CC BY
114
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ЧЕСТОТА И ТЕЖЕСТ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА С ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ПРИ РАБОТЕЩИ В ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ Елка Тосева, Таня Търновска Катедра „Хигиена и екомедицина", Факултет по обществено здраве, Медицински университет-Пловдив
FREQUENCY AND BURDEN OF DISEASES WITH TEMPORARY DISABILITY AMONG WASTEWATER TREATMENT PLANTS'
WORKERS
Elka Toseva, Tanya Turnovska
Medical University-Plovdiv, Bulgaria: Faculty of Public Health, Department of Hygiene and Ecomedicine
Abstract
The process of disposing of waste water is accompanied by specific risk factors affecting the health of workers. The aim of this study is to analyze the frequency and severity of the conditions of persons with temporary disability working in the WWTP during three consecutive years. Materials and methods: The survey is conducted during the period of 2012 to 2014. The frequency and the severity of diseases with temporary disability were examined among 111 workers of the branch of Wastewater Collection, Disposal and Purification. Results: There is no statistically significant difference between the number of sick persons of the three groups (Operators, Fitters and other): in 2012 (/2 = 3.269, df = 2, P = 0.195), in 2013 (x2 = 0.580, df = 2, P = 0.748) and 2014 (x2 = 3.512, df = 2, P = 0.173). Conclusion: The frequency of diseases with temporary disability among workers in WWTPs varies from medium to high level for the period under review of patterned on Batkis-Lekarev. It does not match established to the coefficient of frequency of 100 insured persons by the National Social Institute of Bulgaria. The burden of lost working days varies from very low to high level. It is directly dependent from the presence or absence of traumas, cancers and chronic diseases, because they required prolonged period of absence from work due to treatment and rehabilitation.
Key words: burden,diseases with temporary disability, frequency, wastewater.
Въведение
Процесът на обезвреждане на отпадъчните води е съпроводен със специфични рискови фактори, влияещи върху здравето на работещите, свързани с използваната технология, факторите на работната среда, организацията на работа, както и с професионалното поведение на работещите. Известно е влиянието на пола и възрастта върху нивото и характера на заболеваемостта. В много научни публикации се представят данни показващи, че с увеличаване на възрастта се нараства честотата на заболяванията и относителният дял
на хроничните болести; че жените боледуват повече и по-често от мъжете и т.н. (Molarius & Janson, 2002; Hopman et al., 2009; Prasad et al., 2012). Информацията за продължителността на трудовия стаж (общ и специален, по професионални групи) дава възможност да се направи оценка на влиянието на условията на труд върху здравето на работещите. От друга страна, несвързани с условията на труд рискови фактори като фамилна обремененост, контакт с инфекциозно болни, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, намалена двигателна активност, нездравословен начин на хранене и др., влияят съществено върху профила на заболеваемостта.
Цел
Целта на настоящото проучване е да се анализира честотата и тежестта на заболяванията с временна неработоспособност при работещи в ПСОВ.
Материал и методи
Проучено е здравното състояние на 111 лица, работещи в три пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) по регистрацията на отсъствията им от работа, поради заболявания с временна неработоспособност, за три годишен период (2012-2014 г.). Трите ПСОВ се намират в Източнобеломорски район на басейново управление на водите в България. Те са предназначени да пречистват фекално-битовите, производствените и атмосферните води от съответните градове. Технологичните процеси и в трите ПСОВ са със сходни условия на труд, организация на работа и фактори на работната среда, като известно различие съществува само по отношение на крайния етап на обработка на утайките. Изследваният контингент представлява 20,22% от наетите в България, регистрирани за 2014 г. в код на икономическа дейност Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (КИД/2008).
Всички участници писмено са декларирали съгласието си за участие в проучването.
Данните за проучваните лица, разпределени по пол, възрастови групи и трудов стаж на проучваното работно място са предоставени от „Човешки ресурси и управление на собствеността" на съответните „В и К" дружества, а данните за заболяванията с временна неработоспособност - от Службите по трудова медицина.
