CC BY
36
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ПОДАГРА - ДВЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ИЛИ ЧАСТ ОТ ЕДНО Георги Николов2' Благовест Петров2, Ангел Балинов2, Костадин Савов2, Тодор Ставракев2, Ралица Кондарева2, Мариела Генева-Попова1. 1-Катедра по пропедевтика на вътрешни болести МУ-Пловдив; 2-Студенти-медици 3ти курс МУ-Пловдив
METABOLIC SYNDROME AND GOUT - TWO DISEASES OR PART OF ONE. George Nikolov2, Blagovest Petrov2, Angel Balinov2, Kostadin Savov2, Todor Stavrakev2, Ralica Kondareva2, Mariela Geneva-Popova1. 1-Department of internal diseases- MU Plovdiv 2-Students of medicine 3th year MU-Plovdiv
Abstract
The authors have explored two diseases- metabolic syndrome and gout, and the correlation between them. Patients from different clinical centres have been researched. The main goal was to find out whether there is Hyperuricemia by patients with Metabolic syndrome. The attention has been drawn on higher values of Uric acid, Blood sugar and glycated Hemoglobin. The methods used are: medical interview, paraclinical data, statistical research. The conclusion is that the Hyperuricemia which is a part of the Gout and Metabolic syndrome, does not lead to Gout-attacks by patients with metabolic syndrome.
Gout; Metabolic syndrome; Hyperuricemia; Uric acid; Blood sugar; Glycated Hemoglobin
Увод: Метаболитният синдром представлява сложен симптомен комплекс, като най-характерните рискови фактори за него са: aбдоминално-висцерално затлъстяване, инсулиновата резистентност, атерогенна дислипидемия, артериална хипертензия. Често хиперурикемията се среща заедно с компонентите на метаболитния синдром. Метаболитният синдром е основен предшественик на развитие на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Подаграта е заболяване, протичащо със възпалително-деструктивни нарушения на ставите поради отлагане на пикочна киселина. Рискови фактори за подагра са: генетични фактори, водещи до липса на ензими, свързани с пуринови цикъл, повишеният прием на пурини, или недстатъчно излъчване на пикочна киселинас урината, лечение с тиазидни диуретици, циклоспорини, ниски дози салицилати, прием на алкохол,.
Връзка между метаболитен синдром и подагра може да се търси в две основни направления:
• Вродена генетична предразположеност. Метаболитният синдром като предшественик на диабет тип II е комплексно нарушение на метаболизма с акцент върху
въглехидратно-липидния метаболизъм. Подаграта е причинена от нарушения в метаболизма на белтъци.
• Вредно хранене, начин на живот и навици. Често болните от подагра и тези със синдром "X" водят заседнал начин на живот с прием на вредни храни, преяжсдане, злоупотреба с алкохол, чозт прием на големи количества захари, тютюнопушене, ниска физическа активност.
Целта на проучването е анализиране честотато на подагра при болни с метаболитен сиа[дром, намиращи се на лечении в ендокринологично и ревматологично отделение чрез изследвтне на елементина въглехидратния и белтъчен метаболизъм.
Материали и методи: Анализирани са 30 болни с метаболитен синдром, провели лечение във вътрешно отделение, ендокринологичен сокгор на ВМА-МБАЛ Пловдив и 1 6 пациента с падагра, лекувани в реематологично отделение на УМБАЛ "Сеети Георги" и МБ АЛ "Тримонциум", Пловдив. Поучени са анамнестични данни от интервю и по медицинска документация и пораклинични показатели, свързани с метоболизма на въглехидратната и липидна обмяна - пииочне киселина, кръгна захар, гликиран хемоглоОин. Използвани са вериационен, аетернагиеен и графичен анализ, при достоверност р>0,05.
От пацие нтите с Метаболитен синдром 220*% са жени и 80% мъже, при болните с подагра жените са 25%, мъжете 75%.
Резулгатаге показват, чае средната възраст на жени с матаболитен синдром е 28,3±3,1 години, на мъжете 46,1±4,1, а средната възраст на жени с подагра е 64,9±3,1, на мъжете 65,2±2,6.
