CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА ЛОБИЗМА В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО КАТО ПРОБЛЕМ ПРЕД НЕГОВАТА РЕГУЛАЦИЯ Боян Митракиев Смарт Медия Консулт ЕООД
PERCEPTION OF LOBBYISM IN THE BULGARIAN SOCIETY AS A PROBLEM FOR ITS REGULATION Boyan Mitrakiev Smart Media Consult Ltd.
Abstract
Bulgarian legislators have filed four bills for regulating lobbyism, but none has as of this moment successfully passed the legislative process. The most often cited reasons revolve around public relations and purely political considerations that the majority of Bulgarian voters will not meet such regulation with approval or that the Bulgarian society in general is not ready for it. The current report presents a detailed scientific sociological research on the topic. Contrary to the above-stated considerations and arguably popular belief among opinion leaders and the media, the majority (50%) of Bulgarian voters would approve the passing of a bill that regulates lobbyism, even though a minority (13%) holds a positive opinion of lobbyism when named directly. However, a strong majority (53%) believe that lobbyism in its definition (without naming it directly) should exist in a regulated manner when practiced by civil groups and a sizeable portion (38%) of voters believe the same when practiced by the private sector. These trends in the opinion of Bulgarian voters predispose for swift and decisive legislative action in favor of regulating lobbyism and the absence of such requires the investigation of the opinion, perceptions and motivation of legislators.
Темата за регулирането на лобистката дейност в България възниква периодично в обществено-политическия живот, но така и не се стига до реални и решителни законодателни действия по въпроса. На четири пъти в историята на българския модерен парламентаризъм са внасяни законопроекта, които се опитват да положат лобизма в нормативна рамка. Първият е в рамките на 39-тото Народно събрание, но внесеният от Емил Кошлуков законопроект така и не достига до първо четене. Последват два опита по времето на Тройната коалиция - от Любен Дилов-син като народен представител от ОДС и от Движението за права и свободи, които изискват създаването на регистър на лобистите. Парламентарни процедури изискващи обединяването на двата законопроекта в един отлагат разглеждането на първо четене и то не се състои. При 41-вото Народно събрание народният представител от ГЕРБ Красимир Велчев изразява публично желание да внесе законопроект, но председателят на НС Цецка Цачева охлажда амбицията му с аргумента, че обществото не е готово за такава стъпка, посочвайки предходните неуспешни три опита. Последният опит е през 2015 година, когато народни представители от „Български демократичен център" внасят законопроект за публичност на лобизма, под лидерството на Любен Дилов-син. През лятото на 2015,
вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева също заявява готовност да внесе законопроект, чието изготвяне се очаква да бъде координирано с Прозрачност без граници, но до реални действия не се стига.
Към момента на съставянето на този доклад нито един от законопроектите не е успял да премине успешно през законодателния процес и да произведе закон. Трудно е да се констатират причините, но на няколко пъти водещи фактори в законодателната власт открито заявяват, че българското общество не е готово или не би одобрило прокарването на такъв закон. Странното е, обаче, че в публичното пространство липсва реална и ясна аргументация в подкрепа на това съждение под формата на редица социологически проучвания, сондиращи общественото мнение.
За да тества реално хипотезата, че българското общество не е готово да приеме или не одобрява регулацията на лобизма, авторът на доклада в партньорство с агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания Сова Харис извършва изследване на обществените нагласи в България относно лобизма.
OECD (2012) препоръчва използването на едно относително ясно определение -„писмена или устна комуникация с публичен служител с цел повлияване на законодателна инициатива, политики или административни решения". От своя страна, Съветът на Европа (2013) разбира лобизма като „организирано усилие да се окаже влияние върху формулирането на политики и процеса по вземане на решения с оглед на получаване на определени резултати от правителствените власти или демократично-избраните представители". Според Американския Сенат (nd)> лобизмът е „практиката по убеждаване на законодателите да предложат, прокарат или спрат законодателна инициатива или да променят текущото законодателство".
