CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ НЕОБИЧАЕН СЛУЧАЙ НА УДАВЯНЕ Светлозар Спасов, Иван Црънчев
Катедра по обща и клинична патология и съдебна медицина, Медицински университет гр. Пловдив, Отделение по съдебна медицина, УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив
FORENSIC PROBLEMS IN AN UNUSUAL CASE OF DROWNING Svetlozar Spasov, Ivan Tsranchev Department of general pathology and forensic medicine, Medical university of Plovdiv, University Hospital "Saint George" Plovdiv
Abstract
We show an unusual case of a suicide, caused by drowning. The case is a woman, found into Maritza river, at the city limits of Plovdiv, Bulgaria. The woman is 42-years old, divorced, with 2 children. Over the corpse there were found eleven blunt wounds in the area of the head. This woman has been diagnosed with paranoid schizophrenia since 1995. The forensic examination of the corpse shows the signs of an asphyxia, caused by drawning. There are not found any traumatic changes over the other parts of the body. The microscopic examination of the lung tissue from the corpse confirms the cause of death. This forensic case induces some problems and discussions about the type and the kind of the death.
Ключови думи: unusual drowning, blunt head wounds, suicide, forensic problems
Клиничен случай
Представен е един интересен и необичаен случай на самоубийство посредством удавяне, което събужда редица въпроси и проблеми от съдебномедицинско естество и представлява съществен интерес както от съдебномедицинска, така и от криминалистична гледна точка. Касае се за жена на 42 години, намерена във водите на река Марица, в рамките на град Пловдив. При първоначалния оглед на трупа на местонамирането му, се устнови, че се касае за жена, на видима възраст около 35-40 години. При последващите процесуално-следствени и издирвателни мероприятия, стана ясно, че въпросната жена е живееща в квартала, в близост до местонамирането на трупа в реката. Жената е от ромски произход, разведена, с две деца, водеща скитнически начин на живот. Като характер същата е описвана от познатите й като особен по характер човек, като отричат тя да е конфликтна личност и да е имала врагове или към нея да са отправяни заплахи за живота й. При огледа на трупа, в областта на главата, се установиха единадесет на брой разкъсно- контузни рани, по- голямата част от които са групирани компактно в слепоочно-теменно- челната област отдясно на сравнително ограничена площ с размери 15х20 см. В дъното на една от раните (в челната област отдясно) се установи и счупване на челната кост. Всички рани се представиха с кръвонасядания на ръбовете си и дискретно охлузване на същите. Наличните рани бяха с наличие на тъканни
33
Figure 1- Разкъсно- контузните рани на главата, групирани компактно на ограничена площ
мостчета между' ръбовете на раните. Дължините им варираха is диапазона от 1 см. за- най малката дв 5 см. за най- голямата от тях. Дъното на част от тях обхващаше само слоя ат кожата, а друга част-и подкожните тркнн^. Видими травматични увреждания по другите
части на трупа не бяха установени. При вътрешиото изследване на меките черепни пекривки се констатира, че всички рани са с наличие на кръвонасядания около ръбоврте им по вьтрешната повърхност на меките черепни покривки, говорещо за прижизненост на тези увреждания. При по- нататъ1пноти изследване на трупа се видя иерасоводно счупване в областта надясна половина на челнато кост, непосредствен» под адна от наличните рани в тази обкаст нн главатр. Теиасовидното счупване имаше формита на равнобедрен триъгьлнив. По вътрешната повърхност на коотта се избиваха костни пластинки, навътре кьм черепната кухина, коран притиокаха в лека степен глаонии мозък в челния дял. Установи се и счвпване в областта на дясната сиепоочна кост, което е на широкс площ, с обособяване на няю)Л1ао косани (фра^а^м^^нети, с различна нолемина.
