Научная статья на тему 'The phonology/morphology interaction and the AP- plicability of the psycholinguistic slot-filler model to the analysis of lexical blending'

The phonology/morphology interaction and the AP- plicability of the psycholinguistic slot-filler model to the analysis of lexical blending Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

CC BY
117
9
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
LEXICAL BLENDING / CONTAMINATION / PHONOLOGY / MORPHOLOGY / SLOT-FILLER MODEL / LINGUISTIC ERRORS

Аннотация научной статьи по языкознанию и литературоведению, автор научной работы — Choroleeva Kornelia

The paper focuses on the formal analysis of lexical blending from the point of view of the psycholinguistic slot-filler model used in the description of linguistic errors. Lexical blending is here regarded as an intentional process of producing blend errors to achieve specific pragmatic effects. Therefore, the slot-filler model is applied in order to demonstrate how the phonological encoding of the new word affects its morphological characteristics.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «The phonology/morphology interaction and the AP- plicability of the psycholinguistic slot-filler model to the analysis of lexical blending»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ФОНОЛОГИЯТА И МОРФОЛОГИЯТА И ПРИЛОЖИМОСТ НА ПСИХОЛИНГВИСТИЧНИЯ МОДЕЛ „СЛОТ/ФИЛЪР" ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛЕКСИКАЛНАТА ТЕЛЕСКОПИЯ Корнелия Чоролеева Университет по хранителни технологии - Пловдив

THE PHONOLOGY/MORPHOLOGY INTERACTION AND THE APPLICABILITY OF THE PSYCHOLINGUISTIC SLOT-FILLER MODEL TO THE ANALYSIS OF LEXICAL BLENDING Kornelia Choroleeva University of Food Technologies - Plovdiv

Abstract

The paper focuses on the formal analysis of lexical blending from the point of view of the psycholinguistic slot-filler model used in the description of linguistic errors. Lexical blending is here regarded as an intentional process of producing blend errors to achieve specific pragmatic effects. Therefore, the slot-filler model is applied in order to demonstrate how the phonological encoding of the new word affects its morphological characteristics.

Keywords: lexical blending, contamination, phonology, morphology, slot-filler model, linguistic errors

Увод

Като словообразувателен процес, телескопията представлява преднамерено съчетаване на две или повече лексеми, поне едната от които може да бъде съкратена на мястото на сливането им. Формирането на телескопични думи често е продиктувано от изпълнението на конкретна комуникативна задача, която говорещият се стреми да реализира с помощта на езиковата игра, придаваща на изказа му характерен емоционален, стилистичен и пр. оттенък. В този смисъл телескопията може да се разглежда като съзнателно произвеждане на езикови грешки за постигане на каламбурен или друг ефект.

От психолингвистична гледна точка подобно смесване на езикови форми е по-коректно да бъде назовано с термина „контаминация", тъй като той свидетелства за непреднамереността на процеса, който се дължи на (извън)езикови фактори, напр. разсеяност, недостатъчни познания по езика, психически разстройства и пр. От формална гледна точка обаче телескопията и контаминацията представляват проявления на един и същи процес, особено имайки предвид, че и нарочните, и случайните езикови грешки се управляват от еднакви правила (Фромкин 1973: 217).

Типове езикови грешки и същност на психолингвистичния модел „слот/филър"

Най-общо езиковите грешки се подразделят на интерактивни (interactive errors) и неинтерактивни (non-interactive errors), разликата между които се състои в това, че при първите се получава взаимодействие между две езикови единици. При интерактивните

грешки, към които спада контаминацията, изходните компоненты са от един и същи тип, а получената единица се отличава с добра езикова форма, напр. evoid < evade + avoid.

Анализът на езиковите грешки почива на схващането, че различните типове грешки отразяват различни етапи от формирането на изказването. Телескопичните грешки (blend errors) традиционно се отдават на контаминирането на концепти, породено от колебанието на говорещия между тях. Намерението на говорещия може да бъде еднакво добре изразено с два различни „алтернативни плана", които се съревновават помежду си. Тъй като нито един от тях не успява да надделее, говорещият смесва две езикови форми (Уорън 2013).

