CC BY
14
Медии -общество -култура
Мирослав Петков,
София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий
Според статистическите данни около 98% от българските домакинства разполагат с телевизионнен приемник, а вероятно тези, които имат повече от един телевизор не е малък. Всяко второ домакин-ство е абонат на кабелен оператор, а 22% от домакинствата разполагат и с персонален компютър. Няма данни за радиоапаратите, но предпола-гам, че процентът се доближава до 100%. Изборът от ежедневници, сед-мичници и други периодични печатни издания е огромен, общите им тиражи се измерват в стотици хиляди. Казано накратко - българските граждани от почти всички социални групи разполагат с широк достъп до разнообразни по вид, тематичен обхват и формат средства за масова информация. Гражданите буквално са засипвани с медийни съобщения. Медиите са се превърнали отдавна в неразделна част от нашия живот и култура. Нещо повече - ние сме станали до голяма степен зависими от медиите (от тяхното действие или бездействие) при формирането и из-разяването на нашите идеи, схващания и възгледи за света, за нашите забавления и образование, дори и за това да определим кои сме ние като социална, културна или религиозна идентичност. Телевизията в частност промени структурата на нашите интереси - нещата, за които мислим и се вълнуваме. Тя промени и характера на нашите символи -нещата, с които мислим и представяме нашите идеи. Медиата промени до голяма степен и природата на общността: мястото, където се раждат и обсъждат идеи и решения.
Всички тези факти неминуемо пораждат и множество въпроси: Какво точно означават понятията «масови медии» и «масово общество»? По какъв начин те формират масовата (господстващата) култура? Кой на кого влияе и кой определя дневния ред - масмедиите (и съответно разпространяваната от тях масовата култура) на масовото общество или обратното? Къде е балансът при комерсиалните (в дей-
ствителност повечето) медии между реализирането на печалби и обще-ствения интерес?
Като основен обществен коректив и едно от най-разпрост-ранените средства за информация, но и за забавление и образование, защитават ли масмедиите нашите права, отразяват ли обективно и ба-лансирано реалността и в какво ни възпитават? Какви внушения прокар-ват, кои явления и тенденции акцентират и кои завоалират?
Естествено, въпросите са много и могат да продължат почти до безкрайност, а и надали всеки един от тях има точен и еднозначен отговор.
Едно от най-кратките и широко известни определения за масмедии е средства за публична комуникация (вестници, списания, радио, телевизия, кино и интернет, но вече и билбордове, електронни игри и други комуникационни канали), които имат възможностите да достигат до големи аудитории. Терминът възниква през 30те години на миналия век с възхода на радиомрежите с национален обхват и на уве-личаването на тиражите на вестниците и списанията. Някои анализато-ри смятат, че аудиториите на масмедиите довеждат до формиране на масово общество с определени отличителни черти - висока степен на индивидуализъм и социална атомизация, както и все по-осезаема липса на социални контакти, увеличаване на консуматорските нагласи и непрестанно търсене на нови усещания и преживявания. Тези характеристики на масовото общество го правят все по-податливо на влиянието на определени похвати на масмедиите като реклами и пропаганда. Спо-ред някои разбирания в обществото медиите са тези, които определят начините за осмисляне или съответно за неосмисляне на света. Тези схва-щания защитават тезата, че именно масмедиите са завзели и променили света на традиционната висока или буржоазна култура, като са я направили достъпна за сметка на лишаването й от «аурата» на нейната раз-личност.
Други определения, някои от които отречени впоследствие, за масовото общество са постиндустриално, постмодерно, общество на образите, информационно и глобално. Но каквито и други определения да дадем на масовото общество, на неговите медии и културата, която те създават, съществуват няколко отличителни тендеции и характеристики в тяхното взаимодействие. Те не се подредени по някакъв признак, както и не претендират за изчерпателност.
