Изображения на храмове по реверсите на монетите от автономното бронзово монетосечене по българските земли в периода І-ІІІ век от новата ера Текст научной статьи по специальности «История и археология»

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

УДК 737(497.2)«0/3»

Павел Деспотов

ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ХРАМОВЕ ПО РЕВЕРСИТЕ НА МОНЕТИТЕ ОТ АВТОНОМНОТО БРОНЗОВО МОНЕТОСЕЧЕНЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В ПЕРИОДА I—III ВЕК ОТ НОВАТА ЕРА

Въведение

Монетите са особено ценен извор за изучаване на политическата и икономическа история на народите, за тяхната материална и духовна култура. Изображенията, епиграфиката, метрологията и други данни, почерпени от монетите, не само потвърждават и уточняват сведенията от писмените източници, но и ни помагат да запълним празнините в познанията си. Това е изключително важно при изследването на отделни периоди от историята, които не са достатъчно отразени в писмените сведения. Монетата като исторически паметник има своите специфични особености. Нейната форма, начинът на изработка, съставът на метала и тежестта й, изображенията върху нея — често високохудожествени — всичко това ни дава ценни сведения както за имената на владетели и градове, така и за отминалите събития. Металите, от които са били произвеждани монетите са злато, сребро, мед или техни сплави. Това е гарантирало съхранението им до наше време.

«Нумизматиката е светилото на археологическита наука. Целият корпус антични монети е като едно метално огледало, в което е отразен древният свят»1. Нумизматиката е наука, която се занимава с изучаването на монетите и тяхната типология. Интересът към античните монети и тяхното събиране започва още през Ренесанса. Но преходът от колекционерство към формирането на наука завършва чак в края на ХУШ век2. Започва системното изследване на античните монети. С тях се занимават и други научни дисциплини — метрология, палеография, изкуствознание, икономика, история, техника и др. Изгражда се нова научна класификация на монетите. Оформят се и се издават корпуси на монетите на отделните градове. Използването на данни от археологически разкопки, стратиграфията, сравняването на печатите и други методи на изследване спомагат за бързото развитие на нумизматиката. Благодарение на нея учените получават по-точни данни за съответните исторически периоди. С течение на времето интересът към тази наука нараства. През последните години с навлизането на компютърните технологии и интернет се появяват електронни сайтове за нумизматика, който позволяват на експерти от цял свят да бъдат в течение на най-новите открития и изследвания в тази област и извличането на историческа информация е по-лесно.

Нумизматиката има съществен принос за изучаването на политическата история, историята на културата и изкуството, археологията, историята на държавите и правото, миннодобива и металургията, историческата география, етнография, хронология.

Римските монети, значително количество от които са запазени, са най-ценният източник за нумизматични изследвания. За историята на монетосеченето в Рим важни

1 Бутковский А.П. Нумизматика или история монет древних, средних и новых веков. Москва, 1861.

2 Казманова Л.Н. Введение в античную нумизматику. Москва, 1969.

488

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

сведения съобщава Плиний Стари3. Той разказва, че до принудителното оттегляне на войските на цар Пир от Италия през 275 г.пр.н.е. римският народ е живял щастливо, непознавайки парите, направени от благородни метали. Не е имало нито златни, нито сребърни монети, в обръщение бил едиствено медният aes. При всички разплащания парите се измервали по тежест. Така везните оставали един от елементите на търговската сделка. Според Плиний, един от древните римски царе Сервий Тулий въвел практиката медните парченца, използвани при разплащанията, да бъдат маркирани със специален със специален държавен знак4. Върху медните монети отпечатвали образите на волове — «pecudes». Затова в Рим парите се наричали «pecunia». Плиний съобщава още, че сребърните монети започват да се секат чак 5 години преди първата Пуническа война. Недостигът на пари по време на войните с Картаген принудил Рим да «развали парите» като пусне в обръщение медни aes, чието тегло било шест пъти по-малко от предишното. Тази мярка се оказала успешна и спасила опразнената хазна.

Изучаването на изображенията върху монетите ни дава много сведения не само за политическата история. Нумизматиката оказва огромна помощ и на историята на изкуството. Много от произведенията на римските и гръцки скулптури са изобразени върху различните монетни типове. Големият им тираж е помагал да достигат и до най-отдалечените кътчета на Империята. Шедьоврите на скулптурата, възпроизведени върху монети от императорския период, са подбирани прецизно. Поданниците, които не са имали възможността да видят на живо знаменетите храмове, скулптури, мостове, арки и т.н., са ги срещали върху монетите и така са се приобщавали към културната политика на императорите, ставали са участници в живота на боговете и героите5. Днес тези изображения помагат, естествено с различна точност, за идентификация на редица произведения на искуството.

Нумизматиката играе голяма роля при изучаване на историята на архитектурата. Огромно е било значението на монументалните сгради за прославата на Римската империя. Строителството на храмове, арки, инженерни и технически съоръжения се развива бурно не само в самия Рим, но и във всички градове в метрополията и провинциите. Своят разцвет архитектурата достига през I—II в. н. е. Монетите, върху които са изобразени архитектурни комплекси, позволяват на изследователите в едни случаи да определят местоположението на някои от постройките, като идентифицират храмовете според отделните им архитектурни детайли, в други случаи служат за уточняване на религиозните култове в провинциалните градове. Появяването на монетни типове с храмове и олтари е свързано не само с тяхното строителство или възствановяване, но и с подема на култа на различните богове, обети в тяхна чест, военни успехи под тяхното покровителство и ред подобни събития. Културният живот в провинциите в основните си черти е повтарял столичния: устройвали са се игри и други зрелища, форумите се украсявали с нови храмове, арки, амфитеатри и други постройки. Независимо от различията в културите на народите от Изтока, Гърция, Африка и т.н., на територията на империята се установява единна римска материална и художествена култура.

Стотици градове в Римската империя са имали възможност да отсичат монетни емисии от свое име. Голяма част от изображенията по монетните типове на градовете е свързана с местните забележителности — статуи на великите майстори от Античноста, запазени в един

3 Естественная история, XXXIII, 42—48.

4 Съвременните изследователи смятат, че тази практика е възникнала доста по-късно — през Републиканския период — V в.пр.н.е.

5 Абрамзон М.Г. Монеты как средство пропаганды официальной политики Римской империи. Москва, 1995.

489

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

или друг полис като храма на Артемида в Ефес, на Диана в Пергам, на Хера в Самос и др., чиято слава отдавна е придобила общонационални мащаби. Върху монетите на провинциалните градски управи са представени много храмове от местно значение, което е обусловено от една страна от патриотичните чувства на града, а от друга като своеобразен опит да се омаловажи загубата на независимостб. И въпреки че основното предназначение на тези типове градски монети е било да прославят местните светини, свързани с независимото им минало, изображенията върху тях се вписват неделимо в специфичния феномен на общия културен живот на цялата Империя. През императорската епоха са били сечени огромно количество монетни типове, които прославят политиката на държавата както като цяло, така и в частност на императорите и градските администрации. С тези монети са боравили всички слоеве нанаселението и образите върху тях са им въздействали повече, отколкото самите архитектурни и културни паметници. Така те са служили и за обединяване на поданниците от всички кътчета на империята около ценностите на империята. Но и чрез привличането на неримски елементи към сферата на римската култура, са утвърждавали нейната синкретичност, без да пренебрегват националната самобитност.

Монетосеченето по време на династията на Северите ни дава последните ярки примери на архитектурни паметници — новопостроени и антични. В градското монетосечене до средата на III в.н.е. все още фигурират изображения на храмове на градки божества, свързани с известно съживяване на техните култове, но от втората половина на III в.н.е. се прекратява автономното градско монетосечене.

Колкото и миниатюрни да са изображенията на древни здания върху монетите, те помагат на архитектите да възстановят някои елементи на разрушените древни постройки. Монетите са един от най-интересните източници за историята на Римската империя. Те ни дават безценна информация както за битки и събития, обществени настроения и идеи, така и за изкуството, религията, строителството и архитектурата на епохата.

По темата не липсват изследвания. Още в капиталния труд на Никола Мушмов «Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе», изд. БАН, 1912 г., са дадени монети от автономното бронзово монетосечене от двете области Мизия и Тракия. Мушмов подчертава голямото културно-историческо значение на тези монети, поради информацията, която може да бъде почерпена от тях. Със техните разнообразни и многобройни типове и надписи те дават сведения за религиозните култове на съответните градове, големите обществени здания и художествени произведения., за исторически събития и т.н.

Книгите на Тодор Герасимов «Сердика, Археологически материали и проучвания» том I, изд. на БАН 1964 г. и «Антични и средновековни монети в България», изд. Български художник, 1975 г. също дават значителен принос за изучаването на автономното бронзово монетосечене по българските земи. Изследванията на Йорданка Юрукова — «Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II—III век — Хадрианопол», София, изд. БАН, 1987 г., «Muenzpraegung von Deultum», Berlin. Akad.-Verl. 1973, Griechisches Muenzwerk 2, «Бронзовото монетосечене на градовете в Тракия и Мизия през II—III в. Характер и функции» // Епохи, 4, 1994 г., «Иконографска характеристика на градските монетосечения в източните римски провинции» // Нумизматика и сфрагистика, I, 1999 г. допринасят за систематизацията на периодите и типологизацията на автономните бронзови монети. 6

6 Той също. С. 483.

490

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Интерес представляват изследванията на Бистра Божкова «Архитектурни паметници изобразени върху монетите на Пауталия», Известия на РИМ Кюстендил, Т. 14, 2007 г. и «Архитектурни паметници в Сердика по нумизматични данни» 369—374 в «Риммският и късноантичният град», изд. Проф. М. Дринов, София, 2002; «Монетосеченето на Тракия I— III в. Сердика», УИ «Неофит Рилски», 2008 г. и «Монетосеченето на Долна Мизия I—III в. Марцианополис», УИ «Неофит Рилски», 2010 г. на Н. Христова и Г. Жеков. Най-сериозният труд, посветен на автономното монетосечене на Деултум и Тракия, е на Димитър Драганов «Trace & Moesia inferior», vol.1: Deultum, изд.: Bobokov Bros. Foundation, 2005. Трябва да се отбележат и трудовете на И. Лазаренко от Варненския исторически музей — «Antique and mediaeval coins from Varna and the Varna region», Славена, 2008 г., проф. И. Карайотов «Монетите на Месамбрия», Абагар 1994 г., дисертацията на М. Доткова «Архитектурни паметници, представени върху монетите на градските управи в Тракия и Долна Мизия I—III в. сл. Хр.», 2011 г., изследванията на Владимир Пенчев и от НИМ, и К. Колев от РИМ Пловдив и др. Натрупаните наблюдения образуват емпирична база от данни, която позволява да се пристъпи към нова равнище на анализите и систематизация на материалите.

Целта на настоящата работа е да изследва монетите, сечени през периода I—III век — от времето на Домициан (81—96 г.) до управлението на Гордиан III (238—244 г.) — в античните градове само на територията на днешна България, на чиито реверси са изобразени храмове. По този начин да се проследи развитието на храмовата архитектура — навлизането на римските елементи и постройки. Да се разграничат типовите храмови изображения от уникалните, което да ни даде нови данни за присъствието на реално съществували храмове в градовете с автономно монетосечене. Да се систематизират най-разпространените култове на божества, както и навлизането на нови и да се анализира тяхното развитие във времето. Да се установи кога и в кои градове е било най-активно култовото строителство. Целта на това изследване е да се документира по времето на кои императори религията е имала най-съществена роля. Да се извлече от изображенията на храмове върху монентите реверси информация както за конкретни паметници, в основната си част непроучени чрез археологически разкопки, така и за историята на развитието на различните култове по днешните български земи през периода I—III век. Такъв анализ би бил необходим и полезен за търсене и установяване на неразкрити храмови постройки в градовете с автономно монетосечене в античните градове на България.

Исторически и урбанистичен преглед на периода I—III век от новата ера по Българските земли

1. Историята

Областта Мизия е покорена от римляните през 15—29 г. по време на управлението на император Тиберий (14—37 г.) . В началото Мизия не е самостоятелна римска провинция, а заедно с Македония и Ахея (Achaea) образува обща провинция (с два римски легиона), управлявана и ръководена от управител с ранг на консул. Столицата е Виминациум (Viminacium), днес Костолац. През I в., по времето на император Нерон (54—68 г.), управителят на Мизия Елиан покорява земите до устието на река Дунав. Мизия се отделя като самостоятелна императорска провинция. Тя обхващала днешните Сърбия, СЗ България, Дунавската равнина и Добруджа. По време на войните с държавата на Децебал (85—86 г.) за 7

7 История на България в 7 тома. 1973 г. Т. 1. С. 286 и сл.

491

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

по-добър контрол на лимеса император Домициан разделя Мизия на Горна (Moesia superior) и Долна Мизия (Moesia inferior), като границата минава по течението на река Цибрица8. Долна Мизия обхваща северна България и Добруджа, южната й граница стига до Балкана. Развива се мощен процес на романизация. Римляните започват административно, икономическо и военно организиране на провинцията. В граничната провинция Долна Мизия те заварват слабо развита селищна система. Изграждат се укрепени военни лагери, особено покрай дунавския лимес. Край тях възникват селища (canabae) и села (vici)9. По време на реформите на император Траян (98—117 г.) се наблюдава силна урбанизационна дейност. Канабите се преустройват в градове. Строят се и нови градове по плана на класическата римска урбанистика като Никополис ад Иструм и Марцианопол10. Селищата придобиват ранг на колонии (Ескус), муниципии (Нове, Монтана, Дуросторум, Тропеум Траяни и Трезмис). Останалите селища са с ранга на викуси. След войните много от ветераните се оземляват и остават на територията на провинцията. По този начин се засилва и нейната романизация11 12.

В I в. Рим окончателно завладява Тракия. След 49 г.н.е., когато последният тракийски владетел Реметалк умира, неговото царство минава на пряко подчинение на Рим . По времето на император Клавдий (41—54 г.) Тракия е превърната в римска провинция. Тя включва земите на юг от Стара планина, простиращи се между Черно, Егейско и Мраморно море. До 187—193 г. някои територии на север от планината принадлежат също към нея — като Никополис ад Иструм, Марцианополис и др. Първоначално Тракия била прокураторска провинция до 107—109 г., когато нейният статут бил променен и тя се превръща в сенатска такава с главен град Перинт (дн. Мармара Ерегли)13. Най-значителният град обаче бил Филипопол. Тракийският провинциален управител контролирал и островите Тасос и Самотраки.

Започва преустройството на завладените територии по римски образец. Провинциализма^™ сварило балканските земи с различни степени на развитие на селищната система. Наред с апойкиите по крайбрежията съществували царски резиденциалии градове (Пела, Берое, Севтополис, Бизия), военните колонии на Филип II (Филипи, Кабиле, Филипополис, Мастейра) и основаните от Диадохите Тесалоника, Касандрия и Лизимахия. Административната реформа на Траян, която имала нужда от градските управи като органи на местната власт за провинциалните управители, довела до въздигането на редица от старите тракийски селища в градове (Сердика, Августа Траяна. Хадрианополис и др.), и, както вече беше отбелязано, до основаването на съвсем нови градове — Марцианопол, Плотинопол, Траянопол и др.

Провинция Тракия е с множество елинистически градове, които се преустройват по римски образец. При разделението на селата и селските общини е запазено старото елинистическо деление на селата корр, като няколко от тях влизат в община KO|mapXLa. Тя е образувана от няколко села, чиито територии са ограничавани с гранични стълбове, на които е отбелязвана границата на себлата.

8 Той също. С. 286 и сл.

9 Попов Д. Древен Рим. История и култура. София, 2009.

10 История на България в 7 тома. Т. 1. С. 304 и сл.

11 Боянов И. Римските ветерани в Долна Мизия и Тракия I—III в. // София, 2008.

12 История на България в 7 тома. Т. 1. С. 280 и сл.

13 Той също. C. 280 и сл.

492

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Запазва се старото деление на стратегии, които обхващат отделни племенни области и са наричани с имената на племената, които живеят там. Според Плиний Стари те били около 50 до първата половина на I в. н.е. Начело на стратегиите стоят римски граждани от тракийски произход. Броят на стратегиите започва да намалява след окончателното установяване на римската власт и постепенно те се стопяват в териториите на съществуващите и основаващите се градове. Този процес се засилва през II в.. Възникват и нови градове, които първоначално са с не толкова големи територии. Стратегиите вече са около 14, а в 136 г. те са напълно премахнати14. Тогава са окончателно регулирани и границите между Тракия и Долна Мизия. Никополис ад Иструм и Марцианопол остават в Долна Мизия, а гръцките колонии по Черно море влизат в Тракия.

В трите тома на поредицата «Римски и ранновизантийски градове в България», ИВРАИ 2002 г., който е под редакцията на Румен Иванов, са публикувани значими иследвания на видни български учени за развитието на тези градове, както, разбира се, и на производствените центрове около тях. Други трудове върху историята и развитието на градовете в Долна Мизия и Тракия15.

Настоящето изследване има за задача да проследи изображенията на храмове върху реверсите на монетите от автономното бронзово монетосечене единствено от градовете на територията на днешните български земи. Затова в следващия обзор ще разгледам накратко историята само на онези градове на съвременната територия на България, в които са открити монети с изображениея на храмове върху реверсите им.

1.1. Провинция Тракия

Августа Траяна

Античният град е разположен на мястото на съвременния български град Стара Загора в полите на Сърнена Средна гора и вероятно е построен на мястото на тракийското селище Берое. Специалистите считат, че Августа Траяна възниква някъде около II в.н.е. В писмените извори рядко се среща това име на града. Там по-често е упоменато BepOp, на латински Beroa или Irenopolis. Градът съществува и в няколко географски карти от XVII—XVIII в., изобразяващи селищната система от римската и ранновизантийската епохи.

Градът е заемал площ около 48,4 хектара. Имал е своя територия, която е граничила с тази на Филипополис, Хадрианопол, а на север даже е прехвърляла Балкана и граничила с Никополис ад Иструм, Дискодуратера до село Гостиница, Дряновско.

През ерата на Принципата античният град принадлежал към римската провинция Тракия. Организацията на живота и устройството на града били по елинистически образец. Имал самостоятелно общинско управление с градски съвет (ЗоиХр), народно събрание (8f|m0?). Сюнархията се споменава за първи път в епиграфски паметник от 177—180 г. Според Велков първият архонт на града бил начело и на колегията на архонтите (auvapxla), като всеки архонт отговарял за отделни организационни, стопански, финансови и съдебни

14 История на България в 7 тома. Т. 1. С. 296 и сл.

15 Данов Хр. Западният бряг на Черно море през древността. София, 1947; Кацарова В. Пауталия и неговата територия през I—VI век». София, 2006; Кесякова Е. Филипопол през Римската епоха. София, 1999; Велков В. Градът в Тракия и Дакия. София, 1959; Герасимов Т. Сердика, Археологически материали и проучвания. Т. I. София, 1964; Велков В., Иванов Т., Станчева М. Сердика, археологически материали и проучвания. Т. II.

София. 1989; Ваклинов Ст. Археология. София, 1973; Иванов Т., Иванов Р. Никополис ад Иструм. Т. I. София, 1994 и др.

493

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

дейности и организации. Сред тях били избирани патрони на обществени организации, религиозни и занаятчийски сдружения, които били членове и на местната герузия, и на Koivov twv тракыу.

Важна роля в религиозният живот на Августа Траяна играели и първожреците архиереи16 17 18. Според него тяхната основна функция била да поддържат култа към императора. Извършвали са и строителна дейност, издигали са статуи. Отново според историческите извори едниният от първожреците Аврелий Терес бил получил титлата пожизнен неокор и градът получил правото на неокория, което е ясно засвидетелствано при император Гета (209—212 г.).

През първата половина на II в. Августа Траяна е в период на икономически растеж. Произвеждани са много изделия от бронз, за което говорят откритите работилници за метал и луксозни стоки статуетки, апликации за каруци и колесници и други предмети.

За икономическия растеж на Августа Траяна говори също и автономното монетосечене, което започва от времето на Марк Аврелий (161—180 г.) и се развивало до император Галиен (253—268 г.). На бронзовите монети се отпечатват ликовете на императорите и стотици различни изображения. Сред тях представляват интерес архитектурните паметници от Августа Траяна. Те са немалък брой и дават важна информация.

Анхиало

Основаването на едно от най-значимите селища от аполонийската хора в северния край на съвременния Бургаски залив — Анхиало — на територията на днешно Поморие, се отнася към V в. пр. Хр. Според една от версиите Анхиало възниква като емпория на Аполония . Другата версия е базирана върху текста на Плиний Стари, който ни осведомява за града Меса, съществувал на същото място преди идването на гръцки колонисти. И двете версии са дискусионни.

Споменаванията в античната писмена традиция за него засягат главно елинистическата и следващите епохи. Въпреки че липсват системни археологически наблюдения, повечето от изследователите локализират предримския Анхиало на полуостров Кротирион , което кореспондира със сведенията в античните периплуси, където селището се споменава като пристанище. През късния Елинизъм Анхиало е бил тракийски град19.

