CC BY
20
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ И ТЕХНОЛОГИИ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО КАТО ФАКТОРИ ЗА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ХУМАНИТАРНАТА ВЕРИГА НА ДОСТАВКИТЕ Стиляна Стратиева УНСС, ул. 8-ми декември, София 1700
INFORMATION SYSTEMS AND TECHNOLOGIES (IST) AND COLLABORATION: FACTORS AFFECTING HUMANITARIAN SUPPLY CHAIN PERFORMANCE S. Stratieva
UNWE, str. 8-mi Dekemvri, Studentski grad, Sofia, 1700
Abstract
This paper presents information systems and technologies (IST) as well as collaboration as factors affecting humanitarian supply chain performance. Their significance is based on role of information flow management in timely response to disasters and humanitarian crises. In this regard some of the IST currently used in humanitarian supply chain are presented. The role of collaboration among the organizations is explained and obstacles in achieving it are outlined. The concluding section provides recommendations for improving IST and collaboration.
Въведение
Навременното разгръщане на хуманитарните дейности по време на бедствия и на хуманитарни кризи е важно условие за преодоляване на негативните ефекти, произтекли от тях. Това обективно налага необходимостта от координация на дейностите по управление на материалните потоци за целите на хуманитарното подпомагане и от интеграция между организациите, ангажирани в него (хуманитарната верига на доставките - ХВД). Координираността и интегрираността като детерминанти на способността на ХВД да реагира своевременно при бедствия и хуманитарни кризи обаче зависят както от начина на управление на информационните потоци, така и от степента на информационен обмен между организациите. В тази връзка в настоящия доклад ИСТ като средство за управление на информационните потоци и сътрудничеството между участниците в хуманитарното подпомагане, предвид отражението му върху степента на информационния обмен между тях, се разглеждат като фактори за ефективността на ХВД. За извеждането им като такива най-напред в доклада е изяснена ролята на управлението на информационните потоци и в частност значението на информационния обмен в хуманитарното подпомагане по време на бедствия и на хуманитарни кризи. След това накратко са посочени някои от съществуващите ИСТ в областта и техните основни функционалности за УВД. На база на проведените изследвания в областта за оценка на използваните от хуманитарните организации ИСТ са представени основните недостатъци на тези системи по отношение на УВД, както и предизвикателствата при тяхното внедряване. Отделно внимание е обърнато 288
върху изясняване на ролята на сътрудничеството между организациите, част от ХВД, както и върху очертаването на основните пречки за постигането на висок информационен обмен между тях. В заключението са изведени някои насоки за усъвършенстване на ИСТ и за подобряване на сътрудничеството в областта.
Роля на информацията в ХП - управление на информационните потоци в ХВД
Информацията при бедствия и хуманитарни кризи е от изключително значение за ефективното осъществяване на хуманитарните дейности [15, 18, 3, и др.]. По време на спасителните операции осигуряването на точна и навременна информация за търсенето (нуждите на пострадалите), предлагането (източниците на хуманитарни помощи на локално и на международно равнище) и начините за извършване на доставките от стоки и услуги, необходими за хуманитарното подпомагане (логистичната инфраструктура), е критично за вземането на адекватни логистични решения [15, 19, 4], т.е. за ефективното управление на материалните потоци. Всяка неточност в информацията резонира в невъзможността да се предостави нужната помощ на засегнатите от бедствието/хуманитарната криза хора [5] и може да доведе до похабяване на ресурсите и до високи разходи [19]. Освен ролята на информацията в управлението на материалните потоци в организацията, тя е от значение и при изготвянето на различни анализи и доклади за извършените хуманитарни дейности, т.е. тя има и отчетна функция. Така например, въз основа на съпоставянето на информацията за това кога, какво, колко и къде е доставено с информацията за това кога, какво, колко и къде е било необходимо, може да се оцени ефективността на извършените хуманитарни дейности, т.е. да се установи до каква степен нуждите на бенефициентите са адекватно посрещнати [13].
