CC BY
30
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
СТРАТЕГИЯ И ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРКИ ЗА БЪРНАуТ СИНДРОМ ПРИ РАБОТЕЩИ В МЕСТА ЗА ЛИшАВАНЕ
ОТ СВОБОДА
Станислава Харизанова, Таня Търновска, Елка Тосева К-ра: „Хигиена и екомедицина", ФОЗ, МУ - Пловдив
COPING STRATEGIES AND PREVENTION MEASURES OF BURNOUT SYNDROME AMONG EMPLOYEES WORKING IN CORRECTIONAL INSTITUTIONS
Stanislava Harizanova, Tanya Turnovska, Elka Toseva Department of Hygiene and ecomedicine, FPH, MU-Plovdiv
Abstract: In a survey of 307 prison employees we found that 73.62% of them experiencing some symptoms of burnout. Attempts to "escape" from occupational stress and the consequences of burnout lead to alcohol abuse, smoking, increased consumption of psychotropic substances. The more correctional officers "Burned Out" more aggressive and antisocial pattern of behavior used to coping. The aim is to prepare coping strategies and prevention measures of burnout among employees working in correctional institutions. By generally accepted coping strategies to prevent and restrict burnout development we offer person-centered and organizational-oriented strategies as each particular program can may also use a combination of both options to form the so-called "organizational health model". We prepared measures for primary, secondary and tertiary prevention of burnout among prison staff with several levels of the measures applied: institutional, sectoral and individual. The offered coping strategies and measures are the basis on which the need to build the specific penitentiary system preventive programs.
Key words: burnout syndrome, prison staff, prevention
Актуалност на проблема
Специфичният характер на работа в места за лишаване от свобода е свързан със заплахи и насилие върху надзиратели от страна на лишените от свобода, сменен режим на работа, системно претоварване поради недостиг на персонал, непрекъснато увеличаващ се брой затворници, ниско заплащане, лош имидж на затворите и др. Интензивността, продължителността на въздействие на тези фактори, както и личностовите характеристики на индивида водят последователно до психично натоварване ^ психично напрежение ^ стрес. Най-неблагоприятният късен ефект на силния хроничен стрес при служителите в затвори е синдромът бърнаут.
Установихме, че 73.62% (n=226) от надзирателите изпитват симптоми на бърнаут синдром без статистически достоверна разлика между мъже и жени [1]. 32
Високата честота на бърнаут синдром достоверно корелира с психосоматични, психовегетативни и поведенчески оплаквания като безсъние, рязка промяна в телесното тегло, хронична отпадналост, непрекъсната подозрителност, повишена раздразнителност, често главоболие, чувство за недостиг на въздух, нарушения във функциите на гастро-интестиналния тракт и др. [2]. Инициираните промени в психичното състояние на затворни-ческия персонал в резултат на бърнаут синдром са често пренебрегвани и следователно е намалена възможността за своевременно квалифицирано консултиране и превенция. Според доклада на СЗО [9] за промоция на психичното здраве сред служителите в затвори, ползите от тази промоция са по-добро емоционално и физическо здраве на надзиратели-те, намаляване честотата на психичните разстройства, повишаване на социалните умения. Промоцията на психичното здраве включва и подобряване на трудовата среда за работа на персонала, намаляване нивата на стрес, подобряване на взаимоотношенията между персонала и затворниците, а това може да доведе до по-добри семейни и колегиални отношения за служителите в места за лишаване от свобода.
Учени признават [6], че стратегиите за справяне на полицейските служители със стреса са ограничени и те са по-склонни да използват маладаптивни умения за справя-не, които водят до намалена мотивация и в крайна сметка до оттегляне от професията [4]. Нашите проучвания показаха, че опитите да се „избяга" от влиянието на стресовата професионална среда и последиците от бърнаут синдром води до употреба и злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, повишен прием на медикаменти (наркотици) и други психотропни вещества сред надзирателите [2]. Swatt и съавт. [8] описват това деструктивно поведение като механизъм за справяне и за облекчаване на емоционалната болка от синдрома бърнаут. Служителите в затвора, които са емоционално изтощени, често се чувстват некомпетентни, имат липса на енергия, по-малко алтернативи за избор при решаване на проблемите си и затова използват отрицателни техники за борба с изискванията на работата.
