CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ЗА ПЛОВДИВСКИТЕ ХОДОНИМИ - РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЧНА ЛЕКСИКАЛНА ОНИМИЗАЦИЯ (ЛИНГВИСТИЧНА КАТЕГОРИЗАЦИЯ И ВЪТРЕШНОСИСТЕМНА ТРАНСПОЗИЦИЯ)
студент в Магистърска програма „Актуална българистика"
Красимир Коилов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
For Plovdiv hodonimi - results of primary lexical onimizatsiya (linguistic categorization and intra-system transposition)
Along with the vast amount of material and spiritual cultural Plovdiv would attract the attention of every linguist with vast diversity of onimnata system. Prominently in the report is devoted to the description of the transition, which is implemented by the Board of onim in, a description of the nature of science in local names, place names, for inner-lens urbanonimiya and finally the nature of hodonimiyata. Describe how to carry out intra-system transposition. Appeal output are analyzed in four pens, semantics, membership of a particular part of speech, konversionalen or sufiksalen sign, etymology.
Ключови думи: ономастика, ходонимия, урбанонимия, топонимия, онимизация, вътрешносистемна и външносистемна транспозиция, Пловдив
Пловдив като град с над 8 хил. години история винаги е стоял на едно от челните места в българското историческо и културно наследство. Той е бил дом на различни цивилизации, които са оставили своя отпечатък в него. Наред с огромното количество материални и духовни паметници на културата, град Пловдив би привлякъл вниманието на всеки лингвист с огромната пъстрота на онимната си система.
Преди отделното понятие да се превърне в название на някой обект, то съществува в лексикалното поле чрез своята нарицателна природа и се отнася към някоя от частите на речта. При това си състояние понятието се дефинира като апелатив т.е. чрез него се назовават общи значения в езика. Когато вече придобие статута на собствено име на някое явление, то се дефинира като оним. Самият процес, при който се осъществява преходът от апелативна (нарицателна) в онимна (собствена) употреба, се определя като онимизация. Основната цел, която стои пред онимите е да индивидуализират и конкретизират предметите и обектите от действителността. Те назовават конкретния обект, като се превръщат в негово собствено име. Онимите, за разлика от апелативите, зависят в голяма степен от екстралингвистичните фактори, регулират се от социални и исторически закономерности [Янев 2009: 19].
Целта на настоящето изложение е да проследи имената на улиците в град Пловдив,
които са мотивирани от апелативи. Мотивите за изборът на подобна проблематика се крият във факта, че ходонимията е един от най-интересните поддялове на ономастиката, който въплъщава в себе си огромно количество екстра и интралингвистична информация. Разбира се, за да се достигне до същността на ходонимията, е необходимо да се познава добре също и урбанонимията и топонимията.
Топонимията е един от основните, най-трудните, но и сравнително добре разработените дялове на ономастиката. Според руския историк и етнограф Николай Надеждин, който е специалист и е работил в областта на историческата география, топонимията е „езикът на земята, а земята е книгата, където човешката история е записана в географската номенклатура" [Надеждин 1937: 69]. Няма как да не се съгласим с едно такова твърдение, тъй като именуването на всеки географски обект отразява историята, културата и развитието на човешката раса. С големия брой съждения и изследвания в тази насока топонимията се обособява като самостоятелна научна област. В. Н. Никонов гледа на нея като на „раздел от езикознанието, който се пресича с историята на езика, с диалектологията, етимологията и лексикологията и с други дялове на лингвистиката, тясно свързани с историята, географията и етнографията"[Никонов 1965: 164-165] . Проучването на географските имена събира в себе си не само техния произход, но и условията за възникването и смяната на цялата им историческа съдба. Интересно е и становището на А. И. Попов, който смята, че топонимията като раздел на ономастиката е част от езикознанието, но по особеностите на назоваваните обекти в нея се включва активно и географията, а поради това, че географските названия са свързани и с историята на обществото, което ги създава и използва, тя се докосва и до историята - „топонимията е наука на границата на три значителни области: езикознание, география и история" [Мурзаев 1974: 8]. Много топонимни факти се изясняват при комплексното им третиране от гледище на трите науки. Е. М. Мурзаев е на същото мнение - лингвистът, географът и историкът могат да се чувстват топонимисти само ако овладеят необходимите знания от трите науки и ако умело ги прилагат при конкретния топонимичен анализ (срвн. Мурзаев, Очерки топонимики, 1974 ). С част от лексиката на езика, отразяваща географските названия, трябва да се занимават преди всичко езиковедите, но поради спецификата и отражението в тях на екстралингвистични фактори изследвачът не трябва да бъде само езиковед, но и географ, и историк. Тази особеност дава право и на другите учени да се занимават с топонимия, но само при условие, че напълно владеят необходимите лингвистични методи.
