CC BY
41
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
МЯСТОТО НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА В ПРОФИЛАКТИКАТА
НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ Грета Колева, Даниела Драганова, Ирина Христова, Деспина Георгиева Русенски университет „Ангел Кънчев"
POSITION OF THE NURSE IN PREVENTION OF CHRONIC DISEASES Greta Koleva, Daniela Draganova, Irina Hristova, Despina Georgieva, University of Ruse "Angel Kanchev"
Abstract: Nurse performs responsible tasks in various sectors of health care, laying comprehensive care for physical, mental and social health of the population, and carries out preventive activities, associated with socially significant diseases. For quality implementation of these responsible tasks, she possesses knowledge on promotion, prevention, diagnosis, treatment and rehabilitation concerning different diseases.
Keywords: promotion, prevention, socially significant diseases, health care, nurse.
Въведение: Пациентите с хронични и социално значими заболявания имат потребност от специфично обучение за постигане на оптимално качество на живот и съхраняване на здравето. Обучението им е част от професионалните сестрински грижи за постигане независимост, и съхранение на достойнството на пациента. Световната здравна организация дефинира хроничните състояния като здравни проблеми, които изискват мениджмънт в продължителен период от време - от няколко години до десетилетия [1]. В квалификационната характеристика на специалността „медицинска сестра" е записано, че фокусът на сестринството е здравната промоция, поддържане, лечение и възстановяване, подкрепа и терминални грижи за отделни личности от различни възрасти, като се отчита и влиянието на факторите на средата [2]. Наредба №1 от 8 февруари 2011г. на Министерство на здравеопазването определя като самостоятелни дейностите по промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите, включващи промоция, профилактика и консултиране на лицата за социално значими заболявания [3]. В Европа на медицинската сестра се отрежда централно, основополагащо място в първичната здравна помощ, обвързано с компетенциите и за предоставяне на здравни грижи, провеждане на здравно обучение, промоция на здраве [4]. Световният и европейски опит показва, че ефективни мерки са даване приоритет на Първичната здравна помощ и създаване на сестрински служби, като в екипа ще вземат участие специалисти на различно ниво и специалност: лекари, медицински сестри, здравни и лични асистенти и др. [1].
Изложение: С цел проучване нагласите на студенти и работещи медицински сестри относно извършване на самостоятелните дейности посочени в Наредба №1 от 8 февруари 2011г., беше проведено анкетно проучване през месец октомври 2015г. в гр. Русе. В проучването бяха включени 30 медицински сестри, работещи в болнични отделения с терапевтична насоченост и 25 студенти III-ти курс от специалност „медицинска сестра" в Факултет Обществено здраве и здравни грижи на Русенски университет „Ангел Кънчев".
Резултати и обсъждане:
От отговорите на въпрос, свързан с информираността на анкетираните за Наредба № 1 регламентираща самостоятелните дейности на медицинските сестри, акушерките и асоциираните специалисти по здравни грижи се получихи следните резултати: запознати напълно х наредбата се оказаха 30% от медицинските сестри и 20% от студентите. Частично запознати са 40% ат л естрите и 52% от студентите. И от двете изследвани ерупи почти 30% нямат никаква ихформация по въпроса. Аки приемем, че студентите са все още обучава-щи се хкъм момента не са си изяснили важността на наредбата, то не е обясним същият относителен дял на незапознати работещи медицински сестри. Единственхто с което може да сх свърже този негативен ре зултат е инертността и придобитата рутиих в рабхтата след започване на работа в определена структура. Утловията, системата на здравеопазване и организацията на работа ги поставя в позиция на подчинение и примирение, без право да извършвхт самостоятелни дейности . Дори х да имат желание за промотивни и профилактични дейности на пракхика няма кога да ги извършват) а може би и нихой не би им позволил на практика да дават схвети и да обучават пацивнти. Общо взато се неблюдава тенденция на неглижщсане дейностите, извършванх в извън болничната практика от медицинските сестри работещи в стационар. Още потече, дейността на една медицоихка сестра, работеща прх общопрактикгащ лекар или кабинет за специализирана извънболничиа медицинска помощ се свежда до стриктно следене на документацията, попълването и х рхбхта с; компютирни прог^хих.
На въпрос свързан с познанията относно промоцията, превенцията и профилактиката на заболяванията се установиха следните резултати: Двете изследвани групи са отговорили, че имат познания относно този вид дейности. Като напълно достатъчни определят знанията си 56,7% от медицинските сестри и 28% от студентите. По-голяма част от студентите (72%) са отговорили, че са им необеодими ощи знания. Този (факт е обясним с това, че те са все още в прхцес на обучение, нхлахащ похтоянното усъвършенстване х придобиване иа нови знания.
Във връзкв с нагласите на изследваните групи за извършиане на самостоителна прхфилактични дейност в пъриичната и специилизираната извънболнична медицинска помощ при дадена такава възможност са показани резултати на фигура 1.
Извършване на самостоятелна профилактична дейност
100%
0%
«да
студенти
92%
медицински сестри
70%
Фигура 1. Извършване на самостоятелна профилактична дейност
Готовност за самостоятелна профилактична дейност в първичната и специализираната извънболничнв медицинскх помощ заявяват 92% от студехтите. Желанието на обучаващите се за атономна дейно ст се обяснава с факта, че в учебния план ха включени множеството учебни дисциплини, в които е предвидена тази функция на медицинската сестрата. Интерес представляват отговорите на реботещите медицински сестри. От тях 70 % са отговорили, че
1т
биха извършвали такъв вид дейност с удоволствие.