От сь>щото счупване трьгваха един льч назад и нчгоре темеино иьм тилно, един нипрод и нагоре- челно към теменно, и един, вьрвящ по основато но чернпг, ^анго се раздвояваха и завършваханепочэедствено до туракото седло на черюпнааа основа. ММС^жетцу твърдктамoзъчна обвивка и меките мозъчни оливки, в тилно- теменно- сиепоочния им дял чтлаво се е>стангви течностна оръвна кoлекцIая в количество 40 мл, недобре отграничонн като граници. В челната област отдясно, около въпросното теиасовидно счупване на челната коса бе иалице динкретен ^^оголио под мнните моеини оливки. При изследване па сфеноидалния синус, в него се нстаниви 5 мл. водниста точно ст °г.н. положителен признака на Свещников/. При отваряш на гиьднатв кухина балите дробове имаха блед синкаоо- червеиикав цвят, иидимо ооочни, тежки и раздути. По повьрхността им личаха добре отпечатици от ребрата и субплеврални кривоизливи. При срез на (болите дробове сыщите се прадставиха с влажна среана повьрхност и сеи]е:1сааво- червеникав овят. П]те[ натиске от пиреихима източе дребномехурчеста, сивкава пяна. Бронхите бяха покрити с белезникава на цвят лигавица, с наличие в тях дори и в ниайтите им отднли ио дробнoмехурчесиа) сивкава пяна, излизаща при натиск. В стомаха ois установи оиоло а 00 мл. водниста материя, имаща бистър характер /вода/. При отваряне на дванадесетопръстника се установи, че в ' него също е налице около 30-40 мл. подобна течност /вода/, примесена с кашаво чревно съдържимо, с белезникав цвят. Към аутопсията се изготвиха хистологични препарата от бял дроб, конто се оцветиха с хематоксилин- еозин-1 резултатът от изследването показа наличие I
на участъци на остър емфизем с разкъсване Figure 2-Счупването на черепа вдясно на ни междуалвеоларнике прегради, наличие на шщюга шющ
течност в алвеоиите, 34
сьщо и иа участьци с
ателектаза, както и участъци от непроменена белодробна тъкан . Е! лумена на бронхите на места ае установява хомогенно оцветена течност.
В хода на разследването по случая бяха приобщвни медицински документи с данни за това, че пострадалата е била диагностицирана от 199)5 година с диагнозата параноидна шизофрения, след претърпяна черепно- мозъчна травма, като е постъпвала в болница за лечение с последна дата на хоспитализация през 2015 г., с признаци на автоагресия. При извършените разпити на близките на пострадалата стана ясно, че същата не е контролирала заболявонето си редовно посредством предписаната й терапия и е имала (опити за самонарентване ппареднтвом (Ллъскане 1ее главнта в саенаеа на жилищеео,което е обитавала. При извършения повеорен оглед на местопроизшествието и на каритото на р. Марицо се видя, че същото е със значителна дълбочина, извън самото корито има изградени през определено разстояние бетонни пътеки, перпондикулярно разеоложени на течението на реката, които навлизат в самата река, Коритото на реката е добре водимо от жилищкия район ]HCе;>тду дигите на реката и речното течение има разстояние повече от е0-100 метра, което прави пренасянето на трупе до мястото малко верояано. Самото корито между дигите на рекнта е осеяно с множество различна по големине и по форма камъни, които имат характеристика на твърди тъеи предмета, част от които и с наличие на изразени ръбове по тях. При обследване на дъното на коритото, непокрито от вода, не се установиха повърхнасти с наличие на зацапвания с аръв. От извършенитт разпити на лицата, имали непосредствен контакт о пострадалатт преди изчезването й, прави впечатление, чс същата е праявила желание да изчисти финансовите си задклжания към тях (неще което необичайно за нейното повндение).