Изследването на даден топоним не е просто определяне белезите на една езикова единица, а е сложно вплитане на многоаспектна и разнопосочна информация в една форма. Поради тази причина топонимията се определя от много автори като самостоятелна научна дисциплина, изискваща широк кръг от познания. Например изследването на географските названия в околностите на град Пловдив изисква сериозна осведоменост за историческото развитие на тракийските земи, нрави, традиции, обичаи, диалектни специфики и още ред други особености.
Смисълът от изучаването на местните названия е предизвикан от нуждата за ориентиране и общуване на населението в отделни селищни райони или в по-широки географско-икономически и държавни области. Те назовават разнообразни естествени (природни) или изкуствени ( дело на човешката дейност) обекти; затова някои учени са склонни да говорят за естествено - мотивирани и изкуствено - немотивирани топоними. Проучването на отделни наши околии посочва, че в землищата им местните названия се движат от 2000 до 10 000. Това се определя от големината на територията, от природо-географските и особености и от гъстотата на населението, което е населявало тази територия. Топонимията от своя страна има няколко основни дяла: хидронимия - дял за названията на водите; оронимия - дял за названията на сухите орографски обекти; ойконимия - дял за имената на населените места; урбанонимия - дял за вътрешноградски обекти и други 340
[Ковачев 1987: 23].
С появата и развитието на населените места (села и градове) в тях постепенно се изграждат разнообразни и мнобройни изкуствени вътрешноселищни обекти; едни са свързани с открити пространства: улици, площади, паркове, градини, а други представляват жилищни, обществени и други сгради. С изучаването на имената на тези обекти се занимава урбанонимията (от лат. и^ - "град" или urbanus - „градски") [Ковачев 1987: 23].
Важен раздел в урбанонимията е ходонимията, който изучава собствените имена на улиците. Усложнените връзки на обитаването и общуването в големите селища естествено предизвиква нуждата и от появата на названия за редица от обектите в тях. Много вътрешноградски оними възникват стихийно и често влизат в противоречие с предназначението на назования частен или обществен обект. Имената на повечето улици в нашите населени места, не само че са хаотично смесени, но и не са тематично групирани по квартали, за да изпълнят максимално бързо основното си предназначение - бързо ориентиране и откриване адресите на отделни семейства и учреждения. Ориентирането в едно сравнително голямо населено място каквото е и град Пловдив става основно чрез вътрешноградските обекти, от които с особена важност са улиците. Техните имена, освен че служат за ориентиране на хората, носят и още много и различна информация. С името на една улица само се свързват различни пластове от културна, езикова и историческа информация. Така например с плодвивската улица „Митрополит Панарет" се отразява лексика от религиозния пласт, носеща информация и за историческа личност, която от своя страна представя културата на българския народ с почитта към човек, който е допринесъл за църковно - националната борба.
Интересно е, че под улица се разбира „ свободно пространство между постройки, предназначено за движение на пешеходци и превозни средства в населени места" [Буров-Илиева 2007: 982 ]; затова появата им трябва да се отнесе към възникването на първите селища. В нашите земи римляните използват градоустройствения опит на траките и го усъвършенстват; античните им градове са планирани по правоъгълна система, т. е. с прави, пресичащи се под прав ъгъл улици, ориентирани по четирите земни посоки: с посока север - юг, именувани „кардинес" и изток - запад - „декумани". В средновековните ни градове посоките на улиците са се определяли от конфигурацията на местността, предимно височината; обикновено те са били криви и тесни. Османското строителство нарушава многовековната традиция на градската улична мрежа [Ковачев 1987: 95].
