CC BY
39
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
подход при определяне на потенциала за повишаване на конкурентоспособността на
ИНДУСТРИАЛНИТЕ фИРмИ
ас. д-р Вяра Милушева, УНСС - София, [email protected]
Abstract
Company competitiveness is one of the favorite fields of study of scientists, managers and analysts alike. The progress in terms of theory and methodology is undeniable, yet this is hardly the case with the practical application of the approaches and methodology for evaluation of the competitiveness of industrial companies which have been proposed in the theory. The purpose of this paper is to propose an approach and a methodological pattern for evaluation of the competitiveness of industrial companies which to serve as a basis for identifying opportunities to enhance competitiveness. The author holds that the described approach and methodological pattern can be useful to the field experts. The proposed approach is based on evaluating companies' competitiveness, benchmarking (against competitors and previous years) and identifying reserves, and subsequent development of guidelines for enhancing competitiveness in the future. The value of the competitiveness indicator shows not only the business results of the company, but also its place among its other market competitors. At the same time this value allows the company to assess its ability to benefit from the current impact of the factors of the environment. It also shows the extent to which the company management has chosen the appropriate strategy for the functioning and development of the company. The applicability of the proposed approach and methodological pattern has been confirmed by evaluating the competitiveness of three industrial companies from the non-ferrous metals sector.
Увод
В последните години темата за конкурентоспособността и нейното определяне е твърде актуална. Това е продиктувано от съвременната бързо променяща се бизнес среда, в която фирмите функционират. Редица учени дават своето виждане за това какво е конкурентоспособност, как се оценява, не липсват и препоръки за нейното повишаване. От значение е да се отбележи, че конкурентоспособността е фундаментален комплексен показател и притежава много измерения. В научната литература отсъства единно определение за конкурентоспособността, което води до затрудняване избора на показатели
за нейното оценяване и анализиране.
Представеният в този доклад подход отразява сложността на различните аспекти на конкурентоспособността на индустриалната фирма. Целта е да се интегрират многото елементи, оказващи влияние върху начина, по който индустриалните фирми функционират ефективно. Настоящият доклад засяга главно измеренията на конкурентоспособността на индустриалната фирма.
Изложение
Моментната конкурентоспособност на индустриалните фирми е само краен резултат на съвкупност от едновременното действие на множество фактори - външни и вътрешни за фирмата. Тя е резултат на моментното състояние и сила на действие на тези фактори.
Външните фактори са формирали своята интензивност и са въздействали без намесата и независимо от интереса на фирмите. Вътрешните фактори са подвластни на действията на ръководствата на фирмите. Те съзнателно са формирали тяхното състояние и сегашната им сила на действие е пряк резултат от предходните им усилия за подобряване на дейността. Следователно фирмите не са пасивни наблюдатели, а в значителна степен са формирали нивото на конкурентоспособността си.
Условията за успех и за повишаване на конкурентоспособността на фирмите се залагат предварително. От управленска гледна точка от значение е да се прецени до какво нейно изменение в близко време ще доведат досегашните действия и най-вече, с оглед планиране на бъдещата дейност и правилното разпределение на ресурсите. Да се прецени на какви действия да се акцентира, така, че те да доведат до най-високо нарастване на конкурентоспособността. Необходим е аналитичен инструмент, който да показва как действието на вътрешните фактори се съчетава с външните, т.е. как те действат едновременно, а не поотделно. Той трябва да показва при какво едновременно действие на факторите може да се очаква максимален положителен резултат и доколко въздействието върху някои от факторите ще доведе до повишаване на конкурентните възможности на фирмите.
За решаване на тези задачи е представена оценка на потенциала на фирмите за повишаване на конкурентоспособността, т.е. оценка на акумулираните възможности да повишават конкурентоспособността си и да се развиват. На тази основа ръководствата на фирмите, ще могат да преценяват различни алтернативни варианти за действия и разпределение на ресурсите. Те ще могат да определят върху промяната на кои от вътрешните фактори трябва да фокусират усилията си и доколко силно да им въздействат.
При определянето на потенциала на фирмите за повишаване на конкурентоспособността би трябвало да се вземе предвид моментното състояние на три групи фактори:
1. Състояние на условията на средата, в които се развива фирмата (Co). Анализът на факторите на средата би следвало да се осъществява чрез подход базиран на количествена оценка. За тази цел подходящ е модел, който е адаптиран на основата на направената от Майкъл Портър класификация на факторите за международната конкурентоспособност. [1] От получените резултати може да се добие сравнително ясна представа за действителното състояние на националните фактори на средата и тяхното влияние върху конкурентоспособността на предприятието. На тази основа могат да се направят изводи за силата на влияние през анализирания период на всеки отделен външен фактор. Могат да се правят и сравнения с други фирми от отрасъла. Едновременното проследяване на нивата на конкурентоспособността на фирмите от отрасъла и оценките за нивата на факторите на средата за поредица от години позволява анализът да се задълбочи.