Анхиало е завладян е от римляните през 71 год. пр. Хр., а от I век сл. Хр. става значимо стопанско и политическо средище, център на стратегия. Добива правото да сече бронзови монети от името на градската управа. През 270 г. Анхиало е разрушен от готите, а с реформите на император Диоклециан в края на III в. е включен в провинция Хемимонт.

Автономното монетосечене на Анхиало се характеризира с големи серии и многообразие на монетни типове на императори и членове на техните семейства от Адриан до Транквилина. Върху някои емисии са изобразени архитектурни паметници. Разнообразието на номинали се допълва и от няколко медалиона.

16 Буюклиев Хр. Принос към управленските структури и обществените организации и длъжности в Августа Траяна // The Roman and Late Roman City.The International СоиГегепее: Veliko Tumovo 26-30 July, 2000, Sofia, 2002, P. 306—310.

17 Данов Хр. Западният бряг на Черно море през древността. С. 123.

18 ЛазаровМ., Гюзелев В., Грозданова Е., Тонев В. История на Поморие. Т. I. София. 2000. С. 14—15.

19 Балабанов П. Формирането на стратегия Анхиало // Seminarium Tracicum 5. София, 2001.

494

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Аполония Понтика

През 610 г. пр. Хр. изселници от богатия град Милет — най-големият източногръцки център на малоазийския бряг, превръщат старото тракийско селище в богата елинска колония — независимият град-държава Аполония Понтика. Днес тук е съвременният град Созопол.

Градът израства като търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Класическата епоха е време на икономически разцвет на Аполония Понтика. Окончателно се изгражда селищната структура на полиса, разширява се територията му и градът се налага като първостепенен фактор в района.

След превземането и опожаряването на града от римския пълководец Марк Лукул през 72 г. пр. Хр., проспериращата Аполония се превръща в малко провинциално селище.

Аполония участва в монетен съюз на западнопонтийските полиси заедно с още 7 града: Дионисопол, Истрос, Томи, Калатис, Одесос и Месембрия. Характерно при този съюз, който се явява прецедент в Римската империя е, че се използват еднакви тегловни стандарти, еднакви тегловни номинали, сходни бронзови сплави, близки портретни изображения, общи монетни типове и т. н.

Първият римски император, от името на когото са отсечени монети в Аполония (според Мушмов), е Домициан, което обаче не е потвърдено с реален нумизматичен материал. Градът е сякъл бронзови монети с имената на Антонин Пий (138—161 г.), Марк Аврелий, Фаустина Млада, Луций Вер, Септимий Север, Юлия Домна и Каракала (198—217 г.)20. Архитектурни изображения са засвидетелствани на няколко емисии.

Деултум

Този град представлява един от най-големите антични центрове по нашите земи. Той се намира на около 20 км западно от Бургас на брега на Мандренското езеро. Според проучванията на експертите езерото е било плавателно, като по него корабите са навлизали до 15 км навътре от същинския морски бряг21. Съвременните проучвания показват, че към средата на I хил. пр. Хр. Дебелт е център на обширен географски район, ключов пункт в търговските отношения на околните земи с Аполония и Месамбрия.

Римската военна колония Flavia Pacis Deultensium, както показват археологическите данни, е основана в непосредствена близост до тракийския Довелт. Топонимът на града и множеството находки на монети от I в.пр.н.е. — I в. н.е. от неговата територия, както и северно и западно от него сочат, че колонията не е заселена на «чисто» място. Времето на нейното основаване се свързва с последните години от управлението на император Веспасиан. Заселена е от ветерани на VIII Августов легион, участници в последната фаза от потушаването на Юдейското въстание, превземането на Йерусалим и Triurnphus Judaicus (юни 71 г.). Сведението на Плиний Стари (NH., IV, 45): «to Develton cum stagno quod nune Deultum vocaturveteranorum» показва, че ветераните са настанени в Деултум, в Тракия22. Името на Деултум се открива и в картата на Клавдий Птолемей (83—161/163? г.) като DEVELTVS COLONIA. Фрагментиран (непубликуван) надпис от разкопките на античния

20 Мушмов Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.

21 Димитров А. Български черноморски градове и крепости, Варна 1981, 386.

22 Birley Е. Yje Roman Army Papers. Amsterdam, 1988. P. 273.

495

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

град позволява да се стеснят хронологическите рамки на основаването на колонията в средата на 70-те години на I в. Тук заселените ветерани били около 800—1000 души. Те получили земя с право на притежание и ползване на добива от нея, защото собствеността била държавна.

Колонията имала самостоятелно вътрешно управление, но от съдебна гледна точка била подчинена на провинциалния управител23. През I—III в. Деултум е бил един от най-важните центрове в Тракия.

Благодарение на нумизматичните данни става ясно, че той има богато монетосечене. Според изследователите по-голяма част от монетите, произхождащи от града, са сечени в централните монетарници на Рим, нещо нехарактерио за други райони иа провинция Тракия24. Според Юрукова25 след първата емисия от бронзови монети на Деултум, сечени във времето на император Траян, се наблюдава пауза до последните десетилетия на II в. При Юлия Домна се възобновява автономното монетосечене на града. Установено е, че градът пуска над 160 монетни емисии за около 50 години. Последните монети на Деултум са от времето на Филип Араб и неговата фамилия. От района на Деултум произхождат и значителен брой автономни бронзови монети от III в., сечени в Бизия, Дионисополис и Анхиало. Емисиите на колонията са откривани и във вътрешността на Тракия. Фундаменталният труд на Д. Драганов «Trace & Moesia inferior», vol. 1: Deultum, изд. Bobokov Bros. Foundation, 2005, който систематизира корпуса монети от Деултум, е най-значимия източник за изследователите. Много храмове, посветени на различни божества са изобразени върху емисиите на града.

Масамбрия

Античният полис Месамбрия (Месамбриа) Понтика е разположен на Несебърския полуостров и прилежащите територии на запад и север от едноименния залив на Черно море. Административният център на полиса, изграден на полуострова, е свързан със сушата чрез тесен провлак. Тази топография, осигурява относителна политическа и стопанска автономност на месамбрийското население през класическата и елинистическата епоха, когато е изградена и съответната градската архитектурна среда. След установяването на римската власт по Западното Черноморие Месамбрия отстъпва в икономическо отношение на толерирания от римляните град Анхиало и остава център с локално значение26 27.

По време на римското владичество градската управа на Месембрия придобива правота да сече собствени монети. Първите са с образа на Август, последните — на Филип II. Монетосеченето на града е доста по-малко от тези на Анхиало и Деултум. Въпреки това откриваме храмове върху монетните реверси на градските емисии.

23 Геров Б. Земевладението в Римска Тракия и Мизия, I—III век // ГСУ ФКНФ. 1980. Т.72. № 2. С. 47—48.

24 Юрукова Й. Принос към проучване на циркулацията на римски бронзови монети в нашите земи // Археология. 1965. № 3. С. 55—57.

25 IUrukovaI. Griechisches Muenzwerk: die Muenzpraegung von Deultum. Berlin, 1973. Vol. I. S. 1, 2.

26 Прешленов Хр. Месамбрия Понтика: политически отношения и икономическо развитие презкъсноелинистическата и римската епоха // Thracia Antiqua. 1999. № 10: Studia in memoriam magistri Prof. G. Mihailov. C. 227—233.

27 Карайотов И. Монетите на Месамбрия. Т. 1. Абагар, 1994; Той също. Монетите на Месамбрия. Т. 2. Бургас, 2009.

496

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Пауталия

Античният град Пауталия, който е на мястото на днешния съвременен български град Кюстендил, е разположен в плодородната долина на р. Стримон (дн. Струма). Мекият климат, топлите минерални извори и многобройните рудни находища създавали прекрасни условия за развитие на поселищния живот от най-дълбока древност.

Тракийският произход на селището е запазено в наименованието на града, предавано в различни варианти; ПаптаХьа, ПаитаХеьа, Pautalia, Peutalia, ПаптаХьа. Сред най-ранните епиграфски паметници с името на града е надписът за новопостроената базилика в чест на император Хадриан от 135 г.28 29 Името се среща още изписано върху монетите на града от времето на Антонин Пий до Каракала, в официалните надписи или надгробни паметници на войници от нейната територия .

Пауталия е бил организиран по подобие на малоазийските градски центрове, както в обществено политическото управление, така и в духовната сфера. С епиграфски паметници са засвидетелствани ръководните органи на Градския съвет, Народното събрание и архонтите с тяхната колегия30, на филите с наименования Хераклеида и Родопеида31.

Наред с обслужване на императорския култ, жреческата колегия се грижела и за култа към божествата от гръко-римския пантеон. Съществувала и герузия — организация с обществено религиозни функции. В подножието на хълма Хисарлъка се намирала сакралната зона. Между дърветата се издигали храмове и светилища, изобразени на пауталийските монети. Тук е бил и главният храм на Пауталия със статуя на Асклепий.

Подобно на редица други градски центрове в Тракия град Пауталия получил правото от свое име да сече бронзови монети за нуждите на местния пазар. В продължение на 72 години — от времето на император Антонин Пий до император Каракала Пауталия произвежда монети от няколко няколко номинала32. На реверса са изобразявани много от забележителности на града — храмове, скулптори, божества, които ни дават сведения за тяхното съществуване.

Сердика

Останките на древна Сердика лежат под столицата ни. Най-старите заселници в Софийския район са били траките от племето серди, за което говори и името на града (Сердонполис, Сердика). Римската Сердика е построена върху руините на тракийския град. Местоположението е стратегическо — тук се кръстосват пътищата, водещи от Рим към Изтока и от Дунавския лимес по течението на реките Искър и Струма към Беломорието. Голямо значение е имал и минералният извор, чийто води са лечебни и не пресъхват и при най-голямата суша.

В Сердика са почитани многобройни божества. Наред с тези от гръко-римския пантеон, тук е бил пренесен и култът на египетския небесен бог Сарапис, на малоазийската Велика

28 IG Bulg. Vol. IV, № 2057; Иванов Т. За функциите и топографията на базиликата в Пауталия от 135 г. // ИИМК. 1996. № IV. С. 267—274.

29 Той също; IG Bulg. Vol. IV. № 113—116.

30 IG Bulg. Vol. IV. № 2056, 2057, 2181.

31 IG Bulg. Vol. IV. № 2077; Ruseva-Slokoska L., Gerasimova-Tomova V. Die Phylen von Pautalia // Pulpudeva. 1993. № 6. S. 59—64.

32 Божкова Б. Архитектурни паметници изобразени върху монетите на Пауталия // Известия на РИМ Кюстендил. 2007. Т. 14.

497

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

богиня Кибела, на иранското божество Митра, олицетворяващо борбата между доброто и злото, на тракийския бог конник — Херос. В района на градските терми е било светилището на много почитаните в Сердика богове на здравето и медицината — Асклепий и Хигия. Аполон, бог на изкуствата, е бил тачен в Сердика и като покровител на лечебното изкуство. Сведения за божествата на Сердика, за техните храмове и статуи дават и градските монети.

Монетосеченето на Сердика започва при управлението на император Марк Аврелий (161—180 г.). След кратко прекъсване по времето на император Комод, то продължава при династията на Северите (Септимий Север, Каракала и Гета). След прекъсване от няколко десетилетия, при император Галиен, сердикийската монетарница отново се активизира33. Реформите на император Аврелиан (270—275 г.) засягат и монетното ателие на Сердика. То се присъединява към гъстата мрежа от императорски монетарници, пръснати из цялата територия на империята. Най-разнообразни са типовете на сердикийските монети от времето на Северите (194—235 г.). Архитектурните паметници, представени най-често върху монетите на Сердика, са храмовете.

Филипопол

Името на града се среща в произведенията на много антични гръцки и римски автори, както и в надписи. Основан е от Филип Македонски през 341 г. пр. Хр. върху основите на по-старо тракийско селище. Градът се развива и става главен град в провинция Тракия.

Административното устройство на града е по елинистически образец като народното събрание демос и съвета на старейшините Буле си запазват функциите. Разделението на фили също се запазило34. Те носели имената на божества или митологични герои, които били почитани в града като H|3pf|LS, PoSoppL?, Дюпшьад, Арте^Ыад. Най-известните граждани участвали в съвет наречен герузия. Градът е бил седалище и на съюза на траките (kolvov twv 0ракыу), в който членували представители на отделните градове. Според Румен Иванов този койнон имал правото да се свързва директно с императора. Той е съществувал от I до IV в.н.е.

Най-голям разцвет градът постига по времето на Антонините и Северите и е наричан в надписите «h Ха|дротатг| mhTpOpoXLg» и официалният език бил гръцкият. В града са се организирали периодично питийски игри, а в чест на Каракала те били преименувани на александрийски, за което свидетелстват и изработваните медальони35.

Филипополис започва да сече монети от времето на император Домициан и приключва при император Елагабал (218—222 г.). Градът получава титлата vewkopog, която се среща в специално отсечените медальони от времето на Елагабал и в официалните надписи от времето на Север Александър (222—235 г)36. Тази титла давала правото на града да има храм на императорския култ. Този култ според изворите бил честван в храма на Аполон Кендрийски на хълма Джендем тепе. Според археолозите, разположението на храмовете на града, които са изобразявани на монетите, все още е неизяснено.

33 Христова Н., Жеков Г. Монетосеченето на Тракия I— III в. Сердика, 2008 г.

34 Кесякова Е. Филипопол през Римската епоха. София, 1999.

35 Мартинова М., Боспачиева М. Филипопол, римски и ранновизантийски градове в България. София, 2002. Т. I—III. С. 181—194.

36 Той също. С. 181—194.

498

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

1.2. Провинция Долна Мизия

Дионисополис

Дионисополис е древногръцка колония на Черно море до днешния град Балчик.

37

Възниква през VI в. пр.н.е. под името Круной на мястото на халколитно и тракийско селище. Основан от милетски колонисти. Полисът е водил оживена презморска търговия, разполагал с добра производствена база и богат хинтерланд. От края на III в. пр.н.е. се преименува на Дионисополис37 38 39.

През римската епоха продължават да се използват и двете имена на града. През 73 г. пр.н.е. за кратко време пада под римска власт, след което е завладян от гетите. В началото на I в. пр.н.е. отново е в пределите на Римската империя към Долна Мизия. През II в. Дионисопол се превръща в едно от най-големите западнопонтийски пристанища . В 297 г. император Диоклециан формира нова римска провинция Малка Скития и Дионисопол става втори по важност след Томи (дн. Констанца) град-крепост на пътя на варварските нашествия.

През II—III в. Дионисополис влиза в «общност на елините — Пентаполис» заедно с Томи, Калатис, Истрос и Одесос40.

През II в. Дионисополис получава право на автономно монетосечене. Първият император, от името на когото се секат монети е Антоний Пий, а последния Гордиян III41. Императорските образи се ограничават между управлението на двамата императори. Познати са монети общо от 12 епонима, а с вариантите — 14. През императорската епоха автономното градско монетосечене на Дионисопол по обем съответства на социално-икономическото ниво на развитие на пристанищния град в провинция Долна Мизия. То не е толкова обилно в сравнение с това на съседните градове Калатия, Томи, Марцианопол, Никополис ад Иструм и Одесос, но внася своя принос в паричното обращение на провинцията.

Марцианопол

Градът се намира в северозападния край на Девненската долина и заедно с некропола си се е простирал от двете страни на река Девня. Наблизо са и карстовите извори.

Историята на града през римския период започва, когато той се появява на мястото на старо тракийско селище, което било при изворите на река Девня след Втората дакийска война, завършила в 106 г. Историкът Дексип съобщава, че Марцианопол е кръстен на сестрата на император Траян. В Цариградския синаксар той е главният град на провинция Долна Мизия.Това сведение се потвърждава от Зосима, Амиан Марцелин и др.

Структурата на градското управление на Марцианопол е идентична с тази на другите градове от Тракия и Долна Мизия. То е от елинистически тип, с перегринално право. Жителите нямали правата на римски граждани, освен тези, които станали такива по военен или друг път. От територията на градове от този тип били набирани войници, които да служат в римската армия, докато другите гръцки колонии били освободени от това. В

37 Круни в переводе значит на новоболгарском — извори, а на руском источники, потому что многие источники водой находится в близости этого города.

38 Димитров М. Дионисополис. Варна, 2001.

39 Той също.

Той също.

41 Той също.

499

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Марцианопол е имало градски съвет |3ouXf| и народно събрание 8f||mos, които водели своите политики в областта на икономическото, религиозното и културното развитие42. Периодът на най-голям икономически разцвет на Марцианопол е по времето на династията на Северите.

Религиозният живот е бил богат и разнообразен. Официалният култ бил този към императора. За него отговарял архиереят — първожрецът на града. Заедно с него била почитана и Деа Рома. Тракийският конник като покровител на природата, живота и смъртта, Аполон, Зевс, Хера, Афродита, Дионис, Хефест, Херкулес, Сол, Луна, Серапис, здравеносните божества както и трите нимфи също били почитани в Марцианопол.

Марцианопол добива правото да сече провинциални бронзови монети. Началото е поставено по времето на Комод (180—192 г.). Собственото монетосечене отбелязва общо 15 императора и членове на техните семейства43 Марцианопол е приобщен към монетната лига на западнопонтийските градове. Краят на автономното монетосечене се смята по времето на времето на Филип II (247—249 г). Изображения на храмове има върху много монетни емисии.

Никополис ад Иструм

Развалините на античният град се намират до съвременното село Никюп, Великотърновско. Според историческите данни древният град Никополис ад Иструм е официално основан от император Траян в чест на победата му над даките през 106 г. Първоначалната хипотеза на археолозите е, че градът е възникнал върху основите на римски военен лагер. Това твърдение до този момент не се потвърждава.

Официалният език в Никополис ад Иструм е бил гръцкият, защото организацията на обществения живот е по елинистически образец. Той бил управляван от съвет на архонтите, който излъчвал първи архонт на града, у когото била концентрирана и съдебната власт. Съветът на архонтите се избирал от аристокрацията.

Населението на Никополис било разнородно. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. То било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили — Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias44. Имало и жреческа колегия, която се грижила за култовете към божествата почитани в града като Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, императорският култ, Тракийския конник и др. Освен жреческата колегия в античния град е имало и още една организация с религиозни функции — герузия.

Античният град сече монети още от времето на император Антонин Пий до времето на Гордиян III. Монетните типове са над 900, като върху тях са изобразени боговете, почитани в града, някои обществени и култови постройки.

42 Ангелов А. Марцианопол, 105—125, римски и ранновизантийски градове. Т. I. София, 2002.

43 Христова Н., Жеков Г. Монетосеченето на Долна Мизия I—III в. Марцианополис.

44 IG Bulg. Vol. IV. № 685, 690,692; IG Bulg. Vol. V. № 5234; Иванов Т, Иванов Р. Никополис ад Иструм. 1994. Т. I. С. 20; ТачеваМ.С. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. 2000. С. 108.

500

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Одесос

Съвременна Варна е построена върху руините на античния Одесос. Древният град е основан през първата половина на VI в.пр.Хр. Той е създаден като търговски център. Според историческите извори пристанището му е ползвано и от Лизимах.

Според един латински надпис през римския период стратегическото значение на града нараства и пристанището се доразвива. От Одесос е имало пътища, които тръгвали за Нове, Ескус, Дуросторум, Никополис ад Иструм, Мелта. Според историците през 86 г.н.е. градът от провинция Мизия попада в провинция Долна Мизия като си запазва правата върху владяната от него територия.

През римската ранноимператорска епоха Великият бог на Одесос се синкретизира с мъжкото божество Дарзалас. Образът му е открит върху редица монети. Храмът на бог Дарзалас е в тетра стил, има дълбок входен портик с триъгълни фронтони с изображение на Хелиос, с култова статуя в целата и правоъгълен олтар отпред. На около 130 м източно от северната фасада на градските римски терми от средата на II в. е открито друго светилище. То е посветено на Асклепий и Хигия. Запазени са части от мраморни статуи на двете божества, техни мраморни статуетки върху обща поставка, варовикови олтари и релеф с посвещение на Асклепий45. През дохристиянската античност в Одесос броят на практикуваните култове е много голям.

През I в.н.е. Одесос получава право на собствено монетосечене и издава монети от времето от император Домициан до император Гордиан III. Известни са монети от общо 21 епонима. Има засвидетелствани храмове върху реверсите.

1.2. Монети и монетосечение

Терминът «монета» е с латински произход. Първоначално това е един от епитетите, с които е назовавана римската богиня Юнона, означаващ «предупреждаваща», «съветваща». В храма на Юнона в Рим се е намирал монетният двор, но датировката му не е уточнена. Още от началото на V в.пр.Хр. е известна думата «номос», означаваща монета, а също и «закон, обичай». По-късно възникна и думата «номизма». От Гърция думата преминава в Древен Рим като «нумус». От тук, естествено и името на науката, която се занимава с монетите — нумизматика. Думите номос, нумус, номизма означават не само монета, но и определените номинали на античността. Номиналите на монетите, които се явяват съответните тежини на монетите, гарантират тяхната стойност и качество.

