CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ТИПОВЕ ВСТАВЪЧНО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Корнелия Чоролеева Университет по хранителни технологии - Пловдив
TYPES OF INTERCALATIVE BLENDS IN ENGLISH Kornelia Choroleeva University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract
The paper analyzes the types of intercalative, or inclusion, blends in English from a structural point of view. It points out some problems concerning their structural analysis on the basis of material excerpted from a collection of about 2,000 blends belonging to various structural types. Some phonological and orthographic aspects of telescopic word-formation are also discussed as well as the relative morphotactic opacity of intercalative blends.
Вставъчното словообразуване представлява структурен подвид телескопия, който се характеризира с вмъкване на цяла лексема или част от такава в друга. Поради това в английската лингвистика такива телескопични единици се наричат intercalative blends (букв. вместващи телескопични думи) или inclusion blends (букв. включващи телескопични думи). За целите на настоящото изследване приемаме, че едната изходна лексема, в която се вмества или включва друга лексема или част от нея, представлява своего рода рамка или матрица, в която се вмъкват компоненти от различно естество, които ще бъдат разгледани по-долу.
Бонджолова [1] уточнява, че формулата, по която се образуват такива телескопични лексеми, е A(ab) + B(cb/d) ^ C(acb), застъпвайки мнението на Нефедова (пак там), че от лексемата рамка не се елиминира нищо, като обикновено втората част на двете изходни единици съвпада звуково (изразено чрез b/d във формулата). Ето някои от примерите на Бонджолова [1]: Хамелекон < хамелеон + Леко; Revolvolution < revolution + Volvo. Анализираният от нас материал, включващ около 2 000 телескопични образувания на английски език от различни структурни типове, обаче показва, че поне що се отнася до този език констатацията на авторките, цитирани по-горе, не е съвсем точна, тъй като при повечето примери за вставъчно словообразуване на английски език лексемата рамка не е запазена в цялост в производната единица.
На първо място трябва да отбележим, че телескопичните лексеми от вставъчен тип съставляват едва около 2.5% от изследвания материал, в който се наблюдават още следните структурни типове телескопия: 1) прототипна телескопия при комбинация от две отломки (splinters), напр. nutraceutical < nutritional + pharmaceutical; 2) частична телескопия с пълен първи компонент и отломка от втория, напр.plumcot <plum + apricot; 3) частична телескопия с пълен втори компонент и отломка от първия, напр. negentropy < negative + entropy; 4) междусловно налагане (phonological or graphic overlap; запазване на изходните единици в цялост и припокриване на края на едната с началото на другата), напр. dynamotor < dynamo
+ motor; 5) сливане на повече от две изходни лексеми (изолирани примери), напр. nectaco-tum < nectarine + apricot + plum. (Типове 1, 2, 3 и 5 са дискутирани напр. от Пенчева [3].) Това би могло да означава, че в английски език вставъчното словообразуване не е толкова продуктивно колкото прототипната телескопия, частичната телескопия и междусловното налагане.
За да анализираме различните типове вставъчно словообразуване, нека припомним, че лексемата рамка или матрица запазва в някаква степен началото и края си, съгласно споменатата по-горе формула. Вмъкнатите в матрицата компоненти на другата изход-на лексема могат да бъдат два вида: 1) отломка (splinter), представляваща отсечена на случаен принцип част от лексема, или 2) цяла лексема, лесно разпознаваема в производната единица. Трябва да се подчертае, че отломката има свързан характер, т.е. не може да съществува извън рамките на производната единица. Тя не може да бъде анализирана като морфема, нито комбиниран формант (combining form), и следва да бъде разграничена от т.нар. свободна отломка (free splinter), функционираща самостоятелно при словообразуване чрез съкращаване (clipping) на изходната единица (вж. напр. Фандрич [5]).
Налага се също да уточним, че в анализираните примери се наблюдава междусловно налагане в по-тесен смисъл, а именно съвпадение на ортографски или звуков материал в изходните и производните единици, без непременно някоя от първите да е запазена в цялост в производната. Считаме, че терминът „междусловно налагане" може да се употребява не само за телескопия от типа на dynamotor, при която краят на едната изходна лексема съвпа-да омонимично с началото на другата. Според Янко-Триницка, при междусловно налагане „възниква сложна дума от особен тип, включваща в своето значение семантиката на двете обединили се думи, а в своята основа - основата на двете обединили се думи" (в Бонджолова [1: 105-106]), като не е необходимо общият компонент да представлява цяла морфема. По-ради това, при наслагване например на една отломка върху друга, също може да се говори за междусловно налагане, тъй като двете (или повече) отломки принадлежат на различни лексеми.