2. Равнище на развитие на вътрешните фактори за конкурентоспособност на фирмата, а именно, равнище на: технологичната конкурентоспособност (Tk), капацитетната конкурентоспособност (Kk), разходната (ценова) конкурентоспособност 252
(Rk), конкурентоспособността на търсенето (Dk).[2] Технологична конкурентоспособност отразява степента на иновативност на фирмата и характеризира способността й успешно да се конкурира на пазара за нови продукта и услуги. Капацитетна конкурентоспособност отчита способността на фирмата бързо и успешно да усвоява, разпространява и използва собствените и чуждите новости. Разходна (ценова) конкурентоспособност показва равнището на разходите за създаване и продажба на единица продукция, а следователно и равнището на цените на продукцията. Конкурентоспособност на търсенето отразява степента на съответствие на структурата на произвеждата от фирмата продукция и структурата на пазарното търсене.[3]
3. Потенциал за дифузия на знанията - то й отразява степента, в която фирмата би могла да се възползва от създадените в друуите стррнн знания (технически, технологични, организационни, пазарни и т.н.). Зависи от разликата в степента на развииии на фирмата и сходни фирми от дадения отратъл в чужбина. Колкото чуждите фирми та по-напреднали в развитието си, толкова шггенциаъът за дифузия на знания на анализираната фирма от отрасла е по-голям и обратно.
Оценкета 1та потенциала на фирмата за дифииия на знания (Pd) се определя по
Рд = 7 - 6
формулата: Пфотр , Където:
Пф - производителност на труда на анализираната фирма;
Пфотр - производителност но труда на сходни фирми от дидения отрасъл и чужбинал
Кнгато липсва информация за производителността на труда на отделна сходна фирма в чужбина, Пфотр се о пределя като средна првизводлнелност на труда на този онрасъл в чужбина.
Оценчатанапотенциаланафирмитевотрасълазаповишаваненаконкурентоспособността се определя по формулата:
KP=w 1 Co+w2nk+w3Kk+w4Rk+w5Dk+w6Pd, където:
w1, w2, w3,w4,w5, w6 - съответни коефициенти на зночимост.
Всички съставни показатели на формулаое за опреде ляне на формулата за определяне на конкурентния потенциал са в бални оценки от 1 до 7. Само показателят за потенциала на фирмата за дифузия на знания може да има и отрицателни значения (в случаите когато анализираните фирми значително изпрнварват съответни от същия отрасъл в ЕС или в с вета по проговодителност на труда). Това прави възможно макар твърде рядко пвъазателят зо конкурентния потенцнтн на фирмкта също ди получава отрицателни стойности, т.е. вътрешните и външните условия да съдейстуст не за развитие, а за изоставане на (фирмата от отрзсъла.
На основато на показателя за конкурентния потенциал на фирмата може да се анализира влиянието нл всеки от факторите, както и ит всеки от с ъставящите то под фактори. Така може ди се подпомогнат фирмените ръководства и трзи на отрасъла, в който функционират при оирзеделянето нп приоритттните въздействия за постигзие на макиимален растеж на конкуренткснксобностто.
Заключение
Управлението на потенциала за конкурентоспособност на фирмите се явява основен елемент на мениджмънта и е управление на ря^тата конаурентоспособност. Постиганное стойносни за оценко на конкурентосп особността показват доколко фирмите се възползват от вътрешните и външните фактори, а също дават и основание за де финиране на силни и рлнби cr^mi на фирмите, въндежитвието върху ксито ще доведе до по вишавзне на конкурентните им порицти. Всичкп това е с ключова оначимост за развитието на фирмите и постигането на пспех в дългосрочен период от ореме.
Литература
1.Велев, М., Оценка и анализ на фирмената конкурентоспособност, София 2004
2.Милушева В., Методика за оценка и анализ на конкурентоспособността на индустриалната фирма, Икономически и социални алтернативи, бр.4, С. 2012
3.Fagerberg, J., Knell, M. and Srholec, M. The Competitiveness of Nations: Economic Growth in the ECE Region 2004.