Преди появата на монетите са съществували техни прототипи — така наречените от специалистите домонетни форми46 — хранителни продукти, домашни животни, оръдия на труда, култови предмети, изделия на ювелирството. Още към края на II в пр. Хр. предметите от бронз са се възприемали не само като част от бита, но и като средство за натрупване на богатство47. На Балканите се наблюдават домонетни форми като лабриси, трискели, слитъци с формата на пелта, камбанки от бронз, цветчета, делфинчета, стрелички, сърпове. Те са се използвали в рамките на регионални пазари, като с течение на времето се появява тенденция към стандартизиране на формите и теглото им48. С течение на времето тези средства за

45 Иванов Р. Римски и ранновизантийски градове в България. София. Т. I. С. 64—67.

46 Казманова Л.Н. Введение в античную нумизматику. С. 27.

47 Балабанов П. Домонетни форми в Тракия и Скития през първото хилядолетие пр.Хр. // Нумизматика, сфрагистика и епиграфика. София, 2006. Т. 3. Част I. С. 13—33.

Той също.

501

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

размяна са заменени от метални изделия с кръгла форма — монети, чието тегло, големина и качество е гарантирано от държавата.

Първите монети се появяват в Китай и Индия през XII в.пр.Хр. В Европа и Мала Азия като разменно средство те възникват в края на микенския период и началото на класиката. През VII—VI в.пр.Хр. започват да се секат монети по източното средиземноморие — в Лидия и Егина. Атина започва да сече монети от VII в.пр.Хр., когато започва и тяхното по-масово разпространение в егейския басейн и се развиват нови монетни системи. През периода VII—VI в. пр.Хр. расте и броят на градовете със собствено монетосечене. В скоро време след градовете по егейският бряг започват да секат монети Персия, градовете в Мала Азия, Картаген, Македония и Тракия. В VI в. пр.Хр. започват да секат монети и градовете в северното причерноморие. По този начин монетите се превръщат в мярка за себестойност, средство за обръщение, пазаруване, разплащане.

Самите монети се изработват по определена технология — след като се отливат се удраят със специални печати от двете им страни, гравирани с изображения, които се нанасят върху монетите. Техниката на монетосечене не е римска, а римляните са я заимствали от гърците, картагенците и финикийците. Технологията е била чрез изготвяне на монетни калъпи. Големият тираж и кратките срокове не позволявали единично производство. Затова металът се е изливал във калъпите, които са се състояли от поредица съединени чрез улейчета вдлъбнатини. Калъпът се е запълвал с течния метал, след което готовите отливки са се разделяли, монетити са били досплесквани с чук и преминавали към по-нататъшна обработка. Този способ значително е съкращавал както времето за подготовка на монетосеченето, така и усилията на майсторите.

Сеченето е продължавало с нанасяне на релефа чрез щамповане. То е ставало чрез чифт бронзови или железни печати, долният от които се е захващал в менгеме, а горният се е държал в ръка. Римските, както и гръцките монети са имали висок релеф и за да се отпечатат добре всички детайли, отливките предварително са се загрявали в пещи. Загрятата отливка, естествено е имала по-малка твърдост и така се е удължавал и живота на печатите.

Изработката на отливките и нанасянето на печатите са двете основни технологични операции при монетосеченето. Но най-важният и отговорен процес, който е определял вида на бъдещата монета е изработката на печатите (щемпелите). Върху работната повърхност на долния щемпел винаги се е разполагал портрета (аверса), а върху горния негативното изображение на реверса. Това е било не само традиция, а и производствена необходимост, тъй като горният щемпел се е износвал по-бързо от долния, а изображението върху аверса е било по-значимото и по-сложно за изработка.

С изработката на печатите са се занимавали специални гравьори — scalptores monetae, които при всеки монетен двор са съставлявали обособена корпорация, начело на коята е стоял praepositus. След утвърждаване на ескиза на изображението и надписите върху бъдещата монета, майсторите започвали изработването на инструментите за самото сечене. За щемпели се използвали два бронзови или железни цилиндъра, като долният е бил по-къс от горния. Краят на печата се почиствал, изравнявал и полирал. След това с метален инструмент върху работната повърхност са се маркирали надписите и ръбовете на монетата. После върху печата се гравирали с длето очертанията на негативния образ на бюста или главата на императора. Чрез изчукване с помощта на по-фини длета и шила с различна работна повърхност са се довършвали детайлите на портрета — носът, очите, устните, косите и брадата. След това се нанасяли и надписите. Накрая щемпелът се почиствал от метални остатъци и стружки и се закалявал. Използването на длета не само улеснявало прозводството на щемпелите, но и определяло стила и еднаквостта на римските монети.

502

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Римските монети в голямото си мнозинство имат свободно съотношение аверс — реверс. Горният щемпел, за разлика от долния, е бил автономен и е бил поставян върху монетите относително свободно. Едва след появяването на съдинения двоен щемпел през късната Империя започват да се секат монети със строго съотношение на страните.

Монетосеченето от периода на Римската империя представлява за специалистите огромен интерес. Монетната циркулация е явно доказателство за търговските контакти между градовете или държавите. Монетата сама по себе си представлява достоверен исторически извор и информацията, която се счита от експертите за точна. Почти всеки град в Древността си е имал собствена монетарница, на чиято продукция на аверса се е изобразявал ликът на императора, а на реверса символ, статуя или архитектура , която е емблема на града. Иконографията отразявала реални произведения и архитектурни паметници.

В света научната литература има стотици корпуси и изследвания на римските монети. Една от най-известните публикации е поредицата каталози с римски монети на Британския музей със своите 4 тома, в които са обхванати почти всички типове римски монети. Друг важен труд са двата тома на Андрю Бърнет «Roman provincial coinage», в който са обхванати монетосеченията в римските провинции. Изследването «Coins and their cities» с автори Мартин Прайс и Блума Трелл е също много ценен труд, посветен на тази проблематика. Огромен принос имат и други публикации като Howgego C., Heuchert V., Burn A. «Coinage and identity in the roman provinces», Oxford, 2005, Клаванц «Reading and Dating Roman Imperial Coins», Whitman Publishin Company, 1959, Матингли «Roman coins from the earlis times to the falls of the Western Empire», Londres, 1960 — 1967, както и издания на музеи и университети като Ашмолеън, Кембридж и др.

Родната нумизматика започва с първата нумизматична сбирка, издадена от читалището в Свищов през 1860 г. Тя съдържа стари български монети, издирени от Г.С. Раковски и прерисувани от Николай Павлович. Изследванията на монети от българските земи е продължено от Доменико Такела, който е и първият уредник на нумизматичния отдел на Народния археологическия музей. Той изучава монетите на Аполония Понтика, изследва и публикува съкровището от 40 монети от Мухово, средновековни печати и др. С изучаване и изследване на монети се занимават Добруски, Йордан Иванов и Филов.

Никола Мушмов дава своя сериозен принос в развитието на нумизматичната наука у нас. През 1912 г. обнародва античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе49. Той публикува намерени по онова време монети. Описанието на всяка монета завършва с цената й в български златни лева. Предговорът е написан от Филов и подчертава огромното значение на този труд. Мушмов проучва над 15 нови монетни типове и варианти. Той оставя значителни монографични изследвания. Издава «Монетите и монетарниците на Сердика» — към корпуса на монетите на Сердика и добавя турските монети в София, сечени от турската монетарница от XV в. Той е първият, който изучава и публикува монетите и медальоните на Филипопол. Този му труд до ден днешен си остава сериозно проучване на монетосеченето за Филипопол. Пише и студия, посветена на монетите на тракийските царе.

Тодор Герасимов — дългогодишен уредник на нумизматичния отдел на Археологическия музей също има решителен принос за развитието на античната нумизматика. Той е човекът, който въвежда нумизматиката като дисциплина в Софийски университет. Има редица публикации и научни статии по дадената проблематика.

49 Мушмов Н. Антични монети на Балканският полуостров.

503

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

В областта на античното монетосечене се работят още проф. Иван Карайотов — монетосеченето на Месамбрия, Гърция и Рим. Боряна Русева, която завежда Нумизматика и Епиграфика в БАН, проучва съкровището намерено в Пистирос, К.Димитров — монетите, открити при разкопките на Севтополис. В областта на римското монетосечене по българските земи — Бистра Божкова, която е и член на ръководството на академията, Вл. Пенчев от НИМ, И. Лазаренко от РИМ Варна, К. Колев от РИМ Пловдив, Д. Драганов, който издава на английски език «Корпус с монетите на Деултум». Друг основен проучвател е Йорданка Юрукова със своята серия публикации и издадения от нея труд «Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II — III век — Хадрианопол».

Характерно за монетосеченето в римските провинции е, че някой от градовете получават право да секат собствени монети, което е важна привилегия за тях, подарена им от императора или неговия наместник в провинцията. Тази привилегия е била признание за политическата, икономическа и административна роля на града, която му дава голяма самостоятелност. Разрешението градът да има собствен монетен двор е помагало да се обезпечи провинцията с необходимото количество разменни монети, тъй като императорският монетен двор не е бил в състояние да задоволи нуждите на провинциите от монети. Особено в източната част на империята именно градските монетарници са играли главна роля за паричното обезпечаване на търговските операции. Правото на градовете да секат монети в много случаи е било свързано и близостта на военни формирования и предислокация на частите.

След включването им в съставите на провинциите, не всички градове получават правото да секат монети. Първо автономното монетосечене започва в градове от провинция Тракия, после такова право получават и градове от Долна Мизия.

Този вид монетосечене е наречено «бронзово градско монетосечене». Терминът обаче е оспорван от нумизмати като Йорданка Юрукова, защото в Тракия и Мизия има и реални римски колонии като Деултум и Виминациум. Другото му наименование, което според нея е по-точно, е «гръцко императорско монетосечене», тъй като надписите по монетите по аверса и реверса са на гръцки, а на лицевите страни на монетите е изобразено лицето на съответния император.

Множество градове в източната част на Империята са удостоени с правата за локално монетосечене през първите три века на Императорския период. Тези права обаче се дават или се упражняват само периодично от много монетарници. Могат да се открият твърде големи промеждутъци от време в изданията на градовете, понякога век и дори повече, а броят на едновременно активните монетарници варира в широк диапазон при различните управления.

На Балканите в началото на Императорския период са активни монетарниците в Македония (Амфиполис, Едеса, Пела, Тесалоника, Филипи), докато в Мизия и Тракия работят само три монетарници (Бизантион, Месамбрия, Томи), които издават символични количества монети. Може би най-интересните монетни типове от този период са съвместните издания на Август и тракийския цар Реметалк I (Мушмов, Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе, 5798) — до 46 г. сл. Хр. Тракия не е римска колония, както и по-късните съвместни издания на Август с Коти IV50 и Рескупор III51. Тази тенденция на оскъдно монетосечене се запазва и при следващите няколко императора до Адриан, като малки серии монети за първи път започват да издават и Абдера (при Тиберий),

50 Мушмов Н. Античните монети на Балканския полуостров. № 5797.

51 Той също. № 5802.

504

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Сестос (при Калигула), Перинт (при Клавдий), Калатис, Маронея (при Нерон), Анхиало, Одесос, Филипопол (при Домициан), Деултум, Никополис ад Иструм, Траянопол (при Траян), Бизия, Истрос, Хадрианопол, Цела, Марцианопол (при Адриан), Аполония Понтика, Пауталия, Плотинопол, Топир (при Антонин Пий), Августа Траяна, Дионисопол, Сердика (при Марк Аврелий), Никополис ад Нестум (при Каракала), Виминациум (при Гордиан III) и последна, за кратко време заработва монетарницата в Дакия (Филип I).

При Адриан вече има стабилно местно монетосечене по нашите земи, но истински връх то достига при династията на Северите. След тях единствено по времето на Гордиан III монетарниците по нашите земи работят толкова активно и издават такова голямо количество монети. След Филип I и Филип II монетосеченето в градовете по нашите земи запада и постепенно всички монетарници преустановяват своята дейност.

Градовете на провинция Тракия означават върху сечените от тях монети и имената на римските провинциални управители (легати), по време на чиято служба се сече емисията. В градовете на Долна Мизия тази практика се ползва само от някои градове. В Дионисопол имена на римски легати не се изписват. На реверса вече се изобразяват ликове на локални божества, архитектурни паметници, прочути произведения на изкуството. Върху аверса на монетата, както казах по-горе, е образът на владетеля с надпис, съдържащ неговото име и титла. Има и случаи, когато наред с императора се изобразявали и имената на меценатите, които са секли монетите.

Сериозен проблем за нумизматичните изследвания представлява точното определяне на номиналите на бронзовото градско монетосечене, тъй като въпреки че градските управи се опитвали да спазват правилата на римската монетна система, на пазара циркулирали монети, разнообразни по тегло, размер, качество на бронзовата сплав и най-вече различни по стойност. Това от своя страна затруднява опитите на нумизматите да изградят единен критерий за определяне теоретичното тегло на номиналите. Сложността на проблема обикновено се илюстрира чрез сравнението между най-малката монета от всеки град, първи номинал (1 асарион). Въпреки общата мярка, в Пауталия той има диаметър 10 — 11 мм, 17 — 19 мм е в Анхиало, а в Перинт се движи между 18 и 20 мм. Известна закономерност в тегловните стандарти на монетите се спазва от монетарниците в Тракия и Долна Мизия докато членуват в монетни съюзи. Отличителна черта на монетите от градовете, участващи в Западнопонтийския съюз, е отбелязването на номиналите на монетите, означени с гръцките букви A, B, Г, A, E като най-разпространените от тях са A, B и А. Те са в съотношение 1:2:4 и отговарят на следните единици A — ас, B — дюпондия, А — тетраасарий (сестерция). При някои монети се поставят допълнително и цифри за обозначаване на номиналите. Обикновено пропорциите между номиналите в провинциалните монетосечения са спазени, но теглото им понякога е чувствително намалено спрямо бронзовите монети, сечени в Рим по същото време. Останалите номинали от половин асарий, от 1 асарий и 3 асария се използват рядко, а масовата монета от 5 асария се появява сравнително късно, при управлението на император Септимий Север. Обозначението АЕ се отнася за вида на материала, от който е изработена монетата — мед, бронз орихалкум.

Йорданка Юрукова определя следната периодизация на монетосеченето на гръцките императорски монети:

• I-ви етап — от края на I в. до времето на Северите, през което се изработват едри монети, чиито размери са големи и художествената им изработка е правена за престиж;

505

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

• II-ри етап — от времето на Септимий Север до 222 г. (Александър Север). Тогава масово се секат монети, но те загубват художествената си стойност. Този процес се наблюдава не само на Балканите, но и в римските провинции в Мала Азия;

• III-ти етап — от времето на Гордиан I до Филип Арабина. В този период функционират няколко монетарници, които секат монети предимно за военните. Това се потвърждава и от откритите огромен брой монети — главно за Долна Мизия, където, както знаем от историята, са били концентрирани римските легиони.

Разнообразието в изображенията е ярко доказателство, че римляните отлично са разбирали агитационното и пропагандно значение на монетите, чиито хиляди екземпляри са се употребявали от населението. Императорите са ги използвали, за да подчертаят огромната власт и съсредоточаването в ръцете им на всички религиозни и граждански постове. В автономното бронзово монетосечене има голямо многообразие на монетните типове52.

Реверсните изображения обхващат следните категории:

• Божества от гръко-римския пантеон — Аполон (Феб), Арес (Марс), Артемида (Диана), Асклепий (Ескулап), Атина (Минерва), Афродита (Венера), близнаците Кастор и Полукс, Ганимед, Зевс (Юпитер), Деметра (Церера), Дионис (Бакх), Нике (Виктория), Посейдон (Нептун), Хера (Юнона) Хермес (Меркурий) и др.;

• Източни божества — Изида, Кибела, Серапис, Дарзалас, Митра, Хелиогабал, Тракийският конник и др.;

• Персонификации и второстепенни божества — Бонус Евентус, Гений, Либералитас, Немезида, Силен, Трите грации и др.;

• Герои и митични личности — Херакъл, Орфей и др.;

• Императорът и неговата фамилия — двама императори един срещу друг; императорът във военно облекло; императорът, стъпил върху повален неприятел; императорът на кон; квадрига с императора;

• Военни типове — императорът и коронясващата го Нике; трофеи — оръжия и бойни доспехи; трофеи и коленичили пленници; легионерски серии — орел; орел, стъпил върху жертвеник, легионерски знамена от двете страни на жертвеник;

• Географски типове — Градската богиня-покровителка на града; Мизия; местни речни божества.

• Животни — капитолийската вълчица; пегас; козирог; делфин; птици; риби; змии; насекоми; ловни сцени — лъв със кон и др.;

• Божествени атрибути и предмети — звезди; полумесец; жертвеник; триножник; тоягата на Асклепий и на Херакъл; маси; кошници; плодове и др.;

• Надписи — на един или повече редове, със или без венец около него;

• Морски типове — различни видове галери със или без гребци;

• Спортни монетни типове и символи — атлет с венец на главата; атлети в състезателни сцени; призови урни.

• Архитектурни монетни типове — градски порти, стени и кули; мостове; нимфеони; триумфални арки; храмове; обществени сгради; пристанища; фарове; акведукти; чешми; изглед на целия град или части от него.

52 Юрукова Й. Иконографска характеристика на градските монетосечения в източните римски провинции // Нумизматика и сфрагистика. Т. I. 1999. С. 19—32; Той също така. Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II—III век, Хадрианопол. София, 1987.

506

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

От всички архитектурни типове храмовете са най-често изобразявани върху монетите на градските управи. Те са над 2/3 от архитектурните изображения. Доминира представянето на храмове със статуи на богове върху реверса на монетите. Това показва, че религиозните култове са били ключов елемент от градската идентичност. В градовете в провинциите Долна Мизия и Тракия почти няма монетарница, в чиято иконография да не присъстват изображения на храмови постройки. Но в съотношени с останалите типове монетни реверси, изображенията на храмове са сравнително малобройни и засягат малък дял.

Монетарниците по днешните български земи, върху чиито реверси има изобразени храмове са:

Августа Траяна — удостоен с автономно управление, поради което получава правото да сече провинциални монети от името на градската управа. Установени са монети от 13 епонима. Императорското монетосечене в града е с големи серии и разнообразни монетни типове в продължение на два века. Първият император, издавал монети в Августа Траяна е Марк Аврелий, а последният — Галиен.

Анхиало — добива правото да сече бронзови монети от името на градската управа. За сметка на скромното автономно анонимно монетосечене, императорското се характеризира с големи серии и многообразие на монетни типове на императори и членове на техните семейства от Адриан до Транквилина. Разнообразието на номинали се допълва и от няколко медалиона.

Аполония Понтика — Аполония участва в монетния съюз на западнопонтийските полиси заедно с още 7 града: Дионисопол, Истрос, Томи, Калатис, Одесос и Месамбрия. Характерно при този съюз, който се явява прецедент в Римската империя е, че се използват еднакви тегловни стандарти, еднакви тегловни номинали, сходни бронзови сплави, близки портретни изображения, общи монетни типове и т.н. Първият римски император сякъл монети в Аполония (според Мушмов) е Домициан, което обаче не е потвърдено с реален нумизматичен материал.

Деултум — добива правото да сече провинциални бронзови монети. Установено е монетосечене от общо 14 епонима. Характерно за деултумските монети е, че са с латински надписи. Има два типа опакви надписи — COL FL PAC DEVLT и C F P D, което е съкратен запис на надписа Colonia Flavia Pacensis Devltvm. Първият император, издавал тук монети е Траян, а последният — Гордиан, който сече монети и на съпругата си Транквилина.

Дионисополис — през II в. получава право на автономно монетосечене и първият император, който издава монети тук, е Антонин Пий, а последният — Гордиан III. Познати са монети общо от 12 епонима, а с вариантите — 14.

Марцианопол — добива правото да сече провинциални бронзови монети. Собствено монетосечене регистрират общо 15 епонима. Марцианопол също е приобщен към монетната лига на западнопонтийските градове. Има едно от най-крупните монетосечения сред античните градове по днешните български земи.

Месамбрия — в периода на римското владичество добива право да пусне бронзови монети от името на градската управа. Месембрийското монетосечене е доста по-оскъдно в сравнение с близките до него Анхиало и Деултум — секат се общо от шест епонима. Първите монети са с лика на Август, а последните — на Филип II.

Никополис ад Иструм — получава от римската управа правото на собствено монетосечене. От 138 год. до 232 год. градът сече собствени бронзови монети в големи количества и разнообразни типажи (над 1000 типажа). Първият император върху монетите е Антонин Пий, а последният Гордиан III. Познати са монети от 14 епонима.

507

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Одесос — през I в.сл.Хр. получава право на собствено монетосечене и издава монети от времето от император Домициан до император Гордиан III. Известни са монети от общо 21 епонима.

Пауталия — има изобилно собствено монетосечене от времето на император Антонин Пий до времето на император Гордиан III. Монетите на този град се отличават с голямо разнообразие. Секат се бронзови монети от общо 17 епонима.

Сердика — получава право на собствено монетосечене и първите монети през Императорския период са от времето на император Марк Аврелий, а последните — по времето на Галиен. Монетарницата в Сердика обаче не преустановява своята дейност, а продължава да издава монети, но вече като централна монетарница.

