CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
КЛИНИКО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ВНАСЯНИ ОТ МИГРАНТИ ТРАНСМИСИВНИ И ДРУГИ ПАРАЗИТОЗИ Димитър Вучев, Галя Попова Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ-Пловдив, УМБАЛ „Свети Георги"- Пловдив
CLINICAL AND EPIDEMIOLOGICAL ASPECTS OF IMPORTED FROM MIGRANTS TRANSMISSIVE AND OTHER PARASITIC
DISEASES Dimitar Vuchev, Galya Popova Department of Infectious Diseases, Parasitology and Tropical Medicine, Medical University-Plovdiv, UMHAT "St.George"- Plovdiv
Резюме. Внасяните паразитни болести в страната от ендемични тропически и субтропически региони представляват проблем в клинико-терапевтичен и епидемиологичен аспект. През последните години не стихва потокът от мигранти, пристигащи от Близкия Изток и Африка. Паразитните болести, които носят са характерни за страните от където пристигат. Също така български граждани все по-често посещават ендемичните зони в Средиземноморието и Африка. Сред тези контингенти сме диагностицирали клинични случаи и асимптомни паразитоносители на чревни паразитози (аскаридоза, тениаринхоза, амебиаза и др.) както и трансмисивни (малария, висцерална и кожна лайшманиоза). За недопускане местно разпространение от внасяните паразитози са необходими стриктно поддържане организацията на своевременно диагностициране, специфично лечение и контрол на ефективността му в съответните паразитологични структури в страната.
Ключови думи: тропически болести, внасяни паразитози, клиника и профилактика
Abstract. Imported from endemic tropical and subtropical regions parasitic diseases in the country constitute a problem in therapeutic clinical and epidemiological aspects. In recent years an enormous flow of migrants arriving from the Middle East and Africa was observed. Parasitic diseases that come from them are typical for countries from which they arrive. Also, Bulgarian citizens are increasingly visiting endemic areas in the Mediterranean and Africa. Among these groups of people clinical cases and asymptomatic carriers of intestinal parasitosis (ascaridosis, taeniarhynchosis, amebiasis, etc.) and transmissible diseases (malaria, visceral and cutaneous leishmaniasis) were diagnosed. To avoid local distribution of imported parasitic diseases are required to maintain strict organization of timely diagnosis, specific treatment and control of its
effectiveness in the relevant parasitological sections in the country.
Keywords: tropical diseases, imported parasitoses, clinic and prophylaxis
Въведение.
Географското разположение на България в Балканския полуостров, близостта й със Средиземно море, Азия и Африка и глобалното затопляне на климата, наред с интeнзивнaтa миграция на бежанци към нас предоставят реални условия и възможности за пренасяне и риск от местно разпространение на някои ендемични тропически и други паразитни болести (Vuchev, 1984, Regulation №17, 2008). Перспективата те да изчезват при по-добрo жизнено равнище и битова култура е теоретична и понастоящем нереалистична (Vuchev, 2001).
Наред с местните паразитни болести, някои от които са значително разпространени (ентеробиоза, гиардиоза, ехинококоза, трихинелоза), относителният дял на внасяните от чужбина тропически паразитози нараства (малария, лайшманиози, чревни паразитози) (Petrov, Kurdova, 2016). Понастоящем те представляват проблем за нас в две основни направления:
а) клинико-терапевтични последствия за паразитоносителите и болните
б) епидемиологични последствия за населението в страната
Целта ни с настоящата презентация е да споделим сериозността на проблема като се спрем накратко на динамиката на преноса на трансмисивни и други паразитози през последната декада. Показваме обобщени за страната данни, както и локални - от контингент на Университетската Клиника по инфекциозни болести - Пловдив, УМБАЛ „Св. Георги".
Материал и обсъждане.
