CC BY
69
Literatura
1. Bzhezhinski Zb. "Izvrn kontrol" (Globalen bezporjaduk v navecherieto na 21-vi vek). - S., 1994. -S. 117-119.
2. Georgieva Iv. P. Bfllgarska narodna mitologija. - S., 1983. - Т. 1.
3. Enciklopedija. - S.: BAN, 1974. - S. 755.
4. Novo vreme: zhurn. -1994. - Broj 5. - S. 81.
5. Slavjani: zhurn. - 1976. - S. 11.
6. Gerder J. G. Idei k filosofii istorii chelovechestva. - M., 1977. - S. 470-471.
7. Panchovski Iv. Panteontt na drevnite slavjani. - S., 1993. - S. 5.
УДК 008
Виктор Петрович Бонев
БОЛГАРСКАЯ КУЛЬТУРА КАК ЧАСТЬ СЛАВЯНСКОГО КУЛЬТУРНОГО ПРОСТРАНСТВА В ЕВРОПЕ И МИРЕ
Болгария является страной с очень богатой, многовековой историей и культурой. Болгарский народ внес большой вклад в культурную историю не только Европы и славянства, но и всего мира. Болгары являются носителями самобытной культурой. На первом месте стоит фольклор. Он настолько богат и живописен, что каждый, кто видел наше хоро (хоровод), слышал нашу песню или сказку был поражен их красотой и глубокой мудростью. Славянская азбука, созданная братьями Кириллом и Мефодием, - это олицетворение славянского духа и крылья творчества уникальной культуры, вобравшей в себя европейские и мировые традиции. Именно эта азбука лежит в основе Золотого века Симеона Великого, где творили Черноризец Храбр, Иоанн Экзарх и Константин Преславский, чьи произведения и ныне ничем не уступают многим другим.
Ключевые слова: национальные славянские культуры, Европа, мир, культурный туризм, культурно-историческое наследие.
Viktor Petrovich Bonev
BULGARIAN CULTURE AS A PART OF SLAVIC CULTURAL SPACE IN EUROPE AND WORLDWIDE
Bulgaria is a country with very rich history and culture that has existed for centuries on. Bulgarian people have given so much to the cultural history not only of Europe and the Slavs but also of the whole world. Bulgarians are proud carriers of the big culture. First, our contribution to the global culture is our folklore. It is so unique, rich and picturesque that anyone who has seen our local chain dance (horo), who has heard our songs or fairytales, has been struck by their beauty and deep wisdom. None of us could forget the Cyrillic alphabet created by the brothers of Cyril and Methodius. This gave inspiration and wings to the Slavic people so they could create their unique culture and rank themselves among the European and world best authors. This alphabet served as the base for the Golden Age of Simeon during which Chernorizets Hrabar, Yoan Ekzarh and Constantine Preslavksi worked, whose works compete with the best even now. Many cultural monuments created by Bulgarian rulers remained not only within the boundaries of the Bulgarian state but outside them. Let us not forget the deeds of Paysiy Hilendarski who succeeded with his works to revive the specific Bulgarian features with the Bulgarians. Sophroniy Vrachanski, Peter Beron and many other authors of Bulgarian literature left their authentic marks on the Bulgarian culture during the times of foreign oppression.