Филипопол — добива право да сече бронзови провинциални монети с името на града. От 88 год. сл. Хр. по времето на император Домициан започва да издава монети и продължава до времето на император Галиен (известни са само монети с лика на съпругата му Салонина). Филипопол сече и десетки медалиони по случай различни знаменателни събития, спортни състезания и др. Познати са монети от 17 епонима.

Макар с местно значение и разпространение в ограничена територия, гръцките императорски монети достигат твърде голямо разнообразие на типове и надписи в сравнение с централното монетосечене. Много от тях се издават във връзка с празнуването на публични игри и фестивали, някои монетни типове изобразяват скулптури и здания. Други монетни типове илюстрират различни аспекти от местната митология. Имената и титлите на магистрати и религиозни сановници се появяват в надписите върху реверсите на монетите. Тези монетни типове и надписи хвърлят доста светлина към организацията на местното управление в източните провинции на Римската империя. Благодарение на огромния монетен материал, открит по нашите земи, вече има една доста голяма натрупана база от находки, която позволява на учените да допълват нашите познания за историята на Древния свят.

2. Изображения на храмове по реверсите на монетите

Храмът като свещено място представлява култов комплекс, в който се извършват ритуални практики, свързани със съответните божества, на които са посветени те. Тяхното оформяне като архитектурен тип и форма е съобразено с характера на култовете и релефа на съответната местност. Местата, които са избирани за тяхното строителство, според местното население имат свещен характер и са свързани с култ към съответното божество или антроподемон.

Интересното е това, че самите ритуали или жертвоприношения древните правили извън храмовата постройка, защото тя е къщата на бога. В интериора на храма бил разположен така нареченият мегарон. Мегаронът представлява първообраза на божият дом. Вътре в самото култово съоръжение е поставяна статуята на бога, която била разположена така, че да подсили внушението за божественото у поклонниците. Според археологическите данни първите храмове били във формата на обикновени къщи, строени според разбиранията на хората по онова време.

Според Витрувий53 храмът трябва да бъде обърнат към страната на вечерното небе, за да може погледите на прииждащите към олтара поклонници да бъдат обърнати към страната на източното небе и към намиращото се в храма изваяние, като по този начин самите изваяния или статуи да концентрират вниманието на поклонниците. Това поражда

53 Витрувий. Десять книг об архитектуре. М., 2006.

508

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

необходимостта всичките олтари в храмовете да бъдат разположени на изток. Когато не било възможно да се спази това правило, храмовете се строели така, че от тях да се може да се види по-голямата част от съответния град. А когато храмовете се строели до реки, то те били обръщани към речните брегове.

Архитектурното устройство на един храм се състои от следните елементи: стереобат — с тази дума са обозначени стълбите при входа на храма. Последното стъпало, което оформя пода на храма, се нарича стилобат. Върху него са разположени колоните на храма, които от своя страна се състоят от фундамент (база), на който е поставено тялото на колоната. Над това тяло се поставя капителът, който държи основната крепяща покривната част на храма и фронтона дъска, която се нарича архитрав. Капителите на колоните са от основните класически ордери — дорийски, йонийски и коринтски стилове (по-късно и «римски» или «композитен» — дообогатен и по-пищен от коринтския). Върху архитрава са разположени корнизите на храма, а върху тях е и самият фронтон на култовата сграда. Корнизите на фронтона са: един хоризонтален, който е върху архитрава и два наклонени (кими), които отделят тимпана от покрива. На този тимпан (педимент) са поставяни скулптурни и други композиции, изобразяващи религиозни сцени. Фронтонът на съответния храм със своите композиции върху него също е основен отличителен символ на дадената постройка .

С развитието на култовете, религиозните практики и архитектурата, римският архитект Витрувий в творението си «Де архитектура»54 55 отличава няколко основни типа, които определят вида на храма. Това са: храм в анти, простил, амфипростил, периптер, псевдодиптер, диптер, хипетр и моноптер.

Храмът е с анти тогава, когато на фасадата на стената има анти (челата на страничните издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна в план сграда — например на мегарона), които затварят целата. Антите понякога имат база и капител, различни по форма от тези на колоните. По средата между антите има две колони с фронтон над тях.

Храмът е простил, когато входната фасада има преддверие от четири колони. Амфипростилът е почти същата сграда като простила. Разликата е там, че представлява двоен простил — с колонни преддверия от двете къси страни, като според Витрувий тези страни се явяват челни на храма.

Моноптер — кръгъл храм, обграден с колони, със или без цела. Тези без цела са обикновено на високи подиуми и стъпала.

Периптерът има на лицевата и задната си фасада по шест колони, броят на страничните, заедно с ъгловите колони, е единадесет, като разстоянието между тях е равно. Колоните са по всичките страни на периптера. Това е най-разпространеният вид храм според Витрувий.

Псевдодиптерът има по осем колони, а по страничните стени и ъглите колоните са общо петнадесет, като разстоянието между стените и редовете на колоните трябва да е равно на два междуколонни диаметъра.

Диптер — има по осем колони на предната и задната страна, но е опасан от два реда колони като дорийските храмове

Хипетр — има по осем колони на предната и задната страна на храма. Всичко друго е като у диптера, като във вътрешната му част има два реда колони които са отделени с кръгов проход от стените като перистилните жилища.

54 Всеобщая история архитектуры. М., 1963. Т. II.

55 Витрувий. Десять книг об архитектуре. Кн. 3,59—67, 4,85—86.

509

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Витрувий в своя труд «Де архитектура» дава описанията и на други видове храмове според разстоянията между колоните и тяхното разположение — пикностил, систил, диастил, ареостил,евстил.

По броя колони храмовете са разделени на: дистилен — който е с две колони на предната си част, тетрастилният храм има 4 колони на лицевата си част, пентастилен — много рядко изображение с 5 колони на фасадата. Хексастилният храм представлява постройка с шест колони на предната фасада. Октастилният храм е култова сграда с по осем колони на предната страна.

Тъй като религията в Древен Рим е била водещ постулат, огромно значение се е отдавало на изграждането на храмове. Иконографският им образ върху монетите от бронзовото градското монетосечене говори за огромното значение на тези култови постройки.

Според М. Доткова56, от всички видове архитектурни паметници, които се срещат върху монетите на градските управи, най-често изобразяваните са храмовете и светилищата. Доминирането на представяне на храмове със статуи на богове върху реверса на монетите показва, че религиозните култове са били ключов елемент от градската идентичност.

В преобладаващата част на монетите е изобразявана предната фасада на сградата. Показан е и фронтонът със своята триъгълна форма и акротериите от двете страни и на върха. Този образ става става стандартен при представянето на храмове в градското монетосечене. Това се дължи на факта, че основната характерна черта на храмовете, строени през римската епоха, е техният фронтален характер. Фронтонът на храма е един от най-характерните му елементи. Той присъстват във всички изображения, с изключение на храмовете на висок подиум, чиито покриви са пирамидални. Много често двата края и върхът на фронтона са увенчани с акротерии. Понякога страните му са украсени с назъбени декоративни елементи. Тимпанът е съществен елемент от фасадата на храмовете и заема централно място в архитектурната композиция. Но върху монетите неговата декорация се представя силно стилизирана. Най-често това е щитовиден орнаментвъв вид на точка или кръг с точка в средата. В по-редки случаи е изображение на кръгъл щит, зад който има напречно поставено копие. Има и декоративни елементи във вид на орел и змия. Съществуват и тимпани без украса.

Покривите на изобразяваните храмове са в голямата си част двускатни, но присъстват както пирамидални, така и куполовидни. Горният им ръб при някои от изображенията, също както при фронтоните, е украсен с назъбени елементи. При два медалиона от Филипопол се наблюдава и нарушение на целостта на фронтона, като в средата си антаблеманът се издига във формата на дъга.

Храмовете обичайно са изградени върху едностъпален и двустъпален стереобат, но има и изображения на многостъпални храмове.

Храмовете са представени главно във фас и защото, според експертите, само така може най-ясно да се види какъв е храмът и на кой бог е посветен. В рамките на самия храм най-често е гравирана статуя на божество. Нейните размери са непропорционално големи, сравнени с размерите на храма. Това се е правило с цел да се подчертае нейната значимост и да се идентифицира на кой бог е посветен съответният храм.

Начинът, по който се изобразяват колоните на предната фасада, има съществено значение, защото голямото мнозинство от представените върху монети храмове са показани

56 Доткова М. Архитектурните паметници представени върху монетите на градските управи в Тракия и Долна Мизия I—III в.сл.Хр.: автореф ... докт. истор. София, 2012. С. 3.

510

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

изцяло фронтално. Колоните на храмовете са основен декоративен елемент на фасадата. Телата на колоните по изображенията са кръгли, регистрирани са гладки и с канелюри. Присъстват спираловидни набраздявания, както и спираловидни колони.

В изследванята си М. Доткова57 установява, че най-ранните изображения на култови постройки се върху монети на Антонин Пий, сечени в Пауталия и Аполония Понтика. Най-късните изображения на култови сгради са върху монети от времето на Галиен върху монети на Сердика. Но като цяло най-късните многобройни изображения на култови постройки са от времето на Гордиан III. Изображенията на храмове върху монетите на по-късните императори са доста редки.

Принципно се формират две групи изображения на храмове върху монетните реверси на автономното бронзово монетосечене. Това са типови (конвенционални) и уникални (оригинални) изображения. Типовите изображения са схематични, обичайно храмовете са представени фронтално, със или без статуя на бога между колоните. Фронтоните им са със или без украса. Наблюдават се известни разлики само във наличието или липсата на акротерии, както и в капителите н канелюрите на колоните. Най-често такава типология на абстрактни повтарящи се храмове се среща при тетрастилните, представени във фас. Това са и най-многобройните изображения на храмове върху монетни реверси. Конвенционални образи се срещат и при храмове с повече или по-малко колони. При тази група вероятно не става въпрос за конкретен храм, посветен на съответния бог, а за регистрация на това, че в града, където е сечена монетата е имало храм на този бог.

Втората група изображения на храмове носят уникални белези. Те са от много по-рядко срещащ се тип и вид — например с анти, на висок подиум — посветени само на един бог, моноптери или храм, показан в линейна перспектива. Обикновено храмовете, изобразявани в % носят повече уникални елементи и детайли и можем да приемем, че те отразяват конкретните култови постройки в съответния град. В тази група влизат и храмовете, показани в сложни композиции. Те са свързани с хинтерланда на града, в който са сечени (Пауталия, Филипопол) и може да се приеме, че храмовите комплекси, изобразени на тях отразяват реално съществували паметници.

Храмовете върху реверсите на монетите са изобразявани по два начина — в % профил и фронтално. Ползвайки тези две правила, може да се направи класификация на представените храмове на два основни принципа: според типологията на Витрувий и според броя на колоните на фасадата.

2.1. Видове храмове, според типологията на Витрувий

Един от основните архитектурни признаци, по който се класифицират сградите е разположението на колоните в плана на сградата. При изобразяване на храмовете върху реверсите на монетите във фас не е възможно да се определи типологията им според класификацията на Витрувий58. Може само да се предполага, че когато на фасадата са представени само 4 колони, то това е по-скоро храм в простил. С увеличаването на броя на колоните, култовата сграда е предположително периптер, псевдопериптер, диптер или псевдодиптер. Но само в случаите на изобразяване на храмовете в % профил, може с по-голяма точност да се определи към кой тип принадлежи постройката. Този вид изобразяване

57 Той също. С. 3 и след.

58 Витрувий. Десять книг об архитектуре.

511

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

се среща по-рядко при монетните реверси, защото болшинството сгради са представени фронтално и се вижда само предната им фасада.

2.1.1. Храмове с анти

При монетата на Септимий Север AE 30 от Пауталия59 е описан «Тетрастилен(?) храм в три четвърти, без стъпала, статуя на Аполон в храма, високи дървета отляво и отдясно на храма». Но изображението няма ясно изразена колонада и показва по-скоро характерен храм с анти и предполагаемите две колони във фасадата му, между които е поставена статуята на Аполон. Много точно са изобразени челата на страничните издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна сграда, над които е изграден фронтонът, увенчан с акротерий, които се издига над височината на горния ръб на покрива.

Реверсът на монетата на Каракала AE 2960 от Пауталия представлява сложна композиция — планина с храмов комплекс — шест храма, обградени с дървета, в която доминира храмът на Асклепий в центъра. Изобразени са и фигури — Трите грации отдясно, полулегнал речен бог долу също вдясно. Формата и на шестте сгради предполага храмове с анти, тъй като ясно се виждат челата на страничните стени. Както и при предната монета, двойката колони, които има при храмовете с анти, не е ясно изразена. Самите храмове са доста схематични като иконография, което е предизвикано, най-вероятно, от желанието на майстора да изобрази величието на храмовия комплекс, без да отдава нужното внимание на архитектурните детайли на сградите.

При другата монета на Каракала AE 3261 от Пауталия също е показана композиция — планина с пет храма, доминирани от храма на Асклепий в центъра. Иконографията на трите малки храма от лявата страна на реверсното изображение също предполагат храмове с анти. Те са с оскъдни детайли, но отчетливо се виждат страничните издадени напред надлъжни зидове и загатнатите (или по-вероятно изтрилите се от времето) двойка колони.

Медалионът на Каракала АЕ (?) от Филипопол62 представя хълм с три дървета и пещера в основата; отгоре — храм, погледнат отпред и отляво; щит и копие във фронтона. Храмът е с анти, не се различава двойката колони на фасадата).

Това са монетите, показващи храмове с анти. Нямаме визуални доказателства при фронтално изобразените дистилни култови сгради за принадлежността им към този тип постройки. При тетрастилните храмове също няма как с положителност да определим дали външната двойка колони са самостоятелни или представляват декоративно оформените чела на антите.

59 Ancient Coin Art, item no. 2558, Added from old «Mystery Coins» folder, May 2010 // www.wildwinds.com [Електронни ресурси] // www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/pautalia/t.html

60 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. Vol. I: Dacia, Moesia Superior & Moesia Inferior. Bourgas, Bulgaria, 2005. № 3405.

61 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров. № 4243; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5257.

62 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3: Тракия (от Перинт до Траянопол), Тракийски Херсонес, Тракийски острови, Македония. Бургас. № 1376.

512

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

2.1.2. Простил

Повече монети са с представянето на храмове от вида простил — имат преддверие от четири колони. Монетата от Деултум на Гордиан III AE 2263, на чийто реверс има тетрастилен храм в %, гледан от десния ъгъл със статуя на Фортуна в портика, изобразява такъв храм. Срещу антите има по две колони на ъглите и архитравът се вижда не е само на фасадата, а отляво и отдясно на сградата. Ясно са показани стените на целата, изградени от правоъгълни каменни блокове. Върху антаблемана е разположена точка. Фронтонът завършва с акротерий, по ръба на покрива и страните на архитрава има назъбени декоративни орнаменти.

Следващата монета от Дебелт на Гордиан III AE 2564 е на реверса с тетрастилен храм с островръх покрив с акротерии, точка във фронтона, в % гледан от десния ъгъл, със статуя на Херакъл в средата. Храмът е простил, с три стъпъла. Стената е гладка.

Другата монета от Деултум — Гордиан III AE 2265 е най-добре запазената. Храмът е простилен, с островръх покрив с акротерии, точка във фронтона, в %, гледан от десния ъгъл. Между колоните е разположена статуя на Конкордия, принасяща жертва над жертвеник. Ясно са изобразени плочите на покрива и декоративните елементи по ръба му, както и каменните блокове, от които са изградени стените. Храмът е с две стъпъла.

Простилни са и храмовете от поредица монети от Деултум: Гордиан III AE 24/2566. Такива са и храмовете върху реверсите на Гордиан III AE 24/2567 с тетрастилен храм в %, със статуя на Венера (Афродита) Пудика в средата, в краката й хидрия.

Три монети от Пауталия носят на реверса си изображения на храмове простил. Монетата на Септимий Север AE 30, Магистрат Caecina Largus68 е с тетрастилен храм в %, изграден върху по-висока площадка. В светилището се влиза по две стъпала с олтари от двете им страни отпред. Във фронтона е разположена змия. Отляво и отдясно на храма има дървета. Статуята на Аполон е в рамките на храма, отдясно е поставена статуя на Зевс, полуобърнат наляво, облегнат на скиптър.

Втората монета е на Каракала AE 2869 70. Реверсът й представлява сложен изглед на планина с пет храма, доминирани от храма на Асклепий в центъра. Фигурите на Трите грации са ситуирани отдясно. Централният храм, този над него, както и двата по-малки вляво носят характерните черти на простилния храм. Храмът вдясно не е достатъчно подробно отразен, но би могло да се предположи, че и той е простил.

В сложната композиция на монетата на Каракала AE 32 , която представлява планина с пет храма, доминирани от храма на Асклепий в центъра и Трите грации отдясно, храмът на Асклепий е простил. Това, че е в %, показва перспективата на неговия покрив.

63 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. Paris, 1822. P. 292, 546.

64 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3733.

65 МушмовН. Античните монети на балканския полуостров. № 3735.

66 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria: Trace & Moesia Inferior. Vol. 1: Deultum. Ruse, 2005. № 1379—1382.

67 Той също. № 1383—1389.

68 Ancient Coin Art 3824 Found in an orphaned folder and added June 2010. Ancient coin Art 2003 in // www.wildwinds.com [Електронни ресурси] // http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/pautalia/thtml

69 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5256.

70 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров. № 4243; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5257.

513

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

На три медалиона от Филипопол също откриваме простилни храмове. Реверсът на медалиона на Комод АЕ 35 е скален хълм със статуя на Аполон отгоре: държи патера и лък, облегнат на рамото му, в средата на хълма тетрастилен храм, вътре със статуя. Храмът е в перспектива %, за която съдим по покрива му и дясната стена на целата. Архитравът е нехарактерен — има полукръг в средата.

Вторият медалион е на Каракала АЕ 4171 72 73 74 и изобразява хълм с дървета, в подножието му — колона със статуя на Аполон отгоре; два храма върху хълма: този вляво погледнат отстрани, този вдясно, в средата на който има статуя, погледнат отпред и отдясно; трети храм с четири колони в основата — погледнат отпред. Горният десен храм е простил.

Още един медалион на Каракала АЕ 36 ни показва простилен храм. Медалионът като изображение е почти идентичен на първия, но е с по-висок номинал. Както при предния медалион горният десен храм е простил.

Монети с изображения на реверса на храмове амфипростил, който представлява двоен простил — с колонни преддверия от двете къси страни, като според Витрувий тези страни се явяват челни на храма, не са регистрирани, тъй като няма как да бъдат изобразени трите стени на храм.

2.1.3. Периптер и псевдопериптер

Най-разпространеният вид храм според определението на Витрувий е периптерът. Той има на лицевата и задната си фасада по шест колони, броят на страничните, заедно с ъгловите колони, е единадесет, като разстоянието между тях е равно. Колоните образуват своеобразна галерия около целата. От този тип са три монети от Филипопол. Техните изображения са твърде сходни и затова бихме могли да предположим, че изобразяват един и същ храм.

Юлия Павла АЕ 30 — храм с много колони в % погледнат отдясно, с щит в тимпана.

Ясно личат плочите, с които е покрит покрива. Фронтонът е с акротерии; Юлия Павла АЕ 2975 — храм с много колони в % перспектива. Въпреки недоброто състояние на монетета по броя и разположението на колоните също можем да го определим като периптер; Юлия Павла АЕ 2976 77 — храм с много колони в % перспектива. Тази монета е потчи идентична с Юлия Павла АЕ 30 . Но тя е по-запазена и е изработена по-майсторски. Гравираният храм също е тип периптер. Има покрив, покрит с плочи, щит и копие в педимента, акротерии, украсяващи фронтона.

По изображенията на храмовете, показани на тези монети, не може да се прецени къде е била разположена целата.

Псевдопериптерът има дълбок преден портик, по осем колони на предната и задната фасади, а по колоните по страничните стени и ъглите е са общо петнадесет, като разстоянието между стените и редовете на колоните трябва да е равно на два междуколонни диаметъра. Поради спецификата на изображенията върху реверсите на монетите, няма как да

71 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1056.

72 Той също. № 1325.

73 Той също № 1327.

74 Той също. № 1552.

75 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1809.

76 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5441.

77 Върбанов И. Гръцки императорски монети. № 1552.

514

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

се установи дали някой от храмовете е псевдопериптер, тъй като виждаме най-много фасадата и една от страничните стени. Повърхността на монетата е твърде малка, за да може да се покажат големи разстояния между колоните и мястото, където е разположена целата.

2.1.4. Псевдопериптер и диптер

Псевдодиптерът има по осем колони на фасадата, а по страничните стени и ъглите колоните са общо петнадесет, като разстоянието между стените и редовете на колоните трябва да е равно на два междуколонни диаметъра. Диптерът има по осем колони на предната и задната страна, но е опасан от два реда колони като дорийските храмове. Тези видове храмове могат да бъдат регистрирани само ако са показани в % профил върху монетни реверси. Няма регистрирани такива изображения. От храмовете, представени във фас, към този тип бихме могли да съотнесем тези, които са със осем колони по фасадата. Това е монетата на Елагабал AE 18 от Никополис ад Иструм78 с октастилен храм, както и монетите от Филипопол — Елагабал AE 3779 с октастилен храм с щит и копие във фронтона и акротерии; Елагабал AE 3680, изобразяваща октастилен храм на Аполон Cendresius с две стъпъла и щит във фронтона; Юлия Павла АЕ 3081 с октастилен храм с щит във фронтона и акротерии. Такива храмове с по осем колони на фасадата са показани и на четири медалиона също от Филипопол: Елагабал АЕ 3 5 82, Елагабал АЕ 3 683, Елагабал АЕ 3 784 и Елагабал АЕ 4085.