Често съществува «празнота» или институционална пропаст между подателя на съобщението и неговия получател. Създателите на медийните съобщения (т.е. подателите - радиостанции, телевизии, вестници) често пъти не разполагат с ясна обратна връзка с техните аудитории. Журналистите трябва да си представят имагинерни и стереоти-пизирани публики. Те трябва да предполагат какво, как и кога харесват
получателите на техните съобщения. Така до определена степен медий-ната култура се превръща в еднопосочна комуникация.
Свързан с горния проблем е и още един - масмедиите са създадени и функционират посредством съвсем малък брой хора (соб-ственици, редактори, водещи, продуценти и т.н.) в сравнение с броя на хората, получаващи медийните съобщения. По природа масовите медии (вестници, радио и телевизия) овластяват и дават възможност за пълноценна изява на сравнително малък брой хора, но не предоставят възможност за участие на огромното мнозинство. Изключение правят някои алтернативни радиостанции и уеб базирани медии. В това отношение интернет блоговете предоставят сравнително прост и евтин начин за предаване на съобщения от много на брой хора до също голям брой потребители на информация, но пък при тях проблем е достовер-ността на информацията и често качеството на продукта. Класическата форма на цензурата такава, каквато я познаваме от тоталитарните сис-теми, не съществува в демократичните общества. Налице е обаче ново явление - демократичната цензура. Ние биваме цензурирани не с факта, че ни се отнема правото на достъп и избор на източника на информация, а с изкривеното или селективното поднасяне на такава, както и по-ради това, че сме изправени пред огромен поток от информация и интерпретации. Изправяйки се пред такива огромни масиви от най-раз-лични информации, човек постепенно губи възможността и желанието да се информира и да се задълбочи в търсене на цялостния образ.
Вследствие на електронната революция се размиват разли-ките между класическите печатни и аудиовизуални медии. Почти всеки вестник, телевизия или радио поддържа интернет страница, в която пък има реклама на печатното издание. Често пъти в интернет страниците на телевизиите и радиостанциите може да се гледат или слушат избрани техни предавания. Друг пример е как все повече вестници се продават заедно с компакт дискове, съдържащи филми или музика. Всичко това неизменно води и до промени в предоставяния информационен и кул-турен продукт.
Посредством съвременните технологии за бърз пренос и достъп до информация голяма част от събитията с локален характер придобива глобални измерения и известност (например природни бедствия или политически протести). Същевременно се наблюдава и об-ратният процес на «одомашняване» на информацията - събития, случили се на десетки хиляди километри «идват» в нашия дом.
Интернационализацията и космополитизма на медиите обаче води до хомогенизиране на съдържанието и тематиката им (напр. националните версии на известни риалити шоу програми, тематиката на новинарските емисии, филмите и др.)
Въпреки, че дават големи възможности за социализация и чувство на принадлежност към различни общности медиите водят и до алиенизация на обществото (за да науча например последните новини аз не трябва да ходя на площада и да чакам глашатая или да слушам в кафенето единственото радио в по-малък град). Част от този процес е например фактът, че все по-голяма част от развлеченията са концентри-рани вкъщи (киноиндустрията и все по-голямото разпространение на DVD устройствата са пример в тази посока).
Съвременното масово общество е все повече антиуниверсал-но и относително. То е скептично настроено и опровергава всяка система (било то политическа идеология, научни истини, обобщаваща теория или религиозно учение), която претендира да обоснове закономерностите в света (това с особена сила важи за религиозните учения). Вместо единна-та и абсолютна Истина, тук се появява някаква множественост и фрагмен-тираност на относителните, частни «истини», които са призвани към мирно съвместно съществуване и приспособяване в рамките на плуралистичното пространство. Всичко е позволено (е, стига да е политически коректно!), всичко е вярно. Плурализмът се превръща в едва ли не диктатура в съвременното общество и в частност в масовите медии.
Впрочем, като част от този процес може да се счита и десак-рализацията, «снемането на ореолите», осветскостяването - в съвре-менните медии и култура няма тайнства, всичко подлежи на разкриване и логично обяснение.
