CC BY
31
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
РЯДЪК СЛУЧАЙ НА PFAPA СИНДРОМ У МОМИЧЕ НА 3 ГОДИНИ И 8 МЕСЕЦА
Делев Д1, Чочкова Л2,Стоянова-Делева А2, Костадинов И1, Спасов Н3.
1. Катедра по Фармакология и клинична фармакология, Медицински университет - Пловдив 2. Катедра „Педиатрия и медицинска генетика", Медицински
университет - Пловдив 3. Студент медицина, 6. Курс, Медицински университет - Пловдив
A RARE CASE OF PFAPA SYNDROME IN 3 YEARS AND 8 MONTHS
OLD GIRL
Delev D1, Chochkova L2, Stoyanova-Deleva A2, Kostadinov I1, Spasov N3. 1. Medical University - Plovdiv - Dept. Pharmacology and Clinical
Pharmacology
2. Medical University - Plovdiv - Dept. Pediatrics and Medical
Genetics
3. Medical University - Plovdiv - Student 6th Course
Abstract:
The periodic fever, aphthous stomatitis, pharyngitis and cervical adenitis (PFAPA) syndrome was originally described by Marshall et al in 1987 and the acronym, PFAPA, was coined two years later together with the diagnostic criteria. PFAPA syndrome is regarded as a non-hereditary disease of unknown etiology although the clinical observation is that, in a small proportion of cases, one of the parents or a more distant relative had similar symptoms in childhood.
The disease onset is generally before the age of 5 y, with attacks lasting 3 to 6 d and recurring every 3 to 8 wk. Patients are asymptomatic between episodes and show normal growth and development. PFAPA usually resolves in adolescence, although a small but increasing number of patients with adult-onset disease have been reported. We present a clinical case of the syndrome in girl, aged 3 years and 8 months.
Въведение: Синдромът PFAPA (Periodic fever, aphthous stomatitis, pharyngitis and adenitis или periodic fever, aphthous, pharyngitis and cervical adenopathy - периодичга треска, афтозен стоматит, фарингит и цервикален аденит) първоначално е бил описан от Marshall и сътр. през 1987 г. Акронимът, PFAPA, е измислен две години по-късно заедно с диагностичните критерии [1,2]. Синдромът PFAPA се разглежда като не-наследствено заболяване с неизвестна етиология, въпреки че клинично наблюдение е, че в малка част от случаите, един от родителите или по-далечен роднина са имали подобни симптоми в детството [3].
Началото на заболяването е обикновено преди навършване на 5 г., с атаки от 3 до 6 г и повтарящи се на всеки 3 до 8 седмици. Пациентите са асимптоматични между епизодите. PFAPA обикновено отзвучава в юношеска възраст, въпреки че малък, но нарастващ брой пациенти са с по-късно начало на болестта. [7]. Тъй като първоначално описаните случай на PFAPA, нямат ясна етиология е установено и се счита за спорадично заболяване [3-5].
Клиничен случай: Представяме момиче Р. Г. Б. (3 год. 8 мес., род. 27.12.2010 : И343023) с периодични фебрилни епизоди от 1 год. 6 мес. в продължение на 3-5 дни през 2-3 седм., без респираторна и др. инфекция и клинични прояви на стоматит, цервикален лимфаденит и фарингит. Детето е хоспитализирано многократно в различни болнични заведения по повод подобни оплаквания. Провежданите множество антибиотични курсове не повлияват естествения ход на заболяването.
Клинична характеристика:
- Рецидивиращи фебрилни епизоди до 39 - 40 гр. от 1 годишна възраст, повтарят се през 3 седмици за 3 - 6 дни;
- афтозни промени в устната кухина (фиг. 1А);
- ексудативен фарингит и тонзилит (фиг. 1Б), често с налепи;
- шийна лимфаденомегалия по време на пристъпа /фебрилния епизод/;
- понякога с повръщане и коремна болка;
- провеждани множество изследвания и консултации с различни специалисти;
- до уточняване на диагнозата - лекувана с антибиотици и симпоматични средства.
А
Фиг. 1 А - афтозен стоматит и Б - ексудативен тонзилофарингит.
Лабораторни изследвания в пристъпния /фебрилния/ период:
- Високи инфламаторни маркери - ускорена СУЕ, СРП- до 196 мг/л.
- Микробиологично не е доказвана патогенна флора от посявките от гърло, урина, хемокултура.
- Нормални аминотрансферази и всички други биохимични параметри.