2.1.5. Моноптер

Редом с храмовете от гръцки и елинистичен тип в чест на някои богове римляните издигали кръгли храмове. Витрувий86 определя типа на тези храмове като моноптер (наследник на гръцкия «толос») — кръгъл храм, обграден с колони, със или без цела. Тези без цела са обикновено на високи подиуми и стъпала. Важна особеност при изображението върху монети на всички храмове с кръгъл план е липсата на някои от елементите на антаблемана. Никога не се изобразяват фризът и корнизът, характерни за останалите храмове с правоъгълен план. Покривът на моноптерите е с конична или триъгълна форма, покрит с вертикални или наклонени линии. Формата и начинът на изобразяване на покрива върху монетите са най-сигурните признаци, по които може да се определи формата на храма, над който се намира. В градовете с автономно монетосечене в днешните български земи е отбелязана една такава монета, открита в Сердика — Каракала AE 2987. На реверса й е изобразен кръгъл храм на издигната платформа. Върху четирите колони е разположен конусовиден покрив, увенчан с глобус, има акротерии по краищата. Статуята на Аполон е

78 МушмовН. Античните монети на балканския полуостров... № 1464.

79 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 478, № 1630.

80 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров. № 5435; Varbanov, Greek Imperial Coins And Their Values, 1446.

81 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1551.

82 Той също. № 1444.

83 Той също. № 1445, 1446.

84 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 478, № 1630.

85 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. 1495.

86 Витрувий. Десять книг об архитектуре, Москва, 2006.

87 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 409.

515

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

вътре в средата храма. Той държи тояга, с увита около нея змия, от дясната му стана има малка фигура на Ерос, прав, с вдигната дясна ръка. Храмът е заобиколен с дървета от двете си страни.

2.1.6. Храмове на висок подиум

Отличителен белег на някои от римските храмове в сравнение с гръцките е високият подиум, върху който се намира сградата. Такива са отпечатани върху реверсите на значителен брой монети, намерени в Августа Траяна. Тези храмове се изобразяват върху правоъгълен или пирамидален висок подиум. Колоните им са четири на брой. Покривът им е пирамидален или куполовиден, обикновено с акротерий на върха, в някои случаи и по четирите ъгъла. В голям брой от монетите храмовете на реверса са оградени от две дървета. Скулптурата на бога (предимно Артемида) е разположена в средата между четирите колони. Не се наблюдава цела.

Много монети от Августа Траяна са запечатали такъв храм. Повечето от тях са от времето на император Каракала. На монетата на Каракала AE 3088 89 е изобразен пирамидален храм върху широка поставка с четири колони и статуя на Артемида в движение, фланкиран от две дървета. Поставката е с формата на обърната пресечена пирамида, поставена върху едно стъпало. Монетата на Каракала AE 31 отново представя двуетажен тетрастилен храма на Артемида, с дървета от двете страни. Поставката е правоъгълна. На реверса на Каракала AE 2990 има двуетажен тетрастилен храм на Артемида, с дървета от двете страни. Тук поставката също е правоъгълна, но по-широка, колоните са разположени по-навътре от ъглите. Висока база, увенчана с тетрастилен храм с куполовиден покрив, със статуя на Артемида в средата, която държи лък и посяга за стрела от колчана на гърба си, е изобразена на реверса на монета Каракала AE 2991 92 93. От двете страни на храма има две лаврови дървета, иззад дървото вдясно излиза елен. Отново монета на Каракала AE 30 показва храм на Артемида на висока платформа с акротерии, с дървета отляво и отдясно. Вътре в храма е статуята на Артемида — права, обърната надясно, държи лък, посяга към стрела в колчана на гърба си. Под дървото отляво тича елен, а под дървото отдясно — заек. Покривът е увенчан с акротерий и неидентифициран елемент, напомнящ лента. На челната страна на подиума има също украса, приличаща на огърлица с висящ пандантив. Монета Каракала АЕ З0 е с тетрастилен храм на Артемида на издигната платформа. Артемида е права в рамките на храма, държи лък и посяга към стрела в колчана на гърба си. Отново има дървета от ляво и дясно. Реверсът на монетата от Августа Траяна на Елагабал АЕ З094 представя двуетажен тетрастилен храм с лаврови дървета от двете страни, в средата на храма Артемида — права, обърната надясно, държи лък.

88 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров. № 3076; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 360.

89 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3077.

90 Той също. № 3078.

91 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 516. № 1841; Schonert-Geifi E. Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens und Mosiens. Griechisches Munzwer. Berlin, 1999. № 257.

92 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Бургас, 2005. Т. 2: Тракия (от Абдера до Пауталия), № 356.

93 Schonert-Geifi E. Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens. № 325; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1215.

94 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров . № 3130.

516

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Изображенията на храмове върху високи платформи не са често срещани по нашите земи. Според М. Доткова95 такива монети са сечени предимно по време на династията на Северите.

2.1.7. Храмове с много колони

В тази категория попадат храмовете, който не съответстват с точната класификация на Витрувий — броят на колоните им не съвпада с правилата му за строеж на храм. Те се съотнасят към различните типове планировка, като общото между тях е, че имат колонада, която обгражда целия храм. Такива примери има на две монети от Деултум, които, според описанието и приликите помежду им, изобразяват един и същ храм. Това са: Каракала АЕ 23,5/25,596 — храм в % , вътре статуя на Конкордия (Хомоноя) — права, наляво, с калатос, държи патера и рог на изобилието и Каракала АЕ 2597 — храм в %, вътре статуя на Конкордия (Хомоноя) — права, наляво, с калатос, държи патера и рог на изобилието. И двете изображения представят храм с по четири колони на лявата страна на храма. На първата монета има загатнати и колони от дясната му страна. На втората монета има не една, а две колони от дясната страна. Не може да бъде определен точният брой на колоните на фасадата на храма, поради състоянието на монетите. Ясно е очертан фронтонът, като на първата монета Каракала АЕ 23,5/25,5 той е украсен с щитовицен елемент, а на втората Каракала АЕ 25 е чист.

При реверси на монети и медалиони от Филипопол също се срещат храмове с много колони, които са извън правилата ва Витрувий за броя им. Монетата на Елагабал AE 3698 представя храм с единадесет колони в %, гледан в перспектива отдясно. Колоните на фасадата са шест, а отстрани — пет. Според броя на лицевите колони, храмът е периптер, но колоните по страните му не отговарят на броя по класификацията на Витрувий — 11.

Близък по изображение е и медалионът на Елагабал АЕ 3 699. На него е изобразен храм с 11 колони, погледнат отляво, с покрив от квадратни плочи. Тук по всяка вероятност уменията на майстора са имали решаващо значение, тъй като колоните на фасадата са седем, отстрани — четири. Медалионът Елагабал АЕ 36100 е като горния, но храмът е с 12 колони.

Пак медалион на Елагабал АЕ 36101 показва храм с 13 колони, погледнат отдясно, с щит във фронтона и покрив от квадратни плочи. Елагабал АЕ 3610 е като предният, но е погледнат отляво. Колоните на фасадата са 8, а отстрани 6.

На Елагабал АЕ 36 — медалион103 е щампован храм с 14 колони, погледнат отдясно, с покрив от квадратни плочи104. Същият храм е и върху медалион Елагабал АЕ 36105.

На базата на избрените изображения на храмове с много колони се налагат няколко извода. Първият е, че че римските строители не винаги са се придържали към правилата и

95 Доткова М. Архитектурните паметници представени върху монетите.... С. 11.

96 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria: Thrace & Moesia Inferior . Vol.1: Deultum. Vol. 1. P. 48.

97 Ibid. P. 49.

98 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1655.

99 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1438.

100 Той също. № 1439.

101 Той също. № 1440.

102 Той също. № 1441.

103 Той също. № 1442.

104 Кат. № 118.

105Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1443.

517

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

каноните при своите градежи. Вторият — майсторът, който е изработвал печатите за монетите, не е отдавал съществено значение на буквалното предаване на вида на храма, а по-скоро е трябвало да отбележи присъствието и значимостта на тази култова постройка на територията на града.

2.2. Видове храмове, според броя на колоните на фасадата

Огромната част от реверсите на монетите от автономното бронзово монетосечене по българските земи изобразяват храмовете във фас. Това дава основание да се проследят видовете храмове според броя на колоните върху предната фасада. М.Доткова106 107 посочва, че броят на колоните има голямо значение при определянето на типа храм, изобразен върху монети, тъй като това е един от основните образуващи признаци. Те са сред най-открояващите се черти на изобразените култови постройки. Според техният брой на фасадата могат са се определят и няколко типа храмове като дистилен, тетрастилен, пентастилен, хексастилен, октастилен.

2.2.1. Дистилни храмове

Дистилният храм има две колони на фасадата си. Този вид е показан на монетата на Каракала AE 30 от Августа Траяна — дистилен храм със статуя на Аполон в средата — прав, държи патера и стрела. Храмът е върху едно стъпало, колоните са гладки, йонийски ордер. Покривът е куполообразен, на върха му и отстрани на антаблемана има пъпковидни акротерии.

Монетата на Елагабал AE26, Легат Новиус Руфус108 намерена в Никополис ад Иструм показва перспектива на светилище с две колони отпред, четири полуколони отстрани, гора на фон, фигурата на Серапис (?), който държи скиптър в рамките на храма.Колоните са с гладко тяло, йонийски. Тимпанът е украсен с точка. Храмът има две стъпъла.

Въпреки че храмът върху реверса на монетата на Гордиан III и Серапис АЕ 26109 110 от Одесос е описана в каталога като тетрастилен храм с пет стъпъла, вътре — Хомоноя права, обърната надясно, държи патера и рог на изобилието над пламтящ жертвеник, образът предполага друго тълкуване. Двете външни коринтски колони са стъпили върху две високи бази, докато вътешните колони са разположени върху последното пето стъпало и като диаметър са по-малки от предните две. Различният размер на крайните и средните колони показва, че фасадата на представения храм е с две колони (крайните), докато другите две са отзад, зад гърба на статуята.Това дава основание да се предполага, че изображението е по-скоро на дистилен храм, показан в линейна перспектива. И. Лазаренко11 обосновава твърдението си, че на реверса на монетата е изобразена едикула. Едикулите са култови постройки, които са се издигали както в храмове, така и на градски площади. Те са без стени и статуята на бога се виждала от всички страни. Според Лазаренко статуята в едикулата е на

106ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.. С. 11.

107 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3075; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 327.

108 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 3217.

109 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Бургас, 2005. Т. 1: Том. 1 Дакия, Горна Мизия, Долна Мизия, № 3592.

110 Лазаренко И. Обществена архитектура от Одесос върху монети // Нумизматика, сфрагистика и епиграфика. София, 2006. Т. 3. Част I. С. 95—111.

518

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Великия бог Дарзалас. Във фронтона е изобразена квадрига с камъка на новото източно божество Хелиогабал111 *. Дистилните храмове не присъстват много в монетната иконография.

2.2.2. Тетрастилни храмове

Тетрастилният храм има 4 колони на предната фасада. При монетите на градовете в Тракия и Долна Мизия преобладава изображението на тетрастилния храм в много варианти и различни разнообразни детайли. Но при този вид храмове има и определена схема, която се пренася върху образите им върху градските монетосечения, защото те документират религиозния и културния живот в градовете. Според проучванията на М. Доткова в провинциите Тракия и Долна Мизия почти всички градове, върху чиито монети са представени култови паметници, показват храмове от този архитектурен вид. Техните изображения заемат над 80 % от представените върху монети храмове.

Такива са храмовете върху реверсите на монетите от Августа Траяна: Каракала AE 30113 114 115 116 — тетрастилен храма на Аполон, щит във фронтона, статуята на Аполон, обърната наляво между централните колони, които са йонийски. Храмът е върху две стъпъла; Каракала АЕ 2911 — тетрастилен храм с акротерии и декорация в фронтона. Вътре в храма е фигурата на Хадес — седнал във фас, гол до кръста, с калатос на главата, дясната му ръка е протегната към Цербер, който е в краката му, лявата му ръка е положена върху дълъг скиптър; Каракала АЕ 3111 — тетрастилен храм на Аполон с акротерии, щит във фронтона, статуя на Аполон в центъра на храма, има три стъпъла; Каракала, АЕ 2911 — тетрастилен храм, вътре статуя на Хадес—Серапис, седнал на трон във фас, протегнал ръка над главата на Цербер, във фронтона е изобразен щит; Гета АЕ 30117 — тетрастилен храм, Асклепий прав в рамките на храма, облегнат на жезъл с увита около него змия.

Характерно при изображенията на храмове от Августа Траяна е, че всичките се отличават по своите детайли. Има постройки с едно стъпало, дву и тристъпални стилобати, колоните са йонийски или коринтски ордер. Някои от тимпаните са чисти, два са със големи щитове, има и с пъпковиден орнамент. Фронтоните са със или без акротерии.

И трите монети от Анхиало изобразяват тетрастилни храмове върху реверсите си. Гордиан и Транквилина AE 26118 119 120 — тетрастилен храм с акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, пъпковиден елемент във фронтона, вътре Хомоноя, права, с глава наляво, държи патера и рог на изобилието; Гордиан III и Транквилина AE 2511 — тетрастилен храм, акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, пъпковиден елемент във фронтона; вътре статуята на Аполон Сауроктон, левият му лакът е облегнат на ствола на дърво, дясната ръка е вдигната над главата; Гордиан III и Транквилина AE 2512 — тетрастилен храм, акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, пъпковиден елемент във фронтона, вътре Хомоноя, права, с глава наляво с венец и рог на изобилието. Първота и третото изображени са твърде

111 Той също.

112ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.... С. 8.

113 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3079.

114 Schonert-Geifi E. Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens. № 261.

115 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1204.

116 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 364.

117 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3115.

118 Той също. № 2965.

119 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 728.

120 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. 1140.

519

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

близки: и двата храма имат по две стъпъла, йонийски колони, еднаква декорация и статуи, така че може да се предположи, че документират един и същ храм, посветен на Хомоноя. При монетите на Анхиало изобразените храмове са твърде близки като изображения, така, че можем да направим извода, че по-скоро отразяват не конкретиката на съответния храм, а регистрират присъствието му в града. Възможно е и да са излезли от ръката на един майстор.

Реверсите на монетите от Аполония Понтика също показват само тетрастилни храмове. Антонин Пий AE 2212 — тетрастилен храм с три стъпъла, щит във фронтона. Според изследванията на М. Доткова тази монета е най-ранната, представяща тетрастилен храм върху реверса си.

Другите монети от Аполония са: Марк Аврелий AE 22 — тетрастилен храм с щит във

фронтона, акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, храмът е стъпил върху много широк стилобат; Септимий Север AE 2912 — тетрастилен храм със статуя на Аполон — прав, обърнат наляво, държи патера; Септимий Север AE 2812 — тетрастилен храм със статуята на императора във военно облекло между колоните, щит върфу фронтона; Септимий Север AE 2612 — тетрастилен храм със статуя в средата; Каракала AE 2112 — тетрастилен храм, щит във фронтона.

Храмовете върху реверсите на монети от Аполония Понтика показват храмове, съществували по времето на различни императори. Всичките са с йонийски колони, с щитовидни орнаменти на фронтона и само с по едно стъпало. Различието е в това, че при някои от храмовете липсват акротерии.

При монетите от Деултум често присъстват изображенията на тетрастилни храмове. Храмовете върху реверсите на монетите на: Макрин — тетрастилен храм със статуя на Гения на града в рамките на храма, прав, държи патера над олтар и рог на изобилието; монетите на Александър Север АЕ 24121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 са с тетрастилен храм със статуя Юпитер (Зевс) в рамките на храма, седнал на трон, държи патера над орел и скиптър; на трите монети на Юлия Мамея AE 25,513 — тетрастилен храм със статуя на богиня в рамките на храма, права, обърната наляво държи скиптър и рог на изобилието. Монети на Максимин АЕ 2413 изобразяват тетрастилен храм със статуя на Гения на града. Максим АЕ 26/23132 също е с тетрастилен храм със статуя на Конкордия (Хомоноя) в рамките на храма, държи патера и рог на изобилието.

Върху други реверси от по-късни емисии, изобразяващи тетрастилните храмове на Деултум, прави впечатление, че повечето от представените колони са спираловидни. Това са

121 Roman provincial coinage online. № 5006 // http://rpc.ashmus.ox.ac.uk [Електронни ресурси]

// http://rpc.ashmus.ox.ac.uk/search/quick/?q=5006&search=

122ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.. С. 8.

123 Roman provincial coinage online. № 5007 // http://rpc.ashmus.ox.ac.uk [Електронни ресурси]

// http://rpc.ashmus.ox.ac.uk/search/quick/?q=5007&search=

124 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 825.

125 Той също. № 829.

126 Ancientcoinart.com.

127 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3191; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 829.

128 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 144.

129 Ibid. № 474—476.

130 Ibid. № 670—672.

131 Ibid. № 722—723.

132 Ibid. № 826.

520

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

монетите: Гордиан III AE 23133 тетрастилен храм със статуя на Конкрдия (Хомоноя); Гордиан III AE 22,5/23,5134 — тетрастилен храм със статуя на Фортуна (Тюхе); Гордиан III AE 24135 136 137 — тетрастилен храм с права фигура (Аполон?); Гордиан III AE 2313 — тетрастилен храм, точка във фронтона, спираловидни колони, в средата статуя на Аполон; Транквилина AE 2313 — тетрастилен храм с акротерии, точка във фронтона, в средата статуя на Асклепий, държи тоягата със змията.

Реверсите на монетите от Деултум показват храмове, както отбеязах, със спираловидни колони. Капителите им са йонийски. На повечето монети фронтонът е украсен със назъбен мотив, в педиментите на всички има точковиден орнамент.

Гордиан III и Серапис AE 25138 от Дионисополис също изобразява тетрастилен храм с фронтон, украсен с полукълбо, на двата ъгъла и на върха му акротерии с формата на назъбени флорални елементи. В средата има статуя на голия Дионис, обърнат надясно, с тирс, дясната му ръка е изпъната срещу пантера, която скача към него.

И при реверсите на монетите от Марцианопол преобладават изображенията на тетрастилните храмове, посветени на различни богове. Това са: Каракала и Юлия Домна AE 27139 — тетрастилен храм с точка във фронтона, в средата статуя на Тюхе, обърната надясно, държи кормило и рог на изобилието; Каракала и Юлия Домна AE 28140 — тетрастилен храм с островръх покрив, точка във фронтона, в средата статуя на Фортуна; Каракала и Юлия Домна AE 27141 142 143 144 — тетрастилан храм с островръх покрив, статуята на Серапис в средата с вдигната ръка вдигната и скиптър; Каракала и Юлия Домна AE 28 — тетрастилен храм с с

акротерии на върха и отстрани на фронтона, статуя на Аполон; Каракала и Юлия Домна AE 2814 — тетрастилен храм с островръх покрив, статуя на Серапис в храма, обърнат наляво, държи скиптър във вдигнатата си дясна ръка. Епсилон в рамката на храма. Монетите от времето на Макрин и Диадумениан също изобразяват тетрастилни храмове. Монетата на Гордиан III и Транквилина AE2814 — показва тетрастилен храм с акротерии и назъбен покрив, със статуя на Тюхе, държаща кормило и рог на изобилието.

Тетрастилните храмове на Марцианопол са разнообразни. Те са с едно или две стъпъла, със пъпковидна украса на педимента, колоните им са както в йонийски, така и в коринтски ордер, присъства и назъбена украса по краищата на фронтона, както и акротерии. Контурите на покрива при монета Каракала и Юлия Домна AE 28145 могат да предположат и куполовидната му форма146. Фронтонът на монета Макрин и Диадумениан AE 28147 е нетипичен — кимите са изобразени с по две черти, а не само с една, каквато е традицията.

133 Ibid. № 1350—1353.

134 Ibid. № 1360—1362.

135 IUrukova I. Griechisches Muenzwerk: die Muenzpraegung von Deultum. Berlin, 1973. Vol. 2. № 264.

136 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3730.

137 Той също. № 3761.

138 Той също. № 135.

139 Той също. № 500; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 1. № 813.

140 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 501

141 Той също. № 508.

142 Той също. № 508; VarbanovI. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1043.

143 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1050.

144 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 841.

145 Той също. № 508; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1043.

146 Кат. № 50.

521

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Монетите с тетрастилни храмове от Месамбрия са от времето на Гордиан и Транквилина. Те избразяват тетрастилни храмове със статуя на Асклепий в средата. Реверсните изображения на храмове от Месамбрия налагат убеждението, че това е един и същ храм на Асклепий, защото както статуята е на един и същ бог, така и детайлите на храма се повтарят — едно стъпало, йонийски колони, щит във фронтона, еднакви акротерии. Отликите са малки, явно печатите са правени от различни майстори.

