CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
тревожност и естетични промени в усмивката
М. Христозова1, П. Нончев2, Т. Боева3, Хр. Кисов1 МУ - Пловдив, 1Факултет по Дентална медицина, Катедра по Протетична дентална медицина, 2Медицински факултет, Катедра по Психиатрия и психология, 3 Факултет по Обществено здраве, Катедра по Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение
ANXIETY AND AESTHETIC CHANGES IN SMILE M. Hristozova1, P. Nonchev2, T. Boeva3, Нг. Kisov1 Medical University Plovdiv,1Faculty of Dental Medicine, Prosthetic Dentistry Department, 2Faculty of Medicine, Department of Psychiatry and Psychology,3 Faculty of Public Health Department of Medical Informatics,
Biostatistics and E-learning
Abstract:
Aesthetic changes in smile affect the patient's psychological welfare and self-esteem, and even the most minor esthetic procedures on anterior teeth can be emotionally significant for them. Dentists must have a comprehensive cognition of human behavior and the subtle range between personality and its idiosyncratic manifestation in the dental situation.
Purpose: The current study investigates anxiety level in patients, who are undertaking aesthetic reconstruction of their smile. We tried to determine any statistically defined dependencies between age, gender and education of patients and the levels of anxiety they exhibit.
Materials and methods: The State-Trait Anxiety Inventory Form (STAI) - a self-report psychometric scale of Charles Spielberger was used for assessment of patient's anxiety. The test STAI was administered to 46 patients aged 22 to 74 years.
Results and discussion: The patients were grouped according to gender, age and education. An assessment of the individual results was done. x2 method, for assessing the statistical hypotheses, at p = 0.05, was used to evaluate the relationship between education and State Anxiety (SA) and education and Trait Anxiety (TA). No significant interrelationship was found. We used the same method to investigate the relationship gender- SA and gender -TA. A slight correlation was discovered between gender and TA - women exhibit higher levels of TA. Correlation analysis was used to identify and measure the associations among age and SA and age and TA. None statistically significant correlation was proved. By means of correlation analysis we identified correlation between SA and TA- a higher value of TA leads to higher levels of SA.
Денталното лечение обединява възстановяване на форма, функция и естетика на съзъбието.(3) Голям е дяла на пациентите, посещаващи денталните кабинети не само за зъболечение, а по-скоро в търсене на естетични решения за усмивка си, едновременно с лечението или ^ropm^^/6, 14)
Добрият външен вид e утвърдено и наложено, от масмедиите и рекламите, условие за просперитет, както в професионален план така и в социален аспект. Усещането за привликателен вид се формира от множество фактори. Водещ сигнален фактор е красивата и здрава усмивка.(2'5,6А9Д0)
Промените, засягащи външния вид на пациентите, се отразяват върху психическото им благосъстояние и самочувствие/6, 14) Дори минимални естетични процедури, касаещи видимото съзъбие, са повод за емоционална реакция от страна на пациентите.(10)
Естетичната рехабилитация на пациентите, често изправя стоматолозите в сблъсък със специфичните им идиосинкратични реакции. Това налага задълбоченото познаване на взаимовръзките между личността, като характер, и проявлението и в дентална ситуация.(10) Цел: Обект на това клинично проучване са пациенти, желаещи естетична реконструкция на усмивката или такива, при които протетичната рехабилитация на съзъбието налага промяната. Лица, при които промените на съзъбието задължително засягат представителната зона (горночелюстни първи премолари, втори премолари, първи молари).(2,71112) Изследвахме равнището на тревожност на тези пациенти и зависимостите между емоционалните и личностните им реакции и пола, образованието и възрастта им.
Материали и методи: Настоящото изследване обхваща 46 пациента, от тях 18 мъже и 28 жени, на възраст от 22 до 74 години. Разпределението по възраст, според СЗО е съответно: млада възраст - 41% пациента; зряла - 34,8%; напреднала - 23,9%. Трима са студенти, 18 са със средно образование и 25 са вишисти. При статистическата обработка, студентите прибавихме към групата със средно образование (45,6% със средно и 54,3% с висше образование).
