CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ПРЕВОД НА АНГЛИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ КОНСТРУКЦИИ С ОПОРНА ДУМА „ТУРИЗЪМ": СЕМАНТИЧНА ПРОЗРАЧНОСТ И
ЕКВИВАЛЕНТНОСТ Цвета Луизова-Хорева Университет по хранителни технологии - Пловдив
TRANSLATING ENGLISH AND BULGARIAN CONSTRUCTIONS HAVING 'TOURISM AS A HEAD WORD: SEMANTIC TRANSPARENCY AND
EQUIVALENCE Tsveta Luizova-Horeva
University of Food Technologies, Plovdiv
Abstract
Some English and Bulgarian constructions having 'tourism' as their head word were analysed in the perspective of frame semantics and construction grammar. The salient elements in the frames of the concepts associated with them were identified on the basis of the underlying contiguity relations. The varying degrees of semantic transparency were discussed. Equivalence in their translation was regarded in terms of similarity of the schemas they instantiated in the two languages.
Key words: constructions, frame semantics, tourism, semantic transparency, translation equivalence
Увод
В основата на рамковата семантика лежи идеята, че всички логически свързани части от познанието са структурирани в концептуални рамки, „специфични единни структури от знание или схематизации на опит" [5: 223, преводът мой]. Рамките като схематични релационни структури съдържат ролите и отношенията, съставляващи фона на дадена семантична или концептуална категория. Ядрото на рамката е изградено от множество атрибути (attributes), съществуващи едновременно, като атрибутът е концепт, който описва даден аспект от поне някои членове на категорията. Стойностите (values) от своя страна са подчинени на атрибутите концепти, наследяващи информация от тях и същевременно добавящи към нея допълнителни елементи, което ги прави по-специфични [2: 30-39]. В когнитивната семантика се смята, че думите винаги пораждат рамки, независимо дали тези рамки се отнасят до действителни или хипотетични референти.
Според Теорията за лексикалните концепти и когнитивните модели на Вивиан Евънс, съществуват две нива на представяне на значението - схематично, което се кодира в езика, и богато, свързващо се с концептуалната система [4: 42-43]. Така този подход разграничава семантичната от концептуалната структура и лексикалните от когнитивните концепти. Семантичната структура се отнася до изцяло езикова информация, която се изразява чрез лексикални форми, а лексикалните концепти предоставят точки на достъп до богатата концептуална структура [ibid.: 62]. Логично е да се приеме, че както лексикалните, така и когнитивните концепти са структурирани от рамки. Позицията в настоящата работа е,
че лексикалният концепт представлява стойност на атрибут или комбинация от атрибути от рамката на когнитивния концепт, предоставя пряк или непряк (напр. метафоричен или метонимичен) достъп до втория и се изявява чрез определена форма. Видът на формата зависи от съдържащата се в рамката на лексикалния концепт езикова информация (категорийна принадлежност, наличие на граници, модалност и др.). След образуването си тази комбинация между лексикален концепт и форма може да се наложи в езика като конвенционална символна единица, която е езиково специфична. Съществуването на определени единици в даден език може да служи като индикация за отчетливостта на отношенията в рамката на концепта, с който са свързани.
Езиците се различават по своите запаси от значения. Различните култури категоризират света по различен начин и това се отразява на езиковите им категории. Силите, които могат да допринесат за съществуването на споделени елементи на значението в дадена култура, са обусловени от общи основни когнитивни и перцептуални способности и възможности, от споделени културни потребности, цели и преживявания, от нуждата да се предадат разлики, които са от значение за тази култура. Това не изключва наличието на повече или по-малко сходни лексикални концепти в различните езици, което прави възможна междукултурната комуникация, част от която е и преводът. Предизвикателството пред преводача е да намери подходящата форма в целевия език (ЦЕ), кодираща лексикален концепт, който е сходен на този в изходния език (ИЕ) и предоставя достъп до когнитивен модел, максимално близък до първоначалния.
Взаимодействието между рамките или елементи от рамките на отделни концепти поражда концептуални комбинации, които се свързват с различни форми. За настоящото изследване интерес представляват композитите и сродните с тях словосъчетания. Тези комплекси от форма, значение и функция могат да бъдат разглеждани като конструкции по смисъла на конструкционната граматика (напр. [3], [6]). Следователно еквивалентността при превода следва да бъде оценявана на ниво конструкция, независимо от вътрешната сложност на конструкциите в изходния и преводния текст. От своя страна конструкциите представляват индивидуализации на по-конкретни или по-общи схеми. Поради възможността всяка конструкция да бъде обобщена посредством схема с различни нива на абстрактност, която представя лексикалния концепт, оценка на постигнатата еквивалентност може да бъде направена чрез сравнение на конкретизираните от двете конструкции схеми. Следователно схемите могат да играят ролята на инварианта, или т.нар. tertium comparationis, въз основа на който два отрязъка от текст могат да бъдат измерени, за да се отчете вариацията при превода.