Град Пловдив е типичен пример за това, как още от най-дълбока древност уличната система е играела важна роля в обществено - политическия и икономическия живот на населението му. Уличната мрежа на града е претърпяла много промени през различните исторически епохи. Улиците са били изменяни не само като физически облик, но и тяхното именуване се е променяло в съответствие с културно - историческото обновяване. Имената им възникват, живеят и отмират в тясна връзка с нуждите на населението. Процесът на създаване и отмиране на имената през различните епохи се проявява с различна интензивност. Значителни промени в пловдивската ходонимия настъпват по време на османското владичество и капитализма и след кооперирането на земята у нас. Османските завоеватели назовават със свои ходоними не само от удобство да ги назовават на своя език, а и поради политически съображения да изтрият от съзнанието спомените за предишната независимост на страната и да закрепят господството си. Именуването и преименуването е отговорна обществена задача, за това се искат научнообосновани изходни позиции и принципи. Анализът на конкретната историческа и политическа ситуация обикновено служи за основа на прогресивни тенденции в именуването [Ковачев 1987: 96].
Съвременната именна система на улиците в град Пловдив представлява съвкупност от най-различни имена, които произлизат, от една страна, различни ономастични дялове: от антропоними - „ул. Алеко Константинов", „ул. Антон Страшимиров",
„ул. Васил Друмев"; от топоними - „ул. Бачково", „ул. Бдин", „ул. Бяло море"; от космоними - „ул. Венера", „ул. Луна", „ул. Водолей"; от хрононими - „ул. 20 април", „ул. 23 септември", „ул. Илинден", а от друга страна, от апелативна лексика, като например от растения и животни - „ул. Акация", „ул. Босилек", „ул. Габър", „ул. Бук", „ул. Бряст", „ул. Лебед".
Поради големия обем на имена, представени в ходонимията на град Пловдив в настоящия доклад ще се ограничим само с имена на улици, които са мотивирани от апелативи. Тези, които са намерили място в пловдивската ходонимия, отразяват широка палитра от оними, които отвеждат към богатото българско култулно наследство, светогледът на българския народ и неговото материално и духовно развитие. Чрез имената на улици в град Пловдив, мотивирани от апелативи, се отразяват всестранните интереси и самобитността на народа ни, желанието му да бъде актуален, отразяващ действителността и духовно извисен, без да се затваря в рамките на своето натоварено ежедневие. Един подобен поглед към имената в уличната мрежа на града, свидетелства за израстването над битовизма и търсенето на националната гордост.
Обект на нашето изследване са 216 апелатива, които са мотивирали част от уличната мрежа на град Пловдив. Една част от ходонимите са вътрешносистемна транспозиция, тъй като имаме директно преминаване на апелатив в оним, а не преминаването например на един антропоним или топоним в ходоним. А, в същото време имаме и външносистемна транспозиция, тъй като едно явление от пласта на апелативната лексика преминава в собствено има (в случая ходоним). В този случай можем да говорим за следните групи -растения и животни, конкретна и абстрактна лексика и т.н. Транспозицията, от своя страна, може да се определи като употреба на една езикова форма във функцията на друга езикова форма [Есперсен 1958:6]. Сведения за тях откриваме в регистъра на улиците и площадите в града [Справочник 2005], а анализът осъществяваме с помощта на съответните за подобно проучване речници: етимологичен [Георгиев- Илчев 1979-2010] и тълковен [Буров-Илиева 2007]. Интересна позиция, по отношение на уличните имена на град Пловдив, откриваме в изследването на Патрик Боровяк „Пловдив в имена" [Боровяк 2011: 10], който маркира важността на имената като идентификационен фактор за българската култура и народопсихолигия. Тъй като изследваните от нас явления, са базиране на изходни апелативи, те могат да бъдат класифицирани по следните четири лингвистични признака, които са присъщи за тях:
Първият маркер, по който ще осъществим нашият анализ е според семантиката на апелатива:
