Educationalists concerning problem with underage pregnancy Текст научной статьи по специальности «Фундаментальная медицина»

Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия A. Обществени науки, изкуство и култура. Том V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series А. Public sciences, art and culture. Vol. V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019

ПЕДАГОЗИТЕ ЗА ПРОБЛЕМА ОТНОСНО НЕНАВЪРШИЛИТЕ ПЪЛНОЛЕТИЕ БРЕМЕННИ Мариета Гуновска Медицински университет - Плевен, Медицински колеж

EDUCATIONALISTSCONCERNING PROBLEM WITH ШБЕЬЖGE

PREGNANCY Marieta Gaaovska Medical University- Pleven, Medical College

Abstract: Along with the family, the school has a shared responsibility for the undergraduate students' premature dropping out of the education system due to pregnancy. The tendency to increase the number of the most vulnerable groups of children - children at risk - and in particular - underage pregnant grows, which emerges as an increasingly topical issue. The report examines issues related to sex education in school, the educators' opinion on the state social policy, reasons and factors for underage pregnant cases and their individual proposals for preventive measures to limit the problem.

Key words: underage pregnancy, sexual education, school, prevention.

В нормативните актове понятието „дете в риск" е дефинирано в Закона за закрила на детето (Доп. разп. § 1. , т. 11).

Според Кривирадева понятието „дете в риск" е „прекалено общо и прекалено абстрактно". Това провокира автора и екип от преподаватели от Софийския университет, Факултет по Педагогика да реализират емпирично изследване сред специалистите, работещи с деца в риск в социалната и образователната система. Те обобщават, че според специалистите „дете в риск" е дете, което „живее в рискова среда,... подложено е на рискови фактори и се намира в рискова ситуация...". Респондентите посочват, че рискът е възможна опасност, която не може да „гарантира стабилно бъдеще" и се свързва пряко с „безотговорни родители или настойници", когато се разглежда въпросът, свързан с деца в риск (Kriviradeva, 2013, p. 639-640).

Чавдарова-Костова смята, че една от причините за дефицита във възпитанието е липсата на заинтересованост от страна на политиката към тази проблематика. Според нея „...възпитанието е оставено на семейството, което носи отговорността за него", а на образователните институции „пряко не са вменени отговорности, свързани с възпитанието". Затова училището „се е оттеглило от възпитателната дейност и не поставя акцент" в професионалната работата, „защото това не се изисква от него като приоритет" (Chavdarova-Kostova, 2013, p. 225).

В резултатите от емпиричното изследване на Кривирадева и кол. и мнението на анкетираните специалиста „...институциите, работещи с деца в риск не работяг ефективно "като една от причините, която специалистите посочват, е че „общообразователното училище не работи ефективно с децата в риск..." (Kriviradeva, 2013).

По данни Националния статистически институт от последното преброяване през 2011 г. неграмотните лица са 112 778, като относителният им дял от населението е 1.7%, от

тях 0.5% се самоопределят като българи, 5.2% от турска етническа група и 14.5% се

самоопределят като роми.

В социологическо изследване на „Витоша Рисърч" се отбелязва, че „при определени обществени групи се акумулират множество различни по своето естество рискови фактори...". „Три четвърти от родителите на отпадналите деца се самоопределят като роми или цигани. В тази група се регистрират и някои специфични етнокултурни причини за ранното отпадане... " (Nonchev i ко1., 2007, р. 7).

Неразривна е връзката между ранното отпадане от училище и зачестяването броя на случаите с ненавършили пълнолетие бременни.

Обект и цел на изследването: Педагогическата работа е един от факторите, които имат ключова роля за мотивацията за учене и формирането на знания и умения у обучаемите. Обект на настоящего изследване са педагози от образователна институция, в която се обучават ученици с преобладаваща ромска етническа принадлежност.

Целите на изследването е да се установят: 1. Степента на информираност на педагозите относно проблемът свързан с ненавършилите пълнолетие бременни като „деца в риск". 2. Мнението на педагозите за сексуалното образование в училище и държавната социална политика насочена към ненавършилите пълнолетие бременни. 3. Индивидуални предложения на специалистите за превантивни мерки за ограничаване на проблема.

Дизайн на изследването: Подборът на образователната институция е направен съобразно критерия за максимална представителност на извадката, включвайки максимален брой педагози от училище в малко населено място.

