Документални свидетелства за живота и научната дейност на проф. Д-р Константин Чилов, съхранени в Държавен архив - смолян Текст научной статьи по специальности «Ветеринарные науки»

Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТА И НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ, СЪХРАНЕНИ В ДЪРЖАВЕН АРХИВ - СМОЛЯН Мария Николова Главчева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" Филиал-Смолян

Abstract: The famous rhodopeman, doctor and scientist - professor Konstantin Chilov is well-known in Bulgaria and abroad. In connection with this we will remind some facts for him and his science production, saved in the Regional State Archive in Smolyan. In this Archive is saved a lot of his documental heritage, which is important source for the history of the Bulgarian medicine.

През 2015 година се навършват шестдесет години от кончината на изтъкнатия родопчанин и учен - професор доктор Константин Чилов. По този повод ще припомним някои факти за личността и научното му творчество като израз на уважение към него и приносите му към медицинската наука.

Константин Чилов е роден в село Славейно /тог. Карлуково/, Смолянско на 4/17 май 1898 г. в семейството на Чило Николов Райчевски и съпругата му - Гита. Бащата със своето трудолюбие, майсторство и предприемчивост постига много добро материално и обществено положение. Членува в околийския черковно-училищен съвет, председател е на абаджийското дружество, църковен и училищен настятел, основава и просветно дружество. Майката на проф. Константин Чилов - Гита Н. Шопова - е първата девойка, която през 1872 г. получава школско образование. Нейният баща - Никола Шопов е един от първенците в селото, знае гръцки език и е народен лечител. Той лекува простуда, пневмония, едра шарка, вади зъби, почиства и лекува рани. Тези му качества наследява професорът. Константин Чилов има петима братя и две сестри. Със своята дейност изпъква и най-големият брат - доктор Никола Чилов, който е един от големите български индустриалци, основател на Заводи „Д-р Никола Чилов" в Костинброд. Братята му - Боян и Методи - създават в Пловдив голямо фабрично предприятие за изработване на туби за крем и други продукти. В областта на търговията се издигат другите му братя - Богдан и Любомир. Богдан Чилов е най-големият търговец в Славеино. Двете сестри на професора са също достойни славейновки. Едната от тях - Калина Шишманова, е майка на известния български кардиолог проф. Никола Шишманов и на доцент инж. Чило Шишманов. Другата сестра - Гуча Попемануилова, е майка на видни деятели на културния живот. Наследил трудолюбието и постоянството на баща си, благостта и широката душа на майка си, Константин Чилов завършва началното си образование в Славеино. [1]

Прогимназиално образование завършва в Гюмюрджина, гимназиaлното - започва в Одрин, продължава в Асеновград и завършва в Пловдив през м.април 1917 г. В периода 1912-1913 г. следва във Френския колеж в Цариград. През м. февруари 1920 г. полага допълнителен зрелостен изпит при III Софийска мъжка гимназия. Във времето 1918-1919 г. е учител в родното си село. През 1919-1920 г. записва медицина в Софийския университет, където следва само един семестър [2]. Прозрял отрано неговите големи научни дадености, Никола Чилов, братът на професора, дава големия шанс на Константин Чилов, за негова 336

