цели да се подобри дейността в организацията, основана на спазването на всички законови и социално-етични норми.
Изложение: За разлика от организационната култура, която се определя като система от ценности и правила за взаимоотношения в организацията и бизнес средата и, социалната отговорност е по-широка категория. Корпоративната социална отговорност (КСО) включва освен организационната култура, политики и практики, основани на мултидисциплинарен подход и адаптирани към европейските и световни стандарти и социално-етични норми.
Съществуващите социални модели могат да се дефинират като:
• либерален (приложим в Северна Америка и Англо-саксонските страни), който се характеризира със слабо влияние на държавата в социално-икономическите отношения;
• социално-демократичен, отличаващ се със силна социална защита, осигурена от държавата и намеса на пазара на труда, за сметка на високи данъчни ставки;
• консервативен, при който ролята на държавата в социално-икономическия живот е доминираща.
Корпоративната социална отговорност се заражда през XIX век в страни с либерални разбирания, в които участието на държавата в социално-икономически аспект е по-слабо и големите корпорации изземват тази дейност. Световно известни са социално ориентираните 140
магнати, като Джон Рокфелер, Хенри Форд и Андрю Карнеги. В консервативна Европа социално-ориентирания мениджмънт се проявява значително по-късно.
В България наченки на корпоративна социална отговорност се появяват още по времето на турското робство. Социалната ангажираност на първите български предприемачи намира израз в построяването на Габровската гимназия и редица училища по градчета и паланки. Строителството на църкви, читалища, пътища, мостове е доказателство за социална отговорност, мотивирана от необходимостта да бъдат опазени езика и културата на българския етнос. След Освобождението нараства нуждата от дейността на предприемачите - строители на съвременна България.
След Втората световна война условията коренно се променят. На базата на икономическия растеж, страните от Западна Европа и Северна Америка благоденстват. Засилва се глобализацията. Създават се и просперират многонационални компании. Те навлизат в бедни страни, в които има нископлатен труд и трудово законодателство, което не може да защити социално-икономическите права на гражданите си.
Съвременното развитие на социалната отговорност е активирано от задълбочаваща се европейска интеграция след 2000 г., която създаде към 2017 г. една общност от 28 страни. Подобряването на социалната отговорност и насърчаването на устойчивото развитие намират израз в Лисабонската стратегия. (1)
Кодексите на поведение на организациите са първите фирмени документи, в които са посочени минималните критерии за нововъзникналите пазари в Латинска Америка, Африка и Азия, които са богати на природни ресурси. По-късно са приети редица документи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), свързани със социалната ангажираност на мултинационалните компании. Международната организация на труда приема Тристранна декларация за социална политика на международните корпорации през 1977 г., която е актуализирана през 2000 г. По инициатива на ООН през 1999 г. в Давос на Световния икономически форум е представен Глобален договор на ООН (United Nations Global Compact - UNGC) - доброволна инициатива за корпоративна социална отговорност. Договорът включва десет принципа в четири основни направления: човешки права, трудови норми, околна среда и антикорупция. (2) На следващата 2000 г. страните-членки на ООН приемат „Цели на хилядолетието", в които фокусът е насочен към изкореняване на бедността, спазване на човешките права, подобряване на здравеопазването и устойчиво развитие, което по същество съвпада с целите на корпоративната социална отговорност.
В „Зелената книга" (2001 г.) на Европейския съюз КСО се дефинира като „доброволен процес, основаващ се на сътрудничество и осигуряване на ползи за заинтересованите лица". С нея се цели постигане на „баланси между инициативите за устойчиво развитие и тези на конкурентоспособността". (1)
В Европейския съюз отговорността на държавата към пазара на труда, управлението на човешките ресурси и подобряването на качеството на живот е голяма, затова социалната отговорност се приема като допълнителна дейност от страна на организациите.
Преди преговорите на България за присъединяване към ЕС проблемът за социалната отговорност се обсъжда в малък брой фирми, защото това е период на трудна адаптация на организациите към пазарните условия и смяна на ценности. След 2000 г. се слага началото на няколко организирани инициативи. Като правоприемник на Международния форум на бизнес лидерите в България през 1998 г. е създаден Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ), който до днес обединява множество организации като членска маса. Израз на корпоративна отговорност са приетите Етични стандарти на бизнеса и определянето на ежегодни награди за най-социално ангажирани фирми. Правителството през 2004 г. инициира „Национална кръгла маса за установяване на национални трудови стандарти в българските предприятия".
След приемането на България в ЕС корпоративната социална отговорност става важен фактор в социалния диалог. Подобрената бизнес среда, европейските стандарти, икономическият растеж, нарасналите инвестиции и намаляващото ниво на безработица са условия, които дават възможност да се създаде Българска мрежа за корпоративна отговорност (CSR Bulgaria - csr.bg). Бизнесът започва да се убеждава, че този модел е устойчив и социалната отговорност е неотменна част от пътя към успех на всяка организация.
Програмата на ООН за развитие осъществява регионален проект за насърчаване на корпоративната социална отговорност за новоприетите членки в ЕС и страните в Югоизточна Европа, които трябва да следват добрите практики на социалната отговорност на Германия, Великобритания и Испания.
Разработеният през 2007 г. от Българската фондова борса и работодателските организации „Национален кодекс за добро корпоративно управление" (3), става задължителен за компаниите. През 2009 г. Министерството на труда и социалната политика подготвя „Национална стратегия за корпоративна социална отговорност", с участието на представители на неправителствени организации, учени и синдикати.
Заключение: Корпоративната социална отговорност е в ранен етап на развитие. За усвояването и като неделима част от корпоративното управление е необходимо организациите да я приемат не като задължение, а като част от ценностната им система и социална ангажираност към персонала и обществото.
Литература:
1. Рибарова, Е., Икономика, социална политика и мениджмънт, Априком, С., 2010
2. https://www.unglobalcompact.org/what-is-gc/mission/principles
3. БФБ - „Национален кодекс за добро корпоративно управление