По отношение на ролята на информацията в УВД в специализираната литература се поставя силен акцент върху взаимовръзката между информационните потоци и ефективността на материалните потоци. Счита се, че управлението на материалните потоци, протичащи между организациите, и контролът върху разходите, свързани с тяхното движение, значително се подобряват чрез активния информационен обмен между членовете на ВД. Това разкрива координиращата функция на информационните потоци не само на вътрешно организационно ниво (между различните функционални области на управление и между различните управленски равнища в организацията), но и във ВД (между различните организации). Поради тази причина в обекта на управление на ВД се включват и потоците от информация, протичащи между организациите, които са част от нея.
Информационните потоци в ХВД се отнасят до събирането (оценка на щетите от бедствието, типа и обема на нуждите, броя на засегнатото население и капацитета), до обработката (превръщането на данните в знание с цел вземането на управленски решения) и до обмена (чрез различни платформи, технологии и структури) на информация [4]. Освен ангажираните в хуманитарното подпомагане организации трябва да се подчертае, че роля в протичането на информационните потоци, свързани с движението на материалния поток, имат и медиите. Според Чарълз и др. те пряко оказват влияние върху размера и сложността на спасителните операции [9]. Без медийно отразяване на събитията, съществува вероятността бедствията/хуманитарните кризи да останат нефинансирани. Все пак, доброволните дарения често са рефлекс, породен от медийните анонси, а придобиването на ресурси за целите на хуманитарното подпомагане зависи до голяма степен от тях. Обратно, прекаленото задържане на вниманието на аудиторията върху даден проблем може да доведе до свръхреакция на донорите, която впоследствие да е причина за евентуален дисбаланс между получените стоки и наличните ресурси (капацитет) за управлението им. Дори често в практиката се наблюдава, че медийните послания за привличането на дарения не насочват в достатъчна степен вниманието на дарителите към конкретни параметри на провежданата кампания (нужди, които е необходимо да бъдат задоволени), което от своя страна увеличава
289
вероятността привлечените дарения да не отговарят на реалните потребности (акумулирането на т.нар. „ненужни" доставки). В много от проведените изследвания в областта се отбелязва, че „ненужните" дарения затрудняват предоставянето на нужната помощ вследствие на „задръстване" на дистрибуционните канали, причина за което е и ограниченият капацитет на логистичната система. Това налага координирането на действията не само между организациите, които са част от ХВД (съвкупност от хуманитарни организации, донори, доставчици и др. организации по линията на предоставянето на хуманитарни помощи за нуждите на бенефициентите), но и между ХВД и медиите. Според Балчик и др. постигането на координация в ХВД се възприема за едно от основните предизвикателства за участниците в хуманитарното подпомагане, което не се дължи само на значителния брой заинтересовани страни (местни и международни хуманитарни организации, донори, доставчици, местни и държавни власти и др.), а и на дуалността и преплетеността на целите, които трябва да бъдат реализирани - спасяване на човешки животи, използвайки ограничените ресурси ефективно [6]. Освен тези и много други фактори затрудняват координацията в хуманитарното подпомагане. Така някои от авторите в областта се фокусират върху установяване на пречките за протичането на информацията през ВД по време на бедствия и на хуманитарни кризи [6, 11 и др.]. Според Дей и др. част от тях, съотнесени към гореописаните три дейности, свързани с информационните потоци (събиране, обработване и обмен на информация), са: недостъпност, подценяване значението на информацията, ненадеждност и отсъствие на желание от страна на организациите да обменят информация [11]. На база проведеното изследване авторите считат, че неефективността в осъществяването на хуманитарните дейности до голяма степен се дължи на тези фактори. Следователно, хуманитарните организации, за да постигнат по-добри резултати, измерени в спасени човешки животи, трябва да се стремят към преодоляването на тези трудности. Предвид ролята на ИСТ в управлението на информационните потоци (средство за събиране, обработване, съхранение и обмен на информация), следва усилията на хуманитарните организации да бъдат насочени към тяхното приложение. За разгръщането на пълния им потенциал обаче е необходимо организациите да осъзнаят както значението на информацията за навременното извършване на хуманитарните операции, така и това на информационния обмен между тях, което налага техните взаимоотношения да се основават на сътрудничество. Според Драгомиров само онези ВД, в които е налице мащабен информационен обмен между нейните членове, функционират координирано [1].
