CC BY
15
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XXII. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXII. ISSN 13119427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2018.
ЕДИН ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА НАУКАТА И ХОРАТА -Д-Р АНГЕЛ КИРИЛОВ ДРЯНОВСКИ, ПАРАЗИТОЛОГ-МАЛАРИОЛОГ (1885-1968) Димитър Вучев Медицинскиуниверситет - Пловдив,
A LIFE DEDICATED TO SCIENCE AND PEOPLE -DR. ANGEL KIRILOV DRYANOVSKI, PARASITOLOGIST-MALARIOLOGIST (1885-1968) Dimitar Vuchev Medigal University - Plovdiv
Abstract: Dr A. Dryanovski (1885-1968) is one of the pioneers of Bulgarian parasitology. An outstanding scientist and practitioner, he is at the forefront of the anti-malarial campaign from the 1920s til 1950s. He studied veterinary and human medicine in Germany and specialized in parasitology and tropical medicine in Hamburg and London. He works as a parasitologist-malariologist in Burgas, runs the malaria stations in Petrich, Plovdiv, and in Sofia since 1937 he is the head of the parasitology department at the Institute of Public Health (now NCIPD). From 1940 to 1950 he was Director of the Malaria Institute in Bourgas, and after the establishment of SES (sanitary-epidemiological stations) he worked as a sanitary inspector in Panagyurishte and Varna until 1962. He wrote over 50 scientific papers published in Bulgarian, French, English and German. He also publishes seven scientifically popular monographic works on parasitic diseases. There are a number of unique scientific achievements in parasitology and has been awarded state awards. Dr. A. Dryanovski takes a prominent place among the leading participants in the fight against malaria on the Bulgarian lands - a reason for national pride and respect for his personality and deeds.
Key-words: medical parasitology, malaria, epidemiology, control, prominent parasitologist
За истинските дейци на науката - патриоти, посветили се всеотдайно на медицината - за здравето и доброто на хората са присъщи нестихващия стремеж към нови знания, интелигентност, трудолюбие, скромност, благородство, мъдрост и отговорност пред обществото.
В "Творци на българската зоология", акад. В. Големански (Golemanski, 2010) пише: "...Получих ... цветни табла с десетки рисунки на кръвни и чревни едноклетъчни паразити, подписани само с името Дреновски, изготвени през периода 1931-1935 г. - ... кой е този първи български изследовател и експериментатор с едноклетъчни паразити по дивите животни в нашата страна..."? Сред българските лекари, живели и работили през недалечното ни минало в епичната борба срещу вековната малария (известна като
"тракийска треска", "блатна треска") се откроява личността на д-р вет. и д-р мед. Ангел Кирилов Дряновски, незаслужено забравен.
От края на 20-те до 50-те години на ХХ век д-р Ангел Дряновски стои на предната линия на антималарийния франт в държавната организация, наред с Главния държавен инспектор по маларията д-р К. Марков и неговия приемник д-р К. Дренски. Знанията му в областта на паразитологията, придобити в университети в Германия, където е дипломиран по ветеринарна и по хуманна медицина, както и следдипломното му обучение по тропическа медицина, паразитология и ентомология в Тропическите институти в Хамбург и Лондон, намират широко поле за научна и практическа изява в родината, на която преданно служи целия си живот. В България още през 1938 г. Върховният медицински съвет му присвоява специалност паразитология и малариология - той е от първите дипломирани специалисти паразитолози.
Ангел Кирилов Дряновски е роден на 17.11.1885 г. в Русе. Произхожда от почтено, многочленно семейство. По-малък брат е на известния наш природоизследовател Александър К. Дряновски (1879-1967) - завършил естествени науки в София, преподавател и изявен ентомолог, ботаник, палеонтолог.
