CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ПОП-ЙОАНОВАТА ПРЕПРАВКА НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ. ПАЛЕОГРАФСКО ОПИСАНИЕ Мариана Куршумова ПУ „Паисий Хилендарски"
THE PRIEST YOAN'S REWRITE. PALAEOGRAPHICAL
DESCRIPTION Mariana Kurshumova Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract: This paper analyses and explore palaeographical aspects of The Priest Yoan's rewrite (Zmeevo,1830) of "Istoriya Slavyanobulgarska" by Paisii Hilendarski. There are scientific hypotheses about the authorship of the marginal notes on sheet one of the manuscript.
Key words: Bulgarian National Revival, Paisii Hilendarski, "Istoriya Slavyanobulgarska", The Priest Yoan's rewrite (Zmeevo,1830), palaeography
Поп-Йоановата преправка (ПЙП) на Паисиевата история се отнася към родослова на Рилската преправка (РП)— Поп-Йоанова преправка (ПЙ)— Първа Харитонова преправка (Х1)—Втора Харитонова преправка (Х2)— Геров препис. Първоначалната информация за съществуването на такъв ръкопис започва от публикацията на В. Златарски от 1899 г. (Zlatarski 1899), но истинското й въвеждане в науката е направено от Й. Иванов (Ivanov 1914: LVI). Информация за ПЙП дават М. Стоянов (Stoyanov 1962), Б. Ангелов (Angelov 1966). Във всички тях е налице тезата за съществуването на два ръкописа: ПЙП, с който разполагаме, и Змеевска преправка, за която имаме само библиографски сведения, но не знаем къде е. Илия Тодоров в своето изследване от 1985 г. изказва за първи път съмнение относно популярната теза и допуска съществуването на единствен ръкопис, а именно ПЙП (Todorov 1985). Тази хипотеза е приета от М. Кръстева и аргументирано представена (Krasteva 2014). В нашето изследване от 2014 г. (Kurshumova 2014), като се опираме върху доказателства от различен характер - документални, антропонимични, езикови, доказваме следните тези:
• Съществува само един препис на Паисиевата история, който по приетите параметри при именуването и съобразно съществуващата популярност е най-добре да наричаме Поп-Йоанова преправка;
• Автор на ръкописа е поп Йоаникий Петкович (Йоникий Петович), местен свещеник в с. Змеево, Старозагорско;
• Преписът е направен по молба на Добре Кюркчията;
• Създаден е през 1830 г. в с. Змеево, Старозагорско;
* Статията е част от академичния проект „От уста на ухо"... до Internet" (Проект № ФП-17 ФЛФ-004 / 16.05.2017), Фонд „Научни изследвания" при ПУ „Паисий Хилендарски".
• Местонахождението на ръкописа днес е в НБКМ, София, № 1113;
• Този ръкопис е послужил за основа (извод) на монах Харитон при създаването на
Х1;
• Текстът на Паисиевата история по времето на ПЙП се е четял и тълкувал от духовните лица в техните проповеди и в работата им като учители.
Към краткото представяне за присъствието на ръкописната книга на ПЙП в паисиезнанието е необходимо да прибавим и посочвания нееднократно факт за отсъстващото научно описание или изследване на нейния текст. Все пак в част от цитираната литература е предложено палеографско представяне, което е в различна степен изчерпателно.
Целта на нашето изследване е, като имаме предвид вече постигнатото, да предложим цялостен палеографски анализ върху историческия разказ от ръкописа, като сме използвали дигиталното му копие, притежание на НБКМ. Сравнително пълната картина, към която се стремим, би подпомогнала съпоставителни изследвания, тъй като ПЙП е начало на три родословни разклонения от последващи (засега) 7 ръкописа. От друга страна, този анализ би ни помогнал да (раз)познаем преписвача поп Йоаникий Петкович, за когото информацията е оскъдна.
