Календарът на Остромировото евангелие като свидетелство за историята на славянските богослужебни книги Текст научной статьи по специальности «История и археология»

Календарът на Остромировото евангелие като свидетелство за историята на славянските богослужебни книги1

Искра Христова-Шомова

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

Iskra Hristova-Shomova

Sofia University "St. Kliment Ohridski"

Abstract

The specific features of the calendar of the Ostromir Gospel are discussed in this paper in comparison with the calendars of other Slavonic manuscripts, gospels and apostoli. The Ostromir Gospel contains a large number of rare commemorations that are typical of the Typikon of the Great Church Hagia Sofia. The paper provides a list of these commemorations together with data from the other Slavonic manuscripts in which they are included. The list shows that the largest number of these commemorations are found in several Bulgarian apostoli: the Enina Apostol, the Ohrid Apostol, Apostol No. 882 in the National Library in Sofia, Apostol and Gospel No. 508 in the National Library in Sofia, and in two Bulgarian menaia: the Draganov Menaion and the Menaion from the National Library of Russia in Saint Petersburg No. F.n.I.72. The paper also examines another specific feature of the Ostromir Gospel: the short hagiographic information it contains on some of the saints. These data are very similar to the notes in the Typikon of the Great Church. Hagiographic notes of this kind are also preserved in the calendars of several other Slavonic manuscripts,

1 Статията е написана във връзка с работата ми по проекта Encyclopaedia Slavica Sanctorum, който се осъществява с подкрепата на Министерството на образованието, младежта и науката в България, № ДДВУ 02/68 (2010).

2012 №2 Slovene

40 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

i.e., the same apostoli and menaia mentioned above. The paper also discusses the Western commemorations in the Ostromir Gospel, which are also found in the above-mentioned Bulgarian apostoli and menaia.

All these data could be interpreted as evidence that the calendars of all these manuscripts have a common source, an archetype that contained a translation of the calendar of the Typikon of the Great Church Hagia Sophia. I argue that this archetype was the first calendar translated by the Holy Brothers Cyril and Methodius, and that it was embedded in the book of Acts and Epistles that they most likely translated themselves, or in a book which contained both the Acts and Epistles and the Gospels. The calendar of that book most likely was supplemented with Western commemorations during the mission in Great Moravia. This larger book was brought to Bulgaria by the disciples of the Holy Brothers and was later divided into an Apostolus and a Gospel.

Keywords:

Gospel, Apostolus, calendar, saint, commemoration

Резюме

В статье рассмотрены специфические черты календаря Остромирова евангелия в сравнении с календарями других славянских рукописей, евангельских и апостольких. Остромирово евангелие содержит большое количество редких памятей, характерных для Устава Великой церкви. В статье приводится список этих памятей вместе с данными других славянских рукописей, в которые они включены. Из данного списка явствует, что наибольшее количество таких памятей оказывается в нескольких болгарских апостолах: Енинском, Охридском, Апостоле № 882 Народной библиотеки им. Кирилла и Мефодия в Софии (НБКМ) и Апостоле с Евангелием № 508 НБКМ — и в двух болгарских минеях: Драгановой Минее и Минее Российской национальной библиотеки (СПб.), № ЕпЛ.72. В статье также проанализированы другие специфические черты Остромирова евангелия, а именно содержащиеся в нём краткие агиографические сведения о некоторых святых. Эти данные весьма близки записям в Уставе Великой церкви. Агиографические записи подобного рода сохранились также в календарях нескольких славянских рукописей, а именно в тех же упомянутых выше апостолах и минеях. Содержащиеся в них западные памяти, параллельные тем, что находятся в Остромировом евангелии, также рассмотрены в настоящей статье.

Приведённые данные могут быть интерпретированы как свидетельство того, что календари всех этих рукописей восходят к общему источнику, который содержал перевод календаря из Устава Великой церкви. Я утверждаю, что данный архетип был первым календарём, переведённым святыми братьями Кириллом и Мефодием, и что он входил в состав Апостола, который они, по всей видимости, сами и перевели, или же в книгу, объединяющую Апостол и Евангелие. Календарь этой книги, скорее всего, был дополнен западными памятями во время Моравской миссии Солунских братьев. Эта более пространная книга была принесена в Болгарию уже их учениками и позднее оказалась разделена на Апостол и Евангелие.

Ключевые слова:

Евангелие, Апостол, календарь, святой, память

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 41

1. Увод. Уникалността на Остромировото евангелие

Остромировото евангелие, най-ранният славянски датиран ръкопис2, великолепен паметник на руското калиграфско изкуство, запленяващ с майсторството и фантазията на своите три миниатюри и десетки инициали, остава и до днес загадка за изследователите в много отношения. С украсата си то е уникално и няма аналог не само сред славянските, а и сред византийските ръкописи, а календарът му също се отличава от календарите на всички останали славянски евангелия.

Но докато украсата му продължава да бъде загадка и са намерени само приблизителни образци на някои от нейните детайли3, то произходът на неговия месецослов може да бъде определен съвсем точно. Със своя уникален календар то е важен свидетел за историята на славянските богослужебни книги, свързващото звено, което може да ни отведе до първоизточниците на славянската писменост.

2. Календарът на Остромировото евангелие: паметите от Устава на

Великата църква и паралелите им в други славянски ръкописи

В няколко свои публикации М. Гардзанити обръща внимание на разнообразието от памети в Остромировото евангелие, като посочва, че редица от тях са свързани с Константинопол [Garzaniti 1992-1993; 2001; 2007]. Той отбелязва осем памети, които са посветени на освещавания на църкви или на почит към реликви във византийската столица, сред които са както някои редки памети, така и универсалните чествания на архангел Михаил на 8 ноември и на Светите вериги на апостол Петър на 16 януари [Garzaniti 2007: 101-102]. Освен това изследователят посочва и редица памети, които са характерни за Устава на Великата църква4 [Garzaniti 2007: 98-103], като изказва предположение, че тези светци и събития са били чествани и в Новгород [Garzaniti 2007: 104]. Той посочва и някои характерни грешки в календара на Остромировото евангелие [Garzaniti 2007: 99, 102]. О. Лосева също се спира на редките памети в календара на Остромировото евангелие, като посочва, че някои

2 Ръкописът се пази в РНБ под сигнатура F.ü.I.5. На последния му лист има обширна бележка от книжовника Григорий, в която се казва, че той е изготвен за управителя на Новгород, кръстен Йосиф, с мирско име Остромир, започнат на 21 октомври 1056 г. и завършен на 12 май 1057 г. (пълния текст на бележката вж. във [Востоков 1843: 294]).

3 За украсата на ръкописа вж. [Свирин 1958], [Попова 2010] и цитираната там литература.

4 Сред тях има и редки памети, за които ще стане дума по-нататък, и стандартни памети, които се честват и до днес, като св. Евстатий на 20.09, св. Григорий Арменски на 30.09, св. апостол Ананий на 1.10, св. апостол Тома на 6.10, св. Никола на 6.12, св. Антоний на 16.01 и пр.

2012 №2 Slovšne

42 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

от тях са характерни за Устава на Великата църква, а други намират паралели в устава на храма на Божи гроб в Йерусалим [Лосева 2001в: 25].

А. Алексеев също отбелязва присъствието на множество редки памети в календара на Остромировото евангелие и посочва тяхното наличие в Устава на Великата църква: “при сравнении с месяцесловами двухсот других славянских литургических источников XI-XV вв. выясняется, что в календаре Остромирова Евангелия отмечено около трех десятков памятей, неизвестных прочим источникам, тогда как почти все они находят себе место в календаре Св. Софии” [Алексеев 2010: 50]. В действителност паметите, които отбелязва Алексеев, не са неизвестни от други източници, а се откриват в старобългарски и среднобългарски апостоли и евангелия, преди всичко апостоли. Но тъй като Алексеев е ползвал като източник сводния календар на О. Лосева, който включва само руски ръкописи, е останал с погрешно впечатление. Да беше разгърнал дори само старобългарските евангелия, Асеманиевото и Ватиканското, щеше да види, че календарът на Остромировото евангелие не е толкова изолиран сред ранните славянски календари. Това е един от примерите, които красноречиво показват колко подвеждащо е да се изследват руските и южнославянските книжовни традиции поотделно.

Ето списък на редките памети в Остромировото евангелие, които са характерни за Устава на Великата църква. При всяка памет се посочва в кой от двата публикувани преписа на този устав (Р266 и Н40) е поместена, а също и в кои славянски ръкописи е включена5. Използвани са най-ранните славянски ръкописи с календари: евангелия, апостоли, апостоли с евангелия и два празнични минея, които имат пълни календари6. Посочено е и дали паметта е отбелязана от Гардзанити [Garzaniti 2007: 99-103] и/или от Алексеев [Алексеев 2010: 50-51] в техните статии за Остромировото евангелие.

1.09. Св. Айтал. Н40; апостоли: Ен, Сл, Охр, Ц, Хл35, НБКМ882 (на 2.09). Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

11.09. Св. Диодор. Р266 и Н40; апостоли: Ен, Д, НБКМ882, Тип23, Хл39 (на 13.09); апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Гар-дзанити.

15.09. Св. Акакий Мелетински. Н40; евангелия: Ват, Гал; апостоли: НБКМ882.

5 Списък на славянските и гръцките ръкописи с кратки данни за тях вж. в края на статията.

6 Двата минея са близнаци и по календарите, и по състава на службите и отделните песнопения, включени в тях. Те съчетават календари за всеки ден от годината с химнографски текстове (понякога цели служби, а понякога само отделни стихири и тропари) за отделни дни, като календарите на общия им прототип вероятно са взети от Апостол.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 43

21.09. Освещаване храма на св. Мина. Р266 и Н40; апостоли: Ен, Охр, НБКМ882; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

21.09. Св. Исакий Кипърски. Р266 и Н40; евангелия: Лавр; апостоли: Ен, Охр, НБКМ882, Муз3452; апостоли с евангелия: НБКМ508, СГ; минеи: Драг, Еп.1.72.