сметка да завърши медицина във Виена и след това да се развие като отличен лекар. След завършването на първия семестър в Софийския университет, един съботен ден, Никола кани своя малък брат на гости. Говорят за много неща, но накрая Никола пита Константин доволен ли е от наученото досега. Студенты отговаря с вродения си тънък хумор, че ако ще бъде така и по-нататък, по-добре ще е да го изпратят да пасе овцете в местността „Балицко". Никола Чилов много добре усеща за какво става дума - Константин мечтае за люлката на медицината - Виена. Разговорът продължава трудно. В един момент големият брат решава да бъде напълно откровен и споделя: „Виж какво ще ти кажа, братко, за София и за България аз съм едва ли не най-богатият българин. Такива приказки се носят, но това е донякъде вярно. Парите, които имам, не са мои пари. Това са пари на българската химическа индустрия. Моята мечта е с тях да я развия на световно ниво. С това искам да ти кажа, че дори да изпълня твоето желание и те изпратя да учиш във Виена, то ти ще трябва да разходваш и пестиш и последната стотинка... А пари на вятъра аз няма да хвърля!!!" [3]. Жадният за знания младеж дава своя тежък обет и го отстоява до сетния миг на живота си. По време на студентството си в един момент Константин Чилов туберкулира - развива сериозен плеврит, явно, че прекалява с икономичната си издръжка. В някои от писмата си той моли своите близки - колетните пратки до него да са по-малки, за да струват по-евтино. Това е свързано и с факта, че освен тях двамата, в семейството има още четирима братя и две сестри и издръжката на осем деца е трудна. [Пак там]. К. Чилов завършва Виенския университет през 1925 г. През 1925/1926 г. практикува три месеца в пропедевтичната клиника на проф. Киркович. През 1926/1927 г. работи във Вътрешната клиника на проф. Волхард в Хале, на проф. Епингер във Фрайбург и на проф. Хвостек във Виена. От 15 март 1927 г. се връща отново в пропедевтичната вътрешна клиника на проф. Киркович. От 6 декември 1935 г. той е избран за частен хоноруван доцент при терапевтичната клиника и оттогава чете лекции по специална терапия. До 1941 г. той написва 102 научни работи, от които 21 са печатани в известни немски списания. Голям брой от научните му работи намират място в чужди ръководства и учебници по вътрешни болести. Между трудовете му има и обемисти монографии и ръководства, като: монография върху готварската сол /1935/; две книги в превод и две книги от по 20 клинични наблюдения /1939 и 1940 г./; книгата му „Клинични наблюдения" обхваща 22 наблюдения и представлява един труд от 316 страници. Съветът на Медицинския факултет на заседанието си от 17 декември 1940 г. и Академичният съвет при Университета в София на заседанието си от 25 с.м. въз основа на хабилитационната му работа „Черен дроб и обмяна на веществата при сърдечноболни", избира с абсолютно болшинство д-р Константин Чилов за редовен доцент по вътрешна медицина. С царски указ от 10 януари 1941 г. изборът е утвърден. Заедно с това д-р Чилов става и директор на Първа вътрешна университетска клиника до 1945 г. Независимо от преките му служебни и научни ангажименти, Константин Чилов се проявява и като общественик. Членува в Дружеството на интернистите в София; в Дружеството на интернистите в Германия; членува в Тракийския научен институт, също и в Родопската културна дружба в София, както и в Рило-Родопския съюз.Сътрудничи и на списание „Родопа". [Пак там]. През 1945 г. Константин Чилов е избран за извънреден професор, а от 1946 г. е редовен професор. От 1948 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките /БАН/ и завеждащ секция по вътрешни болести в Института по обществена медицина и хигиена при БАН /1948-1955/.

Проф. д-р Константин Чилов е клиницист с голяма медицинска ерудиция, ползотворен и талантлив учен, автор е на повече от 200 научни труда от всички раздели на вътрешната медицина. След тежко заболяване умира на 28 януари 1955 г.; погребан е в родното му село - Славеино. [4].В Държавен архив - Смолян /ДА-Смолян/, под Ш81К е регистриран Родов фонд Чилови. Първите постъпления от личния архив на проф. д-р Константин Чилов са предадени в институцията през 1985 г. от д-р Славчо Стрезов. Те са главно научни публикации на професора, снимки и печатни коли от избрани негови трудове.

