CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРНИ КОРЕЛАЦИИ ПРИ ЖЕНИ С
ПРИСТЪПНО-РЕМИТЕНТНА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА
А. Тренова, М. Манова, Г. Славов, В. Дошева, С. Мантарова, З. Захариев, Т. Василева Катедра по Неврология, Медицински университет - Пловдив
CLINICAL-LABORATORY CORRELATIONS IN WOMEN WITH RELAPSING-REMITTING MULTIPLE SCLEROSIS
A. Trenova, M. Manova, G. Slavov, V. Dosheva, S. Mantarova, Z. Zahariev, T. Vasileva Department of Neurology, Medical University - Plovdiv
Abstract:
Multiple sclerosis (MS) is a chronic disease of the Central nervous system (CNS), in which an autoimmune T-cell mediated reaction against myelin proteins plays a crucial role in the development of the pathological process. Experimental and clinical studies suggest that female sex hormones may influence the immune inflammation in MS.
The aim of our study is to investigate the relationship between changes in serum concentrations of estradiol and progesterone and the degree of disability assessed by Expanded Disability Status Scale (EDSS) in women with relapsing-remitting MS (RRMS). Material and methods: the study comprised 35 women with RRMS aged between 18 and 50 years. The examination included neurological assessment and measurement of serum concentrations of estradiol and progesterone during relapse and remission of the disease. The degree of disability was evaluated by EDSS and micro-particle enzyme immunoassay was used to determine hormonal concentrations. Results: Abnormally low serum levels of one or more hormonal measurement were found in 60% of the patients. There was no correlation between the total EDSS score and the serum concentrations of estradiol and progesterone. No significant differences were found between women with normal and impaired hormonal status according to the mean EDSS, the frequency and the severity with which the functional systems constituting EDSS are affected, but in patients with abnormal concentrations of the female sex steroids during the relapse phase significantly more functional systems were involved in formation of disability. Conclusions: Patients with hormonal imbalance have significantly more EDSS-functional systems affected during the exacerbation of MS, compared to those with normal hormonal status, without considerable differences in total EDSS score. We assume that abnormal metabolism of estradiol and progesterone influences the degree of the immune inflammatory activity.
Множествената склероза (МС) е хронично заболяване на централната нервна система
(ЦНС), характеризиращо се с пръснати плаки на възпалителна демиелинизация в главен и гръбначен мозък. Ключова роля в патогенезата и играе автоимунна Th1 медиирана реакция срещу миелинови протеини в ЦНС. Успоредно с автоимунното възпаление се развива и различна по степен на изразеност невродегенерация, които заедно водят до изява на разнообразна клинична симптоматика. Клиничният полиморфизъм, отнасящ се както до вида и тежестта на неврологичните симптоми и синдроми, така и до хода на протичане са отличителна черта на МС (1). Причините и механизмите обуславящи това разнообразие все още не са изцяло проучени. Установени факти са по-честото засягане на женския пол, както и различия между двата пола по отношение на клиничната изява и хода на болестта (2). Тези данни поставят въпроса за ролята на половите хормони в патогенезата и във формирането на неврологичния дефицит при МС.
Цел: Да се изследва връзката между промените в серумните концентрации на естрадиол и прогестерон и тежестта на неврологичния дефицит оценена чрез Expanded Disability Status Scale (EDSS) при жени с пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС).
Материал и методи:
В Клиниката по Нервни болести на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, МУ-Пловдив е проведено проспективно проучване. Селектирането на пациентите за включване в проучването е направено според следните критерии:
Включващи критерии: жени на възраст 18 до 50 години; клинично и резонансно потвърдена МС по критериите на McDonald; пристъпно-ремитентен ход; редовен менструален цикъл. Изключващи критерии: придружаващи автоимунни заболявания, остри или хронични инфекции, чернодробни, бъбречни, сърдечни и гинекологични заболявания, алергии, неоплазми; прием на медикаменти, повлияващи хормоналния статус; първично хронично - прогресивна и вторично прогресивна МС; менопауза
Всички пациенти са декларирали доброволното си участие в проучването чрез писмено информирано съгласие.
Тежестта на неврологичния дефицит е определена посредством EDSS. Концентрацията на естрадиол и прогестерон в серума е определена чрез имунометричен „сандвичев" метод (MEIA) на анализатор AXSYM™ system (Abbott Lab., USA).
Пациентките са изследвани двукратно:
• По време на пристъп, който се дефинира като поява на нови симптоми или утежняване на съществуващите с продължителност над 24 часа, след период на 30 дневно подобрение или стабилно състояние, при липса на фебрилитет;
• По време на ремисия - най-малко 2 месеца след пореден пристъп.
След получаване на резултатите от хормоналните изследвания, от които не се установи нито една серумна концентрация над горната референтна граница на нормата за нашата лаборатория, пациентките са разделени в две групи:
Група 0 - със серумни нива на естрадиола и прогестерона в референтни граници и при двете измервания.
Група 1 - с поне една абнормно ниска концентрация на единия и/или и двата изследвани хормона.
Статистическата обработка на данните е извършена с помощта на статистически софтуерен продукт SPSS 13.
Резултати: Проучването обхваща 35 пациентки на средна възраст 34.80±9.03 (мин. 19-макс. 49год.), отговарящи на селектиращите критерии. Клиничната характеристика на контингента е представена в Таблици 1 и 2.
