CC BY
17
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
РАЗВИТИЕТО НА МЕТРОТО В СОФИЯ В КОНТЕКСТА НА ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ГРАДСКИТЕ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ Камен Людмилов Луканов Универсиет за национално и световно стопанство, София
Abstract:
Subway system appears to be a constant part of every single huge and modern urban transport network. Its major vocation is to perform fast, comfortable and conflict-free transportation of passengers over the busiest areas of cities. Urban transport systems have an effect not only on basic transportation indicators of public transport, but also on the whole living rhythm of cities. Traditionally subway increases the quality of urban transportation of passengers which is also characterized by large economic and social effect. In the current article are clarified the main features of contemporary development of Sofia's subway system and its contribution to raising the quality of urban passenger transport is revealed.
Въведение
Нормалното съществуване и развитие на съвременните градове е немислимо без наличието на комфортни и надеждни транспортни връзки. Бързото и ефективно обслужване на значителни пътникопотоци (особено в големите градове), съчетано същевременно с облекчаване на трафика и намаляване на замърсяването на въздуха, е възможно единствено чрез развитието на скоростен извънуличен масов градски транспорт. В резултат на високата си превозна способност и възможността за удобно и безконфликтно извършване на превозите, метрото се явява най-яркият представител на този вид транспорт. В следствие на това, по най-натоварените направления в големите градове се изгражда метро. През последните години София се превърна в една от основните притегателни сили за бизнеса. Това доведе до значително нарастване на броя на жителите и автомобилите в столицата, до изчерпване на пропускателната способност на уличната мрежа, както и до влошаване на екологичната обстановка. Всичко това поставя сериозно въпроса за ускоряване изграждането на този алтернативен, високоскоростен и екологичен вид транспорт и ефективното му интегриране с останалата градска транспортна система.
Изложение
1. Същност и значение на градските транспортни системи.
Модерните големи градове представляват комплексна система от архитектурни, инженерни, инфраструктурни и други съоръжения и обекти, осигуряващи ежедневните и жизненоважни потребности на тяхното население [1]. Те обаче са изправени пред пре-дизвикателството да се справят с увеличаващите се превозни средства и задръстванията, които водят до цялостно влошаване качеството на живот на жителите им. Докато в минало-то едно от възможните решения е било разширяване на съществуващата и построяване на нова транспортна инфраструктура, която да поема увеличаващият се трафик, съвременната действителност налага развитие на иновативни системи за градски транспорт, позволяващи
бърз и ефективен превоз на пътници, от една страна, и намаляването на задръстванията, респективно намаляване на вредните емисии и шумовия фон от друга [2]. Това налага тенденцията големите градове да се стремят да разработват и внедряват програми за разумно управление на градската мобилност. Тези програми обикновено обхващат транспорта и интелигентните транспортни системи, околната среда, социално и икономическо развитие, градоустройство, заетост на населението, жилищно строителство и др. Всичко това обаче предполага увеличаване на броя пътници, използващи обществения градски транспорт, а това би било възможно единствено, ако градската транспортна система е добре развита, високо ефективна и привлекателна за използване. Единствено синергията между всички тези елементи може да предостави иновативни и комплексни градски транспортни услуги, чрез изграждането на мощен и бърз извън уличен транспорт и едновременно с това раз-решаване на проблемите със замърсяването от градския трафик, задръстванията, шума и пътнотранспортните произшествия.
Столицата на Република България е град с древна и богата история и култура, притежаващ наситено с исторически събития минало. Съчетавайки древното и модерното, днес съвременна София е политически, социален и икономически център на България. Формираната обаче по исторически път улична мрежа се състои от сравнително тесни улици, които са с изчерпана пропускателна способност и с ограничени възможности за разширение. Преобладаващата част от уличната мрежа на града е с радиални, рингови и междуквартални връзки, по които се движат линиите на масовия градски транспорт. По-големите булеварди в града са изключително претоварени, особено в пиковите часове, когато се формират големи пътникопотоци, и не са в състояние да осигурят необходи-мата пропускателна способност за многобройните автомобили и превозните средства на обществения градски транспорт. Поради това, за перспективно овладяване на кризата с пренаселването и решаване на транспортните и екологични проблеми на София чрез бърз и ефективен транспорт по най-натоварените направления е изградено и продължава да се изгражда метро [3]. Неговото строителство започва през 1978г. На 28.01.1998 г. е въведен в експлоатация първия участък от първия диаметър на метрото с 5 метростанции и дължина 6,5 км. Към 08.05.2015г. софийското метро има обща дължина 39 км с 34 метростанции [4].