До сега в страната са диагностицирани 28 различни вида внесени паразитози. С най-голямо здравно и стопанско значение е маларията. След ликвидацията й (1961) са регистрирани общо към 3000 маларични случаи у нас. В миналото превалираше вносът на Malaria tertiam, през последните 2-3 декади преобладава Malaria tropica, пренесена предимно от Централна и Западна Африка. Постъпваше предимно с чужденци, но понастоящем преобладават български граждани, следват мигранти от Близкия Изток. Закъсняла диагностика и неадекватно лечение са причинили смърт на 17 болни от тропическа малария.
Забавянето на етиологичната диагноза и специфичного лечение през потенциалния малариен сезон в България (м. IV- м. Х) води до епидемиологичен риск за трансмисия от местните маларийни комари от род Anopheles. През 1995/96 г. в района на гр. Сандански за първи път след ликвидацията са регистрирани 18 случая на Malaria tertiana, резултат на трансмисия от източници - мигранти от Африка. Така се потвърди и реалната опасност от възникване отново на фактическа ендемичност.
В Университетската Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Св. Георги" сме консултирали, диагностицирали и лекували български и чуждестранни граждани за внасяни паразитози по клинични показания. Сред тях с малария терциана - един българин (идващ от Африка) и 7 мигранти (от Афганистан) и малария тропика - 12 случая - българи (идващи от Африка); с кожна лайшманиоза - консултирани със заболяването няколко десетки мигранти (от Сирия и от Афганистан, хоспитализирани 4 от тях) и 2 български граждани, (идващи от Гърция), висцерална лайшманиоза (идващи от Турция, Гърция и Португалия - 3 българи). Не са редки и чревните инвазии - амебиаза (българи, идващи от Индия - 2 случая), тениаринхоза (арабски гражданин от Египет - 1 случай), амбулаторни случаи с геохелминтози - аскаридоза, трихоцефалоза (мигранти от Сирия, Афганистан, Ирак, Пакистан).
Имайки предвид, че много паразитози протичат безсимптомно или атипично, вероятно част от заразените остават продължително време недиагностицирани източници на паразитни инвазии (безсимптомни паразитоносители).
С внасяни от екзотичните страни хранителни продукти също е възможно пренасянето на паразитози - геохелминтози и зооантропонози (от сурови храни тип „суши") и др.
Мотивации по отношение риска от внесени паразитози.
Към случаите на суспектни и доказани внесени паразитози е необходимо да се отнасяме с насочено внимание, отчитайки сериозността на проблема в двете основни направления:
1. Клинична насоченост, включваща своевременна лабораторно-паразитологична диагностика и етиологично лечение, последвани от диспансерно наблюдение;
2. Епидемиологична насоченост, изискваща определени профилактични мероприятия за недопускане възникване на местно предаване и спорадични, епидемични и ендемични прояви на „вносни" паразитози.
При отчитане на тези две направления, внесените паразитози в зависимост от риска се групират така: А) Местни ендемични - които имат местно разпространение - напр. аскаридоза, трихоцефалоза, ламблиоза; Б) Потенциално-ендемични - разпространени в миналото, но ликвидирани - малария, тениоза; В) Потенциално-ендемични -нерегистрирани досега, с наличие на климато-фаунистични условия за разпространение
- кожна лайшманиози, анкилостомидози; Г) Неендемични - без условие за местно разпространение, а само клиничен проблем - шистозомози, трипанозомози.
Необходимо е да се изясни всяка диагностицирана внесена паразитоза към коя от тези групи се отнася. Това се налага тъй като поведението към случаите от последната група е само клинично, докато в останалите три групи клиничните мерки се придружават и от противоепидемични мероприятия в паразитното огнище - фамилията, социалната общност, селището и района.
От внесените тропически трансмисивни паразитни болести с основно здравно значение е маларията - една от най-масовите ендемична болести в света. Независимо, че е ликвидирана у нас, не трябва да се приема за отминала грижа, тъй като и днес е важен проблем за здравеопазването - в локален и глобален аспект. Вносът представлява нерегулиран процес, по отношение на маларията, лайшманиозите и другите тропически паразитози и следва да бъде обект на непрекъснато здравно-медицинско внимание.