In the Х1Х century our common sense of culture experienced its Renaissance united by the idea for national ideology. These were the times of authors like the Boyana artist, Lyuben Karavelov, Hristo Botev, Ivan Vazov, Georgi S. Rakovski and many others. They were individuals of big creative biographies of historic importance for the whole of Europe. The XXth century was also rich in artistic achievements which ranked us well among the best of the world. In literature we could mention the names of Peyo Yavorov, Pencho Slavey-kov, Emiliyan Stanev, Yordan Radichkov; in music - Petko Staynov, Pancho Vladigerov; in arts - Vladimir Dimitrov - Maystora, Markvichka; in theatre - Zorka Yordanova, Boris Arabov... There have been too many other Bulgarian achievements in Europe and the rest of the world. These lists are far from being exhaustive because there are too many Bulgarian cultural successes which can become a proud part of the European, Slavic and global art stage. Bulgaria is among the tree states in Europe which have the largest number of archeological monuments. The other two are Greece and Italy. All research works carried out recently have shown that the interest in cultural and historic tourism has been increasing at very high rates and it is preferred both by local Bulgarian and foreign tourists. Cultural tourism ranks third among the various types of tourism which Bulgaria promotes to the world. Bulgaria is a state of ancient history and very rich culture which has given much not only to the European continent and the Slavic world but also to the whole of the world. There is too much to say and write about Bulgarian cultural achievements but the most important is always to remember them and know that "we also have given something to the world".
Keywords: national Slavic cultures, Europe, the world, cultural tourism, cultural and historic heritage.
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА КАТО ЧАСТ ОТ СЛАВЯНСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО В ЕВРОПА И СВЕТА
България е една страна с много богата история и култура, съществуваща векове на-ред. Българският народ е дал толкова много на културната история не само на Европа и славянството, но и на целия свят. Не само за-щото българската държава се е простирала на големи територии на стария континент, но и защото много българи напускат пределите й и се отправят към други страни в целия свят и по този начин те пренасят и част от българската култура заедно с тях.
Какво е българската култура? Какво съдържа тя в себе си? Това го знае всеки един здраво мислещ българин, а и много хора по света. В продължение на много години бълга-рите се развиват като народ, развиват своя държава, свои ценности и своя идентична култура. Добре развити са българските фол-клор, кино, театър, изкуство, архитектура.
Българите са носители на голяма култура. На първо място нашият принос в све-товната култура е фолклорът. Той е толкова самобитен, богат и живописен, че всеки, кой-то е видял наше хоро, чул наша песен или
приказка е бил поразен от тяхната красота и дълбока мъдрост. Българските танцови и пе-сенни ансамбли имат огромен успех тъкмо заради истинската, неподправена самобит-ност на нашия фолклор, който е различен от другите народи.
Никой от нас не може да забрави сла-вянската азбука създадена от братята Кирил и Методий. Това дава лице и криле на сла-вянството, за да твори уникална култура и да се сравнява с европейски и световни творци. Именно тази азбука е в основата на Златния век на Симеон, където са творили Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и Константин Пре-славски, чиито творби и до днес не отстъ-пват по нищо на много други. По времето на Симеон са се развили също така изкуството и архитектурата. Много културни паметни-ци, създадени от българските владетели, са останали не само в пределите на българската държава, но и извън тях.
Да не забравяме и делото на Паисий Хилендарски, който със своето творчество успява да възроди българското у българите.
Софроний Врачански, Петър Берон и много други творци на българската книжнина са оставили своя отпечатък върху българската култура през вековете на робство.
През Х1Х век културното ни съзнание из-живява своя ренесанс, обединено от идеята за национална идеология. Това е времето на творци като Боянския майстор, Любен Ка-равелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги С. Раковски и много други. Те са личности с големи творчески и исторически биографии, чието дело е европейско по значението си. ХХ век също е богат на художествени постижения, които ни отреждат достойно място в света. В литературата могат да се посочат имената на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Емилиян Станев, Йордан Радичков; в музи-ката Петко Стайнов, Панчо Владигеров; в изобразителното изкуство - Владимир Димитров - Майстора, Мърквичка; в театъра -Зорка Йорданова, Борис Арабов... През 20-то столетие също голямо развитие има и българ-ското кино. Шедьоври в българското кино са «Време разделно», «Козият рог», «На всеки километър», Стефан Данаилов с ролята си в «Октопод» също показа на света възможно-стите на българите. Още много са български-те подвизи в Европа и света. Тези списъци са съвсем условни, защото многобройни са българските културни завоевания, които с до-стойнство могат да бъдат част от европейска-та, славянска и световна арт сцена.
