CC BY
24
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЕРИГАТА НА ДОСТАВКИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Стиляна Стратиева УНСС, ул. 8-ми декември, София 1700
A CONCEPTUAL FRAMEWORK FOR HEALTHCARE SUPPLY CHAIN
MANAGEMENT RESEARCH S. Stratieva
UNWE, str. 8-mi Dekemvri, Studentski grad, Sofia, 1700
Abstract
In the last two decades, topics related to costs and quality of healthcare have been the subjects of increased debate. Despite the growing interest among researchers and practitioners in searching for innovative approaches to solve problems in the healthcare industry, the literature reviewed supports the assertion that the theme related to examining the effect of healthcare supply chain management (HSCM) practices has received little attention. This paper based on the evaluation of studies carried out in the field aims to design a comprehensive theoretical model for future research. This conceptual framework will enable to evaluate the degree to which SCM practices in healthcare industry are implemented; on the other hand, it will help to examine the effect of these practices on performance.
Въведение
Основната цел на здравеопазването е да подобри здравния статус на населението, което се постига чрез гарантиране на достъпност до здравните услуги на приемлива цена и високо качество. Осъществяването й обаче се превръща във все по-трудна задача, освен поради непрекъснатото нарастване на разходите в сектора, а и заради все по-силно изразената обществена неудовлетвореност от функционирането на здравната система. Това наложи търсенето на иновативни подходи от страна на практици и теоретици, които да спомогнат за нейното усъвършенстване и оптимизиране. В резултат на това, в последните години приложението на концепцията за управление на веригата на доставките - УВД (последната еволюционна форма на логистичната концепция) в здравеопазването придобива все по-голям интерес от страна на академичната общност и практиката за разкриване на нови възможности за намаляване на разходите в сектора и същевременно гарантиране безопасността на пациента, и удовлетворяването на неговите потребности. Основната идея на приложението на концепцията в здравеопазването се изгражда върху разбирането, че постигането на високо здравно обслужване при минимални разходи е трудно постижимо без интегрираното управление на материалните потоци от мястото на тяхното зараждане до мястото на потребление, както и на свързаните с тях потоци от информация, финанси и знания. Очертаният обхват на управлението на материалния поток („от неговото зараждане
до неговото потребление") ясно определи участниците в този процес в здравеопазването (веригата на доставките в здравеопазването - ВДЗ), които е необходимо да обединят своите усилия за постигане на необходимия интегритет. Така в управлението на веригите на доставките в здравеопазването (УВДЗ), освен производителите и търговците на едро, категорично се включват и лечебните и здравните заведения като основни участници в тях. Предвид твърденията на много от авторите в областта, че УВД в здравеопазването е силно фрагментирано и неефективно [12; 15], а и че лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП) са слабото звено в цялостното интегриране на ВД [9], се налага отреждането на тази проблематика на особено място в научноизследователското пространство с оглед установяване на дефицитите в УВД, на чиято база да се вземат съответните мерки за тяхното отстраняване. В чуждестранната научна литература съществуват множество изследвания на различни аспекти на УВД в здравеопазването - добри практики, проблемни области и влияния върху качеството и разходите на здравните услуги. В България до този момент са проведени изследвания на приложението на УВД в различни отрасли на икономиката, но секторът на здравеопазването не е бил обект на самостоятелно и цялостно разглеждане. В тази връзка цел на настоящия доклад е да представи концептуална рамка за оценка на степента на проявление на практиките за УВД, както и на проблемните области за тяхното приложение в лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП). Изходна база за извеждането на концептуалната рамка е очертаването на нерешените изследователски въпроси по разглежданата проблематика въз основа на анализа и оценката на проведените до този момент изследвания в областта.
Оценка на изследванията на УВД в здравеопазването
Съществуват редица изследвания, в които се разглеждат различни аспекти на концепцията за УВД в сектора на здравеопазването. Научните разработки могат да бъдат категоризирани главно въз основа на изследвана проблематика и обхват на анализа (ВД). Така, в зависимост от обхвата на анализа се обособяват две групи изследвания: изследвания на вътрешната (по-скоро на болничната) ВД и изследвания на външната ВД (обхващането на две или най-много на три звена от ВД - болница, търговец на едро/дистрибутор без/и производител). По отношение на тематиката изследванията са изключително разнообразни, като същите могат да бъдат разгледани основно в три направления: изследвания, засягащи проблемните области за внедряване на УВД практиките; изследвания за разкриване на добрите практики в областта; изследвания за установяване на връзки и зависимости между УВД и резултатите от дейността на лечебните заведения.