Английски конструкции с опорна дума „туризъм" и преводните им еквиваленти
В английски език са само три атрибутите от рамката на когнитивния концепт (tourism), чието отношение на близост с него поражда композити: ((Път)), ((Основна дейност)) и ((Агент)). Най-разпространените схеми, конкретизирани от композитите от тази група, са [основнА дЕйност, дЕйност] (exploration tourism, recreation tourism, adventure tourism, event tourism, convention tourism, conference tourism, business tourism, golf tourism, wine tourism, spa tourism), следвана от [път, дЕйност] (cross-border tourism, inbound tourism, space tourism, nature tourism, farm tourism) и [агент, дЕйност] (mass tourism, incentive tourism, mainstream tourism). Определящите думи в wine tourism и spa tourism предоставят достъп до атрибута ((Основна дейност)), а mass tourism и incentive tourism - до атрибута ((Агент)) по метонимичен път.
Достъпът до атрибутите ((Агент)) и ((Основна дейност)) в композита mainstream tourism е чрез съвместното действие на метонимия и метафора: първият компонент предоставя метонимичен достъп до атрибутите ((Агент)) и ((Основна дейност)) от рамката на опорната дума, като същевременно се подчинява на метафоричните модели „Форма" и „Функция" и на образната схема движение.
В композита bubble tourism („вид туризъм, който не позволява или силно ограничава
взаимодействието между туристите и местна култура" [7]) двата компонента са свързани посредством семантично отношение на подобие, т.е. вторият компонент се оприличава на първия. В тези композити обектът, профилиран от втория компонент, метафорично се възприема посредством обекта, профилиран от първия компонент. От структурата на концепта източник върху концепта цел се картира стойността (((форма))). Тук се наблюдава комбинация между образна метафора и образно-схематична метафора, произтичаща от схемата вместилище, в частност от елемента й Граници.
По ред причини е естествено в българския език да се използват конструкции, появили се под влиянието на английски. Туристическата индустрия съществува значително по-дълго и е следователно много по-развита в англоезичните страни. Наред с това английският език се е превърнал в език за международна комуникация поради икономическото, политического и културното доминиране на англоезичния свят, като този процес е подпомогнат и от електронната революция.
Преобладаващите български еквиваленти на английските композити от тази група са атрибутивни словосъчетания с изменяемо определение: трансграничен / входящ / космически / природен / фермерски / приключенски / събитиен/ конферентен / рекреационен туризъм. Независимо от различните форми, с които са свързани лексикалните концепти в ИЕ и ЦЕ, те конкретизират едни и същи схеми и предоставят достъп до едни и същи атрибути от рамките на съответните когнитивни концепти. Изключение прави съчетанието фермерски туризъм, което измества перспективата от атрибута ((Път)) към атрибута ((Агент)).
Значително по-малко на брой са съчетанията от две съществителни имена. Разширяването на тази категория съчетания в българския език под влияние на английски е отбелязано от редица автори (напр. [11], [12], [15]). В позицията на първи компонент са заемки, навлезли в езика през различни периоди. От степента на тяхната установеност зависи и семантичната прозрачност на получените конструкции. С много висока степен на семантична прозрачност са съчетанията бизнес туризъм, голфтуризъм, арттуризъм, секстуризъм, ски туризъм1. Като хибридни конструкции (с един чужд и един роден компонент) със силно намалена прозрачност се възприемат тези, в които първият компонент е съвсем нова или слабо установена заемка: инсентив туризъм,уелнес туризъм, спа туризъм.
Въпреки правописните норми, тенденцията, която се наблюдава в реалната езикова употреба, е на разделно изписване, когато първият компонент е неедносричен (уелнес туризъм) или недостатъчно установен в български език (спа туризъм). Дори и при слято изписване, двусъставните названия от две съществителни имена без интерфикс заемат особено място в българския език, тъй като моделът е нетипичен за славянските езици и е повлиян от заетите от английския език думи [15: 57].
