CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
ТЕОРИЯ НА ПРЕВОДА: ТЕРИТОРИЯ НА ОПТИмИСТА В EПОXАТА НА ВАКАНТНОСТИТЕ
Слав Огнянов Петков Пловдивски университет „Паисий Хилендарски "
Translation theory: an optimist's territory in the Age of vacancies
This is an essay about the new Age of vacancies, and the place of the translation in it, as an act of conciliation between the cultures. We live in a time of gaps. The translation, as a gallery of questions leading to different linguistic and cultural universes, could fill some of them in a very successful way. In search of Paradise lost, nowadays, we need a road to a better mutual understanding. Translation is such a road.
Key words: translation theories, literal translation, culture, intercultural communication, alterity, suspicion, vacancy
Сгагията има за цел да очертае общата картина на съвременния социокултурен контекст. Вторият етап се състои в представяне на персш^гивата пред превода да бъде извор на другост в дадена приемаща култура. Последната част е посветена на съпоставителен анализ между оригинал и преводите му на два различни езика като пример за това - как не всички преводачи споделят тази идея и преработват оригинали в името на доброто звучене или под влиянието на пазара. Този натиск над текста не предполага междукултурна комуникация, а капсулация и етноцентризъм, които биха довели до пораждането на нови вакантности.
„Дано да живеете в интересни времена" - гласи древно китайско проклятие. Днес действително сме потопени в интересни времена. Прогрес, разкриващ необясними чудеса чрез вълнуващи открития, обикаля света, убеждавайки ни, че има само един път и една посока - напред, без да се държи сметка дали формулата „винаги напред" като непрекъснат и задължително бърз процес е абсолютно правилната измежду всички съществуващи възможности. Прогресът действително е налице; но защо тогава в наши дни повечето хора констатират това, а в същото време регистрират наличието на изключително дълбоки празнини в живота си?
След Втората световна война, разделила народите политически, идеологически и културно, най-общо казано, подозрението налага своя собствен паралелен свят, обърквайки по този начин пейзажите на творенето, а и на ежедневието. На повърхността всичко изглежда притихнало. Въпросите, търсенето, недоумението обаче остават скрити дълбоко
и дълбаят крехкото спокойствие в студена тишина. Заключен между „ зов и безсмисленото мълчание на света", ако използваме словесната илюстрация за абсурдното на Албер Камю в „Митът за Сизиф", човек е изцяло свободен да се лута по кривите алеи на съмненията си.
Подозрения към настоящия момент вече няма. Всички са убедени, че нещо не е наред. Съмняващият се човек е изчезващ вид. Благодарение на телевизията и интернет информацията е на една ръка разстояние. Информационните потоци сеят илюзии за информираност. Почти никой реално не се спира за анализ в забързаността, на която сами себе си сме осъдили.
1. Епохата на вакантностите
Епохата на вакантностите настъпи решително с началото на новото хилядолетие. Под „вакантност" тук разбираме „липса", дължаща се най-вече на объркани критерии или на тотално отсъствие на такива. Тя получи името си на 27.09.2012 г. с излизането на „Вакантен пост" на Дж. К. Роулинг, така както Ерата на подозрението е получила, от едната страна на „завесата", названието си от Натали Сарот през март 1956 г.
Зашеметяващата финансова криза, започнала през 2008 г., изглежда като оправдание за всички останали мънички кризи, за всички онези празнини, които продължават да се ширят из целия свят. „Криза" стана и остана ключова дума за политици и дейци на утрешния ден.
Действително сме в криза, но тя далеч не е финансова. Усещането за вакантност е обострено, а липсата на критерии прави запълването невъзможно. И въпреки всичко това човекът си остава търсещо същество. В бяг към все по-светло бъдеще, за да се задуши усещането за вакантност, специализацията в самоизмамите се налага като изход от черните дупки. Хората приютяват куче, живеят с рози, както се пее в една култова песен, но в крайна сметка са чудовищно сами едни с други. Илюзията за пълнота е единственото съвършено ясно нещо около нас.
Не би било трудно да докажем, че липса и отсъствия са съпътствали всяко нормално човешко съществуване през вековете. Днес обаче вакантността заема своето абсолютно централно място: объркани, смутени, ние все повече и повече се изгубваме. Оста Айн Ранд - Хюбърт Селби - Дж. К. Роулинг оставя дълбока следа в литературата, по която може да се проследи зараждането на новата епоха, в която живеем. В „Изворът" (1943) Айн Ранд ни представя Героя, Великия, вярващ напълно в себе си, но и отхвърлен най-безпощадно от масата. В „Реквием за една мечта" (1978)_Хюбърт Селби описва ново отваряне на кутията на Пандора чрез едно обикновено телефонно обаждане. Героите, стъпвайки на нереализуеми мечти, пропадат в отчаяние и сами подписват смъртните си присъди. Във „Вакантен пост" (2012) Дж. К. Роулинг съобщава, че Героят като институция, създаваща критерии, е мъртъв; отсъствието му се усеща буквално на всеки ред. Няма нови водачи.