22.09. Св. Приск, Мартин и Николай. Р266 и Н40; евангелия: Бан; апостоли: Ен, Охр, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508.

25.09. Св. Ия. Р266 и Н40; евангелия: Еп.1.118; апостоли: Ен.

28.09. Св. Калутини (вж. за тях и по-нататък, също и бел. 8). Р266 и Н40; апостоли: Ен, Охр, НБКМ882 (на 29.09); апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Алексеев.

29.09. Св. Трофим и Доримедонт (вместо на 19.09). Р266 и Н40; апостоли: Ен, О, НБКМ882, Ц; апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Алексеев.

1.10. Св. Домнин. Р266 и Н40; евангелия: Ас, Карп, НБКМ26; апостоли: Охр, Стр, НБКМ882; минеи: Еп.1.72. Отбелязана е от Алексеев.

4.10. Св. Дометий Персиец. Н40; апостоли: Охр, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508, СГ; минеи: Драг, F.ml^.

4.10. Освещаване храма на св. Богородица в Онорат. Н40; апостоли: Охр, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, Еп.1.72.

4.10. Св. Диоген. Р266 и Н40; апостоли: Охр. Отбелязана е от Гар-дзанити и Алексеев.

5.10. Св. Йераида. Р266 и Н40; апостоли: Охр, НБКМ882. Отбелязана е от Алексеев.

9.10. Св. Авраам и Лот. Р266 и Н40; апостоли: Охр, Ц, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, F.mL72. Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

9.10. Освещаване параклиса на св. Анна и Елисавета в храма на св. Богородица. Н40; апостоли: Охр, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, F.mL72. Отбелязана е от Алексеев.

17.10. Освещаване храма на св. Богородица на място, наречено Рай. Н40; евангелия: Пловдив9; апостоли: Охр, Ц, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

17.10. Св. архангел Гавриил. Н40; апостоли: Охр, Ц, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, F.mL72.

17.10. Св. Леонтий, Дометий и Домнин. Р266; апостоли: Охр, Д (на 18.10), П, НБКМ502, Хл35; апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Алексеев.

19.10. Св. Мнасон Кипърски. Р266 и Н40; апостоли: Охр, НБКМ882, Муз3452.

2012 №2 Slovšne

44 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

19.10. Св. Садох и 128 мъченици. Р266 и Н40; апостоли: НБКМ882, Муз3452, Фад56.

22.10. Св. Ираклий и дружина. Р266 и Н40; евангелия: Луцко, Пого-дин11; апостоли: Охр, Кп, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508, Хл31; минеи: Драг, Еп.1.72.

26.10. Св. Василий, Артемидор и Гликон. Р266 и Н40; евангелия: Бан, Кърз; апостоли: НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Еп.1.72. Отбелязана е от Алексеев.

29.10. Освещаване храма на св. Петър и Павел. Р266 и Н40; евангелия: Арх, Q^.L59, Бан, Кърз, Пант, още 5 руски; апостоли: Охр, Стр, Кп, НБКМ883; апостоли с евангелия: НБКМ508, Хл31; минеи: Драг, Еп.1.72.

30.10. Св. Клавдий, Астерий, Неон и Неонила. Р266 и Н40; апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Алексеев.

31.10. Св. Ираклий. Н40; апостоли: Охр, НБКМ882, НБКМ883; апостоли с евангелия: НБКМ508. Отбелязана е от Алексеев, който добавя и паметта на св. Епимах, но тя не е рядка, чества се и до днес.

4.11. Св. Порфирий. Р266 и Н40; апостоли: П, НБКМ502, Хл35; минеи: Еп.1.72.

5.11. Освещаване храма на св. Теодор в Сфоракия. Р266 и Н40; Липсва във всички славянски ръкописи, които са ми известни. Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

5.11. Св. Домнин. Р266 и Н40; евангелия: Q.mI^, Тип8; апостоли: Охр, НБКМ882.

27.11. Св. Козма и Дамян от Арабия. Р266 и Н40; евангелия: Ас (на 3.12), Арх (на 27.09), Q^.L59 (на 17.10); апостоли: Охр (на 3.12); апостоли с евангелия: НБКМ508 (на 3.12); минеи: Драг, Еп.1.72 (и на 3.12). Отбелязана е от Алексеев.

28.11. Св. Константин и Маврикий и чадата им. Н40; апостоли: НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Гардзанити и Алексеев.

5.12. Св. Аверкий. Р266; апостоли: Охр, НБКМ882; минеи: Драг, Еп.1.72.

18.12. Освещаване храма на Св. Богородица в Халкопрати. P266 и H40; евангелия: Ват (на 17.12), Мир, Q^.L59; апостоли: Охр (на 17.12), Сл, Д, НБКМ508, Ц, НБКМ882, НБКМ502, Хл35; минеи: Драг, ЕпЛ.72. Отбелязана е от Гардзанити.

19.12. Св. Фока и Ермил. Р266 и Н40; евангелия: Луцко (на 18.12); апостоли: Сл, Охр (на 18.12), НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, ЕпЛ.72 (на 18.12).

19.12. Св. Евтихий. Р266 и Н40; апостоли: Охр. Отбелязана е от Алексеев.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 45

17.03. Трусът. Р266 и Н40; евангелия: Мст, F.n.1.118; апостоли: Ш; апостоли с евангелия: СГ.

27.04. Св. Поплий. Р266 и Н40; минеи: Драг, F.n.1.72.

2.05. Св. Есперий и Зоя. Р266 и Н40; евангелия: Карп (на 3.05), Зогр20 (на 3.05); апостоли: НБКМ502 (на 3.05). Отбелязана е от Алексеев.

4.05. Св. Гай. Р266 и Н40; евангелия: Бан, Кърз, Соф7; апостоли: П, НБКМ882; минеи: Драг, Еп.1.72. Във всички посочени паметници освен Остромировото евангелие паметта е дадена на 5.05.

4.05. Св. Афродисий, Гордий и др. Р266 и Н40; евангелия: Мир, Карп, много южнославянски и две руски; апостоли: Ц, НБКМ502, Хл35.

6.05. Св. Димитър, Данакт и дружина. Р266 и Н40; евангелия: Бан, Кърз; апостоли: НБКМ882, Ш; минеи: Драг, F.mL72. Отбелязана е от Алексеев.

6.06. Св. Мария и Марта. Р266 и Н40; евангелия: Бан, Еп.1.118; апостоли: Кп, Хл31, Ц (на 7.06), НБКМ882; минеи: Драг, F.mL72.

7.07. Св. Евстатий и Поликарп. Р266 и Н40; евангелия: Бан, Кърз, Карп, още руски и южнославянски; апостоли: Ц, НБКМ882; минеи: Драг, Еп.1.72 (на 8.07).

23.07. Св. Аполинарий Равенски. Р266 и Н40; апостоли: Ц, НБКМ882; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Алексеев.

26.07. Освещаване храма на св. Симеон Стълпник. Р266 и Н40; евангелия: Кърз (на 28.07), Верк, Сий, Орш, Погодин11; апостоли: Стр, НБКМ882, НБКМ883; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, Еп.1.72.

31.07. Освещаване храма на св. Богородица във Влахерна. Р266 и Н40; евангелия: Ас, Тип1, Лавр; апостоли: Охр, Д, Стр, НБКМ882; апостоли с евангелия: НБКМ508; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Гардзанити.

31.07. Св. Теодосий Младши. Паметта липсва в Р266 и Н40; минеи: Драг, Еп.1.72. Отбелязана е от Гардзанити.

5.08. Св. Тасия (Ия?). Н40 (св. Ия на 4.08); апостоли: НБКМ882.

Вижда се, че най-много са съвпаденията с някои от апостолите, преди всичко Охридския и НБКМ882, както и с апостола с евангелие НБКМ508. Още преди време Л. Мошински обърна внимание на близостта между календарите на Охридския апостол и Остромировото евангелие [Moszynski 2001], но в своята публикация той разглежда главно паметта на св. Ия, за чието име погрешно смята, че е съкращение от Ефросиния, освен това не отчита близостта на календарите на тези два паметника с други славянски календари, нито с Устава на Великата църква. В основата на календарите на всички изброени тук ръкописи стои един общ архетип, който е бил редактиран многократно по различно време и на различни места в посока към отстраняване на редките памети и уеднаквяване с образците на Студийския устав.

2012 №2 Slovšne

46 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

Не е достатъчно обаче да се каже, че в календара на Остромировото евангелие има редки памети, характерни за Устава на Великата църква. Трябва да се посочи, че има още десетки редки памети от този устав, които се откриват в славянски апостоли и евангелия (преди всичко в апостоли), но липсват в Остромировото евангелие. Остромировото евангелие наистина отразява превод на синаксарите (минейния и триодния) на Устава на Великата църква, но не в пълния му вид, а след редактиране, при това вероятно не едно, при което редките памети са били отстранявани.

