CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ПСИХОСОМАТИЧНИ, ПСИХОВЕГЕТАТИВНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ СРЕД РАБОТЕщИ В МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗАСЕГНАТИ ОТ БЪРНАУТ СИНДРОМ Станислава Харизанова, Таня Търновска, Елка Тосева К-ра: „Хигиена и екомедицина", ФОЗ, МУ - Пловдив
PSYCHOSOMATIC, PSYCHOVEGETATIVE AND BEHAVIORAL DISORDERS AMONG PRISON STAFF, AFFECTED BY BURNOUT
SYNDROME
Stanislava Harizanova, Tanya Turnovska, Elka Toseva Department of Hygiene and ecomedicine, FPH, MU-Plovdiv
Abstract: The current research goal was to determine the presence of some health complaints and maladaptive coping strategies with respect to burnout among correctional officers. Participants consisted of 307 correctional officers (209 male and 98 female) from three prisons completed the survey anonymously and on a voluntary basis. The tools used were method of V Boyko for diagnostics of the occupational burnout process and a 13-item questionnaire for psychosomatic health complaints, during the past six months. Negative feelings of warders with a high burnout level were related to insomnia, chronic physical exhaustion, headache, gastrointestinal disorders, depression, increased use of alcohol and psychoactive substance dependence. Prison environment affects emotional, physical and mental well-being of the employees.
Key words: maladaptive coping, prison staff, psychosomatic disorders, burnout
Въведение
Първоначално проучването върху бърнаут синдром се фокусира върху нагласите и организационните последици и тяхното отрицателно въздействие върху психичното здраве [7], но натрупаните доказателства показват, че бърнаут има негативно влияние върху физическото здраве и може да се счита за рисков фактор за соматични заболявания. По този начин бърнаут се открива в проспективни проучвания, за да се предскажат сърдечно-съдови заболявания [9], диабет тип 2 [8], нарушена фертилност [10]. Предишни проучвания са изследвали възможни медиатори на връзката между бърнаут синдром и физическата заболеваемост. Те включват атерогенен липиден профил и нива на глюкоза на гладно [11], нарушения в съня [4], както и неблагоприятни за здравето навици като повишен прием на алкохол, тютюнопушене, злоупотреба с медикаменти, липса на физически упражнения и прекомерен прием на калории [2, 12].
Целта на проучването е да се установи наличието на някои психосоматични, психовегетативни и поведенчески нарушения сред засегнатите от бърнаут надзиратели.
Материал и методи
Първичната информация е събрана чрез доброволно, анонимно анкетиране на 307 работещи в три Областни затвори, разположени в градовете Пловдив, Пазарджик и
Сливен. Единственият критерий в подбора на извадката е служителят да има директен контакт с лишените от свобода. Изследването се проведе на самото работно място. Основен инструмент е разработената за целта анкетна карта, систематизирана в 3 части. Първата част включва структуриран въпросник, събиращ социално-демографска информация от субекта на изследването. Втората част от картата съдържа методиката на В. Бойко за оценка на синдрома бърнаут, която преварително бе адаптирана и валидирана [1]. Третата част включва списък на 13 симптоми, забелязани през последните шест месеца, свързани с проява на психично натоварване, напрежение и изтощение в работата на респондентите. Тези оплаквания позволяват да се установи наличието на психосоматични, психовегетативни и поведенчески нарушения сред засегнатите от бърнаут синдром.
Данните са анализирани със статистически програмен пакет SPSS v.17.0. Използвани са дескриптивна статистика, хи-квадрат и корелационен анализи.
Резултати и обсъждане
От целия изследван контингент достоверно преобладава относителният дял на мъжете - 209 (68.08%) спрямо жените - 98 (31.92%) (Р=0.0001). Средната възраст на респондентите е 40.59±0.48 години, над 77% от тях са семейни като най-много са служителите със стаж над 5 години в съответния затвор - 78.50% (n=241). Установена е висока честота (73.62%) на бърнаут синдром по методиката на Бойко сред служителите.