Векторите - анофелийните комари, както и сезонно благоприятната температура са постоянно действащи фактори, потенциално заплашващи възстановяване на ендемията при наличието на маларийни източници. Най-висок е рискът от автохтонно разпространение на P. vivax, който е най-адаптивен към местните популации анофелийни комари. Сравнително по-малка опасност в това отношение са P falciparum и P. malariae.
Лечението на внасяните малария, кожна лайшманиоза и други тропически паразитози е отговорна задача и следва да се провежда след консултация със специалист
- паразитолог. Пропуските в това отношение водят до реална опасност от влошаване при неадекватна терапия, включително до клинични усложнения и летален изход при тропическа малария, както и епидемиологичен риск от местно разпространение през периода от април до октомври.
При завръщане от ендемични тропически страни следва без отлагане лицата да се изследват паразитологично по епидемиологични показания и обезателно при наличието на клинични показания. Най-подходящо е своевременно да се снеме епидемиологично-географска анамнеза и се проведе паразитологично изследване на кръв за малария и на фецес за чревни паразити. По клинични показания изследването се разширява с ПКК, ДКК, СУЕ, урина и микробиологично изследване на фецес.
Поради естеството на внесените паразитни болести, които в повечето случаи са
предимно тропически и методите за лабораторна диагностика не са рутинни за клиничните и микробиологични лаборатории, а се извършват професионално само в специализирани паразитологични лаборатории, респективно в отдели по паразитология при РЗИ. Затова биологичните материали за изследвания трябва да се изпращат насочено към специализираните лаборатории по паразитология в областните РЗИ, както и в МУ и НЦЗПБ.
Заключение.
Във връзка с характерните клинични и епидемиологични особености на внесените паразитози и тяхната диагностика е необходимо поддържане на сътрудничество с паразитолозите от специализираната мрежа, съответно РЗИ и МУ Лекарите от паразитологичните звена са единствено компетентните консултанти по клиника, етиологична диагностика и терапия, профилактика и контрол на внесените паразитози. Досегашната практика и резултатите от изследванията на рискови контингенти - наши и чужди граждани за вносна паразитна патология ни дават основание да направим следните обобщения:
1. Внасяни тропически паразитози се регистрират у нас при лица, идващи от всички региони, където се срещат като ендемични и масови заболявания. Тенденцията към увеличаване на вноса, включително от мигранти се разширява и това налага адекватни мерки в клинико-терапевтичен, епидемиологичен и здравно-промоционален аспект.
2.Усложнените случаи на тропическа малария (от Африка) не са редки, а смъртните случаи са поради късна етиологична диагноза и неадекватно лечение. Късната диагностика на малария терциана (от Афганистан) е висок риск за местно разпространение от т.н. „студени" паразитоносители.
3. Вносът на кожна лайшманиоза (от Сирия, Афганистан и Гърция) буди реална тревога. При наличието на трансмисивен вектор (папатациеви мушички) в Горно-Тракийската низина и благоприятните сезонни температури (април/октомври) потенциалната ендемичност може да премине във фактическа за тази непозната до сега у нас паразитна инвазия, характерна за много от страните в Средиземноморския регион.
Библиография.
1. Vuchev, D. Study on ancylostomidoses and opportunities for their local distribution in Bulgaria. The abstract of a thesis. MA, NIIPD, 1984, 36 (in Bulgarian)
2. Vuchev, D. Imported parasitic diseases in the activity of general practitioner. General medicine, 2001, 3, 35-39 (in Bulgarian)
3. Clinical parasitology and tropical medicine. Ed. P. Petrov, R. Kurdova. East-West, 2016, 548 (in Bulgarian)
4. Regulation №17/30.07.2008 for terms and procedures for conducting diagnosis, prevention and control of imported parasitic diseases. State gazette 71/12.08.2008 (in Bulgarian)
