CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
УПОТРЕБАТА НА РЕЧНИЦИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ЧУЖДОЕЗИКОВАТА ПОДГОТОВКА - ЛУКС ИЛИ УМЕНИЕ, БЕЗ
КОЕТО НЕ МОЖЕ
Ивайло Дагнев
Медицински Колеж към Медицински Университет - Пловдив Бул. „Бр. Бъкстон"№ 120
The Use of Dictionaries in ESP - Luxury or Necessity
Abstract: The article views the issues related to the students' skills in working with dictionary sources in ESP for the medical specialties. Two groups are created for that purpose - an experimental one, which is provided with some help and a second, control group, which has to deal with the tasks without being given aid. The assignment involves using definitions in preparation of a short glossary of terms in the respective medical field. The research tries to establish the level of students' knowledge of operating with dictionary entries, of the intricacies of the latter, as well as of the different kinds of dictionaries. The analysis of the results shows a marked difference in coping with the tasks by each group, which entails certain conclusions regarding the students' skills acquired prior the students' admission to university.
Key words: dictionary entry, medical students, definitions, experimental group, control group, ESP
Увод:
Познаването и работата с речници е често подценявано умение в съвременното академично обучение. Този факт е налице дори при студенти от медицинските специалности, на които естеството на работа налага честото използване на речниковите ресурси. Още повече в съвременната, силно натоварена в информационен смисъл епоха и при динамичното развитие на медицинската наука, познаването в дълбoчина на прагматичните аспекти на речниковата статия, както и на видовите речници и тяхното устройство е conditio sine qua non. Дори още по-изненадващо е малкото внимание, което се отделя за проучването на познанията на студентите в практическите аспекти на терминографията. До известна степен наблюдения върху този процес имат преподавателите по чужди езици, поради естествения характер на този вид обучение. Интересна разработка в тази насока е статията на Дагнев и Сайкова (2011) върху процеса на съставяне на миниглосар за нуждите на бакалаврите медици. В статията се проследяват етапите на съставяне на тясноспециализиран речник, както и възможните характеристики на речниковите статии за специфичните нужди на адресата.
Значението на дидактическите аспекти на терминографията едва ли би могло да се пренебрегне, като в подкрепа на това твърдение са думите на Рождественски (2006): „Професионалната лингводидактика сега е основна област в езиковите изследвания,
непосредствено свързани с научно-техническия процес." Още повече, в епистемологичен и онтологичен план, речниковата материя е индикативна за познавателните процеси и механизми в определена специализирана област. Налимов (2003) очертава връзката на термина с теорията в съответната наука и неговите възможности да отразява и кодифицира знанието.В този смисъл терминологичната компетенция на студентите е в основата на гносеологичната валенция на обучителния процес.
Представената разработка се опитва да построи мост между терминологичната наука и преподавателската дейност като по този начин се улесни анализирането на процеса на обучение, както по отношение на специализиранта подготовка на студенти, визираща техните познания за терминологичната специфика в изучаваната област, така и в частност езиковата им компетентност, отнасяща се до чуждоезиковото обучение.
Материали и методи
За нуждите на анализа предварително се формира корпус от 56 най-употребявани термини думи и термини словосъчетания в рентгенографията с помощта на специалист в областта. Поради факта, че тясноспециализиран монолингвистичен речник на български език не е съставен, са изпозлвани учебни материали от първи курс, отнасящи се до широк кръг проблеми, третирани в специалността „Рентгенов лаборант". Избраният корпус е съобразен и с факта, че на студентите е предоставено време, в което достигането до сравним брой термини е оптимален. По отношение на типологията на речниковите единици, примерният корпус отразява както устройството на най-важните апарати, изучавани в I курс, така и тяхната функция, връзката им с осъществяването на медицинските практики и в по-широк контекст тяхната принадлежност към терминологичната система в областта. Включени са и речникови единици, които обознават процеси на операционализация, като напр.лъчев дебит; професии, свързани със специалността, като радиофармацевтика; общи физични процеси, дефиниращи ключови базисни понятия като йонизиращо лъчение и др.
Самият експеримент се проведе в рамките на 4 учебни часа при разделянето на участниците на две групи - контролна и експериментална, като всяка от тях се разделя допълнително на още две подгрупи за усленяване на осъществяването на задачите. Броят на всички участници бе 16, като те бяха разделени по-равно във всяка група и подгрупа.