Най-честите оплаквания на надзирателите, наблюдавани през последните 6 месеца са безсъние (31.92%), увеличение или намаление на телесно тегло (29.32%), хронична отпадналост (28.99%), непрекъсната подозрителност (26.71%), повишена раздразнителност (26.38%), повишена самокритика (25.41%), често главоболие (23.78%), вземане на рискови решения (19.87%), нарушения във функциите на храносмилателната система (19.22%), безразлично отношение към работата (11.07%), депресивни настроения (10.11%), недостиг на въздух (9.77%), чувство за безпомощност (8.14%). От всички изброени симптоми до 3 едновременно изпитват 44.63% (n=137) от надзирателите, 4 и повече симптома изпитват 26.71% (n=82) от респондентите, 10 и повече оплаквания имат 3.58% (n=11) и без нито едно нарушение са 25.08% (n=77) от служителите. Половината от надзирателите без бърнаут синдром не съобщават за нито едно здравно оплакване (48.15%), почти толкова се оплакват до 3 симптома едновременно (44.44%) и само 7.41% имат от 4 до 6 симптома. Докато при служителите с бърнаут синдром 16.81% не изпитват нито един симптом, 44.69% изпитват до 3 симптома едновременно, една трета от респондентите (33.63%) съобщават за 4 и повече симптома и 4.87% са с 10 и повече оплаквания. Високите нива на бърнаут синдром категорично се свързват с психосоматични, психовегетативни и поведенчески оплаквания като чувство за недостиг на въздух, рязка промяна в телесното тегло, нарушения във функциите на гастро-интестиналния тракт, хронична отпадналост, тревожност, раздразнителност, безпомощност и др. [3, 6]. Чрез корелационен анализ установихме наличие на силна взаимовръзка между тези оплаквания и бърнаут синдром (Табл. № 1).
Половината от надзирателите с прояви на бърнаут синдром съобщават, че пушат цигари, като 15.93% (n=36) от тях са увеличили броя на изпушените цигари през последна-та една година. Тази тенденция е в силна положителна връзка с развитието на бърнаут синдром (r=0.671, P=0.001). Повече от 4 пъти в седмицата алкохол консумират 16.37% (n=37) от служителите, засегнати от „професионалното изпепеляване", като 9.73% (n=22) от тях са увеличили приема на алкохол през последната една година. Мъжете достоверно пият алкохол повече от 4 пъти в седмицата (предимно концентрат), отколкото жените (предимно вино). Повишената консумация на алкохол от надзирателите с бърнаут синдром е в силна положителна взаимовръзка с развитието на синдрома (r=0.730, P=0.0001). Служителите в затвора, които са емоционално изтощени, често се чувстват некомпетентни, имат липса на енергия, по-малко алтернативи за избор при решаване на проблемите си и затова използват отрицателни техники за борба с изискванията на работата. 146
Таблица № 1. Достоверност, иосока и сила на корелационни зависимости между бърнаут синдром и и някои психосоматични,
психовегетативни и поведенчески оплаквания
Някои психосоматични, психовегетативни и поведенчески оплаквания Отпадналост Раздразни-телност Самокритика Безразп. отношене Често главоболие Наруше-ния в ГИТ Промяла на тегло Безсъние Депресивни настроен. Задух Подозрителност Безпо-мощност Рискови решения Бърнаут
1. Отпадналост 81§(2-1ш1ес1) 1 .516 .0001 .370 .0001 .355 .0001 .451 .0001 .371 .0001 .288 .0001 .479 .0001 .482 .0001 .252 .0001 .363 .0001 .461 .0001 .186 .001 .702 .0001
2.Раздразнителност 81§(2-1айе<1) 1 .413 .0001 .383 .0001 .391 .0001 .371 .0001 .380 .0001 .546 .0001 .586 .0001 .426 .0001 .540 .0001 .516 .0001 .376 .0001 .755 .0001
3. Самокритика 81§(2-1айе<1) 1 .080 .161 .078 .171 .233 .020 .316 .0001 .246 .010 .351 .0001 .110 .053 .356 .0001 .364 .0001 .278 .002 .480 .0002
4.Безразлично отношение 81§(2-1ш1ес1) 1 .391 .0001 .218 .039 .024 .681 .281 .001 .395 .0001 .298 .0001 .215 .043 .412 .0001 .262 .004 .716 .0001
5.Често главоболие 81§(2-1айе<1) 1 .352 .0001 .111 .052 .374 .0001 .345 .0001 .406 .0001 .264 .004 .353 .0001 .282 .001 .694 .0001
6. Нарушения в ГИТ 81§(2-1ш1ес1) 1 .285 .0001 .216 .0001 .166 .004 .313 .0001 .210 .0001 .248 .0001 .234 .0001 .628 .0001
7.Промяна на тегло 81§(2-1айе<1) 1 .258 .006 .312 .0001 .298 .0001 .342 .0001 .353 .0001 .246 .011 .578 .002
8. Безсъние 81§(2-1айе<1) 1 .404 .0001 .416 .0001 .334 .0001 .382 .0001 .284 .001 .613 .0001
9. Депресивни настроения 81§(2-1айе<1) 1 .463 .0001 .338 .0001 .712 .0001 .367 .0001 .644 .0001
10. Задух 81§(2-1айе<1) 1 .248 .009 .443 .0001 .321 .0001 .523 .0001
11. Подозрителност 81§(2-1айе<1) 1 .324 .0001 .445 .0001 .561 .0001
12. Безпомощност 81§(2-1айе<1) 1 .340 .0001 .599 .0001
13Рискови решения 81§(2-1айе<1) 1 .564 .004
На въпроса дали употребяват медикаменти, за да стимулират умствената си дейност, 4.23% от респондентите отговарят положително. Приемът на психотропни лекарства от надзирателите с прояви на бърнаут синдром е в силна положителна връзка с развитието на „професионално изпепеляване" (r=0.703, P=0.001). До момента, малко се знае за приема на психостимуланти сред служителите в затвори [5]. Swatt и съавт. [12] описват това деструктивно поведение като механизъм за справяне и за облекчаване на емоционалната болка от синдрома бърнаут.