Четиринадесет монети от Никополис ад Иструм ни показват тетрастилни храмове. Пет от тях са на император Септимий Север и изобразяват на реверса си тетрастилен храм на Асклепий. Макар и вероятно да изобразяват един и същ храм, то по изработката ясно личи, че са дело на различни майстори. От друга страна и детайлите на храмовета са различни — два от тимпаните са без украса, на един има щит, а на един декоративният елемент е композиция от 5 точки. На една монета има двоен антаблеман.

И на четририте монети на Каракала също е изобразен тетрастилен храм на Асклепий. Реверсите на монети Каракала AE 28, Магистрат Галус147 148 и Каракала AE 26149 150, също са с близки изображения на тетрастилен храм с Асклепий в средата, облегнат на тояга с увита змия. Храмовете се различават в пропорциите си.

Гета AE 16 с образа на младия император 0 показва тетрастилен храм със статуя вътре. Във фронтона е разположен точковиден орнамент, колоните са коринтски ордер, има две стъпъла. Монетата Елагабал AE 25, Магистрат Novius Rufus151 е с тетрастилен храм в средата със статуя на Артемида, държаща лък. Пет монети на Гордиан III имат на реверсите си храмове.

Изображенията на тетрастилните храмове от Никополис ад Иструм документират високото ниво на монетарницата в града и нейните майстори.

Една монета от Одесос — на Гордиан III и Транквилина АЕ 28152 153 154 носи на реверса си изображение на тетрастилен храм, вътре Хомоноя — права, обърната надясно, държи патера и рог на изобилието над жертвеник. Храмът е пищен, с колони на високи бази и коринтски капители. Фронтонът е украсен с акротерии и зъбчат орнамент. Върху тимпана са разположени щит и копие.

Монетите от Пауталия: Марк Аврелий, AE 32 има на реверса си тетрастилен храм на Асклепий, обърнат наляво, подпрян на тояга с увита около нея змия. Антаблеманът е орнаментиран;Каракала AE 3115 — изображението на реверса е на тетрастилен храм с брадатата фигура на сенатор Тракст в рамките на храма, държи патера и паразониум; змия във фронтона; голямо дърво отляво между два олтара, Асклепий, стъпил върху клон с увита около тояга змия, над храма още една фигура; Реверсът на Каракала AE 26155 изобразява тетрастилен храм със статуя на Аполон в средата.

147 МушмовН. Античните монети на балканския полуостров... № 583; VarbanovI. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1287.

148 Той също. № 1141в.

149 SNG Cop. 290cf.

150 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 1205.

151 Той също. № 1463.

152 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 1. № 3634.

153 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4101; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 4422.

154 Ibid. № 5254; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 3491.

155 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4309.

522

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Иконографията на монетите от Пауталия е разнообразна, въпреки типажно еднаквите тетрастилни храмове.

Четири монети от Сердика имат на реверсите си тетрастилен храм на Асклепий. Това са монетите на Юлия Домна AE 28156; Каракала AE 29157; Каракала AE 29158; Каракала АЕ 31159 160 — тетрастилен храм, вътре статуя на Асклепий, прав, обърнат наляво, щит във фронтона.

Тетрастилен храм с точка в фронтона, в средата Серапис, седнал, с топка на главата,

държи скиптър, Цербер, легнал в краката му вляво, е върху монетата на Галиен AE 17.88 160 гр.

Тетрастилните храмове върху монетни реверси от Филипопол са разнообразни със своите детайли. Изключително интересна е монетата на Септимий Север AE 28161, върху чийто реверс е изобразен тетрастилен храм на Асклепий с колони кариатиди, поддържащи покрива.Такива колони са рядкост при изображенята на храмове.

Каракала АЕ 18162 има тетрастилен храм, вътре статуя на Хермес, държащ кесия и кадуцей. Антаблеманът и кимите са изобразени с по две черти; Монетата на Гета АЕ 28163 е на реверса си с тетрастилен храм върху три стъпъла, статуя на Хермес в средата, гол държи кесия и кадуцей. Върху тимпана има щит, акротерии украсяват върха и страните на фронтона.

Храмовете върху монетите от Филипопол показват значително разнообразие, макар и в рамките на изобразяването на еднотипен вид. Има отлики в колоните, капителите, тимпаните. Можем да отчетем и разликата в майсторството на отделните гравьори.

Казаното дотук за изображенията на тетрастилни храмове върху реверсите на автономните бронзови монети още веднъж доказва, че тези храмове, са най-широко застъпеният тип върху монетите на градските управи. Техните изображения са свързани с всички божества. Приликата им с действително съществувалите сгради по-скоро варира в различните случаи и зависи главно от майсторството отделните граьори. Но самият факт, че те са най-често срещаният тип архитектурен паметник като монетно изображение, най-вероятно се дължи на степента на тяхното разпространение като архитектурен тип в провинциалните градове в Тракия и Долна Мизия.

2.2.3. Пентастилни храмове

Храмът, изобразен на реверса на монета на Гордиан III АЕ 26164 от Никополис ад Иструм е с 5 колони на фасадата и щит във фронтона. Колоните са с гладки тела и коринтски или композитни капители. Това изображение е уникално по броя на колоните и не се вписва в основната типология. Може да се направи извода, че реверсното изображение е запечатило реално съществуващ храм в Никополис ад Иструм.

156 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 2040.

157 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4918.

158 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 2463.

159 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 1. № 411.

160 Rauch 85, партида 839.

161 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5294.

162 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1375.

163 Той също. № 1407.

164 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 3222.

523

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

2.2.4. Хексастилни храмове

Хексастилният храм представлява постройка с шест колони на предната фасада. Шест монети на Александър Север АЕ 24165, открити в Деултум, имат изображения върху реверсите си на хексастилен храм, в рамките му има статуя на Аполон — прав, обънат наляво, държи лаврова клонка, облегнат е на висок триножник. Фронтонът е без акротерии, има пъпковиден орнамент в педимента.

Такъв храм е регистриран и върху медалион от Филипопол на император Елагабал: Елагабал АЕ 4016 — изобразява храм с шест колони, фронтонът е украсен с щит и стрела, в средата — статуя на Хермес гол, прав, наляво, държи кесия и кадуцей.

2.2.5. Октастилни храмове

Октастилният храм е култова сграда с осем колони на предната страна. Те не се срещат толкова често като иконография върху реверсите на монети. Октастилни храмове са изобразени върху монети на Никополис ад Иструм и Филипопол. Този вид храмове с осем колони специалистите свързват основно с култа към императора. Представени са върху монети от голям номинал или медалиони, защото е необходимо повече пространство, за да се изобразят сгради с по-големи размери.

Върху монета Елагабал AE 18167 от Никополис ад Иструм е изобразен храм с осем колони, издигнат върху две стъпъла. Фронтонът завършва с акротерии, върху педимента е разположен щит. Монетата не е с голям номинал, но въпреки това майсторът-гравьор е успял прекрасно да изобрази октастилния храм.

Останалите монети и медалиони са сечени във Филипопол. Отлично запазената монета Елагабал AE 37168 показва октастилен храм с щит и копие в тимпана, акротерии в краищата на фронтона. Надписът NEWKOPO под храма говори в полза на твърдението на изследователите, че храмовете с осем колони със своето величие и представителност са свързани с култа към императора. Подобна на първата е и монета Елагабал AE 36169. На нея също има октастилен храм, според описанията в каталозите е посветен на Аполон Cendresius. Храмът е с две стъпъла и щит във фронтона.

Шестте медалиона на Елагабал, сечени във Филипопол представят на реверсите си остастилни храмове. Елагабал АЕ 35170 — храм с 8 колони и щит във фронтона. Два медалиона с еднакъв номинал Елагабал АЕ 36171 * са с храм с 8 колони на Аполон Cendresius, двустъпална база и щит във фронтона.

Изображенията на октастилни храмове са величествени и строги, изчистени от излишни детайли. В значителната си част нямат статуя на бог в рамките си. Тези храмове върху реверсите на монети и медалиони се появяват за първи път по времето на Северите . Най-много от този вид култови сгради са изобразени от монетите на Филипопол, което е явно

165 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 465—470.

166 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1496.

167 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 1464.

168 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. P. 478, № 1630.

169 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5435; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1446.

170 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1444.

171 Той също. № 1445, 1446.

172ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.. С.10.

524

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

доказателство, че древният полис е свързан с императорския култ. При други случаи такива изображения се срещат върху монети само на един император и са посветени на други божества.

3. Храмове в сложни композиции и сцени

Най-внушителни и интересни са реверсите на бронзовите монети и медалиони, върху които са изобразени храмови комплекси, ситуирани в сложни композиции. Обикновено се гравира природна картина (основно хълм), в която е вписан повече от един храм. Тяхното представяне е разнообразно — в %, фронтално или странично. Има наченки на изграждането на перспектива в изображението. Това може да се дължи и на желанието на градската управа да подчертае значението на един от храмовете в града, като бъде изобраден с по-голям размер от другите. Представени са различни типове храмове според планировката и видове според броя на колоните на фасадата. Храмовете са комбинирани с дървета, статуи, колони, пещери, олтари, фигури на богове. В някои от култовите сгради са поставени статуи на божествата, на които са посветени. Реверсите на монети и медалиони, върху които са гравирани сцени, обикновено изобразяват богове, които държат модел на храм, посветен на тях. Това са императорът и градската богиня, или главният бог покровител на града. Според М. Доткова на територията на Тракия и Долна Мизия при монети на градове, неразглеждани в настоящата теза, се срещат още два типа сцени — императорът, за чийто култ е изграден храма, държи неговия модел и храмът е част от сцена с жертвоприношение, в която участва и императорът. Монетите и медалионите със сложни композиции и сцени са с голям номинал, което позволява разгръщането на подобни изображения върху реверса.

Монета Каракала AE 28 от Пауталия има реверс със сложен изглед на планина с пет храма. Доминира тетрастилният храм със стауя на Асклепий в центъра на композицията — в %, гледан отдясно. От лявата му страна по-ниско са разположени два по-малки простилни храма, а над тях — неидентифицирана фигура в арка или пещера. На върха на хълма е разположен четвъртият храм, втори по големина след този на Асклепий, тетрастилен, в % гледан отляво. Под него, от дясната страна на реверса има още един малък тетрастилен храм. Фигурите на Трите грации са гравирани долу вдясно. В пространството между храмовете има дървета. Друга монета от Пауталия Каракала AE 32 е почти идентична на първата. Изображенията най-вероятно се отнасят до един и същ храмов комплекс, но е видима разликата в майсторството на гравьорите.

Най-сложно е изображението на третата монета от Пауталия — Каракала AE 29173 174 175 176 177. Това е композиция — планина с храмов комплекс — шест храма, обградени с дървета. Доминира храмът на Асклепий в центъра , със статуя на бога в рамките на храма, Трите грации са отдясно, под тях долу вдясно е разположен полулегнал речен бог. Храмовете върху този реверс са с анти, силно стилизирани. За сметка на изобилието от елементи и детайли художествените й качества са на по-ниско ниво.

Монетата от Филипопол е с относително по-нисък номинал, но и композицията е по-скромна: Комод АЕ 20 — скалист хълм с дървета в подножието, над тях тетрастилен храм

173ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.... С.15.

174 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5256.

175 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4243.

176 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 3405.

177 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1070.

525

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

със статуя в средата. Архитравът, поддържащ фронтона, не е хоризонтален, а в средата си се огъва под формата на арка.

Върху четири медалиона от Филипопол има изобразени сложни композиции, а върху два — сцени. Комод АЕ 35178 има реверс със скален хълм със статуя на Аполон отгоре. Той държи патера. Лъкът е облегнат на рамото му. В средата на хълма е разположен тетрастилен храм, вътре със статуя. Както при горното изображение архитравът не е хоризонтален, а в средата се извива под формата на арка. Два от медалионите са със идентични сцени, но с различни номинали. На реверса на Каракала АЕ 41 е гравиран хълм с дървета, в подножието му — колона със статуя на Аполон. Върху хълма са ситуирани два храма: този вляво е погледнат отстрани, този вдясно, в средата на който има статуя, е погледнат отпред и отдясно. От левият храм виждаме четири колони, обграждащи стената му. Десният храм е представен в %. Той е простил, с четири колони, акротерии увенчават фронтона, има щитовиден орнамент в тимпана. Трети храм с четири колони, погледнат отпред, е изобразен в основата между дърветата. Медалионът с идентично изображение е Каракала АЕ 36180. Очевидно е, че медалионите са от една и съща емисия.

Медалион Каракала АЕ (?)181 от Филипопол е с проста композиция върху реверса — хълм с три дървета и пещера в основата; отгоре — храм, погледнат отпред и отляво; щит и копие във фронтона. Храмът е с анти, изграден е върху две стъпъла, фронтонът му е украсен с акротерии. Изображението на пещера може да се тълкува и като извор, основавайки се на трите вълнообразни линии, които излизат от нея и биха могли да означават водни потоци.

Открити са и два медалиона от Филипопол, които ни показват сцени с макети на храмове. Елагабал АЕ 41182 изобразява Аполон гол, прав, обърнат надясно, с лявата си ръка държи лък и дрехата си. С дясната придържа храм с много колони. Макетът на храма е представен в % с по четири колони на фасадата и на дясната си страна. Има пирамидален покрив. Отляво на реверса е император Елагабал — прав, обърнат наляво, с лавров венец, облечен в тога. В лявата си ръка държи напречно копие, с дясната придържа храма. Композицията е усложнена и с маса с урна за игра, пълна с топки, която е разположена на земята помежду им.

Елагабал АЕ 40183 е на реверса си със сцена с градската богиня с крепостна корона, която седи на трон. Обърната е надясно, в дясната си ръка държи храм, а в лявата — жезъл. Храмът е погледнат от лявата му страна, той е тетрастилен, тип простил, има ясно гравиран фронтон, украсен с акротерии.

От разгледаните изображения на храмове в сложни композиции и сцени можем да съдим за това, че монетарниците, в които са сечени, са били с високо майсторство на своите гравьори, за да се създадат такива комплексни изображения. Пейзажите, отразени върху реверсите са били и една от характеристиките на градовете. Култовите комплекси създават усещането за импозантност и величие. При изобразяването на сцените също има тържественост, подчертаваща култа към императора и равенството му с боговете. Почитта към богинята, коята закриля града, е била също един от постулатите в религията на Римската империя. 178 179 180 181 182 183

178 Той също. № 1056.

179 Той също. № 1325.

180 Той също. № 1327.

181 Той също. № 1376.

182 Той също. № 1471.

183 Той също. № 1475.

526

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

4. Видове хромове, според посвещенията им

Религията на Рим е политеистична. Тя не е имала единна църква и догматика, а се е състояла от култове към различни божества. Характеризира със своя синкретизъм, предопределен от това, че империята превзема все повече нови територии и народи. Вярванията на тези народи стават част от римската религия. Римският мит за произхода на държавата и благославянето й от боговете, етатизмът и политическата ангажираност довеждат и до възникване на култа към императора.

Ликът на императора върху градските монети регламентира разрешението на държавата за правото на градовете да секат свои монети. По този начин империята не възразява срещу изобразяването на градски божества на реверсите на тези монети, като така допуска местните богове в общоримския пантеон. Монетните емисии на градовете в Тракия и Долна Мизия ни дават информация за широкото разпространение както на култовете от гръко-римския пантеон, така и на източните и локални култове сред местното население, ветераните и войниците, които живеят в съответният град. Религиозната ориентация на самите императори също оказва влияние върху налагането на определени богове в монетната типология. Изображенията на храмове върху реверсите на монетите ни дават информация и за разликите между официалните вярвания на императорите и местните култове.

От археологическите и историческите данни знаем, че на територията на римските провинции Долна Мизия и Тракия са се почитали както божествата от гръко-римския пантеон, така и местни божества и антроподемони като Тракийският Конник, Херакъл с неговите разновидности, някои източни божества. Нумизматичният материал е един от най-важните източници при изучаване на култа към дадено божество, по който може да се съди за степента на неговата популярност.

Изображенията на храмовете върху автономните бронзови монети от българските земи ни дават информация за това, кои култове са били почитани и в кой период в разглежданите в тезата градове, което обогатява нашите познания за развитието на религиозния живот в Империята. Храмовете били разпознавани на чии божества са, благодарение на нанасяните изображения на статуи на боговете, които са били поместени в тях или по надписите на реверсите.

Августа Траяна — Аполон, Артемида, Асклепий, Хадес, Серапис.

Анхиало — Аполон, Хомоноя.

Аполония Понтика — Аполон, Императорски култ.

Деултум — Юпитер (Зевс), Аполон, Фортуна, Конкордия, Венера, Херакъл,

Асклепий, Серапис, Геният на града.

Дионисиополис — Дионис.

Марцианопул— Аполон, Тюхе, Фортуна, Серапис, Хомоноя, Хигия, Асклепий.

Месамбрия — Асклепий.

Никополис ад Иструм — Асклепий, Артемида, Серапис, Тюхе, Конкордия.

Олесос — Хомоноя.

Пауталия — Зевс, Аполон, Асклепий.

Сердика — Аполон, Асклепий, Серапис, Императорски култ.

Филипопол — Аполон, Асклепий, Хермес, Градската богиня, Императорски култ.

Разбира се, в градовете са били почитани и други богове, но това са регистрираните върху монетните реверси чрез изображения на храмове със статуи или храмове без статуи, но името на бога е споменато в надписа.

527

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Зевс Гръмовержец е един от основните богове, които са били почитани. Негови родители са Кронос и Рея. Според митологията на древните гърци това е богът на мълнията и върховният бог, който наблюдавал всичко, което се случва в света. Почитан е абсолютно навсякъде и особено в древната Олимпия. Той е покровителят на семейното огнище, съблюдавал за спазването на клетвите, пазител на градовете, покровител и благодеятел. Култът към този бог се разпространява и извън пределите на древните гръцки територии. Особено е силен в земите на север — Тракия. През периода I—III в. Зевс (Юпитер) е главният бог в гръко-римския пантеон. Той се счита най-вече за покровител на императора и бог на военните победи.

В изкуството се изобразява с мъжка фигура и дълга брада. На това божество са посвещавани храмове, светилища и свещенни места, както и оброчни олтари. По археологически данни имаме имаме свидетелства за почитането на това върховно божество, изразяващо се в строителството на храмове, в големите центрове като Филипополис, Сердика и др., което е ясно свидетелство за развитието на култа на местна почва.

Култът към Зевс е изобразен върху три идентични монети на Александър Север АЕ 24, Александър Север АЕ 23 и Александър Север АЕ 25/23 от Деултум184 185 186. Реверсът е с тетрастилен храм със статуя Юпитер (Зевс) в рамките на храма. Богът е седнал на трон, държи патера над изображение на орел и скиптър.

Зевс присъства и на монета от Пауталия — Септимий Север AE 30, Магистрат Caecina Largus , но в по-различен аспект. Храмът върху реверса е посветен на Аполон, а статуята на Зевс е разположена от дясната страна на храма.

Според М. Доткова18 най-ранното изображение на храм на Зевс е върху монети на Филипопол и Аполония от времето на Септимий Север, а най-късните изображения — от времето на Гордиан III върху монети на Анхиало и Деултум.

Аполон е бог както от древногръцката, така и от римската митология и религия. Роден е на остров Делос. Той е един от най-почитаните богове и е покровител на музиката, танците и поезията. Предводител е на музите. Освен това е лечител, пастир и пророк. Изобразяван е като красив млад мъж, често с лира в ръка и с лаврови клонки, защото в лаврово дърво била превърната любимата му нимфа Дафне. Култът към него е широко разпространен в Древния свят. В класическия период Аполон се приема преди всичко като бог на изкуствата и художественото вдъхновение. От гръцките колонии култът към Аполон прониква в Рим, където този бог заема едно от първите места в религията и митологията на римляните. Благодарение на натрупаният нумизматичен материал става ясно, че е по българските земи е имало храмове посветени на него в градовете Деултум, Августа Траяна, Анхиало, Пауталия, Аполония, Марцианопол, Филипопол. Храмовете на Аполон са най-многобройните върху реверсите на автономните бронзови монети. Почти всички градски монетарници гравират върху своите емисии такъв храм.

Храмове на Аполон от Августа Траяна са изобразени върху реверсите на Каракала AE 30187, Каракала AE 30188 и Каракала АЕ 31189. Храмовете са различни — първата монета е с дистилен храм с куполообразен покрив, другите две са с тетрастилен храм.

184 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 474—476.

185 Ancient coin Art 2003.

186ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.. С. 13.

187 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3075; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 327.

188 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3079.

528

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

От Анхиало храмът на Аполон е нърху реверса на монета на Гордиан III и Транквилина AE 25189 190 — тетрастилен храм, акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, пъпковиден елемент във фронтона; вътре статуята на Аполон Сауроктон, левият му лакът е облегнат на ствола на дърво, дясната ръка е вдигната над главата.