Изследванията, засягащи проблемните области в УВД в здравеопазването, са насочени към проучване на бариерите за внедряване на УВД практиките в областта [12; 5; 13]. Макони-Суит и др.[12] свеждат тяхното проявление до следните три нива: оперативно, организационно и това на обкръжаващата среда. Според Календър и Грасман [5] подобна бариера представляват противоречивите взаимоотношения между участниците в логистичния процес, разгледани в два аспекта: вътрешен (между отделните функционални области и равнища на управление в организацията); и външен (между отделните организации - болници и търговци). Изследването на Кричанчай и др.[8] показва също, че отсъства интегритет и зависимост на системите за управление на запасите във вътрешната ВД, което води до неправилно определяне на политиката за поръчване.
Изследванията в областта на УВД в здравеопазването изобилстват и с примери на добри практики. Тоба и др. разкриват, че по отношение на управлението на вътрешната ВД изграждането на междуфункционални екипи в здравната организация за избора на продукти с цел уеднаквяване на лекарските предпочитания води до значително намаляване на разходите [18]. Подобно на тях, други автори смятат [14; 4], че ефективното управление
на материалните потоци във вътрешната ВД зависи от степента на централизация на функцията на снабдяване - колкото по-висока е тя, толкова по-висока ефективност може да постигне болницата.
Що се отнася до външната ВД, добрите практики в УВДЗ са фокусирани върху моделите на сътрудничество между участниците във веригата, договорните споразумения между тях, както и върху ролята на информационно-комуникационните технологии във ВД.
Като цяло, за да се подобри прозрачността във ВДЗ, участниците трябва да обменят активно информация помежду си. Така например, според Календър и Грасман [5] здравните организации трябва да споделят със своите доставчици информацията, свързана със запасите, продажбите и чакащите за изпълнение поръчки. Съществуват редица модели за сътрудничество между участниците, които улесняват този информационен обмен във ВД (като VMI - „запаси, управлявани от доставчика" и CPFR - „съвместното планиране, прогнозиране и попълване на запасите"). Матопулос и др.[11] извеждат предимствата от приложението на VMI в здравеопазването като: намаляване нивата на запасите и ситуациите на дефицит, намаляване на административната работа по следене на нивата на запасите; намаляване на продуктите с изтекъл срок на годност и др. Очертани са и евентуалните проблеми: недостатъчно надеждни доставчици, неспазване на предварително утвърдения времеви интервал на техните визити; и др.
Приложението на описаните по-горе модели обаче изисква разработването на механизми за разпределяне на рисковете и ползите от сътрудничеството, които се базират на различни типове договорни споразумения. В тази връзка, Дай и др.[6] правят оценка на различните типове договорни споразумения за координиране на ВД с цел да се установят онези, които мотивират участниците да предприемат действия за елиминиране ситуациите на дефицит. Друго изследване се фокусира върху финансовите взаимоотношения във ВД [16] и как те оказват влияние върху управлението на материалните потоци. Катлийн и др.[7] разглеждат каналите в здравеопазването и ролята на дистрибуторите в тях. Оценени са различни типове взаимоотношения, при които дистрибуторът изпълнява различни функции - като основен участник в логистичния процес и като спомагателен (доставчик на логистични услуги). Изследователите най-общо се обединяват около мнението, че наличието на механизми за разпределяне на рисковете и ползите от сътрудничеството се явяват ключов фактор за координиране на ВД и управлението на финансовите потоци.
Немалък е и интересът от страна на изследователите за разкриване ролята на информационно-комуникационните технологии в УВДЗ. В сектора на здравеопазването основно са разгледани ползите от системите за подобряване на прозрачността на движението на материалния поток, протичащ между участниците във ВД (технологиите за автоматична идентификация на единиците - баркодове и радиочестотна идентификация -RFID, и системата за електронен обмен на данни - EDI). Постигането на по-добра видимост във ВД чрез стандартизиране на данните [17] и използването на технологии за проследяване на единиците [10], както и предаването на точна и навременна информация, освен че води до намаляване нивото на запасите, до съкращаване на времето за изпълнение на поръчките, до повишаване на производителността на труда [2], допринася и за гарантирането безопасността на пациента. По отношение на EDI Бендавид и Боек [3] обобщават ползите в следните направления: по-бързо извършване на трансакциите между участниците във ВД, подобряване на точността на данните за различните процеси във ВД и намаляване времето за извършване на административни задачи.