2. Място на метрото в системата на градския транспорт.
Колкото по-голям и развит е даден град, толкова по-сложна е неговата транспортна система. Това от своя страна налага по-тясно взаимодействие между отделните видове транспорт, които в своята цялост и взаимодействие формират транспортната система на територията на града [5]. Софийската транспортна система за обслужване на населението е съставена от автобуси, микробуси, тролеи, трамваи, влакове и метро, които изграждат обширна превозна мрежа в града и крайградските региони. Основна нейна цел е комплексно и своевременно задоволяване на транспортните потребности на населението при възможно максимална ефективност и високо качество на предлаганото транспортно обслужване, как-то и с оглед на цялостно подобряване на жизнените и екологични условия.
Маршрутите на различните видове градски транспорт в столицата имат допирни точки помежду си, дори имат и съвместни участъци. Също така, по основните направления в пиковите часове се формират големи пътнически потоци, движението се насища с превозни средства не само на масовия градски пътнически транспорт, но и с лични и служебни автомобили и се увеличава продължителността на пътуванията. Това допълни-телно влошава транспортните и екологични проблеми на столицата. Ето защо се налага отделните видове транспорт да осъществяват превозната си дейност в тясна координация и рационално взаимодействие помежду си. Световната практика показва, че постигането на тази цел обаче, е немислимо без добре изграден и ефективно функциониращ специализиран скоростен извънуличен транспорт с висока превозна способност, осигуряващ същевременно
условия за бързо, безопасно и комфортно пътуване [6]. Най-типичният представител на такъв вид транспорт в столицата е метрото - то притежава голям капацитет на влаковете и автоматика за осигуряване на малки интервали на движение между тях, в резултат на което може да осигури висока превозна способност от над 50 хил. пътници на час при безконфликтно движение със скорост от 80 км/ч. Постигането на такива високи скорости на движение в градски условия се осъществява чрез пълна изолация на метрото от уличното движение посредством изграждането му в тунели под земята или над земната повърхност, но без достъп на пешеходци до релсовите линии. Практиката показва, че в процеса на неговото изграждане и развитие, и с поетапното осигуряване на удобни довеждащи линии на надземния транспорт броят на превозваните с него пътници непрекъснато се повишава [7]. Нарастването на дела на метрото е в резултат разполагането на линиите му по направление на основните пътникопотоци, намаляването на дублиращите линии на надземния транспорт и осигуряване на удобни довеждащи линии до метро станциите от останалия градски транспорт. Изграждането на метро обаче изисква най-големи в сравнение с другите видове градски транспорт капитални вложения и то в дългосрочен план, поради което построяването му е ефективно само по направленията с най-мощни и устойчиви пътникопотоци. Направените проучвания на бъдещите пътнически потоци в София разкриват, че единствено неговата превозна способност гарантира бързо и ефективно превозване на пътниците по тези направления. Другите видове транспорт имат чувствително по-ниски скорости на движение, респективно по-голямо времетраене на пътуванията, и то при многократно по-малък капацитет за поместване на пътници. Ето защо, на базата на постигнатите до момента резултати от функционирането на софийското метро, както и на база на непрекъснато растящото търсене на транспортни услуги, се определя необходимостта от последващо развитие на метрото в столицата.
3. Влияние на метрото върху качеството на градските пътнически превози
Възможностите за задоволяване потребностите от пътувания на населението в рамките на града зависят в количествено и качествено отношение преди всичко от степента на развитие и състоянието на транспортната мрежа на масовия градски пътнически транспорт. Несъмнено високите скорости на движение, сравнително малкото времепътуване на пътниците и голямата превозна способност на метрото са сериозни преимущества пред останалите видове градски транспорт. Те обаче далеч не са единствените. Метрото притежава и други предимства, които дават реално отражение върху качеството на превозите. По своята същност качеството на превозите представлява съвкупност от характеристики, които определят тяхната потребителна стойност [8]. В системата на градския пътнически транспорт съществува голям брой показатели за оценка на качеството на превозите. Ние ще се спрем само на най-типичните от тях и на тези, които обективно имат отношение към метрото.