Ключово за разбирането на езиковите грешки се явява понятието „лема". Лемата представлява съвкупността от синтактични особености на подбраната от речника езикова единица, като равнището на лемата се намира между концептуалното/семантичното ниво и фонологичното ниво (Левелт 1999). С помощта на лемата, лексикалните телескопични грешки могат да бъдат дефинирани като погрешно активиране на две леми, вместо на една (Маккуийн 2005: 237). Счита се, че заместването на една дума с друга се дължи на активи-рането на „грешна" лема преди целевата, а отношенията на ниво „лема" са от асоциативен или колокативен тип, за разлика от тези на ниво „концепт", където сродни концепти активи-рат свързаните с тях леми едновременно и предизвикват контаминация.

В психолингвистичната литература интерактивните грешки се анализират с помощта на понятията „слот" (slot) и „филър" (filler) - грешките се състоят в неправилен подбор на езикова единица, или филър, поставена обаче на подходящо място, или слот. Езиковата единица попада в слота само ако може да взаимодейства с друга единица, като взаимодействие-то се осъществява единствено между единици от еднакъв тип (Лаубстийн 2005).

Подходът „слот/филър" е базиран на теоретичния модел на Шатук-Хуфнагел, постулиращ съществуването на т.нар. сканиращ и копиращ механизъм (Scan-Copier mechanism): менталната репрезентация на изказването възниква при свързването на езиковите единици, напр. морфеми, със съответните слотове, подредени в рамка, или фрейм. Ако за рамка служи изречението, то позициите в него се запълват от думи. Рамка може да бъде и сричката, чиито слотове се запълват от съответните й компоненти - начало, ядро и кода. Механизмът на Шатук-Хуфнагел „сканира" езиковите единици, определя (не)правилното попълнение за всеки слот в рамката и го „копира" в него. Механизмът работи в после-дователност, по реда на местоположенията в рамката, и при копиране на дадена езикова единица, тя се „етикетира" като вече използвана от друг, контролиращ, механизъм. Втори контролиращ механизъм „сканира" получената звукова поредица и изтрива или променя тези елементи от нея, които счете за грешки (Майер 1988).

Приложение на теоретичния модел „слот/филър" към формалния анализ на телескопичните думи

Считаме, че от морфологична и фонетична гледна точка образуването на телескопични думи в английски език може да бъде анализирано чрез модела „слот/филър", тъй като той би могъл да демонстрира как телескопията функционира в разрез с морфотактичните правила на езика, без обаче да нарушава фонотактичните. Въпреки че моделът на Шатук-Хуфнагел е създаден за анализ на фонологичното кодиране на изказването, пораждащо фонетични грешки на езика, залегналият в основата му принцип може да се използва като теоретична обосновка на начините, по които говорещият манипулира морфемната структура на телескопичната дума чрез пренареждане на поредицата от звуци в изходните единици.

За прототипна телескопия обикновено се считат примери от типа на brunch < breakfast + lunch, при които производната дума е образувана от начална и крайна отломка. Тук опростеният модел „слот/филър", без концептуалното ниво, изглежда по начина, показан на Фиг. 1. Наличните езикови единици, които могат да бъдат поставени в съответния слот, се сканират и вмъкват в него, с тази разлика, че едновременното активиране на двете леми води до вмъкване на неправилен филър и в конкретния пример - до отказ от реализира-не на два от слотовете на първата рамка и на цялата втора рамка на първата лема (breakfast) със съответните слотове в нея. Вторият контролиращ механизъм, определящ елемент 124

от звуковата поредица като грешка или не, не функционира, тъй като в случая езиковата грешка е преднамерена и изпълнява прагматична цел. При фонологичното кодиране на новата звукова поредица, всеки филър в рамката на новата сричка е подбран от възможните опции и е легитимен избор.

адро

кода

Фиг. 1. Приложение на модела „слот/филър" към телескопични думи от начална и крайна отломка

При телескопичните думи от отломка и цяла дума (напр. permalink < permanent + link) крайните слотове от лема 1 също остават незапълнени. Може да се предположи, че формата на отломката представлява минималната поредица от звуци, необходима за възстановяване на цялата лема и осъществяване на обратната връзка до съответния концепт, т.е. тя зависи от точката на разпознаване (recognition point) на произвеждащите единици: тази точка на съкращаване на думата, при която преобладаващ процент от участниците в комуникативния процес могат да я разпознаят, когато на вниманието им е представена само част от нея. По въпроса за т.нар. психолингвистично разпознаване (psycholinguistic recognition) вж. напр. (Грийс 2006).