Може да обобщим, че отсъства консенсус относно концептуализирането на практиките за УВД в здравеопазването, което налага тяхното систематизиране и отнасянето им към по-обобщаващи области на УВД за целите на провеждане на емпирично изследване на състоянието на УВД в здравеопазването в България.
Теоретичен модел за изследване приложението на практиките за УВД в здравеопазването
Анализът на проучената литература и оценката на проведените до този момент изследвания в областта на УВД в здравеопазването спомогна очертаването на концептуалната рамка за провеждане на емпирично изследване в тази област (фиг. 1).
Фиг. 1. Теоретичен модел за изследване степента на проявление на практиките за УВД и проблемните области за тяхното приложение в ЛЗБП
Изведената концептуална рамка цели разкриването на степента на проявление на практиките за УВДЗ и проблемните области за тяхното приложение в ЛЗБП. В нейната конструкция УВД практиките са подчинени на двата аспекта на разглеждане на управлението на веригата на доставките - вътрешен и външен, т.е. от една страна, УВД се разглежда като управление на материалните потоци в рамките на ЛЗБП и от друга страна, УВД се разглежда във връзката на ЛЗБП с нейните доставчици. Вътрешният аспект на разглеждане на УВД се отнася както до възприетата организация на управлението на материалните потоци в рамките на ЛЗБП, така и до практиките за управление на вътрешните материални и информационни потоци. Организацията на външните практики за УВД е подчинена на предложените от Раковска [1] пет области на взаимодействие между участниците във веригата1. Може да твърдим, че последните до голяма степен изчерпват взаимната връзка между участниците, която регулира техните действия по отношение управлението на материалните потоци във веригата за постигането на съответните цели. Друг елемент от концептуалната рамка са проблемните области. Въз основа на тяхното диагностициране ще се направят изводи за основните фактори, които възпрепятстват приложението на практиките за УВД в сектора, и ще се дадат препоръки за елиминиране на тяхното въздействие, което ще допринесе за усъвършенстване на системата. Тези проблемни области също са разгледани в два аспекта - вътрешен и външен. Вътрешният аспект касае проявлението на потенциалните проблеми, възпрепятстващи ефективното управление на материалните потоци на ниво звено и на ниво ЛЗБП, докато външният аспект се изразява в произтичащите трудности от обкръжаващата (външна) среда на ЛЗБП за внедряване на практиките за УВД.
Изследователска метрика
В тази част на доклада е изложена възприетата изследователска метрика, чрез която ще се оценени степента на приложение на практиките за УВД и ще се очертаят основните проблемни области при тяхното приложение в ЛЗБП.
А. Показатели за УВД практики - практики за управление на вътрешната и на външната ВД
1 УМП - управление на материалните потоци, УИП - управление на информационните потоци, УЗ -
управление на знанията, УФП - управление на финансовите потоци и управление на взаимоотношенията - УВ. 282
A1. Практиките за управление на вътрешната ВД са представени в три измерения: организация на управлението на материалните потоци, протичащи вътре в лечебното заведение, управление на вътрешните материални и информационни потоци. За всяко едно измерение са разработени по няколко показателя, всеки от които включва определен брой подпоказатели. Така, за първото измерение са разработени два показателя, за второто-четири, а за третото - три (общо 9 за всички измерения на практиките за управление на вътрешната ВД).
Начинът на организиране на управлението на материалните потоци в рамките на организацията до голяма степен ще разкрие степента на тяхното централизирано управление, както и степента на участие на медицинския персонал в извършването на логистичните дейности в ЛЗБП. Тук се включват показатели като:
• Степен на фрагментация на логистичния процес между различните звена в организацията. Силната фрагментираност от една страна затруднява контрола на движението на материалните потоци, а от друга предполага наличието на дейности, които се дублират (например: управлението на запасите; приемането на заявки/доставки; проверка съответствието на документите по доставка и др.).
