CC BY
31
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ПРАКТИЧЕСКОТО ОБУЧЕНИЕ НАМЕДИЦННСКИТЕСЕСТРН - СЪВРЕМЕННИ ПРИОРИТЕТИ
(ОБ ЗОР)
Снежана Драгушева1, Пенка Петлешкова2, Десислава Бакова3
1 Медицински университет - Пловдив, Катедра Сестрински грижи,
ФакултетОбществено здраве
2 Медицински университет - Пловдив, Медицински факултет,
кате-ра Акусиер(^твон1 гинекология,
3 Медицинсгт унтеерсттет - Слеедмв, С^^т^^д^р^а Управление на
здравните кртжт, Фагунтет C^^^^t^ir^^i^o здраве
ENHANCING THE QUALITY OF STUDENT-NURSES PIAICTICAL TRAINING - CONTEMPORARY PRIORITIES (SURVEY) Snezhana Dragusheva1, Penka Bakova3
i Medfcaa University - Plovdiv, Department of Nursig Саее, Faculty of Public Health
2 Medical University - Plovdiv, Department Obstetricsand Gyneckoloyy,
Medical Faculty
зMedical University - Plovdiv, Departmentof Health Care Manozemnnt,
Faculty of Public Heath
Abstract
The new priorities of the current health strategy and policy of WHO impose new requirements for the approaches and training models of student-nurses at Medical University. The changed social-economic conditions and the crisis in the healthcare system challenge the potential of both students and lecturers.
Practical training /clinical practice and pre-graduation traineeship/ are conducted in educational and practical facilities of hospitals, social institutions and institutions that are accredited for the training of students and have highly-skilled workforce. The quality of practical training is an aggregation of elements that makes the professional formation itself effective and complete. The assessment of the quality of student-nurses education is based on the combination of internal and external evaluation, such as world educational practice.
Keywords: nurses, quality of training, practical training Въееденте
Реформата в образователната система и динамичните иновационни процеси в медицинското образование актуализират проблема за качеството на професионалната подготовка на медицински сестри. В процеса на обучение във Висшето медицинско училище те трябва да усвоят не само професионални знания и умения, но и определени качества и способности, значими за медицинската професия.
Цел
Целта на настоящата статия е да представи някои съвременни приоритети във връзка с повишаване качеството на практическото обучение на студените от специалност „медицинска сестра".
Една от основните цели на университетското медицинско образование е да осигури на студентите такава професионална подготовка, която да съответства както на обществените потребности и на нуждите на пазара на труда, така и на индивидуалните им очаквания за реализация в професионален и личен план. Това изисква да се установят и прилагат механизми за управление на качеството на професионалната подготовка и оценка на крайните резултати от обучението.
Съвременни приоритети в обучението на медицински сестри
Новите приоритети на съвременната здравна стратегия и политика на СЗО налагат нови изисквания към подходите и моделите на обучение на студентите-медицински сестри във Висшето медицинско училище. Поради това, в съвременната сложна, противоречива и динамична епоха, професионалното формиране на медицинските сестри има особена социална значимост. Променените социално-икономически условия и кризата в системата на здравеопазването поставят на изпитание възможностите както на студентите, така и на преподавателите. Преодоляването на негативните тенденции намира отражение и същевременно е предизвикателство към организацията на процеса на професионална подготовка на студентите от специалност „медицинска сестра". Знанията и уменията, които се овладяват от тях са двата образователни ресурса, с които се осигурява обществото и са важна предпоставка за ефективността на образователния процес. Именно чрез съдържанието на учебната, научната, изследователската и възпитателна дейност у медицинските специалисти се формират умения за ценностно осмисляне на действителността, в чиято основа трябва да бъдат интересите на пациента и обществото като цяло.