Най-рестриктивното от трите определения е това на OECD - то ограничава лобизмът единствено до писмена и устна комуникация със съответен публичен служител. Другите две дефиниции са по-широки и говорят за „усилия" и „убеждаване" - концепции, които могат да включват много различни методи, стига те да са (по допускане) позволени от закона. Безспорно, спонсорирането и индиректната помощ в организирането на предизборни кампании могат да бъдат част от такива „усилия" и „убеждаване".
За да обобщим накратко, за да бъде едно действие част от лобистка кампания, то трябва да:
(1) бъде усилие за оказване на влияние
(2) бъде насочено към публичен служител / представител
(3) цели изпълнението на конкретна политика в определена област
Периодът на провеждането е между 7-13 октомври 2016 година с извадка представителна за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души. Обемът на извадката е 1000 души над 18-годишна възраст, като информацията е регистрирана чрез стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента. Характеристиките на изследваната съвкупност са, както следва:
ОБРАЗОВАНИЕ Процент ВЪЗРАСТОВА ГРУПА Процент МЕСТОЖИВЕЕНЕ Процент
Висше/ полувисше 26,3 18-30 20,0 София 16,9
Средно 59,9 31-40 17,7 Областен град 26,1
Основно 12,2 41-50 17,2 Град 28,5
По-ниско от основно 1,6 51-60 17,8 Село 28,5
61+ 27,2
СОЦИАЛНА ГРУПА Процент СОЦИАЛНА ГРУПА Процент
Учащи 4,8 Собственици, съдружници 4,1
Работници 28,5 Пенсионери 24,3
Селскостопански работници 2,2 Безработни 10,1
Служащи 22,9 Домакини 1,5
Интелектуалци/ свободна професия 0,6 Друго 0,9
Отношението към лобизма се изследва с четири въпроса, като два пробират директен отговор дали респонденты би желал да има регулация за лобизма и какво е нейното/неговото отношение към дейността, докато други два не споменават термина „лобизъм", а пробират отговор чрез описателното определение на дейността. Резултатите са, както следва:
СПОРЕД ВАС, ЧАСТНИЯТ СПОРЕД ВАС, СМЯТАТЕ ЛИ,
СЕКТОР ТРЯБВА ЛИ ГРАЖДАНИТЕ ЧЕ В БЪЛГАРИЯ
ДА ИМА РЕГУЛИРАНА ТРЯБВА ЛИ ДА ТРЯБВА ДА
ВЪЗМОЖНОСТ ИМАТ РЕГУЛИРАНА ИМА СТРОГО
ДА ПРОВЕЖДА ВЪЗМОЖНОСТ ОПРЕДЕЛЕНИ
КОМУНИКАЦИЯ С ДА ПРОВЕЖДАТ ПРАВИЛА ЗА
ПУБЛИЧЕН СЛУЖИТЕЛ КОМУНИКАЦИЯ ПРАКТИКУВАНЕ
С ЦЕЛ ОКАЗВАНЕ С ПУБЛИЧЕН НА ЛОБИЗЪМ?
НА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СЛУЖИТЕЛ С ЦЕЛ
АДМИНИСТРАТИВНИ ОКАЗВАНЕ НА
И ЗАКОНОДАТЕЛНИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ
РЕШЕНИЯ? АДМИНИСТРАТИВНИ
И ЗАКОНОДАТЕЛНИ
РЕШЕНИЯ?
Да 38,2 53,3 50,5
Не 14,6 6,8 4,9
Не мога да 47,1 39,9 44,6
преценя
Той! 100,0 100,0 100,0
КАКВО Е ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЛОБИЗМА?