• Степен на ангажираност на медицинския персонал в ЛЗБП при извършването на логистичните дейности (управление на запасите от медицински изделия и лекарства, изпращане на поръчки към доставчиците, приемане на доставки и т.н.). Колкото по-висока е степента на ангажираност на медицинския персонал, толкова той става по-неефективен при предоставянето на здравно обслужване на своите пациенти, основно поради загубата на време за полагане на необходимите здравни грижи, отделено за извършването на логистични дейности.
Чрез изследване на измерението управление на вътрешните материални потоци ще се разкрият: степента на взаимодействие между отделните организационни звена за управление на материалните потоци; структурата на системата на снабдяване; степента на прилагане на практики за управление на материалните потоци в рамките на ЛЗБП и използваните показатели за измерване на резултатите от дейността, свързана с управлението на вътрешните материални потоци.
• Практики на взаимодействие между отделните болнични звена в ЛЗБП. Посредством отчитането на съставляващите го подпоказатели ще се даде оценка за степента на информационния обмен между отделните болнични звена, както и на съвместното им вземане на решения за управлението на материалните потоци. Така например, обменът на информация за статуса на поръчките между болничните отделения и болничната аптека ще даде възможност своевременно да се предприемат мерки от ЛЗБП за елиминиране на ситуациите на дефицит при забава и невъзможност да бъде изчакано получаването на доставката. По отношение на съвместната работа на болничните звена разработените подпоказатели целят проучването на това доколко съвместно е вземането на решения, касаещи управлението на материалните потоци. Като пример в тази насока е наличието на междуфункционални екипи в лечебното заведение за избора на медицински изделия и лекарства. Подобни екипи целят уеднаквяване на лекарските предпочитания и водят до: постигане на по-добри отстъпки за цените на закупуваните продукти чрез стандартизация и агрегиране на количествата (консолидиране на поръчките); съкращаване и оптимизиране на складовите помещения на организацията; и до по-ниски разходи за запаси в резултат на намаляване нивата на текущите и гаранционни запаси.
• Структурата на системата на снабдяване. Този показател цели разкриването на каналите на покупките и тези на доставките в сектора. Тяхното несъвпадение ще затрудни контрола на материалните потоци.
• Възприетите практики за управлението на материалните потоци в рамките на организацията ще разкрият: начина на управление на запасите в ЛЗБП; степента на
283
прозрачност във вътрешната ВД; степента на консолидация на заявките на болничните отделения; и др.
• Показатели за измерване на резултатите от дейността, свързана с управлението на вътрешните материални потоци. Въз основа на оценката на този показател ще се отговори на въпроса дали ЛЗБП е възприело добре познатите на логистичната практика показатели за измерване на ефективността от управлението на вътрешните материални потоци. На тази база ще се оцени доколко то държи сметка за логистичните разходи, времето и надеждността при предоставяне на здравното обслужване.
Предвид особеното значение на информационните потоци, свързани с протичането на материалните потоци, тяхното управление се налага с цел постигането на по-голяма ефективност в системата. Показателите, с които ще бъде измерено управлението на вътрешните информационни потоци, са:
• Честота на използваните методи за комуникация;
• Тип на внедрените информационни системи и технологии (ИСТ) в ЛЗБП;
• Степен на използване на внедрените ИСТ.
В обобщение може да кажем, че за ефективното управление на вътрешната ВД се изисква висока степен на централизация на логистичните процеси и дейности, активен обмен на информация и по-тясно взаимодействие между отделните болнични звена.
A2. Измерения на практиките за управление на външната ВД
Външният аспект на разглеждане на УВД както бе споменато по-горе се отнася до петте области на взаимодействие между участниците във веригата (в случая измерения на практиките за управление на външната ВД) - управление на материалните потоци, управление на информационните потоци, управление на знанията, управление на финансовите потоци и управление на взаимоотношенията.