От нивото и качеството на медицинското образование в България зависи как бъдещите медицинските сестри ще се впишат в пазара на медицинския труд - като конкурентноспособни и ценени кадри. Формират се компетенции за прилагане на качествени сестрински грижи и спазване на морално-етични норми на поведение (Танева, Киркова, 2017). Затова повишаването на качеството на професионалната им подготовка е от изключително значение. В тази връзка разработването на учебни програми, които да отговарят на европейските стратегически цели, е едно от важните предизвикателства пред българското висше медицинско образование. В контекста на принципите на Болонската декларация усилията са насочени към разработването на учебни програми, даващи на студентите широки познания в дадена област, позволяващи им да развиват знания и умения за учене през целия живот, да бъдат гъвкави и да гарантират правото на избор, да подпомагат студентската мобилност на основата на трансфера на образователни кредити (Балкански, 2001).
Неразделна част от Болонската декларация е и въпросът за оценяването на качеството на висшето образование и професионалната подготовка на студентите-медицински сестри. Декларацията ясно и точно определя значението на оценяването, необходимостта от сътрудничество на европейско ниво в тази област и въвеждането на единни стандарти. Това важи с особена сила за медицинските сестри, тъй като те се отнасят към така наречените „регулирани професии". Целта е създаването на общи стандарти за изграждането на цялостната и непротиворечива система за висше образование, задаването на общи мерки за оценка на качеството на обучение, с които да се осигури възможността за глобализация на пазара на труда.
Качеството на професионалната подготовка на студентите-медицински сестри е социална категория, определяща състоянието и резултатността на процеса на обучение, неговото съответствие с потребностите и очакванията на обществото, развитието и формирането на граждански и професионални компетенции на студента. То се определя от
съвкупност от показатели, характеризиращи различни аспекти на учебната дейност: съдържание на обучението, форми и методи на обучение, материално-техническа база, професионално ниво на академичния състав и другите служители, които осигуряват развитието и компетентността на младите хора (Гюрова, 1998).
В момента обучението на студентите от специалност „медицинска сестра" отговоря на съвременните европейски изисквания. То се провежда в Медицински университети или филиали, акредитирани по реда на Закона за висшето образование. Според новите Единни държавни изисквания хорариумът за медицинските сестри е 4600 часа, а продължителността е 4 години в редовна форма на обучение. Съотношението между теория и практика е 50% теория и 50% практика (Наредба за ЕДИ, 2005).
Теоретичното обучение включва задължителни учебни дисциплини с хорариум за медицинските сестри от 1860 часа. На базата на натрупаните теоретични знания се провежда практическото обучение на студентите. Теорията и практиката в здравните грижи са неделими - те взаимно се повлияват и допълват.
Практическото обучение обединява клиничната практика и преддипломния стаж, което съответства на изискванията на Наредбата за Единните държавни изисквания за обучение на медицинските сестри. Клиничната практика и преддипломният стаж са с общ хорариум от 2740 часа за специалност „Медицинска сестра".
Учебната (клинична) практика се провежда от първи до шести семестър, включително и е с продължителност не по-малко от 1140 академични часа.
Преддипломният стаж се провежда в седми и осми семестър и е с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа. Това води до създаване на условия в реална работна среда младите медицински специалисти да усвоят качествено нужните професионални умения и компетентности. Преддипломният стаж осигурява специализирани знания в различните области от практическите основи на сестринските грижи и съдейства за формиране на професионално-значими качества като самостоятелност, отговорност, наблюдателност, умения за работа в екип.
Практическото обучение /клинична практика и преддипломния стаж/ се провеждат в учебно-практически бази на лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ, социални заведения и институции, които са акредитирани за обучение на студенти и разполагат с високо квалифициран персонал.
