CC BY
36
ИГРА НА ГРАНИ ДОШКОЛЬНОГО ВОЗРАСТА И ПЕРВОГО
КЛАССА
Севдалина Илиева Димитрова
Доцент д-р в Шуменском университете имени „Епископа Константина Преславского", Департамент информации,
квалификации и продлительного образования, г. Варна
THE GAME IN THE TRANSITION BETWEEN THE PRE-SCHOOL AGE AND
THE FIRST GRADE
Sevdalina Ilieva Dimitrova
Private reader D-r The Department of qualification and lifelong learning at KonMantin Preslavski University of Shumen - Varna АННОТАЦИЯ
Игра интегрирует воспитательные и образовательные задачи, как и полное образовательное содержание с его формирующими функциями в умственное, социально - нравственное, естетическое, трудовое и физическое отношение.
Интегрирующие функции игры позволяют ей создать педагогическую систему для всеобщего развития детской личности.
ABSTRACT
The game integrates educational and training task and the complete training contents with its forming functions in mental, social-ethical, e^hetical, labor and physical aspect.
The integrative functions allow to build up a pedagogical sy&em for the complete development of the child personality.
Ключевые слова: игра, воспитание, образование, социализация, интеграция
Keywords: game, education, training, socialization and integration
Емоционалната същност на играта я прави ефективно средство в образователния процес. Провокираща детската любознателност, тя стимулира детето да използва натрупа-ния до момента опит за самостоятелно решаване на позна-вателни задачи. Осигурява възможност за развиване на качества, необходими за успешното включване в образователния процес. Създава и поддържа интерес към познавателната информация, активизира мисленето, търсенето и намира-нето на оригинални собствени решения. Създава и условия за концентрация на вниманието. Стимулира положителните емоции и намалява умората чрез разнообразяване на позна-вателната дейност с интригуващите емоционални ситуации, включени в нея.
Според П. Минчева, в играта се наблюдават няколко момента: игрова или въображаема ситуация, игрово действие, игрова роля, резултат [6, с. 109]. Последният елемент се на-блюдава в по-късен период от развитието на детето, тогава, когато игрите стават преход към неигрова дейност.
При две - три годишните деца играта е малко застъпена. Наблюдават се повече предметни отношения „от неигров тип". Играта става водеща дейност в периода от три до шест годишна възраст на детето. В този етап от неговото развитие се опознава действието на човека с предметите около него. Детето желае да подражава на възрастните и техните действия с предметите, но още не е в състояние да извършва точно сложните монипулации. Това противоречие то решава именно в играта, защото тя "не е продуктивна дейност; в игровия процес действието и целта съвпадат" [6, с. 109].
В предучилищна възраст творческата игра разкрива обек-тивни и многостранни възможности за възпитаване на твор-ческо въображение. В началният училищен период желани-ето и потребността от игра не отслабва, а напротив даже се забелязва засилване на игровата потребност. Ученикът се стреми повече към играта отколкото в предучилищна въз-раст, защото има повече идеи за използването на околните
предмети и играчки, които идеи получава от по-голямата си информираност и по-богат опит. Присъствието на играта във всичките и форми в музикалните занимания в детската градина и по-нататък в училище е обосновано и от близост-та между играта и музиката.
П. Минчева разглежда игрите като: ролеви или сюжет-ни, игри с правила и погранични. Към последните спадат дидактичните, игри драматизации, спортни и фантазни [6].
Ролевите или сюжетни са началните игри при децата, ко-ито се наблюдават в периода от три до шест годишна въз-раст. За тях е характерно, че „игровата роля представлява винаги обобщено действие" [6, с. 109]. Те имат познавателен характер, тъй като чрез тях детето се приучава да си служи с предметите и усвоява модели на поведение и се со-циализира.
Характерно за сюжетно - ролевата игра е, че отразяване-то на впечатленията се извършва при нови условия - чрез реални действия и предмети, но във въображаема ситуация. Тези условия създават богати възможности за възпитаване на въображението в процеса на овладяването на обществен опит. Ето защо в детската игра въображението посредством познавателната си функция е главно условие за социално възпитание.