Увеличена инсулинова резистентност, увеличена кръвна захар, увеличен над нормата гликиран хемоглобин и завишени стойности на С-пептид се срещат достоверно по-често при пациенти с метаболитен синдром, отколкото при пациенти с подагра, както при жени така и при мъже (Фиг 1, 2 ,3). Средната стойност на пикочна киселина при пациенти с метаболитен синдром е 381±12,4 тто1/Ъ, при мъже 398±16,5. Средната стойност на пикочна киселина при жени с подагра е 439±11,1 тто1^, при мъже 482±22,5, като средните стойности се различават достоверно в двете изследвани групи (р>0,05).
■ Ь миги Р
№л
ПниПЧЗ!^
С у II ш ЩРТНР^ 1»* »ты
ИШ П1В11||11 1>л
Жг»>
гЦи»1и М1,жг *11*|-| к т лд
«П1
Фиг. 1 Средни стойности на пикочна киселина при пациенти с метаболитен синдром тто!^
Mm* Ппвлитгл uk h rmr Р
FHT rie«,
4rn4
M№1 цр
HiM IV1U1 «ill JJÛ
Uni bup-nmalil
IhljTTV Mw 41 hï*If
Чнл Г.!«!.)
Mil Л-Н-r-.h H4IIVll.'l fcITïW а-*
Фиг. 2 Средни стойности на кръвна захар при пациенти с метаболитен синдром mmol/L
i'rtlfHMp^N
ЧГ-ИИ 1Г II ifiBMI
Mvp-Aii
С »Hi.tjrtMi
Vli-jfcc H
ж™ mm,
1Г1<1,'1Л4-|ЕЛ iiHH
и-вч
Жшш
Фиг. 3 Средни стойности на гликиран хемоглобин при пациенти с метаболитен синдром mmol/L
Подагрозни кризи с типичен моноартрит, рецидивиращи в годините се срещат достоверно по-често при пациенти с подагра в сравнение с пациенти с метаболитен синдром.
Анализирането на индивидуалните резултати на изследваните болни показа, че 89,52% от всички мъже и жени, болни с метаболитен синдром, имат повишени стойности на кръвна захар, гликириран хемаглобин, С-пептид, холестерол и пикочна киселина (р>0,05).
Въпреки завишените стойности на пикочната киселина при болни с метаболитен синдром, само при 3 пациенти (10%) има данни за клинично проявени подагрозни кризи.
От наблюдаваните болни с подагра, 2 пациенти (16,66%) имат доказан метаболитен синдром, за който получават лечение. При още 2 пациенти (16,66%) има данни за пови-шена кръвна захар, но поради нормален гликиран хемоглобин и С-пептид, са оставени на диетолечение и проследяване.
Нашите данни са в подкрепа на редица автори, които намират хиперурекемия при болните с метаболитен синдром, но тя не е свързана с развитие на подагрозни кризи и образуване на тофи.
Изводи:
1. Пациентите с метаболитен синдром са на по-млада възраст в сравнение с болните с подагра. Клинично проявени подагрозни кризи при болните с метаболител синдром не се наблюдават.
2. Въпреки, че при двете състояния има хиперурекемия, която не се различава сигни-фикантно, при болните с метаболитен синдром не се изявяват типични подагрозни кризи и образуване на тофи.
Литература:
1. Hyperuricemia, Gout, and the Metabolic Syndrome - Juan Garcia Puig; Maria Angeles Martinez, Curr Opin Rheumatol. 2008;20(2):187-191.
2. Prevalence of the Metabolic Syndrome in Individuals with Hyperuricemia - Hyon K. Choi, MD, DrPH, Earl S. Ford, MD, MPH - University of British Columbia; Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, GA.
3. Uric Acid, the Metabolic Syndrome, and Renal Disease - Pietro Cirillo, Wichi Sato, Sirirat Reungjui, Marcelo Heinig, Michael Gersch, Yuri Sautin, Takahiko Nakagawa, and Richard Johnson - Division of Nephrology, Hypertension and Transplantation, University of Florida.