2. Преводът в Епохата на вакантностите
Превеждането е галерия от въпроси, която води до „обогатяване на приемащата култура" (Кръстева 2009: 9). Нека предположим, че има общ човешки литературен/ културен фонд, който ни отличава съществено от останалите биологични видове така, както Ноам Чомски предполага, че съществува универсална вродена човешка граматика (Чомски 1988). Той би представлявал палитра от цветове. Преводът като дейност би се състоял в преминаването от един изпращащ цвят в друг, който приема нов отблясък, нюанс, непозната багра. При тези срещи на цветовете ние си даваме сметка, че хората са различни. Именно другостта, различието може да запълни една от многото вакантности на личностно ниво.
От оптимистична гледна точка точно преводът е път към другия, възможност за опознаване. Той е и прекрачване на Божествената забрана, ако следваме библейската легенда за Вавилон, като под легенда в случая, изхождайки от латинското райаршт ШШп
passivi (legendus - legenda - legendum), разбираме „текст, заслужаващ да бъде прочетен", а не „мит". Ние сме дълбоко убедени, че целта на тази забрана е била хората да се обърнат един към друг и да се постараят да намерят път отново един към друг. Иначе какъв би бил смисълът на човешкото пребиваване на земята, ако всички бяха еднакви, строени в редици, вкопчени в идеята за материален път към Бог?
Преводът е и „anuvad" („казване по-късно"), както посочва Антъни Пим, позовавайки се на изследвания на А. Честерман (Пим 2010: 2). Този санскритски модел въвежда идеята за времето при превеждането: ако оригиналът на дадено произведение е само един, то преводи се правят от различни хора и по различно време.
За целите на настоящия доклад ние решихме да се спрем на буквалността като правилната стратегия при превеждане. Още Св. Августин говори в „DeDoctrina Christiana" (397 - 426 сл. Хр.) за това как трябва да се следва точно текстът на оригинала, най-вече чрез разсъжденията си за знака (Св. Августин 1998: 35). По този начин рискът от грешки е по-малък, а културното запълване/обогатяване - по-интензивно. Четейки преведен текст от един естествен език към друг, в идеален случай (поне по силата на вижданията ни) ние би трябвало да си даваме непрекъснато сметка, че имаме част от културна другост пред нас, ако преводачът е изпълнил качествено задачата, която му е била възложена. Уважението към оригинала се реализира по този начин.
В статията си „Превод и лингвистична теория" М. Перние заявява, че преводът не е механично заместване на една дума с друга. Ако беше така, автоматичният превод щеше да е изцяло възможен (софтуерите за превод са помощни средства; не ни е известен сред тях такъв, чрез който може да се осъществи качествен пълен пренос на текст от една езикова реалност към друга). Перние твърди, че е необходимо тълкуване (exëgëse)/разбиране на езика при процеса на превеждане (Перние 1973: 26-38). Съгласни сме с това виждане; естественият език е двусмислен, културно зареден (обременен понякога); литературният текст е сложна цялост от възли, които трябва като преводачи да развържем внимателно и нишка по нишка да пренесем в даден приемащ социокултурен контекст, гарантирайки по този начин най-безболезнения възможен трансфер. Художествените текстове са специални именно с това. Всички останали видове ще наречем условно специализирани текстове; в този случай, за да се получи успешен превод, преводачът трябва преди всичко да притежава компетентност в областта от човешкото познание, в която се намира материалът за превеждане.
3. „Вакантен пост", или за смъртта на Героя
Нека се спрем на преводите на заглавието на творбата на Дж. К. Роулинг. В свои интервюта авторката посочва изключителната важност на идеята за празнота, вакантност. Ето защо и заглавието на оригинала е такова. Българският превод е успешен, защото, макар и да липсва „casual", предава и като форма, и като смисъл авторския замисъл. При френския вариант за сметка на това акцентът е поставен не върху „липсата", а върху борбата за запълване на тази липса - „Une place a prendre" („Място за заемане"); става въпрос за чисто политическа игра на местно ниво, която се разиграва в романа, но тя не би трябвало да е илюстрирана толкова явно на корицата. На една от първите страници, преди самото начало на текста, при превода на цитата от Уредба на местната власт (Чарлс Арнълд-Бейкър), виждаме израза „une vacance fortuite" - можеше това да е заглавието; така би се запазил зарядът на оригинала. Имаме основания да твърдим, че става въпрос за адаптиране към френския обществен контекст, в който политиката заема централно място.