337

Фондът е допълнен по-късно с материали и документа, притежавани от д-р Никола Чилов, които са предадени от Руслан Н. Чилов / син на Никола Чилов/. Особено голям интерес представляват двете постъпления към фонда от 1994 г. Тези документа са събирани и пазени от Димитър Мариновски, уредник на къщата-музей „Проф. д-р Константин Чилов" в с. Славеино /единствената къща-музей на лекар в България/. Документалните постъпления включват част от богатото епистоларно наследство на проф. Чилов. Интересни са неговите бележници с лекции и записки от ученическите и студентските години, ръкописите му от научни трудове, лекциите, изнасяни пред студенти, които са образец на изказ и висока начетеност. Снимките от служебната му дейност, от проведените чествания, посветени на него, са важен извор за историята на българската медицина. Заедно с документите, свързани с живота и научното дело на проф. К. Чилов, във фонд Чилови се съхраняват и материали, притежавани от други членове на фамилия Чилови - на бащата /Чило Николов/, на братята/ Никола, Методи и Боян/, на племенника му - Руслан. Всички те, разгледани заедо, дават възможност да се изгради по-пълна картина за семейната среда на професора. Интерес представлява и копието от Книгата за впечатления от къщата-музей „Проф. д-р Константин Чилов". От записаното в нея може да се усети признателността на поколенията лекари към техния учител, възхищението на граждани, ученици и гости от чужбина от живота и делото на „родопския титан на българската медицина" [5]. В обработения Опис 1 на Фонд 481К се съдържат 33 архивни единици /а.е./. От а.е.1 до а.е.14 са образци от научни медицински изследвания, извършени от проф. К. Чилов персонално или в съавторство, от а.е.15 до а.е.33 са снимки /портретни или с негови близки/.Ще представим някои от документите като примери за многообразието на научните търсения на професора. Интерес представлява „Павловският сборник", издание на БАН, в който има статия на проф. Чилов в съавторство с д-р В. Владимиров. В статията авторите се заемат да „обективизират състоянието на сърдечно-съдовата система... за колебанията на артериалното налягане у студенти преди изпит" /Ф.481К, оп.1, а.е.9, 48 л./. В „Известия на Института за социална медицина" NII от 1950 г., под заглавие „Хипертоничната болест у нас" проф. Чилов, в съавторство с още двама специалисти, разглежда подробно „клиничната симптоматология на хипертоничната болест у нас, според материала на клиниката (Първа Вътрешна клиника при Медицинската академия -бел. М.Г.) за последните петнадесет години - всичко 458 случаи." /Ф.481К, оп.1, а.е.7, 20 л./ Сред архивните единици откриваме множество важни и показателни материали за уменията на проф. Чилов да работи в екип и самостоятелно, сред тях са: „Проучвания върху професионалната хипертония у нас" /„Известия на медицинските институти" NII и III, 1951 г., Ф.481К, оп.1, а.е.8, 33л./, „Върху наши проучвания на хипертоничната болест", 1950 г. /Пак там, а.е. 3, 4 л./ и много други. В архивните документа намираме писмо и програма относно провеждането на на Научна конференция в Смолян по случай 80-годишнината от рождението на проф. Константин Чилов /Пак там, а.е.2, 4л./ Книгите от проф. д-р Константин Чилов, които се намират на съхранение в справочната библиотека на Държавен архив - Смолян, са общо дванадесет на брой. Сред тях са двата тома на „Вътрешни болести" /т.1, 1946/7 г. и т.П, 1957 г./, „Клинична лаборатория" /1948 г./, „Лекарят и неговото призвание" /1928 г./, „Терапевтика на вътрешните болести" /1946 г./, „Готварската сол като отрова и лекарство" /1935 г./ и т.н. Важно е да се отбележи, че във все още необработения Опис N2 в ДА-Смолян се съхраняват 15 /петнадесет/ папки с документите за проф. К. Чилов, постъпили там през 1994 г., които все още чакат реда си за реставрация и научно-техническа обработка. Признателността към делото на проф. К. Чилов е голяма. Във връзка с това е открита къща-музей „Проф. д-р Константин Чилов" в родното му село -Славеино, неговото име с гордост носи Болницата в гр. Мадан. През 1998 г. е поставено началото на ежегодното провеждане през м. май /рождения месец на проф. Чилов/ на т.нар. „Чилови дни" - празници на българските интернисти. Избира се носител на наградата за най-добър български интернист. Носител тази година е проф. Борислав Владимиров. Проф. 338