Многоотавторитевобласттазаключават,чеизползванетонанеадекватниинформационни системи и технологии и отсъствието на сътрудничество между организациите, ангажирани в хуманитарното подпомагане, са сред най-големите предизвикателства, с които се сблъсква сектора и които трябва да бъдат преодолени [7, 4, 19]. Така в следващата част на доклада ще бъдат разгледани както наличните информационни системи и технологии в сектора, така и пречките, които стоят пред сътрудничеството между участниците в хуманитарното подпомагане.
Информационни системи и технологии в ХВД
Положителният ефект от приложението на ИСТ във всяка сфера на съвременното общество е неоспорим факт. От логистична гледна точка ИСТ подобряват прозрачността във ВД, подпомагат вземането на управленски решения в различни области на логистиката като: запаси, транспорт, складиране и др. и допринасят за по-доброто отчитане и контрол на разходите. Според [13] логистичните информационни системи, освен че улесняват протичането на информационните потоци, спомагат и за информационния обмен между всички логистични единици в ХВД, създавайки възможности за по-тясно сътрудничество и координация.
В хуманитарната практика приложими са редица ИСТ. По отношение на технологиите, използвани от логистиците в хуманитарното подпомагане, Делмонтейл и Ранкур ги съотнасят към три основни групи [12]: телекомуникационни системи; картографиращи системи; и позициониращи устройства. Повечето от тях използват сигналите от сателитите в орбита около Земята и затова се наричат космическо базирани технологии. Телекомуникационните системи се отнасят до всички онези канали, които осигуряват гласова комуникация и Интернет достъп за получаване и изпращане на данни. Според авторите при разрушена инфраструктура сателитната комуникация може да се окаже единствената алтернатива за осъществяване на обмен на гласова информация и данни. Локализирането и оценката на потребностите, като основен приоритет след настъпването на извънредна ситуация, може да се осъществи посредством системите за създаване на образи и за картографиране (например ГИС). По този начин лесно могат да бъдат идентифицирани районите, да се направи оценка на засегнатата инфраструктура, въз основа на което да се създаде план за действие, търсене на алтернативни маршрути и т.н. Тези карти, както могат да бъдат разработени на база на сателитни образи, така и на образите получени чрез заснемането на зоните чрез дронове или самолети. Позициониращите устройства работят на база глобално позициониращите системи, като при спасителните операции се използват две сателитно базирани технологии: ръчни GPS устройства, дистанционно проследяващи устройства на превозни средства, последните подобряват управлението на подвижния състав, което се състои в локализирането в реално време на превозните средства. Други информационни технологии, които могат да бъдат използвани в хуманитарното подпомагане, са тези за автоматична идентификация - баркодове и радиочестотната идентификация (RFID). Ползите от тяхното приложение са много, но най-общо те се отнасят до подобряване на прозрачността и ускоряване на движението на материалния поток, протичащ във ВД.
Освен горепосочените технологии за хуманитарния сектор, за постигането на неговите цели са разработени и редица информационни системи, интернет страници и приложения. Така например чрез специализираните интернет страници може да се набави своевременно нужната информация въз основа на публикуваните в нея ситуационни доклади, анализи и оценки на щетите от бедствия, информация за приближаваща или непосредствена заплаха от възникване на бедствие/хуманитарна криза, прогнози за времето, апели за подпомагане или мобилизация на ресурси и други. Пример за подобна интернет платформа е разработената през 1996 год. интернет страница ReliefWeb [22]. Тя осигурява навременна, актуална и достоверна информация за случващите се навсякъде по света бедствия, администрирана от Службата за координация на хуманитарните въпроси (ОСНА) към ООН.