Метод на изследване: Методиката на изследване включва полустандартизирана анкетна карта, която съдържа 10 затворени и 1 отворен въпрос. Въпросите насочени към демографските характеристики (пол, възраст, трудов стаж) на изследваните лица не са включени в тези 11 въпроса. Анкетната карта е предварително консултирана с директора на образователната институция.

Изследвани лица: Изследването беше проведено сред 32-ма педагози от Основно училище „Св. Климен Охридски", с. Буковлък, общ. Плевен.

Според Актуализирания план на Община Плевен в изпълнение на Областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация, 2018 - 2020 г. в Община Плевен е по-висок относителният дял на българската етническа общност с изключение на с. Буковлък и с. Дисевица, където преобладава ромската етническа общност. Относителният дял на ромите в с. Буковлък е приблизително 60% от жителите на населеното място.

Демографски показатели на респондентите: По пол: мъже - 15,63%, жени -84,37%; По възрастов признак: до 30 г. - 3,12%, от 31 г. до 40 г. - 6,25%, от 41 г. до 50 г. -53,13%, над 50 г. - 37,50%; Трудов стаж в образователната сфера: до 1 г. - няма, от 2 до 5 г. - 6,25%, от 6 до 10 г. - 3,12%, над 10 г. 90,63%. Преобладаващият брой от анкетираните са жени, по-голяма част от тях са на възраст от 41 г. до 50 г., като не е малък и делът на тези, които са над 50-годишна възраст. Прави впечатление, че повечето от педагозите имат трудов стаж в образователната система над 10 г.

Резултати и обсъждане: На въпроса „Кои деца, според Вас, са „деца в риск"? Значителна част от анкетираните (71,88%) определят като „водеща" рискова група „децата, които са жертва на злоупотреба, насилие." (вж. таб.1). Притеснителен е фактът, че едва 8 анкетирани (25%) са посочили, че всички посочени групи са за „деца в риск", както и това, че на мястото на свободния отговор „друго", никой от тях не е посочил друга рискова група н.п. деца с проблемно асоциално поведение и агресивни прояви, деца с противообществени прояви, деца от семейства с нисък социален статус и т.н.

Значителна част (81,25%) от педагозите споделят, че учебните часове, в които се дискутират с учениците въпроси свързани с превенцията на заболявания предавани по

полов път, нежелана бременност и безопасен секс са крайно недостатъчни, 18,75% посочват, че определените часове са достатъчни.

Няма единно мнение на анкетираните относно възрастта, на която трябва да започне сексуалното образование в училище. Обезпокоителен е фактът, че 34,38% не са дали отговор, 28,12% посочват 11 - 13-годишна възраст, по равни дялове от 18,75% педагозите посочват: 9 - 10 годишна възраст и след 14 годишна възраст. Тези резултати показват една неориентираност на педагозите относно възрастта, на която трябва да започне в училище сексуалното образование.

Таблица № 1

Определяне на групите деца в риск според респондентите

№ „Деца в риск" Отговори

1. Деца, които са жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството им. 71,88%

2. Деца, за които съществува риск от отпадане от училище или които са отпаднали от училище. 62,50%

3. Деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа. 50%

4. Деца, за които съществува опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 43,75%.

5. Деца, които страдат от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист. 22,88%

6. Деца, чиито родители са непълнолетни. 22,88%

7. Деца, които са станали родители преди да навършат пълнолетие. 15,63%

8. Деца, които се отглеждат от един родител. 9,38%

9. Всички посочени групи са за „деца в риск" 25%

* Групите на „деца в риск" от № 1 до № 5 са взаимствани от Закона на закрила на детето (Доп. разп. § 1. , т. 11). Анкетираните могат да посочат повече от един отговор.

Почти всички респонденти 43,75% („не") и 40,63% („по-скоро не") спо делят, че родителите не дискутират с децата си в семейството теми свързани с превенцията на ранното забременяване, 12,50% - нямат информация, а един (3,12%) смята, че в семейството се обсъждат такива въпроси.

Положителен е фактът, че значителна част от анкетираните (71,88%) - „да", 18.75% - „по-скоро да" считат, че е необходимо провеждането на беседи с родителите на учениците и разработване на програми свързани с добро родителстване, 18,75% - „по-скоро да", 6,25% нямат мнение по разглеждания проблем, а 3,12% посочват, че няма нужда от провеждане на беседи с родителите.

