CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ОЦЕНКА ТРЕВОЖНОСТТА НА ПАЦИЕНТИТЕ,
ПРЕДПРИЕЛИ ЕСТЕТИЧНИ ПРОМЕНИ НА УСМИВКАТА М.Христозова, П. Нончев, Д. Шопова
МУ - Пловдив, Факултет по Дентална медицина, Катедра по Протетична дентална медицина, Медицински факултет, Катедра по Психиатрия и психология
ASSESSMENT OF ANXIETY LEVEL IN PATIENTS UNDERTAKING AESTHETIC SMILE RECONSTRUCTION
M. Hristozova, P. Nonchev, D. Shopova
Medical University Plovdiv, Faculty of Dental medicine, Prosthetic dentistry department, Faculty of medicine, Department of Psychiatry and Psychology
Abstract:
A healthy and an attractive smile could play a significant role in the positive perception of the individual, both in its' professional and social life. Aesthetic changes in smile affect the patient's psychological welfare and self-esteem, and even the most minor esthetic procedures on anterior teeth can be emotionally significant for our patients.
Purpose: The current research investigates anxiety level in patients, who are undertaking aesthetic reconstructions of their smile.
Materials and methods: The State-Trait Anxiety Inventory Form (STAI) was
used for measurement of patient's anxiety. It is a self-report psychometric scale, developed by Charles Spielberger.
The test STAI was administered to 26 patients (11-males and 15-females) aged 22 to 84 years, before and after they were given their diagnostic provisional from a diagnostic wax-up.
Results and discussion: The visual information that the provisional constructions provide to the patients allow them to evaluate the final outcome restoration. And the results of the test STAI show that their ST (State Anxiety) whether low or moderate decreases after they have been given their diagnostic provisional.
В съвременното общество, естетичният външен вид и красивата усмивка са необходимо условие за успех, както в професионалното развитие, така и в социалните контакти.47Емоционалното благосъстояние и самочувствие на пациентите е силно повлияно от вида на тяхната усмивка. Красивата и здрава усмивка се нарежда, сред водещите физически фактори в изграждането на привлекателната визия.3А5,6,7
184
Пациентите, посещаващи денталните кабинети, търсят не само лечение на зъбите си, но и едновременно с това подобряване на визията им.4,8
Всяка промяна, засягаща външния вид на пациентите, рефлектира върху психологическото им състояние и самооценка. Дори най-незначителни лечебни процедури върху предните зъби, могат да бъдат от емоционално значение за пациентите.7
Цел: В това клинично проучване, си поставихме за цел, да изследваме равнището на тревожност на пациенти, желаещи естетична реконструкция на усмивката или такива, при които протетичната рехабилитация на съзъбието налага промяна на зъбите във видимата област.
Материали и методи: Настоящото изследване обхваща 26 пациента, от тях 11 мъже и 15 жени, на възраст от 22 до 66 години. Преобладаващата част- 25 човека са от българската етническа общност и един представител на арменската такава. Двама са студенти, 7 са със средно образование и 17 вишисти. Семейното им положение е както следва: 3ма разведени, 18 семейни, 2ма обвързани и 3ма необвързани.
За оценка равнището на тревожност бе използван въпросника STAI(State - Trait Anxiety Inventory), разработен от Спилбъргър. Методиката е сравнител-но проста и лесна за работа и не изисква специално оборудване и други консу-мативи.1
Въпросникът измерва тревожността и като свойство (черта) на личността -Т тревожност, и като емоционално състояние^тревожност. Той е адаптиран за български условия от Д. Щетински и И. Паспаланов през 1989 г. за възраст над 13 години на изследваните.2
Въпросникът включва две отделни самооценъчни скали с по 20 въпроса съждения за измерване на тревожността, като моментно състояние S-скала и като черта Т-скала, отпечатани от двете страни на един и същи лист. За всеки въпрос са възможни четири варианта на отговор по степен на интензивност. Първо се провежда изследването по скалата S, следвано от скалата Т, но може да се използва и само едната форма според задачите на изследването. Оценяването става като по всяко съждение се преписва бал от 1-4.Баловете се сумират по следните формули: Sтревожност= сума1S- сума 2S+35
Ттревожност= сума1Т- сума 2Т+35 До 30т. нивото на тревожност е ниско, от 31-45 е средно и над 45 е високо.