На фигура 2 е показана готовността на изследваните лица за участие в обучения, свързани с вторичната и третичната профилактика на социално значимите заболявания.
Участие в обучения свързани с профилактиката на социално значимите заболявания
10
■студенти ■ медии,ин ски сестрой
70% 1
16,70%
юо% р ^^ Щ ^^
да. с удоволствие само по принуда не бих участвала
Фигура 2. Готовност за участие в обучения
От фигурата е видно желанието и готовността на всички студенти да участват в обнчителни програми. От страна на медицинските состри само 70% биха се включили с удоволствие в програми за усъвършенстване на знанията относно профилактиката на заболяванията. Останалите 30%% са отговорили, че биха взили участиг само по принудъ или не биха участвали. Правейки аналогична врътка между предходният вьпрос и настоящщя от резултатите е виден еднакъв д°ацеът на медицинските сестри заявтващи желаниъ за извьршване нъ самостоятелна профилактична дейност и желаещите да ае включат в об^чителни програми.
Анкетираните бяха попитани дали подкрепят наз°ешаааъе и сключването на до говорни взаимоотношении между медицинските сестри и акушерките и Националната здравно осигурителна касс (НЕУЗОК) относно с амостоятелните дейности иосачени в Наредба № 1 по примера и на базата на о пита на други дьржави. Р езултатите с а показани на фигура 3 .
""""Г""3 "" ""'•"""Г"" "^а"1"""™"1""""" г_
_
ШЕР
юо°% 80°% 60°% 40% 20% о%
студенти
"да
100%
медицински сестри
76,70% 23,30%
Фигура 3. Подкрепа за договорни взаимоотношения на медицинските се стри с НЗОК
От резултатите стаъа ясно, ча всички (100%%) от студентите и с амо 76,7% от медицинските сестри подкрепят тоъа. Оставот неясни причините поради коитт 203а,3%е> щт ртботещсте медшеннски сестри не подкрепят до говорни взаимоотношениу на медицинските сестри с НЗОК. Запазва се тенденцията в отговорите на работещите медшщнски сестри - приблизително еднакьв брой от тях са позитивно настроени кьм самостоятелно практикуване нъ профееията.
При зоссидния зададен въпро с, касаещ идеята за създаване на сестринскс служа
17
(амбулатория), отговорите на студентите са категорични - (100%) от анкетираните са отговорили удвърдително. Голяма част - 90%, от работещите медицински сестри са позитивно настроени и само 10% изразяват неодобрение.
Изводи: От изложените резултати до момента могат да се направят следните изводи:
• Очевидна е необходимости от непрекъснато обучение и семинарно разискване по различни теми при практикуващите медицински сестри.
• При наличието на една наредба, регламинтираща автономните дейности на медицинските сестри, акушерките и асоциираните специалисти по здравни грижи се установява недостатъчна информираност у работещите здравни специалисти.
• Само половината от дипломираните медицински сестри оценяват знанията си относно профилактиката на заболяванията като достатъчни. Ролята и мястото на медицинската сестра във вторичната и третична профилактика, както е известно не касае само извънболничната помощ!
• Необясним е фактът за липсата на желание у медицинските сестри да участват в обучения относно профилактиката на заболяванията. Изказаното одобрение за създаване на Сестринска служба (амбулатория) от голяма част от анкетираните медицински сестри се свързва с проява на интереси в други области на сестринската практика.
• Студентите се чувстват неуверени в знанията си, това се обяснява с факта, че тяхното обучение не е приключило. Вероятно техните отговори ще бъдат други при изследване след приключване на обучението им. Обнадеждаващо е това, че у много голяма част от тях е формирана нагласа за непрекъснато обучение и усъвършенстване.
• Готовността за участие в обучения и сто процентовата нагласа за самостоятелно практикуване на професията от студентите дава основание за оптимистични очаквания, свързани с това, че в сестринското съсловие ще се влеят отворени към европейският и световен опит млади хора, готови да поемат отговорност за автономна дейност в рамките на тяхната компетентност. Неоптимистичните разсъждения относно отговорите на студентите са в посока, че отговорите им са повлияни от въздействието на преподавателите, идеите за качество и холистичен подход при грижите за пациентите и все още липсата на разочарования от системата на здравеопазване в нашата страна.
В заключение може да се изкаже надеждата на поколения медицински сестри, че трудът, мястото и ролята им в системата на здравеопазване ще бъдат заслужено оценени и регламентирани чрез промяна в системата на здравеопазване по модел на държави отдавна предлагащи качествени и реални медицински грижи. Изпълнението на тези условия ще стимулират медицинските сестри да се реализират, развиват и усъвършенстват професионално в Р България.
Литература:
[1] Бикова-Иванова П., Социално значими аспекти на здравните грижи при хронично болни в домашни условия, автореферат на дисертационен труд, София 2014, М1р://сагеег. mu-sofia.bg/attachments/article/705/Avtoreferat_Bikova.pdf
[2] Квалификационна характеристика на специалност Медицинска сестра, ФОЗЗГ, Русенски университет „Ангел Кънчев" https://www.uni-ruse.bg/Faculties/FOZ/Documents/
[3] Наредба №1 от 8 февруари 2011г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните специалисти и здравни асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, Министерство на здравеопазването, Обн. ДВ. бр. 15 от 18.02.2011г., изм. ДВ. бр.50 от 1 юли 2011г.
[4] Тончева С., С. Борисова, Промоцията на здраве - предизвикателство пред здравните професионалисти, Научни трудове на Русенски университет - 2012, том 51, серия 8.3, с.13, http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/8.3/8.3-2.pdf
18