За оценка равнището на тревожност използвахме въпросника STAI (State - Trait Anxiety Inventory), разработен от Спилбъргър. Методиката е лесна за работа и не изисква специално оборудване и други консумативи.(1) Въпросникът е прилаган и в други научни изследвания, касаещи тревожността на деталните пациенти.(1315)
Тестът на Спилбъргър измерва тревожността и като свойство (черта) на личността- Т тревожност, и като емоционално състояние - S тревожност. Протоколът за работа е описан подробно в предходно наше изследване.(4)
Резултати и обсъждане: Резултатите от нашето проучване сочат, че пациентите, при първоначалната си визита в кабинета са предимно с ниска Реактивна тревожност (РТ) - 37 (80,4%) от участниците в изследването. Средна РТ е отчетена при 8 (17,4%) пациента и само 1 (2,2%) пациент е представил висок резултат за РТ. (Фиг. 1)
Фиг. 1. Разпределение по степен на РТ.
Разпределението на РТ по пол е както следва: ниска РТ е отчетена при 21 (45,7%) представители на женския пол и 16 (34,8%) представители на мъжкия пол; средна РТ е отразена при 7 (15,2%) жени и 1 (2,2%) мъж; с висока РТ се е представил само един участник в изследването от мъжки пол - 2,2%. (Фиг. 2)
Фиг. 2. Разпределение по пол и нива на РТ. Табл.1. х2 метод за оценка на
зависимостта пол- РТ За проверка на зависимостта пол - РТ, използвахме х2 метода за оценяване на статистически хипотези, при р=0,05 (Табл.1). Резултатите показват, че РТ не зависи от пола.
Разпределението по възрастови групи е съответно: ниска РТ е отчетена при 37% от пациентите представители на младата възрастова група, 23,9% за зрялата възрастова група и 19,7% за представителите на напредналата възрастова група; средно РТ са покзали 4,3% в млада в. гр., 8,7% в зряла и 4,3% в напреднала; високо ниво на РТ няма отчетено за млада и напреднала в. гр., а 2,2% за зряла в. гр. (Фиг.З)
ВДЖ
им*
Лии* НЛП ЩМ МП
олш
у
/Л
X
/л
■ НН1
I ^ I' 1 ^.п л
Фиг.3. Разпределение по възраст и нива на РТ.
При прилагането на корелационен анализ за връзка между възрастта и РТ се получи коефициент на кореалция 0,002, което ни дава основание да направим извод, че възрастта не оказва влияние на РТ.
Представяме и разпределение на РТ по образование. Висока РТ е отчетена при един пациент със средно обрзование, средна РТ са показали 6 вишисти и 2 със средно образование и ниска РТ е установена при 19 вишисти и 18 със средно образование. (Фиг. 4)
За проверка на зависимостта Образование - РТ, използвахме х2 метода за оценяване на статистически хипотези, при р=0,05 (Табл. 2). Резултатите показват, че РТ не зависи от образованието.
Фиг.4. Разпределение по образование на РТ.
Табл. 2. х2 метода за оценка на зависимостта образование - РТ.
Резултатите, отчетени от нашито проучване за Личностната тревожност (ЛТ) сочат, че пациентите с а предимно с висока и средна личностна тревожност. Висока е ЛТ при 21 (45,7%) от изследваните, оттях 5 (10,93%%») мъже и 16 (34,8%) жени. Средна ЛТ 12 регистрирана
при 25 (54.3%) пациента, съответно 13 (28.3%) мъже и 12 жени (26%). (Фиг. 5, Фиг. 6)
Фиг. 5. Разпределение по степен на ЛТ.
16
сИ: 1
_54: 3,807951625
р VI«! ис: 0,051003736
Фиг. 6 . Разпреде ле ние на ЛТ по пол Табл. 3. )2 метод за оценка на
зависимостта Пол - РТ Та проверка на зависимостта Пол - ЛТ, използвахми к2 метода за оценяване на статистически хипотези, прир=0, 05 ОТабл. 3.). Резултатите показват, че ЛТ зависи от пола. Жените са с по-висока ЛТ от мъжете.
От пациентите с висока ЛТ 12 са вишисти и 9 са със средно образование. Докато средна ЛТ бе отчетена при при 12 със средно иР3 с висше оОразование. (Фиг 7.)
Та писверка на зависимостта Образовнние - ЛТ, използвахме х2 метода за оцаняване на статестически хипотези, при р=0,05 (Табл. 4.). Резултатите показват, че ЛТ не зависи от образованието.
■Нрвдр доЯ СрщйЯЧ! ДиотМЯ
кы-'ч.'е Висин? образгдщчнг
Фиг. 7. Разпределение на ЛТ по образование.
Табл. 4. х2 метод за оценка на зависимостта образование - ЛТ.
Разпределението нн стойностите за ЛТ по възрастови групи е прддставено на Фиг.