Работещите бяха разделени в три групи в зависимост от изпълняваната от тях трудова дейност:
• оператори на воднопречиствателни съоръжения;
• работещи като поддръжка - шлосери, механошлосери ПСОВ, електромонтьори оператори, електромонтьори;
• други работещи, експонирани на биологични агенти - технолози, лаборанти, перачи, пробовземачи, раздавачи на материали, шофьори.
При анализа на заболеваемостта с временна неработоспособност (ЗВН) са използвани следните показатели за боледувалите работещи за съответната календарна година: брой работещи с регистрирани заболявания (в болничните листове); честота на боледувалите работещи със заболявания с временна неработоспособност (ВН); брой на дните с ВН (общо от всички болнични листове - първични и продължения) - общо и по нозологична структура; честота на случаите с ВН; честота на трудозагубите (дните) с ВН; средна продължителност на един случай с ВН; брой случаи с ВН с продължителност до 3 дни (първични болнични листове); относителен дял на краткосрочната ВН; брой на работещите с 4 и повече случаи с ВН; брой на работещите с 30 и повече дни ВН от заболявания; относителен дял на често и дълго боледувалите работещи; структура на случаите/дните с ВН по нозологична принадлежност. Оценката е извършена чрез сравняване с ориентировъчно-нормативните групи по Баткис - Лекарев по отношение на честота на случаите с ВН и честота на календарните дни с ВН на 100 работещи (Цачева, 2002). Обработката, анализа и табличното представяне на данните и резултатите са извършени на компютър с помощта на рутинни статистически програми (MS Excel, SPSS v 17.0. За ниво на значимост, при което се отхвърля/приема нулевата хипотеза, бе прието Р<0.05, при доверителен интервал 95%. Различията в резултатите са интерпретирани като значими (Р<0.05), значими при високо
ниво на достоверност (Р<0.01) и значими при много високо ниво на достоверност (Р<0.001).
Проучването е съобразено с изискванията на Декларацията от Хелзинки за етичност в науката и е одобрено от Комисията по научна етика към Медицински университет - Пловдив (положително становище № Р-3718/07.10.2014 г.).
Резултати и обсъждане
1. Характеристика на изследвания контингент работещи
Разпределението на работещите по групи според изпълняваните трудови задачи е показано на фиг. 1.
■ лттерятортг
□ по^ддр ык кн
■,-ipjui tKCDOX Нр4ВН
Фигура 1. Разпределение на работещите по групи
Средната възраст на работещите е 47.47 ± 10.13 г. (mean ± SD), а трудовият им стаж в ПСОВ е 11.93 ± 9.10 г. (mean ± SD). Сравнителното разпределение на работещите в трите изследвани групи персонал по възраст (х2 = 12.854, df = 8, Р = 0.117) и трудов стаж (х2 = 7.092, df = 8, Р = 0.527) е без статистически значими разлики.
2. Анализ на временната неработоспособност:
През 2012 г. честотата на боледувалите е 30.3%, честотата на случаите на временна неработоспособност е 82.8%, с 2.73 болнични листа на 1 боледувал работещ. През 2013 г. честота на боледувалите лица е 37.3%, честота на случаите е 96.1%, с 2.58 броя болнични листа на 1 боледувало лице. През 2014 г. честота на боледувалите е 36.0%, честота на случаите е 100.9%, с 2.80 броя болнични листа на 1 боледувал работещ. Не се установи статистически значима разлика между броя на боледувалите лица от трите наблюдавани групи: през 2012 г. (х2=3.269, df=2, Р=0.195), през 2013 г. (х2=0.580, df=2, Р=0.748) и през 2014 г. (х2=3.512, df=2, Р=0.173).