Целта на този труд е да подготвим и предложим стратегии и профилактични мерки за бърнаут синдром при работещи в места за лишаване от свобода.
Материал и методи
В подготвителния период на работа проучихме опити в областта на профилактиката на бърнаут синдром [3,5,7]. Чрез анализ на редица научни публикации изготвихме мерки за първична, вторична и третична профилактика на синдрома бърнаут с няколко нива на прилаганите мерки: институционално, секторно и индивидуално.
Резултати
От общоприетите стратегии за предотвратяване и ограничаване развитието на бърнаут с цел формиране на т.нар. „модел за организационно здраве" предлагаме следните:
1. Личностно-центрирани стратегии:
■ Обучаване на служителите за изработване на собствени умения за ефективно справяне със стресовите фактори;
■ Изработване на нагласи и ценности, свързващи удовлетвореността от живота със семейството, приятелите, обществото, а не само с професията;
■ Изграждане на позитивна самооценка и самоутвърждаващо поведение чрез автосугестия;
■ Ефективно използване на регламентираните почивки и свободно време;
■ Грижи за здравето чрез спазване на подходящ режим на сън, хранене, релаксиращи упражнения, стимулиране на физическата активност;
■ Стремеж към намаляване на вредните за здравето навици като тютюнопушене, употреба и злоупотреба с алкохол;
■ Стимулиране на социалната активност, общуване с приятели (желателно е да са от други професии), с които съществуват добре балансирани взаимоотношения;
■ Насочване към хоби;
2. Организационно-ориентирани стратегии:
■ Системно актуализиране на съществуващите критерии и внедряване на най-подходящите за подбор на кадри в пенитенциарната система;
■ Създаване на подкрепяща работна среда, в която е по-малко вероятно да се развият симптомите на бърнаут - стимулиране на работа в екип, подобряване на комуникацията между надзирателите и техните ръководители чрез подходяща и системна обратна връзка;
■ Развитие на мотивацията чрез предоставяне на образователни програми за повишаване на квалификацията и стимулиране на кариерното развитие според регламентираните възможности.
Тъй като в достъпната литература няма данни, показващи възможности за лечение на бърнаут синдрома, своевременното прилагане на подходящи профилактични мерки е изключително важно. Предвид постепенното развитие на синдрома първичната прфилактика е насочена към незасегнатите от бърнаут надзиратели с цел предотвратяване на формирането му. Предлагаме три нива на профилатични мерки:
1. На институционално ниво:
■ Промени в нормативната уредба за подобряване режима на труд и почивка и условията на работа на надзирателите;
■ Провеждане на информационни кампании за превенция на професионалния риск спрямо бърнаут синдром;
■ Разработване на обучителни материали за рисковите фактори за развитие на бърнаут синдром;
■ Въвеждане на задължително периодично обучение на психолозите в пенитенциарната система за ранна диагностика на бърнаут синдром по методиката на В. Бойко.
2. На секторно ниво:
■ Идентифициране на рисковите групи спрямо бърнаут синдром в различните сектори на дейност;
■ Разработване и внедряване на специфични профилактични програми в зависимост от естеството на работа в различните сектори - режимна и надзорно-охранителна, социални дейности и възпитателна работа и др.;
■ Организиране и провеждане на групови тематични курсове/семинари с надзирателите за рисковите фактори спрямо бърнаут синдром.
3. На индивидуално ниво:
■ Участие в колективни обучителни курсове за запознаване с проявите на бърнаут синдром и ранното му откриване;
■ Обучение и усвояване на конструктивни копинг стратегии.