Храмът от Аполония е тетрастилен със статуя на бога — прав, обърнат наляво, държи патера — монета на Септимий Север AE 29191 192 193 194.

Храмовете на Аполон върху монети от Деултум са изобразявани по време на господстването на различни императори: Александър Север АЕ 24 — хексастилен храм

със статуя Аполон в рамките на храма, обънат наляво, държи лаврова клонка, облегнат е на висок триножник; Гордиан III AE 2419 — тетрастилен храм, точка във фронтона, акротерии, спираловидни колони, права фигура (Аполон?) в средата; Гордиан III AE 2319 — тетрастилен храм, точка във фронтона, спираловидни колони, в средата статуя на Аполон, държащ клонче в лявата ръка.

Храм на Аполон е регистриран и на монета от Марцианопол — Каракала и Юлия Домна AE 28195.

На четири реверса на монети от Пауталия също има такъв храм — Септимий Север AE 30 Магистрат Caecina Largus196 и Септимий Север AE 30197; Каракала AE 27198; Каракала AE 26199.

В Сердика също е почитан култът към Аполон — Каракала AE 29200 — кръгъл храм с конусовиден покрив, увенчан с глобус, акротерии по краищата, върху издигната платформа; Аполон вътре в храма, държащ тояга, с увита около нея змия, от дясната му стана малка фигура на Ерос, прав, с вдигната дясна ръка; дървета отляво и отдясно на храма.

Изображения на реверси на монети от Филипопол също регистрират такива храмове. Септимий Север AE 3 2201 202 — тетрастилен храм, вътре статуя на Аполон прав във фас и Елагабал AE 3 620 — октастилен храм на Аполон Cendresius с две стъпъла, щит във фронтона.

Храмовете, посветени на Аполон са най-разнообразни — простил, периптер, дистилни, тетрастилни, хескастилни. Богът е изобразен с различни атрибути — лаврова клонка, патера, стрела, тояга, с увита около нея змия. На някои образи е облегнат на триножник или ствол на дърво. Наличието на толкова монети с храмове на Аполон показва, че в градовете от Долна Мизия и Тракия той е бил един от най-почитаните богове.

189 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1204; Schonert-Geifi E. Bibliographie zur antiken Numismatik... № 371).

190 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 728.

191 Ibid. № 825.

192 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria... № 465—470.

193 IUrukova I. Griechisches Muenzwerk: die Muenzpraegung von Deultum. № 264.

194 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3730.

195 Той също. № 508; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1043.

196 Ancient coin Art 2003.

197 Ancient Coin Art, item no. 2558.

198 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5249.

199 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4309.

200 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 409.

201 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1172.

202 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5435; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1446.

529

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Атина — древногръцката богиня се радва също на голяма популярност. Тя е една от главните фигури в гръцкия пантеон и по своята значимост е равна на Зевс. Атина в древногръцката митология е върховната богиня на мъдростта, войната, изкуството, смелостта, силата, закона, правосъдието и уменията. Изобразяват я в пълно бойно снаряжение. Това е богинята, която покровителства героите. Тя ги съпровожда по времето на техните подвизи (Язон и аргонавтите, Одисей). Заедно с ролята си на богиня на войната, тя се явява и девица-защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта, и совата. В древноримската митология Атина се отъждествява с Минерва. Устройвани били празници и жертвоприношения (панатиней в древна Атина) в нейна чест.

Във Филипополис са я почитали като тяхна покровителка (Тюхе Полеос). Нейният образ откриваме на медалиона на Елагабал АЕ 40203. Градската богиня с крепостна корона седи на трон, обърната надясно, в дясната ръка държи храм, в лявата — жезъл.

Атина е била почитана и в други градове от тракийските провинции на Римската империя, но за съжаление нейни храмове по реверсите на монетите не са откривани.

Дионис първоначално е бил тракийски бог, но постепенно култът му прониква в Гърция. Той е бог на възраждащата се и умиращата природа, на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Дионис, един от главните богове и в гръцкия пантеон, е син на Зевс и Семела. Според друга версия Дионис е син на Зевс и Персефона — владетелката на подземното царство. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки — юноша с вдигната ръка, около него — Пан, сатири, пантера и др. Почитан е в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). В римската митология Дионис е отъждествяван с местния бог на плодородието Либер, който приема функциите на гръцкия бог, а по-късно римското му име е Бакх. Празниците, посветени на Дионис (Дионисови мистерии) в Гърция се наричат дионисии, в Тракия — розалии. В негова чест, веднаж на всеки три години, римляните празнували нощем свободно и разюздано празника на виното и веселието — «бакханалии» (вакханалии). Първоначално на него присъствали само жени — «вакханки» (менади).

Култът към него е отразен на реверса на монета от град Дионисополис — Гордиан III и Серапис AE 25204. Храмът, посветен на бога е тетрастилен с фронтон, украсен с полукълбо, на двата ъгъла и на върха му има акротерии с формата на назъбени флорални елементи. В средата е статуята на голия Дионис, обърнат надясно. В лавата си ръка държи тирс — характерен отличителен белег на култа към Дионис, а дясната ръка е изпъната срещу пантера, която скача към него.

Афродита (Венера) — богинята на любовта също била много почитана. Според древногръцките митове тя е дъщеря на Зевс и титанката Диона. Легендата разказва, че най-красивата богиня е родена на остров Кипър от морската пяна. Според мнения на учените богинята има малоазийски произход. Тя е покровителка не само на любовта, но и на плодородието, вечната пролет и красотата. Почитана е като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата.

В пределинистическо време по нашите земи култът към нея е слабо развит, като е засвидетелстван по археологически път на много малко места (оброчна плочка от светилището при село Глава Панега, Ловешко), което било посветено на тракийския Конник. Другото място, където според професор Златозара Гочева е засечен култът, е светилището до

203 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1475.

204 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 135.

530

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

село Кърналово, Хасковско, в което е открит посветителен надпис на богинята и трите нимфи.

В елинистическия период култът към нея става все по-популярен, за което съдействат и появилите се гръцки колонисти по бреговете на Черно море. През епохата на Принципата неговото развитие продължава с пълна сила. Аналог на Афродита в римската митология е Венера.

Има засвидетелствани по реверсите на монетите нейни храмове от Деултум. Това са седем идентични монети на Гордиан III AE 22,5/23,5205. На реверсите им е изобразен тетрастилен храм в %, със статуя на Венера (Афродита) Пудика в средата, в краката й е поставена хидрия.

Артемида (Диана) — е целомъдрената богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Символ на Артемида е луната, а богинята е въоръжена със сребърен лък. Древногръцката богиня също се радвала на голяма почит през елинистическия и римския период. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.

Най-много храмове на Артемида има засвидетелствани върху монети от Августа Траяна. Повечето от тях са от времето на Каракала. Трябва да се отбележи, че всичките изображения на храм на Артемида от Августа Траяна са на храмове на висока платформа, което навежда на мисълта, че вероятно става дума за реално съществуваща сграда.

Регистрираният храм на богинята от Никополис ад Иструм — Елагабал AE 25 Магистрат Novius Rufus206 207 ни показва схематичен тетрастилен храм със статуя на Артемида в средата, държаща лък.

Богинята е изобразена навсякъде със своите атрибути — лък и стрели, повечето от статуите й не са статични, а са в движение, около храмовете обикновено има дървете и животни.

Хермес също е популярен и обичан в земите на римските балкански провинции. Преданието за него разказва, че е син на гръмовержеца Зевс и плеядата Мая. Роден е в пещера в планината Кипен в древна Аркадия. Часове след своето раждане изобретил лирата като опънал струни върху бронята на костенурка, после откраднал кравите на брат си Аполон. Според древните вярвания той бил бога покровител на ветровете и дъжда, вестител на боговете, закрилник на пътниците, крадците, съпровождал умрелите до отвъдното като техен водач. Химнът на поета Омир, който е посветен на него, го описва като променлив и много хитър обирджия и крадец. Изобразяван е със златни крилати сандали и символите костенурка, петел, крилата шапка и вестителски жезъл (кадуцей). Съответства на римския бог Меркурий.

Култът към него е бил популярен не само в Древна Гърция, но и северно от нея. По нумизматични данни знаем, че негов храм е имало във Филипопол. Той е показан на реверса на монетата Каракала АЕ 18 — тетрастилен храм, вътре със статуя на Хермес, държащ

кесия и кадуцей и монетата на Гета АЕ 28208 — тетрастилен храм, статуя на Хермес в

205 DraganovD. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria... № 1383—1389.

206 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 1463.

207 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1375.

208 Той също. № 1407.

531

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

средата, гол, държи кесия и кадуцей. На два медалиона на Елагабал също е е изобразен този храм, но при Елагабал АЕ 4020 той е октастилен, а при Елагабал АЕ 4021 храмът е хексастилен.

Здравеносните божества също се радвали на голяма почит в тракийските и долномизийските римски провинции. По реверсите на монетите са открити изображения на храмове на Асклепий, Хигия, Телесфор и Глюкон от Филипопол, Пауталия, Сердика, Никополис ад Иструм, Деултум, Месамбрия.

Асклепий — е богът-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. Син на Аполон и нимфата Коронида, съпруг на Епиона, баща на Хигия, Ясо, Панацея и Телесфор. Щом дръзнал да съживява покойници, което се смятало за престъпление срещу природата, бил умъртвен от мълнията на Зевс. Тогава разгневеният Аполон убил циклопите, които изковали мълнията. В светилището му Асклепион в Епидавър жреците построили лечебна сграда със 180 помещения. По негово подобие бил построен асклепион на южния склон на Акропола, както и в други гръцки градове. Аналог на Асклепий в римската митология е Ескулап. Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезълът (тояга), около който имало обвита змия (понякога и две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия. Култът към Аслепий е бил широко разпространен сред войниците от тракийски произход, които служили в Долна Мизия. Проникването на култа към Асклепий сред римските гарнизони се отразява и в градското монетосечене.

Изображенята на храмове на Асклепий са многобройни. Този бог е почитан в повечето от градовете. Такъв храм има на монета на Гета АЕ 30209 210 211 от Августа Траяна, както и от Деултум — Гордиан III AE 24212 и Транквилина AE 23213 214.

Монетата от Марцианопол на Макрин и Диадумениан AE 28 е с тетрастилен храм със статуя на Асклепий, държи тояга с увита около нея змия.

Всички храмове на Асклепий, регистрирани върху монетни реверси от Месамбрия с с еднотипни изображения на тетрастилни храмове, в средата статуя на Асклепий, който държи тояга с увита около нея змия— Гордиан и Транквилина АЕ 25215, Гордиан и Транквилина АЕ 26216, Гордиан и Транквилина АЕ 24217, Гордиан III и Транквилина AE 24218.

Повечето храмове от Никополис ад Иструм, посветени на бога-лечител са също в тази типология на изобразяване — тетрастилни храмове с Асклепий в средата, облегнат на тояга с увита около нея змия

Върху монетните реверси на Пауталия храмът е тетрастилен със статуя на Асклепий, обърнат наляво, почиващ си, подпрян на тояга с увита около нея змия219. Три монети на

209 Той също. № 1495.

210 Той също. № 1496.

211 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3115.

212 Той също. № 3734.

213 Той също. № 3761.

214 Той също. № 583; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1287.

215 Karayotov I. The coinage of Mesambria. Sozopol, 2009. Vol. II: Bronze coins of Mesambria. № 164.

216 Ibid. № 165.

217 Ibid. № 166.

218 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 2626.

219 Марк Аврелий AE 32 — (См.: Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4101; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 4422) и Каракала AE 29 — (См.: Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5252).

532

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Каракала ни представят храм на Асклепий, който доминира в сложна композиция от 5 култови сгради — Каракала AE 28220, Каракала AE 32221, Каракала AE 31222 223 224 225 226. Композиция — планина с храмов комплекс — шест храма, обградени с дървета, доминира от храма на Асклепий в центъра. Върху монета Каракала AE 3122 фигурата на Асклепий е отстрани на изобразения храм.

Монетите от Сердика също показват храм на Асклепий, като той е тетрастилен със статуя на бога между колоните. Той е прав, при някои изоражения е облегнат на тояга с увита около нея змия. Разлики има във изображенията на фронтона — той бива чист, със

224 225 226

змия или щит. Това са монети Юлия Домна AE 28 , Каракала AE 29 , Каракала AE 29 ,

Каракала АЕ 31227 и Галиен AE 25228.

Монетата на Септимий Север AE 28229 230 от Филипопол има изобразен върху реверса си тетрастилен храм с колони кариатиди, поддържащи покрива, статуя на Асклепий в средета, облегнат на тояга с увита около нея змия, копие и щит във фронтона.

Много характерен белег за обозначаването на храм на Асклепий е изобразяването на змия в тимпана. Богът обикновено е с неотменния си атрибут — тояга с увита коло нея змия. В отделни случай вместо статуята на Асклепий между колоните е гравирана змия. Храмовете са от различни видове, но главно тетрастилни, което доказва стандаризация на изображението.

Хигия в древногръцката митология, е дъщеря на Асклепий. Тя е богиня на здравето, чистотата и хигиената (по-късно и на луната). Тя заема важна роля в култа на баща си. Докато нейният баща Асклепий се асоциира с лечението, Хигия се свързва по-скоро с предпазването от заболяване и поддържането на добро здраве. Тя се представя като млада жена, която храни голяма змия, увита около тялото и. Понякога змията пие от съд, който тя носи. Хигия е съпровождана от брат си, Телесфор. Тези атрибути по-късно са възприети от гало-римската богиня на здравето Салус.

Култови постройки на Хигия са изобразявани рядко. Храм, посветен на богинята е засвидетелстван върху монета от Марцианопул — Каракала и Юлия Домна AE 28 — той е

тетрастилен, със щит във фронтона и назъбен островръх покрив. В храма е статуята на Хигия, обърната надясно, която държи в ръцете си и храни змия.

Хомоноя е гръцка персонификация на Съгласието. Хомоноя е дъщеря на демона Сотер и Праксидика — богинята на съдебното наказание и отмъщението. Изобразява се като права или седнала на трон женска фигура, която държи в ръцете се патера и рог на изобилието, понякога и маслинова клонка. По-късно персонификацията на Хомоноя се слива с римската Конкордия — богиня на съгласието и семейното разбирателство. Конкордия помагала за това, гражданите на Рим да живеят единно и в разбирателство. Държавната политика за

220 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5256.

221 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4243.

222 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5257.

223 Ibid. № 5254; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 3491.

224 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 2040.

225 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4918.

226 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 2463.

227 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 411.

228 Христова Н., Жеков Г. Монетосеченето на Тракия I— Ill в. Сердика. Благоевград, 2007. № 46.16; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1046.

229 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5294.

230 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1048.

533

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

обединение и разбирателство е намерила своя израз и в изграждането на много храмове, посветени на Хомоноя (Конкордия).

Монетите от Анхиало на Гордиан и Транквилина AE 26 и Гордиан III и Транквилина AE 2 5 231 232 233 234 235 изобразяват тетрастилен храм с акротерии на двата ъгъла и върха на фронтона, пъпковиден елемент във фронтона. При първия статуята на Хомоноя е права с глава наляво, държи патера и рог на изобилието, а при втората богинята е с венец и рог на изобилието.

В Деултум две монети показват храм на Хомоноя (Конкордия) в % със статуя на богинята: права, наляво, с калатос, държи патера и рог на изобилието — това са Каракала АЕ

233 234 235

23,5/25,5 и Каракала АЕ 25 . Монета Гордиан III AE 22 също изобразява тетрастилен

храм с островръх покрив с акротерии, точка във фронтона, в % гледан от десния ъгъл, но Конкордия, принася жертва над жертвеник. Останалите монети на императорите Максим АЕ 26/23236, Гордиан III AE 23 237, Гордиан III AE 2 5238 * са с тетрастилен храм със статуя на Конкордия (Хомоноя) в рамките на храма, държи патера и рог на изобилието.

На монетата от Марцианопол Каракала и Юлия Домна AE 27 е показан тетрастилен храм, щит във фронтона, статуя на Хомоноя, на главата с калатос, застанал вляво от олтар, държи патера и рог на изобилието.

Реверсът на монетата от Никополис ад Иструм на Гордиан III АЕ 26240 241 е стандартен — тетрастилен храм, статуя на Конкордия в рамките на храма.

И при двете монети от Одесос: Гордиан III и Серапис АЕ 26 и Гордиан III и Транквилина АЕ 28242 243 храмът е тетрастилен, вътре е разположена Хомоноя (Конкордия) права, обърната надясно, държи патера и рог на изобилието над пламтящ жертвеник.

Хадес, властелинът на подземното царство, е един от по-големите братя на Зевс. В гръцката митология Хадес и братята му Посейдон и Зевс победили титаните и властвали над подземното царство, морето и небето по равно. Заради асоциацията си с подземния свят Хадес често е интерпретиран като смъртта, въпреки че не е. Римляните наричали Хадес Плутон (от гръцки епитет, означаващ «богатия»). Хадес притежавал маска и шлем, с които е невидим, а щом смъртен ги сложи, става невидим за смъртта. На неговото наметало имало лица на човешки души, на които била изписана мъка. Имал ключове, с които отключвал и заключвал смъртта. Хадес често е изобразяван с шапка-невидимка и в компанията на триглавото куче Цербер — свирепият пазител на подземния свят.

Изображение на храм на Хадес има върху монетата от Августа Траяна — Каракала АЕ 2924 . То е на тетрастилен храм с акротерии и декорация в фронтона. Вътре в храма е Хадес

231 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 2965.

232 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 2. № 1140.

233 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 48.

234 Ibid. № 49.

235 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3735.

236 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. 826.

237 DraganovD. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 1350—1353.

238 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3732.

239Христова Н., Жеков Г. Монетосеченето на Долна Мизия I—III в. Марцианополис. № 46.16; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1046.

240 SNG Cop. 290.

241 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 1. № 3591, 3592.

242 Той също. № 3634.

243 Schonert-Geifi E. Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens. № 261.

534

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

седнал във фас, гол до кръста, с калатос на главата. дясната му ръка е протегната към Цербер, който е легнал в краката му, лявата му ръка е положена върху дълъг скиптър.

Тюхе е гръцка богиня, персонификация на съдбата, случая, която не се среща в класическия период. Образът на Тюхе възниква по време на елинизма като съзнателно противопоставяне на древния постулат за неизменността на съдбата. Тюхе символизира променливостта на света, неговата неустойчивост и случайният характер на всеки факт в личния или обществен живот. В римската митология съответства на богинята Фортуна — богиня на щастието и късмета, която е едно от най-почитаните божества от римляните и италийците. Смятало се, че от нея зависят не само хората, но и боговете. Първоначално богиня на реколтата, майчинството и жените, по-късно Фортуна става богиня на съдбата, щастливата случайност. Фортуна (Тюхе) била изобразявана с рога на изобилието и весло, като кормчия на човешкия живот. Понякога с кълбо или колело (кормило — символ на изменчивостта на човешкото щастие).

Тюхе (Фортуна) била изобразявана върху монетите на всички римски императори. Благодарение на тези реверси знаем, че е имало нейни храмове в градовете Деултум, Марцианопул, Никополис ад Иструм.

Монетите от Деултум с храмове на богинята са от времето на император Гордиан III. Три от тях (идентични) изобразяват тетрастилен храм със статуя на Фортуна (Тюхе) в средата, права, във фас, с калатос, държи кормило и рог на изобилието — Гордиан III AE 22,5/23,524 . Две идентични монети244 245 на Гордиан III AE 22246 247 248 249 250 показват простилен храм в %, гледан от десния ъгъл със статуя на Фортуна в портика.

Изображения на храмове, посветени на Тюхе (Фортуна) откриваме и върху реверсите на монети от Марцианопул. Въпреки, че са от емисиите на различни императори — три на

247 248

Каракала и Юлия Домна AE 27 , Каракала и Юлия Домна AE 28 , Каракала и Юлия

Домна AE 2824 , на Макрин и Диадумениан AE 2625 — и на Гордиан III и Транквилина AE 28251 — образът на реверса е на еднотипен, показан фронтално тетрастилен храм, с точка във фронтона, в средата статуя на Тюхе, която държи кормило и рог на изобилието.

Храмът на Тюхе (Фортуна) върху реверсите на монетите от Никополис ад Иструм също е еднотипен — тетрастилен храм, Тюхе в средата на храма, държи кормило и рог на изобилието. Монетите са на Гордиан III АЕ 2 8252, Гордиан III AE 27253 и Гордиан III AE 27254.

Изображенията на храмове, посветени на Тюхе (Фортуна) са еднотипни, но наличието на такъв храм в много от градовете говори за широкото разпространение на култа на богинята на съдбата и щастието сред римските граждани от Долна Мизия и Тракия

Култовете към източните богове, отразени върху автономните бронзови монети от българските земи, са пренесени в римската аримия от войници, произхождащи от източните

244 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria... № 1360—1362.

245 Кат. № 37.

246 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 292, № 546.

247 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 500; Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 1. № 813.

248 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 501).

249 Той също. № 503.

250 Той също. № 584.

251Той също. № 841.

252 Той също. № 1522.

253 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 4230a.