1) Растения и животни -ул. Жасмин, ул. Здравец, ул. Акация, ул. Авлига, ул. Ястреб и т.н. Поради посочените по-горе от нас примери, ние смятаме, че присъствието на растителни и животински видове в ходонимията на един или друг град е напълно оправдана, тъй като свидетелство за вкоренените връзки между човека и природата, неговата родина и духовните му ценности. Освен това, имената на растенията и животните са почерпени от заобикалящата среда, в която живее даден народ. Някои от тях са представители на дървесните растителни видове (ул. „Бук", ул. „Бор", ул. „Бряст", ул. „Явор", ул. „Чинар" и др.), които присъстват под фомата на едни или други предмети. Те предизвикват интерес със своята издръжливост и здравина. Други са от рода на цветята ( ул. „Жасмин", ул. „Кокиче", ул. „ Хризантема" и др.), които внасят радост в живота на хората чрез своя аромат. Те, също така са и приятен за окото предмет, който предизвиква върху себе си вниманието чрез различните си цветове. Трети (ул. „Целина", ул. „Босилек", ул. „Мащерка" и др.), намират приложение като лечебни средства и за повдигане на тонуса на човека, под формата на различни напитки. Те, освен това, са и приложими в нередки случаи в кулинарното изкуство, като подправки със специфичен аромат, който придава интересен вкус на всяко ястие. Четвърти от тях (ул. „Череша", ул. „Орех", ул. „Бадеми", ул. „Ягода"), 342
се намират на голяма почит сред хората, защото са несравними и по вкус на своите плодове. Животинските видове са представени от класа на птиците. Начинът им на живот (свободата, която имат) е идеалът, който постоянно се търси от хората. Владеенето на въздушното пространство е чрез сила (ул. „Сокол", ул. „Ястреб", ул. „Орел") и прекрасна песен (ул. „Славей"). Растенията и животните са тези, които правят човекът да се чувства по - малко самотен в този огромен свят. Способността им да внасят радост сред хората е незаменима. Растенията и животните са маркирани в пловдивската ходонимия с такива представители, които предизвикват вниманието на човек със своята красота и могъщество. Мотивите за техният избор се крият от това, че се преследва сливането на човешкия и природния свят, но само в техните положителни граници. Ето защо, нямаме улица в Пловдив например с името „змия", „гущер" или „плевел", които са натоварени с отрицателна конотация.
2) От конкретна лексика -ул. Горолом, ул. Брод, ул. Бисер, ул. Знаме, ул. Искра, ул. Работник и т.н. Улиците, които са именувани с лексика от апелативния пласт предизвикват интереса, тъй като са един специфичен сбор от обекти и понятия, който представя различни сфери на човешкото познание. Вследствие на това разнообразие разбираме всеобхватността на пловдивската улична мрежа. Трудно бихме обособили по - малки групи в това „море" от конкретна апелативна лексика. Реалиите, до които ни отвеждат тези улици, позволяват човек да се замисли върху развитието и опитът, който е натрупал нашия свят. Благодарение на нашата апелативна лексика, която е мотивирала ходоними в град Пловдив се получава необходимото смесване на по - известни и „по - малко" известни неща от историята на града и нашата родина.
3) От абстрактна лексика -ул. Вяра, ул. Бъдеще, ул. Надежда, ул. Правда, ул. Радост, ул. Щастие и т.н. С подобна лексика се маркират понятия, които имат метафизично съществуване, а в същото време са неразривна част от човешкото съществуване. Подобно на улиците, които са мотивирани от конкретна апелативна лексика, то и тази група трудно би била разгледана като отделни по - малки клонове. Обикновено с подобна лексика се обозначават едни от най - съкровенните човешки усещания ( ул. „Мечта", ул. „ Надежда", ул. „Победа" и т.н.), неща, които трудно бихме описали с думи, но без които нашият живот би изглеждал празен и праволинеен.
Втората група, която можем да обособим е според апелатива към коя част на речта принадлежи. Трябва да отбележим факта, че те се поделят основно между две части на речта:
1) Съществителни имена -ул. Ела, ул. Сокол, ул. Бисер, ул. Градина, ул. Турист, ул. Правда и т.н. Изходните апелативи, които са мотивирали улични имена, се отнасят към пласта на съвременните книжовни думи. В ходонимията на град Пловдив се откриват и някои редки, диалектни и архаични нарицателни имена -ул. Буная, ул. Задруга, ул. Легия, ул. Свила, ул. Седянка, ул. Трудовак, ул. Завет и т.н. Всички те, които са се детерминирали в уличната мрежа на град Пловдив, изпълняват основната си функция -назовават явленията от сферата на човешкото познание.
