CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
САМООЦЕНКА И ПЕРЦЕПЦИЯ НА КОГНИТИВНИЯ ДЕФИЦИТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПРИСТЪПНО-РЕМИТЕНТНА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА А. Тренова, Г. Славов, Д. Янчева, Я. Аксентиева, М. Манова Катедра по Неврология, Медицински Университет-Пловдив
SELF-APPRAISAL AND PERCEPTION OF COGNITIVE DEFICITS IN PATIENTS WITH RELAPSING-REMITTING MULTIPLE SCLEROSIS A. Trenova, G. Slavov, D. Iancheva, Y. Aksentieva, M. Manova Department of Neurology, Medical University-Plovdiv
Abstract:
Aim: to assess the coincidence between self-appraisal about cognitive functions and the results of three neuro-psychological tests in patients with relapsing-remitting multiple sclerosis and the effect of disability determined by EDSS, fatigue and depressive symptoms on patient perception of cognitive deficit.
Subjects and methods: the study comprised 159 patients (114 women), mean age 40.08±8.48 years and mean disease duration 10.60±5.70years. A short questionnaire about presence or absence of memory, attention and learning disturbances was used for self-assesment of cognitive dysfunction. Objective cognitive assessment was done by Paced Auditory Serial Addition Test (PASAT), Symbol Digit Modalities Test (SDMT) and Isaacs test. Depressive symptoms and fatigue were detected by Beck Depression Inventory (BDI) and Modified Fatigue Impact scale (MFIS) respectively. Data were analyzed using test of Kolmogorov-Smirnov, Mann-Whitney U - test, Pearson and Spearman's correlation
Results: Abnormal result (< 2SD below the mean value of controls) on at least 1 neuropsychological test was registered in 100 (62.9%) of the patients. A total of 30 patients (18.9%) reported cognitive problems: 7of these had normal results on all three tests and in 23 individuals (14.47%) the self-appraisal and objective assessment matched. Patients reporting cognitive disturbances had higher scores on BDI (p<0.0001) and MFIS (p=0.052). There was no correlation between self-appraisal and EDSS (p>0.05).
Conclusions: The results of this study justify the need of a cognitive screening by neuro-psychological tests in patients with MS since most of them do not have adequate perception of cognitive impairment. Cognitive self-appraisal is associated primarily with other psycho-emotional signs, and not with the severity of physical disability of these patients.
Въведение
Множествената склероза (МС) е хронично имуномедиирано заболяване на централната нервна система с множествен и разнообразен дефицит във функционалните системи. В хода на болестната еволюция при 40-70% от всички пациенти се обективизира когнитивно
нарушение, не рядко в съчетание с психо-емоционални прояви и/или синдром на хроничната умора. Според Pinkston и Alekseeva 2006, самооценката на когнитивните промени при изследвания контингент не е надежден източник на информация (1). Проучване от 2005г. не регистрира корелация между данните на пациентите за наличие на паметов дефект и резултатите от невропсихологичните тестове. Дори да доловят настъпването на промяна, пациентите не са в състояние да определят нейната степен (2). Понастоящем, експертна група към Националното сдружение на пациентите с МС на САЩ през 2008г. препоръчва използването на въпросници, адресирани към пациентите и техните близки за скриниране на лицата с нарушения, налагащи прецизно оценяване на клинично значимите промени и провеждане на своевременно лечение (3). Данните в литературата не са еднопосочни и обосновават необходимостта от изследване на корелацията между субективната оценка за наличие на когнитивен дефицит и резултатите от невропсихологичните тестове при пациентите с МС.
Цел: Да се проучи степента на съответствие между самооценката на пациентите с пристъпно-ремитентна МС за наличие на когнитивни нарушения и резултатите от три невропсихологични теста, както и влиянието на тежестта на неврологичния дефицит оценена чрез Expanded Disability Status Scale (EDSS), синдрома на хроничната умора и депресивни прояви върху перцепцията на когнитивния дефицит.
Материал и методи:
През периода м. юли 2014 година - м. януари 2015 година е проведено срезово проучване сред пациенти с пристъпно-ремитентна МС лекувани с болест-модифициращ медикамент от първа линия (интерферон-бета или глатирамер ацетат) и проследявани в Центъра за диагноза и лечение на МС към Клиниката по Нервни болести на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив. Обхванати са пациенти на възраст от 18 до 60 години в стадий на ремисия на заболяването, при които липсват съпътстващи психични и тежки, декомпенсирани соматични заболявания.
Пациентите оценяват когнитивното си състояние, отговаряйки с „да" или „не" на кратък въпросник за наличие на проблеми с паметта, концентрацията на вниманието, способността и скоростта за заучаване на нова информация.
Обективното изследване на когнитивните функции включва три невро-психологични теста: Paced Auditory Serial Addition Test (PASAT 3D), Symbol Digit Modalities Test (SDMT) и Isaacs test. Наличието на депресия е оценено чрез Beck Depression Inventory (BDI), а влиянието на синдрома на хроничната умора - чрез Modified Fatigue Impact scale (MFIS)
Expanded Disability Status Scale (EDSS) е използвана за определяне на тежестта на неврологичния дефицит.
Контролната група включва 86 клинично здрави лица, съпоставими с пациентите по възраст, полово разпределение и образование.
Събраните данни са анализирани с помощта на статистически софтуерен продукт SPSS v.19.0. Използвани са тест на Kolmogorov-Smirnov, Mann-Whitney U - test, корелационен анализ на Pearson и Spearman, като статистическа значимост се приема при р<0.05.
Резултати:
Проучени са 159 пациенти (114 жени и 45 мъже) с ПРМС на средна възраст 40.08±8.48 години и средна продължителност на заболяването 10.60±5.70 години. Степента на инвалидизация оценена по EDSS варира от 1.0-4.5 (средно 1.89±0.71).