Ръкописната книга на ПЙП съдържа 64 изписани листа плюс 20 празни с размер 19 Х 22,5 см. На страница са налице от 19 до 21 реда. Книжното тяло започва с 3 празни листа. Преписът на историческия текст е разположен на следващите 61 листа, като е писано и от двете страни. Следва 1 празен лист, след който на 3 листа е представено житието на св. Ксенофонт (което е незавършено), а след тях следват 16 празни листа. Оригиналната пагинация е буквена, но е налична до 55-и лист от историческия разказ, който продължава в още 6 листа. Добавена е с черен молив номерация с арабски цифри при библиографирането на ръкописа. Ръкописът не е в добро състояние, зацапвания са засегнали всички листове, поради което разчитането на текста на л.1 в горната му дясна част е затруднено. Книгата е била първо притежание на Етнографския музей в гр. София, което е видно от поредното изписване на инвентарния й номер (583), както и от кръглия печат на музея. Днес книгата е част от старопечатния фонд на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий", гр. София с каталожен номер 1113, който е изписан на различни места в полетата. Разпознаваем е и печатът на НБ „Васил Коларов" гр. София, каквото е било предишното име на НБКМ.
Хартията е дебела и грапава с хоризонтални линии. Неразличимо е наличието на водни знаци, макар М. Стоянов да посочва воден знак на цар със скиптър.
Книгата е в хубава кожена подвързия с красиви пресовани (втиснати) елементи. На лицевата корица по цялата периферия има по четири успоредни прави линии, като между последните две вътрешни разстоянието е по-голямо и върху третата е положена начупена линия. Този мотив се повтаря и на крайната корица, но без четвъртата вътрешна линия. Прави впечатление красива инкрустации като центриран декоративен елемент във формата на ромб, който на лицевата страна представя разпятието на Исус Христос, около което са образите на св. Богородица и на св. Йоан, а на задната корица - библейския образ на серафим с шест крила. Ъгловите декоративни елементи са различни на двете корици, на лицевата страна те са по-големи, с красив усложнен рисунък, а на гърба имат формата на малки квадрати, които по периферията си са декорирани. Оформлението на кориците като технология, художествена изработка и като избор на библейски образи засвидетелства подчертана близост с типичната орнаментика на книгите, дело на книговезницата към Рилския манастир. В научната литература са описани много запазени ръкописни книги, които във външното си оформление се припокриват с ПЙП (повече за Рилската книговезница и нейната продукция виж Л1апа80У 1959).
Писано е с обработено, хубаво писмо, среден, а понякога и дребен полуустав, който се редува с полукурсив. Числата в текста са представени с буквени цифри, като само на л. 31б и 41а (посоченият номер на листа е по добавената цифрова номерация, като саиб
представяме двете страни на листа) те са изписани с червено мастило. Единствено на л. 33а личи използването на червено мастило при заглавни букви, които сякаш са покрити последващо с черно.
Ръкописът започва с красив среден полуустав, който несистемно се използва и на различни други места. Все пак налице е известна последователност в неговото целенасочено включване като графика в заглавията на раздели и техни подчасти. На други места употребата му е предполагаема поради вероятен начален момент от работата на преписвача, когато както концентрацията му, така и продуктивността му предопределят неговото старание. По-голямата част от ръкописа използва полукурсив, но и тази графика не засяга всички букви в думата. Естественият стремеж да се ускори работата води до неговото включване, но може да предположим и фактора умора, резултатът от която е виден при изписването на елементи от буквите, в намаляването на размера им, изкривените редове. С този фактор може да се обясни и срещащото се преминаване от полуустав към полукурсив. Крайният резултат е своеобразно преплитане на двата типа писмо, осъществено с добра, отработена техника.
В почерка на преписвача могат да се откроят характерни полууставни изписвания на следните букви: ъ ь в б ы t са с ъглести начертания, което се постига чрез удължаване на хоризонталните горни или долни елементи извън буквената конфигурация; ж х са със силно удължена лява хаста, която слиза под долния графичен ред; 'Н (ук) се изписва между горния и долния графичен ред, без част от буквата да навлиза в междуредовото пространство; з s слизат с долната си заоблена част под графичната линия; t при изписването на кобилицата липсва десният сериф, а левият е значително удължен.