А. Дряновски завършва средно образование с успех в София през 1905 г. Следва математика и химия до 1908 г. С конкурсен изпит кандидатства успешно за чужбина и получава стипендия от тогавашното Министерство на земеделието за специалността ветеринарна медицина. Университетското му обучение протича в Дрезден и Берлин. Защита на докторат и промоцията се провеждат в Мюнхен през 1914 г. Започва да работи и през 1915 г. вече е ветеринарен лекар в стопанство "Кабиюк". Мобилизиран е през същата година и взема участие в Първата световна война до 1918 г. като ветеринарен лекар в артилерийски полк. За самоотвержената му служба в армията е награден със "Златен орден за граждански заслуги". След завръщането му от фронта продължава да работи като ветеринарен лекар.
Стремежът на д-р вет. А. Дряновски към нови знания надделява и през 1920 г. заминава отново в Германия - Франкфурт на Майн, където постъпва като студент по хуманна медицина. Завършва следването с отличен успех през 1924 г. и успешна защита на докторат в Мюнхен. Трудовата реализация на д-р А. Дряновски в България като лекар-медик започва в началните години на организираната борба с маларията у нас - той е увлечен в стихията й. Първоначално, от 1926 г. до 1928 г. е назначен за районен лекар по малария в гр. Бургас. В това време, през 1927 г. там с научна конференция е основан и започва да функционира Институт по малария и тропически болести, в работата на който др Дряновски се включва най-отговорно, съзнавайки отчайващата сериозност на маларийната епидемия в страната. На конференцията присъствува и д-р Ралф Колинс, малариолог с богат професионален опит от Латинска Америка и Африка, представител на Рокфелеровата фондация у нас. През 1928 г. в гр. Петрич е открита Опитна противомаларийна станция, която се финансира от Рокфелеровата фондация. За началник
на станцията бива назаначен д-р А. Дряновски, който до 1930 г., докато работи там, открива два нови вида за страната маларийни комари и публикува статии за комарната фауна в региона.
С неуморен труд проучва особеностите в местното разпространение и епидемиология на маларията, провежда химиотерапия по различни програми и планира мелиоративната работа за саниране на комарните биотопи. Тука провежда и серологични изследвания за резервоари на висцерална лайшманиоза сред кучешки популации и установява положителни към половината от изследваните животни.
За кратък период от 1931 г. е началник на Бургаската маларийна станция, където работи усилено по лечението на маларията и издава първата си научно-популярна книга: "Каква болест е маларията - как да се предпазим и борим срещу нея" (БгуапсУ8к1, 1931).
През 1932 г. е назначен за началник на Опитната противомаларийна станция в гр. Пловдив, основана и издържана също от Рокфелеровата фондация. Там д-р А. Дряновски остава до 1937 г. и натрупва особено богат опит върху химиотерапията, противорецидивното и профилактично лечение с новите синтетични препарати атебрин и плазмохин. Той организира и провежда също учебни курсове за лекари-терапевти по клиника и терапия на маларията. През 1936 г. е отпечатен в гр. Пловди монографичния му труд "Клиника и лечение на малария" от който проличава впечатляващата ерудиция на автора, запознат с научните проучвания на съвременниците му - видни малариолози от Западно-Европейски страни, също така от Русия и САЩ (БгуапсУ8к1, 1936).
През 30-те години, във връзка с настъпили финансови ограничения от страна на властта и редуциране на структурата и кадровия потенциал на противомаларийната мрежа, реално изследователска научно-практическа работа по борбата с маларията се е провеждала само в Пловдивската и Петричката опитни противомаларийни станции. Към филиала на Пловдивската станция в с. Войводино са правени теренни наблюдения за т.н. "интермитентно напояване" на оризищата с цел санирането им като комарни биотопи, но се оказва неприложимо за местните условия и д-р А. Дряновски влиза в остра научна полемика по въпроса с проф. Ст. Консулов от БАН. Същевременно редица мелиоративни работи са изпълнени в Пловдивско за отводняване на заблатени терени - биотопи на маларийни комари (край ЖП гара Пловдив, канала при с. Прослав и др.).