Преходът от въображаемото към реалното е висш етап в отразителната дейност чрез средствата на играта. Съпо-ставянето с реалното, излизането от ролята, за да се напра-ви крачка към действителността, в същото време разкрива нови възможности за обогатяване на характеристиките на въображението.
Режисьорската игра се явява като разновидност на сю-жетната. Тя е по-малко позната и не достатъчно проучена. Възниква в резултат на развитието на детското въображе-ние. Отличава се от останалите игри по това, че детето „не изпълнява", а „раздава роли". Децата организаторат игрова-та ситуация, която е въображаема. Те пренасят настроението
и емоцията си върху фигурите и играчките, които ползват. Броят на участващите персонажи е различен. Той зависи от „наличния игров материал и игровата култура на детето", но по-големите деца са по-взискателни към игровите средства. Значение за избора на сюжета има и полът на децата, като момчетата предпочитат повече игри с военна тематика, а момичетата - с битова. „Редица електронни и видеоигри са също разновидности на режисьорската игра". Тази форма на игрова дейност възниква тогава, когато „децата притежа-ват необходимия социален опит" [1, с. 34 - 35]. Е. Гаспарова подчертава индивидуалният характер на този вид игра [2], а наблюденията на С. Въчева, които приемам, е че този вид игри „могат да бъдат както индивидуални, така и съвмест-ни". Индивидуалните са характерни както за децата, които нямат с кого да играят, така и за по-стеснителните, деца с говорни аномалии, или пък нямащи необходимата игрова култура, както и тези с по-агресивно поведение. Като цяло тези игри заемат по-малко място в живота на децата от сю-жетно - ролевите, но оказват влияние върху развитието им [1, с. 35 - 36].
Игрите с правила са характерни за децата на пет - шест гошна възраст, а също така и за девет - десет годишните. При тези игри игровата роля и въображаемата ситуация остават на по-заден план. Водещо значение при тях имат правилата. Целта при тези игри е децата да разберат, запомнят и прилагат правилата в самата игра. Те са колективни и това помага по време на играта децата да усетят и осъзна-ят човешките взаимоотношения. При тези игри се появява интерес у участниците към резултата от дейността, а така се преценяват възможностите на всяко дете. Този вид игри имат силно възпитателно и образователно въздействие. Чрез тях се възпитават качества на личността като находчивост, съобразителност и др. и се обогатяват познанията на децата.
Преходът от игрова към неигрова сериозна дейност носи названието погранични игри. Този вид игри са застъпени в училищния период, но някои от тях намират място и в обу-чението на децата в предучилищна възраст. Мотивацията на децата при този вид игри е насочена повече към постигане на определен резултат от самата игра.
Музикално дидактичните игри са синтетична форма на работа, която е структурирана от два елемента - игрово действие и дидактична цел. По своята същност те са подходящи както за предучилищна, така и за начална училищна възраст. Чрез тях учителят формира и развива сръчности, умения и навици. В зависимост от задачите, които изпълняват, музи-кално - дидактичните игри могат да се групират на такива, които подпомагат развитието на основните музикални способности - ладовия усет и заучаване на нотите, като "Стой! Къде сме?", „Ребус", „Кой ще се излъже", „Живо пиано и др., за изграждане на умения за точно възпроизвеждане на мелодия се прилагат игрите „Пей като мен", „Славейче", „Папагал" и др, игри, съдействащи развитието на метро-ритмичния усет са "Парола", „Кълвач" и др., а такива които активизират музикалнослуховите представи са "На смя-на", „Кой хвана птичето?" и др. Във връзка с формирането и развитието на вокалните навици на децата се използват дидактичните игри „Беззвучен телевизор" и „Пей без глас", които подпомагат по-конкретно дикцията. Във връзка с дет-ските музикални импровизации подходяща игра е „Пеещото стихче" [6, 110 - 112]. Учителят е този, който може да съз-дава постоянно различни варианти на познатите игри или
нови такива, целящи постигане на по-голяма атрактивност и ефективност на възпитателния процес.