Почти всички анкетирани (81,25%) смятат, че традициите и обичаите на етноса и влиянието на семейната среда са рискови фактори, които оказват пряко влияние върху ранното майчинство, 12,50% - отговарят „по-скоро не", а 6,25% нямат мнение по поставените въпроси.

Според повече от половината от анкетираните 40,63% - „не" и 21,87% - „по-скоро не", законодателните мерки, които се предлагат не са достатъчни за намаляване на случаите на ранно майчинство, останалите 21,87% - „да" и 9,38% - „по-скоро да" смятат, че рестриктивните мерки ще спомогнат за ограничаване на проблема, а 6,25% нямат мнение.

Почти всички педагози (62,50%) - „не" и 25% - „по-скоро не" смятат, че превенцията, която се провежда от страна на държавата, относно проблема свързан с ненавършилите пълнолетие бременни не е ефективна, 6,25% отговарят положително, а останалите (6,25%) нямат мнение.

Предложениям на анкетираните, свързани с конкретни мерки за превенция на ранното майчинство, и ограничаване на броя на случаите с ненавършили пълнолетие бременни могат да се обобщят в няколко групи: запазване на интереса към училище, чрез позитивна образователна среда; повишаване на сексуалната и здравна култура в семейството и в училище; промени в социалното законодателство и правораздавателната система. Един от респондентите отговаря негативно и споделя мнение, че каквито и мерки да се предприемат е невъзможно да се повлияе на общността, за да се ограничат случаите с ненавършили пълнолетие бременни.

Изводи: 1. Степента на информираност на педагозите е ниска относно ненавършилите пълнолетие бременни като „деца в риск". 2. Учебните часове за сексуално образование в училище са недостатъчни, почти липсва сексуално възпитание в семейството. 3. Водещи фактори, които оказват в най-голяма степен влияние върху броя на зачестилите случаи на ненавършили пълнолетие бременни са: традициите и обичаите на ромския етнос, недостатъчно ефективните мерки от страна на държавата. 4. Педагозите предлагат като превантивни мерки повишаване на сексуалната и здравна култура в семейството и в училище, промени в законодателството.

Заключение: Училището и семейството за важни фактори за социалното развитие на детето и за неговото възпитание. В семейството детето усвоява определени норми на поведение и ценности, училището подпомага и доразвива личностния му потенциал. Възпитателният капацитет на семейството и училището по отношение на сексуалното образование е недостатъчен, което е възможно да задълбочи разглеждания проблем.

Литература

1. Zakon za zakrila na deteto Obn. DV. br. 48 ot 13 Uni 2000 g., izm. DV. br. 17 ot 23 Fevruari 2018 g.

2. Kriviradeva, B. Otnoshenie i naglasi kam sistemata za rabota s deca v risk na specialistite, raboteshti v neq. V: Sbornik s dokladi ot Konferenciq s mejdunarodno uchastie, 23-24 noemvri 2012 g., organizirana ot Fakulteta po pedagogika na SU „Sv. Kliment Ohridski". Sofiq: UI Sv. Kliment Ohridski, 2013, s. 638-645.

3. Nonchev, A., P. Mondon, M. Donkova I kol. Prichini za otpadane na decata ot uchilishte v Balgariq. Analiz na rezultatite ot provedeno sociologichesko izsledvane. Sofiq: Izd. Iztok-Zapad, 2007.

4. Nacionalen statisticheski institut. Prebroqvane 2011 ^konchatelni danni). Dostapno na: http://www.nsi.bg/census2011/newsbg.php?n=68 (30.09.2018)

5. Plan za deistvie na Obshtina Pleven v izpalnenie na Oblastnata strategiq za integrirane na balgarskite grajdani ot romski proizhod i drugi grajdani v uqzvimo socialno polojenie, jiveeshti v shodna na romite situaciq (2018 - 2020 г.) Dostapen na: https://obs.pleven.bg/uploads/procurements/plan-za-deystvie-na-obshtina-pleven-v-izpalnenie-na-oblastna-strategiya.pdf (28.09.2018)

6. Chavdarova-Kostova, Vazpitanieto mejdu potrebnostite na praktikata i naukata. V: Sbornik s dokladi ot Konferenciq s mejdunarodno uchastie, 23-24 noemvri 2012 g., organizirana ot Fakulteta po pedagogika na SU „Sv. Kliment Ohridski". Sofiq: UI Sv. Kliment Ohridski, 2013, s. 225-234.