Що се отнася до информационните системи (ИС) за УВД, които се използват от хуманитарните организации, те може да бъдат отнесени към следните две категории: специално разработени за хуманитарните операции програмни продукти; и такива, предимно използвани в стопанската практика. В следващото изложение са разгледани някои от хуманитарно логистичните софтуерни продукта.
Софтуерният продукт SUMA [24] е използван от хуманитарните организации в редица бедствия. Понастоящем системата е заменена от по-нови поколения мощни софтуерни решения. През 1992 г. Панамериканската здравна организация представя SUMA като средство за управление на доставките за хуманитарни цели. Тя може да бъде използвана от логистичната организация по време на всички фази на цикъла на управление на бедствията. Приложима при различни типове бедствия. Едни от основните нейни елементи са координацията на стоки, независимо от техния произход, и свързаните с нея задачи като сортиране, управление на запасите, класифициране на стоките спрямо приоритизирането на потреблението им и т.н. Системата се състои от 3 модула - централен модул, полеви модул и складиране. Те са приложими за различните управленски нива на организацията. Нейни основни недостатъци са отсъствието на функция за планиране и несъвместимост с
291
други системи. Наследник на SUMA е LSS (Logistics Support System) [21]. Тя е разработена по изискване на редица НПО и Обединения логистичен център към ООН (UNJLC) с цел подпомагане по-ефективното използване на наличния стоков и транспортен капацитет. LSS улеснява обмена на информация между отделните участници в хуманитарното подпомагане. Основен неин недостатък е невъзможността за проследяване на стоките във ВД. Системата се състои от 5 модула - поръчки, очаквани доставки, заприходяване, доставки, отчети и анализи.
Helios [20] е сравнително нов програмен продукт, наследник на HLS (Humanitarian Logistics Software), разработен от Fritz Институт (Сан Франциско) със съдействието на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (IFRC). През 2008 год. софтуерът е въведен в международната хуманитарна организация „Оксфам" (Oxfam). По официални данни, благодарение на внедрената система, Оскфам реализира икономии в размер над 2.5 милиона паунда. Helios e уеб-базирано приложение, обхващащо цялостното управление на веригата на доставки в хуманитарната област, като включва шест опционални модула - управление на проекти; снабдяване и разплащане с доставчици; управление на запасите; планиране на доставки към бенефициентите; анализ за потреблението на стоките и проследяване на активите. Планирането на търсенето се осъществява на база автоматизирани техники и инструменти за прогнозиране. Системата функционира както в online, така и в offline режим, което от своя страна дава възможност да се използва при полеви условия. Основен недостатък на Helios е липсата на механизми за вътрешно разположение на складовете, маршрутизация и график на превозните средства.
Sahana [23] е интернет-базирано приложение за управление на бедствията, разработена в резултат на последиците от опустошителното цунами през 2004 год. в Югоизточна Азия. Системата включва няколко модула, част от които не са пряко свързани с УВД, а подпомагат изпълнението на специфични задачи за управление на бедствията и координирането на организациите и институциите като: поддържане на регистър на изчезналите хора; координиране на доброволците; и картиране на ситуацията. Основният фокус е координиране и планиране на хуманитарните операции. Основен недостатък на софтуера е, че неговите функционалности за УВД са ограничени. Друг недостатък е невъзможността за експорт и импорт на такива данни.
Други информационни системи, които намират приложение хуманитарната област са: UniTrack, LogistiX, HFOSS, DMIS, Integrated Disaster Information (S2iD), FEMA - NEMIS, Donare и др. [8, 17].