България притежава чудесни певчески гласове, шестващи по световните сцени. Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзе-лев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска са все големи оперни имена, които представят нашата родина и нейните творчески възмож-ности из целия свят. Да не забравяме и Валя Балканска, чийто глас лети в космоса в изпъ-лнение на една от на хубавите български народни песни «Излял е Делью Хайдутин» наред с песните на световно известни изпъ-лнители.
България е страна с вековна история и също толкова богата култура, дала много не само на европейския континент, славянство-то, но и на целия свят. За българските култур-ни подвизи може да се говори и пише много, но най-важното е те никога да не се забравят и да се знае, че «и ний сме дали нещо на света».
Многообразието на културите е неотмен-на част от нашата действителност и трябва да бъде уважавано, съхранявано и предавано на идните поколения. Без знак, без следа от ми-налото не може да има поука за настоящето и няма водеща нишка, по която да си осигу-рим по-мирно и устойчиво бъдеще. В днеш-ния глобализиращ се свят за нас е важно да се обърнем към културното наследство, защото то играе важна роля за съхраняване на нацио-налната идентичност и е средство за разбира-телство и диалог. «Аз преоткрих миналото, за да видя красотата на бъдещето», казва френ-ският писател Луи Арагон. България е наследила културно-исторически ценности, традиции и обичаи на седем велики цивилизации, всяка от които е оставила своя отпечатък върху нашите земи. Девет български памет-ници са в престижния списък на световното наследство на ЮНЕСКО, което е признание за универсалната им стойност. Обектите на световно наследство са символ на влияние на различни култури, на различни истории, на пластове на цивилизации. Те трябва да насъ-рчават международното сътрудничество и да са пример за сближаване между културите. Когато познаваме своята история и своето наследство, ние сме по-толерантни към остана-лите, чувстваме се повече граждани на света и заедно с това много повече българи. Когато познаваме своето наследство, ние сме много повече граждани на света.
България е сред трите страни в Европа с най-много археологически паметници. Другите две са Гърция и Италия. Всички из-следвания през последните години показват,
че интересът към културно-историческия ту-ризъм се засилва с много високи темпове, той е сред предпочитанията и сред българите, и сред чужденците.
Културният туризъм заема трето мя-сто сред различните видове туризъм, които България промоцира пред света. Именно той е сред аргументите, с които в последните ня-колко години се ангажира все по-настоятелно българското общество и туристическата индустрия. Въпросите, свързани с това как съхраняваме културното наследство и окол-ната среда, са част от публичните проблеми, които десетки български градове решават в желанието да бъдат част от европейското кул-турно многообразие. В този смисъл, връзката между популяризирането им и включването им в картата на българския културен туризъм, е продължение на голямата тема за съхране-нието и рекламирането на културното наследство.
Кои са градовете, които заемат важно мя-сто в българската национална история и имат запазено културно-историческо наследство като необходим потенциал за развитие на културния туризъм? Кои са градовете, съхра-нили ценни паметници на културата с наци-онално значение? Кои са градовете, в които културното наследство се популяризира чрез туристически маршрути, културни събития и автентични атракции? Как тези градове са за-пазили и съхранили до днес легендите, фол-клора, обичаите, характерни за региона?
Отговорите на тези въпроси се съдържат в част от реалните факти, с които българска-та култура и туризъм защитават постигането на основната цел: как да се съхранят най-ценните, знаковите културно-исторически паметници у нас; как да се подкрепят и усъвършенстват нормативната база в област-та на опазването на културно-историческото наследство, националната информационно-комуникационна система на музеите и инве-стициите в проучването и защитата на кул-
турните ресурси. И най-трудният отговор: как използването им в развитието на кул-турния туризъм да гарантира запазване на наследството в градовете с мисълта, че то е най-ценния източник за разнообразието на туристическия продукт.
