CC BY
13
Славянските първоучители св.св. Кирил и Методий в българското и европейско съзнание
Veselin Itov,
София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий
Създателите на славянското писмо имат дълъг, изпълнен с опасности път. Те водят спорове с представители на различни племена и религии - евреи, мохамедани, езичници и винаги успяват да бъдат дипломатически убедителни.
Спорове, заниманията с книги, срещите с различни народи и култури каляват волята им, подготвят ги като общесственици и оратори, за да извършат най-големия подвиг - създаването на славянската пис-меност и борбата за нейното признаване.
Всичко започва с Моравската мисия на двамата братя.
Пратеници на моравския княз Ростислав искат от Византия учени мъже, които на роден език да разнасят на покръстения славянски народ в Моравия, християнската религия.
Император Михаил III вижда в това изгода за Византия - една мисионерска дейност би рзширила нейното влияние на запад. Преценя-ва, че най-добра работа ще свършат братята от Солун, защото добре познават езика на славяните. Единствената пречка е, че не може да се проповядва успешно без християнски книги и християнски език. Така се явява нуждата от изнамиране на азбука за славянските книги.
Проблемът е решен след откривателството на Кирил и брат му Методий - създадена е славянската азбука.
Това свято дело е завършено в 863 година. С новата азбука и преведените книги двамата братя пристигат в Моравия, следвани от най-близките си помощници. Така в Моравия се въвежда славянското богослужение, подготват се следовниците на Кирил.
Буквите - те са ключът към просветата и самостоятелното културно развитие на народите.
Делото на Просветителите става трудно, напрегнато, неспокойно.
Немското духовенство има свои завоевателни стремежи -да овладее напълно духовната власт в Моравия и катализира моравски-те славяни, затова отрича славянското писмо.
Кой ще победи в двубоя?
Историята показва, че побеждава този, на чиято страна е прав-дата. Едно дело надживява враговете си, когато е за благото на народа и прогреса.
Двамата братя обичат славянския род и знаят, че без книги славяните са «слепи и глухи». Ясно разбират, че писмеността им открива пътя към културата и свободата на новопокръстените народи; затова, когато римският папа решава да ги привлече и да ги използва в интерес на римската църква, те искат и неговия благослов.
Папата освещава славянските книги и благославя делото на Кирил и Методий. Този безпрецедентен за религията акт е причина в римската църква да екне литургия и на старобългарски език заедно с латинския. Това означава световно признание за старобългарския език приравнен с латинския и гръцкия, признат като църковен и литературен език в Европа.
Делото на Солунските чудотворци продължава. Те превеж-дат първите свети книги - Евангелие, Псалтир,Апостол, избрани служ-би на народен, говорим и общоизбираем език.
В създадената от Кирил творба «Беседа против триезични-ците» той защитава славянската писменост и нейното право на съще-ствуване. Така славянските народи извоюват своята самостоятелност в религиозно и културно отношение.
С цитати от най-авторитетната книга на Средновековието «Светото писание», Кирил подчертава, че всеки народ трябва да говори и пише на разбираем за него език. Така уникалният философ блестящо
подкрепя идеята за равенство на народите в културното и религиозното им развитие.
Делото на славянските просветители има политическо и литературно значение. Кирил и Методий и техните ученици укрепват сла-вянското самосъзнание и самочувствие със своите демократични идеи и смела борба за славянска писменост и бого служение. С писмеността, която създават, предпазват славяните от асимилация, подпомагат бор-бата им за културно и църковно самоопределение.
Хуманните идеи на двамата просветители намират конкретен израз, както в сътвореното от тях така и преведените от гръцки на славянски език текстове - основа на всички славянски литератури. Общославян-ското значение на Кирелометодиевото дело ознаменува разпространя-ването на писмеността и книгите далеч за границите на Моравия.
Новопокръстена България приема и укрепва свещеното за всички славяни просветителско дело, предпазвайки се от духовните и завоева-телски стремежи на Византия. От България то се пренася в Сърбия и Русия.
Славянското четмо и писмо улеснява културното общуване между славянските народи.
Календар
632 - създаване на Кобратова Велика България, по-късно Волжска Болгария със столица град Болград и град Казан, съществувала до 1396 г.
681 - създаване на трайна българска държава на днешните земи от Кубратовия син, хан Аспарух
863 - създаване на славянската и Българска азбука от първо-учителите на всички българи и славяни Константин Философ - св. Кирил и брат му св. Методий
893 - в Преслав е свикан църковно-нроден събор. Княз Борис I поставя на престола по-младия си син Симеон. Премахва се гръцкия език, а официален писмен и говорим език в църквата и държават става старобългарския. В «Асениевото евангелие» за първи път се почита па-метта на св. Кирил (14 Февруари) и на св. Методий (6 Април). Свиква се Търновския църковно-народен събор.
Изказва се вечна памет на: Борис - първи български цар, наречен Михаил, който привел българския народ към благорзумие чрез светото кръщение
Кирил Философ - превел божественото писание от гръцки на български език.
Методий - негов брат, архиепископ на Моравия Панонска, потрудил се за славянската книга.
1762 - Паисий Хилендарски в своята «История славянобългар-ская» (о учителях словенских) пише: «Перво болгари възприяли писмена и книги словенские и святое кръщение от всего народа словенскаго».