По отношение на функционалности за УВД, част от авторите в областта се фокусират върху разработването на методология за извършването на сравнителна оценка на съшествуващите софтуерни решения с цел разкриването на техните предимства и недостатъци. Така, Блекен и др. оценяват девет инструмента, от които шест са специално предназначени за ХВД (SUMA, LSS, UniTrack, Helios, LogistiX и Sahana), а останалите три - за целите на стопанската практика (Orion-PI, Enterprise One и mySAP) [8]. Тези ИС са оценени съгласно следните показатели: проектиране, планиране и управление на ВД; документиране; отчетност; софтуерни възможности (свързаност и съвместимост с други системи; офлайн достъп; синхронизация; модуларност и адаптивност; възможност за проследимост - наличие на модули за„tracking" и „tracing" и др.); разходи за внедряване и поддръжка. Резултатите от тяхното изследване сочат, че анализираните ИС не са достатъчно надеждни за УВД в частта: управление на запасите; управление на дистрибуцията; маршрутизация; и планиране на ресурсите. Друго подобно изследване разкрива, че използваните в хуманитарното подпомагане информационни системи улесняват единствено управлението на информационните потоци, без същите да предлагат оптимизационни решения за УВД [17]. Според авторите на изследването, въпреки множеството разработени до този момент математически модели за УХВД (проектиране на ВД, управление на 292
запасите и др.), в нито една от оценените ИС (HFOSS, DMIS, LogistiX, Sahana, Helios и SUMA) не е инкорпориран подобен модел. Изводите от тези изследвания подсказват, че е необходимо при разработването на ИС да се обърне внимание на съществуващите модели, конструирани с цел подпомагане на процеса на вземане на решения за УХВД. Освен това, при проектирането на специализирани УХВД софтуерни решения е важно да се вземат предвид и други фактори. Така например, отчитането на различията между УВД в хуманитарния и стопанския сектор ще позволи да се определят специфичните изисквания, които системите трябва да покрият, за да удовлетворят потребностите на хуманитарната практика [11]. Характерът на търсенето, например, е едно от съществените различия между тях - в стопанския сектор търсенето е относително стабилно и прогнозируемо по място, време и обем, докато в хуманитарния - то е резултат от възникването на събития, чието проявление е случайно и непредвидимо.
Въпреки доказаната на теория и практика роля на ИСТ, все още основен проблем за хуманитарната област остава лошата междуорганизационна координация на дейностите и процесите в ХВД. Според Блекен тя се дължи на: ограничено използване на информационните и комуникационни технологии или отсъствие изобщо на такива; използване на морално остаряло или ненадеждно ИКТ оборудване; несъвместимост на внедрените софтуерни продукта; отсъствие на съгласуваност на радиокомуникациите, т.е. работа на различни честоти и др. [7]. Твърди се, че причините за бавното въвеждане на иновативни технологични решения в сектора се отнасят: от една страна до това, че технологиите не попадат в основния фокус на хуманитарните организации и затова не се отделят ресурси за тях; от друга - хуманитарните организации, поради това че обичайно не използват възвращаемостта на инвестициите (ROI - return on investment) като база, на която да се вземат съответните решения, не могат реално да установят до какви и до колко икономии тези технологии могат да доведат, от трета - технологиите трудно може да бъдат трансферирани от едно място на друго предвид децентрализирания характер на ХВД [10]. В допълнение някои автори отбелязват, че естеството на финансиране на хуманитарните организации не предполага заделяне на част от постъпилите финансови средства за инвестиции в: провеждане на проучвания; осигуряване на информационни системи; изграждане и поддържане на инфраструктурата; или в други мероприятия с дългосрочна перспектива, поради това че същите не могат да се съотнесат към конкретно извършена хуманитарна операция [16, 7]. От тук следва, че голяма част от резервите за усъвършенстване/повишаване на способността за реакция на ХВД се крият именно в тези области, за които все още не се отделят достатъчно средства за инвестиране.