254 Ibid. № 4232.

535

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

провинции на империята — Сирия, Палестина, Юдея, Египет. Много римски императори свързвали своите победи с покровителството на източните божества. Почитани са богове като богинята-майка Кибела, египетската Изида, Атис, Харпократ и др.

Серапис — източното божество също е представено със свои култове в земите на Тракия и Долна Мизия. Според изворите култът към него възниква в египетския град Александрия по времето на Птолемей I Сотер. Създаден е по политически причини с цел сближаване на гръцкото и египетското население. На територията на древен Египет обаче той не получава тази популярност, каквато има в гръко-римския свят. През римския период Серапис става не само покровител на Александрия, но и бог оракул, който може да решава въпросите на живота и смъртта. Богът започва да се възприема като висше трансцедентално божество, към могат да се обръщат с всякаква молба.

Серапис е изобразяван като възрастен мъж с калатус, дълъг хитон, тояга и брадва. Откритите в Деултум монети с храм на Серапис от времето на Гордиан III AE 24/25255 изобразяват тетрастилен храм в %, със статуя на Серапис в средата, прав, обърнат наляво, държи модиус и скиптър, дясната му ръка е вдигната.

Храмът върху монетите на Каракала и Юлия Домна AE 27256 257 и Каракала и Юлия Домна AE 28 от Марцианопол регистрират също тетрастилен храм с островръх покрив със статуя на Серапис с вдигната ръка и скиптър.

В Никополис ад Иструм също е почитан култът към Серапис. Негов храм е показан на монета на Елагабал AE 26258 259 260 — перспектива на светилище с две колони отпред, четири колони отстрани, гора на фон, фигурата на Серапис (?) в рамките на храма, държи скиптър. Реверсът на монетата на Галиен, AE; 17.88 гр. от Сердика

е с тетрастилен храм, точка в фронтона, в средата Серапис седнал, с топка на главата, държи скиптър. Цербер е легнал в в краката му вляво.

Тези изображения показват широкото разпространение на култа на Серапис по нашите

земи.

Геният на града е богът покровител на съответният град, персонификация на закрилника му. Почитането на духове-покровители, каквито са гениите, е характерна черта на римската религиозна система. Представянето на статуите им в храмове върху монети показва официалния характер на култа към тях. Появата на тези изображения върху градските емисии в Тракия и Долна Мизия датира от времето на Северите26 .

Такива примери има върху монетни реверси от Деултум. Монета Макрин АЕ 24261 изобразява на реверса си тетрастилен храм със статуя на Гения на града в рамките на храма, прав, държи патера над олтар и рог на изобилието. Други две монета с такова изображение са на Максимин АЕ 24262 — тетрастилен храм със статуя на Гения на града в рамките на храма, прав, обърнат наляво, с калатос, държи патера и рог на изобилието.

Херакъл — известният в Древния свят митичен герой също бил много почитан. Според митовете той е син на бога Зевс и Алкмена. Херакъл е борецът за хората срещу тъмните природни сили, защитник и спасител на човечеството. Той е особено почитан заради

255 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 1379—1382.

256 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 508.

257 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1050.

258 Ibid. № 3217.

259 Rauch 85, партида 839.

260ДотковаМ. Архитектурните паметници представени върху монетите.. С. 21.

261 Draganov D. Sylloge Nummorum Graecorum Bulgaria. № 144.

262 Ibid. № 722, 723.

536

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

дванадесетте си подвига. Изобразяван е със своята прословута тояга — кривак и в характерната си поза. Култът към него е много разпространен в целият гръко-римски свят, като на много места били строени негови храмове. През периода I—III в. Херакъл е най-популярен като бог, покровител на войската. Негови самостоятелни изображения се срещат често върху монетите на градските управи.

От нашите земи, благодарение на открити монети от римско време, става известно, че храмове, посветени на героя, е имало в Деултум. Той е отразен на реверса на монета на Гордиан III AE 2526 — тетрастилен храм с островръх покрив с акротерии, точка във фронтона, в %, гледан от десния ъгъл, вътре статуя на Херакъл.

Върху реверси на автономните бронзови монети са изобразени и други божества и персонификации, които са разположени до изобразените храмове, без те да са посветени на тях. Това са: трите грации — богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Те са гравирани с тяхната римска иконография — голи, прегърнати, средната е с гръб, двете отстрани с лице, държат ябълки. Техните образи намираме върху четири монетни реверса от Пауталия. Каракала АЕ 28263 264, Каракала AE 32265, Каракала AE 31266 и Каракала AE 29267.

Речните богове в гръцката и римска митологии са трите хиляди сина на титаните Океан и Тетия. Сестрите им са трите хиляди нимфи. Всеки от тези речни богове е повелител на определена извор или река. Речният бог Стримон е на монета Каракала AE 29268.

Ерос — богът на любовта откриваме върху монета от Сердика Каракала AE 29269. Изобразеният храм е кръгъл, с конусовиден покрив, увенчан с глобус, акротерии по краищата, върху издигната платформа. Аполон е вътре в храма, държи тояга, с увита около нея змия, от дясната му стана е малката фигура на Ерос, прав, с вдигната дясна ръка.

Култът към императора е бил задължителен за всички. В римската империя култът към владетеля стои над тези към останалите божества. През периода I—III в. той е официален държавен култ, извън етнически, социални, религиозни и други рамки.

С утвърждаването на римската власт в Долна Мизия и Тракия, култът към императора заема особено място в религиозния живот. Много градски монети съдържат информация за него, отразявайки апотеози на имперторите, посветени на тях храмове, сцени с тяхното участие. Голяма част от тези типове монети е била инспирирана по-скоро от верноподаннически чувства, отколкото от влиянието на религиозните принципи върху монетната типология. Императорският култ с неговата задължителност е прониквал във всички сфери на живота. Но не бива да забравяме и за елинистическите традиции да се почита владетелят в качеството му на покровител или благодетел. Императорите и членовете на династията са били обожествявани в римските провинции, понякога дори са се асоциирали с местните божства. На някои монети има двойни посвещения — на императора и на местен герой или бог.

Получаването на титлата «неокор», т.е. предоставено от императора право за практикуване на култа към него в определен храм, е засвидетелствано чрез надписи върху монети на редица градове в Тракия — столицата Перинт, Бизантион, Филипопол, Августа

263 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 3733.

264 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5256.

265 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 4243.

266 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 5257.

267 Ibid. № 3405.

268 Ibid.

269 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 409.

537

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Траяна и др. Получаването на неокория от даден град е свързано с изграждането на нов храм за тази цел или поставянето на статуята на владетеля в някой от вече изградените. Броят на храмовете, посветени на култа към императора, се определя от броя на неокорствата и се променя, когато те се увеличават. Получаването на неокорска титла изисквало учредяването на жреческа колегия, която да упражнява култа към владетеля в специален храм.

Августа Траяна е получил правото на неокория със сигурност при Гета. Други големи градове с такова право са били Сердика и Филипопол. Без да има конкретни надписи върху монетите или изображения, свързани с храм, посветен на култа към императора, в Деултум такъв храм е засвидетелстван по археологически данни. Той е бил построен в началото на III в. вероятно върху развалините на по-ранен храм. В него са открити бази за императорски статуи с посветителни надписи на Отацилия Севера и Филип Араб, както и фрагменти от бронзова статуя на Септимий Север в реални размери270 271.

За разпознаването на този вид храм не е било необходимо изобразяването на статуята на почитания владетел, защото става ясно от надписите върху монетите. Това е и най-голямата разлика, която съществува между повечето изображения на храмовете, свързани с императорския култ и храмовете, посветени на всички други божества в Тракия и Долна Мизия.

Храмът, посветен на Императорския култ от Аполония върху реверса на монета на Септимий Север AE 28 за разлика от другите ни представя тетрастилен храм със статуята на императора във военно облекло между колоните.

Вторият важен град в провинция Тракия след столицата Перинт е Филипопол. Градът е бил седалище на провинциалното събрание (kolvov twv 0ракыу). По времето на император Елагабал Филипопол получава почетната титла Увюкоро^. За това свидетелстват множеството монети и медалиони с изображения и надписи, които отбелязват това събитие. За практикуването на култа към императора е бил определен храмът на главното божество на града Аполон Кендрисос, където вероятно е била поставена и статуята на Елагабал. Медалион Елагабал АЕ 41272 е с изображение на сцена — Аполон гол, прав надясно, в лявата ръка държи лък и дрехата си, с дясната придържа макет на храм с много колони заедно с император Елагабал — прав, наляво, с лавров венец, облечен в тога, с лявата ръка държи напречно копие, с дясната придържа храма; на земята помежду им има маса с урна за игра, пълна с топки.

Самостоятелно изображение на този храм се среща често върху монети и медалиони на Филипопол от времето на този император, но без да има статуя в рамките на храма. Храмът, който е изобразен върху монетите273 Елагабал AE 3 7274, Елагабал AE 3 6275 е октастилен, без статуя, с щит в тимпана. Храмът върху реверса на Елагабал AE 36276 е с единадесет колони в %, гледан в перспектива отдясно. Върху всичките монети има надпис KENAPEI C EIAnOVIAEN Ф!ЛП 111O nOAI NEQKOPO което недвусмислено показва, че този храм е посветен на императорския култ.

270 Балабанов П., Петрова С. Деултум (237—251) // Римски и ранновизантийски градове. София, 2002. Т. I. С. 243.

271 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 829.

272 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1471.

273 Кат. № № 105, 106.

274 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 478, № 1630.

275 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5435; Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1446.

276 Ibid. № 1655.

538

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Многобройните медалиони отново от времето на Елагабал също изобразяват храма, в който се е практикувал Императорския култ. Това са медалиони на Елагабал АЕ 3 6277 278 279 —

278 279

храм с 14 колони. Медалионите Елагабал АЕ 35 и Елагабал АЕ37 са с октастилен храм, с надпис на реверса KENAPEI C EIAnOVIAEN Ф1Л1ППО ПОЛ1 NEQKOPO, което е доказателство, че е храм на Императорския култ.

Четири монети на Юлия Павла също показват такъв храм. Това са Юлия Павла АЕ 3 0280 — октастилен храм, щит във фронтона и акротерии; Юлия Павла АЕ 3 0281 е с храм с много колони в % погледнат отдясно, щит във фронтона;Юлия Павла АЕ 29282 283 и Юлия Павла АЕ 29 — храм с много колони в % перспектива. Върху всичките реверси е гравиран надпис

митрополеос Фшппополеос newkopoc.

Представянето върху монетите на храмовите постройки, свързани с култа към владетеля, е различно — изобразени са както предните им фасади с различен брой колони (като преобладават октастилните), така и в %. Като цяло храмовете, в които се е почитал култът на императора, са по-големи от храмовете на останалите божества. Това дава повод от една страна да се предположи, че за култа към императора са били строени най-внушителните храмове или че този култ е бил почитан в най-импозантния храм на града. От друга страна изображенията може да подчертават не големината на постройката, а нейната значимост.

Заключение

Изображенията на храмове върху реверсите на автономните бронзови монети от българските земи са изключително ценен източник на познание за развитието на градовете от римските провинции Долна Мизия и Тракия. Те са достоверен извор за проучването на архитектурното устройство на култовите сгради от времето на римската империя.

Храмовите постройки, отразени върху монети, макар и с известна уговорка, ни показват типологията на сградите и развитието на храмовото строителство — от елинистичния храм до новия внушителен и помпозен римски храмов стил. Документират и нововъведенията на архитектите като многостъпални стереобати, композитни капители, куполни покриви.

При тълкуването на изображенията върху монетните и медалионни реверси до голяма степен има и условност. Някои от показаните култови постройки имат трафаретен характер и са лишени от индивидуални черти. От една страна поради наличие на определена еднотипна схема при заготовките, от друга — статуята върху монетите се представя между колоните на предната фасада, но в действителност тя е във вътрешността на храма. Какъв е бил техният вид съдим само по монетните изображения. Дали те реално са изглеждали както са изобразени — вероятно е така. Някои изследователи смятат, че храмовете, показани върху тях, се възприемат като абсолютно точно възпроизвеждане на съществуващите сгради, поради тяхното неслучайно селектиране за изобразяването им по реверсите на монетите. Консервативността на култовото строителство ни дава повод да предполагаме, че е много

277 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1442, 1443.

278 Той също. № 1444—1446.

279 Mionnet T.E. Description de Medailles antiques grecques et romaines. Suppl. II. P. 478, № 1630.

280 Върбанов И. Гръцки императорски монети. Т. 3. № 1551.

281 Той също. № 1552.

282 Varbanov I. Greek Imperial Coins And Their Values. № 1809.

283 Мушмов Н. Античните монети на балканския полуостров... № 5441.

539

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

вероятно действително съществувалите храмове да не са изглеждали много по-различно, отколкото ги представят монетите на градовете, в които те са се намирали.

Изображенията на култови постройки върху монети са ценен източник за проучване религията на римските провинции. Обозначават не само, че в града е имало храм, но и на кой бог е бил посветен. Чрез изображенията на статуите на божествата между колоните може да се разбере конкретно на кои богове са били посветени храмовите постройки и какви култове са изповядвани в определен град. Така те разширяват нашите познания за развитието на религиозните култове и вярвания, за проникването на нови божества, за съхранението и развитието на старите богове.

Според посвещенията на храмовете върху монетните реверси при различните императори добиваме информация и за това, кои култове са били почитани в конкретния исторически период, което обогатява нашите познания за развитието на религиозния живот в Империята. Както ни дава и поводи за тълкуване на неговата политика по отношение на провинциите и техните градове. Получаваме знания за целият комплекс от политически, култови и естетически характеристики на епохата.

От разгледаните в изследването изображения на храмове върху реверсите на монети от автономното бронзово монетосечене по българските земи в периода I—III век можем да направим следните изводи:

1. В противовес на категоризацията на Витрувий , че периптерът (на лицевата и задната си фасада с по 6 колони, броят на страничните, заедно с ъгловите колони, е 11, като колоните са по всичките страни на периптера) е най-разпространеният вид храм в Римската империя, монетните реверси доказват друго. Най-широко отразеният вид храм в градовете на провинциите Долна Мизия и Тракия е с 4 колони на фасадата — простил. Този вид храм се появява на монетните реверси на всички разгледани градове. Храм с 6 колони (периптер) присъства само на монета от Филипопол. Това предполага два извода:

а) при храмовете простил вероятно не става въпрос за конкретен храм, посветен на съответния бог, а за регистрация на това, че в града, където е сечена монетата е имало храм на този бог;

б) в градовете са съществували най-много храмове от този тип.

2. Единичните или малко на брой храмове от други видове и типове — с анти (Пауталия, Филипопол), периптер (Филипопол), моноптер (Сердика), пентастилен (Никополис ад Иструм), както и типичният храм на висок подиум, посветен само на една богиня — Артемида (Августа Траяна), са уникални и показват реално съществували храмове в градовете.

3. Най-много храмове върху реверсите на автономните бронзови монети се регистрират в новопостроените от римляните градове и колонии на територията на Долна Мизия и Тракия — Деултум, Марцианопол, Никополис ад Иструм.

4. При посвещенията на храмовете преобладават боговете от гръцкия пантеон. Римските божества са по-слабо застъпени — основно присъстват в новите римски градове и колонии.

5. Най-широко разпространените са култовете на Аполон — в 8 града и на Асклепий — също в 8 града.

6. Най-много храмове на новонавлезли божества — източни, местни и персонификации, отново се регистрират в нововъзникналите римски градове и колонии.

7. През I период на автономното бронзово монетосечене — от края на I век до Септимий Север — върху монетните реверси само на трима императори има изобразени храмове.

540

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

8. През II период на автономното бронзово монетосечене — от Септимий Север до Александър Север — при емисиите на най-много императори (6) има изобразени храмове върху монетните реверси. Очевидно религиозността е била най-силна по времето на династията на Северите.

9. През III период — от Гордиан I до Филип Арабина — регистрацията на храмове върху автономните бронзови монети е значителна само по времето на Гордиан III. Преди него — при Максимин (235—238 г.) / Максим (235—238 г.) и след него — при Галиен, тези изображения са изключително малко.

10. Само на богове от гръцкия пантеон са посветени храмовете върху монетните реверси са през I период на автономното бронзово монетосечене — от края на I век до Септимий Север.

11. Навлизането както на новите източни богове, така и на местни богове и персонификации става много активно през II период на автономното бронзово монетосечене — от Септимий Север до Александър Север.

12. Синкретизмът на религията се запазва през III период на автономното бронзово монетосечене — от Гордиан I до Филип Арабина, но боговете, на които са посветени храмове, са по-малко.

13. Най-много божества с техните храмове има регистрирани върху емисиите на мператорите Каракала (10) и Елагабал (7).

14. Императорският култ е най-изявен и регистриран при Септимий Север и Елагабал.

15. През III период — от Гордиан I (238 г.) до Филип Арабина — най много богове са почитани по времето на Гордиан III.

16. Култовото строителство вероятно е било най-активно по времето на императорите Септимий Север, Елагабал и Гордиан.

Монетите от автономното бронзово монетосечене на градските управи в градоветете от Тракия и Долна Мизия по нашите земи са ценен извор за историята на самите градове. То е важен източник на познания за политиката на различните градове и техните управи, свързана със местното градско култово строителство. По броя на храмовете, както и по техния вид през различните периоди и императори, можем да съдим за възхода и упадъка на градовете, както и за предпочитанията на владетелите към определени градове. Наличието на множество храмове, посветени на различни богове, дават сведения и за значимостта на града през различните периоди. Анализът на храмовете, представени върху провинциалното монетосечене, обогатява нашите познания за политическото, икономическо, религиозно и културно развитие на градовете в провинциите Тракия и Долна Мизия.

Изображенията на храмове върху автономните бронзови монети по нашите земи дават конкретна и достоверна информация също като епиграфските паметници и други исторически извори. В много от градовете, където са откривани изображения на храмове върху монетни реверси, все още не са намирани култови постройки. Съществуването на храмове върху реверсите на съответните градове могат да послужат като повод и за нови археологически проучвания.

541

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Павел Деспотов

Изображения на храмове по реверсите на монетите от автономното бронзово монетосечене по Българските земли в периода I—III век от Новата Ера

Целта на настоящата работа е да изследва монетите, сечени през периода I—Ш век — от времето на Домициан до управлението на Гордиан III в античните градове на територията на днешна България, на чиито реверси са изобразени храмове. Да извлече информация както за конкретни паметници, в основната си част непроучени чрез археологически разкопки, така и за историята на развитието на различните култове по днешните български земи през периода I—III век.

Ключови думи: Рим, България, римски провинции, монетни реверси, храмове.

Павел Деспотов

Изображения храмов на реверсе монет автономной бронзовой чеканки на территории Болгарии в I—III вв. н.э.

Целью данной работы является изучение монеты, отчеканенные в период I—III вв. — от времени Домициана до правления Гордиана III в древних городах на территории современной Болгарии, на реверсе которых изображены храмы. Исследование прдназначено для получения информации о конкретных материалах, по большей части неисследованных в ходе археологических раскопок и истории развития различных культов в болгарских землях в период I—III вв.

Ключевые слова: Рим, Болгария, римские провинции чеканить вспять храмы.

Pavel Despotov

Images of temples on coin reversals from autonomous bronze coinage in Bulgaria

in the period I—III century AD

The study survey the roman coins during the period I—III century — from Domitian to Gordian III in ancient towns in Bulgaria at whitch reverses are depicted temples. Retrieves information for specific monuments for the most part unexplored by archaeological excavations and the history of the development of various cults in the Roman provinces in Bulgaria during the period I—III century.

Keywords: Rome, Bulgaria, Roman provinces, coin reversals, temples.

542

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Монета на Септимий Север от Пауталия с храм с анти.

Монета на Гордиан III от Деултум с простилен храм в 3А, със статуя на Конкордия,

принасяща жертва над жертвеник.

Монета на Каракала от Августа Траяна с тетрастилен храм на Артемида върху висока

платформа.

Монета на Каракала от Сердика с кръгъл храм (моноптер) върху издигната платформа със статуя на Аполон, от дясната му страна малка фигура на Ерос.

543

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Монета на Комод от Филипопол със скалист хълм с дървета в подножието, тетрастилен

храм над тях със статуя в средата.

Монета на Каракала от Пауталия — композиция — планина с пет храма, доминирани от храма на Асклепий в центъра, Трите грации отдясно.

Монета на Марк Аврелий от Аполония Понтика с тетрастилен храм.

Монета на Гордиан и Транквилина от Анхиало с тетрастилен храм със статуя на Хомоноя, която държи патера и рог на изобилието.

544

Материалы по археологии и истории античного и средневекового Крыма. Вып. 6

Монета на Макрин и Диадумениан от Марцианопол с тетрастилен храм

със статуя на Асклепий.

Монета на Септимий Север от Филипопол — тетрастилен храм с колони кариатиди.

Монета на Гордиан III от Никополис ад Иструм с пентастилен храм.

Монета на Юлия Павла от Филипопол с храм с много колони в % перспектива.

545

Павел Деспотов. Изображения на храмове по реверсите...

Монета на Е лагабал от Филипопол с октастилен храм.

Медалион на Каракала с хълм с дървета, в подножието му — колона със статуя на Аполон; два храма върху хълма; трети храм в основата.

546