Както отбелязват Коен и кол. (2007:146) „[з]а да може едно изследване да даде надежден резултат, то трябва да бъде извършено при идентични условия и в идентични групи на респондента." В представената разработка групите са разделени на експериментална и контролна. Коен и кол.(2007) са на мнение, че наличието на контролна група не е задължително освен ако изследването не обхваща сложна материя. В случая обаче проведеният терминологичен експеримент има сложна природа и затова наличието на контролна група бе задължително. Целта на тази група е да се запази характера на непроменливите величини, за да се съпоставят те с тези от експерименталната група.
В практически план и на двете групи бе зададена една и съща задача - да се състави кратък глосар на основните термини, употребявани в I курс на специалност „Рентгенов лаборант". И на двете групи бяха предоставени речникови помагала (на англ. език) и учебни пособия (помагала и учебници),както и възможност за работа с интернет. След това на контролната група без да бъде оказвана друга помощ, са предоставени 4 учебни часа за изготвянето на глосара. По-сложно се оказа изготвянето на профил на експерименталната група, която във функционален аспект не отговаря на класическите примери за такова разделение (Шатълуърт 2010) поради многопластовия характер на терминологичната и терминографска дейност (Кабре 1999, Сейгър 1990). На участниците от тази групи са обяснени основни понятия в терминознанието като съдържание, значение и мотивираност на термина (Попова 1990, 2012) и е направен кратък обзор на видовете дефиници според употребата (Сейгър 352
1990, Темерман 2002; Кабре 2003),. Ръководен принцип в постулирането на условията на работа на тази група е прагматическият аспект на лингводидактиката (Алексиев 2006), т.е. в контекста на експеримента бяха зададени някои параметри на глосара, като:
• Подредба по азбучен ред на речниковите статии;
• Граматическа категория;
• Научна област;
• Наличие на дефиниция;
• Крос-референциалност;
• Контекст (примерно изречение);
• Участие във фраза;
• Еквивалентен термин на чужд език (английски език).
Гореизброените елементи на речниковата статия не са представителни, а са подбрани в известен смисъл ad hoc, ориентирани към потребителя и имат изцяло специфично-прагматическа цел, като само първите четири от тях бяха посочени като задължителни. Участниците в експерименталната група имаха свобода да изберат допълнителни критерии и елементи за съставяне на миниречниците. Останалите условия бяха същите както и на контролната група.
Резултати и дискусия
И двете групи бяха сериозно затруднени при съставянето на глосарите. Основната пречка се оказа изборът на корпус от базисни термини. Това забави дейността като цяло, в резултат на което изготвените миниглосари и от четирите подгрупи имаха доста сериозни пропуски.
В двете контролни подгрупи общият брой термини беше респективно 36 (I подгрупа) и 42 речникови единици (II подгрупа). При сравнение с корпуса съставен от специалист, подбраните термини и от двете подгрупи бяха доста едностранчиви - почти изцяло преобладаваха термини, свързани с устройството и функционирането на изучаваните апарати (32 от 36 за I подгрупа и 34 от 42 за II подгрупа). От другите специфични областти, подбрани от представителния корпус, съставляващи сферата на специализираната терминосистема, бяха изведени само 2 термина от I подгрупа и 4 термина от II подгрупа. Останалите избрани единици не представляваха част от горепосочената терминологична система (изводът е направен след консултация с експерт).
В експерименталната група резултатите бяха сходни. Тъй като по отношение на подбора на термини не бе оказана подкрепа, тази група действаше като контролната по този критерий. Бяха представени общо 43 речникови единици от III подгрупа и 26 от IV подгрупа. От тях термини, касаещи устройство и функциониране на апарати, изучавани в I курс респ. 32 за III подгрупа и 18 за IV подгрупа. Речникови единици, третиращи специфични области в сферата на терминосистемата бяха отразени с 4 термина за III подгрупа и 3 за IV подгрупа. Останалите терминологичини единици бяха извън сферата на тясноспециализираната лексика.
Група/ елемент 1 2 3 4 5 6 7 8
А 36 - - 36 - - - 12
Б 42 - - 42 - - - 6
В 43 43 9 43 - 4 3 13
Г 26 26 12 26 - 13 4 18
Таблица 1. Отношение група и вид на речникова статии по включени елементи
Легенда:
А- група I, подгрупа I В - група II, подгрупа III
Б - група I, подгрупа II Г - група II, подгрупа IV
1 - Подредба по азбучен ред
2 - Граматическа категория
3. - Научна област
4 - Дефиниция
5 - Крос-референциалност
6 - Контекст
7. - Участие във фраза
8 - Превод
По отношение на вида на речниковите статии се констатира сериозна разлика между двете групи като цяло и несъществена при вътрегруповото разделение. И двете подгрупи на контролната група подредиха речниковите единици по азбучен ред и включиха дефиниции на всички термини. Отделен въпрос представлява качеството на дефинициите, които в 88% от случаите отразяваха само родови характеристики, т.е. съдържаха само интегрални семи (Попова 1990). Една трета от термините (12 лексикални единици), избрани от I подгрупа бяха преведени на английски, а втората подгрупа предостави превода само на 6 термина. Речниковите статии нямаха други елементи. Експерименталната група от своя страна извлече и репрезентира всичките елементи на речниковата статия (без един - вж. Табл.1) от горепосчените изисквания за голяма част от термините (вж.Таблица 1).