Сътрудничество
Овладяването на бедствията/хуманитарните кризи и ликвидирането на произтичащите от тях негативни ефекти до голяма степен зависят от управлението на материалните потоци във ВД. Предвид това че основно управленско средство на УВД е „координацията чрез информация" [2], между членовете на веригата трябва да бъдат изградени такива връзки, които да позволяват осъществяването на активен информационен обмен между тях. Макар че ИСТ улесняват протичането на информационните потоци между организациите в ХВД, тяхното използване все пак не трябва да се възприема като „панацея" [4]. Впрочем, степента на информационния обмен между организациите зависи от това дали ролята му за навременното осъществяване на хуманитарните дейности е осъзната и от това доколко е изявено желание и се полагат усилия за интеграция. Затова за ефективното протичане на информационните потоци се налага организациите в ХВД да се фокусират върху изграждане на взаимоотношения на сътрудничество.
Според някои автори в областта върху взаимоотношенията между организациите в
ХВД влияние имат някои специфични фактори, което предполага сътрудниченето между тях значително да се различава от това между членовете на ВД от стопанския сектор. Тези фактори са: кратък жизнен цикъл на ВД; множество организации, въвлечени в хуманитарното подпомагане, и с несходен предмет на дейност; различия в организационните култури или в поведенческите норми; конфликти цели и интереси; и др. [11, 7, 6, 15].
Хуманитарните вериги на доставките се характеризират с кратко и нестабилно съществуване [16], което определя техния проектен тип [9]. От това следва, че при всяко бедствие/хуманитарна криза, за да се овладеят и предотвратят негативните последствия от него/нея, се налага наново да се изпълнят стъпките за преминаване към УВД. Според Сток и Ламберт приложението на УВД включва следните три етапа: 1) конфигуриране на ВД, т.е. определяне броя на участниците); 2) определяне на процесите и дейностите, които ще бъдат обект на взаимодействие и съвместно управление; 3) определяне на механизми за взаимодействие между участниците [14]. Така, по отношение на първия фактор се допуска, че краткият жизнен цикъл на ВД възпрепятства развиването на тесни връзки (изграждането и поддържането на партньорски и стратегически взаимоотношения) между организациите, които са част от тях, поради временния характер на техните съвместни действия.
Включването на множество и на различен тип участници в хуманитарното подпомагане - НПО, държавни институции и фирми с търговска цел - от една страна, предопределя несъвместимостта на целите и интересите между тях, а от друга, се затруднява прецизирането и регламентирането на техните отговорности и задължения. Затова действията в хуманитарната област са често некоординирани, внезапни и неочаквани. Отсъствието, на каквато и да е, форма на изгода за някои от организациите може да се окаже дори демотивиращо. Освен това, участието на голям брой организации в хуманитарното подпомагане е индикация за наличие на различни организационни култури и възприети норми на поведение. Различията в организационните култури или поведенческите норми на хуманитарните организации според Мощари може да се окажат основна комуникативна бариера, която да доведе до неразбирателство и лоша координация [15]. Счита се, че изследването на съществуващите културни различия, ценности, норми, вярвания, възгледи и убеждения, които управляват организациите, ще даде възможност да се идентифицират и осмислят факторите, които спомагат или възпрепятстват изграждането и поддържането на взаимоотношения на сътрудничество. В областта на тази проблематика също се твърди, че комуникацията, доверието и разбирателството са важен елемент за преодоляване на различията в организационните култури и за създаването на перспективи за по-добро взаимодействие между организациите. Така, за преодоляването на координационните проблеми в ХВД се налага организациите да проявят ангажираност към изграждането и поддържането на тесни взаимовръзки, основаващи се на доверие, активна комуникация и разбирателство. Активизирането обмена на информация в областите: организационни програми за осъществяване на хуманитарното подпомагане; ресурси, с които организациите разполагат (нива на запасите, капацитет на системата и т.н.); извършени оценки за параметрите на бедствието; исторически данни за минали събития от подобен характер; и др. безспорно ще доведе до повишаване на ефективността на ХВД. Освен това съвместната работа, обединяването на организационните ресурси и търсенето на пътища за проектиране на най-добрите практики за УВД от стопанския в хуманитарния сектор ще ускори протичането на материалните потоци и ще благоприятства създаването на по-голяма стойност за бенефициентите, изразяваща се в облекчаване на техните страдания.