Таблица 1: Клинична характеристика на контингента.
Група n Средна възраст Продължителност на заболяването
Група 0 14 36.93±8.53 5.86±5.65
Група 1 21 33.38±9.28 5.52 ±5.28
Таблица 2: Клинична характеристика на контингента - стешн на инвалидизация.
Група EDSS в пристъп EDSS в ремисия
min max mean±SD min max mean±SD
Група 0 2.0 6.0 3.57±1.09 1.0 3.5 2.18±0.97
Група 1 2.0 8.5 3.67±1.68 1.0 5.5 2.21±1.15
Корелационният анализ не установява зависимост на стойностите на EDSS в пристъп и в ремисия от концентрациите на естрадиола и прогестерона и при двете клинични групи (Р>0.05).
За сравняване на показателите характеризиращи неврологичния дефицит между пациентките от Група 0 и Група 1 е използван Independent Samples t-test. Не се установява статистически значима разлика по отношение на средните стойности на EDSS в пристъп и EDSS в ремисия. Честотата, както и тежестта на засягането на отделните функционални системи (пирамидна, церебеларна, стволова, сетивна, тазово-резервоарна, зрителна, церебрална) при пациентките с нормален и с абнормен хормонален статус също не се различават сигнификантно и в двете фази на болестта (Р>0.05).
При съпоставката на броя на увредените функционални системи, участващи във формирането на общия EDSS по време на пристъп се установи, че в Група 1 относителният дял на пациентките с увреждане на 4 или 5 функционални системи е по-голям в сравнение с Група 0 (сигнификантност достигат тези с 5 засегнати ФС Р<0.0001) и значимо по-малък е делът тези с ангажиране само на 1 функционална система (Р<0.05) (Таблица 3).
Таблица 3: Разпределение на пациентите според броя функционални системи ангажирани във формирането на неврологичния дефицит в пристъп
Брой засегнати функционални системи Относителен дял P
Група 0 група1
1 28.57% (n=4) 9.52% (n=2) P<0.05
2 35.72% (n=5) 47.62% (n=10) Р>0.05
3 28.57% (n=4) 19.05% (n=4) Р>0.05
4 7.14% (n=1) 9.52% (n=2) P>0.05
5 0% 14.29% (n=3) P<0.0001
Обсъждане: Анализът на данните от настоящото проучване не установява разлики в общия EDSS скор между пациентките с нормални и с понижени серумни нива на двата
хормона, както и пряка зависимост на общата тежест на инвалидизация оценена по EDSS от хормоналните концентрации. Аналогични са резултатите на Zakrzewska-Pniewska и съавт. и Tomassini и съавт (3, 4). При детайлизиране на изследването по функционални системи, в групата с хормонални нарушения по време на екзацербация се регистрира сигнификантно по-висок брой на пациентките с увреждане на повече (4 или 5) ФС, а е значимо по-малък броят на тези с ангажиране само на 1 ФС. Според приетото днес становище, формирането на неврологичния дефицит по време на МС-пристъп се обуславя преди всичко от активирането на автоимунната реакция с нарастване или образуване на нови плаки на възпалителна демиелинизация в ЦНС, докато във фазата на ремисия, остатъчните неврологични симптоми се свързват с непълна ремиелинизация, аксонална и невронална загуба, прекъсване на дендритите и увреждане на синапсите в поразените участъци (5, 6). От друга страна експериментални и клинични изследвания доказват антиинфламаторен и невропротективен ефект на женските полови хормони естрадиол и прогестерон (7). Установеното от нас ангажиране на по голям брой функционални системи би могло да се разглежда като косвено доказателство за роля на хормоналния статус в модулиране на автоимунната инфламаторна активност.
Изводи:
При пациентките с хормонален дисбаланс тежестта на неврологичния дефицит по EDSS в пристъп се формира от участието на сигнификантно по-голям брой функционални системи в сравнение с болните с нормален хормонален статус, без да се откриват значими разлики в общата тежест на EDSS. Допускаме, че установеният хормонален дисбаланс повлиява степента на изразеност на имунния възпалителен процес.
Библиография:
1. Миланов И. Множествена склероза и демиелинизиращи заболявания. София: Медицина и физкултура, 2010
2. Voskuhl RR. Gender issues and multiple sclerosis. Curr Neurol Neurosci Rep 2002; 2(3): 277-286.
3. Zakrzewska-Pniewska B, Gol^biowski M, Zajda M, Szeszkowski W, Podlecka-Pi^towska A, Nojszewska M. Sex hormone patterns in women with multiple sclerosis as related to disease activity-a pilot study. Neurol Neurochir Pol 2011; 45(6): 536-42.
4. Tomassini V, Onesti E, Mainero C, Giugni E, Paolillo A, Salvetti M, Nicoletti F, Pozzilli C. Sex hormones modulate brain damage in multiple sclerosis: MRI evidence. J Neurol Neurosurg Psychiatry 2005; 76: 272-275.
5. Antel J, Birubaum G, Hartung HP, Vincent A. Clinical Neuroimmunology. Oxford University Press, 2005: 185-194.
6. Giuliani F, Yong VW. Immune-mediated neurodegeneration and neuroprotection in MS. Int MS J 2003; 10(4): 122-130.
7. Nicot AB. Gender and sex hormones in multiple sclerosis pathology and therapy. Front Biosci 2009; 14: 4477-4515.