Процент
Положително 13,6
Неутрално 18,8
Отрицателно 23,9
Не мога да преценя 21,8
Не съм чувал/а за тази практика 21,9
Той! 100,0
Изследването показва, че противно на хипотезата, преобладаващата част от българското общество желае лобистките практики да бъдат поставени в регулаторна рамка. При директно споменаване на термина „лобизъм", над 50% от анкетираните желаят създаването на нормативна база. При индиректните въпроси, 53.3% желаят гражданите да имат регулиран начин да оказват влияние върху публичните служители, докато процентът в казуса с 84
частния сектор е 38.2% - по-нисък, но отново значителен и надхвърлящ отрицателния отговор. Желанието за регулация на лобизма се появява на фона на балансирано отношение на българите към практиката - 13.6% са с положително отношение, 18.8% са с неутрално, 23.9% са с отрицателно, като по около 22% не могат да преценят или не са чували за лобизма. Забелязва се и силната подкрепа за регулация сред самонаетите, добре-образованите българи и работещите, докато пенсионерите и неработещите са подчертано скептични към такава инициатива, като почти идентични нагласи се наблюдават спрямо отношението към лобизма. Като изключим възрастните хора над 61-годишна възраст, нагласите сред останалите възрастови групи са относително еднакви.
Резултатите от изследването не само опровергават първоначалната хипотеза, но и показват една интересна ситуация по отношение на възприятията за лобизма в България, която противостои на доста тенденции в Централна и Източна Европа. Един от основните проблеми при регулацията на лобизма в ЦИЕ е наложилото се възприятие на практиката като част от корупционните процеси в обществото и съответно се формират силни нагласи срещу натоварената с негативна конотация и семантика индустрия дори на терминологично-лингвистично ниво (Zaharchenko & Goldenman, 2004), което контрастира с потенциални заместители като пъблик афеърс или елементи от обмяната на влияние и стимули между държавните органи и лобиращата страна като корпоративната социална отговорност (Тосков & Бичурова, 2016). Повечето от пост-социалистическите страни се характеризират с мощни политически партии и синдикати, завзели територията на представянето на интереси, които търгуват неформално със своето влияние и създават среда на относително висока корупция. Частната организация на представяне и защитаване на групови интереси се разглежда с недоверие и попада под чадъра „лобизъм", който в тази част на света е тясно асоцииран с корупция и именно тази неформална и непрозрачна търговия с влияние (Millar & Kallmannova, 2013; Davis & Ruhe, 2003).
С оглед на резултатите на изследването, неуспехите на българските законодатели да създадат нормативна рамка за практикуването на лобизъм стават още по-озадачаващи. Макар и едва под 15% от българите да имат положително отношение към практиката и термина лобизъм, над 50% желаят тя да бъде регулирана. Особено силна е подкрепата сред хората с висше образование, работещите и предприемачите, които на практика оказват и най-силен граждански натиск върху законодателната и изпълнителната власт. Остават отворени въпросите дали неуверените действия на народните представители и ръководителите на Народното Събрание са продиктувани от допускания без солидна обосновка, от рационални политически съображения въз основа на различен подход при проучване на общественото мнение за лобизма или от други фактори, вероятно гравитиращи около ефективното функциониране на политическите партии в България в този им вид.
Източници
Davis JH, Ruhe JA. (2003) Perceptions of country corruption: antecedents and outcomes. Journal of Business Ethics 43(4): 275-288.
European Parliament (2013) Lobbying in the EU institutions. Достъпно от http://www.europarl.europa.eu/ RegData/bibliotheque/briefing/2013/130558/LDM_BRI(2013)130558_REV1_EN.pdf
Millar CCJM, Kasl Kallmannova D. (2013) Public Affairs in CEE: on the way to transparency? Conference paper Stockholm September 2013
OECD (2012). Lobbying: influencing decision making with transparency and integrity. Достъпно от http:// www.oecd.org/cleangovbiz/toolkit/50101671.pdf
US Senate (n.d.) Lobbying. Достъпно от http://www.senate.gov/reference/reference_index_subjects/ Lobbying_vrd.htm
Zaharchenko TR, Goldenman G. (2004). Accountability in governance: the challenge of implementing the Aarhus Convention In Eastern Europe And Central Asia. International Environmental Agreements: Politics, Law and Economics 4(3): 229-251.
Toskov, G., Bichurova, I.,(2006) Korpurativnata sozialna otgovornost i znachenieto na znanieto kato konkurentno predimstwo. Nazionalna nauchno- tehnicheska konferenciq s mezhdunarodno uchastie Ekologija I zdrawe
