CC BY
25
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
КОНЦЕПТУАЛНАТА МЕТАФОРА КАТО ИНСТРУМЕНТ НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НО ПРЕВОД НА СТУДЕНТИ ОТ АНГЛИЙСКА ФИЛОЛОГИЯ Ивайло Дагнев Медицински колеж към МУ-Пловдив
CONCEPTUAL METAPHOR AS EQUIVALENCE TOOL IN TEACHING TRANSLATION HO ENGLISH PAILOCOGO STUDENTS
Ivaylo Dagnev Medical College - Medical University, Plovdiv
Abstract:
The concept of equivalence in translation is largely understood as the relationship existing between a source text and a target text, redefined for each and every act of translation. In contemporary translation theory it is accepted that translemic equivalence does not pursue 'perfect' but rather 'acceptable' renderings. On the other hand, the presence of metaphor in a source text proves problematic to the translator. Many efforts have been devoted in translation studies to the analysis of the variables that may have a bearing on the translation of metaphor. The present study is an attempt to gauge the impact of conceptual metaphor in translation studies and translation teaching of students of English philology.
Key words: conceptual metaphor, translation studies, equivalence, students of English philology
Въведение
Книгата на Лейкоф и Джонсън „Метафорите чрез които живеем" ( Lakoff & Jounson, 1980). води до схващането на метафората като инструмент и предмет на самата мисъл, а изложената в нея концептуалната теория за метафората (КТМ) представлява ново мощно течение не само в когнитивната, но в лингвистиката въобще. КТМ постепенно се налага в полето на мисълта като conditio sine qua non, а инструментариумът Й като modus opеrandi за множество езикови и езиковедски и литературоведски сфери, измежду които превод, терминология, литературен анализ, творческо писане, анализ на дискурса, текстова лингвистика, педагогика и методика на преподаване, включително и на чужд език. От друга страна, преводът е сложен процес, при който, най-общо казано, от език източник (ЕИ) дадено послание трябва да достигне до език цел (ЕЦ). Има най-различни подходи и процедури, когато става въпрос за описването на процеса на превода. Съществуват понятия като буквален, достоверен, семантичен, адаптиран, свободен, когнитивен превод. Роман Якобсон (Jakobson, 2004) изтъква три вида - "интерлингвален", "интралингвален" и "интерсемиотичен" Драйдън (Dryden, 1992) говори за "метафраза", "парафраза" и "имитация" при превода, Дж. Стайнър (Steiner, 1998) разделя превода на „буквален", „свободен" и „достоверен" (faithful), а Цицерон (Cicero, 46/1960) на "буквален"(дума по 14
дума) и "значение за значение". От позицията на семиотиката Р. Якобсон разглежда невъзможността за пълна еквивалентност между оригиналния текст на един език и неговия превод (пак там). Юджийн Найда (Nida, 1975) въвежда понятията формална и динамична еквивалентност, като формалната еквивалентност е: "фокусирането на вниманието върху самото послание, както във формален, така и в съдържателен план". Динамичната или функционална еквивалентност от друга страна изисква "отношението между приемника на посланието както и самото послание в ЕЦ да бъдат в основата си същите, каквото са отношенията на тези компоненти в оригиналния език".
Дискурсивният модел на анализ, който Халидей (Halliday, in Hatim & Mason, 1997) предлага в системно-функционалната лингвистика (СФЛ), разглежда езика като комуникация през призмата на езиковия избор на автора в систематиката на една по-широка социо-културна среда: В Халидеевия модел съществува силна зависимост между повърхностното ниво на езикова реализация и жанра, разбиран като конвенционалния текстови сорт, асоцииран със специфична комуникативна функция (Halliday, 1994). Жанрът детерминира други фактори в системната рамка, като на следващото ниво е регистърът, който според Халидей и Хасан (Halliday & Hasan, 1976) представлява "лингвистични характеристики, които се асоциират с конфигурация от ситуационни особености".
По отношение на ролята на метафората, която лежи в сърцевината на това изследване, проблемът не е в превода на отделните метафори, а в намирането на адекватни стратегии за предаване на посланието, заложено в цели концептуални домейни, които са в голямата си част специфични за дадена култура. Манделблит (Mandelblit, 1995) излага т.н. когнитивната хипотеза за превода (Cognitve Translation Hypothesis), която представя две схеми за превод на метафората:
• Запазване на метафоричността в сферата източник и сферата цел както на концептуално, така и на лексикално ниво;
• Запазване на метафоричността, но с друга сфера източник и съответно друга сфера цел и различна лексико-синтактична реализация.
От своя страна Кьовечеш (Kôvecses, 2005) предлага стратегия за превод на метафората, обусловена от четири критерия:
• Запазване на метафоричността в сферата източник и сферата цел както на концептуално, така и на лексикално ниво;
• Запазване на метафоричността в сферата източник, но използване на различна лексико-синтактичната реализация;
• Запазване на метафоричността, но с друга сфера източник и съответно друга сфера цел и различна лексико-синтактична реализация.
• Загуба на метафоричността - неметафорична лексико-синтактична реализация.
Методология на изследването
По време на втората година от обучението на студентите по английска филология (бакалавърска степен) се предлага курсът „Метафора и култура", въвеждащ основите на КТМ.