Предлагаме на вашето внимание три езикови лица лица на един и същи текст: оригинал - превод 1 (FR) - превод 2 (BG):
„Then pain such as he had never experienced sliced through his brain like a demolition ball. He barely noticed the smarting of his knees as they smacked onto the cold tarmac; his skull was awash with fire and blood; the agony was excruciating beyond endurance, except that endure it 328
he must, for oblivion was still a minute away." (Роулинг 2012а: 4; „The Casual Vacancy") - 56 думи;
„C'est alors qu'il fut foudroyé par une douleur comme il n'en avait jamais connu, une douleur qui lui fracassa le crâne tel un boulet de démolition. Il sentit à peine ses genoux craquer en heurtant le sol froid; sa cervelle n'était soudain plus qu'un magma de feu et de sang; la souffrance était insoutenable, insupportable - et pourtant il devrait la supporter, car il s'écoulerait encore une minute entière avant qu'il ne perde enfin connaissance." (Роулинг 20126: 13; „Une Place à prendre", traduit de l'anglais par Pierre Demarty) - 75 думи;
„В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение." (Роулинг 2012в: 10; „Вакантен пост"; превод Венцислав К. Венков) - 65 думи;
В количествен план забелязваме, че и българският вариант, и френският вариант се оказват по-щедри откъм думи спрямо оригинала. Смисълът е пренесен и в двата случая; що се отнася до формата обаче, имаме сериозни забележки главно към текста на френски език, където регистрираме отново (както и при предаването на заглавието на творбата) по-свободен превод с всичките му негативи. Съществителното име tarmac например на френски език е станало sol (земя, почва, под; ground, land), което препраща към доста обща картина. Българският превод дава асфалт и е по-близък до оригиналния текст. Tarmac съществува и на френски език, но предимно като специализиран термин (въпреки че в интернет се натъкваме на снимки, под които пише - „chemin rural revêtu de tarmac"). Преводачът можеше или да го запази, или да използва „asphalte" (асфалт), или дори „béton" (бетон). Интересно е да отбележим също, че френският преводач превежда brain (мозък) като crâne (череп), а skull (череп) като cervelle (мозък). А най-странният преход, защото в случая е невъзможно да говорим за превод, е: his skull was awash with fire and blood - sa cervelle n'était soudain plus qu'un magma de feu et de sang, като имаме предвид, че awash означава „залят, плувнал; тласкан от вълни". Откъде се появиха soudain (изведнъж) и magma (магма)? Не одобряваме също така и пренасянето на agony (агония) като souffrance (страдание), при положение че имаме на френски език абсолютния еквивалент - agonie (агония). Съществителното име oblivion (забвение, oubli) липсва напълно във френския превод, а то е много важно за произведението.
Преводът е, повтаряме и подчертаваме, уважение, каквото френският преводач не е засвидетелствал. Българският му колега за сметка на това се справя сравнително успешно в конкретния случай.
Заключение
Теорията на превода разглежда разнолики проблеми, засягащи поне два езикови свята в културни взаимодействия. Разположена на границата между лингвистиката и литературознанието, тя предоставя познание за другостта и определено е територия за оптимисти, т.е. за хора, вярващи във възможността на превеждането.
Преводът е преминаване през време, култура и разсъждения. А преводачът, в качеството си на привилегирован читател, има за задача да осъществи целия този процес с внимание към всеки един детайл.
Литература:
Кръстева 2009: Kristeva, Irena. Pour comprendre la traduction. Paris: L'Harmattan, 2009. Print.
Перние 1973: Pergnier, Maurice. "Traduction et théorie linguistique." Études de linguistique appliquée 12. Paris: Didier, 1973. 26-38.
Пим 2010: Pym, Antony. Exploring Translation Theories. New York: Routledge, 2010.
329
Print.
Роулинг 2012а: Rowling, J. K. The Casual Vacancy. New York: Little, Brown and Company, 2012. Print.
Роулинг 20126: Rowling, J. K. Une Place à prendre. Paris: Grasset, 2012. Роулинг 2012в: Роулинг, Дж. К. Вакантен пост. Прев. Венцислав К. Венков. София: Колибри, 2012.
Сарот 1987: Sarraute, Nahalie. L'ère du soupçon. Paris: Gallimard, Folio/Essais, 1987. Св. Августин 1998: Saint Augustin, "De Doctrina Christiana." Oeuvres de Saint Augustin, tome III. Paris: Gallimard, 1998.
Чомски 1988: Chomsky, N. Language and Problems of Knowledge: The Managua Lectures. Cambridge: MIT P, 1988. Print.