Допълнителните характеристики на речниковите статии несъмнено не бяха изпълнени в цялост от експерименталната група донякъде и поради неточното разпределение на времето за работа. Поради предварително получената информация, относно природата на терминологичните дефиниции, тази група представи дефиниции, характеризиращи речниковите единици както по родов, така и по видов начин (чрез експликация на интегрални и диференциални семи). Най-същественото затруднение при преводните еквиваленти беше неорентираността и на двете групи -контролна и експериментална, в проведения експеримент при работа с онлайн ресурси. Липсата на характеристиката крос-референциалност бе очаквано, поради естеството на миниглосара - отразяващ само тясноспециализирана лексика.
Изводите, които налага изследването, са много и макар те да нямат статистически верифициран характер, очертават определени тенденции. Най-напред като сходство по отношение на обекта на анализ (работа с речник) може да се определят:
• Недостатъчното познаване и от двете групи - експериметнална и контролна, на
видовете речникови ресурси. В този смисъл участниците показаха и неумение за работа в интернет среда по отношение на конкретната задача;
• Трудности при превода на термините, което показва ниско ниво на владеене на чуждия език и неориентираност при работа с чуждоезикови дефиниции, показващо и пропуски в познанията в тясноспециализранта област;
• Трудно ориентиране в природата на терминологичната дефиниция, в частност на нейния семен характер при оразличаването на родови и видове признаци.
По отношение на най-фундаменталния етап от терминографската практика -съставянето на корпус и двете групи показаха сериозни пропуски в епистемиологичен план, довели до съществени разлики между предложените корпуси и примерния, съставен от специалист.
Разликите в резултатите на двете групи - контролна и експериментална, опредметяват решението за такова разделение. Макар и в непълен смисъл, отговаряща на класическите критерии за експериментална, групата, на която бе оказана помощ при работа с речникова статия, се справи значително по-добре по отношение на характеристиките на речниковите единици, което доказва твърдението, че вниманието, което се отделя за работа с речник, е твърде недостатъчно.
Заключение
От изводите, направени във връзка с извършения експеримент, може да се твърди, че наблюдаваната тенденция при обучението в академична среда за непознаване на речниковата материя, води до сериозни празноти в познанията на студентите в специализирания дискурс и оттук до проблеми при развитието в епистемиологичен и лингводидактичен план. Недостатъчното компетентност по отношение на специализираната терминология води не само до невъзможност за развитие на изучаващите областта, но и до смущения в комуникативните канали на двустранния процес на обучение.
Библиография:
1. Алексиев 2006: Alexiev B. Terminology structure for learner's glossaries. - Knowledge Organization. Vol.33, 2006 № 2.
2. Дагнев И., М. Сайкова 2011. Терминографска концептуализация на създаването на мултилингвален парамедицински терминологичен речник - помагало. СУБ - Пловдив, том XIII, 2011.
3. Кабре 2003. Cabré, M.T. Theories of Terminology. Terminology, 9(2), 163-199
4. Кабре 1999. Cabré, M.T. Terminology. Theory, methods and applications. Amsterdam/ Philadelphia, 1999. - I изд.1992.
5. Коен и кол 2007: Cohen L., L. Manion, K. Morrison: Research Methods in Education. Sixth Edition. Routledge, NY, USA.
6. Налимов 1974: Налимов В.В. Вероятностная модель языка. О соотношении естественых и искуственых языков. Москва 1974.
7. Попова 1990. Попова М. Типология на терминологичната номинация. София, 1990.
8. Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. ИК „Знак'94". Велико Търново 2012
9. Рождественски 2006: Рождественский А.А. Термин как член лексической системы языка. - В: Проблемы структурной лингвистики 1967. Москва 1968.
10. Сейгър 1990: Sager, J. A Practical Course in Terminology Processing. Amsterdam, Philadelphia, 1990.
11. TeMepMaH 2000: Temmerman R. Towards New Ways of Terminology Description: the Sociocognitive Approach. Amsterdam, Philadelphia, 2000.
12. fflarb^ybpT 2010. Shuttleworth M. Scientific Control Group. Internet: http://explorable. com/scientific-control-group