Самият изследователски експеримент включва студенти от четвъртата и последна година на обучение, които се разделят на две групи от по 14 души всяка. На всички студенти е възложен превод на статия от сп. „Икономист": „The APEC Summit and the Pacific Rim", с подзаглавие: „Bridge over Troubled Water". Инструкции към възложения превод позволяват да се работи в домашни условия като се използват всички налични справочни средства. Преводът трябва да се извърши в рамките на един час и половина. Първата група е съставена от студенти, които не са избрали курса „Метафора и култура", т.е. не са запознати с КТМ. Втората група е съставена от студенти, избрали курса „Метафора и култура", т.е. запознати са с КТМ.
От гореспоменатата статия са идентифицирани 44 конвенционални и "нарочни" метафори, като вторите са определени от Стийн (Б1ееп, 2007) чрез характеристиката, която той дава: "изискващи адресатът да промени перспективата си и да погледне на нещо посредством друго нещо ". В изследването, към преводните стратегии бе добавен и критерии погрешен превод, за да се отрази по-реалистично картината на експеримента.
Резултати и дискусия
Резултатите от изследването са представена в Таблица 1.
% Първа група Втора група
Запазване на метафоричността на концепт. и лекс. ниво 283 (46%) 248(41%)
Запазване на метафоричността на концепт. ниво, промяна на лекс. ниво 82(13,6) 94(15,6)
Запазване на метафоричността с промяна на концепт. ниво 49 (8.1%) 81 (13.4%)
Загуба на метафоричност 122 (20.2%) 106 (17.5%)
Погрешен превод 68 (11.3%) 75 (12.4%)
Таблица 1. Типология на превода на метафорите, адаптирано от Кьовечеш (Kбvecses, 2005).
Буквалният превод е най-привлекателен, макар и рядко най-качествен. Той изисква най-малко загуба на ментална енергия и затова е предпочетен. Макар и близки на концептуално ниво, езиците се различават при лексикално-синтактичната си реализация. Необходимо е преводачът да има усет и към собствения си език. Едно следствие от сравнението между двете групи е, че познаването на КТМ до известна степен изостря езиковия изказ - включително търсенето на „вкоренени" лексикални единици. Разликите в концептуалната архитектура на езиците изисква различни концептуални метафори, запазващи специфичното послание. Без съмнение познаването на КТМ води до по-голяма сензитивност към концептуалната структура на езика като цяло и неговите специфични културни особености, както и към необходимостта от еквивалентност при ЕЦ,- което се вижда от процентите на запазване на метафоричността с промяна концептуалното ниво: превод с различен домейн в ЕЦ.
При процента с грешките трябва да се отбележи, че студентите от втората група са изполвали метафори, дори, когато това не е водело до верен превод. При липса на опит, '^ейгашМ^" (хиперкоректността) понякога може да носи потенциални рискове.
Заключение
Преводът на метафората е винаги сложен и неизбежно води до грешки. Както вече бе упоменато, при нейния превод трябва да се вземат предвид много аспекти, като контекст, котекст, адресат, културни особености, концептуални домейни, езикови характеристики. По-големият процент преводи със запазване на метафоричността на концептуално ниво, но промяна на лексикално, както и с запазване на метафоричността с промяна на концептуално ниво при студентите, запознати с КТМ, показва недвусмислено (макар в рамките на изследването), че теоретичното познание изостря аналитичността и сензитивността по отношение на превода и изказа въобще, което спомага и за постигане на по-високо ниво на преводна еквивалентност.
Литература
1. Baker M. 1992. In Other Words A coursebook on translation. London & New York: Routledge
2. Cicero, M. T. 46/1960. De optimo genere oratorum, in Cicero - De inventione, De optimo genere oratorum, topica, translated by H. M. Hubbell, Cambridge, MA: Harvard University Press; London: Heinemann, pp. 347-73.
3. Dryden, J., 1992. 'Metaphrase, paraphrase and imitation'. Extracts of 'Preface to Ovid's Epistles' (1680), and 'Dedication of the Aeneid' (1697), in R. Schulte and J. Biguenet (eds) (1992), pp. 17-31, also extracted in L. Venuti (ed.) (2004), pp. 38-42.
4. Halliday, M.A.K & Hasan R., 1976. Cohesion in English, Longman
5. Halliday, M.A.K., 1994. An Introduction to Functional Grammar. Edward Arnold: London, UK.
6. Hatim, B and Mason, I., 1997. The Translator as Communicator, London & New York: Routledge,
7. Jakobson, R., 2004. On linguistic aspects of translation, in L. Venuti (ed.), pp. 138-43.
8. Johnson, M., 1987. The body in the mind: The bodily basis of meaning. Chicago: Chicago University Press.
9. Kövecses, Z., 2005. Metaphor in culture: Universality and variation. New York: Cambridge University Press.
10. Lakoff, G., & Johnson, M 1980. Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago.
11. Mandelblit, N. 1995. The cognitive view of metaphor and its implications for translation theory, in M. Thelen; B. Lewandowska-Tomaszczyk (eds.) Translation and Meaning. Part 3, Maastricht: Hogeschool Maastricht, 483-495.
12. Munday, J. 2001. Introducing Translation Studies. Theories and Applications. London: Routledge.
13. Nida, E., 1975. Language Structure and Translation: Essays, Stanford University Press.
14. Steen, G., 2007. Finding metaphor in grammar and usage. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins.
15. Steiner, G., 1998. After Babel: Aspects of Language and Translation, London, Oxford and New York: Oxford University Press.
Имейл за кореспонденция: ivodagnev@abv.bg