Особен интерес представляват откритите случаи на калкиране на първия компонент на английски фразови композити: море-слънце-пясък туризъм, ски-слънце-сняг туризъм. При този процес се репликира изцяло структурата на английския композит и се създават конструкции, които са нетипични за българския език във фонологичния си полюс. Лексикалните им концепти обаче са сходни на тези в ИЕ и конкретизират същите схеми, предоставяйки метонимичен достъп до атрибута ((Основна дейност)) от рамката на концепта (туризъм). Чрез калкирането те запазват високо ниво на семантична прозрачност. Дори и този тип заемане може да се приеме като потвърждение на становището, че преводът на един компонент или на целия композит е доказателство за „жизнеността и съпротивителните възможности на българския език да приспособява чуждите елементи, да се обогатява със синонимни средства за различни комуникативни цели" [14: 5].
При превода на някои английски композити се наблюдава таксономично изместване, в случая - спецификация, т.е. еквивалентът в ЦЕ на лексикалния концепт от ИЕ е субординатен, или подреден на него в същата таксономия (convention tourism - конферентен туризъм). Не
1 Навсякъде е запазен правописът от ексцерпираните източници.
са открити преводни еквиваленти на метафорично базираните bubble tourism и mainstream tourism.
Български конструкции с опорна дума „туризъм" и преводните им еквиваленти
В българския език голяма част от структурите с опорна дума туризъм (наркотуризъм, велотуризъм, екотуризъм, етнотуризъм, геотуризъм, балнеотуризъм, агротуризъм) принадлежат към една група, която е обект на нееднозначно третиране в езиковедската литература. В Речника на новите думи в българския език първите компоненти на тези конструкции са наречени „първа съставка в рамките на сложната дума" [14]. Ангелов предпочита да ги определя като тематични префикси или преформативи, които се прилагат отляво на думата, запазвайки ударението си, вследствие на което новата дума получава две ударения. Той ги разглежда като резултат от процес на универбизация, тъй като тези съставки са съкратени прилагателни [8: 98-99]. Зидарова също третира подобни образувания като универбати, но продукти на сложен процес, който протича в два етапа: първо парцелация на атрибутивната част на синтагмата (напр. екологичен > еко), следвана от композиция, свързваща парцелираната част със съществителното име от първичната синтагма (напр. еко + програма). Като се съгласява, че първите съставки наподобяват афикси (префикси), Зидарова подчертава, че те имат доста прозрачна семантика, произтичаща от пълнозначната дума, от която са мотивирани [10]. Балкански категорично определя тези, както и други подобни съставки като първи компоненти на композити: „Образувания с повтарящи се и често едни и същи компоненти, които в повечето случаи са непрозрачни основи" [9: 140141].
Бой третира думите, образувани с компоненти като auto-, tele- и video-, като композити и предлага да бъдат описвани чрез конструкционни идиоми от типа [auto [x]n]n '[x]n with relation R to car'] вместо чрез общите абстрактни шаблони на композитите с дясна опорна дума [3: 210]. Този подход е особено приложим за анализ на образувания от типа на велотуризъм, екотуризъм и етнотуризъм в рамките на конструкционната граматика.
Ангелов обръща особено внимание на преформатива „еко". Той цитира Речника на новите думи в българския език [14], където са изброени 38 думи с този компонент, както и пет основни значения в анализа на неговата семантика [8: 99]. Действително прави впечатление, че когато образуванията съдържат първи компонент от този тип (напр. екотуризъм, етнотуризъм, геотуризъм, балнеотуризъм, агротуризъм, както и подобни образувания в другите анализирани категории), той обикновено осветява съвкупност от елементи от рамката на опорната дума (напр. ((Основна дейност)), ((Местоположение)), ((Агент)) и т.н.), което прави невъзможно обобщаването им посредством една или друга схема. Това доказва широкия референциален обхват на тези компоненти и отчасти обяснява спорния статут на образуванията, в които те участват. Безспорен е фактът, че новопоявилите се концепти, които те изразяват на езиково ниво, се съотнасят с определен, също нововъведен, „тематично свързан лексикален пласт" [8: 98].
От формална гледна точка, първият компонент във всички изброени композити завършва на -о, което съответства на традиционния за българските сложни думи модел с интерфикс и това е вероятната причина за тяхното широко разпространение в българския език. Този модел не е характерен за английски - отчетлива е асиметрията при съществуването на съединителен елемент в български и в английски език [1: 22], т.е. образуването на английските сложни думи почти винаги е без съединителни елементи [13: 195]. Въпреки класическия произход на първите компоненти и очакванията за директни паралели между този тип конструкции в ИЕ и ЦЕ, само екотуризъм и геотуризъм имат преки английски съответствия и във фонологичния, и в семантичния полюс: ecotourism и geotourism. При повечето от останалите се наблюдава асиметрия във фонологичния полюс - полуслято или разделно изписване (ethno-tourism / ethno tourism), съществуване на дублетни форми (agritourism и agrotourism, с по-широко разпространение на първата, което позволява началната й част да се третира като съкращение на произвелото я прилагателно 16
agricultural), подмяна на първия компонент с роден или отдавна установен (наркотуризъм - drug tourism, балнеотуризъм - spa tourism).