- Имунологични изследвания: - нормално количество имуноглобулини; активирана фагоцитоза и оксидативен взрив; без значими отклонения в лимфоцитните субпопулации.
Извънпристъпен период: -здраво дете, без оплаквания, нормални изследавния.
Лечение при уточнена диагноза:
- Кортикостероиди /1-2 мг/кг.т - в еднократна доза, при нужда и с допълнителни приеми - бързо повлиява фебрилитета, но се регистрира зачестяване на пристъпите
- Колхицин - от три месеца - без отчетлив терапевтичен ефект до момента.
ОБСЪЖДАНЕ:
PFAPA се разглежда в групата на автоинфламаторните заболявания, но и до ден днешен причината за синдрома остава мистерия. Обсъждат се генетични причини, но кои гени или протеини са включени в клетъчните сигнали и метаболитния път активиращ заболяването остава неясно /енигма/. Имунната дисрегулация на вродения имунитет е въжможно да е провокирана от инфекция - намират се завишени гама интерферон, TNF-a, IL-6, IL-1, IL-18 [9, 10].
Диагностичини критерии:
- Периодични фебрилитети - през 3-4 седм;
- ексудативен тонзилит с отрицателни посявки;
- мшен лимфаденит;
- афтозни промени в устната кухина;
- пълно здраве в междупристъпния период;
- бърз ефект от КС - еднократна доза;
- изключени имунодефицитни състояния.
ДИАГНОЗАТА се поставя чрез изключване на: респираторни инфекции; циклична неутропения, моногенни първични трески и имунодефицитни състояния, болест на Бехчет и Крон. Липсват специфични дигностични маркери. Изследването на прокалцитонин би могло да отхвърли бактериална инфекция [8, 9].
ЛЕЧЕНИЕ:
- Кортикостероиди - 1 -2 мг/кг еднократна доза;
- Cimetidin - супресира CD8-Ly - неясен механизъм, под 30% ефект;
- Colchicine - 0,5 -1 мг дневно - частична ремисия с разреждане на фебрилните епизоди при продължителен прием;
- Anakinra -предотвратява свързването на интерлевкин-1 с неговия рецептор;
- Тонзилектомия - инвазивен, но ефективен метод при неповлияване от КС;
- Спонтанни ремисии -възможни с израстване на детето - 4-8 год.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Познаването на синдрома и своевременното поставяне на диагнозата би спестило множеството изследвания, консултации, хоспитализации и ненужни антибиотични курсове на детето и би подобрило качеството на живот на цялото семейство.
Библиография:
1. Marshall GS, Edwards KM, Butler J, Lawton AR: Syndrome of periodic fever, pharyngitis, and aphthous stomatitis. J Pediatr 1987, 110(1):43-46.
2. Marshall GS, Edwards KM, Lawton AR: PFAPA syndrome. Pediatr Infect Dis J. 1989, 8(9):658-659.
3. Masters SL, Simon A, Aksentijevich I, Kastner DL: Horror autoinflammaticus: the molecular pathophysiology of autoinflammatory disease. AnnuRev Immunol 2009, 27:621-668.
4. Padeh S, Stoffman N, Berkun Y (2008) Periodic fever accompanied by aphthous stomatitis, pharyngitis and cervical adenitis syndrome (PFAPA syndrome) in adults. IsrMed Assoc J 10:358-360.
5. Cavuoto M, Bonagura VR (2008) Adult-onset periodic fever, aphthous stomatitis, pharyngitis, and adenitis. Ann Allergy Asthma Immunol 100:170.
6. Ridder GJ, Fradis M, Berner R, Löhle E (2002) PFAPA syndrome: Current standard of knowledge and relevance for the ENT specialist. Laryngorhinootologie 81:635-639.
7. Hofer MF, Mahlaoui N, Prieur AM. A child with a systemic febrile illness—differential diagnosis and management. Best Pract Res Clin Rheumatol 2006;4:627-40.
8. Long S. Syndrome of periodic fever, aphthous stomatitis, pharyngitis and adenitis (PFA-PA)—What it isn't What is it? J Pediatr 1999;135:1-5.
9. Cazeneuve C, Genevie' ve D, Amselem S, Hentgen V, Hau I, Reinert P. MEFV gene analysis in PFAPA. J Pediatr. 2003;143:140-1.
10. Kelly L Brown, Per Wekell, Veronica Osla1 Brown et al. Profile of blood cells and inflammatory mediators in periodic fever, aphthous stomatitis, pharyngitis and adenitis (PFAPA) syndrome. BMC Pediatrics 2010, 10:65