А. Алексеев обръща внимание и на друга особеност на Остромировото евангелие: отсъствието на паметта на св. Теодор Тирон на 17 февруари и отбелязването и на Православна събота: “здесь опущена память Феодора Тирона под 17 февраля, где ее помещают большинство месяцесловов, но ей отведено место в первую субботу Великого поста (л. 127) в согласии с особой цареградской службой, которую пели в этот день над мощами мученика в квартале Сфоракия” [Алексеев 2010: 50]. Наистина, честването на св. Теодор Тирон на Православна събота има цариградски произход и е свързано с явяването на светеца по времето на Юлиан Отстъпник, който наредил да се поръсят всички стоки на пазара в Цариград с кръв от жертвени животни. Тогава мъченикът, който бил загинал преди около 50 години, се явил и предписал на жителите на столицата да ядат варено жито с мед. Но не може да се каже, че в службата има нещо особено и изключително, Тодоровден се празнува на Православна събота и до днес. Паметта на св. Теодор Тирон липсва на 17 февруари и в редица апостоли: Сл, Охр, Кп, също и в евангелия: Ват, Сав, Арх, в апостоли с евангелия: НБКМ508, Хл31. По това обаче тези паметници се отличават от Устава на Великата църква, тъй като в него (в преписите Р266 и Н40) паметта на св. Теодор Тирон е отбелязана на 17 февруари. Така че тук се вижда общият произход на календарите на изброените ръкописи, но не и връзката с Устава на Великата църква. В този устав обаче липсва паметта на св. Теодор Стратилат на 8 февруари, там тя се отбелязва само на 8 юни. Тази памет липсва на 8 февруари и в Остромировото евангелие, както и в някои ранни апостоли: Сл, Охр, Ц, Карп, Хл31, евангелия: Ас, Арх, Карп, Q.mL59, апостоли с евангелия: НБКМ508. Това са същите паметници, които показват общи черти с Остромировото евангелие в репертоара си.

3. Кратките информации за светците в календара на Остромировото евангелие и паралелите им в други славянски ръкописи

Една друга характерна особеност на календара на Остромировото евангелие учудващо е останала почти незабелязана от многобройните изследователи, които са се занимавали с него. Това са кратките информации за светците, които се откриват на редица дати. Само М. Гардзанити

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 47

посочва някои разширени указания, като сред тях включва и указанието за 1 септември, което е дълго, но в него няма агиографски информации, а просто са изброени няколко памети [Garzaniti 2007: 101]. Тези агиографски информации също са характерни за Устава на Великата църква, в който за голяма част от светците има разширени указания за времето и мястото на подвига им, а в много случаи има и кратки жития, като проложните. По това съчетаване на кратките жития с литургическите указания този устав се отличава от Студийския и неговите реплики, в които има само литургически указания, а кратките жития са отделени в отделни сборници: менологии. Така от месечния синаксар на Устава на Великата църква са произлезли два синаксара: житиеписен и литур-гически7. В Остромировото евангелие няма цели жития, но има разширени календарни указания с кратки данни за светците и в повечето случаи те съвпадат до голяма степен или дори напълно с указанията в ръкопис Р266. По-долу привеждам тези указания в Остромировото евангелие, заедно с указанията в Р266 и с паралели в други славянски ръкописи.

20.09: стра стааго мка. еуставнга. и жеиы юго. веопнстня. и УАдоу юго. веопнста. н агапнга. л. 224б. В Р266 указанието е подобно, но липсва името на единия син и е дадено името на императора (сгрешено): aftAnai? töv äytwv ^артбрму Ейотат1ои той отратпХатои ка: töv üiöv айтой Ауагаои ка1 0Еотс1отп? т^? toütwv фптра? ка1 yuvaiKO? айтой etc: Tpat'avoü ßaaiAEw? ev t^ Tw^atwv tcoAei. [Дмитриевский 1895: 7]. Подобно е указанието в Ен: стрстъ стцхъ мкъ. евстат'Гю н теwпнстн^ н УАдома ею. агапнЪ: н веопнста.

21.09: стааго мка. веодора. въ пергнн. памфнльсцЪн. л. 225б. Указанието в Р266 е по-дълго, но началото му съвпада напълно с текста в Остромировото евангелие: aftAnai? той äytoo фартиро? 0Ew6opoo Ек ПЕруп? т^? ПаффиХ1а? ЕП Avtwvwu ßaaiAEw? ка1 0Е^борои ^уЕф^о?. [Дмитриевский 1895: 8].

26.09. прЪставлеине стааго. ноаиа еуаНглнста н вословьца въ отоцЪ патъмъ. л. 2256. Указанието съвпада напълно с текста в Р266: ^ ко^П0^ той ау1ои ’1ш0^ои той О-ЕоХоуои ка1 ЕйаууЕХютой ev Патфф v^aw. [Дмитриевский 1895: 9]. Тук трябва да се отбележи съответствието отокъ на ^оо?, характерно за Кирило-Методиевите преводи (за двойката отокъ-островъ вж. [Львов 1966: 205-206]).

7 Баумщарк обръща внимание на тази особеност на ръкопис Р266, като предполага, че в него са съчетани два ръкописа, които той обозначава условно с буквите о и т, т. е. синаксар и типик: “Vielmehr stehen wir dem Ergebnis einer Ineinanderarbeitung zweier Quellen gegenüber, von welchen die eine ein Synaxar (=a), die andere ein Typikon des unbeweglichen Kirchenjahres (=t) war” [Baumstark 1926: 106]. Тъй като кратките жития се откриват не само в патмоския ръкопис, а също и в йерусалимския, както и в няколко стари гръцки апостола [вж. Дмитриевский 1895], става ясно, че такава е била по принцип структурата на Устава на Великата църква, а по-късно от него са произлезли два отделни синаксара - литургически и житиеписен.

2012 №2 Slovšne

48 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

27.09: стыхъ мкъ. калистрата и дроужины кго. числъмь .ф". и при диоклитьганъ цри. л. 226а. Почти същото указание се открива в още два славянски ръкописа. Ен: памАтъ стыхъ мжченикъ калистрата и дроужины его. числомъ. фу., при дишклитиЪнЪ цри. F.n.1.72: памА стго калистрата и дроужини его .м. числомь. л. 23б. То съвпада с указанието в Р266: a&Anaiq töv äyiwv рартбрш КаХХютратоо ка: iqq aüvoб^aq аотоо tgv äpt^^ov aTpaxtwTÖv dn AtoKXnitavoö ßaatXewq dv t^ npsaßoidpa [Дмитри-

евский 1895: 9], но и в трите славянски източника числото е сгрешено. В F.n.1.72. броят на мъчениците е означен като .м. - 40, пропусната е цифрата 9. В Ен и Остромировото евангелие числото е напълно сгрешено, като и на двете места започва с .ф. Вероятно грешката е резултат от промяна на старо глаголическо число (би трябвало да е било £>), което не е било разчетено правилно.

28.09. стра стцхъ мкъ. калоунтина. алфия. алезандра. зосимы. никона. л. 226а. В тази рядка памет мъчениците са наречени Калутини или Калви-тини по името на град Калитос, от който произлизат трима от тях8. Указанието в Остромировото евангелие съвпада с началото на информацията в Р266: aftAnaiq töv äyiwv рартбрш KaXßravöv ЛХфг:оо, AAs£av8poo, Zwaipoo, NtKwvoq, Ndwvoq, 'HAioBöpoo ка: MapKoo dn AtoKXnitavoö ßaat-Adwq dv t^ tcgäsi AvTioysia iqq niatöiaq, Mayvoo ^yspGvoq [Дмитриевский 1895: 9]. Подобни са указанията в още три славянски ръкописа, два апостола и един апостол с евангелие. Ен: ... мжчени ... келоунтина. ал-фиа. александра. зосимы. шкона ... мъжде цри. Охр: стра стыхъ келанътиномъ. алъфишви и але^анъдроу зосимоу дородии. и дроужинЪ и^ъ. НБКМ508: стрть ст^ь мнкь. калоутина. и александра.

1.10. стра стааго апла. анания еппа дамаскова. л. 226б. Тук е запазено началото на краткото житие на св. Ананий. В P266 то изглежда така: aftAnaiq too äytoo dnoaioXoo Avavtoo, dntaKonoo ysvopdvoo noXswq AapaaKoo, ovitva Kaidai^aav ot ^рофаш: dntaKonov iqq aoiqq noXswq, oaitq ка: naöXov tgv änGaioXov 8t,a dпoкaX6фswq ßanitCst ка: npoaax^siq Лoüк^ф tö ^yspGvt psia noXXaq ßaaavoüq Ai^^oAs^: [Дмитриевский 1895: 10]. Цялото житие се пази в Ен: стрстъ стаго апстла анашА. епскпа. дамаскова. посатавенъ вывъ апстлы дамащЪнинъ сжи. съ апстла павла. повЪданиемъ вжиемъ крсти. и приведенъ вывъ къ лГкинию кнАзоу по многах мжках камениемъ повиен выстъ. Значителна част от житието се откри-

8 Историята на мъчениците е следната: Св. Марко бил пастир от Антиохия

Писидийска. Заради християнската си вяра бил арестуван, а на трима братя ковачи, Александър, Алфей и Зосима от град Калитос в Писидия, било наредено да изковат оръдия за изтезания, но ръцете им се схващали. Те повярвали в Христа и били убити на 28 септември, а св. Марко бил обезглавен на 21 септември. Когато внесли главата му в храма на Артемида, всички идоли паднали и се строшили. Свидетелите на това чудо, Никон, Неон и Илиодор, както и други младежи и девойки, повярвали в Христа и също загинали мъченически. По произхода на тримата братя всички мъченици са наречени Калутини или Калвитини.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 49

FT С *—■ С С С С

.п.1.72: стрть стго апла ананнж. еппа. дамаскова. поставень вы апль дамащЪнннь сьн павла апла повЪданнемь внкмь кртннн. прнвень вы. кнлнкню кнезоу по многн мжка каменнемь повнень вы. л. 24а-б. Част от житието е дадена и в НБКМ508: стрть стго апла ананнА. апла (sic!) Дамаска. поставень вывъ аплы1 сь кже н апла павла крт н повЪданТемь внемъ. л. 106а. Запазените части в четирите славянски ръкописа позволяват да се види нагледно как е ставало съкращаването.