Подобно на един от описаните по-горе показатели за управлението на вътрешните материални потоци, измерението управление на външните материални потоци е представено чрез:
• Практики на взаимодействие между ЛЗБП и неговите доставчици. Този показател ще даде представа както за степента на информационния обмен между ЛЗБП и неговите доставчици, така и за съвместните им дейности по управлението на материалните потоци. Чрез съдържанието на обменяната комуникация, освен че ще се изрази степента на прозрачност във ВД, но ще се оценят и усилията (т.е. степента на сътрудничество между участниците) за намаляване на разходите за запаси и за подобряване наличността на продуктите. Съвместната работа на ЛЗБП с доставчиците, освен че ще допринесе за намаляване на времето за изпълнение на поръчките от страна на доставчиците, но ще доведе до съкращаване на разходите.
Управлението на информационните потоци е изразено чрез:
• Внедрени специализирани информационни системи и технологии сред участниците във ВД;
• Честота на използваните методи за комуникация
Чрез тези показатели ще се оценят съвместните усилия по координиране на материалните потоци. В зависимост от използваните методи на комуникация ще се установи дали комуникацията е ефективна, доколко съществува риск от допускането на грешки, навременността в информационния обмен и т.н. Честотата на комуникация между участниците във ВД пък от своя страна ще разкрие степента на сътрудничество между тях. Високата степен на използване на информационните системи и технологии, както и интензивният обмен на информация във ВД водят до намаляване на трансакционните разходи, ускоряване и осигуряване на плавното протичане на материалните потоци между участниците във веригата. Внедряването на технологии за проследяване и идентификация са от значение за гарантиране на безопасността на пациента. Стандартизацията на данните 284
ще даде възможност както за проследяване на продуктите във ВД при тяхното изтегляне от пазара, така и за идентифициране на пациентите, на които е имплантиран медицински продукт, за който е установено лошо качество или дефект.
Начинът на управление на финансовите потоци ще разкрие дали съществуват механизми за разпределение на ползите и рисковете от сътрудничеството между участниците във ВД и съответно на кои типове договорни споразумения са изградени техните взаимоотношения - споразумения с обратно изкупуване, споразумения с гъвкави количества за обратно изкупуване, споразумения с отстъпки в зависимост от количествата на поръчаните продукта, споразумения за споделяне на приходите и др. Ефективното управление на договорите спомага както координацията на материалните потоци, протичащи между организациите, така и спазването на договорените условия по уреждане на финансовите взаимоотношения. Трябва да се има предвид, че навременното извършване на плащанията към доставчиците, освен че елиминира възможността да се плащат неустойки, да се забавят доставки и дори да се отказва изпълнението на следващи поръчки, то дава възможност и за възползване от договорените отстъпки при навременно извършване на плащанията и др. Най-общо ефективното управление на финансовите потоци е гарант за стабилността на взаимоотношенията между участниците. И обратно, забавянето на плащанията може да доведе до влошаване на взаимоотношенията и отслабване позицията на организацията в преговорите с партньорите. Това измерение е представено чрез показатели като:
• Практики за управление на финансовите потоци между ЛЗБП и неговите доставчици
• Тип на договорните споразумения, на която база са изградени финансовите взаимоотношения
Измерението управление на знанията е представено чрез показателя:
• Практики за обмен на знания - чрез този показател ще се оцени степента на обмен на техническа информация, на знания за добрите практики за управление на материалните потоци и за вземане на управленски решения. Обменът на знания за качеството и за техническите характеристики на продуктите може да бъде предпоставка за постигането на подобрения в съществуващите и за разработване на нови продукти.
Управлението на взаимоотношенията във ВД намира израз в това до каква степен взаимоотношенията между ЛЗБП и неговите доставчици са формализирани, на каква основа стъпват те (договори или рамкови споразумения), стабилност и обхват. Също чрез един от разработените показатели от това измерение ще се оцени степента на сътрудничество между отделните ЛЗБП с оглед споделянето на различни ресурси - подпомагане с медицински изделия и лекарства при необходимост, предоставяне за временно ползване на медицински изделия за многократна употреба (медицинска апаратура, хирургически инструменти и др.), споделяне на склад и съвместно закупуване. Тук трябва да се отчетат икономиите от евентуално участие на ЛЗБП в болничен кластер за споделено закупуване, които се свеждат до: постигане на значителни ценови отстъпки от консолидирането на поръчките с останалите членове на кластера (лечебни заведения); намаляване на разходите за поддържане на запаси вследствие на стандартизацията на продуктите; възможност за намаляване на разходите вследствие на освобождаване на значителен ресурс за преговарянето и сключването на договори с доставчиците, тяхното управление и подновяване и т.н; както и оптимизиране на складовото пространство. Показателите на това измерение са:
• Характеристика на взаимоотношенията
• Степен на формализация
• Показатели за оценка изпълнението на доставчиците
• Сътрудничество с други ЛЗБП
Б. Проблемни области
По отношение на проблемните области респондентите ще изразяват своята оценка за степента на съществуващите пречки, които възпрепятстват ЛЗБП да прилага практиките за ефективно управление на веригата на доставките. Този показател е разгледан на две нива, изведени въз основа на направения литературен обзор - вътрешно и външно.