Друг подвид телескопия представлява вставъчното словообразуване, при което отломка или цяла дума се вмъква в друга дума, която може да бъде запазена в цялост или не в производната единица, напр. intwituation < infatuation + Twitter. В много случаи вставъчното словообразуване е придружено от междусловно налагане, т.е. припокриване на по-редица от звуци в изходните единици. При вставъчното словообразуване се осъществява заместване на цяла рамка с друга (както е в случая) или на слот в рамка на лексемата, в която се вмъква езиков материал. Рамката или слотът, в които става заместването, никога не са в началото или края на думата.

Според единия от двата основни модела за лексикализация в психолингвистиката, информацията се разпространява двупосочно: от по-ниско ниво на кодиране на изказването към по-високо, но и обратно - по-високото ниво също влияе на по-ниското (вж. напр. модела на Дел, в Майер 1988). Този двупосочен модел на активация обикновено предполага конкуренция между единици от едно и също ниво. Колкото по-активна е единицата, толкова по-успешно тя блокира своите конкурента и толкова по-голяма става вероятността да бъде лексикализирана. Поради това ако единицата е активирана и от двете леми или повече от веднъж от едната лема, то има по-голяма вероятност тя да получи слот и в новата лема.

Важно е да се отбележи, че за конкуренция между езиковите единици свидетелства също фактът, че при лексикализацията от голямо значение са тези отношения между единиците, които се основават както на тяхното значение, така и на тяхната форма (Майер 1988: 47). Възможно е именно това да е основната причина за появата на някои телескопични думи, формирани чрез междусловно налагане, при които се наблюдава връзка в значението, придружена от звуково сходство, напр. slanguage (жаргонът (slang) е вид език (language)), guesstimate (разликата между информираната преценка (estimate) и предположението (guess) се изразява в начина, по който се взема решението), dynamotor (и динамото, и мото-

рът преобразуют един вид енергия в друг) и пр.

При междусловното налагане със запазване и на двете произвеждащи думи в цялост в производната винаги се наблюдива двойно активиране на една и съща единица, с тази особеност, че двойно активираните едини]ци винаги заемат последователни слотове в рамка-та и при двете леми. Аквивират се винаги леми, при които последната рамка на оървата лема савпада с първата рамка на втората лемр. В този случай може да се предположи, че при първо актпоиране на съответната звукове поредица контролиращият механизъм я маркира като вече използвана и пводьлжава със саанираое и копиране на филърите за следващата рамка. Фонологичното кодиране напр. на guessЗ/Гwate може да бъде онаоледено по показания по-долу а[ачин (Фиг. 2). Запьлването на първата рамка позволява на сканиращия и копиращ механизъм ди проиь лжи аь>м рамка 2, рамка 3 а т.н.

Лема 1 Сиовове

Лема 2 Сиовове

Фонологично

кодиране

Сиовове

[g

1

\

[0 1

[g 1

e

2

Рамва 1

e

2

Рамва 1

e 2

Рамва 1

[t i 1 2 Рамва 2

[t i 1 2 Рамва 2

0]

3

0]

3

[m ei 1 2 Рамва 3

[m ei 1 2 Рамва 3

t]

3

t]

3

Фиг. 2. Фонологично кодиране на guesstimate. Двойно активираните единици, заемащи съседни слотове и при двете леми, са с получерен шрифт. Символът 0 показва непопълнените слотове

Телескопията и фонологично обусловените морфологични преобразувания

Устанивено о, че устройотвото и броят на сричките на измодните единици влияят на формщиането но телескопичните думи. Кубозоно напромер открива, че производната единица обикновено съдържа същия бройс срички иато дзсIзортоящие[ прототип, независимо от това дали изходните идиници са едносрични или многосоагани (Кубозоно 19а0), напр. breakfast (две срички) + Шпик (едни сричка) > brunch (една оричка). Плаг обаче уточнява, че това е така ака двете изходни единици имвт различен брой срички. Ако броят на сричките им е еднвкъв, той се униследява ит производната дума (Плат 2003). Може м да кажем, че и в двата случая сканиращият и копиращ механизъм подменя начални слотове в първата рамка на втората лема.

При едносричните телескопични думи ов типи не torunch мястото на сливане на изходните единици обикновено се намира при границата между началото и ядрооо на сричката на втория ррмтотип .l/unch > br/тски. Бао-Ел устаговява, че при многосрични-те теласиопични думи се съблюдава правилото оа сричков контакт (Syllable Contact Law), съгласно ко ето кодата трябва да бъде по-сонорна от нвчолото на сричката (Б ат-Ел 2006), а когато това правило е нар}' шено, мястото на сливане отново си намира на границато между началото и ядрото на сричката на втората изходнм единица. Съблюдаването на правилото е придружено също от предпочитание към заместване на начало на сричка от една съгласнв с начало ол консонантна група, както открива ДиДжироламо, която изследиа образуването на собствени имена чрез телескопия аВтоке + Peyton > Breyton) ( ДиДжироламо 2012). Това означава, че при прототипната телескопия началният слот в първата рамка на втората лема се попълва от консонантна група или от единица с по-ниска степен на сонорност от втория

слот.