8.10: па прпвьнЪн пелагнн. тарск кнлнкню. прн дноклнтьганЪ црн н дроугыА пелагнА. въ антно^н. прн ноумернганЪ црн. 1жже н златооустын по^валамн по-чьте. Това указание е отбелязано и от Гардзанити [Garzaniti 2007: 101]. Текстът съответства напълно на указанието в P266: aO-A^oic x^c äyiaq \iapxopoc, nsAayiac x^c dv Тарой x^c КlAiKiac dni ДюкХпxiavoö ßaoiAdwc zai dxdpac nsAayiac dv Ävxioysia dni Noo^spiavoö ßaoiAdwc ^vxiva ка1 о Хриооохоџос dyKw^ioic dxi^osv [Дмитриевский 1895: 12].

10.10: стра стааго мка. евлампа. н еваампн^. прнсныма вратъ сестрома. прн ма^нмнганЪ црн. въ ннкомндннсцъ град. Текстът съответства напълно на указанието в P266: aftA^oic тш äyiwv |iapx6pwv EöAa^nioo Kai EöAa^niac, yv^oiwv ä8sA<£>üv dni Ma^iavoö ßaoiAdwc dv NiKo^n§sia noAsi [Дмитриевский 1895: 13].

12.10. стра стцхъ мкъ. тарана. прова. андроннка. прн дноклнтьганЪ црн атн вывъше. л. 230б. Текстът съответства напълно на началото на указанието в P266: aQA^oic тш äyiwv |iapx6pwv Tapayoo, npoßoo Kai ÄvBpoviKoo dni Д^oкXnт^avoö ßaoiAdwc oooysftdvxsc dv no^nsioo noAsi x^c dv Тарой KiAiKiac [Дмитриевский 1895: 13].

14.10. стра сты^ъ мкъ. а?арн1А. герваса. протаса. н келса. прн неронЪ црн въ рнм. л. 231б. Паметта им е дадена по същия начин (и със същата последователност на имената) в P266: aQA^oic тш äyiwv ^apxopwv NaCapioo, Tspßaoioo, npoxaoioo Kai KsAoioo dni Ndpwvoc xoö ßaoiAdwc dv Тй|т^ [Дмитриевский 1895: 14]. Съвсем същото указание се открива и в НБКМ508, при това със същата грешка в името на Назарий: стрть ст^ь мЧкь азарна н гевасТа (sic!). н протасТа. елекса прн нероне црн вь рнмЪ.

16.10. стааго мка. лжгнна сътьннка вывъша прн страстн . л. 231б. Това указание е отбелязано и от Гардзанити [Garzaniti 2007: 101]. Указанието се различва от информацията в Р266: aftA^oic тш äyiwv ^apxopwv Лoyy^voo xoö 'EKaxovxapxoo Kai тш ^sx’ aöxoö xsAsiwftdvxwv oxpaxiwxüv dni Tißspioo Kaioapoq, KannaBoK^c тй ydvsi [Дмитриевский 1895: 14]. Съвсем същото указание като в Остромировото евангелие се пази и в НБКМ508: стого логнна сьтннка вывшаго прн стртн хвЬ. л. 108а. Очевидно източникът на славянския превод е бил различен от Р266.

19.10. стра стааго мка мносона. еппа купрьска. н нже съ ннмь. рк. стых въ персндь прн саворь цр. л. 232б. Тук са смесени две памети: на св. Мнасон

2012 №2 Slovšne

50 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

Кипърски и на св. Садот и мъчениците с него, загинали в Персия. Името на Садот е пропуснато, но е останало допълнението за мъчениците с него, като така излиза, че те са пострадали със св. Мнасон, който в действителност е от Кипър и никога не е бил в Персия. Вероятно за пропуска е повлияло и това, че и двамата са били епископи и имат такова допълнение след името. В Р266 паметите са дадени в друга последователност. Най-напред е паметта на св. Садот: $ftAnai£ toö äyiou ^артор ос, 2a8öft iniaKonou Kai auv aÖTÖ T£A£iwft£vTwv рк' äyiwv iv n£pai6i ini Saßopiou ßaaiA£w£ töv n£paöv, а след това (след още няколко памети) паметта на св. Мнасон: toö äyiou [тартирос Mvaaovoc iniaKonou Konpou [Дмитриевский 1895: 14]. Очевидно източникът на архетипа на календара, отразен в Остромировото евангелие, е бил близък до Р266, но се е различавал от него по последователността на паметите на тази дата.

20.10. стра стоую мкоу и чоудотворьцоу арвемы и аверкга. при оулиганы прыстжпьницы. л. 232б. Текстът в Остромировото евангелие съответства на текста в Р266: too äyiou Kai too ftau^aToupyoö [läpTupoc ÄpT£|iiou ini ’IouAiavoö too napaßäTou [Дмитриевский 1895: 14].

27.10. стра стыга мцга. капетоулины. и перотиды расы еА. при диоклитьаны цри л. 236а. Текстът съответства напълно на указанието в Р266: aftAnai£ т^с ^apTupoc Kan£TwAivnc Kai ’EpwTni§o£ т^с аот^с otK£Ti6oc ini ДюкХп-Tiavoö ßaaiA£wc [Дмитриевский 1895: 17].

5.12. стоумоу наставьникоу савы. л.244а. Текстът в Остромировото евангелие е кратък, но има паралели в два други славянски ръкописа, в които св. Сава също е наречен наставник. Ас: стаго оца наго прнаго поу-стъини наставника воносца савъи. л. 128б; Б.п.1.72: памА прыпш внаго шца сави наставника поустиннимь. сь вы при вешсы малЫмь ГО кападокеискыж страны. л. 77а. Най-голяма част от указанието се пази в Еп.1.72. Началото му е различно от началото на указанието в Р266, но второто изречение е същото като в гръцкия ръкопис: т^тП too öaiou патрос ^|iöv Kai ft£oфoрou Säßßa. Оотос ^v ini 0£o6oaiou toö TiKpoö iK yöpa£ töv KannaBoKwv [Дмитриевский 1895:29]. Очевидно източникът, от който е преведно, се е различавал от Р266, но не много.

17.12. па сты^ъ .г. отрокъ анани^. азари1А. мисаила. иже въ вавулоны оугасишА пещь огньнж. и данила пррка. л. 245а. Това указание е отбелязано и от Гардзанити [Garzaniti 2007: 101]. Указанието в P266 е по-кратко и липсва текстът за угасянето на пещта: aftAnai£ töv äyiwv Tpiöv nai8wv Avavia, A^apia, Miaa^A, Kai Дavl^A toö nрoф^тou [Дмитриевский 1895: 31]. Близък до текста в Остромировото евангелие, но по-кратък, е текстът в НБКМ508: памА стр^ь. г. штрокь. анаша азарта мисаиль. иже вь вавилоны и прр°к а данила. В случая източникът на славянския календар е бил по-подробен от Р266.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 51

23.12. стра стыдъ .Т. мкъ. нже въ крнтъ при декнн црн. л. 249а. Текстът съответства напълно на указанието в P266: aftAnai? töv äyiwv i ^apxupwv dv Кр^тђ dni Дгкюи ßaaiAdw? [Дмитриевский 1895: 33]. Същият текст се пази и в НБКМ508: стыдъ мкъ .Т. еже въ крнтъ прн декн! црн. л. 118б.

25.12. стыа мца. еугеннА. прн космодъ црн. л. 249а-б. Указанието съвпада с началото на информацията в P266 (на 24.12): aftAnai? т^? äyia? ^артиро? Eüysvia?. Абтп ^v dni Коковой tgö ßaaiAdw?, бп^руг бг Диуатгр гпаруои Тш^п? [Дмитриевский 1895: 34-35].

30.12. стра стыа мца. анастаснА солоунганынга прн ма^нмнганъ црн. л. 256а. Указанието е подобно на текста в P266: aftAnai? т^? äyia? [тартиро? Ävuaia? dni т^? ßaaiAsia? Ма^^ои dK xgAew? 0EaaaAоv^кn? [Дмитриевский 1895: 38]. Същото указание се пази и в двата минея. Драг: стра Гтыж ашснж сол8нЪнынА прн ма^нмнганъ. л. 119б; Б.п.1.72: стрть стыж анастаснж солоунганннж прн знмнганъ (sic!) црн. л. 123б.

14.01. па стыдъ оць нашн. н мкъ. нзвненыдъ на сннансцЪн горъ. веодоула. ннла. ноана. н пат. стмоу аввадъ. л. 262б. Текстът е близък до указанието в P266, без да съвпада с него: р^п töv Gaiwv naTdpwv töv dv Siva tö öpsi TsAsiwftdvTwv, öv g баю? Nei^? tgv ßfov а^еурафато б^уоб^о? Kai t^v aiy^aAwaiav 0Eобо6Aоu, ufoö абтои Пa6Aоu, Дш^ои Kai töv auv абтоГ? öv g äpift^G? п' [Дмитриевский 1895: 43]. Подобен текст се пази в още четири славянски ръкописа, три апостола и един апостол с евангелие. Сл: стдъ оцъ нзвненыдъ на сннанстЪн горъ веодороу павл8 ннлоу ноаноу н др8жннъ ндъ. Охр: стра сти шцмъ нашнмъ н мкомъ нзвненимъ въ сннанстЪн горъ вешдороу павлоу даннлоу ншаноу н дроужннъ ндъ. НБКМ508: стрть стыд мкь вешра н павла. л. 126б. Ц: сты шць нзвненн да радн на сннанстЪн горъ. ер8 анл8. нл8; 1шн8, др8жннъ н. л. 230а.