Заключение
Въз основа на направения анализ може да се обобщи, че способности да се събира, преработва, съхранява и обменя информация, е от критично значение за ефективното управление на материалните потоци по време на бедствия/хуманитарни кризи. Това значи, че 294
ефективността на ХВД зависи както от начина на управление на информационните потоци, протичащи между организациите, така и от степента на информационен обмен между тях. В тази връзка информационните системи и технологии (ИСТ) и сътрудничеството бяха разгледани в доклада като фактори за нейната ефективност. От това следва, че важно условие за успеха на ХВД е както внедряването на подходящи ИСТ, така и изграждането и поддържането на партньорски и стратегически взаимоотношения в нея. С оглед на тези условия в доклада, освен че бяха разгледани някои от съществуващите ИСТ в областта, техните недостатъци и предизвикателства за тяхното внедряване, се очертаха и основните пречки за постигането на по-висок информационен обмен между членовете на веригата. Така, някои от насоките за набелязаните проблеми в доклада се отнасят до следното.
Първо, предвид ролята на ИСТ в управлението на информационните потоци и икономиите, които могат да бъдат реализирани в резултат на внедряването им, поставя нуждата да се отправи настойчив апел към насърчаване на инвестиции в областта.
Второ, по отношение на използваните до този момент от хуманитарните организации информационни системи се установи, че до голяма степен те са ненадеждни за УВД, основно поради липсата на отделни нейни функции. Така, това се очаква да окуражи теоретици и практици да създават, респективно прилагат вече съществуващи модели, посредством които да се разрешат тези дефицити. Освен това, разчитайки на традиционните информационни системи, които предимно се използват в стопанската практика, подлага на риск навременното предоставяне на необходимата помощ, тъй като характеристиките и особеностите на средата в условия на бедствия/хуманитарни кризи не са отчетени. Следователно това налага приспособяването на ИСТ, така че да отговорят на специфичните нужди на областта.
Трето, основавйки се на негативните тенденции, които се наблюдават през последните години, за нарастване броя на бедствията и на хуманитарните кризи, организациите, ангажирани пряко и непряко в хуманитарното подпомагане, е време да преосмислят начина на своето функциониране. За навременното облекчаване и предотвратяване на човешките страдания се налага постигането на тясна координация и висока интеграция на дейностите и процесите в ХВД. Това ясно показва каква позиция трябва да заеме всяка една организация и какви действия да предприеме по координирането и интегрирането на ВД. По същество, това не значи изолация, а активен информационен обмен и комуникация
Литература
1. Драгомиров, Н., 2014. "Информационни системи в логистиката - състояние и тенденции в използването". Издателски комплекс - УНСС, София.
2. Раковска, М., 2013. "Управление на веригата на доставките". Издателски комплекс - УНСС, София.
3. Abidi, H., S. De Leeuw and M. Klumpp, 2013. "Measuring success in humanitarian supply chains". International Journal of Business and Management Invention, Vol. 2, No. 8, pp. 31-39.
4. Altay, N. and M. Labonte, 2014. "Challenges in humanitarian information management and exchange: evidence from Haiti". Disasters, Vol. 38, Issue 1, pp. 50-72.
5. Apte, A.. 2010. "Humanitarian Logistics: A New Field of Research and Action". Foundations and Trends in Technology, Information and Operations Management: Vol. 3, No. 1.