Повечето съвременни медии предпочитат еклектиката, която насажда принципно несериозно, игрово или иронично отношение към духовните и културни ценности. Като пример в това отношение може да послужи фактът, че в един от най-тиражните всекидневници кротко съжителстват често сериозни анализи и интервюта, статии на социална тематика, призив за дарителска кампания, голо момиче на предпослед-ната страница (и по-облечено на последната, което представя прогно-зата за времето). В същия (а и в други) ежедневници личности от облас-тта на шоу бизнеса или спорта дават стратегически насоки за развитието на държавата, както, естествено, и обратното.
Все по-често телевизията представя политическия живот, събития и тенденции под формата на забавление, поставяйки под въпрос самия смисъл на политическото. Задълбоченият политически дебат по същество е заменен от шоу програми. Медиите обръщат все по-голямо внимание на показването на актове на насилие и отразяване на пре-стъпления, нещастни случаи, бедствия и въоръжени конфликти, като това често пъти е придружено с незачитане на човешките чувства и скръбта на хората. Обикновените и хармонични човешки отношения не са интерес-ни, нормалността също. Когато темата е човешките отношения, е важно предимно «кой» и «какво», а не «защо».
Новинарските емисии също често се представят под формата на развлечение, а не като информация или с образователна цел. Но-вините, особено по телевизията, се представят без ясен контекст и бекг-раунд. Често те са откъслечни, понякога драматизирани. Отразявят се последните събития, но без обяснение за това какво е довело до тях, за техните причини.
Множеството рекламни послания създават една изкривена реалност и подмяна на ценностите - «да бъдеш» се замества от «да имаш», достойнството и личните качества на човека се оценяват по способност-та му да бъде потребител. Притежаваните вещи обещават «наслада», «нов живо», «ново усещане», «съвършенство».
Медиите не просто предлагат нови начини за транслиране на културата, но те променят самата култура и създават нов тип ценности. По аналогия благодарение на средствата за масова комуникация, в частност на телевизията, се създават и разпространяват изключително много филми, музикални предавания и шоу-програми. В повечето случаи количеството е за сметка на качеството. Сюжетите са плитки и ба-нални, текстовете са елементарни и блудкави, а играта на актьорите не-сръчна и понякога слаба, но нивото е допустимо, тъй като се намираме на арената на масовата култура. Сред основните теми на масовата култура са любовната мелодрама, криминалните престъпления, рекламата и суетата, развлечението и поп-музиката. Гонейки количествени маща-би и бързи търговски реализации, този тип културни образци носят всички белези на стока, правена по рецепта и по поръчка. Медиите разпространяват нееднородни културни ценности, но несъмнено фалшът и кичът са сред най-крайните форми на масовата култура, които предизвикват отрицание със своята претенциозност и амбиции да представят банал-ното за оригално.
Естествено, не бива да обрисуваме медиите предимно в черни краски. В крайна сметка те са основният ни източник на информация за нас и за другите, средство за научаване и размяна на идеи, за разбира-не и приобщаване към света. Често и за неговата промяна. Нерядко, вследствие на журналистически разследвания са разкривани политически и финансови злоупотеби. «Четвъртата власт» е инструмент за иденти-фициране и отстраняване на грешките на останалите три. Благодарание на медиите придобиват публичност различни дарителски кампании, граждански и обществени инициативи, а голям брой хора, които иначе не биха имали подобна възможност, научават и имат досег с определе-ни постижения на културата и изкуството.
Но несъмнено възниква въпросът - какво да се направи?
Като начало можем да започнем със самите нас, променяйки собствените си навици като потребители на средства за масова информация - като не купуваме и не гледаме вестници, филми и предавания,
за които считаме, че не отговарят на нашите ценности, разбирания и морал или пък обслужват съмнителни корпоративни, финансови или политически интереси.
Друго не толкова радикално решение е като просто бъдем по-отговорни и критични към информационните и културни продукти, които употребяваме, като анализираме техните положителни и отрица-телни страни. Можем дори да пращаме нашите мнения и препоръки.
Но най вече да не забравяме, че медиите - това сме ние и нашето общество.