Обсъждане
Удавянията в различните сладководни и соленоводни водоеми са нередки в България (Radoynova, Kole, Kaisheva, BaKtov, 2008). ЗПа периода 2000-2009 г. в Пловдивска област суицидният способ удавяне е слаборазпространен, с процентно съотношение спрямо другите видове суициди- 2,6 %. Съотношението мзжду двата пола е изравнен. Среднатк възраст на удавилите еуициданти за този период е ке,83 години. Тенденцията показва, че най-много удавяния са извършени в кладенец или река, като жените предпочитат реките (Oíaltov, 2013). От1 друга страна малко са проучванията, фокусирани върху случаи на нанасяне на удари а оКласата на главата с цел самоубийство. Самопричинената черепно- мозъчна травмз от твърд тъп предмет обикновено е част от комплекс от повече от един методи> използвани, с цел извършване на суицид fPark, Lee, Yoou, 2015). Налице еа и докладвани случаи на самопричиняаане на множоство черепно- мозъчни оравми посредством удари с камdк в областта на главата с цел самоубийство eThierauf, Lutz-Bonengal, Sänger, Oabgt, RuHc, Perdekamp MG, 2012). Други проучвания сочат, че критериите, използвани за определяне на самопричиняването на дадени увреждания, например от остри предмети, могат да бъдат използвани и при травми, получени от твърди тъпи предмети (Kunz, Tutsch-Bauer, 2014). Конкретният представен от нас случай представлява съществен интерес поради наличието на увреждания в областта на главата, които е възможно да доведат до безсъзнателно състояние у пострадалата, което
35
Figure 3- Терасоаикноао ечупаана на черепа
да провокира попадането на жената във водата и последващо удавяне, поради липса на съпротивителни реакции от изпадането й в безпомощно състояние. Съществена трудност представлява именно въпросът относно авторството на тези увреждания по главата- дали са причинени от собствена ръка или от чужда ръка. Самите наранявания са в достъпна за собствената ръка места, като по морфологичните признаци на уврежданията не може да се даде конкретен отговор на въпроса кой ги е причинил. Факт е, че по трупа липсват увреждания, които да говорят за отбранителни действия, които да ни насочат към извършено насилие спрямо тази жена. Данните за наличие на психично заболяване, което не е добре контролирано и с дълга давност, данните за предходна автоагресия на жената към собствената си личност, а също така и липсата на информация за конфликт с когото и да било, говорят в полза на самопричиняване на тези увреждания.
Заключение
Случаите на лица, починали в резултат на удавяне не са рядкост, като по телата им често се установяват травматични увреждания, както в областта на главата, така и по други части от тялото, които имат различно естество и характер- някои наранявания са типични за действието на твърди тъпи предмети, а други- на порезни и прободни наранявания. В такъв случай възниква въпросът за тяхното евентуално прижизнено получаване и отношението им към причината за смъртта, а също така актуален е въпросът за самопричиняване на тези наранявания. Докато въпросът за прижизнеността на уврежданията е добре решен посредством търсенето на типични белези, то въпросът за авторството представлява съществена трудност, и за изясняването му е необходимо комплексно и всестранно запознаване с всички данни от конкретния случай- криминалистичната обстановка, огледа на местопроизшествието, детайлното изследване на трупа, допълнителните лабораторни изследвания, анализа на свидетелските показания и на данните от медицинското досие на починалото лице. Детайлното и всестранно анализиране на тези данни и използването на принципа на изключване на всички други възможности би свело грешките в диагностиката на вида и рода на смъртта в такива случаи до минимум, като при представения от нас клиничен случай редица въпроси продължават да нямат еднозначен отговор.
Литература
1. Самоубийствата чрез удавяне в област Пловдив през периода 2000-2009 год. (М. Балтов, 2013)
2. Съдебномедицинска експертиза на удавянията в области Варна, Габрово и Смолян (Д. Радойнова, Я. Колев, Е. Каишева, М. Балтов, 2008)
3. Suicide by blunt head trauma - Two cases with striking similarities (Park H, Lee B, Yoon C)
4. Suicide by multiple blunt head traumatisation using a stone (Thierauf A, Lutz-Bonengel S, Sänger T, Vogt S, Rupp W, Perdekamp MG, 2012)
5. Alleged assault in a forest: An unusual case of self-inflicted blunt injury (Kunz SN, Tutsch-Bauer E, 2014)