Резерватът «Старинен Пловдив» е запа-зена марка за един от най-старите европейски градове. Съхраняването на живата памет и традициите, на материалните и нематери-алните обекти на културно-историческото наследство на града не е достатъчно, ако не се вписва в неговия цялостен облик и развитие. Културното наследство, архитектурните факти, монументалното изкуство, културните събития, градската среда като цяло определят уникалността на съвременните градове. При-видно еднакви в своята динамика и космопо-литност, «лицата» им са ясно разпознаваеми, с персонализирани «послания» към хората, които ги избират за живот, работа и пъту-ване. Запазването и популяризирането на културното наследство в града обаче, създа-ва неповторимата атмосфера и легендите, които привличат туристите по света. Извън икономическите центрове на мегаполисите и бизнес атмосферата на финансовото сити, всеки голям град има своята запазена стара част, своята историческа зона, своята старинна улица, където историята и културата връщат посетителите назад към миналото. Там с факти, традиции, обичаи, а често и с атракции и бутафория градът доказва откъде тръгват корените му и кои са били основате-лите му. Тези места са задължителна част от туристическите маршрути и между бизнеса и развлечението - о ще едно доказателство за силата на културното наследство. Пример за това са туристическите тълпи, които по-сещават тези места в Париж, Лондон, Рим, Мадрид, Ню Йорк, Прага, Шанхай, Берлин, Бразилия, Тунис, Загреб и др. Защо все по-вече и все по-често градовете експлоатират своето културно наследство в привличане-
то на образовани, интелигентни и любопит-ни туристи? Профилът на потребителите на културния туризъм ги определя като по-нестандартни и претенциозни личности, като по-интелигентни и по-платежоспособни ту-ристи. Те са публиката, която «търси» мина-лото като образ и преживява спомените като градска реалност, видима именно чрез кул-турното наследство. «Индивидуалните пред-стави за миналото се създават и поддържат в рамките на конкретна общност. Споменът за миналото не предава и не пресъздава реал-ния факт, а постепенно формира определени образи и стереотипи, които стават общи за колектива на базата на общото преживяно. По този начин се създава съответната «рамка», която отразява паметта на индивидите. Така структурирана, своеобразната колек-тивна памет предпоставя изявите на инди-видуалната памет, доколкото всеки човек е член на определена група. Спомените трябва да бъдат пространствено и времево ситуи-рани, за да се съхрани миналото като образ в общественото съзнание». Доказателство за това как се съхранява миналото и как се популяризира професионално културното наследство на България са някои успешни български примери в градовете Русе, Велико Търново, Трявна, Асеновград, Белоградчик, Златоград и Банско. Тези градове са известни със своята история, традиции и постоянство в усилията да ги съхранят и опазят във време на урбанизация и модернизация. Христома-тийни са примерите от запазеното им град-ско наследство, днес в основата на култур-ния туризъм, десетилетия преди той да бъде идентифициран с някои от най-интересните български градове. Античният амфитеатър и архитектурният резерват «Старинен Пловдив» (в град Пловдив); крепостта «Царевец» и архитектурните шедьоври на Кольо Фи-чето (във град Велико Търново); Доходното здание и «Сексагинта Приста» (в град Русе); прочутата църква «Свети Архангел Михаил»
и Даскаловата къща (в град Трявна); Асенова-та крепост и Синята (Етнографската) къща (в град Асеновград); крепостта «Калето» и при-родния скален феномен (в град Белоградчик); най-старата църква в Родопите «Успение Бо-городично» и сградата на най-старата поща в България (в град Златоград); възрожденската архитектура и Веляновата къща (в град Бан-ско), са само една малка част от запазените марки на тези градове.
Културно-историческото ни наследство, създавано и трупано през вековете, е нашият най-добър образ пред Европа и света. Това е истинското богатство, с което разполага ця-лото общество. То трябва да бъде оценява-но, преоткривано, използвано в най-добрия смисъл на думата, да бъде защитено, да бъдат насърчавани инвестициите в него, които ще се върнат многократно.