В понятието игри драматизации се влага разнообразни изпълнения на децата и учениците, като се почне от песен и се стигне до оперетка или мюзикъл. Най-елементарната, в смисъл на първоначална игра драматизация, е при подходяща песен да се използват солист запевач и хор. Илюстриране съдържанието на текста, на учена от децата песен с подходящи движения, е друга възможност, която предоставят игри-те драматизации, което е възможно да се използва успешно както в предучилищна, така и в начална училищна степен. Обединяването на няколко песни с близка тематика или от един и същ композитор, като се използват свързващи тексто-ве или стихове, гатанки, поговорки, клавирни интермедии и пр., дават възможност за творческо участие и на учителя.
Интересна форма на работа при игрите драматизации е разучаването на кратки оперетки, както и тяхното изпълне-ние в специална ситуация и урок или по случай някакъв празник с подходящо ушити за целта костюми. За разлика от сюжетните игри, при изпълнението на отделните роли във всички разновидности на музикалните драматизации, вече се пресъздава точно определен конкретен герой, като се внасят индивидуализиращи, типизиращи похвати. Игри-те драматизации се определят като преход към естетическа-та дейност на детето. При тях е необходимо да се търси и участието на децата, като се очаква от тях те да предлагат свои идеи при изпълнението.
При характеризиране на герой или ситуация, свързани с игрите драматизации, би могло да се използват и танци, които децата предварително са научили в музикалните ситуации в детската градина или урока по музика в началното училище. Така те биха могли да се определят като игри с музика, която е близка до спортните, когато са с еднотипни, повтарящи се движения в ритъма на изпълнявана или слушана от децата музика.
При фантазните игри почти отсъства игровото действие. Те могат да се определят по-скоро като „игри-мечти". При тях детето си представя определени ситуации, в които мис-лено участва. Фантазните образи могат да са резултат от гледани филми, прочетени книги, от елестронните игри и пр.Този тип игри не са застъпени в класно-урочната работа.
Особено сполучливо, както в детската градина и особено в предучилищна възраст, така и в начална училищна степен на обучение се използват детски народни музикални игри на песен. Те включват музика, слово, танц, както и определено действие. Такива са игрите „Вършачката вършей", както и игрите от сюитата „Филек" и др. [3, с. 27 - 43].
Към изброените видове игри намира място и играта с песен. Комплексното въздействие е в нейния синкретизъм от музика, текст и движения. Тъй като текста на всяка песен е носител не само на художествена, но и на познавателна информация, играта с песен може да бъде успешно вклю-чвана във всички направления на образователния процес в детската градина и начална училищна степен. Игрите с песен са носител на опита и на фолклорните и педагогически традиции на много поколения от автори, работили в тази об-ласт. За съжаление голяма част от игрите на нашите предци, много от които са се предавали устно, са отстъпили място на съвременните компютърни игри. Те, обаче, не могат да раз-виват метроритмичния усет така, както може да го направи играта с песен [4, 5].
Игрите имат познавателно и възпитателно значение в живота на детето. Те имат развлекателен момент. Разноо-бразяват ситуациите в детската градина и урока по музика в начална училищна степен на българского общообразова-телно училище. Чрез тях децата и учениците стават по-сво-бодни, непринудени, повишава се тяхната трудоспособност. Това е предпоставка за формиране на известни умения и навици, а получените чрез игрите знания, са по-трайни и развиват детската артистичност.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Въчева, Сн. Режисьорската игра в предучилищна възраст. В: Играта - забравеният образ на детството. Сборник материали от национална конференция. Варна. 2011 - 291с.
2. Гаспарова, Е. Ведущая деятельность дошкольного возраста. Дошкольное воспитание, № 7, 1987.