Скорописното писмо притежава следните характерни букви: полукурсивно полегнало б (почти винаги е в позиция след гласна), което е особено предпочитано, включено е още на л.1, който иначе е с полууставно писмо; т много често има графичен вариант от три вертикални чертици, обединени в горния хоризонтал с права черта; ъ ь в ы t ъглестите начертания са заменени със закръглени петлици, често хастата на ъ ь е наклонена надясно и удължена над горния графичен ред; д с камшичеста опашка, силно подвита наляво; еднокрачно т с много дълга, красиво извита наляво горна част; к с отдалечени и недопиращи се две хасти, като дясната е почти вертикална с много леко закръгляне; м л с приближаващо се до съвременното им ръкописно изписване; ю е с много специфична графия - първо е изписано малко бастунче, което плавно е съединено с последващо кръгче, незавършено в горната си част; скорописният вариант на а (малък юс) е почти уеднаквен с буква я. Налице е скорописното свързване на съседни букви: др в мудрост, нъ в синъ (като н е надредна буква). Срещат се и на лигатури: тв в лукавство; тн в жалостно; ть в часть, което е възможно поради правата черта на еднокрачното т. Често употребявано е изписването на надредни букви, каквито са д н т л в. Известен украсителен щрих може да открием при изписването на надредно м, което винаги завършва с красиво удължена елипсовидна опашка надясно; в полегналото почти хоризонтално и доста удължено надредно з, както и при надредно х, чиято дясна хаста винаги е със скосен и подчертано удължен връх. Нужно е да уточним, че описаните графични особености са присъщи за писмото на историческия текст в ръкописната книга на ПЙП. Включеното в края незавършено житие на св. Ксенофонт е изписано изцяло с полукурсив, който съдържа някои от вече посочените, но и много други скорописни графични прояви, които не са обект на анализа ни.
Мастилото е черно, кафеникаво е само в някои от по-късно писаните приписки на първия лист. Червено мастило се използва рядко - при някои буквени цифри или при заглавни букви, а както вече посочихме е и повторено с черно мастило. Надредните знаци имат редовна употреба, което е белег на добрата школовка и ортографската подготовка на преписвача.
Украсата на листовете е рядкост. Заставките са само две и представляват единична или двойна права линия, върху която е разположен единичен или двоен кръст в нейния
център (л. 56б, л. 29а). Концовките се срещат два пъти, като първата е изградена от 9 симетрично нарисувани, нерамкирани фигури, които представляват флорални стилизации без защриховки. Втората намираме в края на л. 56а, но тя е семпла, представена е от две линии, които се събират в една точка в двата края и върху тях са разположени симетрични защриховани елементи плюс централна орнаментика. Същата фигура е използвана още два пъти (л. 55а и л. 58б), за да маркира край на раздел. Своеобразни украсителни акценти се явяват срещащите се на места уплътнени заглавни букви, които понякога включват дъгообразни завършеци или единични защрихования. Безспорна орнаментация представлява рисунъкът на думата конецъ в края на историческия разказ, където преписвачът е вложил старание при главното к и истинско художество при изписването на подредната част на буква ц. Като украсителен елемент може да приемем карето на цялата страница върху л. 51б, в което започва текстът от раздела О учителех славенских. Подобно, но частично каре откриваме на л. 28б. Всички украсителни елементи са правени на ръка, без да е използвана щампа.
Езикът на ПЙП е характерният за епохата смесен славянобългарски книжовноезиков тип, който като форма на писмен език съвместява в различни пропорции книжни (книжовнотрадиционни и църковнославянски) и народни новобългарски (общоговорими и диалектно многообразни) черти.
На л. 1а са изписани бележки от различни ръце. Основната бележка гласи: Сия книга на папа Йоанна 1830 (нулата от годината е изписана с по-ситен шрифт, избледняла е, но е различима. За улеснено възприемане на съдържанието графиката е нормализирана при всички приписки, като е представено съвременното основание за употребата на главните букви.). Текстът е разположен в средата на листа, изписан е с едри защриховани и орнаментирани букви, около които има декоративна украса от начупена линия и флорални елементи. Поради вече посочените характеристики на буквите е трудно да се сравнят с основното писмо и да се потвърди авторство на преписвача поп Йоан.
На същия л. 1а има няколко приписки, които са с друг почерк и с неуточнено авторство (за целите на съпоставката им ще ги номерираме условно). Над основната бележка в горната дясна част намираме следното (1): Врученная имей для себе.