В указанието за тази дата в Остромировото евангелие има и една добавка: па. стмоу аввадъ. В действителност това не е памет на светец, а е названието на светите отци от Синай, които в някои гръцки източници се наричат авви. Така е например в Евергетидския устав, където пише: töv äyiwv Äßß^wv [Дмитриевский 1895: 391]. Подобно указание се открива и в две среднобългарски евангелия, Бан: памА стыдь аввадонь мнозъдъ, л. 192а, и Кърз: стндь авьвадонь мнозЪ, л. 179а. В тези ръкописи личи редакция според гръцки източник, в който отците са наречени Äßß^wv. Успоредица в грешките при календарните указания между тези три евангелия се открива и на 11.05. На тази дата в Остромировото евангелие се чете: па стмоу. генетлню. н мънозъдъ. н па стмоу мкоу мокню, л. 272б, като геиетлню не е име на светец, а съответства на указанието за създаването на Цариград (yevd^-Aw?). Подобни са указанията в Бан: стрть стго мка мокыа. генетлна, л. 195а, и Кърз: Гтго мнка мокнга. генетлнга, л. 182б. Тези грешки в Остромировото евангелие са отбелязани и от М. Гардзанити [Garzaniti 2007: 102], но той не посочва успоредиците

2012 №2 Slovšne

52 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

им в Бан и Кърз. Общите грешки говорят за общ ранен източник на календарите на трите евангелия, който до голяма степен е пазел особеностите на Устава на Великата църква по отношение на репертоара, но в него е имало внесени поправки в съответствие с нов гръцки образец, свързан със студийската богослужебна практика.

26.01. стааго Зеиофоита. н жеиы его. н осою сНовоу ен. н оркада. ноаиа. л. 263б. Указанието е близко до текста в Р266, без да съвпада с него: той äyiou Ssvo<£>üvto? Kai т'ђ? au^ßiou Kai töv tekvwv aÜToö Аршб(ои Kai ’Iwavvou [Дмитриевский 1895: 45].

2.05. стра сты^ъ мкъ. есперню. н зоснн. н жеиЪ его н УАдоу еА. курнгака. н веодола. л. 271б-272а. Указанието съвпада с началото на информацията в Р266: aftAnai? töv äyiwv ^ртбрш Zw^? Kai 'Еатсгрои, той ^брб? aÜT^? Kai töv tekvwv aÜTÖv KupiaKoö Kai 0гобо6Аои Sni Абр^ои ßaaiAsw? [Дмитриевский 1895: 67].

Както се вижда от приведените примери, кратки информации за светците или дори цели кратки жития има и в други славянски ръкописи: апостоли (или апостоли с евангелия) и двата минея. Най-много общи места има между Остромировото евангелие и ръкопис НБКМ508, който съдържа апостол с евангелие. Календарите на двата ръкописа може би нямат непосредствен общ протограф, но произлизат от общ източник.

Ето още два примера за кратки жития, характерни за Устава на Великата църква, в състава на апостолите:

12.09. Ен: стрстъ стго мНка автоиома. епскоупа. сывъша въ проиетЪ. нта-лна. прн д'ГшклнтнаиЪ црн. н стго мка кориата. епскоупа. нкоиъска. старЪнша въ ... рекомыА. оурсала. сывъ прн ... перин киа? ... В Ен се пази цялото кратко житие, същото като в P266: aftAnai? той äyiou ^артиро? A6tovg|tou dniaKGxou npsvaiaTOU Sni AioKAnTiavoö ßaaiAsw? Kai той äyiou ^артиро? KoupvouTOG SK xgAew? ’Ikoviou npsaßuTEpo? ysvG^svo? ywpiou SupaAou Sni nspviou ^ys|iGvo? [Дмитриевский 1895:4]. Части от това житие са запазени в още два апостола: Охр: стра стомоу афътоиомоу еппа сывъша въ превиЪ. Д: стаго авьтома нталнж.

30.09. Ен: стрстъ стаго глнгорЪ архнепнск8па. велнкыА армеинА. н рнмпснА. н дроужниы еА. прн дноклнтнЪиЪ црн. н прн црн перстЪ. артаванЪ. снЪ. алас8рн сратоу сжщу кюр8 цроу арменъскоу. лъстнж оусненъ сыстъ. В Ен е запазено началото на краткото житие и то е много близко до житието в P266:

aftAnai? той äyiou [гро^артиро? Tpnyopiou apyisniaKÖnou т^? [тгуаАп? Ap^svia? Kai ra’iav^? Kai 'P^i^ia? Kai töv auv aÜTai? Sni AioKAnTiavoö ßaaiAsw?, кpaтoövтo? т^? Tw^aiwv аруд?, Kai ßaaiAsuovTo? töv Пapftöv Apтaßаvou той uioö Ааоир, абгАфои бтсарх^то? Kouaapö ßaaiAsw? Ap^гv^a?. ДoАoфovг^тal Kai änoKTsivsTai g aÜTG? Apтaßаvo?, абгАфб? Kouaapö ßaaiAsw? Ap^гv^a? тсapa Apтaa^p uioö т^? töv Пapftöv г^р^?,

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 53

ßouA'fl бг Kai ouveBei töv dv Шро^б: отратопЕбЛрхш eAg|ievwv dn’ абтоб^ ßaaiÄEuaEv aÜTGv [Дмитриевский 1895: 10]. Част от това житие се намира и в Охр: стра стомоу шцоу иашемоу. еппоу вывъшоу в' велнцкн ар'меинн. мкоу Григорию.

Повече примери за такива кратки жития и информации вж. в [Хри-стова-Шомова 2010], а всички такива случаи вж. в [Христова-Шомо-ва 2012].

Още преди време Е. Коцева обърна внимание на наличието на кратки жития в състава на Енинския апостол: “Трябва да се отбележат и твърде пространните житийни данни, дадени в Енинския апостол, които също говорят за особения византийски образец, послужил на преводачите” [Коцева 1985: 105]. По-нататък тя посочва: “Най-съществена отлика на Енинския апостол е “проложният” тип житийни данни в синаксара” [Коцева 1985: 106]. Въз основа на тези и други особености на синаксара на Енинския апостол изследователката посочва връзката му с Устава на Великата църква. Но данните от Енинския апостол оставаха изолирани и не привлякоха вниманието на други учени. Едва съпоставката на пълните календарни указания с още 32 други апостола, с множество евангелия и с двата минея показаха ясно и недвусмислено присъствието на такива кратки житийни данни в редица ранни славянски ръкописи, преди всичко среднобългарски. Тук Остромировото евангелие заема важно място, защото другите ръкописи, в които се откриват следи от кратки жития и информации, са апостоли и двата минея. Все пак сред евангелията има и други ръкописи, които пазят следи от този ранен състав на календарите. В Ас също се откриват такива кратки фрагменти (вж. 5 декември). Но измежду евангелията те са най-много в Остромировото и по недвусмислен начин показват, че в основата на календарите на най-ранните апостоли и евангелия стои един общ архетип, преведен от Устава на Великата църква. Трябва да се отбележи, че във византийското катедрално богослужение Апостолът е можел да играе и ролята на устав, т. е. неговите минеен и триоден синаксар са можели да съдържат всички указания от Устава на Великата църква9. Така че наличието на ясни следи от Устава на Великата църква в синаксарите на славянски апостоли не е изненадващо. Твърде важно е, обаче, че такива ясни следи се откриват и в евангелия, на първо място в Остромировото. Същевременно трябва да се отбележи, че в Остромировото евангелие личи редакторска намеса по отстраняване на кратките жития и са останали само следи от тях, само най-кратки информации, които засягат преди всичко времето и мястото на подвига на светеца без повече подробности. Вероятно заради това изследователите досега са ги оставяли без внимание.

9 Дмитриевский дава примери за най-малко осем такива апостола [Дмитриевский 1895: 5, 55, 57-59, 78-79, 83, 101 и др.; Дмитриевский 1907: 262 и сл.].

2012 №2 Slovšne

54 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

4. Други особености на календара на Остромировото евангелие

и паралелите им в други славянски ръкописи

Календарът на Остромировото евангелие се отличава и с наличието на западни памети в него, т. е. памети на западни светци или честване на общохристиянски светци на западни дати. Тази негова особеност отдавна е отбелязана от изследователите. Във връзка със западните памети в календара Е. Крушельницкая изказва следната донякъде романтична мисъл: “Такой синтез агиологических традиций в сочетании с фактом создания рукописи в 1057 г. наводит на мысль о том, что Остромирово Евангелие является, быть может, последним сохранившимся до наших дней литургическим памятником, отразившим единство христианской Церкви (как известно, процесс разделения единой Церкви прослеживается начиная с середины V в. и завершается «великой схизмой» в 1054 г.)” [Крушельницкая 2010: 16-17]. По-нататък тя допълва, че разбира се календарът на паметника пресъздава преди всичко своя протограф, но все пак е възможно в западните памети да е отразено интензивното общуване на руските князе със западноевропейските държави. О. Лосева пък направо предполага, че западните памети в славянските ръкописи са внесени на руска почва [Лосева 2001а: 72-75], макар и от нейните данни да се вижда, че западни памети се откриват преди всичко в южнославянски ръкописи, а от руските - главно в Архангелското евангелие и по-малко в Остромировото. Давам списък на западните памети в Остромировото евангелие, като при всяка отбелязвам в кои други славянски евангелия, апостоли и минеи е поместена.

21.11. Св. Юлиания. В евангелия: Бан, Кърз, Тип8; в апостоли: Охр, Кп, Д (на 22.11), НБКМ882 (на 23.11); в апостоли с евангелия: Хл31.

31.12. Св. папа Силвестър (вместо на 2 януари). В евангелие: Тип7; в апостоли: Охр; в апостоли с евангелия: НБКМ508; в минеи: Драг, Еп.1.72.

10.01. Св. Йоан Златоуст. В апостоли: Охр, НБКМ881; в апостоли с евангелия: НБКМ508.

26.01. Св. Поликарп Смирненски. В евангелия: Бан, Кърз; в апостоли: Охр, Синай39; в апостоли с евангелия: НБКМ508.

15.06. Св. Вит, Модест и Крискенция. В евангелия: Ас, Архангелско, Бан, Кърз, Погодин 11, още много южнославянски; в апостоли: Кп, Ц, НБКМ882, НБКМ883, Хл35; в апостоли с евангелия: НБКМ508, Хл31; в минеи: Драг, Еп.1.72. Паметта добива много голямо разпространение на Балканите.