Водещ критерий за оценка качеството на обслужване на населението е времето, изразходвано за пътуване. Световната практика показва, че за да се намали времето за пътуване преди всичко трябва да се увеличава средната експлоатационна скорост на превоз-ните средства, което от своя страна е свързано с повишаване пропускателната способност и подобряване организацията на движението на пътната мрежа. Това обаче не винаги е възможно да се осъществи в кратки срокове. В сравнение с останалите видове градски пътнически транспорт в столицата единствено метрото е в състояние да осигури по-кратки времена на пътуване. Това се дължи на факта, че при него се постига пълна изолация от уличното движение чрез изграждането му в тунели под земята или над земната повърхност, но без достъп на пешеходци до релсовите линии. Оттук автоматично се определят и по-високите скорости на пътуванията, които достигат до 80 км/ч, и затова не случайно метрото се дефинира в литературата и практиката като скоростен извънуличен транспорт. От продължителността на пътуванията в градовете се определя т.нар. „транспортна умора",
299
която влияе изключително неблагопрятно върху производителността и качеството на труда [1]. Несъмнено, чрез значителната икономия на време за пътуване, метрото способства за повишаване производителността на труда.
Метрото предлага и по-голямо удобство или комфорт на пътуванията. За определянето на този показател обикновено се изхожда от броя на предоставените пътнически места на всеки 1000 жители от населението. Метрото притежава капацитет на един влак от 1110 пътника при дължина на влака 80 м и 1350 пътника при дължина на влака 100 м. Само за сравнение, автобусния транспорт е с капацитет 80-120 пътника, а трамвайния - 100-220 пътника съответно при единични или двойни мотриси [3].
Всяко транспортиране е безпредметно, ако не е гарантирана неговата сигурност [8]. Изграждането на метрото в тунели под земята или над земната повърхност без достъп на пешеходци до релсовите линии, гарантира по-голяма сигурност и безопасност на превозите. Ето защо метрото се характеризира още като „безконфликтен" тип транспорт.
Редовността (или регулярността) на движението на превозните средства също е от значение за качеството на предоставяните транспортни услуги. Метрото, с оборудването и автоматиката си за осигуряване на малки интервали на движение на влаковете и предвид безконфликтното придвижване осигурва висока редовност на превозите. Понастоящем, в различните часови интервали на денонощието, интервалите на движение на влаковете са определени на между 3 и 7 минути [4].
През последните години статистическите данни показват, че има общо намаление на броя на пътниците в надземния транспорт, докато при метрото, вследствие на поетапното пускане на новите участъци, тенденцията е пътникопотока непрекъснато да нараства [7]. Това намира отражение в намален трафик, респ. в по-малки количества на изхвърляните вредни газове и намален шумов фон, което създава по-добра екологична среда за живеене. Освен това, метрото се явява и важен градоустройствен фактор - едновременно с изграждането на метрото се обновяват булеварди, подлези и останалите съоръжения по трасето.
Заключение
Комплексното и своевременно задоволяване на транспортните потребности на населението в столицата при високи качествени показатели изисква интегрирането на всички видове транспорт. Необходимостта от бърз, сигурен и безопасен, комфортен и редовен, и същевременно екологичен транспорт става все по-належаща. Акцентът се из-мества основно върху организиране на скоростни, природосъобразни и с голям капацитет на превозване видове градски транспорт. Метрото е най-разпространеният представител на такъв вид транспорт. Съсредоточаването на усилията върху доизграждането на софийското метро неминуемо ще доведе до намаляване на задръстванията и на негативните последствия от тях, намаляване на времето за пътуване и цялостно повишаване качеството на живот на хората в града.
Литература
1. Мутафчиев, Л., „Организация на градския пътнически транспорт", УИ „Стопанство", С., 1994.
2. Интернет страница на оперативна програма „Регионално развитие".
3. Братоев, Стоян, „Софийски метротрасета. Реалности и перспективи", Изд. „Nota Bene", С.,
2012.
4. Интернет страница на Метрополитен София.
5. Мутафчиев, Л., Първанов, Хр., Кирова, А., Бакалова, В., „Транспорт и застраховане", УИ „Стопанство", С., 2007.
6. Council of supply chain management professionals and Thomas J. Goldsby, Deepak Iyengar, Shashank Rao, The Definitive Guide to Transportation, Pearson Education, Inc., 2014.
7. Интернет страница на Национален статистически институт.
8. Димитров, П., Толев, М., Тодоров, Ф., Величкова, Е., Корбанколева, И., Логистични системи, УИ „Стопанство", С., 2010.
