CC BY
20
Съвременни проблеми на медийната индустрия: грешки в устните медийни текстове
Кристина Кирчева,
София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий
Поспедни изследвания посочват, че грамотността на населе-нието намалява с годините. Този факт е признат от преподаватели и дори се потвърждава с тестове. Младите хора все повече грешат грама-тиката, пренасят в българския език правописните правила от западните езици, които изучават, нямат усет за «й», не знаят къде се използва пълен и кратък член. Причините за това са много. От една страна, широкото навлизане на интернет технологиите и мобилните телефони, които раж-дат нов тип жаргон. В писмен вид той представлява смес от латиница, кирилица, цифри и символи на мястото на букви, което неусетно се пре-нася в ежедневието, а от там и в работната среда. Но в една по-официал-на ситуация, не всеки успява да съобрази езика спрямо условията на об-щуване, времето, мястото, обстановката, характеристиките на слушателите.
Това респективно се пренася и в медиите, независимо от тех-ният вид. Примерите за правоговорните грешки в обкръжението ни са многобройни.
По аналогия с английския език, или може би от абревиату-рите, се изписват всички сложни названия с главни букви. В българския правопис от десетилетия насам в тези названия има само една главна буква, ако са съставени от съществителни нарицателни, например: «Българска национална телевизия», «Общинска агенция за социално подпомагане» и други. Срещат се названия като «Българска Национална Телевизия» или «Общинска Агенция за Приватизация», погрешно из-писани с главни букви. Класически пример за това е шапката на преда-
ването «Денят започва» по БНТ сьщо се изписва погрешно с две главни букви - «Денят Започва». Тези модели се установяват в сьзнанието на хората като правилни, защото се използват и стават популярни.
В последните години се наблюдава навлизането на много чужди думи в бьлгарския език. Това е особено характерно за области като финанси, на компютьрни технологии, маркетинг и др. Терминоло-гията от много области, някога смятани за специализирани, започва да става част от масовия език. Термините са вьв всекидневната информация от радиото и телевизията. Важно е да се направи разлика между заемки и чуждици в рамките на чуждите думи. Докато едните обогатя-ват изразните вьзможности на езика ни, то чуждиците - заетите думи, за които имаме бьлгарски сьответствия, често се използват за придаване на изкуствена научност на текста и го утежняват, дори понякога го правят безинтересен. В други случаи чуждата дума запьлва важна липса, която няма как да се запьлни с бьлгарска дума. Изспедвания показват, че по-вьзрастните хора, които не познават новата терминология, трудно вьзприемат новините, свьрзани с финансите и с икономическото развитие, трудно четат вестници и разбират за какво се говори там, ако за-сяга тези области, затова трябва да се намери баланс.
Вьпреки споменатото до тук, най-често срещаната грешка в медийното пространство е лапсусьт. Той може да бьде допуснат поради незнание, небрежност или поради необоснован стремеж кьм оригинал-ност. Понятието, в най-общ смисьл е вьзприето като грешка на езика. Най-често допускани са лапсусите, касаещи замяната на една дума с друга, което често води до промяна на смисьла на изказа, до обезсмисляне или до появата на двусмислица. Това може да се дьлжи на общо звуково сходство на думите, водещо до замяната на една с друга, при анонс, коментар, експозе и други, поднесени от медийна личност без помощта на текстов материал. Най-типични са примерите «премерете» вместо «приемете»; «сгради» вместо «награди» и други. Този вид лапсус се сре-ща предимно в предавания на живо, и се дьлжи на бьрзината и стреме-жа на водещия да се вмести в телевизионното време.
Друг лапсус е този, следствие от замяната на дума с друга, сходна на нея в графично отношение. Допускат се при четене на текст с вьзможност за неправилно изписване в самия текст в AutoCue устрой-ството. Например при титрите на предаването Big Brother family, из-льчвано по NOVA television, често могат да се забележат несьответствия между говор и изписан текст, грешки при пунктуация и др.
Грешките при устните медийни текстове, могат да се дьлжат не само на лапсуси, техника, непознаване на граматичните норми, но и на постьпките, действията и реакциите на водещите. Например една неуместна или нетактична постьпка или дьржане на телевизионни персонажи в предаване или материал, биха имали сьщият ефект като лапсус.
От 2003 година, се обръща по-сериозно внимание на греш-ките в медиите от предаването «Господари на ефира». След смяната на няколко телевизии, сега се излъчва от BTV и показва всички телевизион-ни грешки, останали или не незабелязани за зрителя. Има класация «Господари на седмицата» и дори награда «Златен скункс» за най-големите гафове.
През изминалата седмица се обърна специално внимание на наградата за правилно използване на българския език на студенти от Факултета по славянски филологии, Катедра по български език, Център за анализ на политическата и журналистическата реч от Софийския университет, които поставиха оценки на журналисти от водещи медии.
«Благодаря ви, защото така ставам по-чувствителна към грешките, които правя ежедневно», сподели водещата на «Тази сутрин» Ани Цолова, чието изказване показва колко е важно това признание.
«Нашият форум ще се пази и ще съществува, докато журналисти от много телевизии продължават да говорят за «тиории, ежид-невници, да ва замола, тъз, да вземеме, повтарам, да напраиме и много, много други», обяви д-р Надежда Сталянова, отчитайки колко е важно използването на правилна реч в националния ефир.
Отличените се определят от жури, което в продължение на повече от година внимателно наблюдава езика и изказа на телевизион-ните журналисти. Приз получиха петима журналисти от БНТ: Радина Червенова, Добрина Чешмеджиева, Надя Обретенова, Бойко Василев и Спас Кьосев, водещи от NOVA television, PRO.BG, от екипа на BTV - Ани Цолова, Виктория Петрова, Венелин Петков, Светла Петрова, като за нея това е шестата поредна година, в която получава награда за правилен български език.
Един от отличените- Спас Кьосев заявява, като сам отчита грешките си:
«Младостта не е оправдание за незнанието на българския език», «Има три клишета, с които искам да се преборим в новините -едното е «за щастие», другото е «като по чудо», третото е «жертвата е най-малко един».
Едно от най-голямото предимство на журналистическият език е разбираемостта, близостта до аудиторията и до проблемите на хора-та, което много често оправдава специфичните модели на езиково поведение на журналистите - отклонение от книжовната норма, с цел по-голяма близост до проблема, стилистични вариации, с които пък се цели постигането на определен ефект и въздействие върху зрителите. Целият набор от похвати, характерни за едно телевизионно предаване, засилва утвърденото клише, че медиите са най-големият манипулатор и могат за кратко време да оказват силно влияние върху общественото мнение, да изграждат и да разрушават модели, да създават и да рушат имидж.
Именно поради тези причини, и възможните допустими отклонения, българските медии, трябва да се стремят да допускат мини-мално разминаване с нормите на езика, чрез по-внимателно подбиране на техника, водещи и журналисти.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Официален сайт на Национален съвет за журналистическа етика: http://www.mediaethics-bg.org
2. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология. София: БАН, 1993.