Живеем в бурно и тревожно време на радикални промени във всички сфери от живота на обществото. Макар и мъчител-но човечеството се опитва да даде отговор на лавинообразно настъпващи, провокира-щи творческата му зрялост въпроси. Много от тях прекрачват границата на интелекту-алното предизвикателство и засягат все по-определено собственото му оцеляване. По всичко личи, че сме в динамичното русло на радикален цивилизационен преход с далеч непредизвестен край. Какъв ще бъде наши-ят избор - към нов подем или упадък, зависи само от способността на човечеството, раз-деляно от множество национални, етнокул-турни, религиозни, икономически, а и чисто психологически бариери, да заживее най-после заедно, в единството на своето многообразие. Само съхранявайки всичко градив-но и непреходно, положено във фундамента на историческия прогрес, само хармонично обвързвайки в нова универсална философия на съжителство богатствата на всички кръго-ве на цивилизацията, то би могло да открие и отстои верния път. Вежливостта и възпитани-
ето замениха душевността. А най-ужасното е, че цивилизацията изпреварва хуманизма. Човешкият мозък изпреварва душата. Този преход поставя своите тревожни въпроси и пред славянските страни и народи. Тяхната многовековна култура е един от основните потоци на съвременната цивилизация. Изво-рите му, бликащи от най-високите върхове на научната мисъл, на художественото творчество и на техническия прогрес, вече две хиля-долетия подхранват творческото дръзновение на човешкия род, неутолимата му жажда за знания, мечтите му за справедлив и хармони-чен свят.
В своя неравен исторически път сла-вянските народи са познали и величието на възхода и трагизма на робството и разрухата. Никога обаче те не са губили живеца на своя-та стойкост, духовността. Именно в нейното непреходно озарение се крият корените и преклонението на славяните пред свободата и справедливостта, и неизменната им съпри-частност към прогреса. Това обяснява и защо още от момента, когато Кирил и Методий съставят и разпространяват славянската пис-меност, идеите им за равнопоставеност на всички народи, на техните езици, традиции и вероизповедания в рамките на една открита за съпричастие, универсална култура, беле-жат цивилизационното съзряване на «стария континент». Тук се крие и причината двама-та православни братя да бъдат канонизирани и от римокатолическата църква за «духовни патрони на Европа». Известният руски учен академик Дмитрий Лихачов - може би най-добрият познавач на Кирило-Методиевото дело и на старобългарската в едно от изслед-ванията си от края на 70-те години на ХХ век нарече България «държава на духа». Четири десетилетия по-рано подобна, почти идентична оценка е дадена от Жюл Ромен, председа-тел на Международната федерация на ПЕН-клубовете и фигура със значителен авторитет сред интелектуалния елит на Европа, който нарича България «оазис на духа». Такава без-
пристрастна оценка показва, че в българската култура има нещо трайно и непреходна, което съставлява нейната най-дълбока същност -вековна културна традиция, неподвластна на идеологически и политически обрати.
Експерти от парижкия Лувър след посещение на Бачковската света обител през 2001 година включиха костницата в списъка на обектите с най-голямо значение за среднове-ковната стенопис (Манастирът вече е вписан в «Златната книга на Лувъра». Това е инсти-туцията, която предлага кои паметници на културата минават под егидата на ЮНЕСКО). Техен автор вероятно е най-легендарният майстор на зрялото средновековие Йоан Иве-ропулос. Изображенията впечатлили експер-тите на Лувъра с лекотата на изпълнението, ясни тонове и звучен колорит. Фигурите са изписани на един дух, внушителни и изтъ-нчени, те са перфектен пример на среднове-ковната монументална живопис. България е на второ място на Балканите по закриляни от ЮНЕСКО паметници на културата. В Бълга-рия обектите са 9. През 1979 година са при-знати Мадарският конник, Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката тракийска гробница, през 1983 година - национален парк «Пирин», Античен град Не-себър, езеро Сребърна, Рилски манастир (образно наречен от испанският проф. Алберто Принсипе «Библията на славянството»), през 1985 година - Свещарската тракийска гробница.