• Проявлението на тези проблеми вътре в ЛЗБП (на ниво болнично звено и на ниво ЛЗБП) засяга степента на: отсъствие на знания и умения за УВД; отсъствие на показатели за измерване на ефективността от управлението на веригата на доставките; отсъствие на информационна система, подпомагаща УВД; невъзможност точно да се прогнозират потребностите от медицинските продукти поради наличието на затруднения в предсказването на диагнозата на пациентите; отсъствие на подкрепа от страна на ръководството за внедряване на практиките за УВД; ограничен обмен на информация между отделните звена/отдели; ограничено използване на данните за анализ и за измерване на ефективността от УВД; отсъствие на интегрирана информационна система и на ресурси за внедряване на информационни системи и технологии за УВД; наличие на противоречия; отсъствие на формализирани процедури за контрол на движението на продуктите в рамките на организацията; отсъствие на обща система за управление на запасите; наличие на различия в предпочитанията на медицинския персонал за необходимите продукти, които водят до повишаване на количеството на запасите в ЛЗБП/фирмата.
• Външното проявление на проблемите (проблемите, произтичащи от обкръжаващата среда на ЛЗБП) се отнася до степента на: несъвместимостта на показателите за измерване на ефективността на веригата на доставките между участниците; отсъствие на нужните компетенции и способности за УВД; отсъствие на доставчици, които да отговарят на установените стандарти; отсъствие на доверие между участниците във ВД; ограничен обмен на информация между тях; отсъствие на желание за споделяне на рисковете и ползите; наличие на противоречия; отсъствие на интегрирана информационна система; отсъствие на стандартизирана номенклатура/кодиране на продуктите във ВД; отсъствие на законодателна и регулаторна рамка, която да насърчава ефективното УВД в здравеопазването.
В общи линии бариерите за внедряване УВД практиките на ниво звена, на ниво ЛЗБП и на ниво обкръжаваща среда се свеждат до ограничаване на интеграцията както на логистичните процеси, така и между участниците във вътрешната и външната ВД, която е безспорно решаващ фактор за успешното УВД.
Заключение
В настоящия доклад е разработен теоретичен модел за изследване на управлението на веригата на доставките (УВД) за лечебните заведения за болнична помощ. Началото на разработката представя синтезиран очерк на литературата по проблема, въз основа на който се очертаха незапълнените до този момент празноти в научното пространство и се изложиха насоките и перспективите за разгръщане на изследването в областта. В резултат на проведения анализ на изследванията на УВДЗ се обобщи, че много от концептуализациите за УВД практиките са непълни, предвид фокусирането върху едни елементи и изключването на други. Например разглеждането само на управлението на външната ВД за сметка на вътрешната ВД или засягането само на управлението на информационните потоци, но не и на финансовите такива в нея. Затова за по-пълно покриване на същността на УВД практиките, което ще даде възможност за постигане на по-висока степен на адекватност на операционализираните измерители на УВД практиките в последствие, се наложи разглеждането на практиките в широко застъпените в литературата два аспекта - практики за управление на вътрешната ВД и такива за управление на външната ВД, т.е. разграничаването на УВД практиките в зависимост от тяхното проявление спрямо организацията (вътрешно и 286
външно). Така въз основа на анализа на проучената литература и оценката на проведените до този момент изследвания в областта на УВДЗ се очертаха контурите на концептуалната рамка за провеждането на бъдещи емпирични изследвания.