Броят на западните памети в Остромировото евангелие не е голям. В други ранни ръкописи, преди всичко апостоли, са включени много повече западни памети. Ето списък на западните памети, които се откриват в ранни славянски евангелия, апостоли и минеи.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 55

1.09. Св. папа Целестин I. В апостоли: Ен.

21.09. Св. евангелист Матей. В евангелия: Арх; в минеи: Драг, F.n.1.72.

27.09. Св. Козма и Дамян от Арабия. В евангелия: Арх.

29.09. Освещаване храма на архангел Михаил в Рим. В евангелия: Арх; в минеи: Драг, F.n.1.72.

31.10. Св. Герман Капуански. В евангелия: Бан, Кърз, Q.n.1.59; в апостоли: Охр, П, НБКМ882; в апостоли с евангелия: НБКМ508.

3.11. Св. Перпетуа и Викторина10. В евангелия: Бан, Кърз; в апостоли: Охр, НБКМ882; в апостоли с евангелия: НБКМ508.

23.11. Св. Климент Римски (вместо на 25.11). В евангелия: Арх, Бан, Кърз; в апостоли: Охр; в минеи: Драг, Еп.1.72.

24.11. Св. Хрисогон. В апостол: НБКМ882.

1.12. Св. Кандида. В апостоли: Охр, НБКМ882.

10.12. Св. Евлалия. В апостоли: Охр.

11.12. Св. папа Дамас. В апостоли: Охр, НБКМ882.

15.12. Св. Матрона. В апостоли: Охр, НБКМ882; в минеи: Драг, Еп.1.72.

23.12. Св. Виктория. В апостоли: НБКМ882.

2.01. Св. Модест. В апостоли: Охр.

22.01. Св. Виктор в Галия. В евангелия: Мст; в минеи: Драг, F.mL72.

28.01. Св. Агния Дева (вместо на 21.01). В апостоли: Охр.

7.02. Св. Вигилий (св. Авгулий?). В апостоли: Охр, НБКМ882.

8.02. Св. Дионисий и Павел. В апостоли: Охр.

15.02. Св. Йоан Милостиви (вместо на 12.11). В апостоли: Охр; в минеи: Драг, БАН 24.4.11 (откъснатата част от F.ml^).

1.03. Св. Донат Картагенски. В апостоли: Охр.

8.03. Св. Перпетуа. В апостоли: Охр; в минеи: Драг, Еп.1.72.

17.03. Св. Кириак Римски. В апостоли: Охр, НБКМ882; в апостоли с евангелия: НБКМ508.

18.03. Св. Патрик. В минеи: Драг, F.ml^.

20.03. Св. Кутберт. В апостоли: Охр.

21.03. Св. Бенедикт Нурсийски. В апостоли: Охр; в апостоли с евангелия: НБКМ508 (на 20.03); в миней: Еп.1.72.

2.04. Св. Анастасий. В апостоли: Охр.

4.04. Св. Амвросий Медиолански. В апостоли: Охр, Сл (5.04), Ц (5.04), Хлудов33.

4.04. Св. Адриан. В апостоли: Охр, Сл (5.04), Ц (5.04).

10 На някои места дават името като Викторин (вж. [Лосева 2001а: 72]), но не намерих сведения, от които да става ясно дали това е мъченик или мъченица, а във всички апостоли името е дадено като женско.

2012 №2 Slovšne

56 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

13.04. Св. Евтимия Халкидонска. В евангелия: Бан; в минеи: Драг, F.n.1.72.

27.04. Св. Христофор. В евангелия: Бан (28.04), Деч (28.04); в апостоли: Ц.

3.05. Намирането на св. Кръст. В евангелия: Деч; в минеи: Драг, F.n.1.72.

14.05. Св. Виктор Мавър. В апостоли: Кп, НБКМ882; в апостоли с евангелия: Хл31.

31.05. Св. Петронила. В апостоли: Ц, НБКМ882; в минеи: Драг, Еп.1.72.

19.06. Св. Гервасий. В апостоли: НБКМ882; в минеи: Драг, F.ml.72.

18.07. Св. Арнулф. В евангелия: Бан, Кърз; в апостоли: НБКМ882.

19.07. Св. Арсений Велики. В апостоли: Ц, НБКМ882; в минеи: Драг.

23.08. Св. преподобен Евтихий. В апостоли: НБКМ882.

28.08. Св. Ермет (Хермес). В евангелия: Кърз; в апостоли: Стр, НБКМ882.

28.08. Св. Сабина (отбелязана е като Савин). В евангелия: Кърз; в апостоли: Стр.

Както се вижда от приведените данни, най-много западни памети има в Охридския апостол, следван от апостол НБКМ882 и апостол с евангелие НБКМ508, от Архангелското евангелие и двете евангелия-близнаци: Банишкото и Кързъновото, както и от минеите-близнаци: Драгановия и F.mL72. Това са същите ръкописи, в които има голям брой редки памети от Устава на Великата църква и следи от кратки информации и кратки жития за светците, характерни също за Устава на Великата църква. И по отношение на западните памети в Остромировото евангелие личат само следи от един по-ранен състав, който по-късно е бил съкращаван, при това вероятно не един път.

5. Изводи

Очевидно в основата на календарите на всички тези разнородни и по съдържание, и по произход ръкописи стои един общ архетип, който е бил редактиран по различно време и на различни места, за да бъде приведен в съответствие със Студийския устав. Въпросът е: кога, къде и от кого е съставен този архетип?

А. Алексеев предполага, че прототипът на Остромировото евангелие е бил изготвен в България в началото на Х в., по времето на цар Симеон, когато отношенията с Византия са били най-подходящи да бъде преведен Уставът на Великата църква [Алексеев 2010: 52]. Но той не отчита данните от другите паметници, които имат сродни календари с Остро-мировото евангелие. Мисля, че данните от апостоли и евангелия, взети

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 57

в съвкупност, показват друго: този месечен синаксар, който следва точно Устава на Великата църква и лежи в основата на календарите на всички посочени тук ръкописи, е бил преведен не в България, а във Византия, и не в началото на Х в., а половин век по-рано, през 60-те години на IX в. При това можем да назовем точно неговите преводачи: това са нашите първоучители, светите братя Кирил и Методий. Този синаксар е влизал в състава на първата богослужебна книга, изготвена от тях, в съответствие с византийската практика, при която двата синаксара на Устава на Великата църква са били включвани в състава на Апостола. По време на моравската мисия този синаксар е бил попълнен със значителен брой западни памети. Именно този календар, който съответства на Устава на Великата църква, допълнен със западни памети, е бил донесен в България от Кирило-Методиевите ученици и стои в основата практически на всички ранни ръкописи с календари: апостоли, евангелия, апостоли с евангелия, както и на двата минея. В България този календар е бил редактиран според актуалния вече Студийски устав, на различни места и по различно време, но следите от първоначалния календар са се запазили в ръкописите: някъде съвсем осезателно, а някъде едва личат.

Защо смятам, че този календар не е съставен в България, а е бил донесен готов от учениците на Кирил и Методий? Първо, защото върху него личат следи от множество различни редактирания, така че са останали само отделни фрагменти, които трябва да бъдат събрани парче по парче и тогава може да се сглоби част от мозайката и да се добие приблизителна представа за архетипа. Второ, защото следи от този ранен календар личат практически във всички ранни славянски календари. Те са най-ясно изразени в група ръкописи, преди всичко в апостолите Енински, Охридски и НБКМ882 и в апостола с евангелие НБКМ508, но се откриват и в редица други ръкописи - както апостоли, включително в Слепченския, Струмишкия и Драготиния, така и евангелия, сред които е на първо място Остромировото, но също Асеманиевото, Ватиканското, Архангелското, Банишкото и Кързъновото, а също и в двата разглеждани тук минея. Не може да се мисли за единствен книжовен център, за който да са характерни тези особености. Ако този архетип беше съставен в България в един или друг книжовен център, той едва ли би бил отразен във всички ръкописи. Трето, заради езика на календарните бележки, в който се виждат Кирило-Методиеви особености. Ще посоча употребата на отокъ в бележката в Остромировото евангелие за св. Йоан Богослов на 26 септември. Четвърто, заради западните памети. Няма логика да се предполага, че те са били внесени в календара в България, много по-вероятно е това да е станало по време на моравската мисия. Разбира се, още по-малко основание има тезата, че западните памети са били внесени в Русия и оттам са проникнали в България. Не може да има съмнение, че календарът, който

2012 №2 Slovšne

58 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

съчетава особеностите на Устава на Великата църква със западните памети, представен в Остромировото евангелие и донякъде в Арханглеското, е проникнал в Русия от България. Но и България не е мястото, където той е съставен, а само първата спирка от дългото пътуване на богослужебните книги, запазени и пренесени от Кирило-Методиевите ученици. В действителност в романтичното предположение на Е. Крушелницкая има много истина: наистина календарът на Остромировото евангелие показва единството на християнската църква отпреди схизмата, но той е съставен не в средата на XI в., а почти два века по-рано, и не от руски книжовници, а от апостолите Кирил и Методий, чиято мисия сред славяните е и мисия на обединение между християнския Изток и християнския Запад.

Наличните и представени тук данни са свидетелство и за това какъв е бил съставът на първата славянска богослужебна книга. Очевидно тя е съдържала двата синаксара (месечния и триодния) на Устава на Великата църква. Според византийската практика те се поместват в състава на Апостола. И сред славянските ръкописи най-много са апостолите, които съдържат ясни следи от този устав. Но такива следи, както редки памети и специфични дати, така и кратки агиографски информации, се откриват и в книги, които съдържат Апостол с Евангелие: НБКМ508 и донякъде Хл31, както и в някои евангелия и сред тях на първо място е Остромировото. Мисля, че въз основа на цялата налична информация може да се направи изводът, че първата славянска богослужебна книга, съставена от светите братя, е съдържала Апостол с Евангелие, заедно с двата синаксара на Устава на Великата църква. Тя е била от типа на ръкопис НБКМ508, но в него календарът вече е редуциран и значително редактиран според Студийския устав. Във Велика Моравия календарът е бил попълнен и със западни памети. По-късно от тази първа книга са отделени Апостол и Евангелие. Тук е съществената роля на Остромировото евангелие като свързващо звено, последна брънка от веригата, незаменимо свидетелство за историята на славянските богослужебни книги.