Предвид направените дотук уточнения, разграничаваме следните структурни подвидове вставъчно словообразуване:
1. Вмъкване на отломка, съпроводено от елиминиране на част от лексемата рамка
1А. с наличие на междусловно налагане (припокриване на двете изходни единици в подчертаната част), напр. attwaction < attraction + Twitter (отломка -tw-), brokali < broccoli + kale (отломка kal-), diworsify < diversify + worse/worsen (отломка wors-), renoviction
< renovation + eviction (отломка -vict- или -viction), askility < ability + skill (отломка skil-), delinguancy < delinquency + lingual (отломка lingua)
1Б. с липса на междусловно налагане, напр. afflufemza < affluenza + feminine (отломка fem-; изходната лексема affluenza също е телескопично образувание), chortle < chuckle + snort (отломка -ort-), shopgrifting < shoplifting + gratis (отломка gr-)
2. Вмъкване на отломка със запазване на лексемата рамка и наличие на междусловно налагане, напр. egotwistical < egotistical + Twitter (отломка -tw- или -twi-)
3. Вмъкване на цяла лексема, съпроводено от елиминиране на част от лексемата рамка и наличие на междусловно налагане, напр. intexticated < intoxicated + text(-ing), transwestite
< transvestite + west(-ern), entertoyment < entertainment + toy, entreporneur < entrepreneur + porn, glocalization < globalization + local, ambisextrous < ambidextrous + sex, eavestweeting < eavesdropping + tweeting
4. Вмъкване на цяла лексема със запазване на лексемата рамка и наличие на междусловно налагане, напр. adorkable < adorable + dork
5. Вмъкване на инициализъм (акроним или абревиатура)
5А. със запазване на лексемата рамка и междусловно налагане, напр. aipocalypse < AI (< artificial intelligence) + apocalypse
5Б. с елиминиране на част от лексемата рамка и междусловно налагане, напр. lolbertar-ian < LOL (laughs out loud) + libertarian.
Не са намерени примери за вставъчно словообразуване чрез вмъкване на отломка със запазване на лексемата рамка и липса на междусловно налагане, чрез вмъкване на цяла лексема с елиминиране на част от лексемата рамка и липса на междусловно налагане, както и чрез вмъкване на цяла лексема със запазване на лексемата рамка и липса на междусловно налагане. Оттук се налага изводът, че междусловно налагане от някакъв тип се наблюдава в повечето телескопични производни, получени чрез вставъчно словообразуване. То се изразява в припокриване на звукова поредица с различна дължина на едно или повече места в производната единица спрямо изходните лексеми. (Тук можем да добавим, че ако вземем предвид звуковия материал на лексемите, абстрахирайки се от ортографията, звуковото наслагване при някои примери би било още по-явно.) Както подчертава Матиело [2], об-разуването на телескопични лексеми до известна степен се базира на правилото за лесна артикулация на Шариатмадари, според което: „Що се отнася до поредицата от звукове, колкото по значителна е промяната на местоположението или начина на артикулация на сегмента, толкова по-трудно ще го произнесем" (Шариатмадари [6: 210]; преводът мой). С други думи, междусловното налагане и звуковото сходство между изходните лексеми играят важна роля при образуване на телескопични производни.
Вероятно на този факт се дължи и наличието на голям брой телескопични образувания, при които се наблюдава припокриване на начална поредица звукове с такава в (поне) едната изходна единица, което предполага запазване на лексемата рамка при припокриване и в крайната част на едната изходна лексема и производната, напр. brand-storming < brainstorming + branding, brandwidth < brand + bandwidth (също така brandwidth и bandwidth), dffability < disability + different и т.н. При други производни припокриването в началната част е по-скоро приблизително, напр. [Ъл1] и [bu:t] при buttlegging и bootlegging (buttlegging < bootlegging + butt), [wa:d] и [wo:d] при wordrobe и wardrobe (wordrobe < word + wardrobe), [pu:] и [рэ:] при poopetrator и perpetrator (poopetrator < poop + perpetrator) и пр.
Тези телескопични лексеми могат да бъдат анализирани по два начина. Единият е да приемем, че са образувани чрез прототипна или частична телескопия, при които началната част на едната изходна единица се комбинира с крайната част на другата.