6. Balcik, B., B. Beamon, C. Krejci, K. Muramatsu and M. Ramirez, 2010. "Coordination in humanitarian relief chains: Practices, challenges and opportunities". International Journal of Production Economics, Vol. 126, Issue 1, pp. S50-S72.
7. Blecken, A., 2010. "Logistics in the context of humanitarian operations". Advanced manufacturing and sustainable logistics: 8th International Heinz Nixdorf Symposium, IHNS
2010, Paderborn, Germany, April 21-22, 2010, Proceedings, pp. 85-93.
8. Blecken, A and B. Hellingrath, 2008. "Supply Chain Management Software for Humanitarian Operations: Review and Assessment of current Tools". In: Proceedings of the 5th International Conference on Information Systems for Crisis Response and Management ISCRAM 2008, Washington, DC, USA, pp. 342-351.)
9. Charles, A., M. Lauras and L. Van Wassenhove, 2010. "A Model to Define and Assess the Agility of Supply Chains: Building on Humanitarian Experience". International Journal of Physical Distribution and Logistics Management, Vol. 40, No 8/9, pp. 722-741.
10. Currion, P. (2009). "Only connect: Problem sciences, information systems and humanitarian reform". International Journal of Information Systems for Crisis Response and Management (IJISCRAM), Vol. 1, Issue 1, pp.29-40.
11. Day, J., I. Junglas and L. Silva, 2009. "Information flow impediments in disaster relief supply chains". Journal of the Association for Information Systems, Vol. 10, Issue 8, pp. 637-660.
12. Delmonteil, F. and M. Rancourt, 2015. "Analysis of Space-Based Technologies Deployment in Emergency Operations Management: A Case Study of the Post-2010 Haiti Earthquake Response", CIRRELT, CA.
13. Howden, M, 2009. "How Humanitarian Logistics Information Systems can Improve Humanitarian Supply Chains: A View from the Field". In: Proceedings from the 6th International ISCRAM Conference, Gothenburg, Sweden.
14. Stock, J. and D. Lambert, 2000. "Strategic Logistics Management", Fourth edition, Irwin/McGraw-Hill
15. Moshtari, M and J. Gonçalves, 2012. "Understanding the drivers and barriers of coordination among humanitarian organizations", Schoenherr, T. and Seshadri, S. (eds.), 23rd Annual Conference of the Production and Operations Management Society
16. Oloruntoba, R., and R. Gray, 2006. "Humanitarian aid: An agile supply chain?" Supply Chain Management: An International Journal, Vol. 11, No.2, pp. 115-120.
17. Ortuño, M., P. Cristóbal, J. Ferrer, F. Martín-Campo, S. Muñoz1, G. Tirado and B. Vitoriano, 2013. "Decision aid models and systems for humanitarian logistics. A survey". In: B. Vitoriano et al. (eds.), Decision Analysis Aid Models for Disaster Management and Emergencies, Atlantis Computational Intelligence Systems, 7, Ch.2, pp. 17 - 44.
18. Pan, S., G. Pan and D. Leidner, 2012. "Crisis Response Information Networks", Journal of the Association for Information Systems, Vol. 13, Issue 1, pp. 31 - 56.
19. Qing, L. and D. Daud, 2014. "Real-Time Information and Managing Infrastructure in Humanitarian Logistics Operation: An Exploratory Study". Canadian Social Science, Vol. 10, No. 3, pp. 37-42.
20. Информация за програмен продукт Helios <http://helios-foundation.org/> достъпна на 11.06.2015
21. Информация за програмен продукт LSS <http://www.lssweb.net/> достъпна на 11.06.2015
22. Информация за интернет сайт ReliefWeb <http://reliefweb.int> достъпна на 11.06.2015
23. Информация за програмен продукт SAHANA <http://sahanafoundation.org/> достъпна на 11.06.2015
24. Информация за програмен продукт SUMA <http://www.disaster-info.net/SUMA> или <http://www.paho.org> достъпна на 11.06.2015