Под нея има текст на гръцки език (2), който поради цялостното зацапване на книгата е с изключително избледнели и неясни букви. Б. Ангелов в своята книга от 1966 г. е снел частта, която тогава явно е била по-ясна, но не предлага превода й. Благодарение на помощта от Станка Козарова и Антоанета Джельова, мои колеги и специалисти в областта, предлагаме следното съответствие на гръцкия текст: На многопочитаемия господин, потомък на обичания (?!) Константин, моят брат и ... От тази приписка остава още една дума, но на този етап разчитане й е невъзможно. Съобразно разпространените модели за включване на страничен, „чужд" текст през 30-те и 40-те години на Х1Х в. може да предположим, че текстът е посвещение към някого или посочва кой е неговият пореден притежател.
Под него следва (3): Тая книга летопис на Василъ Николаевичъ.
До нея, но започвайки от лявата част на листа с едър скоропис (4): Лазарь Йоановичъ ... (не се разчита!). По наше мнение последната нечетима дума може да се мисли и за част от дума (чертицата е различима), като тя е пренесена под основната бележка. Въпреки това нейното смислово съответствие остава неясно. След нея, малко по-вдясно четем: нашъ брать талкование. Хипотезата ни, че бележка 4 (в този разкъсан вид) е дело на един и същи писач, се основава на еднотипни и специфични в своето изписване букви (скорописно т р), както и на еднаквия и различен от другите цвят на мастилото -много изсветляло кафяво.
Под основната бележка, но почти изцяло в украсеното каре пише (5): Посемь дана бисть вь л. г. 1853 некоему монаху Даниилу Хилендарскому.
В резултат на съпоставката между приписките намираме единство между някои от тях - 1, 3 и 5. И в трите се открояват следните характерни букви: г с извита вдясно нагоре
чашка, завършваща с плътна точица; к н, които се пишат по-високи от останалите букви, почти като главни и със специфични начертания; t, чиято кобилица е съединена с предходната буква; скорописно в със силно удължена нагоре камшичеста част; изключително своеобразно д, което наподобява изписването на цифрата 4, съединена с последващо краче. От съдържанието на 3 разбираме, че вероятно те са дело на ръката на Васил Николаевич, за когото все още не знаем нищо.
На л. 1а най-горе вляво намираме и следния текст, представен на три последователни реда (6): 18 драма шикалки; 4 драма замкъ; 6 драма сачикабрусъ. Справката с Речника на Н. Геров дава възможност да разберем за какво става дума. За замкъ намираме значението 'клей, смола'; за сачикъбръзъ - 'една червена боя'; за шикалки - като едно от възможните значения 'черна боя, направена от дъбови шикалки'. По наше мнение това е списък, който има непосредствена връзка с приготвянето на мастилото, възможно е да е рецептата, по която то се съставя. В този текст има още нещо интересно. Неговите калиграфски черти говорят недвусмислено, че той е писан от автора на преписа - поп Йоаникий Петкович. Доказателството намираме в специфичното начертанието на вече описаните полукурсивни м к ъ, както и на графемата 'Н.
Работата ни върху палеографските черти на ПЙП доведе до изграждането на няколко хипотези. На първо място, авторът на ръкописа поп Йоаникий Петкович е добре школуван калиграф, с умения както при използването на уставното писмо, така и при бързописа. Лекотата, с която са изписани буквите, дава представа за пишещ човек, който е минал етапа на своето ученичество и поради тази причина може да мислим за него (без това да е задължително) като за човек в своята зрелост. По маниера в изписването на определени графеми проличава познаването и ползването на гръцката графична система. Принадлежността на писача към средите на българското духовенство не може да се подложи на съмнение. В своето изследване върху писмото на рилските монаси П. Атанасов посочва, че повечето рилски ръкописни книги от края на XVIII в. са писани с полуустав, който преминава към бързопис (Atanasov 1959). Предположението, че авторът на ПЙП принадлежи към рилските монаси и/или е бил ученик в Рилския манастир, все още е само възможност, която се нуждае от допълнителни доказателства.