От друга страна, вече беше казано, че при вставъчното словообразуване лексемата рамка запазва част от началото и края си, за да вмести в себе си друга лексема или фрагмент от нея, при което включващата лексема може да бъде запазена в цялост или не в производната телескопична единица. При всички примери, посочени по-горе, това условие е спазено, което означава, че можем да ги разглеждаме като своеобразен вид вставъчно словообразуване, повлияно до голяма степен от звуковото сходство между (поне) едната изходна единица и производната, както и от съблюдаването на правилото за минимално усилие чрез лесна артикулация, за което вече беше споменато.
Разликата между този тип словообразуване и изброените по-горе подвидове вставъчно словообразуване от 1 до 5 се изразява в това, че тук става въпрос за вмъкване не на отломка или цяла лексема, а по-скоро на поредица от звукове, което може да бъде онагледено така:
[э:] от ^:d] се вмъква в {
[wo:dreub], за да се получи {
^:dreub].
В дадения пример е вмъкнато сричковото ядро на едната изходна лексема (word), тъй като началото и кодата на сричката съвпадат с тези на първата сричка на другата изходна единица (wardrobe). Съществуват също примери за вмъкване на началото, кодата или римата
220
на първата сричка на едната изходна лексема в първата сричка на другата, например: [br] от [brand] (brand) измества [b] в [bsnd] на bandwidth, т.е. измества се началото на сричката; [ut] от [put] (put) измества [ik] в [pik] на pickpocketing, за да се получи putpocketing, т.е. измества се римата на сричката, състояща се от ядрото и кодата и т.н.
Нужно е да отчетем обаче, че съществуват също телескопични лексеми, при които ортографските съображения надделяват и вмъкнатият компонент представлява ортографски, а не звуков, материал, напр. при Debtroit < debt + Detroit първата сричка на двусричната изходна лексема (Detroit) и другата, едносрична, изходна единица (debt) се произнасят по един и същи начин ([det]), поради което вмъкването е видимо само в писмената реч. Подобен пример от немски език дава Ронебергер-Сиболд [4]: alternatief < alternativ + tief („дълбок"), където единствено ортографията свидетелства за телескопичността на новата лексема.
Накрая може да се отбележи, че редица автори подчертават сравнителната „непрозрачност" на лексемите от вставъчен тип в морфотактичен план, т.е. с оглед на групирането на съставните им компоненти, в сравнение с останалите, образувани чрез телескопия, лексеми. Ароноф и Скализе например подреждат телескопичните образувания от най-непрозрачни към най-прозрачни от морфотактична гледна точка по следния начин: 1) телескопични лексеми, образувани от отломки (морфотактична непрозрачност); 2) вставъчно словообразуване; 3) телескопични лексеми, образувани от отломка и цяла лексема; 4) междусловно налагане на цели лексеми (морфотактична прозрачност) (в Ма-тиело [2]). Ронебергер-Сиболд също отрежда второ място по относителна непрозрачност на вставъчното словообразуване, уточнявайки, че пълната морфотактична прозрачност всъщност се изразява в загуба на морфологична маркираност [4: 156].
В заключение предлагаме не само примерите за вставъчно словообразуване, но и тези за другите структурни подвидове телескопия, да бъдат възприемани като по-типични или по-периферни представители на телескопичното словообразуване като цяло, доближа-вайки или отдалечавайки се от него върху своеобразна скала на телескопичност. Счита-ме, че анализът, основаващ се на категории със строго обособени граници, не би могъл да осветли сходствата между някои словообразувателни процеси, което пък означава, че процеси като съкращаването (clipping) и телескопията се нуждаят от предефиниране.
Литература:
1. Бонджолова 2007: Бонджолова, В. (Не)съществуващи думи: оказионалното
словотворчество. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий", 2007.
2. Матиело 2013: Mattielo, E. Extra-grammatical Morphology in English: Abbreviations, Blends, Reduplicatives, and Related Phenomena. Walter de Gruyter, 2013.
3. Пенчева 2004: Пенчева, М. Английските думи. София: УИ „Св. Климент Охрид-ски", 2004.
4. Ронебергер-Сиболд 2006: Ronneberger-Sibold, E. Lexical Blends: Functionally Tuning the Transparency of Complex Words. Folia Linguistica XL/1-2, 2006, 155-181.
5. Фандрич 2008: Fandrych, I. Submorphemic Elements in the Formation of Acronyms, Blends and Clippings. Lexis 2, 2008, 105-123.
6. Шариатмадари 2006: Shariatmadari, D. Sounds Difficult? Why Phonological Theory Needs 'Ease of Articulation'. SOAS Working Papers in Linguistics, Vol. 14, 2006, 207-226.