д-р Константин Чилов, отдаден изцяло на своето научно призвание, не създава семейство. Последните думи в завещанието му са: „Ако се родя втори път, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път." [6] Признанието за значимостта на човека и научния творец -Константин Чилов - идва късно. Акад. проф. д-р Т. Ташев и акад. проф. А. Пухлев пишат: „...Неговият голям интерес върху проблемите на вътрешната медицина създаде научен авторитет както пред нашата медицинска общественост, така и в чужбина...Професор Константин Чилов остави трайни следи в нашата медицинска и културна общественост." [7] С уважение към проф. Чилов се изказват - акад. Цветан Кристанов, акад. Тодор Павлов, проф. Христо Браилски и много други.[8] Ще представим и част от посланията на проф. Константин Чилов: „От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и дух на клиницист...Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, от истинското предназначение на лекаря, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни...Близка до сърцето ми е цяла Родопа със своя интересен бит и източник на непроучени и непоказани още ценности...[Пак там] Тодор Койчев от Смолян пише: „Чилов много обичаше да чете поезия. Той четеше стиховете на Яворов и Дебелянов. Особено тачеше оня куплет на Дебелянов, в който се казва: „Ще си отида от света, тъй както съм дошъл - бездомен." В тия редове, като че ли виждаше съдбата си. И високо ценеше поезията. От проф. Чилов запомних мисълта: „Поетът лекува живите рани на сърцето и душата а ние, медиците - живите рани на тялото".[9] В заключение може да се констатира следното: настоящият обем не позволява да се представят в детайли архивните свидетелства в ДА-Смолян за проф. К. Чилов, както и многобройните впечатления за професора, които открихме в разнообразната литература за него. Остава да подчертаем онези акценти, от които изследването ще продължи в бъдеще. На първо място, ще се прецизират и детайлизират обработените научно-технически архивни материали за проф. К. Чилов в ДА-Смолян. Друг важен аспект е семейната среда на проф. Чилов, неговото родословие. Съществена отправна точка ще бъде и проучването на къщата-музей в с. Славеино. Проф. К. Чилов е един от „изтъкнатите представители на медицинското образование и наука у нас", пише Петко Карапетков.[10] Личността и научната дейност на проф. д-р Константин Чилов са вдъхновяващ пример за родолюбие и човеколюбие.

Извори и литература

1. Карапетков, П. Из родословието на проф. д-р Константин Чилов. - С името на д-р Константин Чилов. /Възпоменателен брой/, 17 май 1994, с.3.

2. Професор Д-р Константин Чилов. - Родопа, 1 февруари, 1941, N2, 5-6.

3. Мариновски, Д. Къща-музей „Проф. д-р К. Чилов. - 125 години от рождението на Д-р Никола Чилов с.8.

4. ДА-Смолян, Родов фонд Чилови, Ш81К, оп.1, 33 а.е.

5. Алюшева, А. Из личния архив на професора. - С името на проф. д-р Константин Чилов. /възпоминателен брой/, 17 май 1994, с.3.

6. Шишманов, Н. Р. Чилов. Завещанието на проф. Константин Чилов. Смолян, 2001,

с.3.

7. Чилов, К. Избрани трудове. София, БАН, 1971, 5-8.

8. Добрикова, М. Проф. К. Чилов - бележит лекар и интернист. Смолян, 2008, 46-47.

9. Шишманов, Н. Р. Чилов. Цит. съч., с.14.

10. Карапетков, П. Славеино. С.,1991, с. 265.