Абнормен резултат от даден невро-психологичен тест е приет когато броят точки на пациента е по-нисък от mean±2SD за контролната група. При използване на този критерий болните с поне 1 абнормен резултат от невро-психологичните тестове са 100 (62.9%).
91
От всички изследвани пациенти 30 лица (18.9%) са дали поне 1 положителен отговор на въпросите, касаещи наличието на когнитивни нарушения. Седем от пациентите, определили себе си като имащи когнитивен проблем са показали нормални резултати (в граници теап±28В за зд.ааите лица) и натрите невро-психологични ибста. От цяиатаизследвана група изследвани паиванеи сэдго вртг 2з(зр-47%) има слападение мсзвду самоа.зикатаи обепгтоииаадинои за нзличиз ва чагнитивендофицит.
Съпостшжа нанациениние а11^^о!птвц^^рияравлгнитивно нарушение по отношение на тежестта на неврологичен дефицит не установява сигнификантна разлика в EDSS скора м^жду даете руш! (Н.РСЗ±0.7Я ии. 1.94И±С.77,13=а0.^((И).
Корелационният анализ открива сигнификантна връзка меж1у самооценката и резултатаот 1ШС (у =0.(0з , р<0.а001) )4 (^уфеа. ^иб(;>] из=0.)^:^'0). Прциенгите, ВЗ(1то
съоСщешат за издришева коонвгазво ваиишенли омат значимата-виок брял тзлки на ВГО )о<0.4401Т. Аналопетна, свлил горячиютевденщлана гpaняитаaнa стaгисцмчcсцагр значимеса .аз0.052) слуситвзгиловза МММ (ФвфвпТ).
в Пациенти без перцепция за когнитивно нарушение
■ Пациенти с перцепция за когнитивно нарушение
BDI MFIS
Фигура 1: Среден брой точки от BDI и MFIS при пациентите с и без перцепция за когнитивнонарушение
Обсъждане:
Настоящото проучване установява леки когнитивни нарушения в тестваните когнитивни сфери при над 2/3 от изследваните пациенти с ПРМС, провеждащи болест-модифицираща терапия. Резултатите от самооценката на болните представляват интерес -по-малко от 1/5 съобщават за промени, значително по-нисък е относителния дял на лицата, вярно оценили обективизираното нарушение от проведените тестове (n=23; 14.47%). Тези резултати показват дефицит в способността на пациентите с МС да разпознават когнитивната дисфункция и са в съгласие с данните от проучването на Benedict и съавт., 2003 и Christodoulou и съавт.,2005 (2,4).
Причината за недостатъчната сензитивност на болите с МС към появата на когнитивен дефицит не е изяснена. Допуска се, че е във връзка с различия в представите на индивидите за „нормално" когнитивно функциониране на изследваните когнитивни сфери, с многообразието от ежедневни дейности, натоварващи когницията и надхвърлящи в различнастепениндивидуалнитевъзможностиза компенсация.
От съществено значение е влиянието и на други психо -емоционални фактори -наличието на депресия и синдром на хроничната умора (5,6). Становището се подкрепя от данните на настоящото проучване за връзка между когнитивната самооценка и резултата
от BDI и MFIS. Независимо, че в проучването участват пациенти с много слабо изразени прояви (BDI<4; MFIS <29), средния резултат и от двете скали е значимо по-висок при пациентите с оплаквания от нарушения в когницията.
Редица клинични изпитвания установяват, че степента на инвалидност и когнитивните дисфункции не прогресират паралелно паралелно (7). В съгласие с тези данни са резултатите, получени при настоящото изследване - не се открива разлика в тежестта на неврологичния дефицит, оценен чрез EDSS, между пациентите с и без перцепция за когнитивен дефицит.
Изводи:
Необходимо е обективно да се оценява когнитивния капацитет на МС пациентите поради нарушената перцепция за наличието на когнитивен дефицит. Самооценката за съществуващо когнитивно нарушение е в пряка връзка с наличието на депресия/ синдром на хроничната умора и не зависи от тежестта на инвалидност.
Библиография:
1. Pinkston JB, Alekseeva N. Neuropsychiatry manifestations of multiple sclerosis. Neurol Res 2006;28(3):284-90.
2. Christodoulou C, Melville P, Scherl WF, et al. Perceived cognitive dysfunction and observed neuropsychological performance: Longitudinal relation in persons with multiple sclerosis. J Int Neuropsychol Soc 2005; 11: 614-619.
3. Benedict RHB, Ben-Zacharia A, Bednarik PA, Bethoux F, Bobholz JA, Caruso LS, Chiaravalloti ND, Christodoulou C, Frankel D. Assessment and Management of Cognitive Impairment in Multiple Sclerosis-Expert opinion paper from the National Clinical Advisory Board of the National Multiple Sclerosis Society 2008: 1-14.
4. Benedict, R.H., Munschauer, F., Linn, R., Miller, C., Murphy, E., Foley, F., Jacobs, L. Screening for multiple sclerosis cognitive impairment using a self-administered 15-item questionnaire. Multiple Sclerosis 2003, 9, 95-101.
5. Randolph JJ, Arnett PA, Freske P. Metamemory in multiple sclerosis: Exploring affective and executive contributors. Arch Clin Neuropsychol 2004;19(2):259-79.
6. Bruce JM, Arnett PA. Self-reported everyday memory and depression in patients with multiple sclerosis. J Clin Exp Neuropsychol 2004;26(2):200-14.
7. La Rocca NG. Cognitive impairment and mood disturbances. In: Giesser BS. Primer on Multiple sclerosis. Oxford University Pess Inc. 2011; pp:241-262.