2) Прилагателни имена -ул. Орлова, ул. Орехова, ул. Златарска, ул. Земеделска, ул. Младежка, ул. Славянска, ул. Хъшовска, ул. Тиха и т.н. Те дават отражение на духовното развитие на нашата нация, която изразява уважението си към развоя и постиженията през вековете. Изходните апелативи са представени и от относителни и от качествени прилагателни.
Третата група в нашата класификация е по отношение на това дали е налична конверсия или суфиксация. Образуването на имената на улиците се придържа към вече установените в езика ни принципи, характерни и за останалия лексикален фонд. Съществуващите в езика ни пълнозначни думи по пътя на онимизацията, се превръщат в ходоним. Този модел в лингвистичната наука е известен като конверсия. Чрез конверсия можем да посочим като
343
пример следните ходоними -ул. Бор -бор, ул. Дрян -дрян, ул. Малина -малина, ул. Грамада -грамада, ул. Искра -искра, ул. Пасаж -пасаж и т.н. В този случай се наблюдава процес, при който обикновените думи губят лексикалните си значения (десемантизират се). Освен това започва процес на ходонимна номинация без взаимна мотивираност между семантиката на изходния апелатив и физичните качества на съответната улица. В голямата си част улиците получават своите имена без оглед на някаква сериозна мотивираност. В нередки случаи е на лице акцентна диферинциация между апелатива и онима. Както видяхме изходният апелатив може да принадлежи към различни части на речта, който се превръща в собствено име, без да променя основната си форма.
По-голямата част от суфиксите, с които се образуват собствените имена, са характерни за апелативите. Като елемент в структурата на ходонимите те губят своята предишна деривационна и семантична характеристика и се превръщат във форманти, служещи за онимизация на изходната основа. Като примери за ходоними в уличната мрежа на град Пловдив с наличие на суфиксация можем да посочим -ул. Орехова, ул. Орлова, ул. Абаджийска, ул. Кожухарска, ул. Железарска, ул. Овощарска, ул. Мостова, ул. Хайдушка и т.н.
Последният пункт в нашето изложение, на което ще се спрем е по отношение на етимологията, на мотивиращите имена на ходонимите. При растенията и животните абсолютно доминира латинският им произход, въпреки че паралелно с него се откриват и гръцки, старобългарски и праславянски еквиваленти. Откриват се ходоними с турски корени -ул. Абаджийска от аба, ул. Балканска зора от балкан (планина) и т.н., от италиански -ул. Банкова от банка, от руски -ул. Опълченска от опълченец и т.н. Това показва колко чужда лексика е навлязла в нашият словник чрез различни политически, икономически, културни, духовни и т.н. връзки между българския и другите народи.
Мотивите за избор на имена на улици нерядко остава неясен, но когато се разглеждат ходонимите, мотивирани от апелативи, нещата придобиват по-ясен характер. Те са пълно отражение на българската култура. Ходонимите в град Пловдив, които са мотивирани от апелативи са около 25% от общия брой имена в уличната мрежа.
Библиография:
Боровяк 2011: Боровяк, П. Пловдив в имена. 2011.
Есперсен 1958: Есперсен, О. Философия грамматики. 1958.
Георгиев-Илчев 1979-2000: Георгиев, Вл., Илчев, Ст. и др. Български етимологичен речник в VII т. 1979-2000.
Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастока. 1987.
Мурзаев 1974: Мурзаев, Е. М. Очерки топонимики. 1974.
Надеждин 1937: Надеждин, Н. И. Опьтт исторической географии русского мира-Библиотека для чтения. т. XXII, ч. 2. СПб., 1937.
Никонов 1965: Никонов, В. А. Введение в топонимику. 1965.
Справочник на улиците и площадите в Пловдив, 2005.
Буров-Илиева 2007: Буров, Ст., Илиева, М. и др. Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. 2007.
Янев 2009: Янев, Б. Система на личните имена в българския и немския език. 2009.