8. Няма отчетени ниски стойности на ЛТ. Средно ниво на ЛТ показват 23,9% в млада в. гр., 15,2% в зряла и 15,2% в напреднала. Високи стойности на ЛТ са показали 17.4% -представители на млада в. гр., 19,7% от зряла в. гр. и 8,7% от напредналата в. гр.
Зр«Л1 -МИЕ'ДШ:.!
Фиг. 8. Разпределение на ЛТ по възрастови групи.
При прилагането на корелационен анализ за връзка между възрастта и ЛТ се получи коефициент на кореалция 0,023, което ни дава основание да направим извод, че възрастта не оказва влияние на ЛТ.
Приложихме корелационен анализ, за да оценим има ли връзка между РТ и ЛТ. Полученият коефициент на корелация е равен на +0,25, показва слаба положителна връзка между РТ и ЛТ. При по-голяма ЛТ се наблюдава при по-голяма РТ.
Изводи: Пациентите с промени в усмивка, които са настъпвали бавно във времето са привикнали с несъвършенствата и ги приемат спокойно.
Нивата на РТ и ЛТ не се влияят от възрастта на пациентите.
Образованието не оказва влияние върху демонстрираните от пациентите нива на реактивна и личностна тревожност.
РТ не зависи от пола, но ЛТ е по-висока при жените, отколкото при мъжете. Доказана е слаба връзка между ЛТ и РТ - при покачване на ЛТ се наблюдава покачване на РТ на съответния пациент. Тези резултати ни позволяват да заключим, че пациентите от женски пол са с по-голяма предразположеност към отрицателни емоционални реакции на различни житейски ситуации. Личностната тревожност до голяма степен определя поведението на човека и е съществен компонент от самоконтрола и самовъзпитанието му. По-високите стойности на ЛТ корелират и с по-високи нива на РТ - ситуативната тревожност. Това обяснява по-интензивните емоционалните преживявания, субективно проявени като нервност, напрежение и безпокойство.
Събития и обстоятелства от личен характер, променящи нивата на ЛТ, повлияват интензитета и динамичността на ситуативните реакции на пациентите, без значение от пола им.
Като цяло, нито РТ, нито ЛТ зависят закономерно от пола, образованието или възрастта. Динамиката на ситуативната и на личностната тревожност са строго индивидуални за всеки пациент и изискват индивидуално отношение и внимание, както и добро познаване на човешкото поведение.
Библиография:
1. Иванов, И. Методики за изследване на функционалните състояния. Шумен.1999.
2. Ралев, Р. Естетика на съзъбието анфас. София: QuintessenceBG, 1993,39-54
3. Ралев, Р., Т. Пеев, А. Филчев. Пропедевтика на протетичната стоматология. София: Медицина и физкултура, 1997.
4. Христозова, М., П. Нончев, Д. Шопова. Оценка тревожността на пациентите, предприели естетични промени на усмивката. Научни трудова на СУБ Плодив, серия Г Медицина, Фармация и Дентална медицина, том 15, 2014, 184-186
5. Beall, A. Can a new smile make you look more intelligent and succesful.- Dent Clin N Am, 2007, 289- 297
6. Gebhard, W. A comprehensive approach for restoring esthetics and function in fixed prosthodontics. - Quint. Dent. Technol., 2003, 21- 44
7. Goldstein, RE. Esthetics in Dentistry..........., 4-5
8. Goldstein, RE. Change your smile. Quintessence Publishing Co, Ink, 2009
9. Jornung, J., O. Fardal. Perception of patients'smiles A comparison of patients'and dentist'opinions. - JADA, 138, 2007, 1544-1553
10. Levinson, N. Psychologic facet of esthetic dental health care: A developmental perspective.- Journal of Prost Dentistry., 64, 1990, 4, 486- 491.
11. Pau, J., F. Furic. Gestion de l'esthetique des restaurations parodonto-prothetiques, 1 partie: concentration cabinet- laboratoire dans l'elaboration du projet esthetique.- Synergie prothetique, 2, 2000, 285-296
12. . Shillingburg, H., S. Hobo, L. Whistsett, R. Jacobi et S. Brackett.-Fundamental of fixed prosthodontics. 3. ed., Chicago, Quintessence, 1997
13. Sinan AY, D. Özdemir, M. Özturk, S. Polat. An assessment of dental anxiety in oral surgery patients .- Gulhane Med J., 2002, 395-398.
14. Spears, F., V Kokich. A multidisciplinary aapproach to esthetic dentistry.- Dent Clin of N Am, 2007, 487-505
15. Vaida L., C. Dalai, R. Dima. Evaluation of anxiety level in children and adolescents.-OHDMBSC, 6, 2007, 3, 57-61.