Въз основа на изведената концептуална рамка ще се даде възможност от една страна да се разкрие степента на приложение на практиките за УВД в ЛЗБП, а от друга - да се установят проблемните области при тяхното внедряване. В конструкцията на концептуалната рамка практиките за УВД се разглеждат първо като управление на материалните потоци в рамките на ЛЗБП и след това - във връзката на ЛЗБП с неговите доставчици. Проблемни области също са разгледани в два аспекта - вътрешен и външен. Чрез тяхното диагностициране ще се направят изводи за основните фактори, които възпрепятстват приложението на практиките за УВД в сектора, и ще се дадат препоръки за елиминиране на тяхното въздействие. Допълнителното доизграждане на концептуалната рамка чрез включването на резултатите от дейността на ЛЗБП ще позволи оценката на влиянието на УВД практиките върху тях.
Литература
1. Раковска, М., 2013. „Управление на веригата на доставките", Издателски комплекс - УНСС, София
2. Acharyulu, G., 2007. "RFID in the Healthcare Supply Chain: Improving performance through greater visibility", The Icfaian Journal of Management Research, Vol. VI, No 11, pp. 32 - 46.
3. Bendavid, Y. and H. Boeck, 2011. "Using RFID to Improve Hospital Supply Chain Management for High Value and Consignment Items", The Fifth International Workshop on RFID Technology - Concepts, Applications, Challenges Procedia Computer Science, Volume 5, pp. 849-856.
4. Burns, L. and J. Lee, 2008. "Hospital purchasing alliances: utilization, services, and performance", Health Care Management Review, 33, pp. 203 - 215.
5. Callender, C. and Sc. Grasman, 2010. "Barriers and Best Practices for Material Management in the Healthcare Sector", Engineering Management Journal, Vol. 22, No. 4, , pp.11-19.
6. Dai, T, S.-H. Cho and F. Zhang, 2012. "Contracting for on-time delivery in the U.S. in uenza vaccine supply chain", Working Paper.
7. Kathleen, I, Y. Zhao and F. Adam, 2013. "Resell versus direct models in brand drug distribution", International Journal of Pharmaceutical and Healthcare Marketing, Vol. 7 Iss: 4, pp.324 - 340.
8. Kritchanchai, D. and R. Suwandechochai, 2010. „Supply chain management in health sector in Thailand: A case study", International Journal of Services, Economics and Management, Vol. 2, Issue 2, pp. 211 - 224.
9. Landry, S. and R. Philippe, 2004. "How Logistics Can Service Healthcare", Supply Chain Forum, Vol. 5, No. 2, p. 24-30.
10. Mathew, J., J. John and S. Kumar, 2013. "New Trends in Healthcare Supply chain", POMS 24th Annual Conference "Integrating Practice in POM Research and Teaching" May 3 - May 6, Denver, CO, U.S.A.
11. Matopoulos, A. and L. Michailidou, 2013. "Implementing collaborative practices in the healthcare supply chain: insights into hospital-vendor operations", International Journal of Logistics Systems and Management (IJLSM), Vol. 15, No. 2/3, pp. 288 - 303.
12. McKone-Sweet, K., P. Hamilton and S. Willis, 2005. "The Ailing Healthcare Supply Chain: Prescription for Change," The Journal of Supply Chain Management: A Global Review of Purchasing and Supply, Vol. 41, No. 1, pp. 4-17.
13. Msimangira, K., 2010. "Supply Chain Integration in New Zealand Public Hospitals: Impact on Supplier Commercial Relationships and Order Fulfilment" Phd Thesis, Auckland University of Technology
14. Schneller, E., 2009. "The value of group purchasing — 2009: Meeting the needs for strategic savings", Health Care Sector Advances.
15. Schneller, E. and L. Smeltzer, 2006. "Strategic Management of the Healthcare Supply Chain", Jossey-Bass.
16. Schwarz, L. and H. Zhao, 2011. "The unexpected impact of information sharing on US pharmaceutical supply chains". Interfaces, Vol. 41, No 4, pp. 354-364.
17. Smith, B., H. Nachtmann and E. Pohl, 2012. "Improving healthcare supply chain processes via data standardization", Engineering Management Journal, Vol. 24, No 1, pp. 3-10.
18. Toba, S., M. Tomasin and H. Yang, 2008. "Supply Chain Management in Hospital: A Case Study", California Journal of Operations Management, Vol. 6, No. 1, pp. 49-55.