Попадането на микроорганизмите от отпадъчните води във въздуха на работната среда става основно по време на механичната и биологичната фази на пречистване, като при работещите в ПСОВ се регистрират респираторни заболявания, свързани с експозиция на биоаерозол - алергичен ринит, астма, хроничен бронхит, алергичен алвеолит и токсичен синдром предизвикан от органичен прах (Douwes et al., 2003). През наблюдавания период при проучваните работещи в ПСОВ водещи по честота на загубените дни, поради временна неработоспособност, са „Болести на дихателната система" през 2012 г. (148.1%) и 2013 г. (141.9%), а през 2014 г. - „Травми, отравяния и някои други последици от въздействие на външни причини" (205.4%). Установените факти допълват и потвърждават възгледите на Thorn и съавт. (2002) за повишена честота на респираторните заболявания при тази група работещи и не съвпадат с резултатите, получени от други изследователи (Bunger et al., 2000; Heldal et al., 2003), което би могло да се обясни с разлики в условията на труд.
Относителният дял на краткосрочната временна неработоспособност (първични болнични листове с продължителност до 3 дни) не се променя съществено през наблюдавания период: през 2012 г. е 53.66%, през 2013 г. е 53.06%, през 2014 г. е 53.57%.
Не се установи статистически значима разлика между броя на често боледуващите лица от трите проучвани групи през трите наблюдавани години: през 2012 г. (х2=1.717, df=2,
Р=0.424), през 2013 г. (х2=0.604, ^=2, Р=0.739) и през 2014 г. (х2=2.698, ^=2, Р=0.260).
Не се установи статистически значима разлика между броя на дълго боледуващите работещи от трите проучвани групи през трите наблюдавани години: през 2012 г. (х2=2.115, <Г=2, Р=0.347), през 2013 г. (х2=0.217, <М=2, Р=0.897) и през 2014 г. (х2=5.214, <^=2, Р=0.074).
Относителният дял на едновременно често и дълго боледувалите работещи от ПСОВ през 2012 г. е 4.04%, през 2013 г. е 6.86%, през 2014 г. е 7.21%. Не се установи статистически значима разлика между броя на често и дълго боледуващите работещи от трите проучвани групи през трите наблюдавани години: през 2012 г. (х2=4.253, <=2, Р=0.119), през 2013 г. (Х2=2.762, <=2, Р=0.251) и през 2014 г. (х2=2.608, ^=2, Р=0.272).
Сравняването, по честота на случаите и честота на загубените дни на заболяванията с временна неработоспособност, с ориентировъчните нормативните групи по Баткис -Лекарев (табл. № 1) е представено в таблица № 2.
Таблица 1
Скала за оценка на временната нетрудоспособност по Баткис-Лекарев
ОЦЕНКА Годишен показател
Честота на случаите заболявания на 100 работници Честота на загубените дни на 100 работници
Много ниска до 60 до 600
Ниска 60 - 80 600 - 800
Средна 80 - 100 800 - 1000
Висока 100 - 120 1000 - 1200
Много висока над 120 над 1200
Таблица 2
Честота на случаите и честота на загубените дни спрямо скалата на Баткис-
Лекарев
Година Показател Стойност (%) Ниво
гч 0г гч Честота на случаите 88.9 Средно
Честота на загубените дни 470.7 Много ниско
О 0г гч Честота на случаите 106.9 Високо
Честота на загубените дни 755.9 Ниско
0г гч Честота на случаите 115.3 Високо
Честота на загубените дни 1157.7 Високо
Средната продължителност на един случай на заболяване с временна неработоспособност при работещите е резултативен показател (еталон - 10 дни), който се изчислява от скалата на Баткис-Лекарев. През 2012 г. този показател е 5.3 дни, през 2013 г. - 7.1 дни, през 2014 г. - 10.0 дни. Въпреки някои ограничения в нашето проучване (сравнително неголям брой изследвани лица и затруднено сравняване на показателите за заболявания с временна неработоспособност с други предприятия от същия отрасъл в България поради това, че не съществува единна статистическа система, проследяваща временната неработоспособност на работещите по икономически отрасли и по класове заболявания по МКБ Ревизия 10), за същия тригодишен период средната продължителност на един случай на временна неработоспособност (първични болнични листове) за страната не се променя и е 8 дни (N01, 2012-2014). Наблюдаваните и публикувани статистически данни относно здравно състояние по години от Националния център по обществено здраве и анализи, Националния осигурителен институт и Националния статистически институт са обобщени за всички осигурени лица, без разлика между наети и самонаети.