Съкратени названия на книгохранилища и фондове

БАН

ГИМ

Зограф

НБКМ

РГАДА

РГБ

РНБ

Син.

Библиотека на Академията на науките Държавен исторически музей в Москва Сбирка на Зографския манастир на Света гора Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София Руски държавен архив на древните актове Руска държавна библиотека в Москва Руска национална библиотека в Санкт-Петербург Синодална сбирка (в ГИМ)

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 59

Синай Сбирка на

Соф. Сбирка на

Тип. Сбирка на

ТСЛ Сбирка на

Xлудов Сбирка на

Синайския манастир “Св. Екатерина” Софийския събор (в РНБ) Синодалната типография (в РГАДА) Троицко-Сергиевата Лавра (в РГБ) Алексей Хлудов (в ГИМ)

Източници, използвани в изследването Славянски ръкописи Евангелия Ас

“Асеманиево евангелие”. Ватикана, Slav. 3. Старобългарски ръкопис от края на Х в., писан с глаголица. Съдържа евангелие кратък апракос, 158 л. пергамент. Използвано е по изданието [Kurz 1955].

Ват

“Ватиканско евангелие”. Ватикана, Gr. 2502, в палимпсеста. Старобългарски ръкопис от втората половина на Х в. Съдържа евангелие кратък апракос, 135 л. пергамент. Използвано е по изданието [Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996].

Арх

“Архангелско евангелие”. РГБ, М. 1666. Руски ръкопис от 1092 г. Съдържа евангелие кратък апракос, 178 л. пергамент. Използвано е по изданието [Жуковская, Миронова 1997].

Мст

“Мстиславово евангелие”. ГИМ, Син. 1203. Руски ръкопис от края на XI или началото на XII в. (не по-късен от 1117 г.). Съдържа евангелие пълен апракос, 213 л. пергамент. Използвано е по изданието [Жуковская, Владимирова, Панкратова 1983].

Мир

“Мирославово евангелие”. Народен музей в Белград, № 1536. Сръбски ръкопис от последната четвърт на XII в. Съдържа евангелие пълен апракос, 181 л. пергамент. Използвано е по изданието [Родић, Јовановић 1986].

Тип1

РГАДА, ф. 381 (Тип.), № 1. Руски ръкопис от XII в. Съдържа четириевангелие, 193 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Пог11

РНБ, Погодин, № 11. Руски ръкопис от края на XII - началото на XIII в. Съдържа евангелие кратък апракос, 264 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Карп

“Карпинско евангелие”. ГИМ, Xлудов 28. Български ръкопис от XIV в. Съдържа евангелие и апостол пълен апракос с отделни месецослови, 313 л. пергамент. Използвано е по микрофилм.

НБКМ26

НБКМ, № 26. Български ръкопис от XIII в. Съдържа 2 л. пергамент, част от месецослов. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Дограмаджиева 2010].

Пловдив9

Пловдивска народна библиотека, № 9. Български ръкопис от XIII в. Съдържа евангелие кратък апракос, 91 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Дограмаджиева 2010].

2012 №2 Slovšne

60 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

Q.n.1.59

РНБ, Q.n.1.59. Български ръкопис от началото на XIV в. Съдържа евангелие кратък апракос, 137 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Догра-маджиева 2010].

Деч

“Дечанско евангелие”. РНБ, Гилфердинг № 4. Български ръкопис от XIII в. Съдържа четириевангелие, 209 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Дограмаджиева 2010].

Орш

“Оршанско евангелие”. Централна научна библиотека на Украинската академия на науките в Киев, ДА/П. 555. Руско евангелие пълен апракос от средата на XIII в. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Тип7

РГАДА, ф. 381 (Тип.). № 7. Руско евангелие пълен апракос от XIII в. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

F.n.1.118

РНБ, Р.пЛ.118. Руски ръкопис от XIII в. Съдържа евангелие пълен апракос, 144 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Верк

“Верковичево евангелие”. РНБ, ЕпЛ.99. Руски ръкопис от края на XIII в. Съдържа евангелие кратък апракос, 154 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Врач

“Врачанско евангелие”. НБКМ, № 19. Български ръкопис от края на XIII - началото на XIV в. Съдържа евангелие кратък апракос, 201 л. пергамент. Използвано е по изданието [Цонев 1914]. Лавр

“Лаврашевско евангелие”. Музей Чарториски в Краков, № 2097. Руски ръкопис от края на XIII - началото на XIV в. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Гал

“Галичко евангелие”. РНБ, F.I.64. Руско евангелие пълен апракос от 1266-1301 г. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Бан

“Банишко евангелие”. НБКМ, № 847. Български ръкопис от края на XIII в. Съдържа четириевангелие, 205 л. пергамент. Използвано е по изданието [Дограмаджиева, Райков 1981]. Кърз

“Кързъново евангелие”. Британски музей, Add Mss 39628. Български ръкопис от 1354 г. Съдържа четириевангелие, 198 л. пергамент. Използвано е по изданието [Vakarelijska 2008].

Зогр20

Зограф, № 20 (Ре.10). Български ръкопис от началото на XIV в. Съдържа четириевангелие, 175 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Дограмаджиева 2010].

Пант

“Пантелеймоново евангелие”. Манастир “Св. Пантелеймон” на Света гора, № XXVII 2/2. Български ръкопис от XIV в. Съдържа евангелие кратък апракос. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Дограмаджиева 2010].

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 61

Луц

“Луцко евангелие”. РГБ, Румянцев, № 112. Руски ръкопис от втората половина на XIV в. Съдържа евангелие пълен апракос, 262 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Тип8

РГАДА, ф. 381 (Тип.), № 8. Руски ръкопис от 1359 г. Съдържа евангелие пълен апракос, 165 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а]. Сийско

“Сийско евангелие”. Археографска комисия, БАН в Санкт-Петербург, № 189. Руски ръкопис от 1339 г. Съдържа евангелие пълен апракос, 216 л. пергамент. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Соф7

РНБ, Соф. № 7. Руски ръкопис от началото на XV в. Съдържа четириевангелие. Не е издадено. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Апостоли

Ен

“Енински апостол”. НБКМ, № 1144. Старобългарски апостол кратък апракос от XI в., писан с кирилица. Съдържа 39 листа пергамент. Използван е по изданието [Мирчев, Кодов 1965].

Сл

“Слепченски апостол”. РНБ, Еп.1.101 и Еп.1.101а. (130+6 листа). Останалите листове са разпръснати в хранилища в Москва, Киев и Пловдив. Среднобългарски апостол пълен апракос от XII в. Съдържа 157 листа пергамент. Използван е по изданието [Ильинский 1912].

Охр

“Охридски апостол”. РГБ, Григ. 13. Среднобългарски апостол кратък апракос от XII в. Сдържа 112 листа пергамент. Има отделни думи и дори цели редове, писани на глаголица. Използван е по изданието [Кульбакин 1907].

Д

“Драготин апостол”. НБКМ, № 880. Среднобългарски апостол кратък апракос от втората половина на XII в. Съдържа 159 листа пергамент. На л. 153а има бележка от книжовника: драгота писать та ми срце полемисаше и 8мь ми сж мжтт... По името на книжовника Драгота е наречен Драготин апостол. Не е издаден. Използван е de visu.

Стр

“Струмишки апостол”. Народен музей в Прага, IX Е 25. Среднобългарски апостол кратък апракос от XIII в. Съдържа 88 листа пергамент. Използван е по изданието: [Блахова, XAynTOBA 1990].

Кп

“Карпински апостол”. ГИМ, Xлудов № 28. Български ръкопис от XIV в. Съдържа евангелие и апостол пълен апракос с отделни месецослови. Съдържа 313 листа пергамент. Издаден е апостолският текст [Амфилохий 1885-1888], без месецослова. Използван е по микрофилм.

П

“Пирдопски апостол”. НБКМ, № 497. Среднобългарски последователен апостол от XIII в. Съдържа 129 листа пергамент. Не е издаден. Използван е de visu.

Ц

“Църколезки апостол”. Дечански манастир, № 2. Намерен е в сръбското село Църколез. Среднобългарски последователен апостол от края на XIII в. Съдържа 238 л. пергамент. Използван е по микрофишовете от изданието: [Богданович, Велчева, Наумов 1986].

2012 №2 Slovšne

62 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

НБКМ881

НБКМ, № 881. Малък откъслек от среднобългарски изборен апостол от XIII в. Съдържа 6 листа пергамент, част от календара. Не е издаден. Използван е de visu.

НБКМ882

НБКМ, № 882. Среднобългарски апсотол кратък апракос от началото на XIV в. Съдържа 151 листа пергамент. Не е издаден. Използван е de visu.

НБКМ883

НБКМ, № 883. Сръбски апостол кратък апракос от началото на XIV в. Съдържа 171 листа пергамент. Не е издаден. Използван е de visu.

Ш

“Шишатовацки апостол”. Библиотека на Сръбската патриаршия в Белград. По-рано е бил в Шишатовацкия манастир до Нови Сад. Сръбски апостол пълен апракос от 1324 г. Съдържа 226 листа пергамент. Използван е по изданието [Stefanović 1989].

НБКМ502

НБКМ, № 502. Среднобългарски последователен апостол от 60-те години на XIV в. Съдържа 209 листа хартия. Не е издаден. Използван е de visu.