Вторичната профилактика е насочена към надзирателите, личностово предразположени към бърнаут синдром и/или с начални прояви от фаза „напрягане" по методиката на В. Бойко.
1. На институционално ниво:
■ Регламентиране включването на методиката на В. Бойко за ранна диагностика и оценка на бърнаут;
■ Назначаване на квалифицирани психолози, външни експерти с различна длъжностна характеристика, за групова и индивидуална работа с рисковите групи надзиратели;
■ Изграждане на система за наблюдение на пострадалите и осигуряване на своевременно лечение на отделните прояви на бърнаут синдром.
2. На секторно ниво:
■ Групова и индивидуална консултация (обучителни тренинги) с надзирателите с висок риск и/или външна терапевтична такава.
3. На индивидуално ниво:
■ Обучение в социални умения;
■ Актуализиране на личностовите ресурси;
■ Възвръщане на увереността в собствените сили;
■ Преоткриване смисъла на професионалната дейност;
■ Поставяне на краткосрочни и дългосрочни цели, които не водвт до свръхнапрежение и съответстват на ресурсите.
Третичната профилактика на „изпепелените" надзиратели с цел предпазване от инвалидизация включва:
1. На институционално ниво:
■ Рехабилитация и реинтеграция на пострадалите с цел възстановяване на психоенергетичния им потенциал.
2. На секторно ниво:
■ Индивидуални психотерапевтични сеанси на „изпепелените" надзиратели от вътрешен или външен експерт;
■ Социална подкрепа.
3. На индивидуално ниво:
■ Поставяне на нови цели и задачи;
■ Социална подкрепа;
■ Занимания извън работа.
Заключение
Своевременното разкриване, изясняване и отстраняване на синдрома бърнаут има изключително важно значение за правилното насочване и доброто организиране на профилактични стратегии и интервенции. Предложените копинг стратегии и профилактичини мерки са основата, върху която трябва да се изградят специфичните за пенитенциарната система профилактични програми.
Благодарности
Проведеното проучване е реализирано с финансовата подкрепа на Медицински Университет-Пловдив по научно-изследователски проект НО-22/2012. Авторите изказват благодарност на участниците и администрацията от Областните затвори в градовете Пловдив, Пазарджик и Сливен за оказаното съдействие.
Литература
1. Харизанова Ст. (2014). Бърнаут синдром при работещи в места за лишаване от свобода.
Дисертация, Пловдив.
2. Харизанова Ст., Т. Търновска, Е. Тосева (2015). Психосоматични, психовегетативни и поведенчески нарушения сред работещи в места за лишаване от свобода, засегнати от бърнаут синдром. Научни трудове на Съюза на Учените в България-Пловдив 2015, Серия Г. Медицина, Фармация и Дентална медицина, том XVI: 145-148. ISSN: 1311-9427.
3. Finn, P. (2000). Addressing Correctional Officer Stress: Programs and Strategies. US Department of Justice, Washington.
4. He, N., Zhao, J., Archbold, C.A. (2002). Gender and Police Stress: The convergent and divergent impact of work environment, work-family conflict, and stress coping mechanisms of female and male police officers. Policing: International Journal of Police Strategies & Management, 25(4): 687-708.
5.Maslach, C., Goldberg, J. (1998). Prevention of burnout: New perspectives. Applied and Preventive Psychology, 7: 63-74.
6. Ortego, A., Brener, S-O., Leather, P. (2007). Occupational stress, coping and personality in the police: An SEM study. International Journal of Police Science & Management, 9(1): 36-50.
7. Roberts, G.A. (1997). Prevention of Burn-out. Advances in Psychiatric Treatment, 3: 282-289.
8. Swatt, M.L., Gibson, C.L., Piquero, N.L. (2007). Exploring the utility of general strain theory in explaining problematic alcohol consumption by police officers. Journal of Criminal Justice, 35: 596-611.
9. WHO - World Health Organisation (1998). Consensus statement on mental health promotion in prisons. A report on mental health promotion in prisons at CopenHagen.