Всичко това дава сериозни основания, че славянството ще съумее и днес, през ХХ1 хилядолетие да отговори по достойнство на такива сложни въпроси, като:
1. Какво е мястото на славянските култу-ри в този процес?
2. Какво от своето интелектуално наследство ще вплетат те в него?
3. По какъв начин ще защитят своето присъствие като един от ферментите на каче-ствено новия етап на духовно съзряване?
4. Какъв ще бъде специфичният принос на славянските народи за единението на демократична Европа и за повече сигурност и справедливост в света на ХХ1 век?
Да се разчита обаче на «автоматизъм» в успешното полагане на този нов зрелостен изпит на историята би било, най-малкото ле-комислено. Ето защо славянските народи се нуждаят отново от духовно единение в кон-цептуалното осмисляне на прехода и твор-ческа дифузия на идеи и опит за избистряне на верните отговори. Редом с това обаче, ако се отчитат тенденциите към унификация на цивилизацията, тяхната нова културна взаим-ност налага и нова откритост към другите ет-нокултурни общности. Тя изисква действено отрицание на всичко, което възпроизвежда имперски амбиции и подяжда мирогледната откритост на нашия колкото взаимнозависим, толкова многообразен свят.
Само градивната обществена позиция на българската интелигенция може да осигури
намирането на верни отговори за светло на-ционално бъдеще. Само със съпричастието на неправителствените структури на граж-данското общество могат да се обезпечат не-обходимото доверие и ефективното духовно съпричастие между славянските народи в Европа и света като цяло.
Трябва да се стремим към изграждане и утвърждаване на нови мостовете между на-ционалните славянски култури, да дадем на-шия, български и славянски принос за една нова цивилизованост на човешкото съжител-ство на планетата Земя. Без следите от ми-налото няма светло бъдеще. Когато познава-ме своето наследство, ние сме много повече граждани на света.
В заключение бих искал да цитирам ду-мите на Никита Сергеевич Михалков, известен руски режисьор, сценарист, актьор и продуцент: «Славянството и православието са спасението на Европа».
Литература
1. Грозева М. Представяне на недвижимого културно-историческо наследство на България под формата на културно-исторически оси // Алтернативи за развитие на съвременния туризъм: сб. - Варна: Наука и икономика - ИУ - Варна, 2010.
2. Дворник Ф. Славяните в европейската история и цивилизация. - С., 2001.
3. Джурова А. Хиляда години българска ръкописна книга. - С., 1981.
4. Джурова А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията между славяните. - С., 1997.
5. Джурова А. В света на ръкописите. - С., 2007.
6. Нешков М. и кол. Въведение в туризма. - Варна: Наука и изкуство, ИУ- Варна, 2007.
Literatura
1. Grozeva M. Predstavjane na nedvizhimoto kulturno-istorichesko nasledstvo na Bülgarija pod formata na kulturno-istoricheski osi // Alternativi za razvitie na süvremennija turizüm: sb. - Varna: Nauka i ikonomika - IU - Varna, 2010.
2. Dvornik F. Slavjanite v evropejskata istorija i civilizacija. - S., 2001.
3. Dzhurova A. Hiljada godini bülgarska rükopisna kniga. - S., 1981.
4. Dzhurova A. Vüvedenie v slavjanskata kodikologija. Vizantijskijat kodeks i recepcijata mezhdu slavjanite. - S., 1997.
5. Dzhurova A. V sveta na rükopisite. - S., 2007.
6. Neshkov M. i kolektiv. Vüvedenie v turizma. - Varna: Nauka i izkustvo, IU - Varna, 2007.