Заключение
Проучването е първото комплексно изследване у нас, анализиращо негативните психосоматични, психовегетативни и поведенчески нарушения от бърнаут синдром сред работещите в пенитенциарната система.
Установена е силна положителна взаимовръзка между бърнаут синдром и някои психосоматични, психовегетативни и поведенчески нарушения, съобщени от надзирателите.
Благодарности
Проведеното проучване е реализирано с финансовата подкрепа на Медицински Университет-Пловдив по научно-изследователски проект Н0-22/2012. Авторите изказват благодарност на участниците и администрацията от Областните затвори в градовете Пловдив, Пазарджик и Сливен за оказаното съдействие.
Литература
1. Харизанова Ст., Матева Н., Търновска Т. (2014). Адаптиране на методика за оценка на бърнаут синдром при проучване сред работещи в места за лишаване от свобода в България. Folia Medica, 56(4):pp. (под печат).
2. Gachter, M., Savage D.A., Torgler B. (2010). The Role of Social Capital in Reducing Negative Health Outcomes among Police Officers. International Journal of Social Inquiry, 3(1): 141-161. 3. Ghaddar A., Ronda E., Nolasco A. (2011). Work ability, psychosocial hazards and work experience in prison environments. Occupational Medicine, 61: 503-508.
4. Grossi G., Perski A., Evengard B., Blomkvist V, Orth-Gomer K. (2003). Physiological correlates of burnout among women. Journal of Psychosomatic Research, 55: 309-316.
5. Lavigne E., Bourbonnais R. (2010). Psychosocial work environment, interpersonal violence at work and psychotropic drug use among correctional officers. International Journal of Law and Psychiatry, 33: 122-129.
6. Lynch J. (2007). Burnout and engagement in probationary police officers: A scoping paper. Australasian Centre for Policing Research Scope 1.
7. Maslach C., Schaufeli W.B.,Leiter M.P. (2001). Burnout. Annual Review of Psychology, 52: 397-422.
8. Melamed S., Shirom A., Froom P. (2003). Burnout and risk of type 2 diabetes mellitus (DM) in Israeli workers. Paper presented at the Work, Stress and Health Conference. Toronto, Ontario, Canada.
9. Melamed S., Shirom A., Toker S., Berliner S., Shapira I. (2006) Burnout and risk of cardiovascular disease: evidence, possible causal paths, and promising research directions. Psychological Bulletin, 132: 327-353.
10. Sheiner E., Sheiner E.K., Carel R., Potashnik G., Shoham-Vardi I. (2002). Potential association between male infertility and occupational psychological stress. Journal of Occupational and Environmental Medicine, 44: 1093-1097.
11. Shirom A., Westman M., Shamai O., Carel R.S. (1997). Effects of work overload and burnout on cholesterol and triglycerides levels: The moderating effects of emotional reactivity among male and female employees. Journal of Occupational Health and Psychology, 2: 275-288.
12. Swatt M.L., Gibson C.L., Piquero N.L. (2007). Exploring the utility of general strain theory in explaining problematic alcohol consumption by police officers. Journal of Criminal Justice, 35: 596-611.