В продължително проучване (започнало в Бургас и продължило в Пловдив) на кръвните паразити в пойни птици д-р А. Дряновски описва протозойни (трипанозоми и др.) и хелминтни (микрофиларии) инвазии за първи път у нас. Наблюдаваните под микроскопа паразити възпроизвежда самостоятелно на цветни рисунки, изпълнени естетично и изискано - с педантична точност. Някои от тях, съхранени и досега, будят истинско възхищение. Авторът предвижда използването на опаразитени птици като експериментален модел за проучване на нови противомаларийни (противопаразитни) препарати за ефективност и токсичност. Тези проучвания като научна студия е отпечатена през 1936 г. в Бюлетин на (ГДНЗ).
През изминалия 10-годишен период д-р А. Дряновски е изпращан от ГДНЗ и от Рокфелеровата фондация на специализации в Италия, Германия, Англия, Франция. Така той е имал възможността да бъде обучаван от най-известни за времето си европейски учени -специалисти по тропически болести, медицинска паразитология и ентомология. Сред тях са проф. Фюлеборн и проф. Мартини от Тропическия институт в Хамбург, проф. Томпсон и проф. Христофърс от Института по тропическа медицина в Лондон и др.
През 1937 г. в София се открива построената с помощта на Рокфелеровата фондация нова модерна сграда за Институт по народно здраве (ИНЗ, настоящия Център по заразни и паразитни болести), в който е разкрит паразитологичен отдел. За негов първи началник е назначен д-р А. Дряновски, който работи там до 1940 г. През този период развива трескава дейност, вече на национално ниво. Въвежда се задължително съобщаване в ГДНЗ освен на маларията, също и на други открити паразитни болести в страната. В отдела на ИНЗ д-р А. Дряновски провежда едномесечни курсове за лекари по диагностика,
лечение и борба с маларията, обучава лаборанти за микроскопска диагностика на малария. Той организира през 1939 г. с помощта на малариолога в гр. Петрич д-р Д. Димчев (по-късно директор на РИММП - София и професор по хигиена във ВМИ - Пловдив) изследване за чревни хелминти на над 1100 ученика и открива внушително опаразитяване (50%). Това поражда идеята за масови изследвания в цялата страна и съставяне на нозогеографска карта за чревните хелминтози у нас. Подобно проучване е осъществено едва 15 години по-късно от РИММП (1952-1954), в което д-р А. Дряновски, по това време санитарен инспектор в -Панагюрище е участвал само технически.
Работата в София е съпроводена и с активна публицистична дейност. От печат излизат научно-популярните му книги "Заразните болести и човекът" (Dryanovski,1938), "Насекоми, опасни за здравето на човека" (Dryanovski, 1939), "Глистите у човека" (Dryanovski, 1939), както и първото по рода си специализирано ръководство за лекари "Наръчник по тропически и субтропически болести" (Dryanovski, 1939). Същата година участва от българска страна в световен Конгрес по малария и тропически болести в Кайро, Египет. Предвид неговото образование, авторитет и ерудиция му е предлаган пост директор на ГДНЗ, но той дава категоричен отказ, предпочитайки научно-практическата работа по паразитология, без да е притежавал университетски научни звания.
В края на 30-те години се отчита застрашителен подем на маларията в страната. Във връзка с влошената епидемиологична обстановка през 1940 г. д-р А. Дряновски е назначен за началник на Института по малария и тропически болести в Бургас, на който пост остава до 1950 г. През това време е и хигиенен лекар в солниците на Бургас, а в 1941 г. е мобилизиран в Беломорието във връзка с борбата срещу върлуващата в тези земи маларична епидемия. При познатата му обстановка в Бургас и региона д-р А. Дряновски продължава активно научно-практическата си дейност по диагностиката, лечението и противо-епидемичните мероприятия срещу малария. Прави опити за заразяване на опитни животни с човешка малария, микроскопски наблюдава и описва развитието на гаметоцитите в периферната кръв на болен от тропическа малария (за първи път в Европа) (Dryanovski, 1941).
През лятото на 1944 г. диагностицира клинично (за първи път у нас) заболяване и епидемичен взрив от лептоспироза (Болест на Вайл), потвърдена микробиологично. На микроскопски препарати за малария (1947) открива и фото-документира токсоплазми в периферна кръв - единствена находка според световната литература. Публикувал е в авторитетни чуждестранни научни списания тези наблюдения. След 1950 г. настъпват нови структурни промени на здравната система, в страната се създават над 100 санитарно-епидемиологични станции, които приемат и функциите на противо-маларийните звена. Институтът по малария от Бургас през 1951 г. се изнася в София като РИММП, с нова структура и променен кадрови състав.