При телескопичните думи от вставъчен тип в много случаи вмъкнатият елемент замества сричката с първично ударение на изходната единица, в която той се вмества, напр. infatuation > intwituation. С други думи, подмяната на слотове често се осъществява в тази рамка, която носи първичното ударение.

При междусловното налагане, при което се наблюдава хаплология, т.е. съкращаване посредством изпускане на поредица сходни звуци или срички, отново прозира влиянието на фонологията върху морфологичните особености на телескопичните думи: общият звуков отрязък определя подредбата на изходните единици в телескопичната дума, тъй като изходната единица, в която той се намира накрая, винаги предшества тази, в която той се намира в началото. Общата поредица от звуци в много случаи носи първичното ударение и при двете изходни единици, напр. guéss, estimate (guésstimate); slang, language (slanguage), или поне при едната, обикновено дясностоящата, напр. dynamo, motor (dynambtor). Попълва се началният слот в първата рамка на втората лема или се добавят рамки към началото на втората лема, а добавянето на рамки или единици в началните слотове предшества слота, върху който пада първичното ударение.

Заключение

В статията бе направен опит за анализ на телескопичните думи с помощта на психолингвистичния модел „слот/филър", традиционно използван за изследване на езиковите грешки. Това е продиктувано от презумпцията, че езиковата игра може да се разглежда като преднамерено произвеждане на лапсуси за постигане на конкретен ефект. Считаме, че при формирането на телескопични думи говорещият обикновено се ръководи от фонетиката (и семантиката) на произвеждащите единици, което води до манипулиране на морфемната структура на новата дума и относителна непредсказуемост на нейната форма. Според нас теоретичният модел „слот/филър" може да има приложение при изследването на телескопията от формална гледна точка. Фонологичното кодиране на новата дума обикновено съответства на фонотактичните правила на английския език, с които се съобразява сканиращият и копиращ механизъм, но пренареждането на звуковата поредица нарушава морфотактичните ограничения, тъй като съкращаването на морфемите е (сравнително) непредсказуемо и може да бъде придружено от непредвидимо съчетаване с друг морфемоподобен елемент.

Библиография:

Bat-El O., Blends, В: Brown K. (ред.), Encyclopedia of Language and Linguistics, Elsevier, Boston, 2006, стр. 66 - 70.

DiGirolamo C., The Fandom Pairing Name Blends and The Phonology-Orthography Interface, В: Names: The Journal of Onomastics, vol. 60, №4, December 1, 2012.

Fromkin V. A., Speech Errors as Linguistic Evidence, Mouton, the Hague/Paris, 1973.

Gries St., Cognitive Determinants of Subtractive Word Formation: A Corpus-Based Perspective, Cognitive Linguistics 17-4, Walter de Gruyter, 2006, стр. 535 - 558.

Kubozono H., Phonological Constraints on Blending in English as a Case for Phonology-Morphology Interface, В: Booj G., J. van Marle (ред.), Yearbook of Morphology 3, Foris Publications, Dordrecht, 1990, стр. 1 - 20.

Laubstein A. S., Two Constraint Types: Slots and Percolation, В: Gurski Cl. (ред.), Proceedings of the 2005 Canadian Linguistics Association Annual Conference, 2005, стр. 1 - 12.

Levelt W., Models of Word Production, Trends in Cognitive Sciences, Vol. 3, №6, Elsevier Science, June 1999.

McQueen J., Spoken Word-Recognition and Production: Regular but Not Inseparable Bedfellows, В: Cutler A. (ред.), Twenty-First Century Psycholinguistics. Four Cornerstones, Lawrence Erlbaum Associates, Mahwah (New Jersey), London, 2005, стр. 229 - 244.

1. Meyer A. S., Phonological Encoding In Language Production. A Priming Study, Quick Service Drukkerijen Nederland B.V., Enschede, 1988.

2. Plag I., Word-Formation in English, Cambridge University Press, 2003.

3. Warren P., Introducing Psycholinguistics, CUP, 2013.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.