CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ СЪС СТЕНТ-ГРАФТ НА АНЕВРИЗМА НА ЛИЕНАЛНА АРТЕРИЯ В. Грудева1,3, П. Симеонов2, Д. Златарева3, В.Стойнова1,3
1 Отделение по образна диагностика, УСБАЛССЗ „Света Екатерина", София 2 Клиника по кардиология , УСБАЛССЗ „Света Екатерина", София 3 Катедра Образна диагностика, Медицински Университет, София
Резюме
Аневризмите на лиеналната артерия са редки. Въпреки това представляват интерес поради риска от руптура и високата смъртност при спешна съдова хирургия. Най-често аневризмите на лиеналната артерия са асимптомни и се откриват като случайна находка при образни изследвания, проведени по друг повод. Поради това, с широкото навлизане на многодетекторната компютърна томография, и честотата на диагностицирани случаи расте.
Представяме случай на жена на 57 години със случайно открита аневризма на лиеналната артерия при проведено компютъртомографско изследване. При пациентката е провeдено интервенционално лечение със стентиране на лиеналната артерия. Резултатът от лечението е мониторирано с контролно КТ изследване.
Въведение:
Аневризмите на лиеналната артерия са редки. В литературата честотата им варира от 0,4 до 10%. Въпреки това представляват интерес поради риска от руптура и високата смъртност в условията на спешна хирургия {5}. Клиничен случай:
Представяме случай на жена на 53 г. със случайно открита аневризма на лиеналната артерия при проведено компютъртомографско изследване (КТ) по друг повод. Пациентката е с анамнестични данни за дългогодишна АХ. Лабораторните показатели са в норма. Без други съпътстващи заболявания.
Проведена е мултидетекторната компютърна томография с 320 срезов компютърен томограф Aquillion One. КТ ангиография е извършена с аплициране на 100мл нейонен контраст със скорост 4мл/сек. Обемни и мултипланарни реконструкции са анализирани на работна станция Vitrea (фиг.1 и фиг.2). Изследването показва хомогенно контрастирана лиенална артерия, като преди навлизането в хилуса се визуализира аневризма с размер 20 мм. Аневризмата е с калциеви плаки в стената и наличие на дискретна пристенна тромбоза. Дистално лиеналната аптерия е със запазен лумен.
фиг. 1 и фиг. 2: МДКТ обемна и мултипланарна реконструкция, демонстрираща аневризма на лиеналната артерия
Пациентката е насочена за интервенционално лечение. Интервенционалното лечение е проведено с десен феморален достъп. Използван е 6F десен водещ катетър - JR 4. В лиеналната артерия са въведени два коронарни дилатационни водача /0.014/-Pilot 150 и Runthrough NS и е пласиран покрит стент Papyrus 5 х 20мм по метода buddy wire. На финалната ангиография е верифицирано ефективно изолиране на аневризмата със запазен кръвоток в лиеналната артерия (фиг. 3 и 4).
фиг. 3 и фиг. 4: Ангиографски образи: стентиране на лиенална артерия
Резултатът от лечението е мониториран с контролно КТ изследване, което показва проходим стент на лиенална артерия, без данни за in-stent пролиферация. Аневризмата е добре изолирана и напълно тромбозирала. Добре контрастиран е съдът дистално, както и клончетата на лиенална артерия. Не се откриват промени в структурата на слезката.
фиг. 5 и фиг. 6: Контролна МД: изолирана аневризма
Обсъждане:
Аневризмите на висцерални съдове редки. От тях, аневризмите на лиеналната артерия са най-честите и представляват около 60% до 80% от тях {6}. В литературата честотата на лиеналните аневризми варира от 0,4 до 10%. {7}
Най-често аневризмите на лиеналната артерия са асимптомни и се откриват като случайна находка при образни изследвания проведени по друг повод.{ 1} Поради това и честотата на диагностицирани случаи расте с широкото навлизане на многодетекторната компютърна томография. Понастоящем голяма част от случаите се откриват при КТ изследване или конвенционална ангиография преди настъпването на усложнения, предимно при оценка на абдоминална болка или кървене от гастроинтестиналния тракт. {5} Симптоматичните случаи се проявяват най-често с абдоминална болка, гадене и повръщане. Руптурата е най-тежкото усложнение, наблюдаващо се в 3-10% от случаите. Характеризира се с внезапна коремна болка, хипотония и шок и в 70% от случаите завършва летално.
В литературата няма единен утвърден протокол за поведението при лиенална аневризма. Поради риска от руптура повечето автори препоръчват третиране дори при асимтомни случаи, особено при наличие на рискови фактори като АХ, бременности и при размери на аневризмата над 2 см {6}. Симптоматичните случаи са обект на лечение.{2} Лечението е хирургично и интервенционално и цели да намали риска от усложнения. Предимствата на интервенционалното лечение с поставянето на стент е възможността да се съхрани кръоснабдяване на слезката при изолиране на аневризмата. Трудностите и ограниченията за интервенционално лечение се пораждат от анатомичните особености, свързани с честата елонгация и тортуозност на лиеналната артерия, които могат да възпрепятстват поставянето на покрит стент. В нашия случай е използван buddy wire техника на пласиране на стента с цел по-добра опора. Образното изследване е важно за постигане на детайлна анатомична информация за аневризмата. Днес неинвазивните методи като МДКТ изпреварват конвенционалната ангиография благодарение на възможността да предоставят високо информативни тризмерни образи и да демонстрират аневризмата, хранещия съд , наличието на колатерали и вариетети на съда. {4}
Изводи :
Мултидетекторната компютърна томография е отличен неинвазивен метод за диагностициране на съдови аневризми, планиране на интервенционалното лечение и мониториране на ефекта от лечението.
Библиография:
1. Abbas MA., Stone WM., Fowl RJ., Gloviczki P, Oldenburg WA., et all. - Splenic artery aneurysms: two decades experience at Mayo clinic - Ann Vasc Surg., 2002 Jul;16(4):442-9. Epub 2002 Jul 1
2. Agrawal G., Johnson P., Fishman E., - Splenic Artery - Aneurysms and Pseudoaneurysms: Clinical Distinctions and CT Appearances - AJR 2007; 188:992-999, DOI:10.2214/AJR.06.0794
3. Chadha M., Ahuja C., - Visceral Artery Aneurysms: Diagnosis and Percutaneous Management - Semin intervent Radiol. Sep 2009; 26(3): 196-206
4. Horton K, Smith Ch, Fishman E,. - MDCT and 3D CT Angiography of Splanchnic Artery Aneurysms - AJR: 189, September 2007
5. Huang YK, Hsieh HC, Tsai FC, Chang SH, Lu MS, Ko PJ, Visceral Artery Aneurysm: Risk Factor Analysis and Therapeutic Opinion, European Journal of Vascular and Endovascular Surgery, 33(3):293-301
6 Liu Q., Lu JP., Wang F., Wang L., Jin AG., Wang J., Tian JM., - Visceral Artery Aneurysms: Evaluation Using 3D Contrast-Enhanced MR Angiography - AJR2008; 191:826-833 7. Pulli R., Dorigo W., Troisi N., Pratesi G., Innocenti AA., Pratesi C.- Surgical treatment of visceral artery aneurysms: A 25-year experience - J Vasc Surg 2008;48:334-42