В 1951 г. д-р А. Дряновски изненадващо е назначен като обикновен санитарен инспектор в СЕС - Панагюрище. Тази наложена му алогична промяна в професионалната реализация не го разколебава, а той продължава неуморно противоепидемичната полева работа, въпреки възрастта си. С беседи посвещава лекарския колегиум в града по проблемите на токсоплазмозата и други паразитни инвазии.
От 1958 г. е преместен по негово настояване и до 1962 г. продължава да работи като санитарен инспектор в СЕС - гр. Варна. И тук, в залеза на трудовата му кариера, съвместно с колегата си паразитолог-малариолог д-р Т. Авлавидов провеждат изследвания сред кучешки популации за носителство на висцерална лайшманиоза.
Научните публикации на д-р А. Дряновски са повече от петдесет, издадени в наши и чуждестранни научни списания - на български, немски, френски и английски. Впечатляват знанията му на няколко чужди езици, които е ползвал, освен изброените: руски и италиански. Основните теми на публикациите му са свързани с научно-практически проблеми на маларията - клиника, диагностика, терапия, епидемиология, комарни вектори; освен това чревни хелминтози, токсоплазмоза, кръвни паразити при птиците и други
паразитни и заразни болести. Останали са в личния му архив непубликувани обзорни научни статии за папатациева треска, денга, жълта треска, малария при спленектомирани и др.
Д-р А. Дряновски е членувал в Българския лекарски съюз, Германското научно дружество по тропическа медицина и паразитология и Френското астрономическо дружество.
За усърдната си работа и научно-практически постижения в борбата срущу маларията е награждаван със Сребърен и Златен орден за граждански заслуги, Почетен кортик от монарха на България, Похвална и парична награда от МНЗ за новооткрита лептоспироза в страната (1945), Орден "Червено знаме на труда" (1968) по случай 7 април (празник на медицинските работници) за заслугите му в ликвидацията на маларията. Скоро след това -на 24 април, 1968 г. неуморимият изследовател и труженик на общественото здравеопазване д-р А. Дряновски почива в гр. Варна.
Десетилетията на организирана борба срещу маларията в исторически план е истинска епопея, а ирадикацията на безпощадната болест от българските земи - основание за почит и уважение към българските лекари посветили живота, знанията и труда си на тази кауза. Сред тях д-р Ангел К. Дряновски заема достойно място и делата му са основание за заслужена национална гордост - в лекарското съсловие и цялата ни общественост!
Благодарност: Изказвам дълбока и искрена благодарност към внуците на д-р А. Дряновски Светлана и Ева Панайотови, които любезно предоставиха негови биографичны данни, фотоснимки, лични документи и трудове в помощ на автора, a медицински инструментариум, микроскоп и паразитологични препарати предоставиха в МУ - Пловдив за попълнение към Музей на медицинските науки.
Reference:
Golemanski, V. Founder of Bulgarian Zoology. PenSoft - Sofia/Moskva. 2010, (168), 1120. (Bg)
Dryanovski, А. What disease is malaria. Antimalarial Institute - Burgas. 1931, 24. (Bg) Dryanovski, А. Clinic and treatment of malaria. H. Danov - Plovdiv. 1936, 60. (Bg) Dryanovski, А. Contagious diseases and men. DPH - Sofia. 1938, 32. (Bg) Dryanovski, А. Worms in man. DPH - Sofia. 1939, 36. (Bg) Dryanovski, А. Insects dangerous to human health. DPH - Sofia. 1939, 48. (Bg) Dryanovski, А. Manual of tropical and subtropical diseases. DNS - Sofia. 1939, 117 (Bg) Dryanovski, А. Popular lectures on morphology, biology and pathology of blood and malaria. Antimalarial Institute - Burgas. 1941, 128. (Bg)