Установените стойности по показателите честота на случаите и честота на дните за ЗВН по класове (съгл. МКБ 10) се различават от еталоните, изчислени на база 17 годишен период общо за България, предложени от Цачева (1987; 2002). Вероятно това се дължи на промените в демографската структура на наетите по трудово правоотношение, променения модел на здравно обслужване на населението - отпадане на цеховите лекари и поликлиничното обслужване и заместването им със семейни лекари и регламентирани медицински дейности по НЗОК и не на последно място на промяната в структурата на социално-значимите заболявания в България, което налага актуализиране на тези еталони.
Заключение
Честота на случаите на заболявания с временна неработоспособност при работещите в ПСОВ варира от средно до високо ниво за наблюдавания период по скалата на Баткис-Лекарев. Тя не съвпада с установения от НОИ за България коефициент на честота на 100 осигурени лица. Честота на загубените работни дни (тежестта) варира от много ниско до високо ниво. Тя е в пряка зависимост от наличието или липсата на травми, онкологични и хронични заболявания, които налагат продължителен период на отсъствие от работа поради лечение и рехабилитация.
Благодарности
Проучването е подкрепено от Медицински университет - Пловдив по вътреуниверситетски научен проект № НО-06/2014. Изказваме благодарност на ръководството на „В и К" дружествата и на СТМ, предоставили здравната информация от досиетата на работещите в ПСОВ.
Литература
1. Natsionalen osiguritelen institut, Statistika i analizi, Obshto zabolyavane i maychinstvo, Pokazateli, harakterizirashti vremennata nerabotosposobnost na osigurenite litsa za 2012. 2013, 2014 g. available at: http://www.noi.bg/aboutbg/st/statistic/155-ozm
2. Tsacheva N. Trudovo-higienni aspekti pri tekushtoto i politsevo izuchavane na zabolyaemostta s vremenna netrudosposobnost. Disertatsionen trud 1987.
3. Tsacheva N. Prakticheska metodika za analiz i ocenka na zdravnoto sastoyanie na osigureni raboteshti. Sofia: Balkanpres AD, 2002.
4. Bunger J, Antlauf-Lammers M, Schulz T, Westphal G, Muller M, Ruhnau P, Hallier E. Health complaints and immunological markers of exposure to bioaerosols among biowaste collectors and compost workers. Occup Environ Med 2000; 57(7): 458-464.
5. Douwes J, Thorne P, Pearce N, Heederik D. Bioaerosol health effects and exposure assessment: Progress and prospects. Ann Occup Hyg 2003; 47:187-200.
6. Heldal KK, Halstensen AS, Thorn J, Eduard W, Halstensen TS. Airway inflammation in waste handlers exposed to bioaerosols assessed by induced sputum. Eur Respir J 2003; 21(4):641-645.
7. Hopman WM, Harrison MB, Coo H, Friedberg E, Buchanan M, Van Den Kerkhof EG. Associations between chronic disease, age and physical and mental health status. Chronic Dis Can 2009; 29(3):108-116.
8. Molarius A, Janson S. Self-rated health, chronic diseases, and symptoms among middle-aged and elderly men and women. J Clin Epidemiol 2002; 55(4):364-70.
9. Prasad S, Sung B, Aggarwal BB. Age-associated chronic diseases require age-old medicine: role of chronic inflammation. Prev Med 2012; 54 Suppl:S29-37.
10 Thorn J, Beijer L, Rylander R. (2002). Work related symptoms among sewage workers: a nationwide survey in Sweden. Occup Environ Med, 59: 562-566.