Хл35

ГИМ, Хлудов 35. Среднобългарски апостол пълен апракос от края на XIII - началото на XIV в. Съдържа 193 листа пергамент. Не е издаден. Използван е de visu.

Хл39

ГИМ, Xлудов 39. Последователен апостол от първата половина на XIV в. Съдържа 273 листа пергамент. Не е издаден. Използван е по фотокопия.

Тип23

РГАДА, ф. 381 (Тип.), № 23. Руски апостол кратък апракос от XIV в. Съдържа 105 листа пергамент, писани в две колони. Не е издаден. Използван е de visu.

Синай39

Синай, № 39. Руски апостол от XIII-XIV в. Не е издаден. Данните от календара му са взети от [Лосева 2001а].

Муз3452

ГИМ, Муз. 3452. Руски апостол от началото на XV в. Не е издаден. Данните от календара му са взети от [Лосева 2001а].

Фад56

РГБ, Фад. 56. Руски апостол от началото на XV в. Не е издаден. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Апостоли с евангелия

НБКМ508

НБКМ, № 508. Среднобългарски апостол и евангелие кратък апракос от края на XIII в. Имат общ календар. Съдържа 144 листа пергамент. Не е издаден. Използван е de visu.

Хл31

ГИМ, Xлудов 31. Среднобългарски апостол и евангелие кратък апракос от началото на XIV в. Имат общ календар. Съдържа 270 листа пергамент. Не е издаден. Използван е по фотокопия.

СГ

Апостол и евангелие на Симеон Горди. РГБ, ф. 304 (ТСЛ), ризница № 1. Руски ръкопис от 1343 г. Съдържа апостол и евангелие пълен апракос, 266 л. пергамент. Не е издаден. Данните за календара му са взети от [Лосева 2001а].

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 63

Минеи

Драг

Драганов миней. Зограф, № 54 (1.е.9). Среднобългарски ръкопис от края на XIII в. Съдържа 219 л. пергамент. Не е издаден. Използван е по микрофилм.

F.n.I.72

РНБ, Еп.1.72. Част от него се пази в БАН в Санкт-Петербург, № 24.4.11. Среднобългарски ръкопис от XIII-XIV в. Съдържа 247 л. пергамент. Не е издаден. Използван е de visu и по микрофилм.

Гръцки източници

Р266

Манастир “Св. Йоан Богослов” на остров Патмос, № 266. Ръкопис от IX-X в., съдържа Устав на Великата църква. Използван е по изданието [Дмитриевский 1895: 1-152].

Н40

Гръцка православна патриаршия в Йерусалим, сбирка на манастира “Св. Кръст”, № 40. Ръкопис от X в., съдържа Устав на Великата църква. Използван е по изданието [Mateos 1962, 1963].

Литература

Алексеев 2010

Алексеев А. А., “Остромирово евангелие и византийско-славянская традиция священного писания”, в: Остромирово евангелие и современные исследования новозаветных текстов, Санкт-Петербург, 2010, 41-59.

Амфилохий 1885-1888

Архимандрит Амфилохий, Древлеславянский Карпинский Апостол ХШ в. с греческим текстом 1072 года, сличенный по древним памятникам славянским XI-XVII в. с разночтениями греческими, заимствоваными из Нового завета, издания Рейнекция 1747 года, 1-4, Москва, 1885-1888.

Влахова, XAYnTOBA 1990

Блахова Е., XAYnTOBA З. (изд.), Струмички (Македонски) апостол. Кирилски споменик од XIII век. Скопје, 1990.

Богданович, Велчева, Haymob 1986

Богданович Д., Велчева Б., Haymob А. (изд.), Болгарский Апостол XIII века:рукопись Дечани-Црколез 2, София, 1986.

Востоков 1843

Востоков А. X. (изд.), Остромирово евангелие 1056-1057г. с приложением греческого текста евангелий и грамматическими объяснениями, Санкт-Петербург, 1843.

Дмитриевский 1895

Дмитриевский А., Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока, 1, Tvnixa, Часть первая, Памятники патриарших уставов и ктиторские монастырские Типиконы, Киев, 1895.

Дмитриевский 1907

Дмитриевский А., Древнейшие патриаршие типиконы: Святогробский Иерусалимский и Великой Константинопольской церкви, Киев, 1907.

2012 №2 Slovšne

64 I

The Calendar of the Ostromir Gospel as Evidence of the History of the Slavonic Liturgical Books

ДОГРАМАДЖИЕВА 2010

Дограмаджиева Е., Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (Х-XVII в.) ( = Кирило-Методиевски студии, 19), София, 2010.

Дограмаджиева, Райков 1981

Дограмаджиева Е., Райков Б. (изд.), Банишко евангелие. Среднобългарски паметник от ХШ век, София, 1981.

Жуковская, Владимирова, Панкратова 1983

Жуковская Л. П., Владимирова Л. А., Панкратова Н. П. (изд.), Апракос Мстислава Великого, Москва, 1983.

Жуковская, Миронова 1997

Жуковская Л. П., Миронова Т. Л. (изд.), Архангельское евангелие 1092 года. Исследование. Древнерусский текст. Словоуказатели, Москва, 1997.

Ильинский 1912

Ильинский Г. А. (изд.), Слепченский апостол ХП века, Москва, 1912.

Коцева 1985

Коцева Е., “Особености в календара на Енинския апостол”, Рalaeobulgarica, IX, 1985, 1, 104-110. Крушельницкая 2010

Крушельницкая Е. В., “Остромирово евангелие и Российская национальная библиотека: хранение и изучение памятника”, в: Остромирово евангелие и современные исследования новозаветных текстов, Санкт-Петербург, 2010, 15-40.

Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996

Кръстанов Т., Тотоманова А., Добрев И. (изд.), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr. 2502, София, 1996.

Кульбакин 1907

Кульбакин С. М. (изд.), Охридская рукопись Апостола конца ХП в., Български старини, кн. 3, София, 1907.

Лосева 2001а

Лосева О. В., Русские месяцесловы Х1-ХIV веков, Москва, 2001.

Лосева 2001в

Лосева О. В., “Периодизация древнерусских месяцесловов XI-XIV в.”, Древняя Русь: Вопросы медиевистики, 2/4, 2001, 15-36.

Львов 1966

Львов А. С., Очерки по лексике памятников старославянской письменности, Москва, 1966.

Мирчев, Кодов 1965

Мирчев К., Кодов Хр., Енински апостол. Старобългарски паметник от Х1 в., София,

1965.

Попова 2010

Попова О. С., “Остромирово евангелие. Миниатюры и орнаменты”, в: Остромирово евангелие и современные исследования новозаветных текстов, Санкт-Петербург, 2010, 60-84.

Родић, Јовановић 1986

Родић Н., Јовановић Г. (изд.), Мирослављево јеванђеље. Критичко издање, Београд, 1986. Свирин 1958

Свирин А. Н., “Остромирово евангелие как памятник искусства”, в: Труды Государственной Публичной библиотеки им. М. Е. Салтыкова-Щедрина, V (8), Ленинград, 1958, 47-55.

Slovšne 2012 №2

Iskra Hristova-Shomova

I 65

Христова-Шомова 2010

Христова-Шомова И., “Византийските синаксари и календарите на славянските апостоли”, Palaeobulgarica, XXXIV, 2010, 2, 5-41.

Христова-Шомова 2012

Христова-Шомова И., Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. II. Изследване на синаксарите, София, 2012.

Цонев 1914

Цонев Б., “Врачанско евангелие”, в: Български старини, 4, София, 1914.

Baumstark 1926

Baumstark А., “Das Typikon der Patmos-Handschrift 266 und die altkonstantinopolitanische Gottesdienstordnung”, Jahrbuch für Liturgiewissenschaft, 6, 1926, 98-111.

Garzaniti1992-1993

Garzaniti M., “La struttura di un aprakos breve. L'Ostromorovo Evangelie”, Ricerche Slavistiche, 39-40, 1992-1993, 1, 171-207.

Garzaniti 2001

Garzaniti M., Die altslavische Version der Evangelien, Forschungsgeschichte undzeigenössische Forschung, Köln-Weimar-Wien, 2001.

Garzaniti 2007

Garzaniti M.,“Il culto dei santi nella Slavia Ortodossa alla luce dei libri del Vangelo e dell' Apostolo. Prima parte”, in: Liturgia e agiografia tra Roma e Costantinopoli. Atti del I e II Seminario distudi. Roma - Grottaferrata 2000-2001, Grottaferrata, 2007, 89-108.

Kurz 1955

Kurz J. (изд.), Evangeliarium Assemani. Codex vaticanus 3. Slavicusglagoliticus, 2, Prague, 1955. Mateos 1962

Mateos J. (изд.), Le Typicon de la Grande Eglise. Ms. Sainte-Croix no 40, Xe siecle, 1, Le cycle des douze mois, Roma, 1962.

Mateos 1963

Mateos J. (изд.), Le Typicon de la Grande Eglise. Ms. Sainte-Croix no 40, Xe siecle, 1, Le cycle des fetes mobiles, Roma, 1963.

Moszynski 2001

Moszynski L., “O pewnej osobliwej zbiežnosci kalendarza liturgicznego apostola Eninskiego i ewangeliarza Ostromira”, в: Кирило-Методиевски студии, 14, 2001, 15-21.

Stefanović 1989

Stefanović D. (изд.), Apostolus Šišatovacensis anni 1324, Wien, 1989.

Vakarelijska 2008

Vakarelijska C. M. (изд.), The Curzon Gospel, I: An Annotated Edition, II: A Linguistic and Textual Introduction, Oxford, 2008.

Проф. Искра Христова-Шомова, д. ф. н.

Катедра по кирилометодиевистика

Факултет Славянски филологии

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

София 1504, бул. Цар Освободител 15

Bulgaria / България

[email protected]

2012 №2 Slovšne