3. Димитрова, С. Атрактивни и игрови подходи в обуче-нието по музика: научно - методично ръководство. Варна. 2013 - 223с.
4. Димитрова, С. и Димитрова, Ст. Играй и пей: сборник подвижни игри с песен (за деца от предучилищна и начална училищна възраст). Колор Принт - ПАК, Варна. 2014 - 199с.
5. Димитрова, С. Метроритъмът - отправна точка при му-зикалното възпитание. Монография: Колор Принт - ПАК, Варна. 2016 - 219с.
6. Минчева, П. Музикалното възпитание в общообразова-телното училище. София. 2009 - 120 с.
«ТЕАТР - ЭТО СУДЬБА, А СУДЬБУ НЕ ВЫБИРАЮТ» НОВОЕ ВРЕМЯ ТЕАТРА НА ПРИМЕРЕ РУССКОГО ДРАМАТИЧЕСКОГО ТЕАТРА В ЯКУТИИ
Крылова Вера Климентьевна
кандидат искусствоведения, старший научный сотрудник Сектор истории Институт Гуманитарных исследований и Проблем малочисленных народов Севера СО РАН.
Krylova Vera
Ph.D. in Art Criticism Sector Hitfory Intfitute of Classical Researches and Problems of Smaller Peoples of the North,
Siberian Branch of Russia Academy of Sciences.
АННОТАЦИЯ
В статье на примере Русского драматического театра в Якутии дается краткий анализ состояния провинциальной театральной культуры России в начале 1990-х годов. Подчеркивается его значимость, как социокультурного института, который, как и в любом регионе, с самого зарождения и затем на всех этапах развития общества обращался и обращается к познанию, художественному анализу крупнейших противоречий жизни. Автор приходит к выводу, что в основе творческого процесса театра лежит необходимость осмысления и выражения как исторического, так и современного мира, чем так был насыщен период перестройки в указанные годы.
ABSTRACT
In the article on the example of the Russian Drama Theatre in Yakutia provides a brief analysis of the provincial Russian theatrical culture in the early 1990s. Emphasizes its importance as a sociocultural in^itution, which, as in every region, from the very beginning and then at all Sages of development of society refers to cognition, arti^ic analysis of the major contradictions of life. The author concludes that the basis of the creative process of theater is the need of reflection and expression of both hi^orical and modern world, that was so full in the period of pere^roika at these years.
Ключевые слова: Русский драматический театр в Якутии, новое сценическое пространство, спектакли 1990-х годов, репертуар, перестройка.
Keywords:Russian Drama Theatre in Yakutia, a new performance space, 1990 performances, repertoire, pere^roika.
Осознавая, что исследуемый период не отделен от наше- в переносном, но и в буквальном смысле этого слова театр го времени большим историческим пространством, которое сошел со сцены и вышел в публику. Именно так это и пробы позволило со всей объективностью дать оценку прошед- исходило. В отличие от периода Хрущева, так называемой шему времени, обратим внимание на некоторые тенденци- первой волны модернизации, вторая приняла форму массо-озные моменты, ставшие доминирующими в театральном вого сценического действия, у которого были режиссеры, но искусстве Якутии названного периода. А через них попыта- которое в ходе своего развития увеличило свою автономию емся показать эволюцию провинциального отечественного и в какой-то момент от своих режиссеров освободилось. По-театра начала 1990-х гг. этому культурную динамику перестройки схематично мож-
Происходящие в культуре в это перестроечное время- но обозначить "от театра - к карнавалу"[2]. модернизационные процессы «можно представить как де- Новая «политическая и экономическая ситуация в стране
сублимацию общественности», которая еще с постреволю- не могла не сказаться на художественной культуре России.
ционных событий «была загнана в культуру, литературу, Государство дало свободу художественному творчеству.
театр, в повседневные практики. И если мы посмотрим, как Были сняты все запреты и контроль за работниками искус-
происходили дальнейшие события, то увидим, как не только ства, которое получило свободу, но потеряло заказчика в