Основни фактори за повишаване качеството на професионалната подготовка
Качеството на практическото обучение е съвкупност от елементи, които правят самото професионално формиране ефективно и пълноценно. Могат да се посочат следните фактори, способстващи за постигане на високо качество на професионалната подготовка на медицинските сестри:
• активни методи за учене;
• образователни технологии, поставящи в центъра студента;
• нови информационни и комуникационни технологии;
• висока относителна тежест на прагматичните аспекти и практическа приложимост на усвоените знания и умения;
• променените роли на студентите и преподавателите: студентът е партньор в обучението, преподавателят е консултант;
• наличие на държавни образователни изисквания за учебно съдържание и за оценяване /Единни държавни изисквания за придобиване на образователна степен по съответната медицинска специалност/.
Управлението на качеството на професионалната подготовка на студентите може да се разглежда като цялостна система от дейности на Висшето училище по организацията и управлението на качеството на учебния процес на всички етапи от неговата реализация. Тя включва всички участници в процеса на обучение - преподаватели, студенти, пациенти, администрация.
Подходи за ефективно управление на практическото обучение
Важно значение в целия управленски процес има съчетаването на няколко подхода -дейностен, интегративен, технологичен и хуманистичен (Гюрова, Божилова, 2008). Дейностният подход изисква мониторинг и оценка на всяка дейност в процеса на практическото обучение. Реализацията на интегративния подход изисква внимателно осмисляне на подходите, методите, средствата и формите на обучение, подпомагащи интегрирането на знанията, тяхното откриване и систематизиране. Технологичният подход се базира на разработването и реализацията на адекватни технологии за управление на процеса, а хуманистичният - позволява да се отчитат отличителните особености и специфики на формиращия процес във Висшето медицинско училище, потребностите, интересите и възможностите на обучаваните. В контекста на хуманистичния подход системата за управление на качеството включва няколко етапа:
• проучване на потребностите и изискванията на държавата и обществото от формиране на определен тип медицински сестри;
• обосноваване на изисквания към професионалната подготовка и професионалните компетенции на медицинските сестри, посредством разработване на квалификационна характеристика за специалността - модел на специалиста-медицинска сестра с висше медицинско образование;
• съпоставяне на изискванията на модела за професионална подготовка с възможностите на Висшето медицинско училище да отговори на тях. Промяна в целите на обучение, учебното съдържание и технологичните компоненти на учебния процес;
• изработване на критерии за оценка качеството на професионалната подготовка на медицинските сестри;
• разработване и реализиране на непрекъснат мониторинг на учебния процес;
• мониторинг на професионалната реализация на медицинските сестри.
Заключение
Оценката на качеството на професионалната подготовка на медицинските сестри се основава на съчетаването на вътрешна и външна оценка, каквато е и световната образователна практика. Вътрешното оценяване /самооценка/, участието на студентите в оценъчния процес и оповестяването на резултатите играят ключова роля в мениджмънта на качеството. То позволява да се оцени мисията и визията на университета, баланса между традиции и иновации, състоянието на академичната среда и организацията на учебния процес. Оценяването от външни експерти има демократичен характер и цели оказване на методическа помощ и обосноваване на насоки за подобряване качеството на формиращия процес във Висшето медицинско училище.
Критериите за качество на образователния процес и диагностика на професионалната подготовка на медицинските сестри са израз на нивото на формираната професионална компетентност, обезпечаваща решаването на ежедневните ситуации в медицинската практика. Свързването на качеството на професионалната подготовка с интересите на студентите не би следвало да бъде епизодично, в много случаи и подценявано явление, а постоянна характеристика на обучението.
Литература
1. Танева, Д., А. Киркова, Мнението на пациентите за готовността на стажант медицинските сестри да упражняват самостоятелно професията. Академично списание- Управление и образование, кн 5,том 13,уо1.№5, 2017г.
2. Балкански, П., Училищен мениджмънт. Част I. Теория., С. 2001 г.
3. Гюрова, В., В. Божилова, Формиране на умения за учене., С., 2008 г.
4. Гюрова, В. Андрагогия. С. 1998 г.
5. Наредба за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Здравни грижи" за образователно-квалификационна степен „бакалавър" , обн. ДВ, /22.11.2005 г.