Забелязаното сходство при изписването на някои полууставни елементи между ПЙП, РП и Х1 според нас издават обща преписваческа школа, а не копиране на изходния текст в рамките на неговата графика. Това се потвърждава от многобройните различни графични решения на всеки отделен преписвач. Сходството в почерците им обаче също е налице. Обяснението откриваме във факта, че Паисий Рилски (писачът на РП), монах Харитон (писачът на Х1) са духовници в Рилския манастир (за което имаме сигурни данни), където са получили и своето обучение. Дали и поп Йоаникий Петкович е свързан със същия манастирски център, на базата на посочените факти е трудно да се твърди категорично. Безспорен факт е обаче, че неговата графия насочва към точно тази калиграфска школа, а какъв е начинът, по който се е осъществил контактът с нея, предстои да разберем.
Описаните особености на приписките от л. 1а посочват поне двама последващи притежатели на ръкописната книга - Васил Николаевич и монаха Даниил Хилендарски. За жалост, поне засега техните имена не откриваме в познатите ни описи за Възраждането ни, но те са важни ориентири за присъствието на ръкописната книга в българското интелектуално пространство през 30-те - 50-те години на XIX в. Макар да не знаем с кои населени места са свързани те, логично е да предположим, че ПЙП е имала своето „пътешествие" в последващите десетилетия до предаването й в Етнографския музей в София.
Липсата на бележки от преписвача в полетата на ръкописа може да се разчита като белег на това, че книгата не е подготвяна за собствена употреба, а като изпълнение на поставена поръчка от някого. Към подобно мислене ни насочва посочената от В. Златарски приписка в описвания от него Свищовски препис, в която се казва, че ПЙП е създаден по
прошение на Добре Кюркчията. Допълнително доказателство за това е и нейната красива корица.
Предложеното описание на ПЙП потвърждава тезата за специфичния еволюционен модел в родната писмена практика до средата на Х1Х в., който модел може да бъде разпознат и в палеографските характеристики на ръкописните книги. Чрез паралелната и смесена употреба на традиционни и нови калиграфски решения авторите на ръкописните текстове осъществяват отпадането на определени черти от писмото ни и всеки по свой индивидуален начин прави избори и осъществява решения, които обуславят по-високата комуникативност на текста, като съхраняват и неговата престижност.
Цитирана литература
Angelov 1966: Angelov, B. Rilska prepravka na „Istoriya slabyanobalgarska". Sofia: BAN, 1966, s. 51 - 53.
Atanasov 1959: Atanasov, P. Nachalo na balgarskoto knigopechatane. Sofia, 1959, s. 158
- 164.
Zlatarski 1899: Zlatarski, V. Kam vaprosa za tay narechenite prepravki na „Istoriya slabyanobalgarska". // Periodicheskoe spisanie na balgarskoto knizhovno druzhestvo v Sofia. № LIX, s. 727, 749
Ivanov 1914: Ivanov, Y. Istoriya slabyanobalgarskaya sobrana i narezhdennaya Paisiem yeromonahom v lyato 1762. Stakmi za pechat po parvoobraza Yordan Ivanov. Sofia, s. LVI.
Krasteva 2014: Krasteva, М. Pop-Yoanova prepravka na „Istoriya slabyanobalgarska": akademichni (hipo)tezi. // Sb. Materiali III Mizhnarodnogo naukovo-metodichnogo seminaru z bolgarskoy movi, literaturi, kulturi ta istorii (15 - 16 travnya 2014 р). Zbirnik tez. Bergyansk, BDPU, 2014, s. 164 - 167.
Kurshumova 2014: Kurshumova, М. Pop-Yoanoviyat prepis na „Istoriya slabyanobalgarska " kato chast ot tekstovoto semeystvo na Rilskata prepravka (leksikalno-semantichni sapostavki // elektronno spisanie Liternet, 17.08.2014, № 8 (177) http://liternet.bg/publish30/mariana-kurshumova/pop-joanov-prepis.htm , ISSN 1312-2282
Stoyanov 1962: Stoyanov, М. Prepisi na Paisievata „Istoriya slabyanobalgarska". // Paisiy i negovata epoha (1762-1962). Sofia, s. 576, 586 - 587, 593.
Todorov 1985: Todorov, Il. Neizvesten prepis na Paisievata istoriya v Hilendarskiya manastir. // Starobalgarska literatura, № XVIII, 1985, s. 196.
