Научная статья на тему 'Ще бъде ли детронирана книгата през XXI век?'

Ще бъде ли детронирана книгата през XXI век? Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

CC BY
81
6
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Ще бъде ли детронирана книгата през XXI век?»

Ще бъде ли детронирана книгата през XXI век?

Шап Chiflidzhanov,

София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий

Един от най-забележителните културни феномени в истори-ята на човечеството е възникването и развитието на книгата. Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната й необходимост и за това, че въпреки непрекъснато осъвременяващите се информационни технологии, навлизащи все повече и повече в нашето ежедневие, книгата продължава да има своята непреходна роля.

Силата на книгите е в познанието, в това което те са донесли и носят, в чувствата и емоциите които изразяват и най-важното е, че е невъзможно да се предадат тези чувства чрез най-скъпият филм или чрез трептящият екран на компютъра.

Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за другите в различните етапи от човешката история е пряко свързан с нея. Книгата се превръща в естествено продължение на чо-вешките търсения, възприятия и комуникации. Тя е носител. Именно това, според мен води и до създаването на телевизията и интернет. Те са най-типичните изразители на човешкия стремеж към по-големи по обем и по- лесни за възприемане знания, лесно достъпни и широко разпрост-ранени, водещи до интелектуална еволюция.

В диалога «Федър» от Платон ясно се подчертава отношени-ето на автора чрез героят Сократ към книгите:

«Това знание ще доведе до занемаряване на паметта и ще причини забрава в душите на учениците, понеже, уповавани на писано-то, те ще престанат да си припомнят отвътре със собствени сили, а ще го правят отвън по знаци, които са им чужди». Именно това писано слово, което отрича Платон пренася през вековете, както неговите, така и тру-довете на много други велики философи и мислители, върху които се основават съвременните науки. Точно тези «чужди знаци», които носят в себе си техните слова са основата на човешката история, носят минало-

то, описват настоящего и предвиждат бъдещето. Нима без книгите по-сланията им биха достигнали до нас? Едва ли. Древното изкуство е дало много на съвременната ни култура, и би било немислимо да достигне до нас по друг начин освен писменият.

Книгата може метафорично да се сравни с мощно оръжие, което векове наред се бори с най- страшното - незнанието, което включ-ва в себе си идеята за незащитеност, а оттам - за слабост и уязвимост.

Въпреки всичко книгата е оцелява, за да съживява, развива и просветлява човешката душа, да помага на хората. Затова и днес и в бъдеще тя ще е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е жива, вечна, макар не в тези форми, в които я помни историята -като свитък (от коприна, животинска кожа или хартия), към кодекс и т. н. Днес съществува и така наречената електронна книга с неизброими компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос ще бъде ли детронирана книгата през XXI век? Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е осъществима само, ако човек изгуби своите мечти и идеали. Според мен, важното е да има достъпна информация, а не начина по който я получаваш - на хартия или чрез компютър. Но това е много противоречив проблем, където има сблъсък на двата най-мощни носители на информация от една страна книгите и от друга - Интернет и телевизията, които биха могли да работят съвместно, постигайки много повече заедно. В нашият век компютрите и телевизията са вече постоянна част от ежедневието. Превърнали са се от лукс в нещо съвсем обикно-вено и нормално. Времето се движи неусетно и ако човек без значение дали иска или не трябва да се движи с него. Без да се отрича значението на книгите, ограничаването само с тях води до ограничаване на светог-леда и възприемането на света като цяло. Това би върнало човечеството крачка назад. Преди, когато книгите са били единствения начин за раз-пространение, запазване и намиране на информация, то сега вече не-щата са различни. Съдържанието на една от най-големите библиотеки в света би могло да бъде събрано на няколко диска. С други думи, Интернет е адекватната форма на днешното време, защото залага на краткос-тта и информацията, на подредеността и точността, пести време и енер-гия. От друга страна зависи и защо използваме Интернет и какво гледаме по телевизията. Задаваме си много въпроси: Какво ни дава и какво ни взема техниката? Истината е, че ние пряко зависим от нея и тя оказва пряко влияние върху нас. Стимулира ни към развитие и в същото време ни кара да търсим все по-лесни начини за обработка и пренос на данни и информация и развитие на технологиите в областите на електроника-та, комуникациите, Интернет. Сега разполагаме с невъобразимите дос-

коро възможности за мигновенна комуникация и пренос на информация на разстояния, без значение дали искаме да изпратим или получим текст, звук или образ. Но навлизането на компютрите не се ограничава само с това. То предоставя и съвсем нови форми и начини за обработка, визуализация и систематизиране на тази информация. Обикновенният текст се превъръща в мултимедиен файл, електронната кореспонден-ция става ежедневие, натрупват се огромни бази от данни. Тук се про-явява и обратната зависимост на книгата от Интернет и технологиите.

Определено по-лесно е да седнеш пред компютъра и да на-мериш за секунди информацията, която ти е необходима, вместо да оби-каляш библиотеките, читалищата и книжарниците, където много рядко можеш да намериш това, което търсиш и най-често получаваш неакту-ална информация поради скромната материална база на тези институции. Интернет може да се сравни с огромна библиотеката, той е уникален като постижение и мащаби. Записването на данни на електронни носители спестява големи количества хартия и в същия момент винаги може да бъде изкарана на хартиен носител. Все пак основната цел на информацията е не да бъде единствено прочетена, синтезирана и запа-зена но и запомнена, иначе няма смисъл от самото четене. Човек запом-ня най-лесно, когато се включват всичките му сетива и когато самата информация е поднесена по интригуваш за него начин. Не би трябвало да се води спорът между Интернет и книгата, по-скоро те трябва да са в синхрон и единство, защото се предполага, че основната им цел е улес-няване, подобряване и усъвършенстване на човешката работа, ежедневие, живот. Още повече- съществуването на Интернет без книгите и об-ратното би било едно празно пространство, защото Интернет е именно следствие от развитието на книгата като средство за комуникация и пре-даване на информация.

Не мога да отрека, че ежедневието ми е пряко свързано с използването на Интернет, но има много моменти, в който книгата си остава незаменима. Не само като помощник, но и като удоволствие. Въре-ки огромният обем информация, с който разполага Интернет, не винаги може да се намери информацията, която е необходима, освен това няма сигурност в източника и достоверността й. Но къде отива удоволствието от отпускащото и задълбочено четене и най-важното, неописуемият аромат на току-що отворената книга? Това са качества, които Интернет не може и няма как да предостави. Именно заради тези си качества, поне според мен, книгата няма да бъде детронирана никога.

Google излиза на пазара за е-книги до края на годината http:/ /news.ibox.bg/news/

»Why e-books will never replace real books.»

By Jan Swafford - http://www.slate.com/

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.