Заключение
Сравнението между английските и българските конструкции с опорна дума „tourism"/ „туризъм" показва, че в семантиката им участват различни когнитивни механизми -междурамково взаимодействие, метонимия, образни схеми и метафора при английските, но основно първите два и отчасти третият при българските. При изследване на ефекта на езиковия контакт върху тези единици се наблюдава тенденция към по-лесен превод и съответно навлизане в българския език на конструкции, чийто лексикален концепт предоставя директен или метонимичен достъп до атрибут от рамката на когнитивния концепт. Пълна загуба при превода, т.е. отсъствие на еквивалентна конструкция в български, се отчита при композитите, в чиято семантика участва по-сложна комбинация от когнитивни механизми, най-вече с участието на метафора. При превода на английски език на български композити, които следват традиционния модел на образуване с интерфикс, английските конструкции проявяват тенденция към подмяна на компонентите от гръцки и латински произход с родни, както и към разделно или полуслято изписване
Въпреки че формално погледнато структурите от групата с опорна дума „туризъм" в българския език са от различен вид - словосъчетания (изписани както слято, така и разделно в ексцерпираните източници), композити и продукти на универбизация, от гледна точка на тяхната семантика всички те могат да бъдат третирани като конструкции, които конкретизират сходни схеми. Това показва, че между компонентите на композитите и на словосъчетанията съществуват едни и същи отношения и като конструкции те функционират по един и същи начин както в композиционен, така и в схематичен план.
Литература
1. Bagasheva, A. Reflections on Compound Verbs and Compounding. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2012.
2. Barsalou, L. Frames, concepts and conceptual fields. In: Frames, Fields and Contrasts. New Essays in Semantic and Lexical Organization. A. Lehrer, E. Kittay (eds.). Hillsdale: Lawrence Erlbaum Associates Publishers, 1992: 21-74.
3. Booij, G. Compounding and construction morphology. In: The Oxford Handbook of Compounding, New York: Oxford University Press, 2011: 201 - 216.
4. Evans, V. How Words Mean: lexical concepts, cognitive models and meaning construction. Oxford: Oxford University Press, 2009.
5. Fillmore, Ch. Frames and the semantics of understanding. Quaderni di Semantica, 1985, 6, 222-254.
6. Goldberg, A. Constructions: a Construction Grammar Approach to Argument Structure. Chicago: The University of Chicago Press, 1995.
7. Harris, R., J. Howard. Dictionary of travel, tourism and hospitality. Melbourne: Hospitality Press, 1996.
8. Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София: Международно социолингвистично дружество, 2012.
9. Балкански Т. За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София: УИ „Св Климент Охридски", Акад. Издателство „Проф. Марин Дринов", 1999: 136 - 142.
10. Зидарова В. Прояви на лексикална икономия в съвременния български език
(http://www.belb.net/personal/zidarova/Lex_economy.htm).
11. Кирова, Л. Български словосъчетания със зает компонент в атрибутивна функция. // LiterNet, 23.06.2006, № 6 (79), <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/e-slovosychetanieto. htm> (15.04.2007).
12. Ковачева, М. За повишената активност на образувания от типа ФБР агент и фешън
творение от гледна точка на езиковия контакт. В: Националният език вусловията на чужди влияния и глобализация. Доклади. София: И-т за български език, 2005.
13. Пенчева, М. Английските думи. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2004.
14. Пернишка, Е., Д. Благоева, С. Колковска. Речник на новите думи в българския език, София: Наука и изкуство, 2010.
15. Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2007.
Ексцерпирани източници
Учебници, помагала и речници в областта на туризма.
Happy Weekend: Списание за туризъм и свободно време. ISSN 1312-4447. 2005/брой 12; 2006/ брой 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12; 2007/ брой 1, 3, 5, 6, 7.
Делова кореспонденция.
д-р Цвета Луизова-Хорева
Университет по хранителни технологии
бул. Марица 26, гр. Пловдив 4000
e-mail: tsveta.horeva@gmail.com