Пациентите попълваха двете скали за самооценка на реактивната тревожност РТ S-скала и за личностната тревожност ЛТ Т-скала, след като бяха обявили решението си да се подложат на предлаганите от нас стоматологични процедури и преди да се видят как биха изглеждали, посредством прогностичните восъчни моделажи и прогностичните конструкции.
След изработването на прогностичните конструкции им предоставяхме за попълване само първата част на теста, за оценка на РТ. Единствено при пациенти с дискутабилни резултати, след като са се видели с прогностичните конструкции, изисквахме попълване и на втората част от теста.
Първите отчетени резултати не бяха убеждаващи, поради което започнахме да предоставяме повече време на пациентите, да свикнат с промяната и да се възприемат. Това наложи второто попълване на теста да се прави, не след прогностичните конструкции, които по правило престояват кратко в устата на пациента, а на етап временни конструкции в хода на лечението.
Резултати и обсъждане: Тревожността е чувство на емоционално напрежение, на очаквани възможни неприятности и безпокойство, неопределен страх от нещо което може да се случи. Тревожността най-често е свързана с очакване на социалните последействия от успех или неуспех. 1Ситуативната тревожност се характеризира от субективно преживяване
на емоции като напрежение, безпокойство, загриженост, нервност, което възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето. Личностната тревожност е индивидуална черат на човека и отразява неговата предразположеност към емоционални отрицателни реакции на различни житейски ситуации, носещи в себе си заплахи към неговото „Аз". Личностната тревожност до голяма степен определя поведението на човека и е съществен компонент от самоконтрола и самовъзпитанието му.
Резултата от нашето проучване сочи, че пациентите са предимно с висока и средна личностна тревожност. Висока е ЛТ при 14 от изследваните (53,8%), от тях 3 мъже и 11 жени. Средна ЛТ е отчетена при 12 пациента(46,1%), за сметка предимно на мъжете- 8 и 4 жени. От пациентите с висока ЛТ 10 са вишисти и 4 сасъс средно образование. Докато средна ЛТ бе отчетена при при 5 със средно и 7 с висше образование. Конкретна зависимост между нивото на ЛТ и образованието не се отчита. Между покачването на ЛТ и нарастването на възрастта също не бе открита статистически значима връзка. Реактивната тревожност преди изследването е предимно ниска, отчетена при 20 пациента (76,9%). Средна РТ е отчетена едва при пет пациента (19%), четирима от които жени и един мъж. Висока е РТ само при един мъж.
Ниската РТ в началото на изследването си обясняваме с факта, че пациентите са привикнали във времето с вида на усмивката си макар и незадоволителен.
По-голямата част от пациентите показаха понижаване на РТ с няколко пункта след направата на временните конструкции. Повишаването на РТ при една пациенка си обясняваме с промяна вероятно на житейската и ситуация, тъй като при нея бе отчетено повишаване и на ЛТ при повторното попълване на теста. Отчетеното при двама други пациенти повишаване на РТ не бе обвързано с повишаване на ЛТ, а напротив тя се понижи. Този ефект вероятно се дължи на умората от продължителните процедури и попълването на теста в края на лечебния сеанс.
Изводи: Пациентите с промени в усмивка, които са настъпвали бавно във времето са привикнали с несъвършенствата и ги приемат спокойно.
Прогностичните и временните конструкции са добро онагледяващо средство и допринасят за доброто възприемане на лечението от пациентите.
Библиография:
1. Иванов, И. Методики за изследване на функционалните състояния. Шумен.1999.
2. Щетински, Д., И. Паспаланов. Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.Спилбърг^ТА1^форма). София.1989
3. Beall, A. Can a new smile make you look more intelligent and succesful.- Dent Clin N Am,2007, 289-297
4. Gebhard, W. A comprehensive approach for restoring esthetics and function in fixed prosthodontics. -Quint. Dent. Technol.,2003, 21-44
5. Goldstein, RE. Change your smile. Quintessence Publishing Co,Ink,2009
6. Jornung, J., O. Fardal. Perception of patients'smiles A comparison of patients'and dentist'opinions. -JADA,138,2007, 1544-1553
7. Levinson, N. Psychologic facet of esthetic dental health care: A developmental perspective.-Journal of Prost Dentistry. ,64,1990,4, 486-491.
8. Spears, F., V Kokich. A multidisciplinary aapproach to esthetic dentistry.- Dent Clin of N Am, 2007, 487-505
